събота, 29 август 2026 г.

Рафинерията в Кириши под четвърти удар от март, пожар в промишлената зона

🇷🇺🔥🇺🇦 Пожар избухна в промишлената зона на град Кириши в Ленинградска област през нощта на 29 срещу 30 август, след като регионът беше атакуван от десетки ударни дронове. В 05:00 ч. московско време губернаторът Александър Дрозденко съобщи, че в областта са свалени 42 безпилотни апарата, а на терен работят екипи на спешните служби. Той не отбеляза засегнатото предприятие. Мониторинг канали, а след тях и „Украинска правда“, уточниха, че е поразен „Киришинефтеоргсинтез“ – втората рафинерия с най-голям капацитет за преработка в Руската федерация като цяло и единствена голяма в северозападната част на страната.

Към момента на публикуване украинската страна не е потвърдила официално за успешното попадение в целта. Предварителната локализация, споделена от украински канали в Telegram с добавени координати, поставя зоната на поражение в югоизточната част на заводската площадка, близо до четири технологични инсталации. Тези данни засега не са независимо потвърдени.

Първата е атмосферната тръбна инсталация АТ-1, проектирана за първична дестилация на суровия петрол. Другите са двете инсталации за каталитичен риформинг Л-35-11/1000 и ЛЧ-35-11/600, а също инсталацията за хидроочистка ЛЧ-24-9/2000.

Обозначенията произлизат от съветската система, при която самото число след наклонената черта показва проектната мощност в хиляди тонове годишно. АТ-1 е първичната инсталация, която разделя суровия петрол на фракции според температурата им на кипене и определя какво количество суровина може да постъпи за производствения процес.

Останалите три инсталации отговарят за вторичната преработка и качеството на крайния продукт. По време на риформинга молекулите на бензиновата фракция се преобразуват над платинов катализатор, с което се повишава октановото число до търговски приемливи стойности. Без този процес от първичната дестилация се получава нискооктанов полуфабрикат. При хидроочистката се отстранява сярата от дизеловата фракция – задължителна стъпка за производство на гориво, отговарящо на съответните екологични стандарти.

Двете технологични вериги са силно зависими една от друга. При риформинга като страничен продукт се отделя водород. В рафинерия без самостоятелна инсталация за производството му именно този водород захранва блока за хидроочистка. Ако риформингът бъде прекратен, инсталацията за обезсеряване остава без основния си реагент дори когато собственото ѝ оборудване не е повредено.

Разграничението има пряко практическо значение. Повреда по първичните инсталации намалява обема на преработка, докато поражения по риформинга и хидроочистката понижават качеството на крайния продукт. Рафинерия с работеща дестилация, но с повредена вторична преработка може да продължи разделянето на суровия петрол, но произвежда полуфабрикати, които не могат да се продават нито за бензин АИ-95, нито за дизелово гориво с ниско съдържание на сяра.

Руската държава веднъж вече отстъпи именно по отношение на изискванията за качество. Мерките срещу недостига на горива включват разрешение за продажба на бензин от класове „Евро-2“, „Евро-3“ и „Евро-4“. Това представлява сериозно облекчаване на стандартите за качество на продукта, а не трайно решение на проблема с произведените количества.

Уязвимостта на вътрешния пазар има и своето структурно измерение. Делът на АИ-95 в производството на бензин в Руската федерация е скочил от 39% през 2021 г. до 47% през 2025 г., а именно горивата с високо октаново число зависят в най-голяма степен от риформинга. Колкото по-сериозен дял от пазара заемат те, толкова по-чувствително е снабдяването към повреди в инсталациите за вторична преработка.

Санкциите затрудняват допълнително ремонта на подобни съоръжения. С четвъртия си санкционен пакет от 15 март 2022 г. Европейският съюз забрани износа за Русия на стоки и технологии, подходящи за употреба в преработката на нефт и включени в приложение Х към съответния регламент.

На 10 януари 2025 г. Министерство на финансите на САЩ постави под блокиращи санкции „Сургутнефтегаз“ и неговите дъщерни дружества, в които изрично е включено поразеното днес производствено обединение. Това значи замразяване на активите под юрисдикцията на САЩ и риск от попадане под режим на вторични санкции за контрагентите, които продължат да работят с дружеството. Европейските и американски мерки не правят ремонта невъзможен, но силно ограничават пазара, от който могат да се набавят катализатори, реакторно оборудване и лицензирани резервни части.

„Киришинефтеоргсинтез“, известен още с търговското си название „КИНЕФ“, от 1993 г. влиза в структурата на „Сургутнефтегаз“. Проектната му мощност възлиза на около 20 млн. тона годишно, което го нареди сред водещите в Русия след Омската рафинерия. Преди серията от удари реалният му обем на преработка беше около 17,7 млн. тона, или 6,4% от общото производство на руските рафинерии.

Предприятието произвежда близо 80 вида нефтопродукти, сред които бензин, дизелово гориво, авиационен керосин, мазут, битум и линеен алкилбензол. Сведения на Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна сочат, че заводът е сред топ 5 на най-големите руски производители на бензини с високо октаново число и участва директно в снабдяването на руската армия с горива и е единственият голям НПЗ в северозападната част на Русия, поради което регионът не разполага с втори собствен източник на светли нефтопродукти.

Рафинерията е свързана както с входа, така и с изхода на една и съща логистична верига. Суровият петрол пристига по магистралните тръбопроводи на „Транснефт“ и помпена станция „Кириши“, която беше ударена паралелно от украинските сили с рафинерията на 5 май. Готовата продукция се изнася в западна посока до Приморск – най-голямото руско петролно пристанище на Балтийско море – и Уст-Луга, което се явява второ по този показател в страната. От началото на 2026 г. под украински обстрел попаднаха и помпена станция, и рафинерия, и терминал в Усть-Луга.

Кириши е многократна мишена на удари от 2025 г. насам. На 8 март не прекъсна преработката. По думите на Дрозденко отломки от дрон са повредили външната конструкция на един от резервоарите.

Ударът от 14 септември 2025 г. имаше далеч по-тежки последици. Силите за безпилотни системи и Силите за специални операции на Украйна поразиха инсталацията за първична преработка ЕЛОУ-АВТ-6, на която според тях се падат близо 40% от мощността на завода. В нощта на 4 октомври следва нова атака, докато два дни по-късно Reuters съобщи, цитирайки свои източници от индустрията, че точно същата инсталация – най-производителната изобщо на площадката – е спряла принудително работа.

През 2026 г. честотата на атаките се удвои. На 26 март Дрозденко потвърди нанесени материални щети по промишлената зона и свалянето на най-малко 21 дрона. Пет дни по-късно Reuters съобщи, че рафинерията може да възстанови част от производството си в рамките на месец.

На 5 май последва най-тежкият удар. Reuters обяви, че 3 от 4 инсталации за първична преработка са били поразени, а рафинерията изцяло е преустановила работа. Тогава Генералният щаб на ВСУ потвърди удара и уточни, че е извършен заедно със Силите за безпилотни системи, Службата за сигурност на Украйна, както и Силите за специални операции.

Поредицата продължи и през лятото. На 9 юли украински дронове отново достигнаха площадката. Според украински медии това беше третият удар по руски горивен обект само през онази сутрин, наред с цели в Тверска и Ставрополска област. Атаката от 30 август е четвъртата срещу рафинерията от март насам.

Колко бързо може да се възстанови предприятие от поражения в подобен мащаб, остава спорен въпрос без ясен отговор. На този етап няма публикувано потвърждение, че след удара през май заводът да се е върнал изцяло към проектния си режим. В същото време Reuters съобщи в началото на август, че през юли руската преработка на нефт се е възстановила достатъчно, за да поддържа износа, а добивът на петрол и кондензат е надхвърлил 9 млн. барела дневно.

Междувременно Ленинградска област се обособи като отделно направление на кампанията срещу руската петролна инфраструктура. В нощта срещу 14 август над региона бяха свалени 54 дрона, а на пристанището Уст-Луга избухна пожар. Това беше шестото попадение по терминала от началото на годината. По данни на Reuters през него през 2025 г. са преминавали около 700 хил. барела петрол дневно. Денонощие по-късно руската ПВО съобщи за още 21 свалени дрона.

Размерът на нощните вълни дронове расте и извън региона. За нощта на 29 август руското Министерство на отбраната обяви унищожаването на 313 дрона над няколко области и окупирания Крим. Разстоянието общо от контролираната от Украйна територия до Кириши надхвърля 800 км.

Мащабът на кампанията без съмнение си личи от цялостните данни. Френският анализатор Клеман Молен изчисли, че от началото на годината към 27 август са били атакувани 28 от близо 48 руски рафинерии. Сред тях са 17 от 20-те най-големи в страната. Според сметките му ударите само по предприятие за преработка на нефт са 81, а атаките по цялата петролна верига – от добива до износа – наближават 130.

Кириши при това не е най-често атакуваната цел. Според данни на Молен Ярославската рафинерия е била поразявана 6 пъти, а Илската, Саратовската, Сизранската и Туапсинската – по 5 пъти. Натрупани последици вече се усеща и на пазара на дребно. Пълната забрана за износ на бензин от Русия е удължена до 31 януари 2027 г. По оценка на Forbes.ru към 15 август 58 от общо 89 руски федерални региона са въвели ограничения върху продажбата на горива.

Изданието оценява временно изведените от експлоатация мощности за преработка на около 350 хил. тона дневно, или близо 39% от стандартния обем. Вносът от Беларус, Казахстан, Индия и Мароко достига около 400 хил. тона месечно, което покрива близо 12% от лятното потребление. От Индия са внесени 68 хил. тона, а от Мароко – 30 хил. тона. Недостигът не се проявява дотолкова с рязък скок на цените, колкото за квоти и опашки, тъй като цените на дребно се контролират административно.

Последиците излизат и извън руския пазар. В обзор от 30 юли Reuters отбеляза, че ударите срещу руските рафинерии задържат цените на горивата в Европа близо до рекордни равнища. Маржът при преработката на авиационен керосин остава над 80 долара за барел при исторически максимум от почти 109 долара.

Дали натискът ще доведе до трайно свиване на производството, зависи от съотношението между темпа на ремонтите и честотата на ударите. Досегашните данни не дават еднозначен отговор. След атаката от март Reuters предаде прогноза за частично възстановяване в рамките на месец, а през юли руската преработка на нефт се повиши достатъчно, за да компенсира част от предходния спад.

Заводът продължи да работи и между удара по ЕЛОУ-АВТ-6 от 14 септември и следващото нападение на 4 октомври 2025 г. Това показва, че пораженията по главната инсталация са били преодолени за седмици, а не за месеци. Срещу това обаче стои честотата на атаките. 4 удара по един и същ завод в рамките на около 5 месеца значат, че ремонтирани съоръжения могат да бъдат поразени отново, преди предприятието да се е върнало към проектната си мощност.

Ако този темп се запази, е вероятно „КИНЕФ“ да остане под проектната си мощност до края на годината. Само по себе си това обаче не означава непременно, че пазарът в Северозападна Русия ще бъде изваден от равновесие.

Потвърждение за допълнително изостряне на проблема би било получаването на ново съобщение за пълно спиране на рафинерията в Кириши, придружено от нов ръст на руския внос на светли петролни продукти и разширяване на ограниченията за региона спрямо нивото от август. Признаци за отслабване на натиска би било подновяването на редовните товарения на дизелово гориво от Приморск през следващите седмици и намаляването на броя на регионите с ограничения върху продажбите до под 50.

Няма коментари:

Публикуване на коментар