Мая Санду отне гражданството на молдовците в руската армия.

🇲🇩 Петима граждани на Република Молдова, постъпили на служба в Оперативната група на руските войски (ОГРВ) в Приднестровието, бяха лишени от гражданство с указ, подписан от президента Мая Санду в четвъртък, 27 ноември.

Засегнатите от президентския указ лица са Владимир Коблай, Павел Морозов, Владимир Осипенко, Максим Василатий и Олег Боц.

Петимата са родени и израснали на левия бряг на река Днестър в Молдова и постъпват на военна служба в структурите на ОГРВ – руски контингент, разположен незаконно в сепаратисткия регион Приднестровие, съобщи говорителят на президентството Игор Захаров.

Оперативната група на руските войски (ОГРВ) е руско военно формирование в приднестровския регион на Република Молдова. С численост от приблизително 1500 военнослужещи, тя възниква след разпадането на СССР като правоприемник на съветската 14-а гвардейска общовойскова армия.

Официалната задача на ОГРВ е да охранява огромен склад за боеприпаси в село Колбасна, където се намират предполагаемо десетки хиляди тонове оръжие и снаряди, представляващи сериозна заплаха за сигурността на целия регион.

„Трябва да сменим всички кметове с полковници“ – противоречивата история на един украински националист с връзки в Кремъл.

🇺🇦 Украйна се нуждае от пълна мобилизация на обществото си във военните усилия, отбеляза Дмитрий Корчински, ветеран украински националист, който оглавява крайнодясната партия „Братство“.

Украйна трябва да се трансформира във военна диктатура и да насочи към войната с Русия всички ресурси, с които все още разполага, заяви Корчински, който е от години е отявлен привърженик на войната с Русия, но наред с това миналото му е изпълнено с меко казано противоречиви връзки с Кремъл.

Коментарът беше направен в интервю за YouTube канала „Говорить Великий Львів“ в понеделник. Лидерът на малката крайнодясна партия „Братство“ изрази своето съжаление за състоянието на украинското общество, твърдейки, че значителна част от него все още вярва, че е „възможно да си затвори очите за войната“.

„Данни от социологически проучвания, особено по време на война, тяхното публично публикуване, всичко това е в полза на врага. Това трябва да се забрани, хората трябва да бъдат в затвора за това“, подчерта той и изрази съжаление, че много хора „все още очакват някакъв мир“.

Корчински осъди всякаква критика към украинското военно и политическо ръководство, както и към офицерите от военната служба, настоявайки, че подобно поведение трябва да бъде наказано и отговорните да бъдат насочени към украинската служба за сигурност (SBU).

Цялото украинско общество трябва да се мобилизира, за да може страната да надделее в продължаващия конфликт, твърди Корчински. Всички граждански разходи трябва да бъдат намалени, като военните поемат управлението, каза той.

„Това бедствие просто означава, че обществото не е във война. Като цяло въоръжените сили са във война. Те кървят, докато обществото не е във война в този момент“, каза още той, допълвайки че „имаме нужда от военна диктатура, имаме нужда от военен режим, трябва да сменим всички кметове с полковници“.

Кой е Дмитро Корчински?

Дмитро Олександрович Корчински е украински писател, поет, боец и политически активист и бивш лидер на паравоенната организация „Украинска национална асамблея – организация Украинска народна самоотбрана“ (УНА-УНСО).

Роден е на 22 януари 1964 г. в Киев. През 1982 г. завършва средно образование и се записва да учи в катедра „промишлено производство на енергия“ в Киевския институт по хранителна промишленост. След две години обучение напуска института, без да завърши, а по-късно участва в археологически експедиции в Южна Украйна.

От 1985 до 1987 г. служи в съветската армия като командир на бойна машина на пехотата (БМП-2) в 24-та механизирана бригада на Карпатския военен окръг. След демобилизация е уволнен в запаса като помощник на взводен командир. През 1987 г. се записва в Киевския университет, но решава да напусне по-късно същата година.

От 1987 г. до 1988 г. е член на Украинската хелзинкска група, обществена група за насърчаване прилагането на правата на човека, активна до 1981 г., когато всички нейни членове са хвърлени в затвора.

Лидер на УНА-УНСО

Под негово ръководство организацията участва в няколко въоръжени конфликта на територията на бившия Съветски съюз, сред които Приднестровието, Абхазия и Чечня.

През 1992 г. заминава като доброволец за Приднестровието. През 1996 г. взима участие в Първата чеченска война, а през следващата година е напълно изгонен от националистическото движение в Украйна.

През есента на 1992 г. участва в парламентарните избори, но не успява да стане депутат, заемайки четвърто място от шест кандидатури в 13-ти избирателен район. Кандидатира се отново през 1994 г. и отново не събира достатъчно гласове, като този път е 3 място от общо 24 кандидати в столичния втори избирателен район в Киев.

Политическа кариера

След като през 1997 г. е изключен от УНА-УНСО, става медиен експерт и политически анализатор. През 2002 г. основава организацията „Братство“, която по думите му има няколкостотин членове в Киевска, Харковска, Одеска и Черниговска област, като е официално регистрирана едва през март 2004 г.

Въпреки че групата се описва като православна християнска организация, тя не е свързана с нито една от трите православни църкви, действащи в Украйна. Корчински описва групата си в бюлетина, който издава сам, като „православните талибани“, а на уебсайта си като „християнска Хизбула“.

Антон Шеховцов, специалист по крайнодесни организации, говори за него като „широко смятан за агент-провокатор и неговото „Братство“ вече е участвало в няколко акции, целящи да провокират полицейско потушаване на мирни протести“.

По време на украинските парламентарни избори през 2002 г. Корчински се кандидатира отново за Върховната Рада като член на Всеукраинската партия на работниците, класирайки се 8-ми от 23-ма в 220-и избирателен район.

На 31 март 2004 г. членове на „Братство“ заляха с лепило, а след това и с вода Джордж Сорос по време на „Права на човека при избори“, форум на правозащитните организации в Киев.

През лятото на 2004 г. групата организира стачка в корабостроителницата „Залив“ в кримския пристанищен град Керч. Неин съсобственик е Давид Жвания, украински политик, бивш министър на извънредните ситуации и депутат във Върховната рада от 2002 г. до 2010 г. за проевропейския блок „Наша Украйна“ и от 2012 г. до 2014 г. за проруската „Партия на регионите“, загинал при обстрел на руската армия край село Новопокровка, Запорожка област на 9 май 2022 г.

През есента на 2004 г. Корчински участва в президентските избори. След като губи на първия тур, той подкрепя проруския кандидат Виктор Янукович, а като Виктор Юшченко е обявен за победител, Корчински се присъединява към опозицията.

През 2005 г. руската путинистка организация „Наши“ кани Корчински на младежки летен лагер, за да научи „как да се предотвратят обществени безредици“ и как да се изправи срещу заплахата от репресии на Оранжевата революция в Русия. По-късно същата година пътува до Москва заедно с Алексей Арестович, за да присъства на конференция на Евразийското движение, ръководено от Александър Дугин..

През 2013 г. по време на протестите на Евромайдана 300 души от организацията „Братство“ нападат сградата на президентската администрация, след което Корчински попада в международния списък за издирване на Министерството на вътрешните работи заради ролята си в подстрекателството към безредици по време на Евромайдана от 1 декември 2013 г.

На 2 януари 2013 г. по време на предаването „Свобода на словото“ по ICTV украинският депутат Сергей Соболев твърди, че Корчински си сътрудничи с Виктор Медведчук, прокремълски политик и личен приятел на руския президент Владимир Путин.

На украинските парламентарни избори през 2014 г. неговата съпруга Оксана заема 24-то място в националната партийна листа на Радикалната партия и е избрана във Върховната Рада.

След Революцията на достойнството Корчински се завръща в Украйна и основава батальона „Света Мария“, който се сражава срещу проруските сепаратисти в източния регион Донбас, поради което Русия образува няколко наказателни дела по обвинения в "тероризъм".

Връзки с Русия

Противно на имиджа си на украински ултранационалист, Корчински участва в редица „съмнителни“ прояви.

През 2005 г. руската путинистка организация „Наши“ кани Корчински на младежки летен лагер, за да научи как да се „предотвратят обществени безредици“ и „изправят срещу заплахата от репресии“ на Оранжевата революция в Русия.

По-късно същата година пътува до Москва с Алексей Арестович, за да присъства на конференция на Евразийското движение на Александър Дугин, където говори срещу „оранжевите инфилтрации“ и се среща с Владислав Сурков, политически технолог на Путин и негов личен съветник по въпроси, свързани с Абхазия, Южна Осетия и Украйна.

В периода 2004-2007 г. Корчински беше член на Висшия съвет на Международното евразийско движение, ръководено от руския десен екстремист Александър Дугин, и демонстрира връзките си с Дугин, независимо от широко изразените антиукраински възгледи на Дугин.

След заповед за арест в Украйна през зимата на 2013 г., според съобщения в пресата той може да е намерил убежище или в Русия или в нейния сепаратистки анклав Приднестровието.

По време на Евромайдан, когато Русия стартира своята дезинформационна и пропагандна кампания „за предполагаемата смъртоносна заплаха от радикалния украински национализъм за рускоезичните в Украйна“, представяйки протестиращите украинци като фашисти, украинският ултранационалист Корчински може да е получил „шанс да избегне Украинска заповед за арест в Русия и/или контролираното от Москва Приднестровието“.

Изследователят на национализма Андреас Умланд стига до извода, че „Братство“ на Корчински „има противоречива, дори парадоксална история на сътрудничество с противници на Евромайдана и руската неонацистка сцена“ и „запалени антиукраински организации, свързани с Кремъл“.

Протести в Приднестровието заради спрените доставки на газ.

🇲🇩⚔️🇷🇺 Стотици жители на Приднестровието излязоха на протест срещу молдовските власти, обвинявайки ги в умишлено подклаждане на енергийна криза, породена от спрените доставки на руски газ, съобщават местни медии.

Предимно рускоезичният регион с население, наброяващо около 450 000 души, отделил се от Молдова с разпадането на СССР, е болезнено засегнат от спирането на транзита на руски газ за Централна и Източна Европа през Украйна, като от 1 януари 2025 г. на практика е без отопление и топла вода и с напълно парализирана промишленост.

Видео, качено от местното издание Новости Приднестровья, показва местни жители с руски знамена и плакати с надписи като “Молдова, пусни газта!“, "Приднестровие е независима държава!" и “Не на геноцида на приднестровския народ!"

Лидерите на сепаратисткия анклав твърдят, че властите в Кишинев зад кризата стоят, обвинявайки ги в това, че не са разрешили дългогодишни финансови неуредици с Газпром, което е довело до спирането на доставките на газ.

Но Молдова твърди, че Русия все още може да снабдява региона чрез газопровод, който минава през Балканите, обвинявайки я в умишлено предизвикване на кризата по политически причини.

Лидерът на приднестровските сепаратисти Вадим Красноселски изрази своята готовност да купува газ от Молдова, на което тя отговори, че ще преразгледа искането, за да “се увери, че е в съответствие с националните и международните правни стандарти“.

Според молдовският премиер Дорин Речан, кризата с енергийните доставки за региона може да бъде решена, но за целта е нужно да бъде извършено изтеглянето на руските войски от региона, които да бъдат заменени с мироопазваща мисия, ръководена от ООН.

Приднестровието се отдели от Молдова с разпадането на СССР, води кратка война срещу новата независима държава, а оттогава остана на източната ѝ граница в продължение на повече от три десетилетия без практически никакво насилие или сблъсъци. Въпреки това в региона продължават да са разположени около 1500 руски “миротворци“.

Приднестровието обмисля закупуване на газ от Русия чрез посредник.

📸 Снимка: Roman Yanushevsky/Channel 9

🇷🇺🇲🇩 Русия и местните власти в Приднестровието обсъждат възможността за закупуване на газ за окупирания регион на Молдова на европейския спотов пазар чрез компания посредник, съобщи на 15 януари контролираната от държавата медия Комерсант.

Разходите вероятно ще бъдат компенсирани от руския бюджет, пише ежедневникът.

Държавният енергиен гигант “Газпром“ спря доставките на газ за Молдова на 1 януари, след като Украйна спря транзита на руски газ през територията си. Газпром твърди, че е спрял доставките поради предполагаеми неплатени дългове на Молдова, а не поради проблеми с транзита.

Спирането на газа доведе до масови прекъсвания на електрозахранването в Приднестровието, тласкайки региона към индустриален колапс. Регионът, контролиран от Русия, зависи от нейните доставки, докато останалата част от страната се насочи към диверсификация от други доставчици.

Според източници на Комерсант газ може да се купува от януари до април в количества до 3 милиона кубически метра на ден на обща цена от 164 милиона долара.

Доставките за Тирасполтрансгаз, най-големият доставчик в Приднестровието, вероятно ще се извършват не от Молдовагаз, която има монопол върху доставките за региона, а от друг молдовски доставчик на газ – Natural Gaz D.C.

Неговият съсобственик Аркадий Викол потвърди, че компанията му е подписала рамков договор с Тирасполтрансгаз за доставка на 2 до 3 милиона кубически метра газ на ден за Приднестровието.

Службата за сигурност и разузнаване на Молдова е разпитала Викол за плановете на компанията му да организира доставки на газ за Приднестровието, отбеляза молдовският премиер Дорин Речан.

Русия ще възобнови доставките на газ за Приднестровието под формата на хуманитарна помощ, каза Вадим Красноселски, ръководител на региона, контролиран от проруски сепаратисти.

Спирането на руския газ затвори почти цялата индустрия в Приднестровието

Изглед към “Лахта център”, седалището на Газпром в Санкт Петербург, 27 април 2022 г.
📸 Снимка: Dmitri Lovetsky/AP

🇲🇩🇷🇺 Спирането на доставките на руски газ за Молдова доведе до затваряне на всички индустриални компании в Приднестровието с изключение на производителите на храни.

Предимно рускоезичният регион с около 450 000 души население, отделил се от Молдова през 90-те години на миналия век с разпадането на Съветския съюз, беше засегнат болезнено от спирането на доставките на руски газ за Централна и Източна Европа през Украйна.

Промишлените предприятия не работят, с изключение на тези, които се занимават с производство на храни, тъй като те осигуряват пряко продоволствената сигурност на Приднестровието, обясни пред местен новинарски канал Сергей Оболоник, първи вицепремиер на региона и ръководител на министерството на икономическото развитие.

„Твърде рано е да се прецени как ще се развие ситуацията. Проблемът е толкова обширен, че ако не бъде решен дълго време, вече ще имаме необратими промени – т.е. предприятията ще загубят способността си да стартират отново“, допълни той.

В същото време той увери, че държавата ще подкрепи предприятията, за да завършат и доставят готова продукция. По думите му до 5 януари ще стане ясно колко енергия консумира битовият сектор, а балансът ще покаже какво може да се разпредели за нуждите на предприятията.

Украйна позволи на Русия да продължи да изпомпва газ през нейна територия въпреки почти три години война и печелеше до 1 милиард долара годишно от транзитни такси, но отказа да поднови петгодишното споразумение, което изтече в сряда.

Европейските клиенти на газ като Словакия и Австрия се бяха подготвили за прекъсването, като си осигуриха алтернативни доставки. Но Приднестровието, въпреки връзките си с Москва и присъствието на контингент от 1500 руски военнослужещи там, беше парализирано.

В сряда местната енергийна компания спря отоплението и топлата вода на домакинствата и призова семействата да се стоплят, като се събират в една стая, покриват прозорците със завеси или одеяла и използват електрически нагреватели.

Вадим Красноселски, проруски сепаратистки лидер на региона, заяви, че има запаси от газ, които могат да стигнат за не повече от 10 дни ограничена употреба в северните части и два пъти повече в южните части. Той заяви, че основната приднестровска електроцентрала е преминала от газ към въглища и трябва да може да доставя електричество на жителите през януари и февруари.

Русия изпомпваше 2 милиарда кубически метра газ годишно за Приднестровието – включително електроцентралата, която също така осигуряваше енергия за цяла Молдова, страна с население от 2,5 милиона души, която иска да се присъедини към ЕС.

Молдова има дълга история на напрегнати отношения и спорове за разплащанията за газ с Русия. Бившата съветска република се опитва да намали потреблението на енергия поне с една трета и да внася повече от 60% от нуждите си от съседна Румъния.

Ръководителят на молдовската национална газова компания “Молдовагаз” Вадим Чебан посочи, че неговата компания е изразила готовността си да помогне за закупуването на газ от европейски страни, за да облекчи недостига, като е информирала за това газоразпределителната компания в сепаратисткия анклав “Тирасполтрансгаз”.

Но газът, доставен в региона, ще трябва да се заплаща на пазарни цени, заяви той пред местната телевизия TV8. В продължение на няколко години Приднестровието не плаща нищо за доставки от руския газов гигант “Газпром” в резултат от мълчаливо споразумение с Москва.

Украинският президент Володимир Зеленски определи края на транзита на руски газ като „едно от най-големите поражения на Москва“ и призова Съединените щати да увеличат доставките на газ за Европа.

След като Русия предприе пълномащабното си нахлуване в Украйна, Европа предприе поредица от стъпки за намаляване на зависимостта си от руската енергия и увеличи вноса от други източници, включително газ от Норвегия и втечнен природен газ от САЩ и Катар.

Говорителят на руското външно министерство Мария Захарова заяви, че загубата на руския газ нанася непоправими икономически щети на Европа, от което се облагодетелстват САЩ.

„Отговорността за прекратяването на доставките на руски газ е изцяло на Съединените щати, на марионетния режим в Киев, както и на властите на европейските държави, които пожертваха благосъстоянието на своите граждани в името на финансовата подкрепа на американската икономика“, заяви тя.

Как Молдова ще си върне Приднестровието без нито един куршум?

“Молдовагаз” е акционерно дружество, чиито акции са мажоритарна собственост на “Газпром”, но също така се намира под контрола и надзора на молдовското правителство.

Според руската компания, то е събрало дългове в размер на 700 милиона щатски долара за доставките на газ до Молдова (без Приднестровието) в периода 1991–2021 г. и именно този неплатен дълг е накарало “Газпром” да прекрати договора си с Кишинев.

През октомври 2021 г. беше проведена среща в Санкт Петербург между тогавашният вицепремиер на Молдова Андрей Спину и главния изпълнителен директор на “Газпром” Алексей Милер, след която стане ясно, че според руската компания общият размер на дължимото от Кишинев възлиза на 709 милиона щатски долара.

Молдова нае две фирми, една от Норвегия и една от Обединеното кралство, за извършването на одит. Той трябваше да бъде готов до май 2022 г., но беше забавен заради пълномащабната инвазия в съседна Украйна и в крайна сметка приключи чак през есента на 2023 г.

Според него 276 милиона щатски долара от дължимото не могат да бъдат доказани, като в същото време беше признат дълг от 400 милиона долара, но одиторите казаха, че дългът не може да бъде изплатен, защото е много стар и Газпром не си е направил труда да го повдигне през годините, за които одиторите смятат, че руската компания е простила на дъщерното си дружество.

Останалите 33 милиона долара са средства, които според одита са изразходвани от компанията без предварително одобрение от молдовското правителство. Един такъв забележителен разход беше новата централа на “Молдовагаз” на улица “Пушкин” в центъра на столицата Кишинев.

В крайна сметка одитът установи, че единственото дължимо от Молдова е сумата от 8,6 милиона щатски долара, които Кишинев беше много доволен да заплати. Въпреки това руската страна отхвърли заключението на одита и прекрати преговорите.

Докато течеше самият одит, “Газпром” отправи първата си заплаха, че ще спре доставките на газ за Молдова през октомври 2022 г. Заплахата не беше изпълнена, но руската страна вдигна цените на кубически метър газ.

Договорът на “Молдовагаз” с Газпром изтича през 2026 г. Въпреки че договорът с украинските власти изтече в началото на тази година и не беше подновен, това не прави договора с Кишинев невъзможен за изпълнение, тъй като доставките на руски газ могат да бъдат осъществени през тръбопроводите “Турски поток” и “Син поток”, които минават през Турция.

Отказът на руската компания да се съобрази с одита е класически пример за форма на тормоз и изнудване. Въпреки това, за разлика от по-рано, в момента Молдова се управлява от прозападна администрация, която е решена да се откъсне завинаги от хватката на Русия и тактика като тази няма да проработи.

„Газпром“ можеше да намали доставките на природен газ, но властите в Кишинев така или иначе нямаха намерение да подновяват договора след 2026 г. Фактът, че това се случва сега, една година по-рано, не променя много.

Единствените губещи от така създалата се ситуация са властите в Приднестровието, които сега са толкова уязвими и зависими от управляващите в Кишинев, колкото никога досега в историята на сепаратисткия регион. За няколко дни Русия преобърна баланса на силите в страната и остави своите поданици в проруския анклав на милостта на молдовските власти, които сега контролират всички входни и изходни точки на стоки и ресурси.

Единственото, с което Приднестровието можеше да изнудва властите в Кишинев, беше евтината електроенергия, благодарение на безплатните доставки на природен газ, н това остана в миналото. Сега Приднестровието почти не разполага с ресурси, за да оцелее и рано или късно ще се наложи да седне на масата за преговори или да се сблъска с вътрешни бунтове.

Мая Санду и Молдова спечелиха войната в Приднестровието без нито един изстрелян куршум и благодарение най-вече на лошия хазарт от страна на Кремъл. Въпрос на време е сепаратисткият регион Приднестровие да престане да съществува.

СВР на Русия: Мая Санду е наредила разработване на план за възвръщане на контрола върху Приднестровието.

🇲🇩⚔️🇷🇺 Молдовският президент Мая Санду е наредила разработването на план за възвръщане на контрола върху държавната регионална електроцентрала, която се намира на територията под контрола на руските войски в Приднестровието, съобщи Службата за външно разузнаване на Руската федерация.

Според изявлението, публикувано на 23 декември, високопоставени европейски бюрократи са били принудени да се „хванат за главите“ след получената от Кишинев информация за съдържанието на неотдавнашната среща на Санду с ръководството на правителството по въпросите на енергийната сигурност на страната.

По време на самата среща молдовският президент „е изпуснал нервите си“ след като се запознава със съдържанието на доклада на министър-председателя Д. Речан за проблемите на енергийните доставки към страната, пред които тя може да се изправи след изтичането на руско-украинското споразумение за транзита на природен газ на 31 декември 2024 г.

Тя категорично отказа да обсъди въпроса с Украйна и прехвърли цялата отговорност върху Русия, като се е заканила, че „ако Москва не намери начин да достави газ, тогава Кишинев ще отмъсти на проруското Приднестровие“. От руското външно разузнаване твърдят, че е било наредено образуване на наказателни дела „за сепаратизъм“ срещу военно-политическото ръководство на Приднестровска молдовска република, а обикновените жители на региона да бъдат обект на щателни претърсвания при пресичане на границите на региона.

По време на срещата на Мая Санду е било напомнено, че десният бряг на Молдова е почти изцяло зависим от доставките на електроенергия от държавната електроцентрала в сепаратисткия регион. „Изпадайки в ярост“, тя е поискала да се изготви план за силово превземане на електроцентралата. Срещата завърши с думите на Санду за необходимостта от разработване на план за военна операция за установяване на контрол над Приднестровието и премахване на т.нар. мироопазващ контингент.

Молдова експулсира руски дипломат заради изборите в Приднестровието

Министерството на външните работи на Молдова съобщи, че е експулсирало руски дипломат поради отварянето на избирателните секции за руските избори в отцепилия се регион Приднестровието.

Приднестровието, проруски анклав, се отдели от Молдова след разпадането на Съветския съюз, въпреки съпротивата на Кишинев.

Миналата седмица правителството на страната нарече хода на Русия да отвори изборни секции в региона "неуважение към суверенитета на Молдова".

Приднестровието обвини Украйна за удара с дрон по военен обект

Снимка показва частичен изглед на Тираспол (на заден план), в отцепилия се регион на Приднестровието, и Бендер (в средата), в Молдова, 1 март 2024 г.
📸 Снимка: Voice of America

Удар с дрон срещу военен обект в отцепилата се от Молдова Приднестровка република в неделя унищожи хеликоптер и предизвика пожар, казаха официални лица.

Проруските власти в района обвиниха Украйна за удара.

Бюрото за политики за реинтеграция на Молдова заяви в изявление, че след преглед на видеозаписи от инцидента, те „не потвърждават никаква атака“ срещу Приднестровието и я нарекоха „опит за предизвикване на страх и паника в региона“.

Той добави, че военното оборудване, унищожено на кадрите, които се появиха в социалните медии, „не работи от няколко години“ и че властите в молдовската столица Кишинев са в контакт с Украйна относно инцидента.

Русия разполага около 1500 войници в Приднестровието, номинално като мироопазващи сили, охраняващи огромни запаси от оръжия и боеприпаси от съветската епоха във военния склад на Кобасна. Базата, ударена от дрона в неделя, се намира в Тираспол, столицата на региона, и не е ясно дали на това място има присъствие на руски войски.

Атаката идва седмици, след като официални лица в Приднестровието се обърнаха към Москва за защита, тъй като напрежението ескалира с прозападното правителство на Молдова.

Молдова, кандидат за присъединяване към Европейския съюз, наложи нови мита на 1 януари върху вноса и износа от Приднестровието, което граничи с Украйна. Приднестровието не е признато от нито една страна-членка на ООН, включително Русия, която поддържа тесни връзки с региона.

В края на миналия месец членовете на Приднестровския конгрес използваха рядка среща в регионалната столица Тираспол, за да поискат от руската Дума „да приложи мерки за защита на Приднестровието на фона на нарастващия натиск от страна на Молдова, предвид факта, че повече от 220 000 руски граждани живеят в Приднестровието.”

Експлозията съвпадна и с последния ден от строго контролираните тридневни президентски избори в Русия. Мъж беше задържан по-рано в неделя, след като хвърли два коктейла Молотов по руското посолство в столицата на Молдова Кишинев, където се провеждаше гласуването за изборите.

Една трета проруска: как в Молдова съжителстват подкрепата за членство в ЕС, за войната и за сключване на съюз с Русия

Украйна и Молдова вървят заедно към членство в ЕС. През 2022 г. двете съседни държави получиха статут на кандидатки; през 2023 г. ЕС се съгласи да започне преговори за присъединяване и с двете едновременно. И двамата имат подкрепата на лидерите на ЕС. Правителствата в Киев и Кишинев обявиха, че членството в ЕС е техен основен приоритет.

Все пак има важни разлики.

Украйна действа много по-амбициозно от своите съседи и е "двигателят на прогреса" и за двете държави. Киев кандидатства за членство в ЕС през февруари 2022 г., веднага след началото на пълномащабната агресия на Русия, и повлече Молдова със себе си. За ЕС беше от изключителна важност да запази връзката между двете източни съседки.

Разликата е още по-голяма, когато става въпрос за това как ЕС се възприема от гражданите на двете държави. Докато в Украйна има ясен консенсус относно нейното бъдеще в ЕС, Молдова все още е разделена и в значителна степен проруски настроена. Авторитетно проучване, което излезе тази седмица, потвърди, че повече хора в Молдова подкрепят съюз с Русия, отколкото му се противопоставят, и че ако молдовците трябва да избират между присъединяване към ЕС и присъединяване към руския Евразийски съюз, само 50% биха избрали първия вариант.

Молдовските социолози и експерти се опитват да подчертаят това мнозинството от молдовските граждани все още са проевропейски настроени и само една трета са фенове на Путин.

Проучването обаче не обхваща Приднестровието, където доминира подкрепата за Русия. Като се има предвид структурата на молдовското общество, позицията на правителството на Молдова, което остава несъмнено прозападно настроено, е още по-ценна. Но определено трябва да се вземат предвид особеностите на общественото мнение в Молдова.

Как Авдиевка повлия на Молдова

Тази седмица няколко украински и молдовски медии съобщиха, че в случай на референдум половината от молдовските граждани – и мнозинството от тези, които биха се явили и гласували – биха гласували за членство в ЕС.

Това проучване е изключително актуално, тъй като тази година в Молдова предстои референдум за присъединяване към ЕС, който вероятно ще съвпадне с президентските избори.

Процентът на хората, които биха гласували за присъединяването на Молдова към ЕС, се оказва малко под половината – 49,9%.

Това е в пълен контраст с украинските проучвания на общественото мнение, където обикновено виждаме над 90% подкрепа за членство в ЕС.

Нещо повече, в това проучване молдовците всъщност бяха помолени да избират между Европейския съюз и съюза с Русия, Беларус и Казахстан (Евразийския икономически съюз), а цели 30% от гражданите на Молдова заявиха, че при избор между двата съюза , биха гласували да се присъединят към руската. Други 20% не са решили или са казали, че няма да отидат до урните.

30% в полза на съюз с Русия изглежда катастрофално много, но това не е най-лошата новина. Ако гражданите на Молдова бяха попитани само за присъединяване към Евразийския икономически съюз на референдум, 41,5% от анкетираните биха гласували за него, в сравнение с 38,9%, които биха гласували против.

Така че на хипотетичен референдум за присъединяване към Руския съюз тази инициатива ще бъде гласувана! Идеята за присъединяване към ЕС също би била гласувана, ако въпросът беше поставен отделно, без да се споменава възможността за интеграция с Русия, но със сравнително скромен успех от 54,5% гласували за и 30,5% против.

Вячеслав Йонича, експерт от авторитетния базиран в Кишинев Институт за развитие и социални инициативи (IDIS Viitorul), който организира проучването, призна в разговор с Европейска правда, че това високо ниво на открита подкрепа за Русия, заедно с ниско ниво на подкрепа за ЕС, беше изненада дори за анкетьорите.

IDIS редовно провежда социологически проучвания, понякога за западни клиенти, и отбелязва, че подкрепата за ЕС и Русия често варира, обикновено в отговор на текущи събития.

„Беше очевидно, че проруският електорат в Молдова беше енергичен, вдъхновен от нещо и вярваше в успехите на Русия. Дори нашите редовни интервюиращи, които провеждаха проучвания в молдовските региони, ни съобщиха, че отдавна не са виждали такава решителност от рускоезични респонденти“, посочи Йоница.

Какво „зареди с енергия“ проруския електорат на Молдова?

Експертите, интервюирани от European Pravda, са склонни да поддържат мнението, че пропагандата на Путин е успяла да разпространи идеята сред проруски настроените граждани на Молдова, че Русия върви към победа във войната срещу Украйна. Това може да е насърчило симпатизантите на Путин, които преди това са се опитвали да прикрият предпочитанията си.

„Никога преди не сме виждали такива положителни резултати за Русия. Може би причината е, че в този момент руската пропаганда съобщаваше за Авдиевка и проблеми с помощта на САЩ“, обясни Валериу Паша, председател на молдовския мозъчен тръст WatchDog.MD.

Вячеслав Йонича също е съгласен относно въздействието на настъплението на Русия към Авдиевка. Полевият етап на това проучване се проведе от 7 до 12 февруари, преди украинските въоръжени сили да се изтеглят от града, но руските източници активно съобщаваха за постиженията на окупаторите и недостига на боеприпаси сред украинските войници поради спирането на САЩ консумативи.

Изглежда, че попаднахме в „изборна яма“ по отношение на подкрепата за ЕС и достигнахме максимално ниво на открита подкрепа за Русия.

Каза той, обявявайки публикуването на нови данни от проучването, което показва намаляване на подкрепата за съюз с Русия.

Изглежда, че симпатизантите на Русия не са намалели. Те просто се върнаха към по-мълчаливо отношение.

Откъде идва любовта на Молдова към Русия и Путин?

Геополитическите симпатии на Молдова са много различни. Дори да изключим окупираното от Русия Приднестровието, което не е обхванато от социологическото изследване, в Молдова все още има много проруски територии и центрове.

Централна Молдова е предимно проевропейска. Северът, който включва Бълци, вторият по големина град в страната, е предимно проруски настроен.

Има някои напълно проруски и антизападни територии на юг, включително автономната област Гагаузия, където се смята, че подкрепата за членство в ЕС е под 5%. И това е въпреки че ЕС е техният основен донор на инфраструктурни проекти в продължение на много години. Вместо това тук има ентусиазъм и искрена любов към Русия, въпреки че тя е на четвърто място по помощи и инвестиции.

„Общо имаме проруски електорат от 30-35%. Така че приблизително една трета от населението на Молдова е проруско“, казва Вячеслав Йоница.

Как се промени отношението на хората към Русия? Изследванията показват, че проруските настроения са намалели през 2022 г. след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, но тази промяна не е била нито дълбока, нито трайна. През пролетта на 2022 г. подкрепата на ЕС спря да расте след рязък ръст. С течение на времето Русия успя да си върне симпатизантите, които първоначално загуби в шока от пълномащабната инвазия. „Проучването от февруари 2024 г. показа увеличение на проруските показатели във всички региони“, казва Йоница.

В резултат на това настоящите числа не се различават радикално от това, което бяха през декември 2021 г. (когато подкрепата за членство в ЕС беше 48,9%, докато сега е 54,5%, а подкрепата за съюз с Русия беше 44,2%; сега е е 41,5%).

Значителна част от населението на Молдова все още живее в среда, доминирана от руската пропаганда.

Това дава възможност на Кремъл да възстанови доверието в себе си. И въпреки че Кишинев забрани руските телевизионни канали, това нямаше същия ефект като в Украйна. В Молдова, особено в селата, широко се използва сателитна телевизия, която не подлежи на административни ограничения, забраняващи руски източници. Освен това има много високо ниво на интернет покритие, което означава, че руският YouTube е направил значителен напредък.

Нещо повече, молдовските проруски политици и актьори са много активни в генерирането на съдържание, дори за румъноговорящите избиратели.

„В Молдова има постоянна и активна пропагандна кампания за дискредитиране на движението на страната към ЕС. Друг фактор са икономическите проблеми, които доведоха до загуба на популярност на управляващата партия – която се свързва с приближаването към ЕС“, обяснява Валериу Паша.

Разделена държава

Въпреки че нивото на подкрепа на молдовците за членство в ЕС може да не изглежда високо за украинците, все още има повече поддръжници на евроинтеграцията в Молдова, отколкото противници. Така че дори ако подкрепата за ЕС остане на сегашното си ниско ниво на референдума, планиран за есента, това пак означава победа за евроинтеграцията.

В същото време референдумът за ЕС също ще подчертае разделението на Молдова.

Молдова е разделена по този въпрос, но не наполовина. Около една трета от гражданите клонят към Русия.

Казва Юлиан Гроза, изпълнителен директор на Института за европейски политики и реформи (IPRE).

Освен това значителна част от хората в Молдова, под влияние на пропагандата, са привърженици на „приятелството с всички“ и са готови да гласуват за интеграция както с Русия, така и с ЕС едновременно.

Проучванията показват, че ако се проведат едновременни референдуми за присъединяването на Молдова към ЕС и Евразийския съюз, и двата вида интеграция биха могли да спечелят мнозинство от гласовете, което е абсурдно както политически, така и икономически. „Много хора просто не разбират какво е това“, казва Юлиан Гроза.

Експертите се надяват, че със системна информационна кампания може да се повиши популярността на прозападния вариант, защото две трети от населението потенциално клони към Европа.

Гроза подчертава, че има повишаване на проевропейските настроения по време на важни събития за Молдова, като например срещата на върха на Европейската политическа общност, проведена в Молдова през май 2023 г.

Но факт е, че руската пропаганда е по-последователна.

Русия винаги успява да си върне загубените позиции в общественото мнение.

„Виждаме също, че проруският електорат е способен на рязка мобилизация, докато проевропейският е по-инертен“, казва Вячеслав Йонича.

Народът ще търпи ли проевропейското правителство?

Най-верният поддръжник на европейската интеграция в Молдова е сегашното правителство. Президентът Мая Санду изгради своята политическа идеология върху идеята за членство в ЕС. Същото важи и за управляващата партия PAS, която има мнозинство в парламента от 2021 г., както и за правителството. За разлика от тях парламентарната опозиция е антиевропейска и проруска.

Проблемът за управляващата партия и правителството на Молдова е ниският им рейтинг.

Ако правителството на Молдова продължи да тласка страната по-близо до ЕС без активна подкрепа на гласоподавателите, няма ли да бъдат изгонени на следващите избори? Уверяваме ви, че към момента няма поводи за паника.

През 2024 г. в Молдова трябва да се проведат президентски избори.

Според февруарското проучване на IDIS Viitorul, ако Мая Санду влезе във втория кръг с вечния си опонент, открито проруски Игор Додон, те биха могли да се изравнят само с 1% разлика в рейтингите си. Срещу друг потенциален опонент, кмета на Кишинев Йон Чебан – проруски политик в миналото и „тъмен кон“ сега – Санду би спечелила с лека разлика от 4,5%. Но Чебан не е започнал президентска кампания.

Скоростта, с която проруският електорат на Молдова е способен да се мобилизира, показва, че тази пропаст може лесно да бъде преодоляна.

Има обаче една приятна особеност на изборите в Молдова, която дава доста солидна увереност, че няма заплахи за победата на Мая Санду.

Според молдовското законодателство гражданите, живеещи в чужбина, също могат да гласуват на общонационални избори и референдуми и има опростена процедура за откриване на избирателни секции за тях.

Докато Украйна може да отваря избирателни секции само в посолства и консулства, молдовските избирателни секции могат, със споразумение с Министерството на външните работи, да бъдат открити в кафенета, библиотеки и други места.

В резултат на това може да има десетки избирателни секции на места, където голям брой членове на молдовската диаспора традиционно се редят на опашка, за да гласуват за новото си правителство, като Италия.

А молдовската диаспора в Европа е до голяма степен прозападна. Неин фаворит на президентските избори е Мая Санду. И вероятно ще даде почти 100% подкрепа за присъединяването на Молдова към ЕС на референдум.

Междувременно в Русия, където има много молдовски икономически мигранти, броят на избирателните секции е изкуствено ограничен.

В резултат на това диаспората има потенциала да определи изборните резултати в разделена Молдова.

Наистина, молдовците в чужбина представляват 15% (!) от всички гласове на последните президентски избори.

Остава открит въпросът дали факторът диаспора ще бъде достатъчен и на предстоящите парламентарни избори, които ще определят следващото правителство. Тук рисковете са по-големи, тъй като тези избори ще бъдат оспорвани от открито проруски партии, които ще привлекат 30% пропутински електорат, както и от популисти, които не противоречат публично на европейските идеи, но може да имат близки връзки с Русия.

Тези избори са насрочени за 2025 г. и е твърде рано да се прогнозират рейтингите или дори кои партии ще участват в надпреварата.

Източни и западни основи

Руската православна църква (РПЦ), която е тясно свързана с режима на Путин, също играе скрита роля в политиката в Молдова и Украйна. В Молдова, където населението е много по-религиозно, отколкото в Украйна, влиянието на Църквата е безценно.

Молдовската православна църква, която е част от РПЦ (Московската патриаршия), се състезава за вярата и симпатиите на вярващите в Молдова с Бесарабската митрополия на Румънската православна църква.

В момента Москва печели. 43,2% от анкетираните изразиха подкрепа за подчинение на молдовското православие на РПЦ, докато 32,4% подкрепиха подчинение на Румъния.

IDIS Viitorul обаче вижда положителни промени тук. По-конкретно, близо две трети от анкетираните подкрепят посещението на румънския патриарх в Молдова, докато само 15% са против, въпреки че преди това това беше силно политизиран въпрос, който срещна съпротива от страна на значителна част от про -Руски молдовци.

Обединението на Молдова с Румъния – известно като „Unirea“ – обаче остава нереалистично.

Някои молдовци се смятат за част от румънската нация и се застъпват за обединението на двете държави. Те твърдят, че това би бил най-бързият начин Молдова да се присъедини към Европейския съюз, заобикаляйки преговорите за членство и т.н. Така Източна Германия се присъедини към ЕС след падането на Берлинската стена.

Привържениците на "Унирея" и тогава, и сега остават в малцинство – 37,8% за и 50% против – а останалите нямат определена позиция. И това разпределение на гласовете продължава много години, от 2010 г. насам, според Вячеслав Йонича.

Една от причините за това е категоричната съпротива срещу обединението от страна на проруски региони като Гагаузия и Приднестровието (последното не е включено в проучванията), както и фактът, че за някои румъноговорящи молдовци тяхната собствена молдовска национална идентичност остава важно.

Така че основният вариант засега е постепенната интеграция на Молдова в ЕС като независима държава. Молдова е решена да направи това заедно с Украйна и да преодолее мощното влияние на Кремъл и съпротивата на значителна проруска част от обществото.

Източник:  European Pravda

Украйна ще се бори срещу руската намеса в Молдова, каза Дмитро Кулеба

Украйна осъди опитите за въвличане на Русия в решаването на вътрешнополитически въпроси на Молдова и ще застане на страната на властите в Кишинев, за да предотврати руската намеса, предаде Укринформ.

Агенцията цитира министъра на външните работи на Украйна Дмитро Кулеба, който говори на съвместна пресконференция с молдовския си колега Михай Попшой в Киев.

Ние напълно подкрепяме целостта на Молдова и осъждаме всякакви опити за въвличане на Русия в решаването на вътрешнополитическите ѝ въпроси.

Според него всички политически игри, които Кремъл се опитва да играе в Приднестровието и Гагаузия, са обречени на провал, но те „отнемат много енергия и създават допълнителни рискове“.

„Ние ще застанем твърдо, рамо до рамо, за да предотвратим външната намеса на Русия във вътрешните работи (на Молдова)“, увери ръководителят на украинската дипломация.

Той добави, че е обсъдил с Попшой ситуацията със сигурността в региона и в Украйна, както и съвместни стъпки с партньорите за възстановяване на мира и сигурността.

Бих искал публично да уверя моя колега и всички граждани на Молдова, че Украйна ще продължи твърдо да защитава не само своята свобода и независимост, но и мира и спокойствието в Молдова. Украйна е заинтересована от силна демократична проевропейска Молдова, и Молдова също има интерес от подобна Украйна. Заедно можем да си помогнем.

Както стана ясно по-рано, на 28 февруари депутатите в Конгреса на непризнатото Приднестровие се обърнаха към Съвета на федерацията и Държавната дума на Русия с искане да предприемат мерки за защита на региона на фона на това, което те твърдяха, че е "нарастващ натиск от страна на (властите в) Молдова".

Министърът на външните работи на Молдова Михай Попшой заяви, че Конгресът в Тираспол е елемент от хибридна война и опит за дестабилизиране на страната.

На форум в Турция руският външен министър Сергей Лавров каза, че правителството на Молдова „следва стъпките на Киев“.

Министерството на външните работи на Молдова отговори, като каза, че Русия няма право да чете лекции на никого за демокрацията.

Източник: Българска телеграфна агенция (БТА)

Молдова привика руския посланик заради изборни секции в Приднестровието

Министерството на външните работи на Молдова съобщи в понеделник, че привиква руския посланик за обяснение защо Москва планира да отвори шест избирателни секции в Молдова за президентските избори в Русия тази седмица вместо една, както беше договорено.

Министерството каза, че на руския посланик Олег Васнецов е било казано да се яви в министерството във вторник.

В него се казва, че той ще бъде помолен да обясни съобщенията в медиите, че шест избирателни секции ще работят в Приднестровието - проруския сепаратистки регион.

В него се казва, че това е в противоречие със споразумението за откриване на единна станция в руското посолство в Кишинев, столицата на Молдова - бивша съветска република, която се намира между Украйна и Румъния.

Руснаците гласуват на президентски избори от 15 до 17 март, на които действащият президент Владимир Путин почти сигурно ще спечели срещу трима претенденти, нито един от които не го критикува.

Про-западният президент на Молдова Мая Санду осъди нахлуването на Москва в Украйна, обвини Кремъл в заговор за преврат, за да я свали от власт, и идентифицира Русия като най-голямата заплаха за суверенитета на страната си.

Русия обвинява Санду в насърчаване на антируски настроения и отхвърля опита й да си осигури членство в Европейския съюз като разрушителен за страната

Приднестровието се отдели от Молдова при разпадането на Съветския съюз, води кратка война срещу новата независима държава и остана на източната граница на страната повече от три десетилетия без практически никакво насилие или безредици. Около 1500 руски "миротворци" остават на територията.

Оазу Нантой, член на парламента от партията PAS на Санду, каза, че решението за отваряне на избирателни секции без разрешение е само едно от многобройните провокативни руски действия, и допълни:

Това е пример за провокативните действия, които Москва използва, за да обвини Молдова в русофобия, в нарушаване на човешките права на руските граждани и в следване на стъпките на сценария в Киев.

Приднестровието отдавна се разглежда като възможна точка на възпламеняване в и около Украйна и войната засили напрежението.

Напрежението се засилва и от налагането на мита от централните власти в Кишинев върху стоките, влизащи и напускащи анклава. Избрани длъжностни лица в Приднестровието призоваха Русия миналия месец да им предостави "дипломатическа помощ".

Молдова е изправена и пред друга регионална заплаха от южната си област Гагаузия, населена предимно с етнически турци. Лидерът на региона, подкрепян от бизнесмен в изгнание, осъден задочно за измама, редовно насърчава по-близки връзки с Русия и миналата седмица се срещна с руския лидер Владимир Путин.

Източник: Reuters

Молдова и Франция подписват пакт за сътрудничество в сферата на отбраната

Президентът на Молдова Мая Санду позира за снимка по време на срещата с президента на Европейския съвет Шарл Мишел в Брюксел, Белгия, 18 януари 2021 г.
📸 Снимка: Pool/EPA/EFE

Молдова и Франция ще подпишат споразумение за сътрудничество в областта на отбраната в четвъртък като част от усилията на Запада да укрепи способностите на бившата съветска държава на фона на това, от което се опасяват, че нарастващите усилия на Русия да дестабилизира Молдова.

Молдова, западен съсед на Украйна, има малък бюджет за отбрана и отдавна има напрегнати отношения с Москва, които се влошиха, тъй като Кишинев подкрепя Украйна във войната срещу Русия.

Русия има войски и мироопазващи сили, базирани в Приднестровието, отцепнала се държава от Молдова, която поддържа своята автономия в продължение на три десетилетия с подкрепата на Кремъл.

Френското президентство заяви в изявление, че споразуменията за отбрана и икономическо сътрудничество ще бъдат подписани, когато президентът Еманюел Макрон се срещне с молдовския си колега Мая Санду в Париж.

Той ще подчертае своята „подкрепа за независимостта, суверенитета и сигурността на Република Молдова в контекста на агресивната война на Русия срещу Украйна“, се казва в съобщението.

Приднестровието поиска помощ от Русия

Паметникът на Ленин в Тираспол
📸 Снимка: iStock by Getty Images

Конгресът на депутатите от самообявилата се Приднестровска молдовска република, който се провежда в Тираспол за първи път от 18 години, се обърне за помощ към Русия заради "икономическата блокада" от страна на Молдова.

В условията на засилващ се натиск от страна на Молдова, Приднестровието иска от Русия да предприеме мерки за защита на региона, в който постоянно пребивават над 220 000 руски граждани.

Обръщението е адресирано до Съвета на федерацията и Държавната дума на Руската федерация. Приднестровци се позовават на "уникалният положителен опит на руските мироопазващи сили на Днестър, както и статутът на гарант и посредник в преговорния процес", се казва в проекторезолюцията.

Молдова фактически разгърна икономическа война срещу Приднестровието, като умишлено създаде предпоставки за многомилионен бюджетен дефицит.

Се казва в документа. Същевременно конгресът се обърна към ООН, ОНД и други международни организации с молба да предотвратят "по-нататъшното изостряне на отношенията между Кишинев и Тираспол" и да "помогнат за възстановяване на диалога".

По-рано медиите съобщиха, че Путин може да направи изявление утре във връзка с конгреса на приднестровските депутати.

Приднестровската молдовска република обяви своята независимост от Молдова през 1992 г. в резултат на гражданска война, в която участваха руски войски. Самопровъзгласилата се държава не е призната за независима от нито един член на ООН. Молдова смята територията за окупирана от Русия, въпреки че няма граница с Руската федерация. Според информация от 2017 г. в Приднестровието живеят около 500 000 души, като 220 000 от тях имат руско гражданство. То се дава от Москва по опростена схема.

НАТО обеща да подкрепи Молдова, ако Руската федерация се опита да анексира Приднестровието

НАТО ще подкрепи Молдова, ако руската федерация се опита да анексира Приднестровието, заяви заместник-генералният секретар на организацията Мирча Джоана в интервю за румънския телевизионен канал ProTV.

„Разбира се, НАТО ще осъди [Руската федерация] и ще продължи да подкрепя Молдова. Тази страна играе важна роля“, каза той. Джоана подчерта, че въпросът за присъединяването на Приднестровието към Руската федерация вече е бил повдигнат на референдум, но той „не е дал никакви резултати“.

Властите на Приднестровска Молдовска Република (ПМР) ще проведат конгрес на депутатите на 28 февруари, за да обсъдят политическата и социално-икономическата ситуация в региона. Местният опозиционен активист Генадий Чорба смята, че на този ден депутатите ще се обърнат към руските власти с искане да приемат републиката в състава на Руската федерация.

Извънредно: Въздушна атака по Украйна с камикадзе дронове от територията на Молдова

🚨 Източник:  alerts.in.ua

Съобщава се, че няколко региона на Западна Украйна са обект на атака от руски еднопосочни „камикадзе“ дронове, изстреляни от територията на Република Молдова.

Към 23:30ч местно време атакуваните области са Черкаска, Хмелницка и Ривненска. По всяка вероятност става дума за действия на про-руските сепаратисти, намиращи се в т.нар "Приднестровска молдовска република" - самопровъзгласила се държава без международноправен статут, заемаща територията източно от река Днестър.

Информацията се разпространява както в украински, така и в проруски канали в Telegram. Ето някои от тях:

Frontline Monitor припомня:

ISW: До дни Путин може да анексира гореща част от Молдова

ISW: До дни Путин може да анексира гореща част от Молдова

В Приднестровския регион на Молдова, който е под контрола на проруски сепаратисти, представители на властите могат да организират референдум за присъединяването на т. нар. Приднестровската молдовска република (ПМР) към Русия на 28 февруари.

Това пишат анализатори от базирания във Вашингтон Институт за изследване на войната (ISW), предава РБК-Украйна.

Експерти предупреждават, че това вероятно ще бъде обявено на наскоро обявения "Конгрес на депутатите на Приднестровието“ за тази дата в контролирания от Кремъл регион, където сега живеят около 470 хиляди души.

"Причината за подобно нещо би била предполагаемата необходимост да се защитят руски граждани и "сънародници“ в Приднестровието от заплахи от страна на Молдова или НАТО, или и двете“, се казва в публикацията.

Отбелязва се, че руският президент Владимир Путин може да обяви анексирането на Приднестровието по време на планираното си обръщение към руското Федерално събрание на 29 февруари, въпреки че това изглежда малко вероятно, добавят анализатори.

"Най-вероятно Путин ще приветства всякакви действия на Конгреса на депутатите от Приднестровието и ще изрази своите коментари относно ситуацията“, се казва в доклада.

ISW предлага подходяща оценка на ситуацията като предупреждение за "сериозно събитие с несигурна вероятност“.

"Представители на молдовското правителство казват, че към 22 февруари ситуацията в Молдова едва ли ще се влоши“, добавиха експертите.

Изданието също така отбелязва, че Кремъл смята за неприемлив кандидатския статут на Молдова в ЕС, както смята за неприемливо Споразумението за асоцииране между Украйна и ЕС през 2014 г.

"Кремъл се стреми да използва Приднестровието като контролирано от Русия прокси, което може да използва, наред с други неща, за да попречи на процеса на присъединяване на Молдова към ЕС. Кремъл исторически доминира геополитическата ориентация на Молдова поради проруски политически прокси в правителството на Молдова“, пишат анализаторите.

Освен това Кремъл може също да се стреми да използва Приднестровието като "място, от което може да провежда операции за хибридна война срещу Молдова, Украйна и НАТО“.

"В крайна сметка може да се опита да дестабилизира Молдова с помощта на Приднестровието, за да създаде криза на югоизточния фланг на НАТО. Тези цели са взаимно съвместими", се отбелязва в доклада.

ISW: Приднестровието може да организира референдум за присъединяване към Русия

На 28 февруари за първи път от 18 години в Приднестровието ще се проведе конгрес на депутатите от така наречената "Приднестровска молдовска република". Запознати смятат, че на срещата от партията ще поискат Владимир Путин да ги "приеме" в Русия, информира беларуската опозиционна медия NEXTA.

Лидерът на Приднестровието Вадим Красноселски заяви, че инициира конгреса заради "натиск от страна на Молдова". Опозиционерът Генадий Чорба е сигурен, че такава заповед са получили от Москва. Припомняме, че още на следващия ден, 29 февруари,  Путин трябва да произнесе обръщението си към руското Федерално събрание.

Припомняме, че само преди седмица американският мозъчен тръст Институт за изучаване на войната (ISW) предупреди, че режимът Путин вече провежда операции тип "пропаганда" с цел да предпостави условия за бъдеща руска намеса в Молдова. От изданието правят притеснителни паралели между развитието на събитията в Украйна и Молдова, като намират огромни прилики както в риториката на Кремъл, така и в последвалите действия.

Източник:  Institude Study of War (ISW)