Рафинерията в Орск спря напълно, ремонтът опира до вносно оборудване

🇺🇦⛽🇷🇺 Петролната рафинерия „Орскнефтеоргсинтез“ в Оренбургска област прекрати изцяло работа след последната украинска атака с дронове, а връщането в експлоатация се усложнява от факта, че засегнатото оборудване е западно производство и не може да бъде набавено лесно. Губернаторът на областта Евгений Солнцев съобщи на 13 август, че ремонтът може да отнеме до половин година.

„Оборудването е вносно и предвид санкциите ремонтът може да отнеме до шест месеца. Заводът е спрян напълно“, написа той на своите профили в социалните мрежи. По думите му ударът е засегнал „ключова инфраструктура, която в момента не може да бъде възстановена“.

Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) потвърди удара в нощта срещу 11 август. Орск се намира на около 1500 км от територията на Украйна, в югоизточния край на Оренбургска област, близо до границата с Казахстан; по разчета на Reuters разстоянието до най-близката точка под украински контрол е близо 1900 км. Предприятието е част от промишлената група „Сафмар“, преработва към 6 млн тона петрол годишно и произвежда над 30 продукта – от автомобилни горива до мазут, битум и авиационен керосин. Номиналната мощност е около 115 200 барела дневно по данни на Reuters, т.е. малко над 2% от нормалния за сезона руски обем и малко над 3% от този, който страната поддържаше през юли. Ударите по завода не започват сега: той е бил цел през октомври и ноември 2025 г. и в края на април тази година.

Солнцев обяви тревога за въздушна опасност след 4 часа сутринта. Източници на Reuters отбелязаха, че са поразени инсталации за преработка, а според анализа на Militarnyi на кадри от мониторингови канали става дума за инсталация за хидроочистка на дизел или за хидрокрекинг комплекс, с поне две отделни огнища на пожара.

Хидроочистката и хидрокрекингът обясняват и защо възстановяването може да отнеме такова дълго време. Първичната дестилация само разделя суровината на фракции; вторичната преработка е тази, която свива съдържанието на сяра и превръща тежките остатъци в дизел и бензин с търговско качество. Именно тези мощности са едни от най-сложните и уязвими части на една рафинерия. Значителна част от използваните технологии е лицензирана от западни компании, а ключово оборудване – от компресори и топлообменници до катализатори и управляваща електроника – също идва от западни компании. Американското инженерно дружество UOP и швейцарската ABB в продължение на години са доставяли оборудване и части за водещи руски заводи, но спряха новите поръчки след февруари 2022 г. и потвърдиха това пред Reuters; ABB заяви, че не планира завръщане, след като изпълни заварените договори. Вахтанг Парцвания описва в анализ за Riddle от 29 юли какво означава това на практика: ремонт, който преди е отнемал седмици, се разтяга в месеци заради заобиколните канали за доставка, заместители с по-ниско качество и аварийната работа без съдействие от производителя.

На Солнцев се пада и задачата да преведе областта през периода без работещата местна рафинерия и същия ден той описа как властите се подготвят за това. „Подготвяме се за най-лошия сценарий. Ще се наложи да разчитаме на внесено гориво. Логистиката вече се пренастройва. От 287-те бензиностанции работят 80%“, каза губернаторът. Приоритет при зареждането получават спешните и специализираните автомобили.

Спирането на Орск е част от по-широка картина, която вече свали руската нефтопреработка до най-ниското ѝ равнище от близо четвърт век. През юли заводите в страната са преработвали по около 3,6 млн барела дневно при сезонна норма от 5,3 – 5,6 млн за периода 2020 – 2025 г., тоест с около една трета по-малко. Това е най-ниското ниво от май 2002 г., изчислява Bloomberg. Само през юли са атакувани 18 рафинерии, сред тях Омската – най-голямата в страната, на над 2500 км от украинската граница. Заедно с пет големи танкера, пет пристанищни обекта и два тръбопровода общият брой на нападенията срещу петролни активи през месеца достига 30 – вторият най-висок месечен резултат след 32 през май. Недостигът вече се усеща и на дребно: в поне 16 области отново има опашки и ограничения на продажбите, а бензин А-92 и А-95 вече не се предлага на част от станциите на „Газпром“ и „Лукойл“. Правителството отговаря с административни мерки: забраната за износ на бензин и дизел беше удължена до януари 2027 г., а задължителната квота за борсови продажби беше намалена от 15 на 10% до 31 декември.

Два дни след Орск кампанията се пренесе в Башкортостан. В нощта срещу 13 август украинските сили поразиха „Газпром нефтехим Салават“, който е един от най-големите нефтохимически комплекси в Русия, с мощност до 10 млн тона годишно и с доставки за руската армия. Обектът е на около 1300 км от украинската граница, а ударът е дело на оператори от Първи отделен център на Силите за безпилотни системи заедно с други съставни части на украинските сили. Върху завода се пада около 2,7% от капацитета за преработка на Руската федерация. Областният губернатор Радий Хабиров съобщи за 16 свалени дрона над Салават и още 5 над Чишмински район, като обясни пожара с падането на отломки; при атаките през деня 2 души са били ранени и настанени в болница. Същата нощ пламна промишлената зона, в която Wildberries строи комплекс от 186 800 квадратни метра; строежът не е завършен, стока в него не се съхранява, а работниците са били евакуирани предварително. За рафинерията това е вторият удар в рамките на месец: атаката от 14 юли извади от строя две първични дестилационни инсталации и спря работата, а отраслови източници на Reuters оцениха тогава ремонта на седмици до месеци.

Русия обаче разполага с механизми за адаптация и затова спирането на Орск не означава срив на цялата система. Сергей Вакуленко посочва в анализ за Carnegie от 22 юни, че страната пренасочва суровината към износ, вместо да я преработва: в края на април морският износ на петрол достигна 3,8 млн барела дневно – около половин милион над средното за 2023 – 2025 г. От есента на 2025 г. властите позволиха бензин по стандарт Евро-3 да се продава като Евро-5 и така наведнъж върнаха на пазара количества, които дотогава бяха негодни за продажба. Пренасочването и разхлабеният стандарт обаче преместват проблема, без да го решават: суровият петрол на борда на танкер не пълни колонките в Оренбург, а разрешаването на по-ниско качество е по същество еднократен ход, който не може да бъде повторен.