Йордания удари Южна Сирия заради Карак, Дамаск съобщава за цивилни жертви

🇯🇴✈️🇸🇾 Изтребители на Кралските военновъздушни сили на Йордания нанесоха удари късно снощи в Южна Сирия. Въоръжените сили обявиха операцията „Йорданско възпиране – Хмуд“ като отмъщение за жертвите на нападение срещу погребение в православния храм „Св. Георги“ в Хмуд, област Карак, и заявиха, че стрелците са свързани с терористични организации. Сирийската държавна новинарска агенция SANA съобщи за пет убити цивилни, сред тях жени и деца, в провинция Дараа, а сирийското правителство заяви, че операцията не е била координирана с него.

Военните не назоваха нито една групировка, не посочиха конкретни места и не дадоха числа. Съобщението им отбелязва само, че изтребителите са унищожили няколко позиции и машини и са убили и ранили „много членове на терористични организации“. Около осем часа по-рано, на пресконференция в ранния следобед на 26 октомври, вътрешният министър Мазен ал-Фарая отговори на въпрос дали досието е затворено, че не е, като „в наказателния аспект днес няма никакви индикации, че са свързани с каквито и да е други клетки“. Генерал-майор Обейдала ал-Маайта, директор на Дирекцията за обществена сигурност, както се нарича националната полиция, описа стрелбата като решение, взето на място: стрелците вървели след траурното шествие и „не е имало предварително планиране“. След като ги назова, той каза: „И дано не представляват никого освен себе си.“

На същата пресконференция кабинетът представи атаката като плод на екстремизъм вътре в страната. „Това престъпление не е родено от момента. То е плод на терористична, екстремистка идеология, която е вкоренена у някои граждани“, каза ал-Фарая. Говорителят на правителството Мохамед ал-Момани нарече случилото се повратна точка в усилията за изкореняване на екстремизма и обяви, че кампанията срещу такфиристката идеология, която обявява други мюсюлмани за неверници, продължава във всички сектори. Ал-Фарая добави, че разпитите и събирането на технически доказателства продължават и че ще отговаря всеки, за когото се докаже, че е участвал „по какъвто и да е начин“. Ал-Маайта приключи встъплението си с думите: „Ще продължаваме да удряме с желязна ръка всеки, който се осмели да посегне, да сътрудничи или да се разпростира в страната или извън нея.“ Вечерното съобщение на Въоръжените сили не обяснява кога и как е установена връзката със Сирия.

Сирийските власти съобщават за нанесени удари в провинция Дараа. Кореспондентът на агенцията съобщи за поредица от експлозии около Насиб, градчето при граничния пункт с Йордания, и Музайриб в западната част на провинцията. Здравният директор на Дараа д-р Халед ал-Амиян каза пред агенцията, че в петимата убити цивилни има жени, деца и 65-годишен мъж от квартал Тарик ас-Сад в областния център, починал от осколъчни рани в Националната болница на града. Двама ранени от Музайриб са откарани в болницата в Тафас. Йорданският новинарски сайт „Ал-Уакаи“ съобщи, позовавайки се на местни източници, и за удари в североизточната част на съседната провинция Суейда, в селата Халидия и Тел Асфар и източно от летище Халхала. Сирийските официални съобщения не споменават Суейда.

Аман и Дамаск дават несъвместими версии за координацията. Първият текст на армейското съобщение, който йордански сайтове споделиха около 22:20 ч. местно време, говори за „Южна Сирия“ и не включва Дамаск. В 22:46 ч. обаче Въоръжените сили написаха в официалния си профил в X, че операцията е била проведена „в координация със сирийското правителство“, и същото остана във версията на държавната агенция Petra, където районът е наречен югоизточната част на Сирия. Малко след полунощ сирийското правителство заяви, че „за тази военна операция не е имало никаква предварителна координация със сирийската страна“. То обяви разследване, съобщи за открити канали с Аман и настоя всяка стъпка в граничните райони да се съгласува съвместно, така че да се пази суверенитетът на страната. Министерство на външните работи добави, че е уведомило Йордания за „пълната си резерва“ към операции на сирийска територия без предварителна координация, и изрази „дълбоко съжаление“ за убитите и ранените от Дараа.

Заподозрените за стрелбата в Хмуд бяха задържани в ранните часове на 26 октомври, след издирване, което продължи 3 денонощия. По думите на ал-Маайта след полунощ силите за сигурност разделили едно от селата в района на сектори и започнали да претърсват изоставените къщи. Когато стигнали до къщата, в която се криели мъжете, те открили интензивен огън и при последвалата престрелка тримата били ранени. Сред силите за сигурност пострадали няма, иззети са оръжие и голямо количество боеприпаси. Задържани са братята Хазаа и Машал Зейдан Мохамед и свързаният с тях по брачна линия Ахмад Сами Хусейн.

Ал-Маайта посочи Хазаа като човека, планирал нападението, макар по собствените му думи решението да е взето на място. Тримата са в болница и разпитите им предстоят. Нападението е отнело живота на 9 души, а 34 са ранени.

С името „Йорданско възпиране“ страната вече е нанасяла удари в Сирия. На 3 май 2026 г. Въоръжените сили обявиха операция с това име срещу фабрики, работилници и складове на трафиканти на наркотици и оръжие, от които по думите им тръгват пратки към кралството. Сирийски източници съобщиха тогава за удари в провинция Суейда, в Шахба, Бусан, Арман, Ум ар-Руман и Малх. Там действа т. нар. Национална гвардия на друзкия духовен водач шейх Хикмат ал-Хиджри, създадена след сблъсъци с правителствените сили през юли 2025 г. и контролираща части от региона отвъд властта на Дамаск. Сирийската държавна телевизия описа една от целите като щаб, контролиран от „бунтовнически банди“. Удари, приписвани на Йордания, срещу контрабандата в Южна Сирия се съобщават от май 2023 г. През декември 2025 г. Аман обяви, че е ударил „фабрики и работилници“ на трафиканти, без да посочи места, а сирийските медии ги поставиха в Суейда. През януари 2025 г. двете съседни държави създадоха обща комисия по сигурността. Операцията от 26 октомври се различава по обявената цел: групировки, свързвани с терористична атака в самата Йордания. Различно е и мястото, тъй като жертвите, за които съобщава Дамаск, се намират в Дараа, а не в районите на Суейда, където бяха целите през май.

В ранните часове на 27 октомври обявеното основание за ударите, връзката на задържаните от Хмуд с групировки в Сирия, остава твърдение на Въоръжените сили без назована групировка, конкретно място и доказателство, а вътрешният министър същия ден следобед заяви, че към момента индикации за връзка с други клетки няма. Срещу това твърдение стоят убитите цивилни, за които съобщава Дамаск, и отричането, че е имало предварителна координация. Ал-Фарая сам заяви, че разпитите и събирането на доказателства продължават, така че следствието може да е стигнало до нова следа през часовете до удара, но Йордания не е съобщила за такава. Решаващо ще бъде първото публично обвинение срещу тримата. То ще покаже дали йорданските следователи свързват Хазаа, Машал и Ахмад с организация отвъд границата, или делото остава за трима роднини, решили да стрелят зад погребалното шествие.

32 години след Арава Израел не подновява допълнителните доставки на вода за Йордания

🇮🇱🤝🇯🇴 Преди 32 години, на 26 октомври 1994 г. на граничния пункт в долината Арава северно от Ейлат израелският премиер Ицхак Рабин и неговият йордански колега Абдел Салам ал-Маджали подписват мирния договор между двете страни. На тържествената церемония присъстват крал Хюсеин, както и израелският президент Езер Вайцман, а американският президент Бил Клинтън постави своя подпис под текста като свидетел. Документът остава в сила и днес, но водата и газът, които Израел доставя на Йордания, вече зависят от решения, взети извън него. Доставки на допълнителни количества вода, подавани от 2021 г., не са подновени от ноември 2025 г. Газът от находището „Левиатан“ бшее спрян за 32 дни след началото на войната с Иран на 28 февруари 2026 г.

С декларацията от Вашингтон от 25 юли 1994 г. Рабин и Хюсеин прекратиха състоянието на война, в което се намираха двете страни, а договорът материализира това в мир, който по силата на първия му член влиза в сила с размяната на документите за ратификация. Кнесетът го одобри на предния ден преди церемонията със 105 гласа „за“, 3 „против“ и 6 въздържал се. Йорданският парламент гласува към началото на ноември с 55 гласа срещу 23, според The Washington Post. Документите се размениха на 10 ноември 1994 г. и според член 5 посланиците трябва да бъдат разменени до месец след това.

Текстът урежда границата, сигурността и отношенията в сферата на дипломацията, но не намира решение на основния спор. Според член 3 границата е определена по линията от времето на британския мандат и е „постоянна, сигурна и призната“, но „без да се засяга статутът“ на териториите, попаднали под управление на Израел през 1967 г. – т.е. текстът оставя съдбата на Западния бряг неясна. За Йерусалим член 9 включва, че „уважава сегашната особена роля“ на Йордания при мюсюлманските светини в града и ще даде „висок приоритет“ на историческата си роля, когато започнат преговорите за окончателния статут.

Най-подробни обаче са разпоредбите за водата. Приложение II разпределя речните води по сезони. Израел черпи 12 млн. куб. метра от басейна Ярмук през лятото и 13 млн. през зимата, а останалото количество е за Йордания, която отстъпва на Израел още 20 млн. куб.метра вода от там зимата, а получава в замяна същото количество през лятото от река Йордан, точно над шлюзовете при Дегания. Кралството има право зимата да съхранява средно поне 20 млн. куб. метра от прииждащите води на Йордан и да получава 10 млн. куб. метра обезсолена вода от солените извори, отклонени в реката. Докато съоръженията за обезсоляване не бъдат построени, Израел подава вместо това речна вода. Израел и Йордания поеха и по-мащабно задължение: да намерят заедно източници на още 50 млн. куб. метра питейна вода годишно за Йордания. План трябваше да изготви Съвместната комисия по водите до година след влизането на договора в сила.

В Арава приложението урежда обратния случай. Част от кладенците, които Израел е пробил и използва, попадат от йорданската страна на границата. Те минават под неин суверенитет, но Израел запазва правото да ги използва и може да вдигне добива с до 10 млн. куб. метра годишно. Условието е Съвместната комисия да прецени, че това не вреди на сегашното водоползване в Йордания.

Рабин описа на церемонията точно тази пустиня. „Тук почти няма живот. Няма вода, няма кладенец, няма извор – само минни полета“, каза той от трибуната и добави, че такива са били отношенията между Израел и Йордания през последните 47 години. Хюсеин определи постигнатото като „мир с достойнство“ и „мир с ангажимент“. Клинтън обеща, че там хората на двамата лидери „ще пият вода от един и същи кладенец“.

Две други приложения уреждат местата, където израелци обработват земя отвъд линията. В Нахараим/Бакура при сливането на Ярмук и Йордан, както и в Цофар/Гумар в Арава, земята е под суверенитета на кралството, но за израелските собственици и земеделци важи специален режим. Режимът е за 25 години и се подновява автоматично, освен ако някоя от страните не го прекрати с предизвестие от една година.

Едно от първите тежки изпитания дойде именно в Нахараим. На 13 март 1997 г. йорданският войник Ахмед Дакамсе откри огън по група израелски ученички на т.нар. Остров на мира и уби седем от тях. Три дни след това крал Хюсеин посети опечалените семейства в Израел по време на траура и се извини от името на своя народ. На 25 септември агенти на „Мосад“ в Аман се опитаха да отровят Халед Машал, лидер на политбюро на Хамас. Израел предаде противоотрова и след преговори с краля освободи основателя на движението шейх Ахмед Ясин. Премиер тогава беше Бенямин Нетаняху, който изкарваше първия си мандат начело на страната. Пак през 1997 г. двете съседни страни се договориха за временно споразумение, по което Израел започна да подава на Йордания сладка вода от Тивериадското езеро.

Доставките на газ започнаха две десетилетия по-късно по търговско споразумение. През септември 2016 г. Националната електрическа компания на Йордания (NEPCO) подписа с партньорите в „Левиатан“, водени от американската Noble Energy, договор за около 45 млрд. куб. метра газ за 15 години. Компаниите изчисляват стойността на сделката на 10 млрд. долара. Газът потече към Йордания на 1 януари 2020 г. Срещу сделката се бори Йорданската национална кампания за отмяна на газовото споразумение с лозунга „Газът на врага е окупация“. По данни на NEPCO, цитирани от израелския икономически ежедневник Calcalist през 2024 г. с газ са произведени 68% от електрическата енергия в страната, а над половината от доставките му зависят от Израел.

Йорданското „не“ по този договор дойде на 21 октомври 2018 г. Тогава крал Абдула II обяви, че Израел е бил уведомен: режимът в Бакура и Гумар няма да бъде подновен. На 10 ноември 2019 г. той обяви края на двете приложения и пълния йордански суверенитет над тези територии в тронното си слово при откриването на парламентарната сесия. Малко след обявяването армията вдигна знамето в Бакура.

Доставките на вода извън предвиденото в приложение II са договорени отделно. На 8 юли 2021 г. външните министри Яир Лапид и Айман Сафади се разбраха Израел да продаде на Йордания още 50 млн. куб. метра годишно. През октомври министърът на енергетиката Карин Елхарар и йорданският министър на водите Мохамед ан-Наджар сключиха сделка, удвоила подаването от Израел. През ноември 2022 г. двете страни сключиха меморандум за по-мащабен обмен: Йордания трябваше да изгради соларни електроцентрали с мощност 600 MW за износ към Израел, който да ѝ доставя 200 млн. куб. м обезсолена вода. Меморандумът така и не прерасна в споразумение. На 16 ноември 2023 г. Сафади заяви пред Al Jazeera, че Аман няма да подпише сделката, и попита как министър от кабинета може да седне до израелски колега, докато страната му убива деца в Газа.

Две седмици по-рано, на 1 ноември 2023 г. Йордания изтегли своя посланик от Израел, който беше изтеглил своя посланик няколко седмици преди това, а Сафади поиска от Израел да не го връща, докато ударите по ивицата продължат. Според Ynet оттогава Йордания няма посланик в Израел, който също няма посланик в Йордания от 7 октомври 2023 г. Крал Абдула II и Нетаняху не са се срещали от нападението на Хамас, пише Рана Сабаг в изданието на Alhurra от 22 октомври 2026 г. Политическият диалог е фактически спрян, но все пак военните и разузнаването продължават да поддържат канал за комуникация. Насилие избухна два пъти на граничния пункт „Аленби“ (мост „Крал Хюсеин“) между Йордания и Западния бряг, който е под контрола на Израел. На 8 септември 2024 г. трима цивилни служители от израелската страна на граничен пункт бяха убити от йордански шофьор на камион от губернаторство Маан. На 18 септември 2025 г. шофьор на камион с хуманитарна помощ уби двама израелски военнослужещи на същото място.

От ноември 2025 г. са прекратени доставките на допълнителните 50 млн. куб. метра вода. Споразумението от 2021 г. е изтекло, без да бъде подновено, обяви през февруари 2026 г. йорданската държавна телевизия „Ал-Мамляка“, като се позова на неназован служител. Според Ynet израелският министър на енергетиката Ели Коен е подновявал споразумението на всеки 6 месеца, а Йордания е поискала удължаване с 5 години и увеличаване на допълнителното количество до 80 млн. куб. метра годишно. Изданието пише още, че Израел е обвързал подновяването отчасти с критиките на Сафади. Висш израелски служител казва пред изданието: „Нямаме задължение да предоставяме допълнителни количества.“ И добавя: „Ако между двете държави има добра воля, можем да дадем допълнителната вода.“ Израел обмисля и тристранна среща на министрите на енергетиката с Йордания и ОАЕ в Абу Даби за сключване на ново споразумение и за съживяване на проекта за вода срещу енергия. В своя доклад от 20 октомври CRS пише допълнителните доставки като прекратени. Основните количества, 50 млн. куб. метра годишно по изчисления на Ynet, продължават да текат. Йордания обаче употребява около 1 млрд. куб. метра годишно, а недостигът ѝ се изчислява на около 500 млн. Язовир „Ал-Уахда“ на Ярмук съдържа само 13 млн. куб. метра, пише Alhurra. Служителят пред „Ал-Мамляка“ говори за „алтернативен план“ без уточнения. През април 2026 г. Аман подписа с консорциум начело с френската Meridiam, окончателното техническо и правно споразумение за обезсолителна станция в Акаба с предвиден капацитет от 300 млн. куб. метра годишно. Станцията трябва да заработи през 2030 г.

Газът спираше по друга причина. По време на 12-дневната война с Иран през юни 2025 г. Израел затвори „Левиатан“ и „Кариш“ на 13 юни, а Йордания временно спря подаването на газ за някои заводи и премина на мазут. На 28 февруари 2026 г. с първата вълна удари по Ислямската република, „Левиатан“ и „Кариш“ отново бяха затворени. Министерството на енергетиката разреши подновяване на износа за Йордания и Египет след 32 дни. Според Calcalist ключова роля за Йордания имаше терминалът за внос на втечнен газ „Шейх Сабах“ в Акаба, а част от електроенергийния сектор премина на мазут и дизел. Цените на газа за незабавна доставка скочиха от около 7 на 25 долара за 1 млн. британски топлинни единици и вдигнаха разходите на държавата с около 4 млн. долара дневно.

Войната с Иран удари и самата Йордания. По данни на Института за изследване на националната сигурност (INSS) към университета в Тел Авив, цитирани от Изследователската служба на Конгреса на САЩ (CRS), до септември Техеран е изстрелял към Йордания над 400 ракети и дрона. На 17 юли ирански ракети поразиха авиобаза „Муафак ас-Салти“ до Азрак, използвана от ВВС на САЩ, при което загинаха трима американски военнослужещи. Същият доклад описва отношенията между двете страни като „функционални, но студени“. В речта си пред Общото събрание на ООН на 22 септември крал Абдула II заяви, че „апетитът за експанзия на израелското правителство вече е регионална заплаха“. Висш йордански служител казва пред Alhurra, че ще определи избора си „веднага след като излязат резултатите“ от изборите за Кнесета на 27 октомври. „Това ли е същият Израел, с който подписахме мирен договор?“, попита друг. Навръх годишнината на 26 октомври подготвителният комитет на Йорданския национален народен фронт поиска договорът да бъде ревизиран „по пътя към отмяната му“ и настоя за излизане от сделките за водата, газа и енергетиката, които стъпват на него.

Прегледът на тези 32 години показва устойчив модел. Договорът преживя всяка криза – Нахараим, опита в Аман, изтеглените посланици и войната срещу Иран. Прекъсва се сътрудничеството, изградено върху него. Базовите доставки на вода продължават. Допълнителните 50 млн. куб. метра, газовата сделка и проектът за вода срещу енергия са предмет на отделни решения и именно те биват спирани или замразявани. Затова зависимостта от Израел не е еднаква при газа и водата. При газа Йордания вече има заместител, макар и скъп, и през 2026 г. го използва. При водата Аман говори за алтернативен план, но се очаква източникът с подобен мащаб, станцията в Акаба, да заработи едва през 2030 г. Има основание и за обратното тълкуване: представителят пред Ynet обвързва допълнителните доставки с „добра воля“, не с договора. Това означава, че и правителството на Израел счита тези доставки като сделка, която може да бъде възстановена. Самият договор много вероятно ще надживее поредната криза. За 32 години нито едно от изпитанията не доведе до неговото прекратяване, а CRS обобщи, че ангажиментът на Кралство Йордания към него е издържал въпреки продължителните конфликти около границите му.

В близко бъдеще по-конкретен знак за отношенията ще бъде съдбата на допълнителните доставки, а не на самия договор. Израелският представител пред Ynet допуска, че те може да бъдат върнати, ако ситуацията след войната продължи да се успокоява, а на срещата в Абу Даби това би могло да бъде договорено. Дали тя ще се състои след изборите на 27 октомври, ще покаже дали израелската страна вече вижда „добрата воля“, с която обвързва допълнителните доставки. Рабин видя от трибуната в Арава „само минни полета“. Днес през същата граница тече вода, но половината от обема, получаван до ноември 2025 г. от Йордания, като зависи от решение, което Израел взема извън договора.

Терористично нападение срещу погребение в църква в Йордания: поне седем убити

🇯🇴⛪ Най-малко 7 души загинаха при терористична атака срещу погребение в гръцката православна църква „Свети Георги“ в Хмуд, християнско село северно от град Карак в Южна Йордания, в петък. Около 10 души са ранени, някои от тях се намират в критично състояние. Данните идват от източник в службите за сигурност на кралството, цитиран от държавната телевизия „Ал-Мамляка“. Същият брой убити беше съобщен и от международните агенции AFP и Reuters.

Службата за обществена сигурност, както се нарича националната полиция на Кралство Йордания, обяви, че неизвестни лица са открили огън в църква в областта, при което има убити и ранени. Извършителите са избягали, поради което е започнало издирване. Тя предупреди, че споделянето на неофициални сведения за случая ще бъде преследвано по закон, и призова гражданите да следят само официалните съобщения. Министърът на правителствените комуникации и говорител на кабинета Мохамед ал-Момани съобщи, че службите следят случая на място и властите ще излезат с официално изявление веднага щом детайлите бъдат проверени. Той помоли хората да оставят службите да си свършат работата. За 17:30 ч. местно време в Карак беше насрочена пресконференция на министъра на вътрешните работи, директора на полицията и ал-Момани. Местният новинарски сайт „Хаберни“ обяви, че входовете и изходите на областта са затворени. Към момента никой не е поел отговорност за нападението, а властите не са назовали стрелците

Според версията на източник в службите, цитиран от „Ал-Мамляка“, двама въоръжени мъже слезли от лек автомобил и започнали да стрелят по погребалното шествие, докато е излизало от църквата. Пред същата телевизия Халед Буркан, който е присъствал на погребението, разказа, че е имало десетки хора, а двамата нападатели, въоръжени съответно с пушка и пистолет, са стреляли в продължение на няколко минути. Друг очевидец, цитиран от канала, посочи, че в църквата и около нея е имало между 150 и 200 души, че огънят е продължил без прекъсване около 5 минути, преди стрелците да избягат, а повечето от жертвите са били на възраст между 50 и 70 години. Гражданската защита е откарала ранените в болнични заведения, а според „Ал-Мамляка“ в болницата „Принц Али“ в Карак са постъпили около 19 убити и ранени.

Други свидетелства добавят към стрелбата и експлозия. Уилям Халаса, който се е намирал вътре по време на погребението, разказа пред „Хаберни“, че първо е чул взривове, които свързал с взривно устройство, а след тях – интензивна стрелба. Според него извършителите са повече от двама, а един от простреляните е бил улучен в главата. „Човешка катастрофа, каквато не сме виждали през цялата си история на тази земя“, каза Халаса. Ранен оцелял описа пред сайта „Амон“ сходна последователност: малко след като службата е започнала хората чули взрив, мнозина изтичали навън и там видели мъже с оръжие, които стреляли първо по хората отвън, а после към портата на храма. Директорът на бюрото на катарската телевизия Al Jazeera в Аман Хасан аш-Шубаки съобщи в ефир, позовавайки се на очевидци, че взривът е бил причинен от взривно устройство в двора на църквата и че покойницата е християнка от рода Халаса от Карак.

Твърденията за нападателите също се разминават. Sky News Arabia цитира събеседник, според който те са били повече от двама и са били маскирани. Журналист цитира очевидци, по думите на които нападателите са били четирима. „Амон“ пише за трима въоръжени в автомобила, единият с автомат. Полицията съобщава за стрелба вътре в църква, а анонимният източник на „Ал-Мамляка“ – за огън по шествието при излизането му. Нито едно от двете съобщения не споменава взрив.

Кореспондентът на Al Jazeera съобщи за изпращането на значителни подкрепления на силите за сигурност в района и за претърсване на околността, а по думите на Халаса на място са пристигнали и армейски части. Палестинската агенция „Ватан“ съобщи за споделен запис, приписван на извършителите, на който гласове обсъждат акцията. Според агенцията видеото подхранва подозрения за връзка с „Ислямска държава“, която е определена за терористична организация от САЩ, ЕС и много държави по света. Автентичността обаче не е потвърдена официално. Властите не са обявили нищо нито конкретно за самоличността, нито за мотивите на нападателите.

Жертвите са членове на християнската общност, която е малцинство в Йордания и възлиза на около 2-3% от населението на страната, според оценка на Министерство на туризма, но присъствието им в Карак има дълбоки исторически корени. Храмът в Хмуд е една от енориите на Гръцката православна Йерусалимска патриаршия в областта. Огънят е открит по опечалени, събрали се да изпратят покойна жена, а убитите са предимно възрастни хора. Reuters отбелязва, че подобни нападения в кралството са изключително редки.

Областта вече е била сцена на атака с подобен брой жертви. На 18 декември 2016 г. въоръжена група откри огън по полицията в Карак и се барикадира в кръстоносната крепост над него. Загинаха 10 души, от които 7 служители на силите за сигурност, 2 местни жители и 62-годишната канадска туристка Линда Ватчър. Поне 27 бяха ранени. 4 от нападателите бяха убити в последвалия сблъсък, с който специалните части сложиха край на обсадата. Тогавашният министър на вътрешните работи Саляма Хамад заяви, че извършителите са носели жилетки с експлозиви и друго оръжие, с което са планирали допълнителни атаки. Отговорността за атаката беше поета от „Ислямска държава“. Около 50 депутати поискаха вот на недоверие срещу Хамад, а през януари 2017 г. той беше сменен в рамките на рокади в правителството. Тогава стрелбата бе насочена срещу полицаи и туристи. Близо 10 години по-късно огънят беше открит по християнско погребение.

Местните политически партии и обществени организации осъдиха варварския акт. Генералният секретар на партия „Азм“ Зейд Нафаа определи случилото се като „престъпен терористичен акт“ и заяви, че единството на страната „не е просто лозунг, а непоклатими устои и най-висша национална ценност“. Главният секретар на партия „Масар“ Гази Алян заяви, че посегателството срещу религиозни храмове на която и да било вяра е недопустимо от морална гледна точка и определи единството на йорданския народ като червена линия. Нападението беше осъдено и от партия „Ислях“, която призова хората да не споделят слухове и да черпят сведения за атаката единствено от полицията. Генералният секретар на Световния форум на умереността Маруан ал-Фаури нарече случилото се „гнусно престъпление“, отправи призив към властите да разследват и да потърсят отговорност от извършителите и подчерта, че Йордания винаги е била и ще остане място на мирно съжителство между мюсюлмани и християни.

Целта и начинът на действие не оставят съмнение за характера на нападението: огън по опечалени пред и вътре в църква, продължил няколко минути, взрив, за който говорят много очевидци, и бягство с автомобил. Неизвестно към момента остава преди всичко кой точно стои зад нападението, а разминаващите се версии за броя на стрелците и експлозията показват колко малко са установили властите за първите няколко часа след атаката. Затова решаваща ще е вечерната пресконференция в Карак. Тя ще покаже дали властите вече могат да назоват групата, която стои зад стрелците, или версията за „Ислямска държава“ ще продължи да се основава на непотвърдения запис, за който пише „Ватан“.

Изтекли кадри от пет американски бази показват щетите от войната с Иран

🇺🇸🎯🇮🇷 Десетки ексклузивни кадри от американските бази в държавите от Персийския залив показват изгорели самолети, разрушени столови и пробити сгради. Снимките бяха публикувани от медийната мрежа MeidasTouch, остро критична към администрацията на Тръмп, заедно с техния партньор VALOR Media Network. С кадрите са приложени разкази на военнослужещи, цивилни договорни служители и семейства, които описват липса на укрития, командване, което е било неподготвено при началото на ударите, и близки, оставени сами да търсят изход. „Много по-зле е, отколкото хората си представят“, казва един от тях.

Всички събеседници на изданието са анонимни. Изданието твърди, че те многократно са били заплашвани с дисциплинарни наказания по Единния кодекс на военното правосъдие (UCMJ), ако говорят или споделят кадри от пораженията. Самата MeidasTouch отбелязва, че част от твърденията не са проверени независимо.

Отделните кадри за пръв път виждат бял свят, но мащабът на понесените щети вече е официално потвърден отчасти. На 14 септември генералният инспектор на Пентагона публикува първия си преглед на конфликта в периода от 28 февруари до 30 юни. Централното командване на САЩ (CENTCOM) съобщи, че иранските удари са поразили или разрушили „стотици“ сгради и съоръжения в бази на САЩ в Кувейт, Бахрейн, Катар, ОАЕ, Саудитска Арабия, Ирак, Оман и Йордания, а „десетки“ самолети са били унищожени или повредени. Това включва поне 30 разузнавателно-ударни дрона MQ-9 Reaper и поразени изтребители F-15E и F-35, самолети-цистерни KC-135 Stratotanker и хеликоптери AH-64 и MH-60. Пентагонът отговори, че инспектор „не е имал достъп до цялата информация, която има отношение към случая“. На следващия ден CBS News показа изпратени от действащи военнослужещи снимки от „Принц Султан“ в Саудитска Арабия и от Кемп Бюринг и Кемп Арифджан в Кувейт.

Най-разпознаваемият кадър в новината пристига от „Принц Султан“: самолетът за ранно предупреждение и контрол (AWACS) E-3 Sentry с бордови номер 81-0005 и откъсната опашка след удара на 27 март. CBS News показа същата машина от друг ъгъл още през септември. Air & Space Forces Magazine писа тогава, че един от поразените самолети е E-3 и вероятно не подлежи на ремонт, а Bloomberg, цитирайки един източник, го описа като унищожен – първата известна бойна загуба на самолет от този тип. При атаката бяха ранени над 10 души, а CENTCOM отказа коментар. Две седмици по-рано, на 13 март, на терен в базата са поразени пет броя KC-135, твърдят двама служители, цитирани от The Wall Street Journal. Източник на MeidasTouch пусна и снимка на стратегическия транспортен самолет C-17 Globemaster III, който според него е напълно унищожен, а останките били струпани набързо, за да не личи загубата. Пентагонът не е потвърдил загуба на C-17, а изданието признава, че не е успяло да провери твърдението.

Най-тежкият случай в публикацията е официално потвърден. На 17 юли ирански дронове и ракети удариха авиобазата „Муафак ал-Салти“ в Йордания. Редник Изабела Гонзалес, на 19 години, загина същия ден. Старши лейтенант Тайлър Фийхан, на 25, почина на 18 юли. Сержант Анджел Рампърсад, на 28, първо беше обявена за изчезнала, а на 25 юли Пентагонът потвърди, че открити на мястото останки са нейни. И тримата са служили в зенитноракетни части: Фийхан – във 2-ри батальон на 55-и полк на ПВО във Форт Браг, Гонзалес и Рампърсад – в 1-ви батальон на 57-и полк в Ансбах, Германия. Четирима ранени бяха изписани от болници в Йордания.

Свидетелите на MeidasTouch описват около три месеца почти непрекъснат обстрел от март нататък, толкова чест, че сирените не са успявали да предупреждават навреме. По техните думи в нощта на 17 срещу 18 юли балистични ракети и дронове са преминали през отбраната и са ударили казармите. Чували са хора да викат за помощ сред пламъците, но заради недостатъчната спешна помощ и липсата на подготовка не са успели да стигнат до тях. Базата е била пренаселена и хората не са стигали навреме до укритията. Пак според свидетелите при обстрела са повредени F-15, F-35, MQ-9 и хеликоптери. Докладът на инспектора посочва същите типове, но не уточнява в кои бази са повредени.

Тримата загинали не фигурират в отчета за операция „Epic Fury“. Пентагонът ги отчита в отделна категория „операции в чужбина“, която обхваща жертвите след 7 юли. През юли служител на Пентагона обясни пред AP, че категорията е създадена, защото „Epic Fury“ е приключила. По последните данни в системата за отчитане на жертвите загиналите са 21, а ранените 865. На „Epic Fury“ се падат 15 загинали и 417 ранени. Останалите 6 загинали и 448 ранени са след 7 юли. Данните са актуализирани в базата данни без публично съобщение, а двата нови смъртни случая станаха известни от The Washington Post, посочи Stars and Stripes на 10 октомври.

Според събеседниците на изданието след първите атаки част от военнослужещите в Кувейт са се пръснали из пустинята и 3 месеца са живели в бус, докато ги изпратят у дома. Снимки от Кемп Бюринг от септември показват база, която по думите им е почти изоставена и нощем не се допуска никой в големи части от нея. На 7 октомври CBS разкри, че както там, така и на предните позиции няма убити от вражески огън. Частите в ОАЕ казват, че не са получили никакво предупреждение за началото на бойните действия и не са имали укрития. Част от тях се изтеглили в хотели и си поръчвали храна за вкъщи, други сами изкопали окопи, а ръководството е било „без кормило“. Военнослужещ описва дроновете над базата си: „Нощем не можеш да ги видиш. Нямат светлини и се насочват по GPS координати. Звучат точно като малка Cessna. Нямаше защита срещу дроновете.“

Най-тежките обвинения идват от близките в Бахрейн, където е щабът на Пети флот на ВМС на САЩ. Той беше поразен още в първия ден на войната. Сателитни снимки, анализирани от New York Times, показват, че са унищожени 2 големи радарни купола или сателитни терминала и половината от складовия комплекс. Според източниците на MeidasTouch след атаките от юни 2025 г. местните командири са имали готов план за евакуация, а самолети са чакали на летището, но Пентагонът отказал евакуацията и семействата чули, че така „положението ще изглежда зле у дома“. Съпругата на военнослужещ разказва: „Използваха ни като пешки във войната. Имаше много възможности да ни изведат, ПРЕДИ нещата да се влошат. Самолетите стояха и чакаха заповедта, но онези, които решават, не наредиха евакуация на семействата, а после летището в Бахрейн беше повредено и останахме в капан.“

Хегсет вече бе давал разрешение за такова напускане лятото на 2025 г. Този път Пентагонът е разрешил на семействата в Бахрейн да напуснат доброволно на 28 февруари, в деня на първите удари. Още същия ден в следобедните часове обаче полетите са спрени до второ нареждане, след като около обед ирански ракети и дронове започнаха да удрят военноморската база и съседни жилищни сгради, съобщи Stars and Stripes. Министерството на вътрешните работи на Бахрейн потвърди, че летището е ударено от дрон. Нанесени са материални щети, но няма жертви. Флотът изведе 1300 членове на семейства, а през август им съобщи, че условията в Бахрейн не позволяват връщането им „в обозримо бъдеще“. Съпругата на цивилен служител по договор, която е предоставила част от кадрите, казва, че дни след началото на ударите се е измъкнала през Саудитска Арабия сама и със свои средства: „Никакво предупреждение, никаква организирана евакуация, никаква помощ. Като американска гражданка се почувствах напълно изоставена от своето правителство.“

Свидетели споделят, че са решили да говорят заради липсата на прозрачност и отсъствието на журналисти, прикрепени към военните части. Към юни нито една голяма медия не е имала репортер към американските части в региона, по данни на Columbia Journalism Review. Повечето акредитирани в Пентагона репортери на водещите редакции напуснаха сградата още през октомври 2025 г. в знак на протест срещу новите правила за работа там, а The New York Times ги оспорва в съда. През март Пентагонът не допусна фотографи на два поредни брифинга на министъра на отбраната Пийт Хегсет. Военнослужещите в публикацията описват срив на бойния дух и казват, че не знаят за какво се бият. „Някои от нас вече не ги е грижа дали ще живеят, или ще умрат“, казва един от тях.

Пентагонът оценява цената на войната на 33,4 млрд. долара към 29 юни, без разходите за възстановяване на самите бази, защото още не е определил присъствието си в Персийския залив занапред. Държавният департамент на САЩ изчислява щетите по дипломатически обекти в 4 държави на около 184 млн. долара.

Публикацията излиза, докато американското военно присъствие в региона отново се свива. На 21 октомври NBC News съобщи, позовавайки се на двама служители и двама души, запознати с решенията, че военни от базите в Йордания, Катар и Кувейт са част от изтеглените през последните дни, а на място остават главно ПВО разчетите и охраната. Според NBC прехвърлянето на личен състав прилича на онова преди ударите на 28 февруари. CENTCOM заяви само, че „редовно“ извършва ротации. Към 23 октомври Пентагонът не е отговорил публично на кадрите и свидетелствата.

Израел отговори на Абдула II с решението на Йордания от 1988 г.

🇮🇱🇺🇳🇯🇴 Министерството на външните работи на Израел отговори на речта на йорданския крал Абдула II пред Общото събрание на ООН, припомняйки решение на Йордания преди 38 години, с което всички жители на Западния бряг бяха едностранно лишени от своето гражданство. Според ведомството така кралството е нарушило международното право, на което сега се позовава.

Публикацията започва с думите: „Особено забавно е да чуем краля на Йордания да говори така страстно за международно право и правата на палестинците в Юдея и Самария“ – израелското название за Западния бряг. Завършва с ироничното: „Разкажете ни още за международното право“.

Поводът е речта на Абдула II в общия дебат на 81-вата сесия на Общото събрание на ООН на 22 септември. Отделна част от нея той посвети на Западния бряг. Според него постепенното разширяване на израелския контрол там е придобило много по-агресивен характер, а за действия, които той определя като нарушения израелските власти използват смекчаващи определения. По думите му събарянето на палестински домове за разширяване на незаконни селища не е прилагане на закона, а „принудително преместване“. Той описа присвояването на окупирана територия като „фактическа анексия“, а мрежата от контролно-пропускателни пунктове – като „система на подчинение“. Абдула II попита и дали бездействието на военнослужещи, докато заселници нападат палестинци, е „поведение на демократична държава, управлявана от закона“. Основният му въпрос беше: „Ако международното право може да бъде игнорирано десетилетия, тогава колко струва това право?“

Публикацията на израелското външно министерство не разглежда тези обвинения и не обсъжда селищата, събарянето на домове, насилието на заселници и регистрацията на земя. Вместо това ведомството насочва вниманието към решенията на Аман от лятото на 1988 г.

Обвинението се отнася до спирането на правните и административните връзки между Йордания и Западния бряг. На 30 юли 1988 г. крал Хюсеин разпуска долната камара на йорданския парламент, където половината места се полагат на представители на Западния бряг. На следващия ден, 31 юли, той прави обръщение към нацията, в което обявява прекъсването на връзките с територията, която Йордания е анексирала през 1950 г. и над която губи контрол във войната от 1967 г.

Инструкциите за изпълнение на решението определят като палестинци, а не като йорданци, всички, които към 31 юли 1988 г. живеят на Западния бряг. Постоянните им паспорти са заменени с временни, валидни две години, без национален номер. Този номер удостоверява йорданско гражданство; временният паспорт служи като документ за пътуване, но не удостоверява гражданство. Според оценка на базираната в Бейрут организация за правни изследвания Legal Agenda така около 1 млн души са оставени без гражданство под израелска окупация. В обръщението си Хюсеин обявява и спирането на програма за развитие на Западния бряг на стойност 1,3 млрд. долара.

Израелското обвинение обаче не посочва мотива, с който Хюсеин обосновава решението си. През 1974 г. срещата на върха на Арабската лига в Рабат признава Организацията за освобождение на Палестина (ООП) за единствен законен представител на палестинския народ. В обръщението си кралят заявява, че Йордания „уважава желанието на ООП, единствения законен представител на палестинския народ, да се отдели от нас като независима палестинска държава“. Решението е оповестено в разгара на първата интифада – палестинското въстание срещу израелската окупация. Хюсеин го представя като стъпка в подкрепа на бъдеща палестинска държава.

В същата реч кралят уверява гражданите от палестински произход, които живеят на източния бряг на река Йордан, че запазват „пълните права на гражданството“. Формулировката на израелското министерство, че паспортите са били „конфискувани или неподновени“, също не описва целия механизъм: инструкциите от 1988 г. предвиждат замяната им с двегодишни временни паспорти. Тази възможност за пътуване обаче не означава запазване на гражданството.

Критики към йорданската практика има и извън израелските официални изявления. В доклада „Отново без гражданство“ от февруари 2010 г. Human Rights Watch описва отнемане на гражданство, което определя като произволно и „без ясно основание в закона“. Организацията се позовава на принципа от Всеобщата декларация за правата на човека, че никой не може да бъде произволно лишен от гражданството си.

Докладът разглежда и случаи след 1988 г. Инструкциите не уреждат изрично положението на йорданците от палестински произход, които тогава живеят извън кралството и извън Западния бряг. Според Human Rights Watch тази неяснота позволява на служителите да отнемат националния номер „по хаотичен и произволен начин“. Само в периода 2004-2008 г. повече от 2700 души губят своето гражданство.

Human Rights Watch цитира официалното обяснение на Йордания: не иска да улеснява обезлюдяването на Западния бряг от палестинци. Организацията допуска и друг възможен мотив – желанието на властите да прекратят гражданството на стотици хиляди души с перспективата те да бъдат върнати на Западния бряг или в Израел при бъдещо уреждане на бежанския въпрос.

Описаната от Legal Agenda съдебна практика разграничава прилагането на инструкциите от разширяването им извън определения обхват. Тя се позова на решение № 129 от 1998 г. на Висшия съд на справедливостта – административната съдебна инстанция на кралството. В него съдът приема отнемането на гражданство за законно, тъй като в досието на жалбоподателя като местоживеене е посочен Витлеем, а паспортът му носи печат за „зелена карта“ за преминаване по мостовете над река Йордан.

По данни на Legal Agenda в други дела съдът отменя решения за отнемане на гражданство, когато дадените инструкции не се отнасят за засегнатото лице. В такива случаи приема за незаконни замяната на постоянен паспорт с временен и заличаването на националния номер с довода, че лицето е палестински гражданин. В цитираните решения съдът прилага инструкциите, но ограничава разширяването на техния обхват. Това все пак не решава въпроса за съответствието на йорданската практика с международното право.

Публичната размяна на остри реплики е между две страни, които имат мирен договор от 1994 г. но включва иронично обръщение на израелско ведомство към йорданския държавен глава. В речта си Абдула II нарече експанзионизма на израелското правителство „регионална заплаха“. Той предупреди, че всяка заплаха за северната граница на Йордания или за водната ѝ сигурност е заплаха за националната сигурност. Според него, когато става дума за Израел, резолюциите „свършват там, където започват: на хартия“.

Отговорът на министерството не коментира и представената от краля карта на селищата, нито твърдението му, че в ивицата Газа са убити поне 300 палестински деца през първите 300 дни от примирието. Вместо да разгледа тези сведения, ведомството поставя под въпрос основанията на йорданския монарх да отправя критики.

Обвинението за 1988 г. и твърденията на краля засягат различни периоди и различни действия. Решението на Абдула II се отнася до гражданството на хора, които дотогава счита за свои граждани. Обвиненията от 2026 г. за Западния бряг засягат земята, домовете и свободата на движение на хора под израелски военен контрол. Евентуално установено нарушение от страна на Йордания не решава въпроса за законността на израелските действия.

В този смисъл публикацията оспорва последователността на критикуващия, без да отговаря по същество на отправените от него критики. В същото време позоваването на международно право не освобождава Аман от отговорност за собствената му практика, която Human Rights Watch определя като произволно лишаване от гражданство.

20 ирански ракети струваха на САЩ над 70 прехващача в Йордания

🇺🇸🚀🇯🇴 Американските сили в Йордания са изстреляли около 60-70 зенитни ракети от MIM-104 Patriot и поне 12 ракети от системите за противоракетна отбрана THAAD в отговор на един-единствен залп от около 20 балистични ракети по време на иранската атака през нощта на 9 септември. Това съобщава The Wall Street Journal, цитирайки официални лица от Пентагона и съюзнически държави, запознати със случая. Според един от източниците разходът е съпоставим с обичайния разход на САЩ за цяла седмица в други периоди на войната.

Целта на иранските ракети е била авиобаза Муафак Салти край Азрак в източната Йордания – ключова база за операциите, провеждани от ВВС на САЩ срещу Ислямската република. Въоръжените сили на Кралство Йордания обявиха, че от 18 от 20 ирански ракети са унищожени, а 2 са паднали в необитаеми райони.

В същото време американски служител разкри пред Reuters, че щурмови самолет A-10 Thunderbolt II е бил уцелен, в резултат на което е останал без крило, а около 8 изтребителя-бомбардировача F-15E Strike Eagle са получили леки повреди и към настоящия момент са върнати обратно в експлоатация. Няма пострадали военнослужещи. Цитираните сведения не уточняват как са причинени повредите по самолетите.

Оценката на WSJ за изразходваните прехващачи е близо два пъти по-висок от предварителните сведения. Служителят, описал щетите пред Reuters на 10 септември, посочи около 30 изстреляни прехващача, а CBS News съобщи за повече от 30. Още на 9 септември опити на любители да изброят прехващачите, заснети в нощното небе над Йордания, достигнаха до оценки, вариращи между 60 и 100. Централното командване на САЩ (CENTCOM) и властите в Йордания отказаха коментар пред WSJ. Официален брой изразходени ракети не е оповестен.

Според служителите, цитирани от WSJ, отбраната е била затруднена от бойните глави на ирански ракети, които при приближаване към целта започват да отделят по-малки елементи. Подобно разделяне може да увеличи броя на обектите, които отбраната трябва да проследява и евентуално да поразява в последната фаза на полета, когато времето за реакция е най-малко. Описанието обаче не установява колко отделни суббоеприпаса са били обстрелвани.

WSJ описва хронология на все по-усъвършенствани ирански удари в хода на войната: Техеран комбинира различни видове ракети, траектории, маневри и бойни глави, за да претовари ракетния щит на САЩ. „Тези нови тактики, които наблюдаваме, показват, че иранците продължават да се приспособяват, да се учат, да експериментират и да проверяват кое работи и кое не“, алармира Фабиан Хинц, наблюдател на иранските ракетни сили в Conflict Armament Research.

Ако числата на американското издание се окажат точни, срещу около 20 ирански ракети са използвани над 72 прехващача общо – средно над 3,6 на изстреляна ракета. Това съотношение показва мащаба на разхода, не конкретния брой прехващачи, насочени към всяка отделна цел, особено при отделяне на допълнителни поразяващи елементи.

Финансовата оценка също зависи от конкретните използвани модификации. Центърът за стратегически и международни изследвания (CSIS) изчисли през април, стъпвайки на бюджетни документи за фискалната 2026 г. че най-модерният прехващач за Patriot струва 3,9 млн. долара за брой, а този за Противоракетната система за височинно прехващане (THAAD) – 15,5 млн. долара. Ако двете цени отговарят на изстреляните боеприпаси, 60–70 прехващача за Patriot биха стрували 234–273 млн. долара. Над 12 за THAAD означава най-малко още 201,5 млн. долара. Това е условна сметка, а не установените разходи за конкретната нощ.

Попълването на такъв разход отнема време и усилия. Lockheed Martin достави рекордните 620 прехващача за Patriot през 2025 г. и си поставя цел от около 2000 годишно. С темпото от 2025 г. количеството, посочено от WSJ за отбраната над Азрак, съответства на около 5-6 седмици производство.

Обемът на производството при THAAD е дори още по-малък – 96 ракети годишно. Според договора за 35,3 млрд. долара, сключен през юни със срок от 7 години, Lockheed Martin трябва да увеличи производството до 400 единици годишно. Над 12 изстреляни прехващача са над 1/8 от настоящия годишен обем.

Ударът от 9 септември се вписва в значително по-мащабен натрупан разход в последните няколко месеца. Според сведения на WSJ до средата на юли САЩ са изстреляли около 1700 прехващача за Patriot и над 200 за THAAD. Бойните кораби на ВМС на САЩ са изразходили още 150 ракети Standard Missile срещу ирански ракети и дронове.

Администрацията на Доналд Тръмп настойчиво отхвърля сведенията за изчерпан запаси. „Твърденията, че боеприпасите на САЩ са изчерпани, са напълно неверни“, заяви говорителят на Пентагона Шон Парнъл. В интервю за предаването „60 Minutes“ на CBS, излъчено на 13 септември, командващият CENTCOM адмирал Брад Купър каза, че недостигът на прехващачи не го тревожи: „Изобщо не съм загрижен. Добре въоръжени сме и сме готови за всякакви обстоятелства.“ На 14 септември Тръмп написа в социалните мрежи, че САЩ разполагат с големи запаси от прехващачи и увеличават производството.

Доклад на главния инспектор на Пентагона, публикуван в същия ден, обаче описва стратегически недостиг. Според него високият разход на боеприпаси „е довел до стратегически недостиг в запасите, разкривайки ограничения в промишлените мощности, забавящи попълването“. Въпросната констатация се отнася общо до всички боеприпаси и не говори за пълно изчерпване на прехващачите. Докладът оценява разходите за операция „Epic Fury“ между 28 февруари и 30 юни на 33,4 млрд. долара, от които 22,3 млрд. долара са за изразходвани боеприпаси.

Ударът по Азрак беше предшестван от ескалация по море. Корпусът на стражите на ислямската революция (IRGC) на два пъти в рамките на две денонощия насочи балистични ракети към боен кораб на ВМС на САЩ. На 8 септември CENTCOM отговори с унищожаването на 5 танкера за суров петрол от „сенчестия флот“ на Техеран. През нощта срещу 9 септември той удари базата в Йордания, по която стреля многократно и през лятото. Според WSJ Техеран се опитва да преодолее затягащата се американска икономическа блокада.

През юли трима американски военнослужещи загинаха при ирански ракетен удар по същата база. Според запознати с разследването тази атака Техеран се е сдобил със сателитни изображения на американската база с висока разделителна способност, които са му били предоставени от китайска космическа компания.

Според Хамидреза Азизи, старши анализатор за Иран в International Crisis Group, мозъчен тръст в Брюксел, иранската цел от самото начало е да направи присъствието на САЩ в региона прекалено скъпо и трудно за поддържане. Според него Йордания вече изглежда по-малко безопасна за американската армия, отколкото преди.

Иран възстановява част от своите балистични способности. Техеран е успял да извади ракети, затрупани в подземни обекти при американските удари от началото на войната, и наскоро е подновил производството на нови ракети с помощта на складирани компоненти. Междувременно САЩ и съюзниците им се сблъскват с ограничения в производствените мощности, които затрудняват попълването на намаляващите запаси от прехващачи в региона.

Проблемът се простира и отвъд Близкия изток. Служители на Вашингтон смятат, че запасите от прехващачи PAC-3 и тактически балистични ракети ATACMS в Европа са под критичния минимум, като възстановяването им може да отнеме няколко години. Страните от Персийския залив, които отбиха хиляди ирански дронове и ракети за повече от шест месеца война през пролетта и лятото, търсят придобиване на прехващачи в целия свят с променлив успех. В един момент Израел изпрати на ОАЕ една от системите „Железен купол“ заедно с военнослужещи, които да я обслужват.

Недостигът засяга и Украйна. На 5 август нейният президент Володимир Зеленски съобщи, че доставките на ПВО ракети от партньорите през 2026 г. са три пъти по-малки от 2025 г. и отбеляза, че спадът включва цялото първо полугодие, а не само лятото. Посоченото изявление не уточнява кои периоди от двете години са сравнени. На същия ден украинската отбрана не свали нито една от 24-те руски балистични ракети.

По данни на Financial Times на 28 юли Тръмп е отказал молбата на Зеленски за няколкостотин допълнителни прехващача, позовавайки се на ограничените запаси и нуждите на американските бази в Близкия изток.

Разминаването между Reuters и WSJ е ключово за уточняването на разхода в отбиването на иранския удар по Азрак. Около 30 прехващача за Patriot означават средно по 1,5 на една изстреляна иранска ракета. Това обаче не включва евентуални пускове на други системи и не може да се сравнява с разказаната от Defense Express обичайна практика от 2-3 прехващача на цел. При отделянето на поразяващи елементи една ракета може да създаде повече от една цел.

По-високата оценка на WSJ стъпва на сведения от няколко служители, а любителските преброявания също показват голям брой изстрелвания. Без съпоставими данни за видове прехващачи и начин на преброяване обаче това не разрешава разминаването. Описаното разделяне на бойните части е възможно обяснение за допълнителния разход, но не доказва неговия точен размер.

При потвърждение на по-високия обем изразходвани ракети случаят би показал как дори залп, в рамките на който повечето ракети са свалени, може да натовари запасите и да оскъпи американското присъствие. Ефект, който отговаря на целта, описана от Азизи. Това дава основание да се наблюдава дали Техеран ще продължи с изстрелването на периодични смесени залпове по Муафак Салти, но не установява бъдещите му намерения.

Ударът по Йордания изпразни боекомплекта на цяла батарея „Пейтриът“

🇯🇴🛡️🇺🇸 Батареите за противоракетна отбрана MIM-104 Patriot в Йордания са изразходили 96-128 броя прехващачи PAC-3 MSE, за да отбият залп от около 32 ирански балистични ракети. Долната граница на тази оценка съвпада с пълния боекомплект на една такава батарея. Това се посочва от публикации в медиите, които на този етап не са официално потвърдени от Централното командване (CENTCOM) и Министерство на отбраната на Хашемитското кралство.

Ударът беше нанесен броени часове след американски удари, нанесени срещу ирански цели, разположени на остров Ларак в Ормузкия проток. CENTCOM определи операцията като ограничено и прецизно действие срещу елементи от Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC), които се готвили за употреба на ракети и морски мини. Гвардията представиха ответния удар като законна самоотбрана и оповестиха, че са атакували техническа и ремонтна инфраструктура и стоянки за изтребители на авиобаза „Крал Хюсеин“ край Мафрак и „Муафак Салти“ край Азрак, където са разположени американски военни. Твърдението за тежки поражения е непотвърдено. Йорданските въоръжени сили съобщиха, че са прехванали осем ракети, навлезли във въздушното пространство на кралството.

Въздушното пространство на Йордания е арена на активни сражения от февруари и вече се движи по свой собствен ритъм. Иранските залпове започнаха на 28 февруари, когато ПВО свали 49 дрона и ракети. През първата седмица на март към кралството бяха насочени 119 ракети и дронове, а на 14 март – още 85. Това лято атаките продължиха на серии от по няколко удара в рамките на дни, като нападението на 17 юли беше общо 4 за 5 денонощия. Юлският удар по „Муафак Салти“ уби двама американски военнослужещи. Залпът от 32 балистични ракети на 31 август се нарежда като един от най-мащабните в тази поредица и последва изтичането без резултат на срока за преговори между Вашингтон и Техеран.

Мащабът на изразходвания боекомплект личи най-добре от устройството на самата батарея. Една пускова установка M903 побира 12 прехващача PAC-3 MSE. От по-стария вариант PAC-3 CRI, който разполага тесен корпус, в същата установка могат да се заредят 16 ракети. Американската батарея притежава 8 установки за пуск, т.е. с 96 ракети PAC-3 MSE, готови за незабавно изстрелване, без да е нужно презареждане. Това означава, че изразходваното за една нощ над Йордания се равнява на целия готов боекомплект на такава батарея и вероятно го надхвърля.

Съотношението между изстреляни прехващачи и поразени цели също надхвърля обичайните норми. 3 до 4 ракети по една приближаваща се цел са плътност, характерна за отбрана срещу насищащ залп, при която операторите изстрелват по няколко прехващача почти едновременно, вместо да чакат резултата от първия пуск. Че такъв разход невинаги е прекомерен, показа серията през юли: ирански ракети преодоляха защита над „Муафак Салти“ и поразиха хангари в базата, а BBC Verify потвърди унищожаването на радарен елемент AN/TPY-2 от състава на системата THAAD.

Празната пускова установка не се зарежда сама. Транспортно-зареждащата машина отстранява изстреляните контейнери и поставя пълни на тяхно място с помощта на кран, монтиран върху тежкотоварно шаси M985. За тази операция се използват предварително разположените в региона запаси, а не ракети, пристигащи непосредствено от американските заводи. Именно тук се намира тясното място: установките могат да бъдат презаредени само с наличното на театъра, а темпът на попълване зависи от транспорта през океана, а не непосредствено от годишния производствен план.

Разменното съотношение при подобна отбрана е добре известно и е неблагоприятно. Един прехващач PAC-3 MSE струва около 4,2 млн. долара, а прехващач за THAAD – над 12 млн. долара. Според цитираната медийна оценка сметката за нощта срещу 31 август възлиза на между 380 и 640 млн. долара. Lockheed Martin представи по-евтиния вариант PAC-3 ACE, за който се очаква да струва по-малко от половината от цената на MSE, но серийните му доставки още не са започнали. Дотогава всеки залп трябва да бъде посрещан с най-скъпите налични боеприпаси.

Междувременно националният запас е сериозно изтънял. Анализаторите от Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) Марк Кансиан и Крис Парк оценяват, че между февруари и юли американските сили са изразходвали около 65% от предвоенния си запас от прехващачи за „Пейтриът“ и че наличните ракети вече са под хиляда. Запасът от прехващачи за THAAD е намалял с 38%. Уес Ръмбо от същия институт предупреди още в края на 2025 г., че наличностите и производствените темпове са недостатъчни и че ведомството трябва или да плати за необходимите прехващачи, или да се откаже от част от регионалните си ангажименти.

Средствата вече са отпуснати, но с тях не може да бъде купено време. Договорът с Lockheed Martin достига 58,6 млрд. долара до финансовата 2032 г. През 2025 г. заводът е доставил 620 прехващача PAC-3 MSE, или приблизително по 1,7 на денонощие. При такъв темп количеството, изстреляно над Йордания само за една нощ, се произвежда за около два месеца. „Отнема няколко години, за да се произведе ракета“, обяснява Кансиан. „Ако вложите средства в системата днес, няма да получите ракета през следващите три или четири години. Понякога дори пет.“ Според изчисленията на CSIS възстановяването на предвоенните нива при „Пейтриът“ и THAAD ще отнеме поне три години.

От тази сметка обаче не следва, че три повторения на нощта срещу 31 август ще оставят американските сили без прехващачи. Три такива нощи биха стрували между 288 и 384 ракети, докато базата за сравнение е оценката за малко под хиляда останали прехващача към края на юли. За да изпразни националния запас чрез залпове срещу Йордания, Техеран би трябвало да повтори удара между седем и 10 пъти – в зависимост от това коя оценка за остатъчния запас и коя за разхода бъде използвана. Ограничението, което вероятно ще се прояви първо, е много по-близко и значително по-тясно: готовият боекомплект на разположените на място установки и количеството, с което те могат да бъдат презаредени между два последователни залпа.

Отговорът на това ограничение вече е видим и има оперативен, а не географски характер. Американските командири разпределят прехващачите според прогнозната точка на падане и приоритета на защитавания обект. Заплахи, които не застрашават пряко личен състав, ключови съоръжения или съюзнически активи, понякога остават без противодействие. Двама високопоставени американски служители описаха този подход пред NBC News. Следователно отбраната не изчезва изведнъж – тя постепенно се свива до все по-кратък списък от обекти, които си струва и все още е възможно да бъдат защитени, като се приема рискът всичко останало да бъде поразено.

Срещу тази сметка обаче стои една съществена уговорка. Йордания разполага със собствени комплекси „Пейтриът“ и сама съобщи за осемте ракети, прехванати над нейна територия. Следователно приписването на целия разход на американската армия е допускане, а не установен факт. Нито един американски служител не е потвърдил числата 96 и 128. Същевременно Гвардейците имат дълга история на завишени твърдения за нанесени поражения, а CENTCOM вече отхвърли по-ранна иранска претенция за унищожени изтребители F-35 в Йордания.

Оттук нататък устойчивостта на американското присъствие в Йордания зависи не само от политическото решение, но и от логистиката на един конкретен вид боеприпас. Срокът за постигане на споразумение между Вашингтон и Техеран изтече на 17 август без резултат, морската блокада продължава, а иранските удари по базите в Йордания не са прекъсвали от февруари. Ако Техеран запази сегашния темп, е много вероятно следващият залп да бъде посрещнат с по-ниска плътност на отбраната. Потвърждение на тази оценка би бил по-голям брой ракети, преодолели защитата, и по-сериозни поражения по самите бази при съпоставим по мащаб удар. Тя би била отслабена от ново прехващане със същата плътност, без признаци за организирането на спешен въздушен мост за доставка на прехващачи към региона.

САЩ удариха ирански пускови установки на Ларак, отговорът стигна до Акаба.

🇮🇷💥 Изтребители от състава на ВМС на САЩ поразиха 2 пускови установки, разположени на иранския остров Ларак в Ормузкия проток в неделя, 30 август. Това е първият обявен американски удар срещу Иран от края на юли насам. Около едно денонощие по-късно отговорът вече беше в ход. Тази нощ над пристанище Акаба на Червено море се чуха взривове, а Press TV съобщи, че в ранните часове на деня са били изстреляни ракети по американски кораби в самия проток.

Ударът беше потвърден от служител на Вашингтон, пожелал анонимност. „Мога да потвърдя, че по-рано днес американски сили поразиха две ирански пускови установки на остров Ларак. Силите на Корпуса на стражите на ислямската революция (IRGC) бяха засечени да водят подготовка за изстрелване на реактивни снаряди за поставяне на морски мини в Ормузкия проток“, заяви той. Ларак се намира в средата на протока между островите Кешм и Хормуз и срещу пристанището Бандар Абас.

Полуофициалната агенция Fars съобщи за взривове край острова, а Tasnim определи нападението като удар с дрон. По-късно в неделя IRGC съобщи удара и това, че има загинали и ранени военнослужещи и цивилни, без да посочи техния брой. „Този акт ще получи отговор от синовете на Ислямска република Иран и доведе до наказание на агресора“, гласи изявление, излъчено от иранската държавна телевизия. Говорителят на IRGC Хосейн Мохеби нарече нападението „стратегическа и фатална грешка“ и заяви пред Fars, че САЩ ще си платят за него както в икономически, така и във военен план.

Заплахата от минирането заема централно място в обяснението от американска страна. Броени дни преди удара Тръмп заяви, че всички мини в международните води на протока са били взривени или извадени и че Иран е бил предупреден: всеки съд, поставил нови, ще бъде унищожен. Силите на Централното командване (CENTCOM) вече бяха обявили процеса по разчистване на морски мини по маршрутите на международното корабоплаване за приключил. Морската индустрия обаче не прие безусловно тази декларация. На 28 август Lloyd’s List писа, че отговарящите за сигурността в сектора все още остават предпазливи, тъй като военните навигационни предупреждения продължават да сочат активен минен риск и незавършено разчистване.

Корабоплаването беше възстановен, но при много ограничени обеми. Предварителни данни на Lloyd’s List Intelligence в периода 17-23 август през ключовия водния маршрут са минали 108 плавателни съда – с 27% над предишната седмица и най-много след разпадането на юнския меморандум в началото на юли, но още се намира далеч под нормалните ниво. Сравнението с периода до началото на войната срещу Иран е много по-красноречива: 554 транзита през юли на 3098 през февруари. В същото време американската блокада на иранските пристанища е отклонила 64 търговски кораба, извадила е 3 кораба от строя и качила американски екипи на борда на други два.

Ударът съвпадна и с новия етап на санкционната кампания. Вашингтон обяви ескалация, наречена от самия него „икономически ден Д“, която включва близо 60 нови санкционни обозначения на дружества, съдове и физически лица, както и разширени правомощия за налагане на вторични санкции. Засега обаче мерките не засягат най-големите търговски партньори на Техеран, сред които Китай и Обединените арабски емирства. Иран отвърна със собствен черен списък от 45 съда, обвинени в нарушаване на едностранно въведените от него правила за преминаване. Сред тях са 12 супертанкера, натоварили над 15% от суровия петрол, изнесен от Персийския залив след разпадането на меморандума. Успоредно с това Техеран и Мускат преговарят за временен коридор през протока.

Иранският отговор отново беше насочен към Йордания. Sabereen News, свързана с шиитските милиции в Ирак, съобщи за експлозии в Акаба, след като Техеран заплаши да отговори на американските обстрели в протока. Местни медии също описаха експлозии до южния йордански град след пускове от Иран, а част от арабските издания добавиха, че взрив е бил чут в американска авиобаза край Акаба.

Акаба има конкретно място в географията на тази война. Градското летище „Крал Хюсеин“ приютява бойни самолети от ВВС на САЩ, а на 19 юли Техеран обяви, че го е поразил успешно с балистични ракети, с което някои самолетите получиха тежки повреди. Йорданската армия съобщи тогава, че е свалила 3 от 4 ракети, последната от които попадна в обезлюден район. Градът е разположен на крайбрежието на Червено море и израелския Ейлат, откъдето при предишни залпове се виждаха облаците от прехватите, а отломки падаха в северната част на курорта.

Йорданското направление е част от конфликта още от първия му ден. На 28 февруари ПВО на кралството свали 49 дрона и ракети, сред които 13 балистични. През първата седмица на март командването в Аман преброи 119 ракети и дрона, насочени към страната, и отчете 108 прехвата. През същия месец иранските удар унищожи американски радар AN/TPY-2 – основния сензор на комплекса за противоракетна отбрана THAAD, разположен в авиобаза „Мувафак Салти“ край Азрак. Унищожаването му беше потвърдено от BBC Verify чрез сателитни изображения, публикувани на 1 август.

На 17 юли удар по базата уби трима американски военнослужещи, първите жертви от пряк ирански обстрел след началните дни на войната. Общият брой на загиналите американски военнослужещи в конфликта е 18. Последният регистриран инцидент в Йордания преди нощта срещу 31 август беше на 29 юли, когато беше обявено свалянето на 5 балистични ракети. Последният американски удар срещу Иран също беше нанесен в края на юли, което значи, че размяната на удари беше прекъсната за около месец.

Кралство Йордания не разполага със свободата за маневриране, която имат богатите монархии от Залива. То зависи от американската военна помощ и двустранно споразумение за сигурност, чиито приложения не са публично известни. Експерти, цитирани от New York Times през юли, обясниха именно с тази зависимост централната роля, поета от Йордания във воените операции на САЩ, когато всяка от ударените държави от Залива станаха значително по-предпазливи. На 22 юли десетки видни политици, учени и племенни водачи от Йордания отправиха призив към правителството да сложи край на чуждестранното военно присъствие и да разкрие пълния текст на споразумението. В тяхната декларация се подчертава, че Йордания не е страна в настоящата война. След ударите от 19 юли Аман привика иранския посланик и настоя иранските обстрели да бъдат прекратени.

От началото на войната вече се навършиха шест месеца. САЩ и Израел започнаха изненадваща масирана вълна от над 900 удара срещу Ислямската република на 28 февруари, а Техеран отговори с дълга серия от ракетни атаки срещу Израел и държавите от Персийския залив, които приютяват американски военни бази. Съвместната военна кампания и израелските удари по Ливан убиха хиляди и разселиха милиони. По данни на Международната морска организация от началото на конфликта са загинали поне 19 моряци.

Събитията от 30 август сочат, че натискът по санкционен и военен път се прилагат паралелно. Ескалацията на санкциите не отмени удара, нито ударът отложи санкциите. Al Jazeera описва последните седмици като преминаване от страна на Вашингтон от бомбардировъчна кампания към стратегия на финансов натиск, но военният инструмент очевидно остава на масата.

Напълно възможно е обаче ударът по остров Ларак да е бил само ограничен ход в директен отговор срещу непосредствена заплаха, а не завой в американската външна политика. Обяснението на Вашингтон свързва операцията с конкретно наблюдавана подготовка за пуск, а нейният обсег се ограничи до двете установки в рамките на една нощ. За сравнение, през юли САЩ провеждаха бомбардировки в продължение на 11 и 12 последователни нощи.

При сегашния темп е вероятно размяната да остане в юлските си граници: единични американски удари по крайбрежни цели срещу ирански залпове по бази в Залива и Йордания, без връщане към последователните нощни вълни.

CENTCOM предупреди войските си, че телефонните им клипове помагат на Иран

🇺🇸📱🇮🇷 Командващият Централното командване на САЩ (CENTCOM) адмирал Брад Купър изпрати писмо до своите подчинени, в което предупреждава, че публикуваните от тях снимки и видеа онлайн позволяват на Иран да анализира резултатите от своите удари в реално време. Писмото е с дата 28 юли, а копие от него беше получено и разпространено от агенция Ройтерс ден по-късно. В документа адмирал Купър отправя призив към състава „да удвои фокуса си върху оперативната сигурност“, без да разписва конкретни технически или административни мерки.

Успоредно с това двама източници, запознати с въпроса, заявиха пред агенцията, че част от американските военнослужещи в Йордания вече са уведомени, че личните им телефони ще бъдат иззети през идните дни. Трети източник обаче уточни, че тази мярка все още е само обмисляна възможност за целия регион, а не крайно взето решение.

Основният аргумент в писмото засяга оценката на нанесените щети. Иран знае кога е изстрелял конкретно оръжие, но не и какво е улучил – американското електронно заглушаване и останалите тактики в зоната на бойните действия им отнемат последния ключов елемент от веригата.

„Иран знае, че оръжията са изстреляни, но неговите сили нямат представа дали са пропуснали целта с 50 метра, дали са ударили празен перон, или са поразили претъпкана с хора сграда“, отбелязва Купър. Оттам нататък целият проблем опира до разузнаването въз основа на отворени източници (OSINT). „Подробните списъци, описания и анализи на поражения, публикувани открито в медиите и мрежите, реално извършват оценката на бойните щети вместо Иран – при това напълно безплатно“, продължава Купър, според когото разгласяването на тези подробности може да се превърне в „непосредствена зелена светлина за иранските сили да пуснат втора, много по-опустошителна вълна от атаки“.

Документът описва и конкретен случай на изтичане на информация. Видео, заснето с интелигентни очила Meta с вградена камера, е било качено в Instagram. На него се вижда как военнослужещ се евакуира към бункер по време на иранска атака. От Ройтерс отбелязват, че Купър вероятно визира клип, разпространен онлайн по-рано същия месец, на който се вижда как войници тичат към укритие. Самото писмо не цитира конкретната публикация – идентификацията е на агенцията. Устройства от типа на умните очила поставят предизвикателства пред сигурността от съвсем нов характер, тъй като заснемането не изисква вдигане на телефон и остава напълно незабележимо за околните.

Въпросната атака е извършена на 17 юли срещу авиобаза „Муафак Салти“ край град Азрак в йорданската провинция Зарка. Базата е собственост на Кралските ВВС на Йордания, но в нея има голямо американско присъствие – от 2019 г. насам Вашингтон инвестира 143 милиона долара в нейното разширяване, а сателитни снимки потвърждават, че там се базират и безпилотни апарати MQ-9 Reaper. Иранските сили я атакуваха с балистични ракети и дронове. На следващия ден Централното командване съобщи за двама убити и един изчезнал, като окончателният брой на жертвите бе потвърден по-късно.

При атаката загинаха трима американски военнослужещи: 19-годишната Изабела Гонзалес, 25-годишният Тайлър Фийхан (починал на 18 юли от раните си) и 28-годишната Ейнджъл Рамперсад, която първоначално се водеше за безследно изчезнала, но седмица по-късно смъртта ѝ беше потвърдена. На 22 юли телата им бяха посрещнати с официална церемония в авиобаза „Дувър“ в щата Делауеър, на която присъства и президентът Доналд Тръмп.

Дали личните телефони наистина ще бъдат конфискувани, все още не е напълно ясно. Запитан за писмото, говорителят на CENTCOM капитан Тимъти Хокинс заяви пред „Ройтерс“: „Съобщението е общо напомняне към нашите военнослужещи за значението на оперативната сигурност. Това е един от многото механизми, които адмирал Купър използва, за да предаде оперативните си приоритети.“ Той нито потвърди, нито отрече подготвяна регионална заповед, а към момента на публикуване няма данни за реално иззети апарати.

Правилата за ползване на лични телефони и без това варират строго между отделните подразделения: на много места военнослужещите са длъжни да ги заключват в шкафчета, а при определени мисии на силите за специални операции употребата им е напълно забранена.

Притесненията на командването обаче не се ограничават само до този инцидент. През май Ройтерс разкри, че комерсиално достъпни данни за местоположение, събирани от смартфони и други видове устройства, се използват за проследяване и набелязване на американски военни. Сенатор Рон Уайдън и 13 конгресмени от двете партии изпратиха писмо до Пентагона, в което заявиха, че опасността чужди противници да купуват подобни данни е директно следствие от това, че ръководството на ведомството не е поставило заплахата сред приоритетите си – въпреки препоръките на федералните експерти по киберсигурност.

Прецедент за това съществува от години: през 2018 г. глобалната карта (heatmap) на фитнес приложението Strava неволно разкри разположението и патрулните маршрути на войници в секретни бази по целия свят.

Евентуална забрана би засегнала и последния неконтролиран канал за директна информация от зоната на конфликта. Хиляди американски военнослужещи в региона използват телефони, за да поддържат връзка с близките си и да ги уведомяват, че са в безопасност. Двама от източниците на агенцията посочват, че сред роднините вече се забелязва сериозно безпокойство, тъй като те и без това следят иранските твърдения за смъртоносни удари срещу военни бази в Близкия изток. От началото на войната на 28 февруари загиналите американски военнослужещи са 18, а ранените – над 600. Проучване на Ройтерс и Ipsos от 27 юли показва, че военните действия се подкрепят от едва един на всеки трима американци.

Ограниченията върху потока от информация не се изчерпват единствено с личните устройства. Пентагонът по правило отказва коментар по иранските твърдения за успешни атаки и не разкрива детайли за отделни инциденти, довели до раняването на негови войници, позовавайки се именно на оперативната сигурност. Конгресмени от Демократическата партия поискаха повече прозрачност и данни за войната, включително за щетите върху американската инфраструктура в базите – радарни кули, казарми и самолетни хангари. Те настояват и за оповестяване на резултатите от военното разследване на евентуален американски удар по девическо училище в Иран, извършен в първия ден на войната, за който Ройтерс съобщи още през март.

Отчитането на самите човешки загуби също претърпя промяна в дните непосредствено преди писмото на адмирала. На 26 юли Пентагонът въведе нова обща категория – „Задгранични операции“ – в Системата за анализ на жертвите в отбраната (DCAS). В нея бяха прехвърлени данните за жертвите след 7 юли (датата, на която ударите бяха подновени след рухването на примирието). Дотогава официалният сайт показваше 482 ранени. След преструктурирането в графата на операция Epic Fury останаха 417 ранени, а новата категория добави още 207 – т.е. общо 624. Разликата от 142-ма ранени не е фигурирала публично преди това.

Тази промяна последва период от няколко дни, в който четиримата последно загинали и десетки ранени просто липсваха от сайта. Тогава говорителят Джоел Валдес обясни липсата с „аномалии“ и „временни смущения в данните“. Сенатори демократи от Комисията по въоръжените сили поискаха от министъра на отбраната Пийт Хегсет пълно отчитане, като посочиха, че друг говорител на Пентагона – Шон Парнел – е признал пред тях за близо 100 ранени след 7 юли, при налични 207 в самата база данни. Парнел определи обвиненията за прикриване на данни като „измислици“. От министерството така и не обясниха причините за създаването на новата графа, а дали всички 207 ранени в нея са от войната с Иран, остава неизяснено.

Достъпът на журналистите до министерството също премина през серия от ограничения. През октомври 2025 г. пресцентърът на Пентагона въведе нови правила, според които акредитираните репортери върнаха своите пропуски в знак на протест. На 20 март федерален съд постанови, че администрацията е нарушила Конституцията, ограничавайки достъпа на медии и съдържанието, което могат да публикуват. Ревизираният вариант на правилата отново беше отхвърлен от съда на 9 април, а на 1 юни пресцентърът беше официално обявен за класифицирано пространство, до което журналисти не се допускат. Въпреки че тези мерки не са дело на Централното командване и следват отделна административна линия, писмото на адмирал Купър се появява в момент, в който публичното отчитане на войната вече е обект на остри спорове както в Конгреса, така и в съдебната зала.

В крайна сметка бъдещата форма на заповедта ще покаже нейния действителен обхват – ако такава изобщо бъде издадена. Евентуално изземване на устройства, ограничено само до бази под непосредствен обстрел и за часовете около конкретна атака, би следвало логиката за пресичане на оценката на щетите, за която предупреждава Купър. Широка регионална мярка без краен срок и без връзка с конкретна заплаха обаче би имала съвсем различен обхват и последици. Засега е факт единствено писмото на адмирала – а то само по себе си няма силата на разпореждане.

Иран изстреля няколко балистични ракети срещу Йордания.

🇮🇷🚀🇺🇸 Неуточнен брой балистични ракети са били изстреляни от района на Хомейн в западен Иран, съобщават мониторинг канали. Появиха се сведения, че най-малко една от тях е поразила авиобаза „Мувафак Салти“ в Йордания, но засега това няма потвърждение нито от Централното командване на САЩ, нито от Въоръжените сили на Кралство Йордания.

Изстрелването идва след близо седмица затишие. САЩ не са нанасяли удари срещу Иран от 24 юли, когато президентът Доналд Тръмп прекрати почти двуседмичната кампания, насочена срещу бреговата и военната инфраструктура; висш ирански представител заяви пред Ройтерс, че Техеран ще спре своите удари, докато американските остават спрени. За инцидентите от последните няколко дни, включително свалени дронове в Йордания, Саудитска Арабия, Ирак и Израел, не беше поета отговорност от Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC), а Институтът за изследване на войната (ISW) изрази предположение, че по-вероятно е да са изстреляни от шиитски милиции в Ирак.

Ракетната база при Хомейн, в провинция Маркази, е сред обектите, поразени от съвместните въздушни удари на САЩ и Израел на 28 февруари. Според ISW базата е използвана често за изстрелване на ракети, а по време на войната беше ударена поне в 5 различни случая. От района до Азрак има около 1250 км, което попада в обхвата на иранските балистични ракети със среден обсег. На 18 юли ирански медии публикуваха на кадри от изстрелването на ракети „Хадж Касем“ по Йордания и държави от Залива.

„Мувафак Салти“ се намира край Азрак, в източната част на кралството, и е основната йорданска авиобаза с американско присъствие. От нея действат F-16 на двете страни, а CENTCOM я използва като опорна точка за въздушните си операции в Близкия изток. В йордански бази са разположени около 4000 военнослужещи от американската армия – присъствие, което Аман години наред е предпочитал да не изтъква публично.

Базата вече беше поразена през нощта срещу 18 юли. Ракети попаднаха в жилищния сектор около 2 часа местно време; сателитите на NASA от системата FIRMS отчетоха два топлинни източника. Първоначалното съобщение на CENTCOM съобщи за двама убити и един изчезнал американски военнослужещ, а по-късно загиналите бяха потвърдени като трима. Още четирима ранени са евакуирани към йордански болници. Това остава най-тежката американска загуба от началото на войната.

От разпадането на примирието на 8 юли Йордания е била цел в 9 отделни случая. Десетки военнослужещи пострадаха в цялата серия удари. Само на 18 юли Министерство на отбраната на Кралство Йордания заяви, че е свалило 4 дрона и 10 ракети. Американски представител описа пред The Intercept как Иран е успял да претовари многослойната ПРО със смесени вълни от дронове и балистични ракети, при което са поразени шест радара на зенитно-ракетни комплекси MIM-104 Patriot наред с други позиции на ПВО в периода от 8 до 22 юли.

Централното командване все още не е коментирало последната атака. В понеделник президентът Доналд Тръмп заяви, че се водят „добри разговори“ с Техеран, като има шанс за споразумение, докато иранското външно министерство отрече страната да е искала подновени преговори. Докато не се появи официално потвърждение или образен материал от Азрак, самото попадение остава недоказано; засега проверим е пускът от иранска територия.

Двама американски военнослужещи загинаха в Йордания, трети е безследно изчезнал

🇺🇸🇯🇴 Двама американски военнослужещи са загинали в Йордания, докато тяхната част е отбивала иранско нападение с балистични ракети и дронове, а трети се води безследно изчезнал. Това обяви Централното командване на САЩ (CENTCOM), според което други четирима ранени са евакуирани по въздух в йордански болници и вече са изписани, а други с леки травми са се завърнали на служба. Командването уточни, че имената на загиналите ще бъдат оповестени едва 24 часа след като близките им бъдат уведомени.

Съобщението е първото официално признание за американски бойни жертви на йорданска земя в този етап на войната и рязко разминаване с картината, която американски служители рисуваха няколко дни по-рано. В петък висши представители на Пентагона споделиха пред CBS, че при ударите по две използвани от САЩ бази в кралството има неколцина ранени, но че нито САЩ, нито Йордания са съобщили за загинали. Тогава CENTCOM отхвърли и иранските твърдения, че американци са били убити или пленени, като заяви, че никой военнослужещ в региона „не е бил убит или пленен в последно време“. Обявеният сега безследно изчезнал стои в неудобно противоречие с онова опровержение – противоречие, което командването не поясни.

Ударите, отнели двата живота, идват в разгара на седмица на ирански удари по американското присъствие в Персийския залив и Йордания. Революционната гвардия (IRGC) насочи ракетните си удари преди всичко към авиобаза „Муафак Салти“ при Азрак – обектът, който Техеран посочва като изместен команден център на американските сили в Западна Азия. Щабът беше прехвърлен там, след като предишен ирански обстрел изкара от строя катарската база „Ал Удейд“. По ирански данни към същата база са преместени и военните, изтеглени по-рано тази година от граничния пост „Ал Танф“ в Сирия. В поредица изявления Иран обяви, че с балистични ракети „Хайбар Шекан“ и рояк дронове са ударени складовете за американски изтребители и новия команден център, и твърди, че е унищожила най-малко два бойни самолета и няколко други машини. OSINT канали публикуваха кадри, показващи изстрелване на прехващачи MIM-104 Patriot над базата и поне две попадения по нея.

Йорданската армия, която системно сваля навлезлите в небето ѝ ирански ракети, съобщи, че рано сутринта на 16 юли е прехванала 8 изстреляни от Иран ракети; отломки от тях паднаха на няколко места, без жертви. Кралството, което официално не е страна в конфликта, отдавна е фактически щит на коридора към Израел – роля, която го прави редовна мишена за иранските удари и, както се оказва сега, място, където са загинали и американски войници. Само през последната седмица Техеран удари петролни и енергийни съоръжения в Кувейт, а Гвардията заяви, че е поразила базата на Пети флот на САЩ в Бахрейн – вълна от отговори, които Иран представя като отговор на американските бомбардировки.

Загиналите се вписват в най-острата фаза на война, която продължава вече пет месеца. Бойните действия започнаха на 28 февруари със съвместни удари на САЩ и Израел, при които загина върховният лидер Али Хаменей – кампания, наречена от САЩ „Epic Fury“, а от Израел „Roaring Lion“. Крехкото примирие, сключено от двете страни на 17 юни, се разпадна на 8 юли и сраженията отново се разпалиха с пълна сила. На 18 юли американските сили атакуваха Иран за седма поредна нощ; по думите на CENTCOM ударите – по командни центрове, подземни складове за оръжие, логистика и крайбрежна инфраструктура в района на Бандар Абас и Ормузкия проток – целят да отслабят военните способности на режима и да разчистят корабоплаването в протока, който Иран отново затвори. Само за седмица, съобщи командването, иранските сили са нападнали седем търговски кораба; в отговор Вашингтон възстанови и морската блокада на иранските пристанища.

Официалната сметка на американските загуби, която до тази седмица достигна 14 убити и над 400 ранени от началото на войната, сега се вдига с още 2-ма. Иранските загуби са несравнимо по-тежки: министерство на здравеопазването в Техеран съобщи за поне 38 убити само от началото на юли, а правозащитната група HRANA преброи над 3600 души, загинали от началото на конфликта, сред които близо 1700 цивилни.

Революционната гвардия придружи ударите с максималистични твърдения, че е поразила американски изтребители и въздушни цистерни в Йордания и пускови установки за ракетни системи HIMARS в Кувейт и че е избила „многобройни“ американски командоси – нито едно от които Пентагонът потвърди. Напротив, CENTCOM изрично опроверга иранската версия за убити американци в базата „Ал-Танф“ в Сирия. Техеран отправи и директно политическо послание към „благородния народ на Йордания“, отправяйки призив да се обърне срещу американското присъствие по своите земи – знак, че ударите преследват не само военна, но и пропагандна цел.

Шефът на Шин Бет предупреди за риск от мащабна атака срещу Ейлат, разузнаването е скептично.

🇮🇱 Давид Зини, директор на израелската служба за вътрешна сигурност Шин Бет, е предупредил наскоро по време на закрит форум за опасността от мащабно нападение срещу южния град Ейлат, наподобяващо инвазията на Хамас от 7 октомври 2023 г. Това съобщи в понеделник ежедневникът Haaretz, позовавайки се на няколко неуточнени източника от службите за сигурност.

Според материала Зини е разпоредил на няколко висши ръководители в службата за сигурност да поставят най-висок приоритет на подготовката за сценарий за мащабна атака срещу пристанищния град – от територията на съседна Йордания или по море, тъй като смята района за слабо звено поради неговата относителна географска отдалеченост.

Позовавайки се на анонимни източници от апарата за сигурност на Израел, в публикацията се посочва, че Зини очаква координирана сухопътна инвазия и атака от няколко терористични групи с участието на йеменските хути, които се намират на повече от 2000 км от Израел, но в миналото са изстрелвали ракети и дронове към Ейлат.

Източниците на Haaretz обаче изразяват съмнение по отношение на вероятността за подобна атака и един от тях е заявил, че „никой в структурите за сигурност не знае на какви разузнавателни данни се позовава [Зини]“, за да твърди, че най-южният град на Израел е толкова уязвим.

Въпреки това преди няколко седмици е бил направен опит за проникване в Ейлат от Йордания по море.

Израелските отбранителни сили (IDF) съобщиха, че на 29 май моряци от 916-ти дивизион на военноморските сили на борда на патрулен катер от клас „Двора“ се натъкват на лице, навлязло с джет в териториалните води на Израел край залива Ейлат.

„Силите са произвели предупредителни изстрели във въздуха, за да прогонят заподозрения, а след като той не е спрял, са открили огън по плавателния съд съобразно правилата за ангажиране“, съобщиха тогава от армията.

От IDF уточниха, че след изстрелите лицето е обърнало посоката, отправяйки се обратно към Йордания. Военен източник добави, че мъжът е бил ранен, вероятно от стрелбата, като по-късно е бил разпитван от служители по сигурността на Кралство Йордания.

Директорът на Шин Бет, който пое поста през октомври 2025 г., наскоро посети пристанищния град Ейлат, за да се срещне с местните служители по сигурността. Според материал на Haaretz от миналия месец, на заседание на кабинета Зини е предупредил за продължаващ опит за „превземане“ на курортния град от израелски араби.

Служители в самата Шин Бет също се съобщава, че определят преселването на израелски араби в Ейлат като „тревожна“ тенденция. В отговор на публикацията службата потвърди посещението на директора си в курортния град, определяйки я като оценка на „различните заплахи“, пред които е изправен градът.

В изявление тя подчерта, че „няма информация или конкретна тревога“, която да е провокирала визитата, а тя е извършена в рамките на „задълбочено оперативно планиране и проучване на заплахите по всички фронтове, с които агенцията се занимава“.

До момента мандатът на Зини като ръководител на Шин Бет е съпътстван от противоречия, които започнаха още с неговото назначаване начело на службата, след като премиерът Бенямин Нетаняху уволни предшественика му Ронен Бар през юни.

Няколко организации внесоха във Върховния съд на справедливостта петиции срещу неговото назначение, сред които и трима бивши ръководители на службата, които са на мнение, че Зини не е подходящ за поста. В крайна сметка обаче петициите бяха отхвърлени и той получи разрешение да поеме функциите си.

Твърди се, че след встъпването си в длъжност Зини, който сам се описва като човек с „месиански“ възгледи, е променил приоритетите на службата, омаловажавайки значението на борбата срещу еврейския терор срещу палестинците. Насилието е било прекласифицирано като „триене“.

През февруари един от братята му Безалел Зини беше обвинен в участие в канал за контрабанда на стоки в Газа по време на войната с терористичната групировка Хамас.