Шолц и Путин са разговаряли за първи път от над две години.

Руският президент Владимир Путин (вляво) и германският канцлер Олаф Шолц (вдясно) по време на разговори на последното официално посещение на Шолц в Кремъл, февруари 2022 г.
📸 Снимка: Mikhail Klimentyev / Sputnik

🇷🇺🗣️🇩🇪 Германският канцлер Олаф Шолц и руският президент Владимир Путин са провели телефонен разговор в петък, за да обсъдят начините за прекратяване на войната в Украйна, съобщава немското издание Sueddeutsche Zeitung, позовавайки се на анонимен източник.

Разговорът бележи първата директна комуникация между двамата лидери от почти две години насам и идва в критичен момент за Украйна, когато страната се подготвя за третата си зима в условията на непрестанни руски атаки.

Украйна посреща зимния сезон със срината енергийна система, след катo загуби около 90 процента от капацитета си за производство на топлина енергия в резултат от кампания на целенасочени руски атаки срещу енергийната инфраструктура в страната, извършени в периода март-май 2024 г.

Нараства и несигурността относно бъдещето на военната помощ, предоставяна на Киев от неговите западни партньори преди завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом следващата година. Германия е вторият най-голям поддръжник на Украйна след Съединените щати и обеща допълнителна помощ в размер на милиарди евро.

По-рано тази година Шолц сигнализира готовността си да осъществи пряк контакт с Путин за първи път от декември 2022 г., потенциално преди срещата на върха на лидерите от Г-20 в Бразилия. Но в същото време той подчерта, че ще поддържа тесен контакт с Вашингтон и европейските съюзници преди всеки подобен телефонен разговор.

Германският лидер, който пътува за срещата на Г-20 в Рио де Жанейро в неделя, е в политическа криза, след като преди броени дни неговото управляващо правителство се разпадна в резултат на разногласия с по-малък коалиционен партньор. Социалдемократите на Шолц, които изостават от германските консерватори в социологическите проучвания, сключиха сделка за провеждането на предсрочни избори на 23 февруари 2025 г.

В обръщение към парламента тази сряда, канцлерът увери законодателите, че администрацията му ще удържи на ангажимента, който е поела към Украйна, въпреки че в същото време не пожела да предостави на Киев оръжия с голям обсег като крилатите ракети Taurus – решение, което беше обект на остри критики от голяма част от европейските партньори на Украйна.

Същия ден канцлерът разговаря по телефона и с украинския лидер Володимир Зеленски, на когото обеща своята „непоколебима солидарност“. Говорителят на Шолц сподели, че двамата са обсъдили „възможните пътища към справедлив мир“.

Но прекият контакт с руския президент е чувствителен въпрос в рамките на Европейския съюз, като редица правителства отхвърлят всякакви опити за увертюра с Путин като безполезни. Усилията на френския президент Еманюел Макрон да поддържа открита линия с Кремъл през първите месеци на войната не дадоха резултат, а в същото време не се харесаха на Киев.

Междувременно някои европейски длъжностни лица отправиха финални призиви към отиващата си администрация на Джо Байдън да укрепи максимално военната позиция на Киев преди края на своя президентски мандат в началото на следващата година.

Доналд Тръмп, който встъпва официално в длъжност на 20 януари 2025 г., многократно подчерта намерението си да осъществи бърза сделка за прекратяване на войната, предизвиквайки опасения в европейските столици, че подобно споразумение вероятно ще бъде крайно неизгодно за Украйна и ще бетонира териториалните придобивки на Русия, осъществени след февруари 2022 г.

Американският държавен секретар Антъни Блинкен организира набързо пътуване до Брюксел в сряда, за да увери съюзниците от НАТО и Европейския съюз, че администрацията на Байдън ще активизира максимално своите усилия за предоставяне на военна помощ за Украйна в седмиците до встъпването в длъжност на новоизбрания президент, който остро критикува мащабите полаганите от Вашингтон усилия в подкрепа на Киев.

Ресурсите, споменати от Блинкен – пари, амуниции, оръжия - идват преди всичко от пакет в размер на 61 милиарда долара, приет от Конгреса на Съединените щати по-рано тази година. Освен това Блинкен даде уверение, че „всеки долар, с който разполагаме“, ще бъде предоставен възможно най-скоро.