Украйна подновява транзита по „Дружба“: Пътят към милиардите от Брюксел е открит

🇺🇦🤝🇭🇺 Украйна ще поднови транзита на руски петрол към Унгария и Словакия „в рамките на няколко часа“ днес, след приключването на ремонтните дейности по петролопровода „Дружба“, повреден при руска атака, съобщи представител на Киев пред АФП.

Тръбопроводът е в основен предмет на противопоставяне между Унгария и Словакия, които все още внасят руски петрол по него, и Украйна и Европейския съюз. Киев се надява, че възобновяването на доставките ще премахне последното препятствие пред осигуряването на 90 млрд евро подкрепа от Брюксел, която беше блокирана от отиващия си унгарски премиер Виктор Орбан.

След като Украйна потвърди, че работата по тръбопровода е приключила, унгарският енергиен гигант MOL поиска около 100 000 тона петрол да бъдат изпратени по петролопровода към Унгария и Словакия, отбеляза украинският служител.

Транзитът беше планиран да започне около 11:00 ч. по Гринуич (14:00 ч. българско време).

„Мисля, че ще започнат по-рано, до няколко часа“, каза служителят пред АФП, говорейки при условие за анонимност.

Орбан задържаше крайно необходим заем от 90 милиона евро за Украйна като лост за натиск върху Киев да поднови доставките, обвинявайки страната в умишлено забавяне на ремонтите. Поражението му на изборите този месец се разглежда като събитието, проправило пътя за разблокиране на парите.

Украинският президент Володимир Зеленски не крие несъгласието си с факта, че някои страни-членки на ЕС все още купуват руски петрол и газ, които са ключовият източник на средства за Москва за финансиране на пълномащабната война срещу Украйна, която се намира в петата си година.

В разговор с репортери в Люксембург вчера, след като Киев съобщи за приключилия ремонт, върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Кая Калас сподели, че се надява сделката за заема да бъде постигната съвсем скоро.

„Очакваме споразумение до 24 часа. Не искам да урочасвам нещата. Надявам се всичко да мине добре... Дано всички пречки бъдат отстранени“, каза Калас.

Мадяр: Унгария ще изпълнява международните заповеди за арест спрямо всички чуждестранни лидери.

🇭🇺 Избраният за министър-председател на Унгария Петер Мадяр потвърди, че страната ще задържи всеки лидер, издирван от Международния наказателен съд (ICC), ако посети страната. Изявлението идва след като по време на предизборната кампания той обеща да отмени решение на досегашния премиер Виктор Орбан за оттегляне на Унгария от институцията.

Запитан от репортер как съчетава тази позиция със скорошната си покана към министър-председателя Бенямин Нетаняху, който е обект на заповед за арест от ICC заради обвинения във военни престъпления в Газа, да посети Унгария за национална церемония, Мадяр заяви, че след избирането си е разговарял с много световни лидери и е „поканил всички, без изключение, в Унгария за 70-ата годишнина от революцията през 1956 г.“

„Освен това изясних на израелския премиер, че няма да отстъпим, тъй като колегите ми проучиха въпроса и все още можем да спрем процедурата по напускане“, продължи той на унгарски език.

„Ако някой е член на ICC и на територията на страната ни влезе лице, което се издирва, то трябва да бъде задържано… всяка държава и правителствен ръководител са наясно с тези закони“, заяви той.

Краят на ерата „Орбан“ е факт: Кой ще бъде новият „размирник“ на ЕС?

🇪🇺 Виктор Орбан е аут, поради което короната на троянски кон на Кремъл в ЕС внезапно се оказа свободна. Това предаване на щафетата идва в деликатен момент, когато блокът залага на единство, за да прокара санкции, бюджети и други решения, изискващи единодушие. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен не губи време и веднага след поражението му предложи промени в правилата за гласуване в ЕС, за да се избегнат бъдещи блокажи.

Години наред войнственият унгарски премиер използваше правото си на вето, за да спира ключови инициативи, най-вече подкрепата за Украйна. След съкрушителната загуба на изборите в неделя той скоро ще бъде заменен от Петер Мадяр – дясноцентристка фигура, която вече подаде сигнал за готовност към по-тясно сътрудничество с Брюксел.

Някои се надяват, че победата на Мадяр ще улесни консенсуса. „Впечатлението ми е, че политическият бизнес модел на системния и структурен размирник се срина с тежкото изборно поражение на Фидес“, заяви дипломат от ЕС, пожелал анонимност.

Но напускането на Орбан не означава, че Фон дер Лайен или Киев могат да спят спокойни. В Европейския съвет все още има шепа съюзници на Орбан и няколко потенциални нови „препъникамъни“. Ето ги и петимата лидери, които най-вероятно ще наследят ролята на Орбан като „черната овца“ на блока:

Верният съратник: Словашкият премиер Роберт Фицо

Фицо често беше в ролята на верен партньор на Орбан във ветото, включвайки се към откровено проруските му позиции за блокиране на санкции и изискване на изключения от заема от 90 млрд евро за Украйна. Сега той си остава най-близкият и може би последен приятел на Кремъл в ЕС.

„Интересувам се от това да бъда конструктивен играч, но не за сметка на Словашката република“, подчерта той. Остава въпросът дали ще поеме щафетата от Орбан за блокиране на средствата за Киев, или ще се съобрази с общата линия.

Миналия месец Фицо предупреди, че може да наложи вето на транша от 90 милиарда евро за Киев на мястото на Орбан, ако той загуби изборите. В продължение на месеци Унгария блокираше изплащането на средствата, договорени на срещата на върха през декември, заради спор с Киев за ударения тръбопровод „Дружба“, който пренасяше руски петрол към Централна Европа. В понеделник Мадяр даде уверение, че не планира да саботира решенията на ЕС.

Тъй като тръбопроводът все още не работи, украинският президент Володимир Зеленски заяви, че той няма да бъде готов преди края на април, въпросът сега е дали Фицо ще изпълни заплахата да поеме щафетата от Орбан и да блокира средствата, или ще се съобрази с общата линия на ЕС. Досега словашкият държавен глава винаги е отстъпвал по въпроса за санкциите и се е включвал към съвместните изявления на ЕС в подкрепа на Украйна.

„Мисля, че те ще съзнават много добре рисковете и последствията от избора на път, подобен на неговия“, заяви цитираният по-горе дипломат от ЕС.

Популистът милиардер: Чешкият премиер Андрей Бабиш

71-годишният милиардер, наричан „Чешкия Тръмп“, вече демонстрира своите орбанистки наклонности. Бабиш беше единственият, заедно с Фицо, който поиска изключения за заема за Украйна и призова за ограничаване на помощта за нейната отбрана. Той също така призова за свиване на подкрепата за Киев, макар и в крайна сметка да не стигна дотам да спре чешката инициатива за доставка на боеприпаси за Украйна.

Бабиш, чиято коалиция включва анти-зелената партия „Мотористи“, е взел на прицел и климатичните политики на ЕС. Той критикува схемата за търговия с въглеродни емисии, която според него убива чешката индустрия.

Вместо да блокират всичко наред, се очаква десните лидери в Съвета да бъдат „трудни по определени теми“, особено когато ги сравняваме с „водещото мислене сред останалите европейски лидери“, сподели европейски дипломат.

Еквилибристът: Италианският премиер Джорджа Мелони

Мелони върви по опасно тънка линия на прагматизъм в отношенията с Брюксел, откакто дойде на власт преди повече от три години. Тя балансира между своята дясна, националистическа политика и проевропейската си позиция в международните дела. Обединявайки сили с лидери като датския премиер Мете Фредериксен, тя се опитва да затегне миграционните правила на ЕС чрез консенсус, а не чрез обструкционизъм.

Един дипломат от ЕС заяви, че Мелони се е доказала като „съвсем различна порода“ политик от Орбан. Друг обаче алармира, че тя произлиза от същото политическо семейство като унгареца и не бива да бъде отписвана.

„На последното заседание на Европейския съвет единственият човек, който се съгласи с Орбан, беше Мелони“, сподели вторият дипломат, визирайки признанието на италианския държавен глава пред колегите ѝ, че разбира позицията на Орбан относно заема за Украйна на срещата на върха през март. „Вижда се, че между двамата има идеологическа връзка.“

Завръщащият се популист: Словенецът Янез Янша

Бившият многократен премиер на Словения, десен популист и самопровъзгласил се за почитател на Тръмп със склонност да влиза в конфликти с журналисти, зае второто място само с един мандат разлика на драматичните избори миналия месец, белязани от шпионски скандали. Докато преговорите продължават, остава неясно дали Янша или настоящият премиер Роберт Голоб ще успеят да съставят управляваща коалиция.

Понякога наричан „мини-Тръмп“, той с удоволствие би се включил към разрастващия се клуб на популистите в ЕС, ако се завърне на власт. По отношение на Украйна обаче има съществена разлика между него и Орбан или дори Фицо: въпреки че е съюзник на унгареца по други теми, Янша пламенно подкрепя украинското членство в ЕС и посети Киев още през 2022 г. в първите дни на пълномащабната инвазия, за да покаже своята подкрепа.

Българският жокер: Румен Радев

Бившият български президент подаде оставка през януари, за да постави началото на нов проект и да се яви на парламентарните избори тази неделя. Според проучванията на социолози той е напът да спечели, което би било потенциален пробив след годините на политическа парализа в София.

Това обаче може да се окаже проблем за Украйна и нейните европейски съюзници. През 2025 г. Радев заяви, че Украйна е „обречена“ във войната срещу Русия и аргументира тезата си, че увеличаването на военната помощ от ЕС или „наливането на още оръжия“ в Киев не е решението. Той също така обвини европейските лидери, че са насърчили украинската контраофанзива, довела до „стотици хиляди жертви“.

Симпатиите на Радев към Кремъл предизвикаха остър отговор от Зеленски по време на сблъсък между двамата лидери в президентския дворец в София през 2023 г. „Вие бихте ли казали: Путин, моля те, вземи си българска територия?“, попита тогава Зеленски. Видимо смутеният Радев трудно намери сили за отговор.

Петер Мадяр: Унгария няма да блокира заема на ЕС за Украйна, но няма и да участва в него

🇭🇺💰🇺🇦 Новият министър-председател на Унгария Петер Мадяр заяви, че няма да блокира пакета от заеми на Европейския съюз за Украйна в размер на 90 милиарда евро, но същевременно потвърди, че страната няма да участва в механизма.

Според „Европейска правда“, на пресконференция с чуждестранни медии в Будапеща днес, Мадяр е отговорил на въпроси относно заема, на който преди това налагаше вето отиващият си премиер Виктор Орбан.

„Не съм сигурен за какво изобщо говорим. Тъй като през декември, на заседанието на Европейския съвет, Орбан гласува Унгария да не участва в този заем и Европейският съвет го одобри. Унгария, Чехия и Словакия не участват в заема от 90 милиарда евро, така че той не засяга нашата страна. Така беше одобрено“, каза Мадяр.

Той добави, че смята да повдигне въпроса в дискусии с останалите европейски лидери, но даде да се разбере, че позицията му остава непроменена.

„Лично аз съм съгласен, че Унгария не трябва да участва в този механизъм. Унгария е в много трудно финансово състояние и нашата задача е да си върнем средствата от ЕС, които ни принадлежат. Не можем да поемаме още заеми. Но решението вече е взето от Европейския съвет през декември, така че не разбирам защо този въпрос трябва да се повдига отново“, заяви той.

Мадяр също така критикува променливата позиция на предишната власт по ключови теми и посочи, че неговата администрация ще се стреми към последователност.

„Ще се опитаме да бъдем последователни и честни в нашата комуникация и няма да променяме позицията си на всеки шест месеца“, каза той.

Междувременно бъдещото правителство на Унгария планира да поддържа диалог с руския президент Владимир Путин, но само на практическо ниво, фокусирано върху енергийните нужди, каза още Мадяр.

„Ще трябва да седнем на масата за преговори с руския президент. Географията нито на Русия, нито на Унгария ще се промени. А нашата енергийна зависимост също ще остане за известно време“, продължи новият премиер.

Мадяр призна нуждата от намаляване на зависимостта от руската енергия, а в същото време обърна внимание, че диверсификацията не може да се случи за една нощ. Той също така подчерта, че продължаващият контакт не предполага по-тесни политически връзки, добавяйки: „Няма да станем приятели“.

В допълнение, Украйна започна да прави стъпки към Унгария относно възможността за политически ангажимент на високо ниво след парламентарните избори, които доведоха лидера на опозицията на власт.

Украинският външен министър Андрий Сибига заяви, че страната му е дала сигнал за готовност за евентуална комуникация между президента Володимир Зеленски и Петер Мадяр. Коментирайки развитието, Сибига каза:

„Вярваме, че сме получили правилните европейски сигнали от тази страна, които отварят нови възможности за нас и дават шанс да започнем нова добросъседска глава в споделената ни история. Хората заслужават такива открити отношения.“

Петер Мадяр: Петер Сиярто унищожава документи за санкциите след изборната загуба на „Фидес“.

🇭🇺📂 Петер Сиярто, досегашният министър на външните работи на Унгария, е замесен в унищожаването на документи, свързани със санкциите на Европейския съюз. Това разкри победителят в изборите и бъдещ министър-председател на страната Петер Мадяр.

Сиярто не се е появявал на публични места от обявяването на изборните резултати. Наблюдатели отбелязаха, че той отсъства от групата официални лица, застанали до Виктор Орбан, когато официално призна поражението си. По-рано Bloomberg съобщи, че след вота Сиярто и други ключови сътрудници до голяма степен са се оттеглили от публичното полезрение.

По време на брифинга си Мадяр сподели подробности от бележка, която е получил относно местонахождението на министъра.

„Получих информация, че много хора смятат министъра на външните работи Петер Сиярто за изчезнал, тъй като не беше видян по време на речта на Виктор Орбан. Успокоявам всички – Петер Сиярто е жив и здрав: днес в 10 часа той се е появил в Министерство на външните работи, където руските хакери пребивават от години, заедно с Естер Гярмати. В момента те унищожават документи, свързани със санкциите“, заяви Мадяр.

Скорошни кадри, публикувани от изданието HVG, показват Сиярто в близост до сградата на Министерството на външните работи и търговията, докато се приближава към автомобил. Това беше първата му публична поява от неделя насам.

Други членове на отиващата си администрация също остават извън полезрението. Макар Орбан да произнесе кратка реч в неделя вечер, описвайки загубата на изборите като „болезнено поражение“, неговото присъствие в социалните мрежи след това заглъхна. Местните медии по-рано подчертаха отсъствието на Сиярто, посочвайки, че докато повечето лидери на „Фидес“ и членове на кабинета са присъствали на речта, външният министър не е бил там. Последната му активност в социалните мрежи е регистрирана следобед в неделя, 12 април.

След последните парламентарни избори Петер Мадяр, лидер на партията „Тиса“, заяви, че новото правителство на Унгария ще продължи преговорите с Владимир Путин на прагматична основа, по-конкретно по отношение на енергийните доставки.

В интервю Мадяр призна, че въпреки необходимостта страната да намали зависимостта си от руския петрол и газ, диверсификацията не може да се постигне незабавно. Той увери, че няма да има политически съгласувания с Москва, отбелязвайки знаково, че двете нации „няма да станат приятели“.

След като осигури това, което описа като историческа победа, сложила край на управлението на Виктор Орбан, Мадяр каза пред поддръжници в Будапеща, че истината най-накрая е победила „кампаниите от лъжи и омраза“.

Будапеща няма да спи тази нощ.

🇭🇺🎉 Десетки хиляди унгарци заляха улиците на Будапеща тази нощ за спонтанни празненства по повод победата на Петер Мадяр, които се превърнаха в грандиозно парти на открито. „Будапеща буквално се взриви от празненства. Всичко свърши за Виктор Орбан след 16 години", заяви кореспондентката на Al Jazeera Степ Васен от улиците на унгарската столица.

Централният площад „Батяни" остава в епицентър на вечерта. Още от следобеда симпатизанти на Тиса се стичаха на площада с одеяла и храна за пикник, наблюдавайки резултатите на гигантски екрани. С всяко ново обявяване на данни тълпата реагираше все по-бурно, а когато проекциите надхвърлиха прага от две трети, площадът избухна в овации, съобщи El-Balad. Атмосферата приличаше повече на фестивал, отколкото на изборна нощ – хората бяха натъпкани един до друг и посрещаха всяко число с викове.

По улиците шофьори натискаха клаксони и пускаха на висок звук знакови песни срещу правителството на Орбан, докато пешеходците маршируваха, скандирайки и крещейки. Празникът се прехвърли в метрото на Будапеща, където пътниците спонтанно запяха и аплодираха новия премиер, създавайки сцени, които бързо станаха хит в социалните мрежи.

На брега на Дунава Мадяр излезе пред тълпата от десетки хиляди с реч, задала тона на новата ера: „Тази нощ истината надделя над лъжата. Днес спечелихме, защото унгарците не питаха какво може родината да направи за тях, а какво те могат да направят за родината си. Вие намерихте отговора. И го изпълнихте."

Тълпата развяваше унгарски знамена, а множеството скандираше „Ruszkik haza!" (Руснаци, вън) – лозунг на революцията от 1956 г., който придоби ново значение, описвайки сближаването на Орбан с Кремъл.

Активността на избори достигна 80%, абсолютен рекорд в историята на Унгария след края на Студената война и знак за дълбочината на мобилизацията срещу режима на Фидес. При 97,35% преброени секции Тиса спечели 53,6% от вота и 138 от 199 места в парламента, което е равно на конституционно свръхмнозинство. Фидес-КДНП падна до 37,8% и 55 мандата, загуба от 80 места спрямо предходния парламент.

За много от присъстващите нощта имаше историческо измерение отвъд конкретния вот. Писателят Андраш Петьоц заяви пред PBS, че усещането му напомня за 1989 г. и падането на комунистическия режим – „същото нещо". Едва ли сравнението е пресилено: тогава унгарците свалиха наложена отвън система, сега – изградена отвътре.

Орбан загуби. Унгария избра Европа.

🇭🇺 16-годишното управление на Виктор Орбан приключи с тежко поражение на парламентарните избори днес. Партията Тиса на Петер Мадяр получи 53,66% от гласовете и 138 от 199 места в Националното събрание – конституционно свръхмнозинство, което надхвърля прага от 133 депутати, необходим за промяна на основния закон.

Фидес-КДНП на Орбан спечели 37,75% и 55 места – срив от 80 мандата спрямо 2022 г. Дясно-популисткото движение „Нашата родина" на Ласло Тороцкай взе 5,9% и 6 места. Нито една друга формация, включително бившите опозиционни партии МСЗП и Демократическа коалиция, не преодоля петпроцентовата бариера.

Избирателната активност достигна 79,46% – най-високата от падането на комунизма и с близо 10 пункта над нивото от 2022 г. Предишният рекорд беше поставен през 2002 г. при 70,5%. Тиса спечели 95 от 106 района в страната.

Орбан се обади на Мадяр, за да го поздрави, преди да излезе пред привържениците си в Будапеща. „Ясно е, че отговорността и възможността да управляваме не бяха дадени на нас", каза той и определи резултата като „болезнен", но „еднозначен". Добави, че Фидес ще служи на унгарската нация и от опозиция и обеща: „Никога няма да се откажем." Това е първото електорално поражение на Фидес от 2010 г. насам, след четири поредни свръхмнозинства.

Мадяр обяви победата от брега на Дунава в Будапеща, сред шампанско и сълзи на своите симпатизанти. „Приветствам най-силния мандат в историята на унгарската демокрация", заяви той. В директна препратка към Орбан, който след победата си през 2022 г. заяви, че тя „се вижда и от Луната", Мадяр добави: „Нашата победа може и да не се вижда от Луната, но се вижда навсякъде в Унгария." Посланията му очертаха ясен курс: пълно възстановяване на участието на Унгария в Европейския съюз и НАТО и край на онова, което той нарече „предателство на унгарските интереси чрез обвързване с Русия".

Реакциите от Брюксел и европейските столици бяха незабавни и еднопосочни. Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен написа, че „сърцето на Европа бие по-силно в Унгария тази вечер" и че „една страна си връща европейския път". Еманюел Макрон се обади лично на Мадяр и заяви, че изборът показва „привързаността на унгарския народ към ценностите на Европейския съюз". Германският канцлер Фридрих Мерц каза, че очаква „съвместна работа за силна, сигурна и обединена Европа". Испанският министър-председател Педро Санчес обобщи с „Днес Европа печели". Президентът на Литва Гитанас Науседа написа: „Голяма победа за Унгария. Голяма победа за Европа."

Украинският президент Володимир Зеленски поздрави Мадяр за „убедителната победа" и заяви, че Киев е „готов за срещи и градивна съвместна работа в полза на двата народа, мира, сигурността и стабилността в Европа". Сигналът е съществен – при Орбан Будапеща блокираше заем от 90 млрд. евро на ЕС за Украйна, поставяйки условия за възобновяване на руските петролни доставки по тръбопровода „Дружба".

Изборният ден не протече без обвинения за нарушения и от двете страни. Фидес оповести 639 случая на нередности и 74 полицейски доклада, подадени чрез партията, като кабинетният секретар Балаж Орбан (без роднинска връзка с Виктор Орбан) говори за „купуване на гласове и сплашване", свързани с Тиса. Тиса от своя страна съобщи за около 60 нередности.

Преди изборите документален филм, озаглавен „Цената на гласа", твърдеше, че Фидес е организирал масово купуване на вот в поне 53 избирателни района, засягащи до 600 000 гласоподаватели, чрез плащания в брой, дърва за огрев, достъп до лекарства и дори синтетични наркотици. Международен наблюдател заяви, че не е установил нарушения, които да поставят под съмнение крайния резултат. Съвместната мисия на ОССЕ/ОДИХР и ПАСЕ разгърна над 350 наблюдатели, а пълното им становище бе насрочено за 13 април. В предварителен доклад от 27 март мисията вече беше отбелязала, че свързани с правителството субекти притежават 87% от цялата политическа реклама в Google и Meta, и изрази безпокойство от законовата разпоредба, разрешаваща фотографиране на бюлетини – практика, която улеснява верификацията при купен вот.

Отделно възникна въпрос и за самата мисия: унгарски граждански организации поставиха под съмнение безпристрастността на наблюдателите от ОССЕ ПА, след като стана известно, че Дария Боярская – бивш личен преводач на Владимир Путин – е назначена на ключова координираща позиция.

Победата на Мадяр е забележителна и заради скоростта, с която беше изградена. Още до началото на 2024 г. той беше вътрешен човек на режима – бивш съпруг на министъра на правосъдието Юдит Варга и приближен  до кръга на Орбан. През февруари 2024 г., на фона на скандала с президентското помилване на осъден за съучастие в детско насилие, Мадяр публично скъса с Фидес, подаде оставка от всички свързани с кабинета постове и обвини режима в системна корупция. За под две години той създаде Тиса и я превърна във водеща опозиционна сила. Бившата му съпруга и по-късно бившата му приятелка Евелин Фогел го обвиниха в домашно насилие – твърдения, които той отхвърли като „пропаганда, организирана от хора около Орбан".

Икономическата обстановка работеше срещу Фидес. Инфлацията в Унгария достигна 25% през 2022–2023 г. и беше най-високата в ЕС, като цените на храните скочиха с около 50%. Европейската комисия замрази 18 млрд евро кохезионни фондове (около 10% от БВП) заради нарушения на върховенството на закона. Transparency International нареди Унгария като най-корумпираната държава в Съюза. Разследване на CNN разкри нагледно кръгово кръстовище за 1,5 млн. долара, водещо в нищото, като символ на злоупотребата с публични средства от свързани с Орбан олигарси.

Дни преди изборите вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс посети Будапеща в очевиден израз на подкрепа за Орбан, а Тръмп написа, че администрацията му е „готова да използва пълната икономическа мощ на САЩ, за да укрепи унгарската икономика". След поражението Ванс заяви, че Вашингтон „разбира се" ще работи с победителя. Наблюдатели отбелязаха, че интервенцията се оказа контрапродуктивна.

Тиса е част от Европейската народна партия (ЕНП) – същото семейство, към което принадлежат фон дер Лайен, Мерц и Доналд Туск. Свръхмнозинството означава, че Мадяр може да управлява без коалиционен партньор и дори да променя конституцията – инструмент, който Орбан използваше системно, за да наклони институционалния баланс в своя полза. Очаква се новият кабинет да деблокира замразените фондове от ЕС, да вдигне ветото на помощта за Украйна и да възстанови конструктивното присъствие на Будапеща в Съвета на ЕС. По въпроса за ускорено членство на Украйна в Съюза Мадяр остава предпазлив, но позицията му във връзка с руската агресия е повече от категорична.

16 години Орбан доказваше, че „нелибералната демокрация" може да е устойчив управленски модел в сърцето на Европа. На 12 април 2026 г. унгарските избиратели го опровергаха с рекордна избирателна активност и двойно по-силен мандат от този, с който бе свален.

Краят на ерата Орбан? Унгария гласува на исторически избори с поглед към Запада

🇭🇺🗳️ Унгарците пишат история на изборите днес, избирайки „между Изтока и Запада“, а опозиционната партия „Тиса“ ще спечели вота. Това заяви нейният лидер Петер Мадяр пред журналисти, след като даде своя глас в избирателна секция в Будапеща.

Мадяр подчерта, че всеки глас има значение на тези парламентарни избори, които могат да доведат рекордна избирателна активност. Той също така призова гражданите да съобщават за всякакви нередности, на които се натъкнат по време на гласуването, добавяйки, че „изборните измами са много сериозно престъпление“.

Днешният вот би могъл да сложи край на 16-годишното управление на премиера Виктор Орбан, да разтърси Русия и да предизвика трусове в десните среди отвъд океана, включително в Белия дом, начело с президента Доналд Тръмп.

Орбан, национал-популист и евроскептик, изгради модел на „нелиберална демокрация“, разглеждан като образец от движението на Тръмп „Make America Great Again“ (MAGA) и неговите почитатели в Европа. Много унгарци обаче се умориха от 62-годишния Орбан след три години икономическа стагнация и високи разходи за живот, на фона на олигарси, близки до властта, трупащи несметни богатства.

Проучвания на общественото мнение сочат, че партия „Фидес“ на Орбан изостава със 7-9% от изгряващата опозиционна партия „Тиса“ на Петер Мадяр, която събира около 38-41%. Вотът за 199-местния парламент започна в 6:00 ч. местно време и трябва да приключи в 19:00 ч.

„Мисля, че се нуждаем от промяна в страната. Имаме нужда от подобрение на обществените нагласи; изпълнени сме с напрежение в много сфери, а сегашното правителство само подхранва тези настроения“, сподели 27-годишният Михай Бачи, след като даде гласа си за „Тиса“ в избирателна секция в Будапеща. Социолозите прогнозират, че изборите могат да доведат до рекордна активност. „Важно е да се върнем към нашия западен ангажимент – оттам започна и „Фидес“ преди много време. Възможно е да се върнем към западния път и без тях.“

Изборите се следят внимателно в Брюксел, тъй като много партньори в ЕС критикуват Орбан, приятел на руския президент Владимир Путин и близък съюзник на Тръмп, заради това, което те наричат ерозия на демократичното управление, медийната свобода и правата на малцинствата в Унгария. За източната съседка Украйна поражението на Орбан може да означава деблокиране на заем от Европейския съюз в размер на 90 милиарда евро, жизненоважен за нейната отбрана. Това също така би лишило Кремъл от неговия най-близък съюзник в ЕС.

Орбан представи изборите като избор между „война и мир“. По време на кампанията правителството му заля страната с плакати, предупреждаващи, че лидерът на „Тиса“ Мадяр ще въвлече Унгария във войната на Русия с Украйна – нещо, което той категорично отрича. „Очаквам неделните избори с най-добри надежди“, каза Орбан пред поддръжници в родното си място Секешфехервар. „Ако познаваме добре себе си, страната си и собствения си народ, тогава трябва да кажа, че в неделя унгарците ще гласуват за сигурността.“

Руска следа в Telegram: Координирана дезинформация плаши Унгария с хаос, ако Орбан загуби изборите.

🇭🇺 Сложни онлайн операции публикуват координирани вълни от съдържание в Telegram, за да посеят страх относно това какво би се случило, ако унгарският премиер Виктор Орбан загуби изборите тази неделя. Това сочи изследване на Vox Harbor, фирма за анализ на данни.

Според проучването, споделено с Reuters, създателите и тиражиращите съдържание, които са руснаци или свързани с Русия, държат значителен дял от про-Орбан съдържанието, разпространявано чрез Telegram.

Изследователите казват, че са открили множество случаи, при които идентични фрази се появяват в различни канали в Telegram в рамките на кратък период от време – модел, характерен за организирана кампания за изпращане на съобщения.

Проучванията на общественото мнение сочат, че Орбан – национал-популист, влизал многократно в сблъсъци с Брюксел и поддържащ приятелски връзки с Кремъл – може да бъде свален от власт след 16 години от бивш негов довереник, превърнал се в лидер на опозицията.

Кампания за дезинформация

Унгарската опозиция твърди, че Орбан и неговата партия ФИДЕС са организирали безмилостна кампания за дезинформация, използвайки традиционни медии, социални мрежи и съдържание, генерирано от AI, за да нагнетят страх за бъдещето на страната, ако опозицията, водена от Петер Ма Magyar, спечели вота в неделя.

Орбан и неговите поддръжници казват, че просто представят фактите на гласоподавателите и твърдят, че техните опоненти премиер се възползват от масивна пропагандна кампания, подкрепяна от Брюксел.

Западните правителства обвиняват Москва в провеждането на скрити кампании за влияние с цел изкривяване на изборните резултати в своя полза – обвинение, което Кремъл по-рано отричаше.

Потърсени от Reuters, от Telegram заявиха, че платформата е политически неутрална и подкрепя правото на всеки на мирно свободно слово.

Изследването на Vox Harbor се основава само на съобщения в Telegram, който не е толкова популярен в Унгария от платформи като Facebook и TikTok.

Въпреки това изследователите казват, че Telegram действа като „инкубатор“ за про-Орбан наративи, които след това се прехвърлят в други части на социалните медии. Reuters потърси за публикации във Facebook и Х, откривайки стотици, които следват същите теми като тези в Telegram и често имат идентични заглавия.

Петер Креко, директор на унгарския мозъчен тръст Political Capital, заяви, че той и партньорската организация „Унгарска обсерватория за дигитални медии“ са провели анализ на съдържанието в TikTok и Facebook.

„Наративите са абсолютно еднакви. Също така открихме доста координирано поведение както в TikTok, така и във Facebook. Установихме, че в много случаи изглежда става дума за руско съдържание, което е преведено“, заяви Креко, след като Reuters му представи резюме на изследването.

Проучването на Vox Harbor се основава на анализ на повече от 628 000 съобщения, публикувани в над 30 000 групи през тази година до 7 април.

Опорните точки на Орбан

Много от наративите отразяват собствените опорни точки на Орбан: че ЕС иска да подкопае суверенитета на Унгария, външни сили искат да въвлекат Унгария във войната между Украйна и Русия, а украинските лидери са в заговор за свалянето на Орбан.

Един от най-често тиражираните наративи, според изследването, е, че анти-Орбан силите могат да се опитат да манипулират резултата от изборите, за да му попречат да спечели.

Най-големият източник на съобщения в унгарската екосистема на Telegram, въз основа на броя препращания на публикациите, е десничарска немскоезична платформа, наречена Uncut-News.ch, сочи изследването.

Следващите шест най-големи източника са свързани с Русия, включително Украина.ру – подразделение на руската държавна медийна група „Россия Сегодня“.

Външното съдържание се влива в унгарската сфера на Telegram с оператори, които го превеждат и подбират за унгарската аудитория. Един от най-значимите оператори е канал, наречен Oroszok Az Igazság Oldalán, което се превежда като „Руснаците на страната на истината“.

Най-големият източник на съдържание, препращано от този канал, идва от унгарския клон на Рибар – мозъчен тръст, тясно свързан с руската армия.

Сръбското военно разузнаване: Украйна няма общо с експлозивите край Балкански поток.

🇷🇸🇭🇺 Висшето военно ръководство на Сърбия заяви, че Украйна не е замесена в поставяне на експлозиви край газопровод до границата с Унгария, опровергавайки твърденията на унгарския премиер Виктор Орбан, който силно намекна за участието на Киев.

Сръбският президент Александър Вучич, близък съюзник на Орбан, обяви в неделя, че властите са намерили „експлозив с опустошителна мощ“ в близост до тръбопровод, транспортиращ руски газ към съседна Унгария. Инцидентът се случва само седмица преди парламентарните избори в Унгария на 12 април.

След свикване на извънредно заседание на Съвета за национална отбрана в неделя, Орбан заяви, че сръбските власти са разкрили „саботажна операция“ във Войводина. Той привидно свърза случая с Украйна, заявявайки, че тя „от години работи за откъсването на Европа от руската енергия“ и е „пряка заплаха за Унгария“, макар да не отправи официално обвинение към Киев.

Въпреки това Джуро Йованич, директор на Военната служба за сигурност (VBA) в Белград, заяви снощи, че „не е вярно, че украинците са опитали да организират“ заговора, при който са използвани „специално опаковани, херметически затворени експлозиви и детонатори“.

„Производителят на взривните вещества не означава непременно, че е поръчител или изпълнител“, каза той и добави: „Маркировките на експлозивите показват, че са произведени в САЩ.“

Твърденията на Орбан за саботаж бяха посрещнати със скептицизъм и от основния му опонент в изборите тази неделя – Петер Мадяр, който се стреми да свали отявлено проруския премиер.

Мадяр заяви, че Орбан, който превърна енергийната сигурност на Унгария и острия конфликт с Киев в основен стълб на своята кампания, вероятно води операция под чужд флаг с „помощта на сръбски и руски заради срива в подкрепата за ФИДЕС“.

„Ако Виктор Орбан и неговата пропаганда използват тази провокация за целите на кампанията, това ще бъде открито признание, че става дума за предварително планирана операция под фалшив флаг“, категоричен беше опозиционният лидер.

Говорителят на украинското външно министерство отрече „категорично“ каквато и да е било отговорност, като нападна опитите за „фалшиво свързване на Украйна“ със случая. Той добави, че предполагаемият заговор е „най-вероятно руска операция под чужд флаг“ преди изборите.

Орбан и неговата партия изостават сериозно от опозицията „Тиса“ на Мадяр, сочат различни проучвания на общественото мнение, включително „Poll of Polls“ на POLITICO.

Сръбската армия и полиция откриха експлозиви по границата с Унгария.

🇷🇸🇭🇺 Сръбската полиция и въоръжените сили блокираха пътищата в близост до община Канижа в Северна Войводина, след като според информация на 24.hu, край газопровода „Балкански поток“ са открити експлозиви.

Унгарското издание съобщи, че масирано полицейско и военно присъствие е разгърнато край Оромхедьош (известен още като Трешневац), в непосредствена близост до държавната граница между Унгария и Сърбия. Пътните артерии бяха блокирани, над района бяха забелязани хеликоптери, а в неделя сутринта селото беше напълно обградено, като властите спряха всякакъв достъп и излизане по време на претърсванията.

Позовавайки се на местни източници, 24.hu отбелязва, че в операцията са мобилизирани над 130 служители на министерство на вътрешните работи. Акцията е стартирала след получен сигнал, че критичната газова инфраструктура и местните жители са изложени на риск.

По-късно президентът на Сърбия Александър Вучич заяви, че със задействане на кучета, полиция и армия са открити „две раници, два големи пакета експлозив и детониращ шнур“ в близост до село Велебит, на метри от тръбите на „Балкански поток“.

Той добави, че е разговарял с унгарския премиер Виктор Орбан, тъй като „ако газопроводът беше взривен, Унгария и северната част на страната ни щяха да останат без газ“.

Вучич предупреди, че сръбските власти ще реагират твърдо: „Ще се разправим безмилостно с всеки, който смята, че може да застраши жизненоважната инфраструктура на Сърбия“. Той допълни, че разследването продължава и вече са открити „определени следи“, но на този етап не може да разкрие повече подробности.

Тревогата идва на фона на засилени опасения за уязвимостта на енергийната мрежа в Централна Европа. В края на януари руски удар повреди украинския участък на нефтопровода „Дружба“, прекратявайки временно доставките на суров петрол за Унгария и Словакия.

Украинският външен министър заяви, че атаката от 27 януари е предизвикала пожар в инфраструктурата и публикува снимки от щетите, а Будапеща подготви нови жалби заради прекъсванията в транзита на руски петрол.

Словакия потвърди спирането на доставките, но уточни, че стратегическите резерви, покриващи около 90 дни, означават, че националната енергийна сигурност не се намира пред непосредствена заплаха.

„Ruszkik haza": скандирането, което преследва Орбан по предизборния му маршрут.

🇭🇺 На предизборен митинг на унгарския премиер Виктор Орбан в Сомбатхей в четвъртък десетки хора започнаха да скандират „Ruszkik haza“ (Руснаци, вървете си) и „Mocskos Fidesz“ (Мръсен Фидес) по време на речта му, придружено от непрекъснато свирене с пищялки. Полицейски кордон разделяше привърженици на управляващата партия от демонстрантите, сред които бяха и членове на Унгарската партия на двуопашатото куче, развяла транспарант „Играйте честно, не се карайте“, съобщи Népszava.

Орбан прекара първите над пет минути от изказването си, обръщайки се към протестиращите, които нарече „непоканени гости“. Твърдеше, че неговите митинги са „далеч по-вълнуващи“ от онези на опозицията, както и че „Фидес“ вече представлява „гласовитото мнозинство“. Говорещият преди него председател на партията Мате Кочиш беше по-рязък и обвини протестиращите, че са „доведени от украинци“, и заплаши, че онези, които използват насилие ще „понесат последствия“ след 12 април. Въпреки заплашителния тон, поне един от демонстрантите заявил пред журналисти, че е дошъл да присъства на „последната реч на премиера“ и не се страхува.

Фразата „Ruszkik haza“ е емблематичен лозунг от Унгарската революция срещу съветската окупация през 1956 г. Особена е историческата ирония, че самият Орбан изгради политическата си кариера именно с нея на 16 юни 1989 г. 26-годишният бъдещ премиер произнесе реч на площад „Героите“ в Будапеща по време на прекопаването на Имре Наги, лидера на въстанието от 1956 г., и поиска изтеглянето на съветските войски и свободни избори. Тази реч го сдоби с популярност на национално ниво и се превърна в определящ момент за унгарския преход. 30 години по-късно същият лозунг се обръща срещу него – като израз на критика към близките му отношения с Кремъл.

Скандирането в Сомбатхей не е изолиран случай. Аналогична сцена се разигра в столицата Будапеща на 15 март, когато лидерът на опозиционната партия „Тиса“ Петер Мадяр произнесе пред своите привърженици: „Победата ни ще е толкова голяма, че дори руските агенти, изпратени тук, ще чуят, че е свършено. Товарищ, конец!“, след което тълпата избухна в „Ruszkik haza“. Подобни протести съпътстваха спиранията на Орбан в Кечкемет на 23 март и в Гьор на 27 март, което накара Telex да определи кампанията му като „превърнала се в състезание по надвикване“.

Темата за руското влияние стои във фокуса на предизборните дебати. На 21 март The Washington Post заяви, позовавайки се на вътрешен документ на Службата за външно разузнаване (СВР) на Руската федерация, че службата е обсъждала план за инсцениране на фалшив опит за покушение срещу Орбан – операция, която вътрешно е била наречена „Gamechanger“. Целта е фокусът на кампанията да бъде изместен от смислени и важни социално-икономически теми към „емоционалната сфера на държавната сигурност и стабилността на политическата система“. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отхвърли това като „дезинформация“, а кабинетът на Орбан не е правил коментар по темата.

Предстоящите парламентарни избори на 12 април бяха определяни от Politico като най-значимия вот в ЕС за 2026 г. Проучванията дават противоречиви резултати – опозиционно ориентирани институти отчитат аванс за „Тиса“ с 19–23 процентни пункта сред вероятните гласоподаватели, докато свързаният с правителството Център за фундаментални права дава 49% за Орбан и 42% за „Тиса“. Местният политолог Габор Тьорьок отбеляза, че подобно разминаване между анкетьорите е безпрецедентно за Унгария и „необяснимо от изследователска гледна точка“.

След Великден Орбан планира последни митинги в Шопрон, Дебрецен и Секешфехервар. Дали „Ruszkik haza“ ще го последва и там, остава да видим.

Унгария е лобирала в ЕС за премахване на санкции срещу Русия по нареждане на Кремъл

🇭🇺📞🇷🇺 Унгарският външен министър Петер Сиярто е лобирал в ЕС за изваждането на санкционирани руснаци и компании от списъците по поръчка на Кремъл, сочи медийно разследване, оповестено за първи път днес.

Изготвено от VSquare, Frontstory, Delfi Estonia, The Insider и ICJK, то хвърля нова светлина върху докладваната задкулисна комуникация между Сиярто и руския му колега Сергей Лавров. Според сведенията унгарският топ дипломат е работил за премахването на санкциите срещу Гулбахор Исмаилова, сестрата на Алишер Усманов – руско-узбекски олигарх от близкото обкръжение на руския президент Владимир Путин.

Прихванат телефонен разговор от август 2024 г. показва, че Лавров лично е помолил Сиярто да съдейства за изваждането на Исмаилова от санкционния списък по искане на нейния брат, предава VSquare. Твърди се, че правителството на Словакия също е замесено в съвместните унгарско-руски усилия за отслабване режима на санкции срещу Кремъл.

Разговорите между двамата министри в периода 2023-2025 г. разкриват, че Сиярто е предавал директно на Кремъл актуални сведения от кухнята на ЕС, включително за различни дискусии на високо ниво, провеждани при закрити врата. VSquare пише, че унгарският външен министър е изглеждал „почтителен“ в дискусиите си с Лавров. Анонимен източник от европейско разузнаване твърди пред изданието, че форматът на дискусията наподобява „разузнавач, който работи със своя актив“.

По-рано Washington Post съобщи, че Сиярто редовно е информирал Лавров за дискусиите в Брюксел – нещо, което по-късно самият той призна. Друг теч на информация от началото на март показа, че през 2020 г. той е поискал от Лавров съдействие за оказване на влияние върху изборния процес в Словакия.

Нови материали, публикувани от VSquare днес, показват, че Сиярто е „докладвал“ на заместник-министъра на енергетиката на Руската федерация Павел Сорокин за усилията на Будапеща да отмени санкциите на ЕС срещу субекти, свързани със „сенчестия флот“ от петролни танкери, използвани от Москва за заобикаляне на международните санкции.

Коментирайки разследването, Сиярто не отрече констатациите и дори ги омаловажи с твърдението, че те не разкриват нищо ново. Нещо повече, той не се поколеба да отправи обвинения към унгарски журналисти, че сътрудничат на „чужди разузнавателни служби“.

„От четири години казваме, че санкциите са провал и нанасят повече вреда на ЕС, отколкото на Русия“, пише Сиярто на профила си в X. „Унгария никога няма да се съгласи да санкционира лица или компании, които са от ключово значение за нашата енергийна сигурност, за постигане на мир или такива, които нямат причина да бъдат в списъка.“

Унгария отдавна е считана за най-приятелски настроената към Кремъл държава в ЕС и многократно наложи  вето на гласуванията за налагане на нови, по-тежки санкции срещу Русия, както и за предоставяне на военна и хуманитарна помощ за Украйна. Сиярто, дългогодишен дипломат в правителството на Виктор Орбан, често посещава Русия по време на пълномащабната война. През декември 2021 г. Лавров го награди с „Орден на дружбата“ – отличие за чуждестранни служители, чиято работа е помогнала за укрепване на двустранните отношения с Русия.

Новите разкрития идват под две седмици преди парламентарните избори в страната, където управляващата партия ФИДЕС на Виктор Орбан изостава след опозиционната „Тиса“. Със задълбочаване на разделението между двете партии, ФИДЕС все по-често обвинява „чужди разузнавателни служби“ в опит да повлияят на изборите чрез местни журналисти и опозицията.

Саболч Пани, разследващ репортер на VSquare и един от авторите на последното разследване, е обвинен от унгарските власти в шпионаж – ход, който беше остро заклеймен от медийни наблюдатели и правозащитни групи като политически мотивиран.

ЕС блокира 16 милиарда евро на Унгария в отговор на ветото върху помощта за Украйна.

🇪🇺🚫🇭🇺 Европейският съюз на практика спря одобрението на заем за отбрана в размер на 16 милиарда евро за Унгария, след като правителството на премиера Виктор Орбан блокира финансов пакет от 90 милиарда евро, предназначен за Украйна.

Според репортаж на RMF24, позоваващ се на дипломат от ЕС, позицията на Унгария за финансирането на Украйна се е превърнала в основна пречка при одобряването на нейното участие в програмата на ЕС за превъоръжаване SAFE (Security Action for Europe).

Дипломатът заяви, че „за Европейската комисия е трудно да се съгласи да отпусне милиарди евро на Виктор Орбан, докато той нарушава принципа на „лоялно сътрудничество“ и блокира финансирането за държава във война с Русия“.

Европейската комисия поддържа официална позиция, че планът на Унгария остава в процес на разглеждане. Говорителят на Комисията Томас Рение заяви пред „Европейска правда“, че процесът на оценка продължава и одобрението ще последва веднага щом той приключи.

Унгария е единствената страна сред 19-те кандидати, чийто план за финансиране по SAFE не е бил одобрен. Тя е поискала над 16 милиарда евро по програмата, която предоставя нисколихвени заеми за отбранителни поръчки, фокусирани основно върху произведено в Европа военно оборудване.

Забавянето идва, след като на 19 март премиерът Виктор Орбан потвърди, че ще продължи ветото на всички решения на ЕС, благоприятни за Украйна. Той обвърза своята позиция със спирането на транзита на руски петрол през тръбопровода „Дружба“ и заяви, че подкрепата за Киев ще бъде блокирана, докато доставките не бъдат възстановени.

Пакетът от 90 милиарда евро за Украйна, планиран за тази и следващата година предвижда близо 60 млрд. евро за военни нужди. Украинските власти посочиха, че част от финансирането може да бъде използвано за закупуване на шведски изтребители Gripen и друго критично оборудване, включително покупки извън ЕС.

Програмата SAFE набра скорост сред държавите в ЕС в рамките на стремежа им към бързо разширяване на отбранителните способности в отговор на заплахата от руска агресия. Ветото на Унгария обаче се простира и отвъд финансовата помощ, а RMF24 съобщава, че тя продължава да бави приемането на най-новия пакет санкции на ЕС срещу Русия.

Унгария вече ескалира напрежението с Киев, след като запорира украински държавни средства и обвърза тяхното връщане с подновяването на доставките на петрол през „Дружба“.

Петер Сиярто призна за редовни разговори с Лавров по време на закрити срещи на ЕС.

🇭🇺🤝🇷🇺 Унгарският министър на външните работи Петер Сиярто потвърди, че поддържа редовна комуникация с руския си колега Сергей Лавров по време на поверителни срещи на ЕС, съобщи Euronews.

Това идва в отговор на медийни публикации с твърдението, че по време на почивките на срещи на върха на ЕС Сиярто редовно информира Кремъл за хода на срещите. Въпреки че първоначално кабинетът на Орбан отхвърли тези твърдения като „фалшиви новини“, в крайна сметка Сиярто потвърди, че такива разговори е имало по време на предизборно събитие снощи.

Описвайки тази практика като дипломатическа необходимост, Сиярто заяви: „Да, тези въпроси трябва да се обсъждат с нашите партньори извън Европейския съюз. Разговарям не само с руския външен министър, но и с американските, турските, израелските, сръбските и други колеги преди и след заседанията на Съвета.“

Той омаловажи опасенията за пробиви в сигурността или използване на мобилни устройства по време на чувствителни преговори и заяви, че „внушението, че съществуват някакви протоколи за сигурност, попада в категорията на глупостта“.

„Всеки министър носи телефон в залата, освен аз. Това, което кажа, може да звучи остро, но дипломацията означава да водят разговори с лидерите на други държави“, цитира думите му Euronews.

Европейската комисия описа докладите като „тревожни“, защото страните в ЕС са обвързани от принцип на искрено сътрудничество по отношение на поверителните процедури. Тези разкрития се появяват в момент на сериозно предизвикателство за управляващата партия „Фидес“ в лицето на опозицията, водена от Петер Мадяр, преди изборите на 12 април.

Въпреки значителния натиск от страна на Брюксел, Унгария е една от малкото страни в ЕС, поддържащи очевидни контакти с Кремъл. Сиярто е посещавал Москва 16 пъти от началото на пълномащабната инвазия на Русия в Украйна през 2022 г. и се срещна с руския лидер Владимир Путин съвсем наскоро, на 4 март.

Дипломатическият разрив между Будапеща и Брюксел се задълбочи този месец, след като Унгария използва правото на вето, за да спре ключова помощ за Киев. По-рано унгарските власти блокираха пакет финансова помощ в размер на 90 милиарда евро, което доведе до остри критики от страна на останалите лидери на ЕС, които определиха хода като „неприемлив“.

СБУ разкри самоличността на унгарския разузнавач, ръководил шпионска мрежа в Закарпатие.

🇺🇦⚔️🇭🇺 Контраразузнаването на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) обяви, че е открило кадрови служител на унгарското военно разузнаване, ръководил агентурната мрежа, разкрита през пролетта на 2025 г. в Закарпатска област. Според СБУ става дума за Золтан Андре – офицер, който от 5 години насам е провеждал разузнавателна и подривна дейност срещу Украйна.

Службата припомня, че тогава бяха задържани двама участници в шпионската клетка, събирали данни за военната защита на региона, дислокации на въоръжените сили и позиции на противовъздушната отбрана, както и за обществено-политическите нагласи на местните жители, включително евентуалната му реакция при въвеждане на унгарски войски в Закарпатие. Задържаните бяха обвинени в държавна измяна при военно положение – престъпление, за което украинското законодателство предвижда доживотен затвор.

Андре е провеждал агентурни срещи на територията на Унгария с един от информаторите си от Закарпатие. Разследването е установило, че между 2016 и 2020 г. той е бил командирован в Грузия, където е действал под прикритие на дипломатическата мисия на Будапеща. След завръщането си от Южен Кавказ през 2021 г. Андре лично е завербувал бивш военнослужещ от район Берегово и го е поставил в „режим на изчакване". През септември 2024 г. агентът е бил активиран и натоварен да шпионира в Закарпатие.

СБУ твърди, че освен разузнаване на военни обекти, агентът е имал задача да търси кандидати за вербуване сред настоящи и бивши военнослужещи и служители на органите за сигурност в Украйна. За тази цел Андре използвал и възможностите на унгарските дипломатически представителства в региона – конкретно анкетни данни, подавани от местни жители за получаване на унгарско гражданство. Насърчавал сътрудничеството с обещания за пари и различни привилегии от страна на Будапеща, а в поне един случай предлагал доставки на наркотични вещества вместо парично възнаграждение. Срещите с агенти провеждал предимно в личния си автомобил, използвайки оперативен псевдоним.

Следваща фигурантка, привлечена от Андре, е бивш военнослужещ по договор от бригада на Въоръжените сили на Украйна, задържана заедно с другия агент от СБУ. Установен е и трети военен, когото унгарският офицер се е опитвал да привлече.

Случаят е безпрецедентен – през май 2025 г. СБУ обяви, че за първи път в историята на Украйна е разкрита агентурна мрежа на унгарското военно разузнаване. Това доведе до взаимно експулсиране, при което Киев обяви за персона нон грата двама унгарски дипломати, а Будапеща отговори огледално и отстрани двама украински дипломати, които описа като „разузнавачи под прикритие", съобщи RFE/RL. Унгарският външен министър Петер Сиярто квалифицира украинските обвинения като „пропаганда" и се оплака пред НАТО, че Киев е нарушил дипломатическия протокол, оповестявайки публично задържането, вместо да действа тихо по дипломатически канали, отбеляза RBC Ukraine.

Скандалът изостри допълнително и без това напрегнатите отношения между двете страни. Унгария, която има право на вето върху решения за разширяване на ЕС, продължава да блокира европейската интеграция на Украйна, посочвайки като основание правата на унгарското малцинство в Закарпатие. Според анализ на Kyiv Independent не може бъде изключена руска намеса в случая – предвид естеството на събираните данни, включващи позициите на ПВО и потенциалното местоположение на западни изтребители F-16.

СБУ заявява, че продължава издирването на всички участници в унгарската агентурна мрежа.

Дипломатическа изолация: ЕС изключва Унгария от секретни брифинги заради подозрения в руски шпионаж.

🇪🇺🚫🇭🇺 Лидерите на ЕС ограничават потока от класифицирани данни към Унгария заради опасения, че правителството на Виктор Орбан споделя чувствително разузнаване с Кремъл, съобщи днес Politico.

Полският премиер Доналд Туск потвърди дългогодишните подозрения с изказването, че съобщенията за предаване на подробности за срещите на Съвета на ЕС от Унгария към Кремъл, „не трябва да изненадват никого“.

Според разследване на Washington Post унгарският външен министър Петер Сиярто редовно е информирал руския си колега Сергей Лавров по време на паузите на европейските срещи на върха през целия период на войната. Тези опасения за сигурността доведоха до бум на „алтернативни формати“ като Веймарския триъгълник и Северно-балтийската осморка, където критичната дипломация се провежда в по-малки групи, за да бъдат изключени унгарските представители.

Въпреки че опозиционният лидер Петер Мадяр определи това поведение като „чиста държавна измяна“, дипломати от ЕС посочиха, че няма да има официален отговор преди решаващите избори в Унгария на 12 април, за да се избегне предоставянето на предизборен коз в ръцете на Орбан, пише Politico.

Системното възпрепятстване на европейската сигурност от страна на Унгария достигна критична точка по време на срещата на върха на Европейския съвет този месец. След поредица от вета Будапеща официално блокира пакета от финансова помощ в размер на 90 милиарда евро, предназначен за подкрепа на отбраната и реконструкцията на Украйна до 2027 г.

В момента, докато лидерите на ЕС прибягват към „алтернативни формати“, за да заобиколят „троянския кон“ на Путин в ЕС, дипломатическата изолация на Орбан достигна безпрецедентни нива. Този вътрешен разлом усложнява усилията на Запада да представи единен фронт срещу Русия.

Унгария наложи забрана за влизане на трима украински граждани.

🇭🇺🚫🇺🇦 Унгарското правителство наложи забрана за пътуване на трима украински граждани, позовавайки се на предполагаеми заплахи срещу страната и обидни коментари по адрес на премиера Виктор Орбан.

Според репортаж на 24.hu, това са генерал-лейтенант Григорий Омелченко, военният служител Евген Караш и политическият анализатор Борис Тизенхаузен. Ръководителят на кабинета на унгарския премиер Гергей Гуяш посочи, че за тримата се смята, че са заплашили Унгария с военни действия и направили негативни изказвания по адрес на Орбан. Гуяш посочи по адрес на Омелченко, че е заплашил да „убие“ премиера и му е дал съвет да мисли за семейството си.

Украински медии обаче отбелязват, че думите са били извадени от контекста по време на интервю за местната медия „Правий“, в което Тизенхаузен е обсъдил потенциално разполагане на украински сили в Унгария, докато Караш е обвинен, че е лидер на неонацистка група и е отправял подобни заплахи срещу Унгария и Орбан.

В същото време унгарският премиер Виктор Орбан обвини Украйна, че има роля в скока на цените на горивата в страната. Той посочи, че е призовал Европейската комисия да спре санкциите върху руската енергия. Орбан приписа увеличението на цените не само на войната в Близкия изток, но и на това, което нарече прекъсване на доставките на руски петрол през тръбопровода „Дружба“, който преминава през територията на Украйна.

Това, което Орбан нарича „прекъсване“, всъщност е пряко следствие от руската военна агресия. Трасето стана неизползваемо на 27 януари в резултат на попадение на руски дрон, което повреди ключова помпена станция в близост до Броди, Западна Украйна, и причини значителни вътрешни щети.

Освен това украински служители обвиниха унгарските сили за сигурност в изтезания и нехуманно отношение спрямо 7 служители на Държавната спестовна каса на Украйна (Ощадбанк) след задържането им в Будапеща. Служителите са били спрени на околовръстния път на унгарската столица, докато са пътували в две бронирани коли с ценен товар от Виена за Киев, който е част от международен договор между Raiffeisen Bank International AG и Ощадбанк.

Мерц призова за незабавно деблокиране на 90 милиарда евро за Украйна

🇩🇪🇪🇺 Германският канцлер Фридрих Мерц призова за незабавно отпускане на блокирания заем на Европейския съюз за Украйна на стойност 90 милиарда евро, съобщи във вторник DW.

В реч пред Бундестага преди решаващата среща на върха на Европейския съвет, Мерц призова страните да спрат да бавят дългосрочния финансов пакет и предложения 20-и кръг от санкции срещу Русия. Той отправи остри критики във връзка с маневрите във вътрешната политика на блока, позволяващи на една-единствена нация да държи като заложник интересите на сигурността на целия континент.

„Не трябва да се съобразяваме дори с една държава от ЕС, която в момента, поради вътрешнополитически причини и заради провежданата там предизборна кампания, създава тази блокада в Европа“, заяви Мерц в ясна препратка към предстоящите през април избори в Унгария, пише DW.

Унгарското вето на заема от 90 милиарда евро е пряко свързана със спирането на транзита на руски петрол през тръбопровода „Дружба“ – криза, която унгарският премиер Виктор Орбан превърна в свой инструмент за привличане на електорат преди парламентарните избори през април. Докато Орбан публично обвинява президента Зеленски в „политическо изнудване“ и твърди, че Киев умишлено е спрял потока, за да накаже Будапеща, реалността на терен е съвсем различна – тръбата не работи като резултат от руски обстрел.

На 27 февруари ракетен удар повреди ключово помпено оборудване край украинския град Броди, правейки нефтопровода реално неизползваем въпреки руските опити за прехвърляне на вината. Независимо от това, Орбан продължава да игнорира тези реалности, използвайки енергийния дефицит, за да подхранва своите предизборни манипулации, според които Украйна е „ненадежден партньор“.

Заемът от 90 милиарда евро, замислен да поддържа Украйна до 2027 г. вече е одобрен както от държавните глави на ЕС, така и от Европейския парламент, но остава блокиран в Европейския съвет. Мерц отбеляза, че е назрял моментът за засилване на натиска върху Русия заедно с американските и европейските партньори, вместо да се позволява на вътрешни популистки програми да разцепват западното единство.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен увери Киев, че средствата „по един или друг начин“ ще бъдат предоставени, тъй като ЕС обмисля различни правни механизми за заобикаляне на ветото, наложено от Унгария и Словакия. Лидерите на ЕС постигнаха съгласие за пакета финансова подкрепа още през декември, за да гарантират стабилността на Украйна до 2027 г., но прилагането му беше многократно отлагано.

В момента, докато 20-ият пакет от санкции е насочен срещу руския „сенчест флот“ и енергийния износ, Германия и Франция влизат в сблъсък с Орбан заради продължаващата му употреба на вето. За да запази потока на помощта, Брюксел все по-сериозно обмисля процедури за „засилено сътрудничество“, които да позволят на мнозинството от страните членки да продължат напред с военната и икономическа помощ без нуждата от пълно единодушие.

СБУ: Русия води мащабна операция за подпалване на етническо напрежение в Закарпатието.

⚠️ Кремъл провежда нова мащабна кампания за дезинформация, насочена към унгарската общност в Закарпатска област на Украйна, в опит да дестабилизира района и да разпали напрежението между Киев и Будапеща, алармира Службата за сигурност на Украйна (СБУ).

Ведомството докладва, че руските спецслужби стоят зад нова информационно-психологическа операция с цел да влошат ситуацията със сигурността в региона по западната граница. Кампанията е разработена така, че да посее страх сред етническите унгарци и да задълбочи търканията между Украйна и Унгария.

Техническата част на операцията разчита на фалшифициране на IP телефония. Използвайки номера, които изглеждат като украински, извършителите са отправяли анонимни заплахи към лица на унгарската общност в страната. Целта е била да се скрие произходът на кампанията и да се представи като вътрешен тормоз.

По време на разговорите неизвестните лица са се представяли за фигури от националистически групи, като в някои случаи дори за полицейски служители. Според съобщенията, те са изисквали на лица от унгарската общност да напуснат Украйна и са отправяли към тях заплахи с физическо насилие.

След проведени технически мероприятия украински следователи разкриха, че обажданията произхождат от руска територия. СБУ уточни, че в момента работи по блокиране на текущата операция и ограничаването на нейното въздействие.

Кампанията за дезинформация съвпада със споровете между Киев и Будапеща относно войната. Унгарските власти предприемат стъпки за лишаване от свобода на унгарски гражданин заради службата му във войната на Украйна срещу Русия – ход, който подчертава все по-враждебната позиция на Будапеща към доброволците, биещи се на страната на Киев.

Случаят се фокусира върху участието в отбраната на Украйна, превръщайки бойната служба срещу руските сили в местно наказателно дело. Тази стъпка поставя Унгария в остър контраст с останалите европейски държави, които решават въпроса с чуждестранните доброволци чрез политически или административни канали, вместо да рамкират подобна служба като основание за затвор.

За Украйна този случай добавя още един пласт напрежение в отношенията със съседната държава членка на ЕС и НАТО, чиито спорове с Киев многократно се пренасят в сферата на сигурността.