🇧🇩🤝🇨🇳 Бангладеш търси съдействието на Китай за изграждане на авиобаза на летище, разположено само на 10 км от границата с Индия. Реликва от британската колониална епоха, след края на Втората световна война то до голяма степен е изоставено и се използва само спорадично през следващите десетилетия.
Въпреки че проектът може да бъде формулиран като усилие на Бангладеш за съживяване на спящ актив, близостта му до чувствителния индийски коридор Силигури, познат като „Пилешкия врат“ и потенциалното участие на ВВС на Народна освободителна армия (PLAAF) породиха опасения за динамиката на регионалната сигурност. Със своите артилерийски системи, способни да атакуват обекта, Индия трябва да обмисли внимателно последиците от подобен ход и издаването на строго предупреждение към Бангладеш, ако се окаже, че авиобазата е предназначена за използване от китайските сили.
Летище Лалмонирхат, разположено в северозападен Бангладеш близо до районите Джалпайгури и Куч Бехар в щата Западен Бенгал, е създадено от британците през 1943 г. Заемайки 1166 акра, по време на Втората световна война то служи като стратегическа база на съюзниците за улесняване на комуникацията с Непал, Бутан и няколко индийски щата, а същевременно осигурява безопасно убежище за операции в източния театър на войната. След края на войната през 1945 г. летището излиза от употреба с кратък и неуспешен опит за извършване на граждански въздушни услуги през 1958 г. Оттогава мястото остава до голяма степен пренебрегвано, като ВВС на Бангладеш поддържат скромно присъствие, включващо звено за поддръжка, заедно с временния кампус на Авиационния и аерокосмически университет на страната.
Последните съобщения обаче сочат, че Бангладеш се стреми да съживи летището с помощ от Китай и потенциално да го трансформира в модерна въздушна база. Въпреки че няма официално потвърждение от нито една от двете страни, възможността за такъв проект се разпространява в медиите и отбранителните кръгове, а някои източници твърдят, че дискусиите са се състояли по време на скорошно посещение на временния лидер на Бангладеш Мохамед Юнус в Китай.
Местоположението, едва на 10 км от границата с Индия, го поставя в много чувствителна зона. Коридорът Силигури, тясна ивица земя, свързваща североизточните щати на Индия с останалата част от страната, е критична въздушна точка, намираща на около 160 километра от Лалмонирхат. Коридорът, който граничи с Непал, Бутан, Бангладеш и Китай, е спасителен пояс за Ню Делхи, който гледа на всяко военно присъствие в района с подозрение. Ситуацията се усложнява заради участието на Китай, стратегически съперник на Индия с напрегнати отношения в Източен Ладак.
Ако авиобаза бъде разработена с китайска помощ, а по-късно бъде отдадена под наем на PLAAF, това може да се тълкува от Индия като значителна заплаха за сигурността ѝ. Китайска авиобаза, разположена толкова близо до Силигури, би позволила светкавично разгръщане на изтребители, самолети за наблюдение и дронове, което ще позволи на Китай да наблюдава индийските военни движения на североизток, включително в Сиким и Западен Бенгал. При сценарий на конфликт самолетите на PLAAF биха могли да достигнат коридора за броени минути, с което да прекъснат доставките на Индия, заплашвайки териториалната ѝ цялост в региона. Освен това евентуалната авиобаза би могла да служи като пункт за събиране на разузнавателни данни, подкопавайки още повече стратегическата позиция на страната в Индо-Тихоокеанския регион.
В същото време близостта на летището до границата на Индия го поставя в обхвата на нейните артилерийски системи. Индийският арсенал, включващ 155-милиметровите гаубици Bofors и местната теглена артилерийска система (ATAGS), може да поразява с точност цели на разстояния от 30-40 км. В случай на военни действия, летището може да бъде бързо неутрализирано, с което да се ограничи оперативното предимство, което дава на всяка чужда сила. Тази уязвимост повдига въпроси относно намеренията на Бангладеш и стратегическите изчисления зад подобен проект.
Какво планира да прави той с авиобазата засега е неясно, но съществуват няколко варианта. От една страна, проектът може да е истинско усилие за модернизация на военната инфраструктура и укрепване на противовъздушна отбрана. ВВС на Бангладеш изпълняват програма за модернизация в рамките на своята инициатива Forces Goal 2030, включваща създаването на нови въздушни бази и придобиването на модерни радарни системи и бойни самолети. Съживяването на летището може да се приведе в съответствие с тези цели, осигурявайки стратегически актив в северозападната част на страната.
От друга страна, участието на Китай и потенциалът за отдаване на авиобазата под наем на PLAAF наклоняват везните към геополитически мотив. Временното правителство, начело на страната от август 2024 г., се стреми да задълбочи връзките си с Китай и Пакистан, което предизвика тревога в Индия. Скорошни изявления на временния премиер на Бангладеш, че страната е „единственият пазител“ на Индийския океан, визирайки липсата на излаз на море на североизточните индийски щати, бяха възприети като провокация. Ако Бангладеш възнамерява да отдаде под наем базата на Китай, това може да е опит да си осигури икономическа и военна подкрепа от Пекин, а в същото време да балансира отношенията си с Индия, най-големия си съсед и ключов търговски партньор.
Подобен ход обаче идва със значителни рискове за страната. Отдаване под наем на авиобазата на PLAAF почти сигурно ще провокира остра ответна реакция от Индия, което има потенциала да обтегне докрай двустранните връзки с отчетливи икономически или дипломатически последици. Нещо повече, уязвимостта на съоръжението от индийски артилерийски огън ограничава неговите предимства като предна оперативна база за китайската авиация, което го превръща в съмнителна инвестиция за Пекин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар