Четвърт век от приемането на USA PATRIOT Act: два раздела изтекоха, обменът между службите остана

🇺🇸⚖️ Преди 25 години, на 26 октомври 2001 г. президентът Джордж Буш-младши подписа в Източната зала на Белия дом USA PATRIOT Act – закона в отговор на атентатите от 11 септември, който разшири правомощията на службите да подслушват, да изискват записи и да обменят сведения помежду си. Четвърт век по-късно законът остава в сила, но два от разделите му за наблюдение – за подслушване на цел, която сменя телефоните си, и за достъп до „всякакви материални неща“ – не са действащи от 15 март 2020 г. Трайно се запазиха други разпоредби: обменът между разузнаването и следователи, финансовите мерки срещу пране на пари и разширените правомощия на ФБР да изисква документи без съдия.

Окончателният текст, H.R. 3162, обедини два варианта, които камарите по-рано бяха приели: Сенатът на 11 октомври, а Камарата на представителите на 12 октомври. Внесен на 23 октомври, той беше приет още на следващия ден от Камарата с 357 на 66 гласа по процедура, която изисква мнозинство от две трети. На 25 октомври Сенатът гласува с 98 на 1. Единственият глас против беше Ръс Файнголд, сенатор от Уисконсин. „Опазването на свободата ни е една от основните причини да водим тази нова война срещу тероризма. Ще загубим тази война, без да е изстрелян и един куршум, ако пожертваме свободите на американския народ“, предупреди той в залата преди гласуването. Името на закона е акроним: Uniting and Strengthening America by Providing Appropriate Tools Required to Intercept and Obstruct Terrorism, т.е. „Обединяване и укрепване на Америка чрез осигуряване на подходящите средства, необходими за прихващане и възпрепятстване на тероризма“.

Буш подписа закона три дни след внасянето на окончателния текст. В речта си той се спря на атентатите и на атаките с антракс по пощата, в които загинаха пощенските служители Томас Морис и Джоузеф Кърсийн. „Съществуващият закон е писан в ерата на телефоните с шайба. Новият закон, който подписвам днес, ще позволи наблюдение на всички комуникации, използвани от терористите, включително имейлите, интернет и мобилните телефони“, заяви президентът. Още по-широко беше обещанието за взаимодействие между агенциите: „От днес променяме законите, които уреждат обмена на информация. И, което е не по-малко важно, променяме културата на различните ни агенции, които се борят с тероризма.“

Пример за новите инструменти е раздел 206. Той изменя Закона от 1978 г. за наблюдение с цел външно разузнаване (FISA), по който специален съд (FISC) разрешава подслушването на чужди държави и техни агенти. Дотогава заповедта на съда посочваше конкретния оператор, който трябва да съдейства. След изменението в закона, когато съдът установи, че действията на целта могат да осуетят идентификацията ѝ, заповедта задължава и неуточнени „други лица“. Така наблюдението следва човека, когато смени апарата или доставчика, вместо да остава обвързано с едно устройство. В наказателните дела такова подслушване е разрешено от 1986 г. – раздел 206 въведе тази възможност и за разузнаването.

По-малко видни, но трайни се оказаха текстовете за обмена на сведения. Раздел 203 позволи материалите от разследванията на голямото жури (съставът, който решава дали да има обвинение) и от подслушванията по наказателни дела да стигат до разузнавателните служби. Раздел 218 замени една дума във FISA: външното разузнаване вече не трябваше да е „целта“ на наблюдението, а „съществена цел“. Така заповед по FISA стана възможна и когато главната цел е наказателно преследване, стига външно разузнаване да бъде съществена цел. Буш описа същата промяна с думите, че разузнаването и наказателното преследване получават „възможност да работят не по отделни коловози, а да споделят жизненоважната информация“.

Раздел 215 разшири кръга документи, които ФБР може да изисква от FISC. Дотогава заповедта включваше само превозвачи, хотели, складове и фирми за коли под наем и изискваше конкретни факти, че конкретното лице е агент на чужда сила. След промяната тя можеше да обхване „всички материални неща (включително книги, записи, документи и други предмети)“, стига да служат на разследване за защита от международен тероризъм или тайна разузнавателна дейност.

Същото понижаване на изискванията обхвана и писмата за национална сигурност – искания, които ФБР издава само, без съдия, до телефонни компании, банки и кредитни бюра. Раздел 505 замени изискването за конкретни факти с изискване за връзка с разрешено разследване и позволи писмата да се подписват и от началниците на териториални служби на бюрото. Главният инспектор на Министерство на правосъдието провери тяхната употреба през март 2007 г. Според данни на самото ФБР, които инспекторът определи като значително занижени, исканията са били около 8500 през 2000 г. За 2003–2005 г. базата на бюрото отчита общо 143 074. Най-високият брой през 2004 г. се дължи на 9 писма по едно-единствено разследване, които са поискали информация за абонатите на 11 100 телефонни номера. Инспекторът описа и поне 739 „спешни писма“ до три телефонни компании за около 3000 номера, подписани от служители без право да издават писма за национална сигурност.

Третият дял, оформен като самостоятелен закон срещу прането на пари и финансирането на тероризма, предостави на Министерството на финансите правомощията по раздел 311. С него ведомството може да обяви чуждестранна банка или цяла юрисдикция за основен източник на риск от изпиране на пари и да прекъсне достъпа ѝ до кореспондентски сметки, с които чуждестранните банки се свързват с финансовата система на САЩ. През септември 2005 г. за такъв източник на риск беше обявена Banco Delta Asia в Макао, която по данни на ведомството над 20 години е обслужвала държавни агенции и фирми паравани от КНДР. През октомври 2025 г. FinCEN, американското звено за финансово разузнаване, изключи по същия раздел камбоджанската Huione Group, която определи като възел за изпиране на пари от киберобири на Северна Корея и от инвестиционни измами с криптовалута в Югоизточна Азия. PATRIOT Act въведе и дефиниция за вътрешен тероризъм, удължи давността за престъпленията с тероризъм и увеличи наказанията.

Повечето разпоредби за наблюдение, поместени във втория дял бяха приети с ограничен срок на действие до 31 декември 2005 г. Законът за подновяването, подписан на 9 март 2006 г., направи постоянни 14 от 16-те временни раздела, сред тях и текстовете за обмен на сведения. За 206 и 215 той определи нов срок до края на 2009 г. След това Конгресът удължаваше действието им за кратки периоди до 1 юни 2015 г.

През юни 2013 г. The Guardian публикува секретна заповед на FISC, която задължава Verizon „на постоянна, ежедневна основа“ да предава на Агенцията за национална сигурност (NSA) данните за всички разговори в системите си, включително тези в рамките на САЩ. Правното основание на програмата беше раздел 215. Три дни по-късно вестникът назова източника на разкритията – Едуард Сноудън, служител на фирмата изпълнител Booz Allen Hamilton, работил за NSA чрез външни фирми. На 23 януари 2014 г. Надзорният съвет за неприкосновеност на личния живот и гражданските свободи (PCLOB), стигна до извода, че не е открил „нито един случай, свързан със заплаха за САЩ, в който програмата да е имала конкретно значение за изхода на антитерористично разследване“. Двама от петимата членове на съвета приложиха отделни становища.

На 7 май 2015 г. апелативният съд за Втори окръг постанови, че раздел 215 не разрешава масово събиране. Сенатът не прие временно удължаване и на 1 юни срокът на действие на раздели 206 и 215 приключи. Още на следващия ден президентът Барак Обама подписа USA FREEDOM Act, приет в Сената с 67 на 32 гласа. USA FREEDOM забрани масовото събиране и възстанови действието на раздели 206 и 215 до 15 декември 2019 г. Новата програма, при която NSA получава записите на разговорите от операторите, струва около 100 млн. долара. Според данни на PCLOB от февруари 2020 г. тя е довела до 15 разузнавателни доклада, от които само два са дали на ФБР сведения, каквито бюрото не е имало. NSA я прекрати в началото на 2019 г. заради преоценка на разузнавателната ѝ стойност, разходите и проблемите със спазването на правилата и с целостта на данните.

В края на 2019 г. Конгресът удължи срока им до 15 март 2020 г. На 11 март Камарата прие законопроект с реформи, Сенатът го прие с поправки на 14 май, но двете камари така и не стигнаха до общ текст. Срокът на действие на разпоредбите изтече и към октомври 2026 г. не са подновени. Според изследователската служба на Конгреса (CRS) текстът на FISA се е върнал към вида си от 25 октомври 2001 г. Съдът вече не може да задължи неуточнени лица да съдействат при подслушване, а заповедите за записи отново само засягат превозвачи, хотели, складове и фирми за коли под наем. Разследванията, започнали преди теча, продължават по старите правила.

В Европа се води сходен спор за същия вид данни – кой с кого, кога и откъде говори. Директива 2006/24/ЕО, приета на 15 март 2006 г., задължи мобилните оператори да пазят данните за трафика и локацията, без съдържание на разговорите, за да са на разположение при борбата с тежки престъпления като тероризма и организираната престъпност. Срокът на съхранение беше от 6 до 24 месеца. На 8 април 2014 г. Съдът на ЕС я обяви за невалидна от деня на нейното влизане в сила, тъй като е „широкообхватна и особено сериозна намеса“ в правото на личен живот и на защита на личните данни, която не се ограничава до необходимото. На 12 март 2015 г., по искане на омбудсмана, Конституционният съд на България обяви текстове на Закона за електронните съобщения, с които директивата беше въведена, за противоконституционни. Съдът прие, че самото съхраняване на данните противоречи на конституцията. Един от мотивите беше отпадането на съдебния контрол върху исканията на разследващите за достъп до тях.

В САЩ спорът продължи по друг закон. Раздел 702, добавен към FISA през 2008 г., позволява на службите без индивидуална съдебна заповед да събират чрез местните доставчици съобщенията на чужденци, за които се смята, че са извън страната. На 11 юни 2026 г. Камарата отхвърли с 198 на 218 гласа удължаване до 2 юли и в полунощ на 12 юни разделът изтече за първи път от приемането си, както съобщи NBC News. Годишните разрешения, които FISC одобри през март 2026 г., обаче позволяват събирането да продължи до 17 март 2027 г. Според публикация на Brennan Center от 16 октомври Конгресът още не е подновил текста.

Четвърт век след подписването разделите с ограничен и с неограничен срок на действие имат различна съдба. Разпоредбите, за които Конгресът определи срок, трябваше да бъдат подлагани на нови гласувания и две от тях отпаднаха. Онези без ограничен срок или станали постоянни още през 2006 г. – обменът между службите, писмата на ФБР, финансовият дял – останаха част от правото. Изтичането на 206 и 215 вероятно промени по-малко, отколкото подсказва датата. Самата NSA беше спряла програмата за телефонни записи година по-рано. Делата, образувани преди март 2020 г., продължават по старите правила, а подслушване, което следва човека, остава разрешено в наказателните дела, както е от 1986 г.

Следващият срок е 17 март 2027 г. Според Brennan Center дотогава Конгресът трябва да поднови 702, за да не спре събирането, а администрацията опитва да включи подновяването в закона за разходите за отбрана. Разделът е подновяван през 2012, 2018 и 2024 г., затова по-вероятно е ново подновяване, отколкото трайно отпадане. Законът за отбраната ще покаже дали то ще е придружено от нови ограничения, или не. Законът, с който Буш обеща да изведе наблюдението от „ерата на телефоните с шайба“, днес е без двата си раздела, които позволяваха на службите да проследяват сменените телефони и да получават записи на разговорите. Текстовете, с които президентът обеща да промени културата на агенциите, са постоянна част от законодателството.