Пускането на политически затворници в Беларус: Свобода с уловка.

Тези смели мъже и жени са арестувани и затворени заради упражняване на своите човешки права и свободи в стремежа си към установяване на демокрация в Беларус, за несъгласие с фалшифицирането на изборите или за позиция против руската агресия срещу Украйна.

🇧🇾 Когато автобусът премина границата с Литва току-що освободеният след пет години затвор в Беларус Микола Дзядук извика: „Бог да благослови Америка!“ Този възглас от анархист и журналист, прекарал половината от зрелия си живот зад решетките заради позицията си против режима на Александър Лукашенко, беше неочакван.

„В този момент обичах цялата американска администрация“, отбеляза той с усмивка в кафене в литовската столица Вилнюс с все още късо подстриганата коса от затвора.

37-годишният Дзядук беше един от 52-ма политически затворници, които бяха пуснати на свобода и депортирани в Литва този месец – едно от най-мащабните помилвания в постсъветската история на Беларус. Това е ход на Лукашенко, авторитарния лидер и съюзник на Путин, за подобряване на отношенията с администрацията на Тръмп.

Освобождаването обаче идва с уловки. Затворите остават пълни с 1168 политически затворници, включително основателя на „Вясна“ и носител на Нобелова награда за мир Аляксандър Бяляцки.

С дипломатически жестове Лукашенко извади Беларус от западната изолация след репресиите у дома и подкрепата за руската агресия срещу Украйна. Облекчаването на американските санкции и намека на президента Тръмп за среща с последния европейски диктатор са очевидна победа за него, но критиците го обвиняват, че използва затворниците като разменна монета.

„Най-важното е да не заменим свободата на страната с тази на затворниците. 50 души са пуснати, но други 50 бяха задържани. Какъв е смисълът?“, попита 39-годишният активист Сергей Спариш от „Народна грамада“, който беше освободен в същата сделка.

Сред задържаните е Мария Колесникова, която отказа изгнание, скъсвайки демонстративно своя паспорт. Според наблюдатели пълното освобождаване би лишило Лукашенко от лост за влияние.

Репресиите започнаха след спорните избори през 2020 г., когато хиляди беларуси протестираха в знак на несъгласие с изборните измами на режима. Дзядук и Спариш бяха арестувани с граждани и журналисти, обвинени в „екстремизъм“ заради коментари или харесвания онлайн.

Британското издание The Guardian присъства на процеса срещу журналиста Игар Иляш в Минск, който беше осъден на четири години за свои публикации, съдържщи критики срещу Лукашенко. Неговата съпруга Кацярина Бахвалова лежа общо осем години за „държавна измяна“.

Освободените описват нечовешки условия в затворите.

„Беларус е полигон за репресии. Първо тук, после Путин го прави“, каза Дзядук. Той разказа за различни изтезания, включително т.нар. „дискотека“, която е изтезание с електрошок и „адвокат“ – побой с палки. Затворниците масово са изолирани, тормозени от обикновени престъпници и са лишавани системно от медицинска помощ.

„В моя затвор починаха четирима. Двама от предотвратими болести, един се обеси, а друг беше пребит до смърт“, каза Дзядук. Един от тях е художникът Аляксандър Пушкин, починал през 2023 г.

Лукашенко твърди, че затворите са нормални, но Дзядук и Спариш, които сега са без паспорти, се адаптират към изгнанието. Политическата им активност зад граница е трудна.

69-годишният опозиционер Микалай Статкевич отказа да напусне Беларус, връщайки се в ареста. „Истинският лидер остава в страната,“ каза Спариш, показвайки чантата му.

Дзядук благодари на американската дипломация, но предупреди западния свят да не се заблуждава от тактиките на Лукашенко. „Най-важното е да спасяваме хора, защото те умират.“