🇷🇺⚔️🇺🇦 Руският президент Владимир Путин заяви, че Украйна „рано или късно“ ще изгуби западните си области, а земите, „принадлежали“ на Полша, Унгария и Румъния, ще си „дойдат на мястото“. В същото изказване той определи Руската федерация като „единствения гарант“ на териториалната цялост на Украйна. Думите му бяха изречени на 26 юли по време на среща с военни моряци в Санкт Петербург по повод Деня на Военноморския флот. За броени часове те обиколиха руските държавни агенции и украинските редакции – не заради събитие на терена, а заради откровеността, с която руският президент обяви разпада на съседната държава за въпрос на време.
Според стенограмата и видеото от срещата Путин определя западната част на Украйна като „подарък“ от Йосиф Сталин след Втората световна война, даден „в рамките на единна държава“. „Рано или късно Украйна ще изгуби тези западни земи, казва той, и онова, което е принадлежало на Полша, на Унгария, на Румъния – не утре, може би не вдругиден, година, две, десет, петнайсет, но всичко исторически ще дойде на мястото си“, казва той, след което добавя: „Имаше само един гарант за териториалната цялост на Украйна – това е Русия.“ Неговото изявление беше цитирано от РИА Новости, Интерфакс и ТАСС, докато украинските медии „Украинска правда“ и УНН го предадоха с забележката, че Путин „отново демонстрира познанията си по история“.
Твърдението за „единствения гарант“ влиза в директно противоречие с изречението, в което е поставено. В рамките му Русия е представена едновременно като силата, която пази целостта на Украйна, и като силата, чийто натиск ще я разпокъса – уверение, което самият Путин подкопава още с изричането му. Във връзка с Украйна терминът „гарант“ има съвсем буквален и юридически документиран смисъл, който сочи директно към Кремъл, но не в полза на тезите на Путин. През декември 1994 г. Русия, САЩ и Обединеното кралство подписват меморандум в Будапеща, с който Украйна се отказва доброволно от третия по големина ядрен арсенал в света, предавайки го на Русия. В замяна трите държави се задължават да зачитат суверенитета на Украйна, нейните граници и териториална цялост, както и да бъдат гарант за тях. Русия наруши това си задължение първо през февруари–март 2014 г. с анексирането на Крим, а след това с пълномащабната си инвазия на 24 февруари 2022 г. и обявеното присъединяване на Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска области през септември същата година. Така „единственият гарант“, за който говори Путин, се оказа тъкмо страната, която единствена потъпка гаранциите и сега окупира части от четирите анексирани области.
Тезата за „подаръка“ също не издържа историческа проверка. Земите, които Путин представя като жест на великодушие от страна на Сталин, влизат в състава на Съветска Украйна не като дар, а след дълга поредица от анексии между 1939 и 1945 г. Източна Галиция с Лвов е част от междувоенна Полша до септември 1939 г. Тогава Съветският съюз я окупира по силата на таен протокол към пакта Молотов–Рибентроп – т.е. в пряко съглашение с нацистка Германия. Северна Буковина е отнета от Румъния в полза на СССР след съветския ултиматум от 1940 г., а Закарпатието – от Чехословакия през 1945 г. Логиката, която Путин предлага днес, всъщност възпроизвежда точно модела от 1939 г.: третиране на държавните граници като военна плячка, която се преразпределя между великите сили и се „връща по местата си“.
Поканата към Полша, Унгария и Румъния да гледат на суверенни територии на Украйна като на собствени не е нито нова, нито импровизирана. Твърдението, че трите страни се готвят да си разделят Украйна след нейното военно поражение, циркулира в руската информационна среда поне от 2022 г., когато Службата за външно разузнаване (СВР) на Руската федерация и лично нейният директор Сергей Наришкин заявиха, че Варшава планира да превземе западните части на Украйна. Аналитични центрове и платформи за проверка на фактите (сред които Фондация „Карнеги“, платформата на ЕС EUvsDisinfo и българският Factcheck.bg) определят този разказ как дезинформационен, с очевидната цел да вбие клин между Украйна и източния фланг на НАТО и да оспори правото на съществуване на украинската държава в нейните международно признати граници. Полша – един от най-твърдите съюзници на Киев – многократно е отхвърляла подобни намерения; Букурещ и Будапеща също нямат официални териториални претенции. Фактът, че агенция ТАСС придружи изявлението на Путин с материал със заглавие „Мнозина в Западна Украйна искат да станат част от Полша, Румъния, Унгария“, показва, че това послание се тиражира целенасочено от държавните канали.
Изказването идва в определен дипломатически контекст. Опитите за постигане на примирие през 2026 г. се провалиха един след друг: кратките прекратявания на огъня за Великден през април и за Деня на победата през май не издържаха, а отвореното писмо на Володимир Зеленски от 4 юни с предложение за незабавно спиране на боевете по линията на съприкосновение и размяна на пленници „всички за всички“ не доведе до пробив. Преговорите остават блокирани заради руския ултиматум Украйна да изтегли вoйските си от целия Донбас. С оглед на това думи, поставящи под въпрос не само анексираните области, а бъдещето на цялата украинска държавност, звучат не като случайно отклонение, а като публично обявяване на истинските цели, с които Москва влиза в преговорите.
Като прогноза за бъдещите граници думите на Путин нямат голяма тежест: разтегливите срокове „година, две, десет, петнайсет“ сами по себе си показват, залогът не е реална оценка, а политическа заявка, която е повтаряна многократно в миналото и винаги отхвърлена от останалите съседи. Неговото значение е друго. Един действащ държавен глава обявява изчезването на съседна страна за исторически предопределено, приканва три държави членки на НАТО и ЕС да се възползват от това, а си присвоява в същия дух ролята на защитник на нейната цялост – роля, която Русия пое официално с подпис през 1994 г. и откровено погази с оръжие през 2014 и 2022 г.
