Анализ: Британските учения в Кения отпаднаха заради спора за юрисдикция

🇬🇧🇰🇪 Британското министерство на отбраната отмени голямото военно учение в Кения, насрочено за есента, след като местните власти отказаха да издадат разрешителни за полигона край Лайкипия в централната част на страната. Около 1500 военнослужещи от 1-ви батальон на полка на херцога на Ланкастър, които трябваше да участват в маневрите Haraka Storm през септември, ще проведат своята подготовката на полигона Солсбъри Плейн в Англия, вместо в традиционната им арена за бойни стрелби от години – саваната на Лайкипия.

„За съжаление, необходимите лицензи за провеждане на обучението в Лайкипия по-късно тази година не бяха осигурени“, съобщиха от британското ведомство. В редовните занятия по тази програма обикновено участват до 1700 души.

Формално проблемът опира до забавена административна процедура. Зад нея обаче стои спор, който тлее от години и за първи път има осезаеми последствия: кой има правото да съди британски войник, извършил престъпление на територията на Кения. Отмяната на тези маневри е дребен епизод на фона на десетилетия съвместна подготовка, но сигналът, който Найроби изпраща, има далеч по-голяма тежест от самата военна тренировка.

В ядрото на конфликта е Споразумението за сътрудничество в областта на отбраната между двете държави. То е подписано през 2021 г., но и до днес не е ратифицирано от кенийския парламент. Документът определя рамката на военното партньорство, включително реда за провеждане на разследвания и правния статут на чуждестранния контингент. Според действащата уредба Лондон запазва първостепенна юрисдикция върху провиненията, извършени от негови войници „при изпълнение на служебни задължения“ – формула, която практически ги поставя извън обсега на местното правосъдие. Парламентарна комисия в Найроби настоява за промяна: предложените изменения в членове 6(5) и 23 целят тежки престъпления, сред които убийства, да преминат под юрисдикцията на кенийските съдилища. Към този спор се добавя далеч по-прагматичният въпрос за цената, която Лондон плаща за ползването на полигоните.

Правният казус има съвсем конкретно измерение. През март 2012 г. 21-годишната Агнес Уанджиру, майка на малко дете, е видяна за последно да танцува с британски войници в хотел „Лайънс Корт“ в Наниуки – място, където военните отсядат по време на обучения. Два месеца по-късно тялото ѝ е намерено в септична яма в двора на хотела. Разследването остава без движение повече от десетилетие. На 16 септември 2025 г. Кенийският върховен съд издаде заповед за арест на британския гражданин Робърт Джеймс Пъркис по обвинение в убийство. 38-годишният Пъркис, родом от Солсбъри, е служил като санитар в същия полк на херцога на Ланкастър. През ноември той се яви пред Магистратския съд в Уестминстър (Лондон) и отказа съгласие за екстрадиция. Ако тя бъде осъществена, той ще се превърне в първия бивш или настоящ британски военнослужещ, предаден на чуждестранно правосъдие по обвинение в убийство.

Именно този случай превърна въпроса за юрисдикцията от процедурен дебат в политически проблем. Британското армейско учебно поделение в Кения (BATUK), разположено край Наниуки, обучава британски части от десетилетия и остава основната платформа за съвместни учения с кенийските въоръжени сили, както и ключов източник на прехрана за местното население. Присъствието на чужди войски обаче отдавна подхранва недоволство, свързано с контрола, отчетността и правния статут. На 20 юни в Наниуки семейства на засегнати от действията на BATUK поставиха твърди условия за подписването на ново споразумение: справедливост, финансови компенсации и наказателна отговорност пред местния закон. Командващият британската армия призна за престъпления, извършени от войници, но без да посочи конкретен механизъм за правосъдие в полза на жертвите.

Напрежението се пренесе и в парламентарните дебати в Найроби. „Този състав на парламента и Комисията по отбрана, разузнаване и външни отношения винаги са имали резерви към BATUK – особено в случаите, когато обществото ни не може да приеме нарушенията на човешките права“, заяви народен представител по време на обсъжданията.

Лондон реагира сдържано. Британското министерство на отбраната определи отношенията си с Кения като изградени на „взаимна изгода, уважение и сътрудничество“ и добави, че „дълбоко съжалява за проблемите и трудностите, възникнали във връзка с британското военно присъствие в страната – както в миналото, така и в последно време“. На свой ред Найроби побърза да отрече, че партньорството е прекратено или че дейността на BATUK е преустановена; правителството увери, че споразумението просто преминава през задължителния парламентарен преглед.

И двете столици предпочитат да представят ситуацията като административно забавяне, а не като разрив. Това поведение разкри споделен интерес: и Лондон, и Найроби искат да запазят партньорството си. Кения не разтрогна договора и не затвори военната база, а просто задържа разрешителните за едно конкретно учение. Ходът е премерен, достатъчно категоричен, за да покаже, че Найроби притежава административни лостове за влияние, и същевременно умерен, за да остави вратата отворена за бъдещи преговори.

Има по-прозаично обяснение: че става дума за бавна бюрокрация, а не за пресметнат политически натиск. Хронологията на събитията обаче опровергава въпросната теза. Ратификацията е блокирана именно заради членовете, регламентиращи юрисдикцията при тежки престъпления; парламентарната комисия публично изрази своите възражения, а заповедта за ареста на Пъркис от септември направи цената на досегашното статукво видима за кенийското общество. В този контекст отказът за издаване на лицензи е логична стъпка от цялостния процес, а не случайно отклонение.

За Обединеното кралство загубата е по-скоро символична, отколкото оперативна: подготовката на войски бързо се пренася на собствена територия, а Кения запазва ролята си на ключов партньор в Източна Африка. За град Наниуки обаче последиците са значителни, тъй като провеждането на маневрите захранва местната икономика. Същинският залог тук не е просто едно отменено учение, а моделът, върху който почива това присъствие вече 60 години. Дългогодишната асиметрия, при която британските войници отговарят само пред родните си съдилища, за първи път е подложена на сериозен политически натиск.