 |
| проф. Нина Хрушчова - правнучка на съветския лидер Никита Хрушчов и преподавател в университета New School в Ню Йорк |
Днес Кремъл работи неуморно, за да създаде впечатлението, че Русия е пример за стабилност и сила и че благодарният народ е горещо предан на своя лидер Владимир Путин. Но зад тази фасада се крият отчаяние, параноя, нетърпимост, ярост и нарастващо насилие, пише в статия за „Проджект синдикейт“ Нина Хрушчова, правнучка на Никита Хрушчов, Декан на Факултета по международни отношения в New School в Ню Йорк, старши научен сътрудник в Института за световна политика.
В края на XVIII в. Екатерина Велика планира обиколка на Крим, който нейният придворен любимец граф Григорий Потьомкин е завладял няколко години по-рано. Но макар че Потьомкин успява да откъсне богатия на земеделие полуостров от Османската империя, той не успява да постигне обещаната колонизация.
За да съхрани авторитета си, Потьомкин заповядва да се построят редица боядисани фасади от картон покрай реката, по която ще пътува императрицата, и довежда весели селяни и стада здрав добитък, за да завърши илюзията. Нямало благоденствие, но на пръв поглед изглеждало като да има.
Оттогава насам версиите на „потьомкинските села“ са основна част от руската история. По време на съветската власт идеята, че комунизмът подобрява живота на всички, прикрива системното насилие и репресии. И днес Кремъл работи неуморно, за да създаде впечатлението, че Русия е пример за стабилност и сила и че благодарният народ е горещо предан на своя лидер Владимир Путин; но зад фасадата се крият разочарование, отчаяние, страх и ярост.
Тази истина се вижда в съвременните руски филми и телевизия, защото популярната култура трудно може да излъже напълно за състоянието на политиката. В руската криминална драма „Момчешки свят: Кръв по асфалта“, жестоката и хаотична политика се превръща в жестоки и хаотични улици. Когато лидерите настояват, че навсякъде дебнат врагове и че най-добрата защита е да удариш пръв, параноята, нетолерантността и агресията нарастват.
Затова не бива да ни учудва, че докато Путин води война срещу Украйна, руските деца тормозят съучениците си, тийнейджъри се снимат как нападат местни жители, а възрастни се впускат в публични кавги.
Днешна Русия не е нито цитаделата на стабилността и удовлетворението, нито бастионът на просперитета, за който я обявяват в Кремъл. Въпреки че през 2023 г. руският БВП нарасна с над 3% въпреки западните санкции, това едва ли отразява истинска, да не говорим за устойчива икономическа динамика.
Вместо това то отразява факта, че държавата е наляла огромни ресурси във военно-промишления комплекс. Но тези ресурси трябваше да бъдат пренасочени отнякъде и поредица от катастрофи – включително инфраструктурни бедствия, прекъсвания на енергийните доставки и пожари в заводи и складове – предлагат улики за това откъде.
Нещо повече, войната в Украйна предизвика масово напускане на руснаци, включително и на такива с ценни умения, така че 85% от предприятията вече отчитат недостиг на квалифицирана работна ръка. Според някои оценки до 2030 г. Русия ще изпитва недостиг на до четири милиона способни работници, което ще намали ръста на БВП с около два процентни пункта.
Както във всяка диктатура, колкото повече проблеми има режимът на Путин, толкова по-силна е пропагандата. Това обяснява защо през ноември миналата година – в Деня на националното единство – в Москва беше открит огромен „форум и изложба“, наречен просто „Русия“. Шестмесечното събитие, чието приключване е планирано след президентските избори през март, е замислено като „мащабна проекция на страната“, като 131 експозиции представят „основните постижения на Русия“ – от „революционни открития“ до руски „победи“ в „промишлеността, културата и спорта“.
Русия, която изложбата представя, може и да е толкова славна, колкото твърди Путин, но подобно на Потьомкинските села, тя е явен опит да се прикрие една тъмна истина с привлекателни лъжи. Нещо повече, тя се използва за укрепване на култа към личността на Путин. В този смисъл изборът на място за провеждане на събитието не би могъл да бъде по-подходящ: Изложбата на постиженията на националната икономика (ВДНХ) е построена в разгара на сталинските чистки.
Образът и аватарът на Путин ръководят събитията, като разговарят с работници, срещат се с лекари и се молят с духовници на гигантски екрани, разположени в павилионите на мястото на събитието. Междувременно в магазина за сувенири на изложбата се продават стоки, облепени с цитати на президента. „Руското знаме не може да пречи на никого“, пише на една тениска. „Еднакво почетно е да бъдеш наш приятел и наш враг“, добавя потник.
За руснаците, които не могат да стигнат до магазина за сувенири на ВДНХ, през първите две седмици на тази година подобни цитати бяха представени на гигантски външни екрани в цялата страна. „Златният резерв на нацията е нейният народ“, се напомня на руснаците, докато вървят по улицата. „Можем да направим всичко, когато пътят ни е озарен от любов към родината“.
Това е езикът, който се изучава в курса „Съветски диктатор 101“. Никой не може да забрави плакатите на Сталин в кремава куртка във военен стил, който раздава сладолед на щастливи деца, наднича над обработени полета и тълпи селяни или просто гледа гордо в далечината. По време на управлението му изображенията на Сталин са повсеместни – лепят се по стените на сградите, носят се като знамена по време на парадите и дори са втъкани в килими. Други, от Ленин до Брежнев, също произвеждат плакати, на които излагат своите едновременно велики и безвкусни изказвания.
Целта на сегашната кремълска пропаганда не е да убеди хората, че животът в Русия е безопасен и проспериращ. Може би в началото беше така, но с напредването на войната в Украйна Путин трябваше да се адаптира. Сега, повтаряйки разказа на Сталин, че напредъкът към социализма води до нови предизвикателства, изискващи засилване на класовата борба, Путин използва пропагандата, за да подготви руснаците за още война.
Усилията са слабо прикрити. На 14 януари в павилион на Министерството на отбраната, озаглавен „Армия за деца. Град на професиите. Бъдещето на страната“ беше открит на изложението VDNKh. В същия ден в Москва е закрита друга изложба – „Процесът. Франц Кафка и изкуството на ХХ век“, която се провежда в Еврейския музей (известен още като Център за толерантност).
Това, от което Русия се нуждае днес, са именно посланията, които изложбата на Кафка отправя: съветската система е била абсурдна, но способна на безмилостна ефективност в смазването на невинни хора, смята Хрушчова. Вместо това посланията, които руснаците получават сега, са все по-милитаризирани и все по-малко толерантни с всеки изминал ден – фасада, зад която се крият фалшиви избори, отслабваща икономика и ширещо се насилие. Потьомкин би се гордял.
