Хиляди китайски граждани избягаха от Ангола след нова вълна на насилие.

🇦🇴🇨🇳 Нова вълна от насилие, породено от рязък скок в цените на горивата в Ангола, продължи три дни и засегна голямата като численост китайска общност в страната. Магазини бяха разграбени, фабрики затвориха, а хиляди китайски граждани избягаха от страната.

По данни на местни източници, размириците започнали след решението на правителството да намали субсидиите за бензина. Безредиците предхождат акцията от август, когато властите закриха 25 нелегални криптоферми и експулсираха 60 китайски граждани.

Добивът на криптовалути е забранен в Ангола заради огромното натоварване върху енергийната мрежа. Задържаните китайци получиха 24 часа да напуснат страната.

Видео, публикувано от BBC Zimbabwe и други медии, показва десетки китайски граждани на международното летище в столицата Луанда с куфари на колела. В него мъж се обръща към тях на португалски, а след това на английски добавя: „bye-bye“.

Ангола е дом на около 300 000 китайци – една от най-големите китайски общности в Африка. Те притежават фабрики, мини и магазини, участват активно в строителството и търговията. При избухването на насилието в края на юли бяха опустошени близо 100 китайски магазина в Луанда.

Експерти посочват, че атаките са естествен резултат от нарастващото недоволство от китайското присъствие, възприемано от мнозина анголци като експлоатация.

През 2024 г. властите затвориха две китайски предприятия – металургичен комбинат без лиценз, замърсявал местна река, и завод за производство на пластмаси, обвинен, че държи 113 анголски работници заключени в нечовешки условия. Рибари също се оплакват, че китайски траулери изчерпват рибните запаси.

Въпреки бурния икономически растеж, подхранван от Китай през последните две десетилетия, резултатът е дълбоко социално разслоение – най-богатите 20% печелят най-много, докато най-бедните почти не усещат ползите.

Ангола е водещият бенефициент на финансови средства по инициативата „Един пояс, един път“ – 68,6 млрд. долара за инфраструктура в периода 2000-2021 г. – сочат данни на AidData. Проектите включват новото международно летище „Антонио Агостиньо Нето“, открито миналата година – най-голямото летище извън Китай, финансирано с китайски пари, чийто капацитет възлиза на 15 милиона пътници и 600 000 тона карго годишно.

Ангола се ангажира да изплаща дълговете си с износ на петрол, но тъй като Китай даде приоритет на вноса от Русия и Близкия изток, Лунда изпитва затруднения да погасява своите задължения.

Друга причина за обществено недоволство е, че повечето инфраструктурни проекти се изпълняват от китайски фирми и работници, докато анголците най-често се наемани единствено за нискоквалифициран труд.

В някои случаи проектите се оказаха проблемни. През 2010 г. изграждането на Главната болница в столицата Луанда на стойност 8 млрд. долара доведе до нейното затваряне малко след откриването ѝ заради пукнатини, поставили под съмнение стабилността на сградата. Болницата отвори отново едва след мащабни и продължителни ремонти.

„Инвестициите на Китай не изпълниха високите очаквания за модернизация на технологиите и инфраструктурата в Ангола. Освен това много от пътищата, жилищата и сградите, построени от китайски компании, се отличават с изключително ниско качество“, пише анализаторът Сумие Йошикава в Eurasian Review.