📸 Снимка: Lee Ferran / Breaking Defense
🇫🇮⚔️🇷🇺 Едва доловим метален тропот се чува от отстрещния край на склада, малко след което хвърлена през отсрещния вход граната отскача от бетонния под. Последва силен трясък, миг след което един подир друг маскирани войници се изсипват в първото помещение с вдигнати оръжия и готови за стрелба.
Вражески боец незабавно е задържан, докато войниците се разделят на групи, за да преминат към изпълнението на различни задачи. Складът е разделен на няколко помещения, като в средата има дълъг коридор, простиращ се по цялата му дължина. Картечар заема легнала позиция в началото на коридора, осигурявайки прикритие и от време на време разменя оглушителни изстрели с врага, който ту изскача, ту изчезва от полезрението му в далечния край на коридора.
Междувременно отряд от стрелци се заема да прочисти стаите от двете страни на коридора в опасен и сложен процес, постепенно пълзейки към въоръжените мъже, намиращи се в задната част на склада. В крайна сметка те се събират в последното, най-голямо помещение, разположено в края на коридора. До този момент множество въоръжени лица са неутрализирани, но въпреки това те пристъпват предпазливо.
В последното помещение също е хвърлена граната, но тя не успява да детонира. Въпреки това те влизат, откривайки, че всичките им врагове вече лежат на земята, но също така откриват и голяма дупка в далечната стена и още една в пода. Двойка войници моментално заемат позиции, докато други викат обратно на другарите си, останали на входа на склада. Секунди по-късно двама войници се появяват притичвайки, носейки метален прът на раменете си, от средата на който виси дебело въже. Двамата заемат позиции от двете страни на дупката, пускат въжето вътре и след това, един по един, други хващат въжето и се плъзгат надолу в дупката.
„Добре, учението приключва“, се чува отгоре гласът на полковник Мати Хонко, който наблюдава случващото се от дървени пътеки, които също минават по дължината на склада и му осигуряват цялостен изглед върху движението на участниците в учението.
📸 Снимка: Lee Ferran / Breaking Defense
Хонко е командир на финландския гвардейски егерски полк, който е натоварен с обучението на войници тук, във военната база в Сантахамина, само на няколко километра от центъра на столицата Хелзинки. В нея се провеждат предимно учения, фокусиращи се върху тънкостите на градския бой, най-вече за потенциалната защита на Хелзинки от нашествието на външен агресор - сценарий, който за пръв път от края на Втората световна война насам изглежда съвсем реален и уместен.
Хонко изглежда доволен от видяното, с изключение на бойната стрелба. Разчистването на сградата отне около шест минути, което според Хонко е „малко бавно“. Обръщайки се към гранатата, която не успя да избухне, той отбеляза иронично: „Помага, ако дръпнеш щифта.“
Относителната мудност и грешките могат да бъдат простени, тъй като войниците му не са калени в битка командоси от силите за специални операции, а най-обикновени наборници, имащи на разположение едва четири месеца за обучение. Говорейки пред публика от американската Kaplan Public Service Foundation, младите войници изглеждаха срамежливи, но доволни, като признаха за допуснатите грешки, както и областите, в които могат да подобрят своето представяне.
Чувстват ли се странно да участват в подготовка за защитата на град, в който мнозина от тях са родени и израснали? Не, категорични са те, „просто така стоят нещата“.
Това отношение на непринуден стоицизъм е масово явление както сред по-младите военнослужещи, така и сред немалко от високопоставените военни и политически ръководители, с които фондацията KPSF разговаря по време на пътуването й до скандинавската страна в първата половина на май.
Финландия е била готова да се защитава, възприемайки подход, ангажиращ цялото общество, в продължение на над един век — или няколко века, ако се върнем назад в периода до 1917 г., приета от историците за годината на раждане на съвременната финландска държава. През целия 18-ти век нейната територия е арена на поредица от руско-шведски войни, спечелени от по-многобройната и далеч по-опитна Руска имперска армия, която окупира земите на днешна Финландия, довеждайки след себе си повсеместни грабежи и опустошения.
Уроците, извлечени от историята, определят политиката на страната и днес. И докато войната на Путин срещу Украйна, започнала през февруари 2022 г. може да е стимулирала финландската общественост да тласне Хелзинки към членство в НАТО, Хонко сподели, че истински тревожният сигнал за финландските военни е бил получен близо десетилетие по-рано, след анексирането на Крим и началото на въоръжения конфликт в Донбас.
📸 Снимка: Lee Ferran / Breaking Defense
Замаскираната военна намеса на Русия на полуострова, заяви той, ни даде да разберем, че досегашните ни наръчници са „до един отживелица“. Финландското командване осъзнава, че се е подготвяло за война, по-официална от тази, която може да й се наложи да води. (На своя уебсайт финландската армия отбелязва, че нейният гвардейски полк е способен да реагира и на „хибридни“ ситуации)
Въпреки че присъединяването на страната към НАТО през април тази година промени съществено мисленето на финландската армия в рамките на „една нощ“, една съществена част от националната стратегия за самоотбрана остават такива, каквито са били преди десетилетия - въз основа на отношение, запечатано в националното самосъзнание.
„Нашата история до голяма степен се свежда до оцеляване и живот не в сянката, а буквално под дъха на гиганта от Изток [...] И мисля, че когото и да попитате на улицата, ще може по някакъв начин да усети този дъх. Но въпреки всичко, това никога не е означавало, че финландците са се страхували от руснаците - даже точно обратното“, обясни Микаел Антел, заместник генерален директор на политическия отдел във външното министерство на Финландия, добавяйки, че неговите сънародници не живеят в страх, но изпитват загриженост, когато е необходимо, „тъй като винаги когато сме били загрижени, винаги сме били подготвени.“
Тази подготовка идва под формата на всеобща военна повинност за мъже, подсилена от жени-доброволци, което според Хонко не само поддържа в готовност огромен оперативен резерв, но също така и насърчава чувството на национална сплотеност, тъй като всяко семейство има подобен опит и е направило подобни жертви, независимо от тяхното положение в обществото. Той допълни, че от време на време дебатът за разширяване на наборната служба с включването на жени изплува отново на дневен ред, но от своя страна той смята, че към момента армията не притежава логистичните способности да поеме два пъти повече наборници, което от своя страна ще наложи адаптирането към т.нар. „селективна“ наборна служба – ход, за който има опасения, че ще подкопае споменатото по-горе чувство на национална сплотеност.
В по-широк аспект ръководителят на финландската отбранителна политика Яне Куусела смята, че цялата страна има способността да влезе в това, което той нарече „военен режим“. Столицата Хелзинки е осеяна с мрежа от масивни подземни бункери и във всеки един момент са налични храна и гориво за период от няколко месеца напред, в случай че възникне подобна необходимост.
Освен всичко това, Антел изтъкна, че „елитът от бизнес администрацията, политиката, културния сектор и т.н.“ редовно да тренират с военните, за да са наясно как да използват по най-добрия начин своите способности в случай на конфликт.“
📸 Снимка: Roni Rekomaa/Bloomberg via Getty Images
Антел допълни още, че членството на Финландия в НАТО с клаузата за взаимна отбрана по член 5 е изиграло съществена роля за възпирането на руската агресия, но както той, така и голяма част от финландците не приемат мира за даденост.
„Това, което се осмелявам да кажа, и то с гордост, е, че ние не влизаме в НАТО с очакването, че НАТО ще направи всичко за нас, а точно обратното. Ние сме изключително горди да бъдем нетен участник в сигурността. И от това, че отношението и подходът ни сочат, че все още сме способни да защитаваме цялата страна.“
Остава да видим дали руският президент Владимир Путин би рискувал война с НАТО, като се придвижи към страна-членка – мненията варират изключително много, и то въз основа преди всичко на близостта на говорещия до руската граница. Но ако войната почука на вратата, украинският опит сочи, че Хелзинки ще бъде една от първите ключови цели. Именно там, където влизат войниците, минали обучение в Сантахамина, присъединили се към групата на почти всички мъже в годна за военна служба възраст в страната.
В минутите непосредствено след упражнението с бойна стрелба, един от инструкторите се спусна по дървена рампа от склада към гористата зона около базата, докато войниците му постепенно се събираха на няколко метра разстояние, усмихнати и тихо говорейки помежду си. Под слънцето руската заплаха може да е изглеждала много далеч, но тя е завинаги в съзнанието.
Упражнението мина „доста добре“, заяви инструкторът на изпращане. „Няколко дребни корекции и може да бъде още по-добре.“
Няма коментари:
Публикуване на коментар