32 години след Арава Израел не подновява допълнителните доставки на вода за Йордания

🇮🇱🤝🇯🇴 Преди 32 години, на 26 октомври 1994 г. на граничния пункт в долината Арава северно от Ейлат израелският премиер Ицхак Рабин и неговият йордански колега Абдел Салам ал-Маджали подписват мирния договор между двете страни. На тържествената церемония присъстват крал Хюсеин, както и израелският президент Езер Вайцман, а американският президент Бил Клинтън постави своя подпис под текста като свидетел. Документът остава в сила и днес, но водата и газът, които Израел доставя на Йордания, вече зависят от решения, взети извън него. Доставки на допълнителни количества вода, подавани от 2021 г., не са подновени от ноември 2025 г. Газът от находището „Левиатан“ бшее спрян за 32 дни след началото на войната с Иран на 28 февруари 2026 г.

С декларацията от Вашингтон от 25 юли 1994 г. Рабин и Хюсеин прекратиха състоянието на война, в което се намираха двете страни, а договорът материализира това в мир, който по силата на първия му член влиза в сила с размяната на документите за ратификация. Кнесетът го одобри на предния ден преди церемонията със 105 гласа „за“, 3 „против“ и 6 въздържал се. Йорданският парламент гласува към началото на ноември с 55 гласа срещу 23, според The Washington Post. Документите се размениха на 10 ноември 1994 г. и според член 5 посланиците трябва да бъдат разменени до месец след това.

Текстът урежда границата, сигурността и отношенията в сферата на дипломацията, но не намира решение на основния спор. Според член 3 границата е определена по линията от времето на британския мандат и е „постоянна, сигурна и призната“, но „без да се засяга статутът“ на териториите, попаднали под управление на Израел през 1967 г. – т.е. текстът оставя съдбата на Западния бряг неясна. За Йерусалим член 9 включва, че „уважава сегашната особена роля“ на Йордания при мюсюлманските светини в града и ще даде „висок приоритет“ на историческата си роля, когато започнат преговорите за окончателния статут.

Най-подробни обаче са разпоредбите за водата. Приложение II разпределя речните води по сезони. Израел черпи 12 млн. куб. метра от басейна Ярмук през лятото и 13 млн. през зимата, а останалото количество е за Йордания, която отстъпва на Израел още 20 млн. куб.метра вода от там зимата, а получава в замяна същото количество през лятото от река Йордан, точно над шлюзовете при Дегания. Кралството има право зимата да съхранява средно поне 20 млн. куб. метра от прииждащите води на Йордан и да получава 10 млн. куб. метра обезсолена вода от солените извори, отклонени в реката. Докато съоръженията за обезсоляване не бъдат построени, Израел подава вместо това речна вода. Израел и Йордания поеха и по-мащабно задължение: да намерят заедно източници на още 50 млн. куб. метра питейна вода годишно за Йордания. План трябваше да изготви Съвместната комисия по водите до година след влизането на договора в сила.

В Арава приложението урежда обратния случай. Част от кладенците, които Израел е пробил и използва, попадат от йорданската страна на границата. Те минават под неин суверенитет, но Израел запазва правото да ги използва и може да вдигне добива с до 10 млн. куб. метра годишно. Условието е Съвместната комисия да прецени, че това не вреди на сегашното водоползване в Йордания.

Рабин описа на церемонията точно тази пустиня. „Тук почти няма живот. Няма вода, няма кладенец, няма извор – само минни полета“, каза той от трибуната и добави, че такива са били отношенията между Израел и Йордания през последните 47 години. Хюсеин определи постигнатото като „мир с достойнство“ и „мир с ангажимент“. Клинтън обеща, че там хората на двамата лидери „ще пият вода от един и същи кладенец“.

Две други приложения уреждат местата, където израелци обработват земя отвъд линията. В Нахараим/Бакура при сливането на Ярмук и Йордан, както и в Цофар/Гумар в Арава, земята е под суверенитета на кралството, но за израелските собственици и земеделци важи специален режим. Режимът е за 25 години и се подновява автоматично, освен ако някоя от страните не го прекрати с предизвестие от една година.

Едно от първите тежки изпитания дойде именно в Нахараим. На 13 март 1997 г. йорданският войник Ахмед Дакамсе откри огън по група израелски ученички на т.нар. Остров на мира и уби седем от тях. Три дни след това крал Хюсеин посети опечалените семейства в Израел по време на траура и се извини от името на своя народ. На 25 септември агенти на „Мосад“ в Аман се опитаха да отровят Халед Машал, лидер на политбюро на Хамас. Израел предаде противоотрова и след преговори с краля освободи основателя на движението шейх Ахмед Ясин. Премиер тогава беше Бенямин Нетаняху, който изкарваше първия си мандат начело на страната. Пак през 1997 г. двете съседни страни се договориха за временно споразумение, по което Израел започна да подава на Йордания сладка вода от Тивериадското езеро.

Доставките на газ започнаха две десетилетия по-късно по търговско споразумение. През септември 2016 г. Националната електрическа компания на Йордания (NEPCO) подписа с партньорите в „Левиатан“, водени от американската Noble Energy, договор за около 45 млрд. куб. метра газ за 15 години. Компаниите изчисляват стойността на сделката на 10 млрд. долара. Газът потече към Йордания на 1 януари 2020 г. Срещу сделката се бори Йорданската национална кампания за отмяна на газовото споразумение с лозунга „Газът на врага е окупация“. По данни на NEPCO, цитирани от израелския икономически ежедневник Calcalist през 2024 г. с газ са произведени 68% от електрическата енергия в страната, а над половината от доставките му зависят от Израел.

Йорданското „не“ по този договор дойде на 21 октомври 2018 г. Тогава крал Абдула II обяви, че Израел е бил уведомен: режимът в Бакура и Гумар няма да бъде подновен. На 10 ноември 2019 г. той обяви края на двете приложения и пълния йордански суверенитет над тези територии в тронното си слово при откриването на парламентарната сесия. Малко след обявяването армията вдигна знамето в Бакура.

Доставките на вода извън предвиденото в приложение II са договорени отделно. На 8 юли 2021 г. външните министри Яир Лапид и Айман Сафади се разбраха Израел да продаде на Йордания още 50 млн. куб. метра годишно. През октомври министърът на енергетиката Карин Елхарар и йорданският министър на водите Мохамед ан-Наджар сключиха сделка, удвоила подаването от Израел. През ноември 2022 г. двете страни сключиха меморандум за по-мащабен обмен: Йордания трябваше да изгради соларни електроцентрали с мощност 600 MW за износ към Израел, който да ѝ доставя 200 млн. куб. м обезсолена вода. Меморандумът така и не прерасна в споразумение. На 16 ноември 2023 г. Сафади заяви пред Al Jazeera, че Аман няма да подпише сделката, и попита как министър от кабинета може да седне до израелски колега, докато страната му убива деца в Газа.

Две седмици по-рано, на 1 ноември 2023 г. Йордания изтегли своя посланик от Израел, който беше изтеглил своя посланик няколко седмици преди това, а Сафади поиска от Израел да не го връща, докато ударите по ивицата продължат. Според Ynet оттогава Йордания няма посланик в Израел, който също няма посланик в Йордания от 7 октомври 2023 г. Крал Абдула II и Нетаняху не са се срещали от нападението на Хамас, пише Рана Сабаг в изданието на Alhurra от 22 октомври 2026 г. Политическият диалог е фактически спрян, но все пак военните и разузнаването продължават да поддържат канал за комуникация. Насилие избухна два пъти на граничния пункт „Аленби“ (мост „Крал Хюсеин“) между Йордания и Западния бряг, който е под контрола на Израел. На 8 септември 2024 г. трима цивилни служители от израелската страна на граничен пункт бяха убити от йордански шофьор на камион от губернаторство Маан. На 18 септември 2025 г. шофьор на камион с хуманитарна помощ уби двама израелски военнослужещи на същото място.

От ноември 2025 г. са прекратени доставките на допълнителните 50 млн. куб. метра вода. Споразумението от 2021 г. е изтекло, без да бъде подновено, обяви през февруари 2026 г. йорданската държавна телевизия „Ал-Мамляка“, като се позова на неназован служител. Според Ynet израелският министър на енергетиката Ели Коен е подновявал споразумението на всеки 6 месеца, а Йордания е поискала удължаване с 5 години и увеличаване на допълнителното количество до 80 млн. куб. метра годишно. Изданието пише още, че Израел е обвързал подновяването отчасти с критиките на Сафади. Висш израелски служител казва пред изданието: „Нямаме задължение да предоставяме допълнителни количества.“ И добавя: „Ако между двете държави има добра воля, можем да дадем допълнителната вода.“ Израел обмисля и тристранна среща на министрите на енергетиката с Йордания и ОАЕ в Абу Даби за сключване на ново споразумение и за съживяване на проекта за вода срещу енергия. В своя доклад от 20 октомври CRS пише допълнителните доставки като прекратени. Основните количества, 50 млн. куб. метра годишно по изчисления на Ynet, продължават да текат. Йордания обаче употребява около 1 млрд. куб. метра годишно, а недостигът ѝ се изчислява на около 500 млн. Язовир „Ал-Уахда“ на Ярмук съдържа само 13 млн. куб. метра, пише Alhurra. Служителят пред „Ал-Мамляка“ говори за „алтернативен план“ без уточнения. През април 2026 г. Аман подписа с консорциум начело с френската Meridiam, окончателното техническо и правно споразумение за обезсолителна станция в Акаба с предвиден капацитет от 300 млн. куб. метра годишно. Станцията трябва да заработи през 2030 г.

Газът спираше по друга причина. По време на 12-дневната война с Иран през юни 2025 г. Израел затвори „Левиатан“ и „Кариш“ на 13 юни, а Йордания временно спря подаването на газ за някои заводи и премина на мазут. На 28 февруари 2026 г. с първата вълна удари по Ислямската република, „Левиатан“ и „Кариш“ отново бяха затворени. Министерството на енергетиката разреши подновяване на износа за Йордания и Египет след 32 дни. Според Calcalist ключова роля за Йордания имаше терминалът за внос на втечнен газ „Шейх Сабах“ в Акаба, а част от електроенергийния сектор премина на мазут и дизел. Цените на газа за незабавна доставка скочиха от около 7 на 25 долара за 1 млн. британски топлинни единици и вдигнаха разходите на държавата с около 4 млн. долара дневно.

Войната с Иран удари и самата Йордания. По данни на Института за изследване на националната сигурност (INSS) към университета в Тел Авив, цитирани от Изследователската служба на Конгреса на САЩ (CRS), до септември Техеран е изстрелял към Йордания над 400 ракети и дрона. На 17 юли ирански ракети поразиха авиобаза „Муафак ас-Салти“ до Азрак, използвана от ВВС на САЩ, при което загинаха трима американски военнослужещи. Същият доклад описва отношенията между двете страни като „функционални, но студени“. В речта си пред Общото събрание на ООН на 22 септември крал Абдула II заяви, че „апетитът за експанзия на израелското правителство вече е регионална заплаха“. Висш йордански служител казва пред Alhurra, че ще определи избора си „веднага след като излязат резултатите“ от изборите за Кнесета на 27 октомври. „Това ли е същият Израел, с който подписахме мирен договор?“, попита друг. Навръх годишнината на 26 октомври подготвителният комитет на Йорданския национален народен фронт поиска договорът да бъде ревизиран „по пътя към отмяната му“ и настоя за излизане от сделките за водата, газа и енергетиката, които стъпват на него.

Прегледът на тези 32 години показва устойчив модел. Договорът преживя всяка криза – Нахараим, опита в Аман, изтеглените посланици и войната срещу Иран. Прекъсва се сътрудничеството, изградено върху него. Базовите доставки на вода продължават. Допълнителните 50 млн. куб. метра, газовата сделка и проектът за вода срещу енергия са предмет на отделни решения и именно те биват спирани или замразявани. Затова зависимостта от Израел не е еднаква при газа и водата. При газа Йордания вече има заместител, макар и скъп, и през 2026 г. го използва. При водата Аман говори за алтернативен план, но се очаква източникът с подобен мащаб, станцията в Акаба, да заработи едва през 2030 г. Има основание и за обратното тълкуване: представителят пред Ynet обвързва допълнителните доставки с „добра воля“, не с договора. Това означава, че и правителството на Израел счита тези доставки като сделка, която може да бъде възстановена. Самият договор много вероятно ще надживее поредната криза. За 32 години нито едно от изпитанията не доведе до неговото прекратяване, а CRS обобщи, че ангажиментът на Кралство Йордания към него е издържал въпреки продължителните конфликти около границите му.

В близко бъдеще по-конкретен знак за отношенията ще бъде съдбата на допълнителните доставки, а не на самия договор. Израелският представител пред Ynet допуска, че те може да бъдат върнати, ако ситуацията след войната продължи да се успокоява, а на срещата в Абу Даби това би могло да бъде договорено. Дали тя ще се състои след изборите на 27 октомври, ще покаже дали израелската страна вече вижда „добрата воля“, с която обвързва допълнителните доставки. Рабин видя от трибуната в Арава „само минни полета“. Днес през същата граница тече вода, но половината от обема, получаван до ноември 2025 г. от Йордания, като зависи от решение, което Израел взема извън договора.