Стотици хиляди по улиците на Будапеща: Унгария пред съдбоносен избор

🇭🇺 Стотици хиляди хора изпълниха улиците на Будапеща в неделя, докато двата политически лагера провеждаха паралелни митинги по случай националния празник на Унгария. Те предложиха коренно различни визии за бъдещето на страната само четири седмици преди решителните избори за парламент.

В противоположните краища на столицата премиерът Виктор Орбан и неговият опонент, опозиционният лидер Петер Мадяр, говориха пред огромни тълпи, отбелязвайки годишнината от Унгарската революция от 1848 г. – ден, свързван с националната независимост и политическото неподчинение.

Посланията им обаче трудно биха могли да бъдат по-различни. Докато Орбан посвети цялата си предизборна кампания на войната в съседна Украйна и мястото на Унгария в ЕС, Мадяр представи вота като референдум за бъдещето на страната и нейната демократична посока.

Вотът на 12 април може да преначертае отношенията на Унгария с ЕС и да повлияе на единството на блока по отношение на подкрепата за Украйна на фона на пълномащабната руска инвазия. Двата митинга, посетени от екип на Kyiv Independent, разкриха една все по-разделена страна.

„Не искам да се бия за Украйна“

Орбан, чиято партия „Фидес“ е на власт от 2010 г., се обяви против помощта за Украйна и блокира усилията за нейното членство в ЕС. Неговото управление е белязано от отстъпление от демокрацията и рязко влошаване на отношенията с Брюксел.

Правителственият митинг „Поход на мира“ се събра на площад „Кошут“ в близост до сградата на парламента. Орбан и най-близките му съюзници произнесоха речи пред ликуващото множество. Участниците в шествието носеха плакат с надпис: „Няма да бъдем украинска колония“.

От трибуната унгарският премиер отправи предупреждение срещу предполагаеми опити родината му да бъде въвлечена във война, заявявайки: „Нашите синове няма да умират за Украйна, а ще живеят за Унгария“. Освен това той обвини Брюксел в опит да наложи външен контрол върху страната и призова поддръжниците си да не позволяват идеалите на революцията от 1848 г. да бъдат заменени от това, което той нарече „чужда намеса“.

„Виждате ли това, украинци? Виждаш ли това, Зеленски?“, попита Орбан, посочвайки огромната тълпа. „Това е 1000-годишната държава на унгарците и вие си мислите, че с петролна блокада и изнудване можете да ни уплашите?“

Унгарският премиер многократно обвини опозиционната партия „Тиса“ в заговор с Украйна за въвличане на Унгария във войната. 24-годишният Гергьо, присъстващ на митинга на „Фидес“, сподели, че е притеснен от гласовете в ЕС, „които се подготвят за война“.

„Изобщо не сме подготвени сме за война; ЕС и НАТО са напълно неподготвени за война с Русия. Не искам да се бия за Украйна“, заяви той. За отношенията с Русия, Гергьо допълни: „Трябва да сме приятелски настроени към Русия; реално нямаме избор“, визирайки енергийната зависимост на страната от Москва.

Унгария, която няма излаз на море, разчита силно на руски петрол и газ – зависимост, която се задълбочи по време на войната. Агнеш, поддръжница на Орбан, изрази опасение, че ако той не бъде преизбран, „синовете ни ще бъдат завлечени на украинския фронт“. Тя изрази и възмущение от скорошни изказвания на президента Володимир Зеленски към Орбан, възприети от мнозина като лична заплаха.

„Украинският президент трябва да се срамува. Как смее да заплашва премиера на друга страна? Дори Хитлер не е правил такова нещо“, негодува тя. Според нея опозицията Мадяр е „контролиран от чужбина“, а „Зеленски му казва какво да прави“.

Без да има доказателства, Орбан обвини опозицията в сътрудничество с Украйна за въвличане на страната във войната. От „Тиса“ изключиха сценарий за изпращане на унгарско оръжие и войници, но Мадяр открито назова Русия като агресор – в контраст с близката до Кремъл реторика на настоящия премиер.

Нарастващо напрежение

Кампанията протича в напрегната атмосфера. Мадяр обвинява Кремъл, че подкрепя кампанията на Орбан чрез методи за дезинформация, тествани в Молдова. Улиците на столицата са осеяни с антиукраински билбордове и плакати, които изобразяват Зеленски – понякога просещ пари, понякога заобиколен от служители на ЕС или самия Мадяр.

Напрежението между Киев и Будапеща ескалира заради спор за нефтопровода „Дружба“, който доставяше суров петрол от Русия до Унгария и Словакия през Украйна. Той е извън строя от края на януари поради руски удар срещу Западна Украйна. Будапеща и Братислава обаче обвиниха Киев в умишлено спиране на транзита по политически причини.

В отговор Орбан блокира 20-ия пакет от санкции на ЕС срещу Русия и заем от 90 млрд евро за Киев – ходове, които се превърнаха в негова редовна стратегия. Отношенията се влошиха още повече този месец, след като властите в Унгария за кратко отвлякоха и експулсираха група служители на украинска банка, присвоявайки повече от 80 милиона долара в брой и злато, тиражирайки като обяснение съмнения в пране на пари.

Митинг за промяна

На фона на международното напрежение, опозицията се опита да насочи фокуса си към вътрешните промени. Партия „Тиса“, която има крехка преднина пред „Фидес“ в проучванията, проведе своя „Национален митинг за промяна“, който премина от площад „Деак Ференц“ до Площада на героите.

Под ръководството на Мадяр партията бележи бърз възход от 2024 г. насам, подхранвана от недоволството от корупционните скандали във властта и  високите разходи за живот. Мадяр определи своето движение като прекъсване на годините на корупция и изолация при Орбан.

„На 12 април ще постигнем победа толкова голяма, че ще се вижда не само от Луната, но и от Кремъл“, заяви опозиционният лидер, отправяйки критики към неправомерната употреба на публични средства на премиера, както и неговото икономическо управление.

По време на своята кампания за изборите Мадяр обеща да изкорени корупцията, да стабилизира отношенията с партньорите от ЕС и да сложи край на енергийната зависимост от Русия, докато в същото време навигира по темата за Украйна много внимателно.

„Унгария наистина е на кръстопът – дали принадлежим към Европа, или се връщаме назад във времето към не особено приятелския Изток“, сподели Каталин, поддръжничка на „Тиса“.

Юшченко към Орбан: „Ти предаваш паметта на собствения си народ“

🇺🇦✍️🇭🇺 Третият президент на Украйна Виктор Юшченко се обърна с отворено писмо към унгарския премиер Виктор Орбан, призовавайки го да подкрепи Украйна.

„Викторе, погледни тази снимка. Стоим един до друг във времена, когато бъдещето на нашия регион ни изглеждаше общо, ясно и светло. Тогава заедно вярвахме, че свободата не е просто дума, а най-висшият дар, за който си струва да се борим. Помня те различен. Помня лидер, който разбираше цената на достойнството и знаеше какво е освобождение от имперския гнет“, написа Юшченко във Facebook заедно със снимка от среща с Орбан през 1999 г.

Той отбеляза, че Украйна се бори, защитавайки не само себе си, но и Европа, включително Унгария.

„Днес гледам действията ти и се питам: къде изчезна онзи Виктор? Как стана така, че човекът, видял зараждането на свободна Унгария, днес припява на сили, които искат да унищожат свободата на съседа? Днес Украйна кърви за същите ценности, за които някога дискутирахме на масата за преговори. Ние защитаваме не само своята земя, ние защитаваме спокойствието и на твоята страна, както и на цяла Европа. Политиката не е само цифри, изгода или газ. Тя е преди всичко ценности. Когато заставаш на страната на агресора, ти предаваш не само Украйна – ти предаваш паметта на собствения си народ, който знае какво означават съветските танкове по улиците на Будапеща“, подчерта бившият президент.

Той призова Орбан „да се върне към светлината, към истинското европейско братство, където се цени честта, а не съмнителните политически сделки“.

Унгария, в лицето на премиера Виктор Орбан и дипломат номер едно Петер Сиярто, многократно показва благосклонно отношение към Кремъл и критикува Украйна. От началото на пълномащабната руска инвазия официална Будапеща прави изявления, противоречащи на общата позиция на ЕС за подкрепа на Украйна. Тя се обяви и против влизането на Украйна в Европейския съюз.

Напоследък отношенията между Украйна и Унгария значително се влошиха, след като Орбан обвини остро украинските власти в умишлено забавяне на ремонта на нефтопровода „Дружба“, повреден при руски удари по енергийни обекти в Украйна. През този транспортен коридор Унгария, както и Словакия, получават нефт от Русия.

Словакия и Унгария блокират 20-ия пакет санкции срещу Русия и отпускането на 90 млрд евро кредит за Украйна, за който лидерите на ЕС се разбраха на срещата на върха през декември. Двете страни обещават да запазят ветото си, докато не се поднови транзита на руска суровина по „Дружба“.

По-рано този месец в Будапеща бяха задържани седем украински граждани, служители на държавната „Ощадбанк“, които са пътували с два инкасо автомобила между Австрия и Украйна. Инкасаторите бяха освободени скоро след това, но средствата и ценностите, които са превозвали (40 милиона долара, 35 милиона евро и 9 кг банково злато), все още остават в Унгария. Унгарският външен министър Петер Сиярто заяви, че властите имат въпроси за превоза на пари в брой през територията на страната и ще „проведат щателно разследване“. В отговор украинският външен министър Андрий Сибига заяви, че „такива действия трябва да се наричат с истинските им имена: държавен тероризъм“.

През април в Унгария предстоят парламентарни избори, за които все още никой не прави категорични прогнози, въпреки че социологическите проучвания дават известно предимство на опозицията пред партията на Виктор Орбан. В международната преса се появиха публикации, че Кремъл работи по всякакъв начин за преизбирането на Орбан и успеха на неговата партия „Фидес“, включително с политтехнолози, изпратени на терен.

Унгария е взела за „заложници“ седем украински граждани в Будапеща!

❗️ИЗВЪНРЕДНО: Министърът на външните работи на Украйна Андрий Сибига заяви, че Унгария е взела за „заложници“ седем украински граждани в Будапеща и поиска тяхното незабавно освобождаване.

Задържаните мъже са служители на държавната „Ощадбанк“. Те са транспортирали парични средства в брой между Австрия и Украйна с бронирани банкови автомобили като част от рутинни операции между държавни банки.

Киев твърди, че НЕ знае каква е причината за тяхното задържане, в какво състояние се намират или дали имат възможност да се свържат с когото и да било. Сибига описа действията на Унгария като „държавен тероризъм и рекет“. Той допълни, че Украйна вече е изпратила дипломатическа нота с искане за освобождаването им и ще се обърне към ЕС за оценка на ситуацията.

Орбан и Путин са разговаряли по телефона.

🇭🇺📞🇷🇺 Унгарците, служили в украинската армия и попаднали в руски плен, са били основна тема на разговор между държавните глави на Унгария и Руската федерация, съобщиха от пресслужбата на Кремъл след телефонен разговор, проведен по-рано днес.

Унгарският премиер Виктор Орбан, считан за най-близкия до Москва лидер в ЕС, проведе разговор с руския президент Владимир Путин на фона на ескалиращо напрежение между Киев и Будапеща. Двамата обсъдиха „унгарски граждани, които са били мобилизирани във въоръжените сили на Украйна и впоследствие пленени като военнопленници“, се посочва в изявлението на пресслужбата на Кремъл. Киев и Москва проведоха множество размени на военни и цивилни по време на пълномащабната война.

Важно е да се подчертае, че единствено мъже с украинско гражданство подлежат на мобилизация, а двойно гражданство не се признава от законите на страната. Напоследък Унгария изостри критиките към усилията за мобилизация във Въоръжените сили на Украйна, подчертавайки, че те засягат и етнически унгарци.

Около 80 000 етнически унгарци живеят в Закарпатска област, най-западния регион на Украйна. Около 670 военнослужещи от унгарския етнос са служили във въоръжените сили към декември 2025 г.

Унгария многократно обвини украинската държава в дискриминация към унгарското малцинство, предимно с езиковите закони – твърдение, което властите в Киев отхвърлят.

Според пресслужбата на Кремъл двамата лидери са обсъдили още споразуменията, постигнати по време на срещата им в Москва миналия ноември, както и ситуацията в Иран и възможните последици за енергийните пазари.

„Владимир Путин похвали принципната позиция на Унгария в подкрепа на разрешаването на конфликта чрез политически и дипломатически средства, както и цялостния ѝ ангажимент към провеждането на балансиран и суверенен курс в международните отношения“, заявиха от Кремъл, имайки предвид войната в Украйна.

Докато унгарският лидер все още не е коментирал разговора си с Путин, той възприема все по-враждебна реторика спрямо Украйна, която обвини в умишлено прекратяване на доставките на руски петрол за Унгария и Словакия по тръбопровода „Дружба“. Украйна от своя страна заяви, че трасето се намира в ремонт поради руски удар в Западна Украйна в края на януари.

„Днес призовах председателя на Европейската комисия да наложи спазването на споразуменията, които задължават Украйна да позволи транзита на петрол през петролопровода Дружба“, заяви днес Орбан.

В отговор на прекратяването на петролните доставки Унгария блокира заем от ЕС за Украйна в размер на 90 милиарда евро и заедно със Словакия – 20-ия пакет от европейски санкции срещу Русия.

Всичко това идва в момент, когато партията на Орбан „Фидес“ изостава от опозиционната „Тиса“ на Петер Мадяр в прогнозните резултати преди парламентарните избори през април.

Орбан разполага войски в енергийни обекти заради опасения от „заплаха“ от Украйна

🇭🇺 Унгарският премиер Виктор Орбан обяви набор от мерки за укрепване на защитата на енергийната мрежа в отговор на това, което той описа като подготовка, водена от Украйна, за „последващи действия за спиране работата на унгарската енергийна система“. Както обаче съобщи местното издание hvg днес, премиерът не е предложил конкретни детайли, източници или доказателства в подкрепа на своите твърдения.

Изявлението дойде след консултации с ключови министри, сред които неговия съветник по национална сигурност и представители на отбраната. Орбан посочи, че ходът е реакция на това, което възприема като високи заплахи от страна на Украйна, насочени по-конкретно към енергийните системи на Унгария.

Думите на Орбан бяха предшествани от напрежение около нефтопровода „Дружба“ – критична енергийна артерия както за Унгария, така и за Словакия. Тръбопроводът беше спрян след руска атака с дронове през януари 2026 г. и се превърна във фокусна точка на дипломатически спорове, при което Унгария обвинява Украйна за прекъсването, докато Украйна посочва руската агресия.

Говорителят на Министерство на външните работи на Украйна Георгий Тихий уточни, че удар е повредил „критично оборудване“, което е направило изпомпването невъзможно, и заяви, че Унгария е била информирана за причината още същия ден.

„Украйна подготвя следващи действия за прекъсване на работата на унгарската енергийна система“, заяви Орбан. „Разполагаме войници близо до енергийни обекти и увеличаваме полицейските патрули на ключови електрически централи, подстанции и центрове за управление, за да предотвратим нападения.“

Орбан разпореди забрана на полетите с дронове в област Саболч-Сатмар-Берег, което демонстрира още веднъж предполагаемите опасения за въздушни заплахи. „Унгария не може да бъде изнудвана“, подчерта той, изтъквайки необходимостта от стабилна отбрана срещу външни заплахи.

Позицията на унгарските власти относно предполагаеми опити на Украйна да влияе или да саботира енергийната му мрежа беше подсилена от Антал Роган, политически съветник на Орбан, който обсъди заплахата от украински действия в поредица от интервюта по-рано тази седмица.

Роган предположи, че Украйна може да е отговорна за бъдещи атаки срещу енергийните системи на Унгария, като по този начин налага нуждата от засилени мерки за сигурност, според hvg. Те включват не просто подсилване на физическата защита около енергийните активи, но и създаване на координационен орган, натоварен с прилагане на специфични действия за защита на основните услуги.

По-рано Унгария привика украинския посланик в Будапеща заради това, което описва като опити за намеса на Киев в парламентарните избори в страната.

„Днес извикахме посланика на Украйна в МВнР в Будапеща. Няма да толерираме никаква намеса в изборите в Унгария, включително опитите на Украйна да повлияе на резултата и да се намеси в изборния процес в полза на партия Тиса“, написа външният министър Петер Сиярто. Той обвини Киев в провеждане на „открита, безсрамна и агресивна кампания за намеса“, целяща да подкрепи опозиционната партия „Тиса“, като добави, че бъдещето на Унгария „може да бъде решено само от унгарския народ“ и че Будапеща ще „защитава суверенитета ни с всички възможни средства“.

ЕС обмисля варианти за заобикаляне на ветото на Унгария.

🇪🇺 Европейският съюз обмисля начини да заобиколи ветото на Унгария върху предложения заем за Украйна в размер на 106,1 милиарда долара. Според публикация на Politico от 25 февруари обаче, официалните лица се опасяват, че засилването на натиска върху премиера Виктор Орбан по време на предизборната кампания в Унгария може да има обратен ефект.

Очакваше се преговорите да продължат на 25 февруари на среща на посланиците на ЕС, след като на 24 февруари Съветът на ЕС прие два документа от пакета, докато Унгария блокира третия.

Представител на ЕС сподели пред Politico, че Будапеща се опитва да превърне спора за заема и по-широката си конфронтация с Брюксел в политически капан за унгарската опозиция преди парламентарните избори на 12 април.

Дипломати, цитирани от изданието, описват Унгария като „още по-непредвидима от обикновено“ и заявяват, че остава неясно дали Орбан ще се върне към компромисен вариант с наближаване на вота. Представители на ЕС коментираха, че блокът може да ескалира ситуацията чрез задействане на процедури по Член 7, които в краен случай могат да доведат до спиране правото на глас на държава членка.

Те допълниха, че ЕС може да прибегне и до стъпки като спиране на европейски средства или стартиране на наказателни процедури, макар да предупредиха, че тези опции изискват време и биха могли да подхранят предизборната реторика на Орбан.

Унгария също така заплаши да блокира заема, освен ако Украйна не поднови транзита на руски петрол към Европа по тръбопровода „Дружба“.

По-рано стана ясно, че председателят на Европейската комисия е уверил, че ЕС ще подсигури планирания заем за Украйна въпреки блокадата на Унгария, като спорът остава обвързан с прекъснатите доставки на петрол.

Бивш ръководител в СБУ припомни действията на Унгария в първите дни от инвазията.

🇭🇺⚔️🇺🇦 По повод ветото, наложено от Унгария и Словакия на новия пакет санкции, който трябваше да влезе в сила за четвъртата годишнина от руската агресия в Украйна, си струва да припомним интервюто на бившия заместник-началник на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) генерал Виктор Ягун, в което той посочва действията на унгарската армия в началните часове на руската инвазия през февруари 2022 г.

Според сведения на украински военни, пътували обратно към страната на 24 февруари, за да се включат в нейната отбрана, унгарската армия е била единствената в региона, която вместо да заеме защитни позиции в собствената си държава, се е придвижила в маршови строй към границата с Украйна.

Тези маневри породиха сериозни въпроси у ръководството в Киев относно истинските намерения на Будапеща в случай на евентуално падане на украинската столица под руска окупация. Официалните обяснения на унгарската страна, че движението на войските е имало за цел единствено справяне с бежанския поток и охрана на границата, се определят като неверни от самия Ягун.

В анализа си на ситуацията той лансира тезата, че действията на кабинета на Виктор Орбан може да са били част от договорка за подялба на територии с Русия в случай на успешно налагане на нов геополитически ред в региона. Случаят илюстрира трайното напрежение между двете държави, подхранвано от дългогодишни спорове за правата на унгарското малцинство в Закарпатска област и блокирането на помощта на ЕС за Украйна от страна на Унгария.

Липсата на изчерпателен отговор от унгарските власти относно военната дейност през първите дни на войната продължава да подхранва подозренията на украинските служби за сигурност. Според представената позиция тези събития трябва да служат като предупреждение, че съседните държави биха могли да се възползват от евентуална проява на слабост от страна на Киев, което налага поддържането на категорична национална позиция.

ЕС ще предостави заема от 106 милиарда долара за Украйна въпреки ветото на Унгария

🇪🇺🤝🇺🇦 Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен бе категорична, че ЕС ще изпрати планирания заем за Украйна в размер на 106 милиарда долара „по един или друг начин“, след като Унгария наложи вето на пакета, съобщава Euronews.

Фон дер Лайен говори в Киев заедно с председателя на Европейския съвет Антонио Коща и украинския президент Володимир Зеленски в момент, когато пълномащабната война навлиза в своята пета година.

Ангажиментът, който поеха лидерите на ЕС през декември, „не може да бъде нарушен“ и блокът разполага с „различни варианти“, за да бъде гарантирано, че финансирането ще бъде реализирано, добави тя.

Ветото на Унгария беше обвързано от служители на ЕС с енергиен спор за прекъснатия поток на петрол по руския тръбопровод „Дружба“, който минава през територията на Украйна.

По-късно Коща отправи призив към унгарския премиер Виктор Орбан да спази договореното през декември в писмо, видяно от Ройтерс на 23 февруари.

Спорът въвлече и Словакия, където премиерът Роберт Фицо заплаши и след това предприе стъпки да преустанови аварийните доставки на ел. енергия за Украйна, освен ако доставките на петрол към Словакия не бъдат подновени.

Междувременно френският президент Еманюел Макрон призова партньорите в „Коалицията на желаещите“ да премахнат ограниченията върху подкрепата си за бъдещи гаранции за сигурност за Украйна.

ЕС отново е парализиран от ветото на Унгария.

🇪🇺⚔️🇭🇺 В навечерието на четвъртата годишнина от началото на най-кървавия военен конфликт в Европа след Втората световна война, Европейският съюз отново се оказва парализиран от две поредни вета на Унгария.

Спешен заем от 90 милиарда евро за Киев и нов пакет от санкции в отговор на продължаващата руска агресия са блокирани от Унгария заради енергиен спор, който включва транзита на руски нефт през съветския тръбопровод „Дружба“.

„Не трябва да обвързваме неща, които нямат абсолютно нищо общо помежду си“, заяви в понеделник сутринта Кая Калас, преди да се отправи към среща на министрите на външните работи, която трябваше да одобри новия пакет санкции.

„Но нека ги изслушаме да обяснят причините, поради които блокират, и след това да видим дали има възможности за преодоляване“, добави тя.

Тръбопроводът беше повреден при скорошна атака, поради което Унгария стовари отговорността за последвалите прекъсвания в доставките върху Украйна, която обвиняви в „изнудване“. През уикенда унгарският премиер Виктор Орбан обяви набор от „контрамерки“: спиране на унгарския износ на дизел за Украйна и едновременни вета върху заема от 90 милиарда евро и 20-ия пакет от санкции.

„Щом петролните доставки бъдат възобновени, нормалните отношения ще бъдат възстановени“, каза Орбан.

Киев отхвърли това, което също нарече „изнудване“, и заяви, че ремонтните дейности продължават „на фона на ежедневни заплахи от нови ракетни атаки“. Страната също така предложи „алтернативни начини“ за осигуряване на транзит на неруски петрол за Централна Европа.

Ескалиращата криза постави Брюксел в сложна позиция, разкъсан между целта да гарантира енергийна сигурност за всички държави членки и спешната нужда да предостави на Украйна помощта, от която се нуждае, за да удържи руската инвазия.

За сряда е насрочена кризисна среща. Хърватия, чийто Адриатически тръбопровод се очертава като алтернатива, също ще вземе участие в нея.

Европейската комисия настоява 20-тия пакет санкции, в който е включена пълна забрана на услугите за руските петролни танкери, да получи зелена светлина до утре, когато се навършват четири години от началото на войната.

Калас обаче заяви, че за съжаление е малко вероятно пакетът да бъде договорен днес, поради „много острите изявления“ на унгарското правителство.

Шведският външен министър Мария Малмер Стенергард заяви пред Euronews, че блокадата е „срам“ и „позор“.

„Всяко забавяне в приемането на пакет от санкции е провал за Европа“, каза Стенергард. „Все още не се предавам.“

Френският представител Жан-Ноел Баро заяви, че „всеки трябва да спазва ангажиментите си“, докато естонският министър Маргус Цахкна каза, че няма „никаква причина“ за задънената улица.

Унгарското вето върху заема от 90 милиарда евро е особено противоречиво, тъй като финансовата помощ вече е одобрена от Европейския парламент, както и на най-високо политическо ниво от лидерите на ЕС на среднощна среща на върха през декември, като Орбан договори пълно изключване (opt-out) за своята страна.

Словакия, която също спря износа на дизел за Украйна, и Чешката република също бяха освободени от участие в заема.

Киев предупреди, че се нуждае от нова помощ още през април, предвид пълното оттегляне на американските дарения след преизбирането на президента на САЩ Доналд Тръмп.

За да се усложни ситуацията още повече, ветата идват в момент, когато Орбан води предизборна кампания за преизбиране, в която опозицията на неговото правителство срещу Киев и Брюксел заема централно място.

Унгария отива до урните на 12 април.

Украински дронове поразиха нефтена помпена станция в Татарстан.

🇺🇦💥🇷🇺 Нефтена помпена станция „Калейкино“ в Република Татарстан, ключов възел за експортния тръбопровод „Дружба“, е била поразена от украински дронове през изминалата нощ, съобщават местни източници.

Кадри, публикувани от руското издание Astra и мониторинг канали в Telegram, показват силна огнена стихия на територията на обекта. Тази сутрин местните власти потвърдиха за атака срещу промишлено съоръжение, но в официално изявление описаха инцидента като „ограничен пожар“, причинен от отломки от свален дрон. Според администрацията на Алметиевски район ситуацията е под контрол, а жертви и пострадали няма.

Станция „Калейкино“ е считана за най-мощното съоръжение от този тип в целия регион и заема централно място в енергийната логистика на Руската федерация. Именно в тя е отговорна за смесването на суров петрол от Западен Сибир и Поволжието, преди да бъде насочен за износ. Обектът не просто поддържа налягането и непрекъснатия поток към нефтопровода „Дружба“, но и захранва местните рафинерии в Татарстан.

Тези удари върху енергийната инфраструктура имат пряко отражение върху руската военна икономика, тъй като приходите от нефт и газ са отговорни за около една трета от федералния бюджет, използван за финансирането на инвазията в Украйна.

Ударът съвпада с период на засилено дипломатическо напрежение между Киев, Будапеща и Братислава. През последните дни Унгария и Словакия оказаха публичен натиск над Киев заради затегнатите санкции срещу руската компания „Лукойл“, които блокираха транзита на нейните суровини през украинска територия. Унгарският външен министър Петер Сиярто и словашкият премиер Роберт Фицо заплашиха с правни действия и блокиране на заемите на ЕС за Украйна, а същевременно предупредиха за възможно спиране на износа на ток. Двете държави настояват за пълно възстановяване на доставките на руски петрол по северното разклонение на тръбопровода „Дружба“.

Сиярто обвини Украйна в „изнудване“ заради спирането на нефтопровода „Дружба“

🇭🇺⚔️🇺🇦 Унгарският външен министър Петер Сиярто обвини Украйна в изнудване с блокиране на нефтопровода „Дружба“, който беше поразен при удар с дрон, довел до прекъсвания в доставките, съобщи унгарското издание Telex.

По време на изказване в град Матесалка, Сиярто заяви, че украинското правителство, в сътрудничество с ЕС и унгарската опозиция, цели да създаде дефицит на петрол и да повиши цените на бензина с хиляда форинта преди изборите.

Спирането на тръбопровода бе причинено от руски удар по ключова инфраструктура близо до западния украински град Броди на 27 януари, според Министерство на външните работи на Украйна. Неговият говорител Георгий Тихий отбеляза, че атаката е поразила „критично оборудване“, което е направило изпомпването невъзможно, добавяйки, че Унгария е била информирана за причината още същия ден.

Сиярто повтори, че докато Украйна блокира „Дружба“ и спира доставките на петрол за Унгария, страната му ще наложи вето на достъпа на Киев до заем в размер на 106 милиарда долара. „Блокираме заема от ЕС за Украйна на стойност 90 милиарда евро, докато транзитът на петрол към Унгария през тръбопровода „Дружба“ не бъде подновен“, написа той в X.

„Украйна изнудва Унгария, като спира транзита на петрол съгласувано с Брюксел и унгарската опозиция, за да създаде смущения в доставките и да повиши цените на горивата преди изборите. С блокирането на транзита Украйна нарушава Споразумението за асоцииране с ЕС и своите ангажименти към съюза. Няма да се поддадем на това изнудване“, посочи той.

Европейският парламент наскоро одобри закон за този заем в подкрепа на Украйна за 2026-2027 г., след споразумението на лидерите на ЕС през декември. Унгария обаче настоява, че заемът може да продължи само ако тя го потвърди юридически, което все още не се е случило, пише Telex.

Будапеща вече обяви решението си да не изпраща дизел на Украйна, докато доставките на петрол не бъдат подновени. От своя страна Словакия пусна подобно изявление, въпреки че и двете страни са свързани с групата MOL, която притежава петролната компания Slovnaft SK.

Въпреки твърденията за голям ръст в цените на бензина, остава неясно как точно би се случило това. Макар MOL да купува евтин петрол през „Дружба“, компанията не пренасочва тези спестявания към потребителите, а реализира печалби, от които държавата печели чрез данък върху свръхпечалбата, отбелязва Telex.

Прави впечатление, че през 2024 г. цените на горивата в Унгария бяха с 5% над средните за ЕС. До миналата година хората в Чехия – страна, която исторически споделяше подобна зависимост от руския петрол, но наскоро прекъсна тези връзки, можеха да купуват бензин и дизел с 18% по-евтино от унгарците.

🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано украинският външен министър Андрий Сибиха влезе в задочен спор с Петер Сиярто, след като последният отхвърли тезата, че Украйна защитава Европа от руската агресия. В отговор Сибига пусна остър пост в X, позовавайки се на собствената история на Унгария и на ролята на етническите унгарци, служещи в украинските сили. „Чудя се какво мислят за това безсрамно твърдение етническите унгарци, които защитават Украйна“, написа той.

Остър спор между външните министри на Полша и Чехия в Х.

🇵🇱⚔️🇭🇺 Министърът на външните работи на Полша Радослав Сикорски и неговият унгарски колега Петер Сиярто влязоха в остър спор в платформата X по темата за конфискацията на замразените руски активи в Европа.

Сблъсъкът започна с отговор от страна на Сикорски под публикация на унгарския премиер Виктор Орбан, в която той заявява, че решението на лидерите на Европейския съюз да конфискуват руски активи, заобикаляйки страната му, всъщност нарушава собственото им законодателство и обявява на Русия. Орбан увери, че Унгария „няма да участва в тази извратена схема на Брюксел“.

В отговор полският топ дипломат намекна за връзката на Орбан с Русия със следните думи: „Виктор си заслужи Ордена на Ленин“, предизвикайки възмущение в Сиярто, който му отговори, че Варшава „наистина иска война между Русия и Европа“, а Унгария не би допуснала да е въвлечена в такава.

„Няма да има война, освен ако Русия не нахлуе отново, но изглежда, че този път си на тяхна страна“ написа в отговор Сикорски.

На 11 декември генералният секретар на НАТО Марк Рюте отправи призив към държавите в Европа да вдигнат разходите си за отбрана и производство, за да „се борят с Русия“ и подчерта, че те трябва да продължат да „оказват натиск върху Русия и да подкрепят усилията, насочени към прекратяване на конфликта в Украйна“.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков разкритикува Рюте, определяйки думите за подготовка за война като изявление, направено от представител на поколение, забравило какво е Втората световна война.

Същия ден руският външен министър Сергей Лавров посочи, че Москва няма агресивни намерения спрямо ЕС и НАТО и е готова да даде това писмено, но заяви готовността за отговор при възможни атаки от страна на ЕС.

Орбан търси начини да запази властта си в Унгария, независимо от изборите

🇭🇺 Унгарският премиер Виктор Орбан проучва как да запази своя контрол върху страната, независимо от изхода на предстоящите парламентарни избори, които са насрочени за април догодина, съобщава Bloomberg в обширен материал по темата.

Тъй като някои социологически проучвания показват двуцифрена преднина за опозицията, Орбан обмисля идеята да поеме президентския пост и пренапише законите, с което да превърне страната в президентска република, според анонимен източник, запознат с процесите в Будапеща.

62-годишният лидер повдигна въпроса за смяна на формата на управление след срещата в Белия дом миналия месец със своя съюзник, президента Доналд Тръмп, пред когото сподели, че подобен план винаги стои на дневен ред. В сряда парламентът одобри законопроект на управляващата партия „Фидес“, който прави почти невъзможно депутатите да отстраняват президент от поста в бъдеще.

Идеята за трансформиране на церемониалната роля като държавен глава в нещо силно може да бъде просто размисъл на лидер, превърнал Унгария в самоопределяща се „нелиберална“ демокрация. Но предвид прецедентите в Турция и Русия, в Будапеща се говори, че Орбан няма да се оттегли мирно, ако понесе първата си изборна загуба от две десетилетия насам.

Потенциалът за конституционно инженерство е сценарий, попаднал отдавна в полезрението на опозиционната партия „Тиса“, чийто лидер е Петер Маджар с близки връзки с висшите ешелони на „Фидес“ чрез приятели и семейството си.

Възможността Орбан да прокара цялостна реформа на президентството е един от многото сценарии, които „Тиса“ не изключва като възможен, според човек, запознат с мисленето на ръководството на партията.

Миналият месец Орбан сподели, че е обмислял преминаване към президентска система след всяка от четирите си предишни убедителни изборни победи, преди да реши против в страна, която премиерът притежава най-голяма власт.

В момента обаче подобна доминантна изборна победа е малко вероятна, или поне ако се осланяме на проучванията на общественото мнение в последните дни, което подсилва възможността за най-дълго управлявалият лидер на ЕС да реши по различен начин относно преминаването към президентския пост, според разговори с политически анализатори и вътрешни хора.

Ако „Фидес“ спечели през април, Орбан може да продължи да дърпа конците като президент, докато в същото време предаде ежедневните държавни дела на доверен съюзник като амбициозен министър на строителството и транспорта Янош Лазар. Орбан би продължил да се фокусира върху външната политика, нещо, което наскоро привлече критики на фона на кризата с разходите за живот у дома.

Евентуална загуба на Орбан и като президент е възможно да попречи на способността на Маджар да позиционира Унгария като лоялен член на ЕС след години на антагонизъм спрямо Брюксел по всичко – от върховенството на закона и корупцията до ветовe върху подкрепата за Украйна. Този път обаче би бил рисков, ако се приеме, че противоречи на народната воля, каза човекът, запознат с мисленето.

Въпросът е времето. Освен ако не постигне нова убедителна победа, Орбан ще трябва да използва настоящото пълно мнозинство на „Фидес“ в парламента преди изборите през април. В Унгария той гласува кой да бъде държавен глава. Сегашният президент, съюзник на „Фидес“ и бивш съдия от Конституционния съд Тамаш Сульок, също ще трябва да се оттегли. Неговият мандат изтича през 2029 г.

Това значи, че всяко преминаване към система, в която президентът разполага с повече власт, вероятно ще се случи в началото на следващата година, според Даниел Хегедюш, директор за Централна Европа в Германския фонд „Маршал“ в Берлин.

„Това би бил авариен план за спасяване на системата на Орбан, признание, че това не може да стане чрез урните“, каза Хегедюш. „Рисковано е, но не може да се изключи.“

Откакто се върна на власт през 2010 г. Орбан пренаписа изборните правила, намали броя на депутатите в парламента и прекрои избирателните райони. Резултати от социологическото проучване на Political Capital, проведено тази седмица сред 1000 пълнолетни унгарци, показват високи очаквания за нови предстоящи промени във „Фидес“ преди април – 63%.

Благоприятната международна обстановка също може да помогне. След изборите в Унгария през 2022 г. ЕС прекрати голяма част от финансирането за страната. Действието обаче не успя да спре Орбан, който вместо това подсили двустранните връзки с Русия и Китай и продължи да подкопава гражданските свободи у дома.

Тъй като в момента Вашингтон захвърля договорките за колективна сигурност от двете страни на Атлантика, ЕС има по-големи проблеми за решаване, а миналия месец Тръмп посрещна унгарския държавен глава, описвайки го като „велик лидер“.

„Няма да има лостове за натиск върху Орбан от чужбина. Международната среда стана шеметно благосклонна за конституционно инженерство“, каза Хегедюш.

Държавният глава на Унгария е слаб, поне за стандартите на Източна Европа. В Румъния президентът отговаря за външната политика и участва в срещите на върха на ЕС. В Полша новият президент наложи вето на част от законодателството на премиера Доналд Туск. Президентът в Будапеща праща законопроекти за преглед, въпреки че това рядко е възпрепятствало дневния ред на Орбан.

След срещата си с Тръмп във Вашингтон миналия месец, Орбан похвали силата на президентската система. Като президент Тръмп казва „това е, което искам и вие го измислете“, заяви Орбан пред унгарската телевизионна мрежа ATV през ноември.

Орбан добави, че отдавна е мислил за такава конфигурация: „Въпросът е тук и сега, с историята и знанията ни и предизвикателствата пред нас, кое е най-доброто за унгарците?“

Прехвърлянето на влияние между президент и премиер отдавна е част от авторитарния наръчник.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган, с когото Орбан се срещна в Истанбул в понеделник, скочи от премиерския пост, за да стане първият директно избран президент на страната през 2014 г. Оттогава насам той е на поста, а основният му опонент сега е в затвора. Владимир Путин стана министър-председател на Руската федерация, за да избегне ограничението до два последователни мандата като президент, въведени от конституцията, само за да се върне като държавен глава и по-късно – да премахне ограниченията за мандати от върховния закон.

В Унгария в момента навършва пълнолетие цяло едно поколение, което помни единствено Орбан начело на властта. С лукса на пълно мнозинство, осигурено във всеки от последните четири парламентарни избора, Орбан избра лоялни хора като Сульок за държавен глава.

През последните 15 години това му позволи да замени конституцията, да управлява с укази и да подкрепя законодателство, което понякога не издържа в съда на ЕС, включително по отношение на имиграцията. Брюксел продължава да задържа над 20 милиарда долара от финансирането на Унгария.

Подобна неограничена власт може да приключи за Орбан, или поне в рамките на парламентарната система. Маджар обедини повечето опозиционни сили зад своята партия „Тиса“, улеснен от нарастващото недоволство на масовия избирател от тежката икономическа ситуация, до която доведе страната дългогодишното управление на Орбан. Повечето проучвания показват, че „Тиса“ има постоянна, макар и стесняваща се преднина.

44-годишният Маджар се зарече да разнищи Орбан и да изпрати в затвора длъжностни лица, ако бъдат осъдени за неправомерни действия. Орбан, който отхвърля твърденията на ЕС, че правителството му е замесено в корупция, върти ръководителите на различни институции, за да гарантира, че мандатите им обхващат потенциална администрация на Маджар.

По-рано тази година например главният прокурор подаде оставка, което позволи на премиера да назначи наследник за 9 години. След това Орбан прехвърли лоялния прокурор Петер Полт към Конституционния съд за 12-годишен мандат.

В същото време депутатите му гласуваха, за да позволят на върховният съд да блокира усилията за премахване на президента в случай на невъзможност за изпълнение на служебни задължения. Причината за законопроекта е да се избегне всичко, потенциално би могло да възпрепятства „демократичното функциониране“ на държавата.

Орбан ще блокира помощта от ЕС за Украйна.

🇭🇺 Унгарският премиер Виктор Орбан, известен противник на помощта за Украйна, вижда в новия мирен план на Белия дом удобен повод да блокира милиарди евро финансиране за Киев, съобщава POLITICO.

В писмо, изпратено в събота до председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, Орбан призовава ЕС незабавно да се включи към условията на американския план от 28 точки, който предвижда Украйна да се откаже от територии, да намали наполовина въоръжените сили, като в същото време Вашингтон да получи 50% от печалбите от реконструкцията на страната.

Намесата на унгарския премиер идва в момент, когато лидери на ЕС водят кризисни консултации, за да вземат решение как да отговорят на плана, изготвен от специалния пратеник на Белия дом Стив Уиткоф без участието на европейските съюзници и предвиждащ мащабни отстъпки пред ултиматума на Москва.

„Европейците трябва незабавно и безусловно да подкрепят мирната инициатива на Съединените щати. Освен че трябва да застанем зад президента на САЩ, сме длъжни без отлагане да започнем самостоятелни и преки преговори с Русия“, пише Орбан.

Освен Унгария, останалите 26 страни-членки „многократно и недвусмислено заявиха подкрепата си за Украйна. В момента има интензивна координация между европейските лидери, включително и партньори извън ЕС, за да продължим тази подкрепа въпреки последните събития“, отбеляза европейски служител, пожелал анонимност.

В същото писмо Орбан посочва, че страната му „не подкрепя предоставянето на каквато и да било нова финансова помощ за Украйна от страна на Европейския съюз“, както и че „не дава съгласие подобно решение да бъде взето от името и в рамките на ЕС“.

В Брюксел се водят преговори с държавите-членки относно начини, по които замразените руски активи да бъдат използвани за отпускане на заем за репарации в размер на 140 млрд евро в полза на Украйна. Въпросът ще бъде обсъден на срещата на върха на 18 декември.

„За Украйна бързото споразумение за Заема за репарации е от ключово значение. Той осигурява предсказуемо финансиране от наличностите на замразените руски държавни активи, гарантира стабилност още от началото на 2026 г. и не натоварва допълнително данъкоплатците в ЕС“, заяви украинският посланик в ЕС Всеволод Ченцов.

Орбан последователно опитва да блокира военната и финансова помощ за украинската отбрана, като в същото време задълбочава своите връзки с Кремъл и се обявява против санкциите, които имат за цел да източат военната каса на Кремъл. Въпреки това Унгария вече е била изненадвана от променливата реторика на президента Доналд Тръмп към Русия, което я принуди да договори изключение от новите американски ограничения върху руския петрол.

Урсула фон дер Лайен и лидерите на водещите световни икономики участват в срещата на Г-20 в Йоханесбург, където „в кулоарите се водят изключително интензивни дипломатически усилия за мирния план в Украйна“, съобщи друг европейски служител. Президенти и премиери от страните членки на ЕС ще обсъждат предложенията и в кулоарите на срещата на върха ЕС–Африка, която ще се проведе в Ангола този понеделник.

Върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас отправи остри критики спрямо американското предложение по-рано тази седмица: „Натискът трябва да бъде върху агресора, а не върху жертвата. Награждането на агресията само ще породи нова агресия.“

Тръмп даде срок до четвъртък на украинския президент Володимир Зеленски да приеме плана. „Той ще трябва да го хареса, а ако не го хареса – ами, тогава нека продължават да се сражават, предполагам“, заяви Т Рейтър в петък.

Зеленски, чиято страна се готви да посрещне поредна зима на война след пълномащабната инвазия от февруари 2022 г., заяви, че Украйна преживява „един от най-трудните моменти“ в историята си и може да се изправи пред избора „да загуби достойнството си или да рискува да загуби ключов партньор“.

Тръмп е отказал на Унгария изключение от санкциите срещу руския петрол.

🇭🇺⚔️🇺🇸 Президентът на САЩ Доналд Тръмп разкри, че е отказал да предостави изключение от американските санкции върху руския петрол на Унгария, въпреки личната молба, отправена към него от премиера Виктор Орбан.

Тръмп потвърди пред репортери, че Орбан е настоявал да получи изключение, позовавайки се на зависимостта на страната му от доставките на руския петрол, осъществявани по тръбопроводи.

„Той поиска изключение, но ние не го дадохме – нито едно. Да, той ми е приятел, но поиска изключение“, призна Тръмп.

Ройтерс съобщи, че унгарският премиер се е надявал да убеди Тръмп да направи изключение за Унгария заради високата ѝ зависимост от руските енергийни доставки.

По-рано Орбан оповести публични намеренията си да обсъди въпроса по време на среща с Тръмп, насрочена за 7 ноември, на която ще потърси и по-широко икономическо споразумение със САЩ.

„Унгария е държава без излаз на море. Ние зависим от маршрутите, по които се доставя енергията – основно тръбопроводи. Трябва американците да разберат тази конкретна ситуация, ако искаме те да позволят изключения от санкциите срещу Русия“, отбеляза Орбан пред репортери преди броени дни.

По-рано беше съобщено, че Будапеща търси активно партньорство с Чехия и Словакия за създаване на своеобразен алианс в рамките на Европейския съюз, скептичен към Украйна – ход, насочен към полагане на основите на координирана съпротива срещу европейската подкрепа за Киев.

Конгресмени осъдиха решението на Пентагона да изтегли войници от Румъния

Американски военнослужещи и във 2-ра бригадна бойна група, 101-ва въздушно-десантна дивизия, разположиха гаубица във авиобаза Михаил Когълничану, Румъния, 1 май 2025 г.
📸 Снимка: Nathan Arellano Tlaczani/U.S. Army

🇺🇸🇷🇴 Майк Роджърс и Роджър Уикър, председателите на Комисията по въоръжените сили в Камарата на представителите и Сената на САЩ, осъдиха решението за намаляване на военното присъствие в Румъния, определяйки го като „едностранно и неподготвено“.

В съвместно изявление те посочиха, че са против прекратяването на ротацията на американската армейска бригада, разположена в страната, и са поискали разяснения как ще бъдат компенсирани последиците от това решение.

Командването на американската армия в Европа обяви, че 2-ра бригада на 101-ва въздушно-десантна дивизия няма да бъде заменена след приключване на своя 9-месечен престой в Румъния, както и други страни от Черноморския регион.

Изтеглянето е част от новия стратегически фокус върху вътрешната сигурност и съперничеството с Китай в Тихоокеанския регион, въведени от министъра на отбраната Пийт Хегсет

Двамата конгресмени подчертаха, че решението е било взето без да бъдат проведени консултации с Конгреса, въпреки приетите закони, които изискват такива промени да минат междинна оценка и да се извършват в координация с военните командвания.

„Не можем да приемем промени в структурата на военните, извършени без задълбочен анализ и съгласуване с Конгреса“, заявиха Роджърс и Уикър. Те определиха Румъния като „силен съюзник“, който инвестира значителни средства в отбраната и освен това поема политически и икономически рискове, за да приюти американски сили и е домакин на база на НАТО.

Роджърс и Уикър алармират, че редуцираното присъствие може да насърчи по-нататъшната руска агресия, особено след като Букурещ разкри, че руски дрон е навлязъл във въздушното пространство на страната през септември и е останал там за период от 50 минути.

„Решението изпраща погрешен сигнал към Москва в момент, когато президентът Тръмп се опитва да притисне Путин към траен мир в Украйна“, заявиха те.

Министерството на отбраната на Румъния потвърди, че около 1000 американски военнослужещи ще останат в страната, посочвайки„част от новите приоритети на президентската администрация“.

Стотици хиляди унгарци на митинг против Орбан.

🇭🇺 Стотици хиляди унгарци излязоха по улиците в митинги по повод националния празник на страната, отбелязвайки 69-години от въстанието срещу съветската власт през 1956 г. По време на шествията премиерът Виктор Орбан и опозицията се стремяха да покажат сила, мобилизирайки максимален брой поддръжници по-малко от шест месеца преди изборите.

Лидерът на опозицията Петер Мадяр призова за мирна смяна на режима и определи празника като най-важния след падането на комунизма, според вестник „Непсава“. Виктор Орбан заяви, че онези „заблудени хора“, които подкрепят смяна на правителството, подкрепят войната.

Според Мадяр мнозинството унгарци осъзнават, че страната върви по опасен път, който може да доведе до нова национална трагедия без коренна промяна в управлението. Той сравни сегашната ситуация начело на страната с репресивното минало на Унгария и предупреди, че в момента тя се управлява от режим, подобен на този на Янош Кадар, комунистически лидер в периода 1956-1989 г. Мадяр обвини правителството, че маргинализира и демонизира несъгласните с него, наричайки дисидентите „врагове“ и използвайки език на разделение, представяйки търсещите свобода като „престъпници“ и „насекоми“.

Той критикува управляващите, че се отклоняват от демократичните принципи на революцията от 1956 г. и обвини премиера, че концентрира властта в себе си, потиска пресата и налага контрол с всяване на страх. Мадяр отбеляза, че в ролята на млад опозиционер през 1989 г. Орбан се е обявил против диктатурата, но сега е създал сходна система за потискане на несъгласните с него.

44-годишният лидер, бивш член на „Фидес“, многократно спомена речта на Орбан от юни 1989 г. по време на погребението на Имре Наги, считана за началото на падането на комунистическата партия. В нея Орбан поиска изтеглянето на руските войски от Унгария.

Мадяр заяви, че страната може да остане свободна и независима само ако нейните лидери спрат да се подчиняват на чужди сили за политически облаги. Той отправи призив за лидерство, поставящо приоритет върху суверенитета на Унгария.

Освен това той повтори ангажиментите за изборите: възстановяване на независима съдебна власт, присъединяване към Европейската прокуратура, разкриване на досиетата на агентите, въвеждане на закон за национално помирение и политики за сигурност, суверенитет, демократични свободи, намаляване на данъците, увеличаване на пенсиите и нов закон за защита на децата.

„След малко повече от 170 дни ще се събудим в свободна и усмихната страна“, каза той, имайки предвид предстоящите избори. „За това ще ни трябват смирение, човечност, упорит труд и много патриотизъм“, добави той, обявявайки ново турне „Пътят към победата“.

Повечето независими анкети показват двуцифрена преднина за „Тиса“, освен контролираните от правителството, които прогнозират леко предимство за „Фидес“.

„Фидес“ организира масов митинг, в който мобилизира избиратели от цяла Унгария, включително автобуси от малки селища. Опозиционните медии съобщиха за ваучери за храна и автомобили с украински и сръбски номера в Будапеща.

Поддръжниците на Орбан се събраха на моста „Маргарет“ откъм Буда и маршируваха до площад „Кошут“, където премиерът произнесе реч, в която изрази недоволство, че срещата на ЕС съвпада с празника, и замина за Брюксел след края на митинга.

Той описа митинга „Марш за мира“ като най-големия митинг в подкрепа на правителството, което нарече „най-голямото патриотично движение в Европа“, и призова за съпротива срещу Брюксел, който според него иска да въвлече Унгария във война.

Орбан нарече Унгария европейска столица на мира с „християнско, консервативно и национално“ управление и призова поддръжниците си да разговарят с „заблудените“ унгарци, които подкрепят смяна на правителството, твърдейки, че те подкрепят война.

Орбан сравни революцията през 1956 г. с настоящата борба срещу „либералните и глобални сили“ в Брюксел, които обвини в блокиране на мирните усилия на Тръмп за Украйна, въпреки отмяната на срещата Тръмп-Путин, която очевидно изненада правителството.

След края на митингите се разрази спор за посещаемостта им. Експерти и анализатори обсъждаха, като всяка страна твърдеше, че нейният митинг е бил по-мащабен. Социалните мрежи бяха залети със снимки и оценки. „Фидес“ запълни площад „Кошут“, а митингът на „Тиса“ изпълни площад „Героите“ и булевард „Андраши“. Снимка от самолет, показваща тълпата, стана вайрък.

А Мадяр отсече: „Ние сме мнозинството.“

Тръмп и Путин се съгласиха за среща в Будапеща.

🇺🇸📞🇷🇺 Американският президент Доналд Тръмп обяви, че е постигнал съгласие с Владимир Путин, с когото ще изпратят висши съветници на предварителни срещи следващата седмица, ръководени от държавния секретар на САЩ Марко Рубио, преди планираната среща на върха между двамата лидери в Будапеща, Унгария.

„В края на разговора се съгласихме, че следващата седмица ще бъде проведена среща на висшите ни съветници. След това с Путин ще се срещнем на предварително уговорено място – Будапеща, Унгария, за да видим дали можем да сложим край на тази „неблагородна“ война между Русия и Украйна“, написа Тръмп.

Той описа телефонния разговор като „много продуктивен“ и отбеляза, че е засегнал и последните събития в Близкия изток, двустранната търговия, както и работата с украинските деца на първата дама Мелания Тръмп:

„Путин ме поздрави, както и Съединените щати, за големия успех на мира в Близкия изток – нещо, което според него е вековна мечта... Путин благодари на първата дама Мелания за ангажимента ѝ към децата. Той беше много признателен и каза, че това ще продължи“, добави Тръмп, изразявайки надежда, че напредъкът на мирния план в Близкия изток може да помогне и на преговорите за край на войната в Украйна:

„Всъщност вярвам, че успехът в Близкия изток ще помогне в преговорите ни за постигане на край на войната между Русия и Украйна“, предположи той.

Тръмп потвърди, че ще се срещне с украинския президент Володимир Зеленски в Белия дом на 17 октомври, за да обсъдят разговора с Путин и други свързани въпроси.

След края на разговора съветникът на Кремъл по външна политика Юрий Ушаков заяви, че руският президент е заявил пред Тръмп, че доставката на американските ракети Томахоук за Украйна „няма да промени ситуацията на бойното поле“ и ще подкопае двустранните отношения между Вашингтон и Москва, както и усилията за разрешаване на войната.

По-рано Тръмп заяви, че Америка разполага с „много Томахоук“ и заплаши, че руската икономика „ще се срути“.

Последният голям клиент на Газпром в Европа ще купува газ от Туркменистан.

🇭🇺🇹🇲 Унгария, един от най-големите клиенти на Газпром в Европейския съюз, изрази желание да започне внос на природен газ от Туркменистан, заяви заместник-държавният секретар по развитие на източните връзки на страната Адам Щифтер по време на посещение в Ашхабад.

„В енергийната сфера разчитаме на Туркменистан като надежден партньор. Унгария зависи от вноса на природен газ от различни държави, затова гледаме с голяма надежда и към Туркменистан. Надяваме се, че в близко бъдеще той ще стане доставчик на газ за Европа, и конкретно за Унгария“, каза Щифтер, цитиран от Интерфакс.

В четвъртък унгарският министър на външните работи Петер Сиярто обяви подписването на най-дългосрочния договор в историята на страната за доставка на втечнен природен газ с френската компания Engie, който ще бъде в сила до 2038 г., а общият обем на доставките ще достигне 4 млрд. кубически метра.

В началото на септември Унгария сключи и договор с британската компания Shell за закупуване на 2 милиарда кубически метра газ годишно. Доставките ще започнат през 2026 г., а споразумението е с продължителност 10 години. Газът ще се транспортира през Чехия и Германия.

Унгария и Словакия, които нямат излаз на море и внасят руски газ и петрол по тръбопроводи, досега се противопоставяха на пълния отказ от руските енергийни ресурси. Въпреки това, според водещия анализатор на Freedom Finance Global Наталия Милчакова, неочакваната промяна в тона на Будапеща относно възможността за внос на газ от други държави показва стремеж към диверсификация на доставките.

Все пак тя отбелязва, че все още не е ясно колко газ би могъл да достави Туркменистан и по какъв начин. „Ще трябва да се използва тръбопроводната инфраструктура на Азербайджан, който също има планове за износ на газ към Европа, или на Иран, с когото ЕС има сложни отношения заради санкциите. Друга възможност е доставките да преминават през „Турски поток“ въз основа на договор с Газпром, обясни Милчакова.

По изчисления на финландския аналитичен център CREA, в момента Будапеща харчи около 500 милиона евро месечно за внос на енергийни ресурси от Русия. През юли доставките на газ за Унгария възлизат на 285 милиона евро, а на петрол – на 200 милиона евро. Словакия също продължава да внася руски тръбопроводен газ, но в значително по-малки обеми – около 50 милиона евро месечно.

Унгария все още има действащ договор с Газпром за доставка на 4,5 милиарда кубически метра газ годишно до 2036 г.

Европа не трябва да се страхува от Русия, смята Виктор Орбан

🇪🇺🇭🇺 Европейският съюз няма причина да се страхува от Русия, тъй като е по-силен в отбранителните способности. Истинската опасност идва от икономическата стагнация и загубата на конкурентоспособност, заяви унгарският премиер Виктор Орбан, цитиран от The Guardian.

Докато полският премиер Доналд Туск разговаряше с група журналисти, един от тях реши да извика въпрос към Орбан, който беше наблизо и отговаряше на унгарски репортери.

„Кой представлява основната заплаха за Европа?“ – извика журналистът, очаквайки отговор от унгарския политик.

„Това е провокация“ – отбеляза Туск в шегаджийски тон.

„Истинската опасност? Икономическата стагнация и загубата на конкурентоспособност“ – отговори унгарският премиер, обръщайки се към журналиста, който зададе допълнителен въпрос:

„Не е Русия ли?“ – попита представителят на медиите.

„Ние сме по-силни от Русия. Направете сравнение и се осланяйте на фактите. Над 400 млн. души сме, а Русия е около 130 милиона. Погледнете европейския БВП – той е голям. Русия е малка в сравнение. Ние, 27-те държави, харчим повече за военни разходи от руснаците. Така че защо да се страхуваме? Ние сме по-силни от тях“ – обясни Орбан и допълни, че европейските държави трябва да „се обединят и да защитават интересите си заедно“.

Преди няколко дни в интервю за унгарски подкаст Орбан заяви, че Русия „вече е спечелила“ войната срещу Украйна, въпреки че е слаба във военно и икономическо отношение. Той също така отбеляза, че ако руски дронове навлязат в унгарското въздушно пространство, те ще бъдат свалени.

По отношение на Украйна в момента унгарският премиер се опитва да блокира присъединяването й към ЕС и, според журналисти, вече е намерил съюзници по този въпрос.