🇸🇾🤝🇸🇦 Саудитска Арабия е поискала от Сирия да изпрати войски за сухопътна офанзива срещу хутите в Йемен, а президентът Ахмед ал-Шараа обмисля сериозно да отвърне на молбата и според източник на Axios е „много вероятно“ да я приеме. Axios се позова на трима официални лица от САЩ, а Reuters – на американски служител и сирийски военен, запознати с въпроса. Окончателно решение все още не е взето. Министерство на информацията на Сирия отрече твърденията, че се включва във войната и уточни, че военните споразумения с партньорите ще се сключват само по официалните канали.
Саудитците са поискали сирийски войски, които да подсилят правителствените сили, които са по-слабо обучени от противника. Въпросът е повдигнат при срещата на ал-Шараа със саудитския принц Мохамед бин Салман в Рияд във вторник, 6 октомври. Вашингтон е консултиран и от двете страни и по принцип не възразява: по думите на един от източниците на изданието участието на Дамаск би засилило подкрепата за саудитската операция, без САЩ да се въвличат дълбоко, а в администрацията на Тръмп смятат, че то ще сближи двама американски съюзници. Двама служители казват, че с Централното командване на САЩ (CENTCOM) е обсъждано как биха могли да бъдат разположени войските. Белият дом и CENTCOM отказаха коментар.
Данните за възможния брой военнослужещи идват от втори източник на изданието, запознат с разговорите: сирийската армия може да изпрати между 10 000 и 20 000 души. Обсъждат се две военни съединения: 90-а дивизия край Дамаск и 84-та дивизия, която според изданието е разположена в южна Сирия край друзкия град Сувейда, където през юли 2025 г. правителствените сили се намесиха в сблъсъците между бедуински кланове и друзки бойци и се стигна до кланета на цивилни. В 84-та дивизия служат хиляди чуждестранни ислямисти, дошли в Сирия по време на гражданската война, за да се бият с режима на Башар ал-Асад под общото ръководство на Хаят Тахрир аш-Шам (HTS). Ал-Шараа беше лидер на коалицията, наследила клона на „Ал-Кайда“ в Сирия, известен като „Джабхат ал-Нусра“, и години по-късно поведе настъплението, което свали Асад на 8 декември 2024 г. САЩ отмениха нейния статут на чуждестранна терористична организация през юли 2025 г.
Чуждестранните бойци бяха интегрирани в новата сирийска армия със съгласието на САЩ: на 2 юни 2025 г. Reuters съобщи, че е налице одобрен план, по който около 3500 от тях, главно уйгури от Китай и съседните страни, влизат в новата 84-та дивизия заедно със сирийци. Попитан тогава дали Вашингтон одобрява това, пратеникът на Белия дом за Сирия Том Барак отговори: „Бих казал, че има разбирателство, при условие че има прозрачност.“
Reuters описва два варианта, разглеждани от Дамаск: помощ за отбрана на кралството от атаки или участие в настъплението заедно с подкрепяните от него йеменски войски. Американският източник на Axios посочи, че Саудитска Арабия е поискала съдействие от Сирия, а ал-Шараа е обсъдил темата с престолонаследника Мохамед бин Салман. Министърът на отбраната Халид бин Салман, брат на държавния глава и отговорен за политиката във връзка с Йемен, изпрати сирийския президент до самолета, кадри от което бяха излъчени в ефира на сирийските държавни медии. Според агенцията Рияд търси подкрепа навсякъде, от САЩ и Европа до Близкия изток, и за отбрана, и за настъпление.
Публичната позиция на Дамаск е видимо по-предпазлива. Дипломат от министерство на външните работи отговори на запитване на Reuters, че страната му застава твърдо до Саудитска Арабия срещу нападенията на хутите, но неин приоритет е реконструкцията след гражданската война. „Ако Саудитска Арабия поиска военно сътрудничество или обмен на опит, това ще стане единствено по официалните канали в рамките на двустранните договорки, които уреждат отношенията между братските ни страни“, отбеляза той. Вечерта отделът за външни медии на Министерството на информацията, цитиран от държавния канал „Ал-Ихбария“, отговори на „твърденията за присъединяване на Сирия към войната в Йемен“.
„Позицията на Сирия е ясна: стоим твърдо до Саудитска Арабия срещу заплахите за нейната сигурност и стабилност“, гласи изявлението, според което сирийската политика в региона стъпва върху „стабилността, мира и сътрудничеството, а не на отварянето на нови фронтове“, абсолютен приоритет е възстановяването на самата Сирия, а всяко военно сътрудничество с партньорски държави ще става „само по официалните канали в съществуващите двустранни рамки“. Изявлението не отрича, че разговори са водени.
Според турското издание Türkiye Today Дамаск вече веднъж е отклонил същата молба, въпреки че засега няма независимо потвърждение за това. На 18 септември изданието цитира сирийски източници, според които официално искане е отправено няколко месеца по-рано, а Сирия „учтиво“ е отказала с обяснението, че преустройва своята армия и не планира да влиза в конфликт като трета страна. „Въпросът е изчерпан и приключен“, каза един от източниците. Според тях Дамаск не пречи на отделни свои граждани да заминат да воюват, но не поема отговорност за тях. Оттогава ударите се насочиха към столицата на кралството. На 19 септември коалицията обяви, че е прехванала балистична ракета, насочена към Рияд – според France 24 първата, насочена към столицата от началото на ескалацията. На 3 октомври хутите заявиха, че са нанесли удар по Aramco в Рияд, докато над рафинерията на компанията на юг от града се издигаха дим и пламъци; причината за пожара не е обявена.
На 4 октомври Рашад ал-Алими обяви офанзивата, която саудитците искат да подсилят. Той е председател на Президентския ръководен съвет – висшия орган на международно признатото правителство на Йемен. Нейната цел е да върне териториите, контролирани от хутите, включително столицата Сана и крайбрежието и островите в пролива Баб ел-Мандеб. Reuters съобщи на 2 октомври, позовавайки се на шест души, че биха могли да бъдат мобилизирани над 100 000 йеменски войници със саудитска въздушна подкрепа; към сряда агенцията отчита ограничен напредък. Движението „Ансар Аллах“, както се наричат хутите, продължава да обстрелва кралството: на 7 октомври коалицията обяви, че е свалила балистична ракета северно от Рияд.
Всяко разполагане носи рискове за сирийската страна, пише Reuters. Новата власт в Дамаск се въздържа от участие в чуждестранни военни конфликти, включително във войната с Иран, за да се концентрира върху възстановяването след 14-годишната гражданска война. Армията ѝ все още се формира от групировките на бившата бунтовническа коалиция, в които присъстват много сунитски ислямисти с екстремистки възгледи и чуждестранни бойци, а управляващите се опитват да овладеят напрежението с малцинствата, включително алауитите. Хутите изповядват заидитския клон на шиитския ислям, затова война между тях и такава армия би придобила сектантско измерение, което по думите на американския източник и Дамаск, и западните му партньори искат да избегнат. По същата причина сирийското ръководство по-рано е отклонило молба на Вашингтон да помогне в борбата срещу ливанската Хизбула. Участие на сирийски войски срещу движение, подкрепяно от Техеран, може да се възприеме като враждебен акт от него и шиитските му милиции в Ирак и Ливан, съседни на Сирия държави. Бившите бунтовници, които днес са начело на държавата, са влизали в сблъсъци с тях и преди.
От друга страна, значение имат отношенията с Мохамед бин Салман. Саудитският лидер изигра решаваща роля за международното признание на бившия джихадист ал-Шараа, включително като посредничи, за да бъде проведена първата му среща с президента Доналд Тръмп в Рияд през май 2025 г. припомня Reuters. Кралството вече подпомага финансово Сирия, а по думите на същия източник открита подкрепа от Дамаск може да увеличи тази помощ.
Хронологията показва, че саудитската молба остава предмет на обсъждане след отказа през септември, но вече стигна до разговор на най-високо ниво, на който е присъствал и министърът, отговорен за политиката към Йемен. Официалната сирийска позиция също е формулирана по-тясно от тази, предадена от източници на Türkiye Today през септември: тогава Сирия не желаеше да влиза в конфликта като трета страна, но сега вече изключва „нови фронтове“, но изрично допуска военни договорки по двустранни канали. Сравнението показва, че Дамаск вероятно ще приеме саудитската молба под една или друга форма.
Х. А. Хелиър, анализатор в Кралския институт за отбранителни изследвания (RUSI) със седалище в Лондон, очертава по-тясна граница: малобройна отбранителна сила около „най-светите места на ислямския свят“ и техническа помощ срещу дроновете биха имали „огромна положителна символика“, но сирийски сухопътни войски в Йемен са „съвсем друго нещо“, с което според него ал-Шараа предпочита да се размине.
Няма коментари:
Публикуване на коментар