🇰🇷 На полигон по западното крайбрежие на Корейския полуостров, точно с изрисувания на стената лозунг „ONE SHOT! ONE KILL!“, разчетите на Военновъздушните сили на Република Корея за пръв път посрещнаха с бойна стрелба онова, което анализатори описват като все по-определящ фактор за съвременното бойно поле – насищаща атака от рояк дронове.
Срещу 50-те безпилотни апарата, приближаващи се на ниска височина от около 1 км, Командването за ПРО към ВВС изправи оръжие, което армията притежава отдавна: 6 бройки от 20-милиметрово 6-цевно оръдие „Вулкан“ изляха концентриран заградителен огън и свалиха 44 от машините, а останалите 6 бяха неутрализирани от един преносим лазер и пет помпени пушки. Според сведенията на корейските военни това е първото подобно учение – отбрана срещу рояк от дронове изцяло с налични средства.
Кадрите от учението, разпространени от военния канал на ветерана-кореспондент Ю Йон-уон, показват самата логика на отбраната по-ясно от всяко комюнике: рояк от мулти-ротор дронове, увиснал на фона на небето сред пунктираните разриви на снарядите; оптико-електронната следяща система, придържаща всяка една машина в прицелната решетка; и накрая – разбили в плитчините апарати, изплували сред зеленикавата вода край брега. Там, където оръдейният огън не достигна, войник на самия плаж вдигна помпена пушка и довърши прелетелите дронове – образ на импровизация, който издава както находчивостта, така и пределите на наличния арсенал.
„Това беше първото учение, в което отбиваме рояк дронове, превърнал се в сериозна заплаха, с вече наличното въоръжение“, заяви полковник Нам Хьон-джу, началник на отдел „Разузнаване и операции“ в командването, по думите на когото армията ще доразвие системата за противодействие „въз основа на резултатите и поуките“.
Тъкмо пределите на този арсенал обясняват защо Сеул репетира сценария именно сега. През декември 2022 г. пет дрона, прелитащи от Северна Корея, прекосиха линията за демаркация и часове наред кръжаха в небето над Южна Корея. Един от тях дори успя да навлезе в забранената за полети зона около президентската канцелария в Сеул. Военните вдигнаха изтребители и ударни хеликоптери и изстреляха над сто снаряда, но не свалиха нито един безпилотник – провал, който тогавашният президент Юн Сук-йол определи като недопустим. Контрастът с „ONE SHOT! ONE KILL!“ не е реторичен: учението отговаря на конкретна, неведнъж демонстрирана уязвимост на разположените ниско радарни мрежи пред дребни, бавни и многобройни цели.
Логиката, която движи и атаката, и отбраната, е икономическа. Ударният дрон от търговския кла струва стотици до няколко хиляди долара; класическият зенитен прехващач – десетки до стотици хиляди. Рояк, залял защитата с десетки едновременни цели, печели не с технологично превъзходство, а с аритметика. Отговорът на ВВС беше оръдие от епохата на Студената война, което бълва евтини снаряди, и пушка за шепа долари на изстрел – е опит размяната да бъде обърната обратно в полза на защитаващия се. Преносимият лазер сочи точно за следващата стъпка: изстрел, който на практика струва колкото електричеството за него.
Тук импровизираното „сега“ се среща с високотехнологичното „утре“. Южна Корея вече въведе в експлоатация лазерната система „Чонгуан“ (Skylight) – влакнесто оръжие с мощност 20 kW, разработено от Hanwha Aerospace и Агенция за отбранителни разработки и проектирано да поразява дронове на 2-3 км; през 2024 г. започнаха доставките към фронтови части и към пунктове в Сеул. Освен това беше сключен договор за по-мощна, 100 kW система с австралийската компания EOS, чиято доставка се очаква в края на 2027 г. През април Министерството откри и работа по единна национална рамка за анти-дрон отбрана.
Колкото обнадеждаващ е резултатът, толкова трябва да се тълкува през призмата на условията, които постига. Целите приближаваха предвидимо, в светлата част на деня, по познат коридор и към подготвена огнева позиция – обстановка, далеч по-щадяща от внезапен нощен налет с маневриращи или самонасочващи се апарати. Стопроцентовото поражение срещу сценаризиран рояк не е същото като срещу адаптивен противник, който търси пролуките в огневия обхват. И все пак стойността на учението е тъкмо в това, че измества разговора от витрината на бъдещите лазери към въпроса какво може да се направи с наличното днес – урок, който Сеул чете не само от собствената си граница, а и от небето над Украйна и Близкия изток, където насищащата дронова война вече е норма, а не прогноза. Следващата проверка ще е дали тази мрежа издържа срещу рояк, който не лети по разписание.
Няма коментари:
Публикуване на коментар