Учителка от училищата на UNRWA в Газа предупреждава за нов 7 октомври

🇵🇸🏫 Учителка, преподавала география в продължение на 15 години в училищата на агенцията на ООН за палестинските бежанци (UNRWA) в Газа, разказа как много хора около нея мразят последиците от 7 октомври 2023 г. върху палестинския ексклав, но не и клането, извършено на тази дата от Хамас и Ислямски джихад.

„Мразят последиците от 7 октомври. Мразят войната, която 7 октомври им донесе. Но не мразят самия 7 октомври“, споделя тя в интервю за New York Post, излъчено на 19 октомври. Изданието не посочва името на 40-годишната учителка по география заради опасения за нейната безопасност. Във видеото тя говори през преводач.

Изводът, който прави от това, е прост: „Ако идващите поколения в Газа имат възможност да извършат ново нападение, ще го извършат.“ Според нея половината или повече от учителите, които е срещнала там, смятат насилието срещу евреите за необходимо, за да бъдат постигнати палестинските политически цели. Според нея положението се е влошило от октомври 2023 г. насам. Някои учители, които споделят крайни виждания преди войната, се връщат в класните стаи другаде в ивицата, а травмираните от сраженията деца са много податливи на влияние от учители, обвиняващи евреите за разрухата и премълчаващи ролята на фракциите в Газа, начело с Хамас, за избухването на войната.

Учителка със същото описание – 40-годишна преподавателка по география с 15 години работа в UNRWA – говори и на запис, излъчен 4 дни по-рано на 15 октомври от израелския Канал 14. Нейното лице е скрито на записа, а каналът я представя единствено с буквата Н. Говорейки на арабски тя споделя, че крайните идеи  набират все по-голяма сила в момента, „до степен, че може да се случи втори 7 октомври, който да доведе до още повече разруха и убийства от онова, което видяхме“. Интервюто в New York Post не споменава този запис.

Сведенията ѝ стъпват на конкретни сцени от класната стая. Тя разказва за учител по история в шести клас, обвинявал евреите за страданията на палестинския народ и обяснявал на децата, че Хамас е възникнал, за да поправи историческа неправда. Друга учителка насърчавала малки момичета да продължат борбата на Хамас срещу евреите и после се хвалела пред своите колеги с идеите, които внушава. В записа тя описва спора си с нея: казала ѝ, че това е чуждо на исляма, и разговорът прераснал в бурна разправия. Няколко дни по-късно, по думите ѝ пред New York Post, член на училищното ръководство я посреща с ножица в ръка: „Ще те накараме да си пожелаеш смъртта, а ако не спреш да спориш, ще ти отрежем езика.“

Всичко това се разиграва в училище на UNRWA в град Газа, което по време на войната е затворено и става убежище за разселени. Тя не се обръща към администрацията, защото не знае кои служители имат връзки с Хамас, и се страхува за близките си. Този страх има документирана основа. Human Rights Watch описва системни злоупотреби с произволни арести, побой и изтезания на критици на групировката, включително при потушаване на протестите през 2019 г. На 13 октомври 2025 г броени дни от началото на примирието, онлайн изплува видео, на което бойци на Хамас довличат седем мъже в кръг от хора в град Газа, слагат ги на колене и ги разстрелват в гръб; източник от движението потвърди пред Reuters, че записът е автентичен.

Същият запис на Канал 14 съдържа и втори разказ, който поставя въпроса и за училищата извън UNRWA. Учителка, представена като М., преподава в училище, описано като училище на администрацията на Хамас, а не на ООН. Тя разказва, че е страдала много, когато се обявява против колеги, които възпитават децата да мразят евреите, убиват и разрушават. По думите ѝ проблемът не е свързан нито с властите, нито с Хамас, а се крие в съзнанието на обществото.

UNRWA не отговори на запитването на New York Post. Агенцията настоява, че не търпи подстрекателства и подкрепа за тероризъм, и посочва механизмите си за опазване на неутралност. Те вече бяха поставени под сериозно съмнение, когато разследване на ООН разкри, че 9 нейни служители са участвали в нападението от 7 октомври, и UNRWA ги уволни.

Официалната констатация, която е най-близка до това свидетелство, е на Сметната палата на САЩ (GAO). В доклад от 8 януари 2026 г. тя отбелязва, че в училищата на UNRWA на Западния бряг и в Газа се преподава по учебниците на Палестинската автономия и че агенцията е открила в тях съдържание, което противоречи на ценностите на ООН за неутралност, ненасилие и недискриминация. UNRWA е преглеждала учебниците и е давала на учителите указания как да се справят с тези пасажи, но е срещала съпротива от общността и от учители. Между 2018 и 2024 г. Държавният департамент на САЩ отдели 375 млн. долара за образователна дейност на организацията, преди американското финансиране да бъде прекратено.

Въпросът е практически, защото училищната система на Газа в момента се възстановява. Новата учебна година започна на 19 септември, а UNRWA съобщава за повече от 280 000 деца в своите училища и учебни палатки. Ръководителят на образователната ѝ програма Тауфик ал-Хурани споделя, че от 182 оборудвани напълно училища до октомври 2023 г. UNRWA е загубила над 95%, а оцелелите са били заети от вътрешно разселени семейства. По данни на UNICEF към април около 700 000 деца между 4 и 17 години са били без присъствено обучение почти три години.

Преподавателката по география призовава за пълна промяна в образованието на палестинската територия: нова учебна програма и независим надзор над дейността на учителите. Тя смята тази реформа за по-важна от разоръжаването на Хамас и въпроса кой ще управлява Газа. „Защото това може да промени бъдещето.“ Мирният процес засега е концентриран именно върху въпросите, които тя смята за по-малко важни. В края на юли Хамас прие пътна карта от 15 точки за демилитаризация в замяна на изтегляне на Израел, който не я подписа, а премиерът Нетаняху категорично я отхвърли. Към началото на октомври, според Security Council Report, нито разоръжаването, нито изтеглянето са започнали, международните стабилизационни сили не са разположени, нито са сформирани, докато Националният комитет за администрация на Газа, технократски палестински орган, който трябва да поеме властта, все още не е влязъл в ивицата от временната си база в Кайро.

Сведенията на един анонимен човек не могат да бъдат проверени отвън, а New York Post и Канал 14, които го огласиха, имат ясна позиция по UNRWA. Самата агенция настоява, че прилага механизми за неутралност, и одитите, цитирани от GAO, признават нейния ангажимент към този принцип. По същество обаче разказът на учителката по география съвпада с онова, което GAO от години документира с други средства. Слабото звено не е само учебникът, а учителят, който решава какво да сподели пред класа, и общността, която не приема дерадикализация. Втората учителка смята, че проблемът се крие в съзнанието на ученици, учители и родители, а не просто в конкретна групировка. Ако е права, самата смяна на работодателя или на властта няма да го премахне. Затова нагласата, описана от учителката по география – ненавист към последствията, но не и към кървавото деяние, довело до тях – вероятно ще надживее и разоръжаването на Хамас, ако то се случи изобщо. Първата проверка се намира в ръцете на UNRWA: дали ще отговори на конкретни твърдения с реална проверка на своите учители, или ще остане при общото уверение, че не търпи подстрекателство.

Пропалестинска група напада домовете на британски ръководители от отбранителната промишленост

🇬🇧🎯 Група, наричаща се The List, нападна през последните седмици домовете на ръководители на отбранителната промишленост в Обединеното кралство: коли, залети с червена боя, срязани гуми и надпис „baby killers“ върху гаражна врата. Пропалестински активисти години наред удряха заводите и офисите на компаниите, които смятат за съучастници във войната в Газа. Сега мишена са домовете на хората, които работят там.

Случаите са описани от The Sunday Times в материал на Дипеш Гадър от 17 октомври. Групата сама пуска онлайн снимки от нападенията и предупреждава служителите на компаниите да напуснат работа, иначе рискуват „посещение“. Според изданието, чийто текст преразказва Times of Israel, групата е набелязала поне шестима висши ръководители, сред които и представители на британски структури на израелската компания Elbit Systems. Daily Mail добавя, че нападателите са действали с качулки, а антитерористичната полиция подпомага местните полицейски сили и може да поеме по-широко разследване. Официално изявление на полицията досега няма.

Записите, които The List споделя, са нощни и кратки. Тъмни фигури с качулки минават покрай автомобили, паркирани плътно до стената на къща, а капаците и стъклата им вече са облени в червено. Използването на червена боя е утвърден похват в преките акции на тези активисти във Великобритания: с нея Palestine Action обливаше фасадите на обекти на Elbit, а през юни 2025 г. членовете ѝ я впръскаха в двигатели на самолети в базата Брайз Нортън.

Конкретни имена бяха посочени в публикация в X от 16 октомври, преразказваща твърдения на активисти. Според тях само през предходния уикенд са набелязани домовете на главния оперативен директор на Ultra Intelligence & Communications (Ultra I&C), на директор в Keysight Technologies и на водещ инженер в Leonardo UK, британското подразделение на италианския концерн Leonardo. Нито засегнатите фирми, нито органите на реда са потвърдили кои са потърпевшите. Ultra I&C, производител на комуникационни и киберсистеми за военните, не е нова мишена. През юли активисти от People Against Genocide проникнаха в обекта ѝ в Тринг, графство Хартфордшър, с довода, че фирмата доставя компоненти на UAV Tactical Systems, лестърското дъщерно дружество на Elbit, което произвежда дронове. Keysight произвежда електронна апаратура за измерване и изпитване, без която не може да се разработват радари и системи за връзка, а Leonardo UK е сред най-големите британски производители на радари и авионика.

Изборът на целите следва логика, която вече се виждаше в акциите срещу фабриките: ударът пада не само върху Elbit, а върху веригата от доставчици и партньори около нея. Новото е насочването към домовете. В разследване от март 2025 г. The Sunday Times преброи за една година над 170 инцидента срещу дъщерни дружества на Elbit, BAE Systems и Leonardo, приписани на Palestine Action. Щетите са за милиони паунди. Мишени бяха сгради, офиси и техника, а самото издание The Sunday Times определя преминаването към домовете като ескалация. Най-тежкият случай бе проникването в завода на Elbit във Филтън край Бристол на 6 август 2024 г.; шестима обвиняеми бяха оправдани през февруари 2026 г. по обвинението в утежнена кражба с взлом. Заводът има ограда и охрана. Домът ги няма, а заплахата към един служител стига и до хората, които живеят с него.

Промяната идва при най-строгия правен режим, който Обединеното кралство е прилагала срещу движение в подкрепа на Палестина. Palestine Action беше определена като терористична организация през юли 2025 г. седмици след проникването в Брайз Нортън, при което бяха повредени два самолета-цистерни Voyager. Върховният съд отмени забраната на 13 февруари 2026 г., но Апелативният съд я възстанови на 15 юни, като отхвърли представянето на организацията като ненасилствена. Оттогава арестите, свързани с подкрепа за нея, са над 3000, а повдигнатите обвинения по чл. 13 от Закона за тероризма надхвърлят 700. Забраната засегна името, но не и метода. След нея директните акции започнаха да се извършват от отделни групи с нови имена, като People Against Genocide, които не могат да бъдат забранени, преди изобщо да станат известни. The List носи името на метода си: списък с хора.

Обединеното кралство вече е виждало кампания, организирана по същия начин. Stop Huntingdon Animal Cruelty (SHAC) години наред преследваше служителите на лабораторията за опити с животни Huntingdon Life Sciences и на около 40 нейни доставчици и клиенти. По къщите и колите им се появяваха надписи „puppy killer“ („убиец на кученца“), съседите получаваха фалшиви листовки, че директорите са педофили, а управителят Брайън Кас беше пребит пред дома си от трима маскирани. Щетите и разходите за охрана бяха оценени на 12,6 млн. паунда. Държавата отговори не със забрана, а с наказателни дела: през януари 2009 г. седмина от водачите получиха общо 50 години затвор за заговор за изнудване, а след тях бяха осъдени и други. Тогава този модел подкопаваше не дейността на лабораторията, а готовността на доставчиците ѝ да работят с нея.

Британското законодателство има и по-тесен инструмент за протести пред жилища. Чл. 42 от Закона за наказателното правосъдие и полицията от 2001 г. позволява на полицията да разпръсне хора пред нечий дом, ако с присъствието си тормозят обитателите, а неподчинението е престъпление. По този текст през юни 2024 г. бяха признати за виновни трима активисти от пропалестинската Youth Demand, протестирали пред дома на Киър Стармър, тогава лидер на опозицията; всеки получи по шест седмици затвор условно. Нощните нападения на The List обаче не са протест пред къща, а увреждане на имущество, в съчетание с изискване към служителите да напуснат работа. Това ги доближава до състава на престъплението, по който бяха съдени водачите на SHAC.

Израелското посолство в Лондон и Elbit не са коментирали публично нападенията към момента на публикацията.

Предупреждението „напуснете или очаквайте посещение“ прави целта на The List пределно ясна. Щетите по материално имущество е второстепенна. Групата сплашва конкретни хора, за да ги откъсне от техните работодатели, и разчита страхът да свърши онова, което боята не може. Избраната тактика удря точно там, където индустрията е най-уязвима: не капацитета за производство, а готовността на инженери и служители да работят по проекти, свързани с Израел. По-умереният прочит също има основание. Шест набелязани за няколко седмици, по данни на самите активисти, говорят по-скоро за малка клетка, отколкото за мрежа, а публикуването на записите показва, че кампанията се нуждае от аудитория толкова, колкото и от жертви. Кампанията на SHAC обаче показа, че и ограничен кръг извършители може да струва на десетки фирми милиони за охрана. Участието на антитерористичната полиция означава, че разследването вероятно ще премине изцяло под нейно ръководство. Посоката ще си проличи от три неща: дали обвиненията ще бъдат по законодателство срещу тероризма или за изнудване и тормоз, дали атаките ще бъдат пренасочени от ръководителите към редовите служители и дали някой работодател ще съобщи за напуснали служители или за охрана на домовете им. Две десетилетия по-късно лозунгът по стените е сменил една дума.

Израел ликвидира двама командири двама командири на Ислямски джихад в Газа.

🇮🇱🎯🇵🇸 Израелските отбранителни сили (IDF) нанесоха два въздушни удара в град Газа на 2 октомври, които ликвидираха Ахмед Махмуд Харб ар-Рамлауи и Ибрахим Мунир ал-Масри, обявени по-рано днес за командири от военното крило на Палестински ислямски джихад (PIJ). В изявление на IDF се уточнява, че ар-Рамлауи е бил командир в ракетното звено на батальона „Шуджаия“, а ал-Масри е ръководил противотанкова клетка. Палестински източници потвърждават смъртта на двамата, като описват втория удар като насочен срещу група граждани край кръстовището „Ансар“, а вестникът, близък до PIJ, нарича ал-Масри „гражданина“. САЩ и ЕС водят PIJ като терористична организация.

Съобщението е публикувано на 3 октомври в официалния Telegram канал на IDF. Според него двамата са работили „в последно време и през цялата война“ за възстановяване на способностите на групировката, „като систематично нарушават споразумението за прекратяване на огъня“. IDF добавя, че са подготвяли нападения срещу израелски военнослужещи и цивилни и увери, че са взети мерки за ограничаване на вредите за цивилното население, сред които „прецизни боеприпаси и въздушно наблюдение“. Силите на Южното командване остават разположени според споразумението. Заглавието на съобщението обявява „двама командири от ракетното звено“, докато самият текст определя ал-Масри като ръководител на противотанкова клетка, а името му дава с обърнат ред на личното и бащиното име.

Ар-Рамлауи е бил поразен на покрива на жилищна сграда в близост до стадион „Палестина“, разположен в западната част на града, където е имало палатка. Палестинската агенция WAFA съобщи за неуточнен брой ранени. Батальоните на бригадите „Сарая ал-Кудс“ (военното крило на PIJ) носят имената на кварталите, в които действат. Шуджаия е квартал в източната част на град Газа.

Вторият удар е нанесен следобед в района на Тел ал-Хауа, югозападно от центъра. Медицински източник, цитиран от Anadolu, обяви, че израелски въздушен удар е поразил група хора край кръстовището „Ансар“, като е убил ал-Масри и ранил още един човек. Вестник „Ал-Истиклал“, свързан с PIJ, описва същия случай като удар по „група граждани“, при който има тежко ранени. Местни страници са разпространили запис от момента на удара близо до кулата „Ал-Устаз“. До 3 октомври на сайта на „Сарая ал-Кудс“ няма съобщение за смъртта на нито един от двамата.

Ал-Масри е син на Мунир ал-Масри, по-известен като Абу Джихад, мухтар на Бейт Ханун и рода ал-Масри. Мухтарът е историческа длъжност на кмет, старейшина или ръководител, а Абу Джихад е известен в града най-вече като посредник при помиряването на враждуващи семейства. След смъртта на сина си той заяви, че родът ще остане на земята си до последния жив мъж и ще се върне в Бейт Ханун. Думите му цитира още на 2 октомври Рами Абдо, председател на Евро-средиземноморския наблюдател за правата на човека. Бейт Ханун е граничен град в най-северната част на ивицата, чиито жители са разселени, а кварталите му бяха разрушени по време на войната.

Вчерашните удари са поредните от серия, за която армията съобщава почти всеки ден с почти дословно повтаряеми твърдения. На 29 септември в град Газа IDF ликвидира Мохамед Джамал Махмуд Абу аш-Шаар, командир на клетка във военното крило на Хамас, а в град Джабалия Мусаб Абд ал-Джалил Сакиб Балбиси, командир от групировката. На 30 септември при удар в Хан Юнис загина Билал Махмуд Сулейман Самири от ракетното звено на PIJ, в град Газа – Аммар Махмуд Мохамед Шарафи, командир на взвод от военното крило на Хамас. За периода от 15 до 29 септември Long War Journal отчете 18 израелски операции срещу палестински групировки.

Примирието влезе в сила от 10 октомври 2025 г. и след седмица навършва една година. Преговорите за втората му фаза са блокирани от спора кое да е първо: Израел настоява Хамас да се разоръжи преди да пристъпи към изтегляне на своите войски, а мирният план обвързва двете в поетапна последователност. Министерство на здравеопазването в Газа, контролирано от Хамас, отчита 1439 убити и 5052 ранени от влизането на примирието в сила.

Така всеки такъв удар влиза в две различни сметки: при IDF като поименно назован командир, при властите в Газа, подчинени на Хамас – като жертва на нарушено примирие. При ал-Масри разминаването е пълно. За израелските военни той е ръководител на противотанкова клетка, а вестник, близък до Ислямски джихад, е гражданин.

На този ден през 1985: Израел бомбардира ООП в Тунис.

🇮🇱✈️🇹🇳 На 1 октомври 1985 г. израелски изтребители F-15 Eagle разрушават щаба на Организацията за освобождение на Палестина (ООП) в Хамам Шот, крайбрежно градче на около 20 км южно от Тунис, едноименната столица на държавата в Северна Африка. За целта те прелитат над 2000 км над водите на Средиземно море, извършвайки дозареждане във въздуха. Ударът, наречен от израелската армия операция „Дървен крак“, уби десетки палестинци и тунизийци в държава, приела три години по-рано ръководството на ООП по насърчение на Вашингтон.

Еврейската телеграфна агенция определи операцията още на следващия ден като най-далечния боен полет на израелските ВВС след операция „Мълния“, довела до освобождаване на заложниците в Ентебе през 1976 г. От авиобаза Тел Ноф излизат 10 изтребителя F-15, 8 от които атакуваха. Горивото за тях е осигурявано от два самолета-цистерни Boeing 707, а трети служи за въздушен команден пункт. Всеки атакуващ изтребител носи по една управляема авиобомба GBU-15, която се насочва към целта по образа от телевизионна камера в носа си. Сред сринатите сгради бяха щабът на „Сила 17“, личната охрана на Ясер Арафат, и една от трите резиденции на лидера на ООП. Самият Арафат е невредим.

Броят на жертвите се разминава от първия ден. Тунизийските власти съобщават на 2 октомври за 73 убити: 61 палестинци и 12 тунизийци, 8 от които национални гвардейци. Болниците отчитат 47 загинали, а Израел говори за около 60 убити членове на ООП. Ранените са над 100.

Израел представя удара като отговор на нападение в Кипър 6 дни по-рано. На 25 септември, в деня на Йом Кипур, трима въоръжени мъже нахлуват на борда на яхта в пристанището на Ларнака и убиват израелските съпрузи Рувен и Естер Палцур и приятеля им Авраам Авнери. Правителството на Израел обвини за атаката „Сила 17“, а ООП отрече участие. Израелският премиер Шимон Перес описа операцията като самоотбрана без нито една уговорка. Тунис отхвърли всякаква отговорност за случилото се в Ларнака и нарече ударите „агресия“ и „държавен тероризъм“.

За Вашингтон Тунис не е случайна държава. В меморандум до държавния секретар Джордж Шулц, написан в деня на ударите, заместник-държавният секретар по политическите въпроси Майкъл Армакост напомня, че през 1982 г. Тунис приема щаба, след като САЩ го насърчават усилено, за да разблокират ливанската криза. Президентът Хабиб Бургиба гостува във Вашингтон през юни, а президентът Роналд Рейгън пише за него в дневника си, че е истински приятел на Америка.

Белият дом все пак първоначално застава зад удара. Говорителят Лари Спийкс определя ответните удари срещу терористични атаки като законен отговор и израз на самоотбрана, а Рейгън настоява, че страните имат право да отвръщат, стига да уцелят виновните. На сутринта на 2 октомври Бургиба извиква посланика на САЩ Питър Себастиан, на когото заявява, че суверенитетът на Тунис е брутално нарушен, а така бързата американска подкрепа говори за предварителна благословия от Вашингтон. Посланикът предава, че Белият дом не е бил информиран от Израел.

Тунис иска спешно заседание на Съвета за сигурност на ООН. Премиерът Мохамед Мзали посочва изхода, който Тунис би приел: въздържане вместо вето щяло да бъде „малко балсам за тунизийското сърце“, както го цитира на английски депешата на посолството. На 4 октомври Съветът приема с 14 гласа за и нито един против резолюция 573, която осъжда решително въоръжената израелска агресия срещу Тунис като явно нарушение на Устава на ООН и признава неговото право на обезщетение. САЩ се въздържат. Белият дом смекчава тона: ударът може да е разбираем като акт на самоотбрана, но не може да бъде одобрен. На 9 октомври министърът на външните работи Беджи Каид Есебси, бъдещ президент на Тунис, заявява пред Шулц, че приятелството между двете държави е подложено на тежко изпитание.

Уверението на посланика, че Вашингтон няма участие, по-късно получава неудобно продължение. На 21 ноември 1985 г. ФБР арестува Джонатан Полард, цивилен анализатор от военноморското разузнаване на САЩ, който от юни 1984 г. предава секретни документи на Израел. Оценката на щетите, изготвена от ЦРУ на 30 октомври 1987 г. изрежда сред последиците от шпионажа му разузнавателни данни, подпомогнали израелското планиране на операцията срещу щаба на ООП край Тунис. Сред предадените материали са сведения за самия щаб и възможностите на тунизийската и либийската ПВО. Вашингтон може и да не е предупреден, но голяма част от разузнаването, на което стъпва планирането, е изнесена от собствените американски служби. През 2012 г. оценката става публична с много по-малко заличени пасажи след получена жалба от Архива за национална сигурност към университета „Джордж Вашингтон“.

Шест дни след ударите започва следващата криза. На 7 октомври 4 бойци на Палестински освободителен фронт, фракция в ООП, отвличат италианския круизен кораб „Акиле Лауро“ край бреговете на Египет, а на другия ден убиват 69-годишния американец Леон Клингхофер, прикован към инвалидна количка. Лидерът на фронта Абу Абас твърди, че корабът е трябвало само да откара групата до пристанище Ашдод за атака срещу военен обект, а през 2013 г. вдовицата му Рийм ал-Нимер заяви, че акцията е планирана 11 месеца по-рано. На 10 октомври египетски Boeing 737 с похитителите и Абу Абас излита от Кайро към Тунис, но властите в Тунис отказват кацане. Американски изтребители F-14 прехващат самолета и го принуждават към кацане в базата на НАТО Сигонела на остров Сицилия.

Тунис остава в обсега на израелските операции и след това. През нощта срещу 16 април 1988 г. израелски командоси, стоварени от морето, ликвидират в дома му столично предградие Халил ал Уазир, по-известен като Абу Джихад, заместник на Арафат и военен ръководител на ООП. Съветът за сигурност осъжда и тази операция с резолюция 611, отново при въздържане на САЩ. Израел призна участието си едва на 1 ноември 2012 г., когато военната цензура разреши на „Йедиот Ахронот“ да публикува интервю с Нахум Лев, тогава заместник-командир на „Сайерет Маткал“, елитната част за специални операции на Генералния щаб на IDF, който разказва, че е стрелял по Абу Джихад.

Близо 40 години по-късно подобен удар порази катарската столица Доха. На 9 септември 2025 г. група от 10 израелски изтребителя, придружени от самолет за дозареждане във въздуха, атакуваха сграда, в която по думите на Хамас преговарящи на движението обсъждат американско предложение за примирие в Газа. Загиват 5 членове на движението, сред които синът на главния преговарящ Халил ал-Хая, и един ефрейтор от Силите за вътрешна сигурност на Катар. Самият ал-Хая оцелява. Катар е домакин на авиобаза Ал-Удейд, най-голямата американско военно съоръжение в Близкия изток, и приютява политическото бюро на Хамас от 2012 г. – по думите на катарските власти, по молба на САЩ. Президентът Доналд Тръмп настоя, че е бил уведомен твърде късно, за да спре удара. На 11 септември членовете на Съвета за сигурност на ООН, сред които и САЩ, осъдиха ударите в Доха, без да назоват извършителя.

Сравнението илюстрира три общи елемента. Тунис приема ръководството на ООП в отговор на настояване от САЩ, а Катар, по собствените си думи, приема политическото бюро на Хамас по същата причина. И при двата случая американската страна заявява, че не е уведомена навреме. Нито през 1985 г., нито през 2025 г. Вашингтон не блокира осъждането в ООН, но в същото време не му придава тежест: първия път гласува „въздържал се“, докато втория път подкрепя изявление, което не назовава името на извършителя. Разликата е развръзката. Перес говореше единствено за самоотбрана, а на 29 септември 2025 г. Бенямин Нетаняху се обади от Белия дом на катарския премиер шейх Мохамед бин Абдулрахман Ал Тани, за да поднесе своите извинения за нарушения суверенитет и убития катарски военнослужещ и обеща, че Израел няма да повтори подобен удар.

Но обещанието идва след удара, а не преди него. Поредицата Хамам Шот, Сиди Бу Саид и Доха показва едно и също поведение: присъствието на палестинско ръководство в трета държава никога не е спирало израелски удар – дори когато домакинът е партньор на САЩ и приема гостите по насърчение от Вашингтон. Срещу започналата през 1985 г. серия стои едно-единствено обещание, затова нов подобен удар остава по-вероятният изход.

Израелско министерство публикува прогнози за протести с координати и оценки на риска

🇮🇱🌍 Израелското министерство по въпросите на диаспората и борбата с антисемитизма публикува седмични прогнози за „антиизраелски“ протести по света с дата, местен час и оценка на риска, а за събитията над най-ниското ниво – координати и разстояние до обект, свързан с Израел. Документите са озаглавени „седмичен доклад с ограничен достъп“, но са публично достъпни на правителствения портал gov.il и всеки може да ги изтегли.

Първата прогноза в архива на ведомството обхваща седмицата от 19 декември 2024 г. Оттогава са излезли над 50 седмични броя и десетки отделни доклади за единични акции, насочени срещу мачове на израелски футболни отбори, гостувания на израелски политици и акостиране на круизни кораби с израелски туристи в гръцки пристанища. Поредицата стана широко известна на 25 септември, когато изследователски профил в социалната мрежа Х подреди около 2000 записа от нея в 4 инфографики. Публикацията събра над 300 000 прегледа за по-малко от 48 часа.

От края на 2022 г. начело на министерството е Амихай Чикли. Прогнозите се публикуват в раздела J-SOC с доклади заедно с двуседмични обзори на антисемитски инциденти и ретроспективни доклади за нападения срещу евреи в чужбина.

Последният брой се отнася до периода 24 септември–1 октомври и включва 29 събития в 14 страни. Първи ред в таблицата с по-сериозните оценки е демонстрация в Цюрих на 25 септември от 17:00 ч. при павилион в парка Платцшпиц. Координатите са отбелязани до стотна от секундата, а близостта е изчислена като 230 метра до хотел Marriott. В следващите колони стоят 5 групи организатори, сред които градска климатична стачка, броят последователи на всяка от тях в социалните мрежи, харесвания на публикацията и описание на събитието на английски и иврит. Нивото на риска е средно.

Обектите, до които се измерва разстоянието, не са само посолства и консулства. Протест в Рим от същата седмица е отбелязан на 1,89 км от хотел на веригата NH, а специалният доклад за дните около 7 октомври посочва, че демонстрациите на амстердамския площад „Дам“ ще се проведат на 220 метра от хотел, „често използван от израелски летателни екипажи“. Разстоянието се измерва и при случаите на акция пред мисия на друга държава: протестът в подкрепа на т.нар. „Четирима от Сумуд“, задържани в Тунис от над половин година, която ще се проведе пред тунизийското консулство в Монреал, е описана като провеждаща се на 700 метра от израелското консулство.

Скалата е обяснена в самия край на всяко издание. Нисък риск е „възможност за незначителни смущения или медийно отразяване“, среден е „възможност за незначително насилие или сериозни смущения“, висок значи, че „вероятно ще има насилие“, а много висок предвижда „значително насилие със сериозни травми“. Оценката отбелязва „потенциалната вреда за еврейски и израелски общности и обекти“ и сред факторите изброява близост до такива обекти, разположение в голям град, предишни случаи на насилие, свързани с организатора, тон на реториката около протеста и активност на потребителите в социалните мрежи, като „например харесванията на публикациите“. Ведомството използва своите доклади за предупреждения, отправени към сънародниците си в чужбина: през август то предупреди израелците в Гърция за серия от пропалестински протести из страната.

Най-сериозната оценка за „висок риск“ от последния брой е за Букурещ. На 26 септември в 14:30 ч. пред Националния театър беше насрочено шествие на колектива Solidaritate România-Palestina, чиято страница има 20 518 последователи. Началният час съвпада с обявата на организаторите в местната преса; самата колона трябваше да тръгне в 16:00 ч. по булевардите „Николае Бълческу“ и „Георге Магеру“ към площад „Виктория“. Министерството описва събитието като „публични събрания и шествие“ относно хуманитарното положение на палестинците. От изброените в методиката фактори в записа се открояват два: разстоянието от 1,23 км до израелското посолство и 3231 харесвания, най-много в таблицата.

Под заглавието „антиизраелски протести“ в същия брой стоят и събития с по-широк предмет. Шествието в Цюрих е обявено и като климатична стачка. В Лайпциг като „среден риск“ е оценена демонстрация, чиито организатори са ученическа стачка срещу наборната служба, младежката организация SDAJ и Германската комунистическа партия. Описанието започва с „пропалестински протестиращи“, но без да спомене Израел, а изброява социалните съкращения, милитаризацията и войната. Демонстрация в Ливърпул пред конгреса на Лейбъристката партия, организирана от Кампанията за ядрено разоръжаване (CND), Palestine Solidarity Campaign, Мюсюлманската асоциация на Великобритания и коалицията Stop the War, също е обозначена със среден риск, както и шествие в Лайден и демонстрация в Бари с публикации с по 3 харесвания.

Записите с нисък риск са по-кратки: включват само дата, час, място и държава, без описание и сведения за организатора. В подобен вид в поредицата попада и България. Прогнозата за седмицата 6–13 март 2025 г. съдържа два български записа за 8 март – Съдебна палата в София в 16:00 ч. и Централна поща в Пловдив в 18:00 ч. На същите места за същите часове са били обявени шествията за Международния ден на жената. Софийското под надслов „Феминизъм, а не милитаризъм“ беше организирано от неформалния колектив „Феминистки мобилизации“ с искания за мерки срещу домашното насилие, равенство между половете на работното място и достъп до социални услуги. Пловдивското беше организирано от фондация „Поглед“ и феминистката инициатива „Люта хала“. Прогнозата не посочва защо двете шествия са в нея.

Паралелно министерството публикува специален доклад за протестите около 7 октомври, три години след терористичното нападение на Хамас в южен Израел. Към 24 септември то включва 119 събития в 30 страни, всички насрочени за първите две седмици на октомври – 75 с ниска, 32 със средна и 12 с висока степен на риск. Събитията в радиус от 2,5 км от посолство, консулство или друг обект, свързан с Израел, общо 18, са отбелязани с бели маркери на карта на концентрацията на събитията. Най-много са обявени в Австралия, САЩ, Испания и Обединеното кралство, а България и Румъния не фигурират в списъка.

Източници на данните не са назовани: докладите говорят за протести, „установени от нашите източници“. Колоните с последователи и харесвания обаче показват, че поне част от данните идват от публикации на организаторите. Профилът S.B.S представя поредицата като част от по-широко усилие на Израел да пази международния си образ, докато един от отговорите под него таблиците са наречени „транснационално набелязване“ на чуждестранни активисти.

Министерството поддържа публично достъпна база с данни за протести в чужбина, обновявана почти всяка седмица. За събитията над най-ниското равнище на риск тя включва час, координати и организатори. 12-те протеста около 7 октомври, посочени като „висок риск“, ще позволят съпоставка на прогнозите и реалните събития. Но липсата на сблъсъци сама по себе си няма да докаже, че скалата измерва единствено близост до израелски обекти или популярност на публикациите. За оценка на тяхната надеждност са необходими по-пълни данни за използваните фактори и резултатите от наблюдаваните протести.

ЦАХАЛ показа дете, използвано за пренасяне на оръжия в Газа

🇵🇸🧒🇮🇱 Дете, използвано за пренасяне на оръжия до жилищна сграда в централните части на Ивицата Газа, беше запечатано на видео от дрон за въздушно наблюдение на Израелските отбранителни сили (IDF). На кадрите се виждат възрастен и дете, които върви пред него по улицата, пренасяйки автомат в ръце до ограден имот. IDF твърди, че възрастният е изпратил детето, за да осуети израелски удар и да осигури прехвърлянето на оръжия към цивилния дом.

IDF не уточнява самоличността на възрастния, неговата принадлежност към конкретна групировка, точното място на заснемане или възрастта на детето. Изявлението сочи възрастния мъж за участник във въоръжена групировка, който поставя детето в ролята на „човешки щит“, използван за подготовка на нападения срещу израелски военни около т.нар. „жълта линия“.

Въпросното определение носи и конкретен правен смисъл. Международното хуманитарно право забранява цивилни да бъдат разполагани или придвижвани с намерението да предпазят от нападение военна цел или операция. Присъствието на бойци, оръжия или друга военна инфраструктура сред цивилното население се явява нарушение на задълженията за предпазване на цивилните, но не доказва автоматично употребата им като човешки щит. Международният комитет на Червения кръст посочва, че решаващият елемент е именно намерението цивилното присъствие да възпре атакуващата страна.

IDF в конкретния случай твърди, че наблюдението е позволило на силите му да разпознаят замисъла и това ги е възпряло от нанасяне на удар. Разпространеното видео показва физическото разделяне на възрастния с детето, докато пренася оръжието, но няма звук и не е запечатало изрични инструкции от възрастния.

Това далеч не е първият подобен случай в палестинския анклав. В продължение на повече от десетилетие ООН последователно описва в своите доклади въвличането на палестински непълнолетни в действията на въоръжени групировки в ивицата Газа. Документираните прояви се простират от обучение, идеологическа подготовка през помощни функции до индоктринация и участие в терористични нападения. Правозащитни групи очертават устойчива система, при която границата между детството, политическата мобилизация и участието в терористични атаки съзнателно се размива.

Един от ранните проверени случаи е от войната в Газа през 2008–2009 г. В годишния си доклад за децата и въоръжените конфликти генералният секретар на ООН Бан Ки-мун потвърждава вербуването на 16-годишно момче от бригадите „Изедин ал Касам“, въоръженото крило на Хамас. Това е повече от общо обвинение или пропаганден материал: подобни случаи са преминали многократно през механизма на ООН за наблюдение и проверка на тежки нарушения срещу деца.

През войната от 2014 г. моделът става по-видим. ООН получи данни за 9 случая на вербуване и използване на деца от палестински въоръжени групи, като извърши проверка на 5 от тях. При документираните случаи е 16-годишно момче, ранено и пленено по време на засада на „Ал-Касам“ срещу израелските войски край Нир Ам и Ерез. Други две 17-годишни момчета, свързани с въоръжени групировки, са убити при израелски удари в Джабалия и Хан Юнис. При още два случая видеозаписи на „Ал-Касам“ показват непълнолетни да преминават военно обучение и да правят предсмъртни обръщения.

Проверката на ООН отделя недоказаните случаи от изрично установените. Именно затова петте проверени случая от 2014 г. имат несравнимо по-голяма тежест от значително по-широките числа, разпространявани от участници в бойните действия. Те доказват, че деца действително са били включвани в бойната система на групировките в Газа, включително в структури на Хамас, без да дават основание всички загинали юноши да бъдат причислявани към тях.

След активната фаза на бойните действия подготовката продължава в летни лагери. През 2015 г. бригадите „Ал-Касам“ докладват за военен лагер с над 25 000 момчета и младежи между 15 и 21 години. Тази широка възрастова група смесва непълнолетни с пълнолетни участници, но нейната долна граница недвусмислено включва деца. Програмите съчетават физическа подготовка, строева дисциплина, работа с оръжия, наред с и политическо и религиозно обучение.

През 2019 г. УНИЦЕФ описва едноседмични лагери на „Ал-Касам“ и бригадите „Ал-Кудс“, въоръжено крило на Ислямски джихад, в които участват деца от 14-годишна възраст. Публикуваните от групировките снимки и записи показват участници с макети и истински оръжия във бойни занятия. Те дори обявяват, че нейните програми са насочени към 3000 души на възраст между 15 и 25 години във всичките пет административни района на ивицата.

ООН изрично посочва, че тогава не е получила данни за отделни случаи или установен модел на вербуване, който да произтича непосредствено от лагерите. Посоченото уточнение не ги прави в безобидни младежи инициативи. Организирането им от въоръжените крила, участието на деца редом с възрастни и обучението с оръжия създават подготвителна среда за бъдещо включване във военните структури. Разликата е между доказано вербуване и системна подготовка за него, а не между военна и гражданска дейност.

През 2020 г. ООН проверява нови два случая на палестински момчета, вербувани от бригадите „Ал-Касам“. Генералният секретар призова формированието да спре вербуването и използването на деца. Три години по-късно Хамас и Ислямски джихад отново организират лагери, на които излагат непълнолетни на военно съдържание и занятия за индоктринация. Тази поредица сочи, че става дума за наложен организационен подход, а не за единично отклонение на местен командир.

Докладът на генералния секретар за 2023 г. поставя тренировъчните лагери до най-тежките нарушения, извършени срещу деца през годината. ООН посочва, че „Ал Касам“ и „Ал Кудс“ отново са организирали летни програми с военно съдържание. В същия документ организацията приписва на Хамас, „Ислямски джихад“ и други формирования отвличането на 47 израелски деца при клането на 7 октомври 2023 г. От този ден нататък 36 от тях бяха държани като заложници в продължение на месеци и бяха подложени на нечовешко отношение под земята под Газа.

Така хронологията обхваща различни функции, които не бива да се смесват, но се допълват. Терористични лагери подготвят и привикват деца към структурата, символите и оръжието на групировките. Проверените случаи показват следващата стъпка: реално вербуване и използване. Отвличането на деца за използването им като заложници и жив щит разкриват и другата страна на отношението към детето във войната – не само като свой собствен човешки ресурс, но и като пленник, чието страдание може да служи за натиск.

Международното право дефинира различни прагове за отговорност, но не оставя празно пространство за подобни практики. Римският статут определя като военно престъпление набирането и употребата в бойни действия на деца под 15 години. Допълнителен протокол към Конвенцията за правата на детето изисква от всички недържавни въоръжени групировки при никакви обстоятелства да не вербуват или използват лица под 18-годишна възраст. Помощната им роля също е забранена: прехвърляне на боеприпаси, разузнаване, предаване на съобщения и обслужване на бойци биха могли да изложат детето на същата опасност като и непосредственото участие в боя.

Новият запис е особено показателен именно тук. Детето не е страничен свидетел на терористична дейност, а съзнателно е включено във веригата по прехвърлянето им. Ако замисълът е бил присъствието му да спре удар, към употребата му за помощна задача се добавя и забраненият метод на човешкия щит. Отсъствието на изстрел или видимо насилие в краткия запис не прави възложената роля цивилна.

Втората линия на досието е използването на цивилна среда за военни цели. Amnesty International установи, че по време на войната през 2014 г. палестински групировки са стреляли с ракетни снаряди и боеприпаси от жилищни райони и в непосредствена близост до цивилни сгради. Организацията определя посочените действия като далеч от изолирани. UNRWA откри оръжия и компоненти за тях в три свои празни училища; при проверката на един от обектите в бежанския лагер Нусейрат са били открити 120-мм минохвъргачна тръба, стойка и три контейнера за боеприпаси.

Обстрелите от жилищни райони и складирането в училища излагат цивилните на предвидим риск, защото превръщат защитени обекти в част от бойното пространство. Amnesty International посочва същевременно, че складирането на боеприпаси в цивилна сграда или нанасянето на обстрел от гъстонаселен район не са непременно „човешки щит“ в тесния правен смисъл. За това нарушение трябва да се докаже, че цивилните са били използвани умишлено, за да направят целта недосегаема. Организацията не можа да препотвърди конкретните обвинения на Израел за физическо принуждаване на жители през 2014 г.

Подобни разграничения не смекчават отговорността на групировки като Хамас, а тъкмо напротив – правят я по-прецизна. Заемането на позиции в гъстонаселени квартали нарушава задължението да вземат всички практически възможни мерки за защита на цивилното население. Съзнателното разполагане на невръстно дете с оръжие, за да се предотврати удар, би преминало и по-високия праг за използване на човешки щит. Нито едното нарушение освобождава Израел от собствените му задължения да различава военни цели от цивилни, да избягва несъразмерни удари и да прекратява атака, когато очакваната вреда за населението става прекомерна.

Годишният доклад на Amnesty International за 2025 г. показва, че основният проблем в никакъв случай не е останал в историята. Палестински групировки продължават да разполагат военни цели непосредствено до градски зони и по този начин застрашават жителите на Газа. Това независимо заключение не удостоверява всеки отделен израелски разказ, но потвърждава практиката, към която IDF отнася новия видеозапис.

Краткият кадър от централната част на ивицата Газа успя да събере в единен образ вербуването на деца и употребата на цивилна среда за терористични цели: малолетен, натоварен с оръжие, и жилищен имот, към който той е насочен. Самоличността на човека и конкретната му организация остават неизвестни. Методът обаче е разпознаваем от проверената хронология: въоръжените структури превръщат децата и цивилната среда в оперативен ресурс, а последиците остават за населението, сред което действат.

Израел отговори на Абдула II с решението на Йордания от 1988 г.

🇮🇱🇺🇳🇯🇴 Министерството на външните работи на Израел отговори на речта на йорданския крал Абдула II пред Общото събрание на ООН, припомняйки решение на Йордания преди 38 години, с което всички жители на Западния бряг бяха едностранно лишени от своето гражданство. Според ведомството така кралството е нарушило международното право, на което сега се позовава.

Публикацията започва с думите: „Особено забавно е да чуем краля на Йордания да говори така страстно за международно право и правата на палестинците в Юдея и Самария“ – израелското название за Западния бряг. Завършва с ироничното: „Разкажете ни още за международното право“.

Поводът е речта на Абдула II в общия дебат на 81-вата сесия на Общото събрание на ООН на 22 септември. Отделна част от нея той посвети на Западния бряг. Според него постепенното разширяване на израелския контрол там е придобило много по-агресивен характер, а за действия, които той определя като нарушения израелските власти използват смекчаващи определения. По думите му събарянето на палестински домове за разширяване на незаконни селища не е прилагане на закона, а „принудително преместване“. Той описа присвояването на окупирана територия като „фактическа анексия“, а мрежата от контролно-пропускателни пунктове – като „система на подчинение“. Абдула II попита и дали бездействието на военнослужещи, докато заселници нападат палестинци, е „поведение на демократична държава, управлявана от закона“. Основният му въпрос беше: „Ако международното право може да бъде игнорирано десетилетия, тогава колко струва това право?“

Публикацията на израелското външно министерство не разглежда тези обвинения и не обсъжда селищата, събарянето на домове, насилието на заселници и регистрацията на земя. Вместо това ведомството насочва вниманието към решенията на Аман от лятото на 1988 г.

Обвинението се отнася до спирането на правните и административните връзки между Йордания и Западния бряг. На 30 юли 1988 г. крал Хюсеин разпуска долната камара на йорданския парламент, където половината места се полагат на представители на Западния бряг. На следващия ден, 31 юли, той прави обръщение към нацията, в което обявява прекъсването на връзките с територията, която Йордания е анексирала през 1950 г. и над която губи контрол във войната от 1967 г.

Инструкциите за изпълнение на решението определят като палестинци, а не като йорданци, всички, които към 31 юли 1988 г. живеят на Западния бряг. Постоянните им паспорти са заменени с временни, валидни две години, без национален номер. Този номер удостоверява йорданско гражданство; временният паспорт служи като документ за пътуване, но не удостоверява гражданство. Според оценка на базираната в Бейрут организация за правни изследвания Legal Agenda така около 1 млн души са оставени без гражданство под израелска окупация. В обръщението си Хюсеин обявява и спирането на програма за развитие на Западния бряг на стойност 1,3 млрд. долара.

Израелското обвинение обаче не посочва мотива, с който Хюсеин обосновава решението си. През 1974 г. срещата на върха на Арабската лига в Рабат признава Организацията за освобождение на Палестина (ООП) за единствен законен представител на палестинския народ. В обръщението си кралят заявява, че Йордания „уважава желанието на ООП, единствения законен представител на палестинския народ, да се отдели от нас като независима палестинска държава“. Решението е оповестено в разгара на първата интифада – палестинското въстание срещу израелската окупация. Хюсеин го представя като стъпка в подкрепа на бъдеща палестинска държава.

В същата реч кралят уверява гражданите от палестински произход, които живеят на източния бряг на река Йордан, че запазват „пълните права на гражданството“. Формулировката на израелското министерство, че паспортите са били „конфискувани или неподновени“, също не описва целия механизъм: инструкциите от 1988 г. предвиждат замяната им с двегодишни временни паспорти. Тази възможност за пътуване обаче не означава запазване на гражданството.

Критики към йорданската практика има и извън израелските официални изявления. В доклада „Отново без гражданство“ от февруари 2010 г. Human Rights Watch описва отнемане на гражданство, което определя като произволно и „без ясно основание в закона“. Организацията се позовава на принципа от Всеобщата декларация за правата на човека, че никой не може да бъде произволно лишен от гражданството си.

Докладът разглежда и случаи след 1988 г. Инструкциите не уреждат изрично положението на йорданците от палестински произход, които тогава живеят извън кралството и извън Западния бряг. Според Human Rights Watch тази неяснота позволява на служителите да отнемат националния номер „по хаотичен и произволен начин“. Само в периода 2004-2008 г. повече от 2700 души губят своето гражданство.

Human Rights Watch цитира официалното обяснение на Йордания: не иска да улеснява обезлюдяването на Западния бряг от палестинци. Организацията допуска и друг възможен мотив – желанието на властите да прекратят гражданството на стотици хиляди души с перспективата те да бъдат върнати на Западния бряг или в Израел при бъдещо уреждане на бежанския въпрос.

Описаната от Legal Agenda съдебна практика разграничава прилагането на инструкциите от разширяването им извън определения обхват. Тя се позова на решение № 129 от 1998 г. на Висшия съд на справедливостта – административната съдебна инстанция на кралството. В него съдът приема отнемането на гражданство за законно, тъй като в досието на жалбоподателя като местоживеене е посочен Витлеем, а паспортът му носи печат за „зелена карта“ за преминаване по мостовете над река Йордан.

По данни на Legal Agenda в други дела съдът отменя решения за отнемане на гражданство, когато дадените инструкции не се отнасят за засегнатото лице. В такива случаи приема за незаконни замяната на постоянен паспорт с временен и заличаването на националния номер с довода, че лицето е палестински гражданин. В цитираните решения съдът прилага инструкциите, но ограничава разширяването на техния обхват. Това все пак не решава въпроса за съответствието на йорданската практика с международното право.

Публичната размяна на остри реплики е между две страни, които имат мирен договор от 1994 г. но включва иронично обръщение на израелско ведомство към йорданския държавен глава. В речта си Абдула II нарече експанзионизма на израелското правителство „регионална заплаха“. Той предупреди, че всяка заплаха за северната граница на Йордания или за водната ѝ сигурност е заплаха за националната сигурност. Според него, когато става дума за Израел, резолюциите „свършват там, където започват: на хартия“.

Отговорът на министерството не коментира и представената от краля карта на селищата, нито твърдението му, че в ивицата Газа са убити поне 300 палестински деца през първите 300 дни от примирието. Вместо да разгледа тези сведения, ведомството поставя под въпрос основанията на йорданския монарх да отправя критики.

Обвинението за 1988 г. и твърденията на краля засягат различни периоди и различни действия. Решението на Абдула II се отнася до гражданството на хора, които дотогава счита за свои граждани. Обвиненията от 2026 г. за Западния бряг засягат земята, домовете и свободата на движение на хора под израелски военен контрол. Евентуално установено нарушение от страна на Йордания не решава въпроса за законността на израелските действия.

В този смисъл публикацията оспорва последователността на критикуващия, без да отговаря по същество на отправените от него критики. В същото време позоваването на международно право не освобождава Аман от отговорност за собствената му практика, която Human Rights Watch определя като произволно лишаване от гражданство.

Анализ: Блинкън повтори формулата за две държави пред американска аудитория

🇺🇸🎙 Бившият държавен секретар на САЩ Антъни Блинкен отправи призив за нова вълна на подкрепа към решението за две държави на израелско-палестинския конфликт, включително в САЩ. В своето интервю за Bloomberg Radio, той обобщи целта с думите „сигурен Израел, суверенна Палестина“, но не уточни конкретни стъпки за нейното постигане. Изказването беше  направено в края на разговора, когато бяха засегнати разделението в Демократическата партия по отношение на Израел и въпросът дали и следващият американски президент ще трябва да търси решение за Газа.

Блинкен се обърна към два максималистични лагера: към онези, които според него скандират „от реката до морето“ с искане Израел да изчезне от лицето на земята, и към привържениците на „Голям Израел“, които искат да изчезне палестинската държавност. Той отхвърли и двете перспективи, като посочи, че става дума за 7 милиона евреи и 7 милиона араби и нито една от двете общности няма да изчезне. Според него отказът да се приеме тази ключова реалност превръща хората в част от проблема, не от неговото решение. „Какво е решението? Решението е това, което винаги е било, въпреки че вече сякаш никой не вярва в него: сигурен Израел, суверенна Палестина“, обобщи Блинкен.

Веднага след това той уточни, че търси подкрепа не само от израелци и палестинци, но и от американците, и допълни, че човек може с основание да се обяви против политиката на държавата Израел, без да оспорва нейното право на съществуване. Този акцент отговаря на темата за разделението сред демократите, която беше повдигната от водещия Джо Матю.

Интервюто, което продължава малко под 24 минути, е посветено предимно на други въпроси: регулирането на изкуствения интелект, войната срещу Иран, пакета санкции срещу Русия и две публикации в израелския печат, свързани с клането от 7 октомври 2023 г. Блинкен определи като измислица обаждането от премиера на Катар, описано в една от тях. За другото сведение – че президентът на ОАЕ е отправил предупреждение към израелския премиер Бенямин Нетаняху – заяви, че Вашингтон не е чувал за такова нещо. Отговорът за решението за две държави бе последният по политическа тема, преди разговорът да премине към неговите мемоари, които той очаква да излязат през есента на 2027 г.

В самото интервю има ключова разлика между начина, по който Блинкен говори за Иран, и този, по който представя конфликта между Израел и Хамас. За Ислямската република той определя мирните преговори като изход и заяви, че войната може и трябва да приключи още на следващия ден. В същото време призна, че договорката би дала нещо и на Техеран: плащане за транзит през Ормузкия проток, което формално да не се нарича такса, облекчаване на санкциите или съчетание от двете. Според него военно решение няма без пълномащабна сухопътна инвазия, а Иран разполага с десетки хиляди ракети и дронове и продължава да ги произвежда. В отговора за Израел и палестинците Блинкен не уточни коя страна трябва да направи отстъпка и какво би получила срещу нея.

Променен е и начинът, по който той представя демографския аргумент. В статия за Wall Street Journal от 11 август 2025 г. Блинкен използва три числа: 7 млн. израелски евреи, 2 млн. израелски араби и около 5 млн. палестинци на Западния бряг и Газа. Изводът му е същият – нито една от тези общности няма да изчезне, независимо от представите на екстремистите от двете страни. Пред Bloomberg трите числа той обобщава в две.

Посочените статистически данни подкрепят твърдението за приблизително равенство в демографията. На 12 май 2026 г. палестинското статистическо министерство докладва за 7,4 млн. палестинци в пределите на историческия регион. Към 1 януари 2026 г. израелското ведомство отчита 7,8 млн. души в категория „евреи и други“, от които 7,2 млн. са евреи. Това са близки по размер общности, макар данните да са актуални към различни дати и да използват различни категории. Обобщението на Блинкен не изключва 2 млн. израелски араби от сметката, но заличава разграничението между самите тях като пълноправни граждани на Израел и палестинците в Западния бряг и ивицата Газа. Демографското сравнение само по себе си не значи, че те образуват единен политически лагер.

Самото решение също е представено в съкратен вид. Статията от август 2025 г. беше отговор на обявените от Франция, Великобритания, Канада и Австралия намерения за признаване на палестинска държава. В нея Блинкен направи предложение за механизъм: признаване в определен срок и при изпълнение на конкретни условия, 3-годишен период и оценка дали са спазени всички изисквания, изготвена от Съвета за сигурност на ООН. Правото на американско вето трябваше да даде гаранция на Израел. Условията за разоръжаването на палестински фракции, отказ от обвързване с Иран и реформа на Палестинската автономия. Отговорът в ефира на Bloomberg нито един от тези срокове, условия и гаранции не бяха изложени. Акцентът беше върху целта и обществената подкрепа за нея, което само по себе си не доказва отказ от предишни предложения.

Подобно обръщение към двата лагера направи Рам Емануел на 8 юли 2026 г. в Тел Авив. Бившият посланик в Япония и ръководител на кабинета на президента Барак Обама заяви, че нито скандиращите „от реката до морето“, нито привържениците на „Голям Израел“ ще постигнат целите си. Той определи и двете представи като фантазии, скандирани от фанатици.

Емануел обаче добави конкретни предложения: санкции срещу заселници, срещу израелски длъжностни лица, които оправдават тяхното насилие, и срещу банките и строителните дружества, които финансират и изграждат нови селища. Той представи решението за две държави като „решение с 23 държави“, по което арабските столици поемат отговорност за палестинското ръководство. Така в рамките на малко повече от два месеца двама висши демократи използваха идентичен аргумент, но Емануел го обвърза с конкретни мерки за натиск.

Междувременно положението на терен се промени значително. Примирието от 9 октомври 2025 г. очерта т.нар. „жълта линия“, зад която израелските сили запазиха контрол върху 210 кв. км (58% от ивицата Газа). На 28 май 2026 г. Нетаняху нареди на IDF да овладее 70% от територията и този дял беше достигнат през юли месец. На 7 юли Хамас разпусна цивилното си правителство след близо две десетилетия във властта, докато ръководителят на администрацията му Мохамед ал-Фара подаде оставка. Разоръжаване обаче не беше обявено. Разпускането на правителството само по себе си не установява, че движението е загубило фактическото си влияние върху управлението.

Органът, който трябва да поеме управлението на ивицата, е Националният комитет за администрацията на Газа (NCAG). Той е съставен от палестински технократи и беше учреден през януари 2026 г. по Резолюция 2803 на Съвета за сигурност на ООН. Комитетът е подчинен на Съвета за мир, ръководен лично от Доналд Тръмп, с генерален директор Николай Младенов.

Комитетът, оглавяван от Али Шаат, работи от Кайро, тъй като Израел не допуска неговите членове в Газа. Той се отчита пред Съвета за мир и Съвета за сигурност, а Палестинската автономия се очаква да поеме управлението едва около 2027 г. На 4 август 2026 г. Съветът за мир обяви, че израелско изтегляне отвъд жълтата линия ще има единствено след пълното разоръжаване на Хамас, което включва лекото и тежкото въоръжение, наред с подземна инфраструктура .

Така процесът е поставен като предварително условие за изтеглянето, а бъдещата администрация остава извън ивицата Газа. Това затруднява прехода към ново управление и възстановяване, но не твърди, че всяка дейност по тях е невъзможна преди пълното изтегляне. Налице е разминаване между формалните решения и контрола на терен: Хамас е разпуснал цивилното си правителство, без да обявява разоръжаване, Израел контролира 70% от ивицата, а комитетът на Шаат продължава да работи от Кайро.

Блинкен заяви пред Bloomberg, че е оставил план за следвоенното управление на Газа: как да се гарантира сигурността, как да се управлява анклава и как да се възстанови така, че израелските сили да могат да се изтеглят изцяло. Планът е предаден при смяната на американските администрации в началото на 2025 г. Действащият механизъм е различен, с друго ръководство и резолюция на ООН. Той обаче трябва да реши същия фундаментален проблем – как да съгласува сигурността, предаването на властта и изтеглянето на Израел. Самото наличие на предишния план не показва дали той би преодолял сегашното блокиране.

В Западния бряг протича отделен процес. През юли 2025 г. Кнесетът прие със 71 на 13 гласа необвързваща резолюция за разпростиране на израелския суверенитет върху територията. През октомври законопроект на депутата Ави Мааз със същата насоченост премина първоначално гласуване с 25 на 24 гласа. След това председателят на управляващата коалиция Офир Кац обяви, че процедурата няма да продължи. През април 2026 г. Chatham House описа развитието като ускоряваща се фактическа анексия – процес, който не зависи единствено от приемането на формален закон.

Политическата среда също поставя ограничения пред призива на Блинкен. Кнесетът се саморазпусна на 17 юли, а изборите са насрочени за 27 октомври. Според допитване на института „Митвим“ от юни подкрепата за решението за две държави сред израелските евреи е 25% – близо половината от нивото до 7 октомври 2023 г. Нито една еврейска опозиционна партия не води кампания с такава платформа.

Първичните избори на демократите в САЩ през 2026 г. показаха успехи на кандидати с остри критики към Израел. На 4 август Абдул Ел-Сайед победи Хейли Стивънс в надпреварата и спечели номинация за сената от Мичиган въпреки 65 млн. долара разходи на външни организации в нейна подкрепа. Кандидатите, които определят израелските действия в Газа като геноцид, спечелиха първични избори в Ню Йорк, Ню Джърси, Пенсилвания и Колорадо. Тези резултати са важни за средата, в която Блинкен търси подкрепа, но сами по себе си не показват отхвърляне на решението з две държави.

В разглеждания отговор Блинкен се обръща към привържениците на две крайни позиции, без да отправя конкретни искания към правителството на Израел, Хамас или Съвета за мир. Именно решенията на тези участници имат ключово значение за разоръжаване, изтегляне и достъп на комитета до Газа. Съдбата на законодателните инициативи за Западния бряг зависи отделно от парламентарната процедура в Кнесета и политическите кръгове на Израел.

Възможен е и друг прочит на изказването. В контекста на въпроса за партийната политика на САЩ призивът може да е бил насочен преди всичко към запазване на обществена подкрепа за решението за две държави. При такова тълкуване Блинкен търси съгласие около политическа цел, без да предлага в този отговор нова преговорна инициатива. Това обяснява и защо непосредствено след призива той разграничава критиката към израелската политика от оспорването на правото на държавата да съществува. Практическият въпрос обаче остава: кой трябва да направи първата отстъпка и какво би получил срещу нея.

Анализ: Adidas се извини след бойкот, задвижен от невярно твърдение

🇩🇪👟🇮🇱 Adidas поднесе извинение за рекламен плакат в своите магазини в Израел, след като 5-дневна вълна на недоволство в социалните мрежи тиражира обвинения към компанията, стъпили на невярно твърдение. „Съзнаваме, че изображение, използвано в скорошна местна кампания на нашия местен екип, предизвика тревога и остри реакции“, гласи изявление на германската компания, цитирано от Anadolu. „Никога не сме имали намерение да обидим и се извиняваме на всички засегнати.“ В същото време, в отговор до Times of Israel, Adidas отхвърли внушението, че услугата е създадена специално за израелски военнослужещи.

Плакатът рекламира Single Shoe – услуга, която позволява на човек с ампутиран крак да закупи само една обувка за половината от цената на чифт. Adidas я пусна на 19 януари 2026 г. в 23 европейски държави, само в собствените си магазини, след като я разработи съвместно с Британската параолимпийска асоциация и други организации в тази област. През пролетта услугата беше започна да се предлага в Близкия изток и Азия, включително ОАЕ, Палестина, Ливан, Саудитска Арабия, Кувейт, Катар и Египет. За израелския пазар местният екип подготви серия от плакати с 11 спортисти с увреждания. Те бяха поставени само в магазини в Израел и не бяха част от глобална рекламна кампания. Шалев Битон, който беше сред участниците, обяви участието си в Instagram на 26 август и обясни, че години наред е плащал за чифт обувки, от който използва само едната.

Битон губи крака си на 12 май 2021 г. По това време служи в бригада „Нахал“. Намира се в бронирана бойна машина от израелската страна на границата, когато противотанкова управляема ракета, изстреляна от Газа по време на операция „Пазител на стените“, поразява машината. Загива старши сержант Омер Табиб. Битон е тежко ранен, левият му крак е ампутиран, а след рехабилитация той се завръща към бягането с протеза. Видеото, публикувано на профила му в Instagram, е на иврит и не споменава нито военната му служба, нито обстоятелствата, при които е загубил крака си.

Тук възниква основното фактологично разминаване между призивите за бойкот и биографията на Битон. Голяма част от публикациите, достигнали до многомилионна аудитория, твърдят, че той е сред участниците във войната срещу Хамас в ивицата Газа, започнала след 7 октомври 2023 г. или е загубил крака си вътре в палестинския анклав. Хаштагът #BoycottAdidas набра скорост през уикенда на 5-6 септември, като отделни публикации събраха стотици хиляди, а някои дори милиони преглеждания. Групата „Eye on Palestine“, която има над 300 000 последователи в X, написа, че с избора си Adidas откроява войник от армията, отговорна за най-високия дял детски ампутации в света, докато подминава палестинските жертви. Активистката Абир Хатиб публикува: „Изгарям всеки продукт на Adidas, който притежавам.“ Испанският актьор Хавиер Бардем сподели поредица от призиви в Instagram Stories, с които изведе кампанията извън непосредствените среди на активистите.

Критиката обаче има и втори пласт, който не зависи от невярното твърдение за Битон. Стефани Уестбрук, координатор на спортните бойкоти в Палестинската структура за академичен и културен бойкот (PACBI) формулира възражението срещу самия избор: според нея рекламата е обида към палестинците, изгубили свои близки или крайници. Данните, на които стъпва въпросната критика, са извеснти. Според доклад на Световната здравна организация от май 2026 г. от 167 376 ранени в Газа след 7 октомври 2023 г. около 42 000 живеят с трайни увреждания – близо 1 на всеки 4 ранени – а едно от всеки 4 лица в тази група е дете. Регистрираните травматични ампутации са над 5000, а оценката е между 5021 и 6528. От 2277 ампутирани пациенти, прегледани в периода от септември 2024 г. до май 2026 г. постоянна протеза са получили едва 25%. Министерство на здравеопазването на Газа, контролирано от Хамас, съобщи на 28 август за над 6000 ампутации и за недостиг дори на гипс в центъра за протезиране. Основният недостиг там не е на обувки, а на протези, и услугата, която Adidas предлага от Кайро до Рамала, не може да го преодолее.

Друг спорен елемент в кампанията е употребата на квалификацията „геноцид“ като вече установен правен факт. Към настоящия момент такова решение на Международния съд в Хага няма. Делото на Южна Африка срещу Израел се разглежда активно от януари 2024 г. и все още няма произнесено решение по основния спор. С определение от 21 май 2026 г. съдът даде на Претория срок до 22 ноември 2027 г. да отговори на израелската защита. Последното писмено становище на Израел се очаква до 22 май 2029 г. Наложените временни мерки са част от предварителен процесуален механизъм за защита на права до окончателното решение и сами по себе си не представляват заключение за извършено престъпление. Отделно от съда в Хага, на 16 септември 2025 г. анкетната комисия на ООН, ръководена от Нави Пилай, заключи, че Израел е извършил геноцид. Израел отхвърли доклада чрез своя посланик в Женева Дани Мерон с аргумента, че твърдението за умисъл не може да бъде подкрепено с доказателства.

Основният правен спор около това заключение се концентрира върху един от най-трудните за доказване елементи – наличието на специален умисъл да бъде унищожена дадена група като такава. Правният анализ на UN Watch поддържа, че комисията не преодолява този праг и се опира на подбрани цитати и изводи по аналогия вместо на конкретни недвусмислени доказателства. Организацията настоява още, че докладът не отчита в достатъчна степен ролята на Хамас като воюваща страна, чийто боен състав има численост от над 30 хиляди души, както и практиката за укриване на тунели и оръжия в джамии, училища, жилищни блокове и болници. Третият аргумент е, че комисията приема данните за жертви от нелегитимно ведомство, което е подчинено пряко на Хамас, но игнорира официалните данни на Израел за убити бойци на терористичната групировка.

Именно тази последна опора е най-слабата от трите, защото съотношението между цивилни и бойци остава спорно дори в самия Израел. Нетаняху го определи пред The Economist като близо 1,5 цивилни на 1 боец. Изтекла база данни на военното разузнаване, описана от 972 Magazine през август 2025 г., показва дял на цивилните от 83%. В началото на 2026 г. Израелските отбранителни сили (IDF) заявиха, че приемат оценка от 70 хиляди загинали, без да може да представи собствена разбивка между цивилни и бойци.

По-силен е оперативният пласт на аргументацията, тъй като се опира на по-лесно проверими факти. Преди войната Хамас заяви, че разполага с подземна мрежа от над 500 км. Представители в сферата на отбраната я оценяват на между 560 и 720 км с около 5700 шахти, според данни, осветлени от The New York Times през януари 2024 г. Заложници бяха държани както в тази тунелна мрежа, така и в жилищни сгради над нея. При спасителната операция в Нусейрат на 8 юни 2024 г. четиримата освободени заложници бяха държани в два многоетажни жилищни блока на около 200 метра един от друг. Операцията беше проведена през деня при оживени улици около пазара. В периода на операцията т.нар. здравно министерство на Газа докладва поне 274 убити палестинци, а израелското командване посочи число под 100. На 29 август 2024 г. похитителите застреляха от близко разстояние 6 заложници в 120-метров тунел в квартал „Тал ас-Султан“ в Рафах, само няколко дни след като друг заложник беше изведен жив от същия район. Подземната мрежа и държането в плен на похитени сред цивилното население не решават правния спор за начина, по който Израел е водил войната, но показват защо той не може да бъде сведен единствено до броя на жертвите и разрушенията.

Извинението получава допълнителна политическа тежест от факта, че Adidas е германска компания, а на 17 май 2019 г. Бундестагът прие първата парламентарна резолюция в Европа, която определя аргументацията и методите на движението за бойкот, лишаване от инвестиции и санкции като антисемитски и призовава за спиране на държавното финансиране за организации, които ги пропагандират. На 5 януари 2024 г. Берлин отхвърли обвинението в геноцид като неоснователно, а 9 дни по-късно обяви, че ще се намеси в съдебното производство в Хага в подкрепа на Израел.

През март 2026 г. федералното правителство се отказа от своето намерение, след като Никарагуа заведе собствено дело срещу Германия заради подкрепата ѝ за Израел. Говорителят на външното министерство Йозеф Хинтерзехер обясни, че Берлин вече е страна по отделно спорно производство и затова няма да използва възможността да се включи в делото на Южна Африка. Попитан дали Германия продължава да отрича квалификацията „геноцид“, той отговори само, че отхвърля обвиненията на Манагуа. Общественото мнение се движи в обратна посока спрямо тази официална линия. Проучване на YouGov, проведено на 17 и 18 септември 2025 г., показва, че 62% от избирателите в страната считат израелските действия в ивицата Газа за геноцид. Несъгласни са 17%. Плакатът на израелския екип на Adidas попадна именно върху този разлом.

Компанията вече е реагирала по сходен начин, но под натиск от противоположната страна. През юли 2024 г. Adidas изтегли рекламата на маратонките SL72 с Бела Хадид, след като правителството на Израел посочи асоциация на модела с Олимпийските игри в Мюнхен от 1972 г. Компанията се извини за „неволна грешка“, а след това поднесе още едно извинение – на Хадид, Жул Кунде и A$AP Nast – за вредата, причинена им от кампанията. Двете извинения бяха отправени с 26 месеца разлика, но следват сходен корпоративен модел: съжаление за причинената обида, ограничаване на отговорността до конкретната кампания и запазване на самия продукт.

Ефектът от подобен натиск се вижда и по поредицата спонсори на израелската футболна федерация. Adidas се оттегли през 2018 г. след кампания с участието на над 130 палестински клуба и петиция с над 16 хиляди подписа, без да обяви причина за решението си. Puma не поднови договора си след 2024 г. Erreà подписа през август 2024 г. и договорът влезе в сила на 1 януари 2025 г. Годишната му стойност бе около 60 хиляди евро срещу близо 100 хиляди при предшественика, по данни на самото движение за бойкот. Reebok стана доставчик на екипировката от февруари 2025 г. и към края на септември годината федерацията съобщи, че компанията иска логото ѝ да бъде свалено. Reebok опроверга това пред Reuters и увери, че логото ѝ остава. То продължи да стои на фланелките и през квалификациите за световното първенство през 2026 г.

Тази последователност показва, че политическият натиск може да затруднява спонсорските отношения и поне в случая с Erreà да понижи отчетената им стойност, но не доказва трайно прекъсване на връзката: федерацията досега винаги е намирала заместник. Финансовите данни за Adidas дават по-скоро изходен контекст, отколкото измерване на ефекта от сегашната кампания. На 4 септември 2026 г. – преди хаштагът #BoycottAdidas да набере скорост през уикенда – акциите на компанията се движеха спокойно. Концернът отчете рекордни приходи от 24,8 млрд. евро за 2025 г. и ръст от 17% в развиващите се пазари, сред които попада и Близкият изток. Тези числа показват финансовата позиция, от която компанията влиза в спора, но не могат сами по себе си да покажат дали бойкотът ще има икономически ефект.

Оттук може да се очертае най-вероятният корпоративен отговор, въпреки че резултатът все още не е ясен. Формулировката на извинението не предвижда спиране на Single Shoe и не включва ангажимент за изрично оттегляне от избора на Битон; тя приписва конкретната кампания на израелския екип на компанията, докато оставя продукта непокътнат. Прецедентът от 2024 г. сочи, че Adidas е използвала такъв модел на извинение и при натиск от противоположната страна. Затова текстът на извинението е слаб индикатор, че компанията е променила политиката си под натиска на бойкота.

„Дувдеван“ задържа четвъртия мъж от семейство Хазем в Дженин

🇵🇸🚨 Израелска специална част задържа Хумам Хазем в Дженин на Западния бряг. Това е четвъртият мъж от същото семейство, който е убит или задържан от израелските сили от 2022 г. насам. Арестът беше извършен сутринта на 24 август, три дни след като войници застреляха баща му в същия град. Според израелската армия Хумам Хазем е подготвял нападение на израелска територия.

Операцията е проведена от звено 217 „Дувдеван“, създадено през юни 1986 г. за действия в гъсто населени градски райони на Западния бряг. Според официалното описание на Израелските отбранителни сили (IDF) нейната задача е да предотвратява терористична дейност, действайки както открито, така и под прикритие сред местното арабско население. На частта се приписват повечето значими арести в района по време на вълната от нападения след 2015 г. При тази операция тя е действала под командването на регионалната бригада „Менаше“, която отговаря за сектора около Дженин.

Говорителят на IDF на арабски език уточни, че арестът е извършен по указание на службата за вътрешна сигурност (Шин Бет). В същото съобщение беше обявен и втори арест: ден по-рано, на 23 август, войници са задържали в палестинското село Санур, южно от Дженин, друг мъж. IDF твърди, че е водил подготовка за нападение срещу израелски граждани.

Бащата, Фатхи Зидан Хазем, беше убит през нощта срещу петък, 21 август, при операция по неговия арест в дома му в Дженин. Според IDF палестинец, въоръжен с нож, е нападнал войник от парашутната бригада по време на акцията. Военнослужещите са отвърнали с огън и са го убили, докато сред тях няма пострадали. Палестинското министерство на здравеопазването съобщи името на убития и заяви, че е починал от раните си, след като е бил прострелян рано сутринта в петък. Израелските власти продължават да задържат тялото му и към момента не са го предали на близките.

Съседка, пожелала анонимност, даде пред AFP по-подробен разказ за случилото се. По думите ѝ войници нахлули в дома на съседите ѝ в рано сутринта и наредили на Хазем да вдигне ръце, но той отказал. „Тогава ги нападна с нож и го простреляха седем пъти пред 10-годишния му син. Завлякоха го по стълбите и го отнесоха със себе си“, каза жената. Кадри на AFP, заснети в дома в петък, показват локва кръв и патрони, разпилени по пода сред хранителни продукти.

Фатхи Хазем беше на 58 години и пенсиониран полковник от Палестинските национални сили за сигурност – кариерен офицер от силовия апарат, изграден от Палестинската автономия след споразуменията от Осло. Той се превърна в публична фигура в Дженин след април 2022 г. Тогава един от синовете му извърши атака, направила семейството широко известно в Израел. Бащата открито похвали сина си за убийствата и отказа да се яви след призовка за разпит. Ynet го определи като виден противник на Израел, придобил публичност след стрелбата.

Става дума за сина му Раад Хазем. На 7 април 2022 г. той откри огън по бар на улица „Дизенгоф“ в центъра на Тел Авив и уби трима души: 27-годишните приятели Томер Морад и Ейтам Магини и 35-годишния Барак Луфан, баща на три деца. Други шестима души бяха ранени. Според описание на Държавния департамент на САЩ нападателят е бил 28-годишен жител на бежанския лагер в Дженин, без връзки с организация и без предишни арести, който е влязъл в Израел без разрешение.

Раад Хазем се укри непосредствено след стрелбата. Издирването продължи с часове, в него взеха участие стотици полицаи и служители на израелските служби. На следващата сутрин той беше открит да се укрива край джамия в Яфа. Според съобщенията от онези дни Хазем първоначално вдигнал ръцете си, а след това извадил пистолет и стрелял по служителите. Те отвърнали на огъня и го убили.

Стрелбата на улица „Дизенгоф“ беше част от по-широка поредица от нападения. През пролетта на 2022 г. Израел преживя няколко смъртоносни атаки: в Беер Шева бяха убити четирима души, в Хадера – двама служители на граничната полиция, в Бней Брак – петима души, а на 5 май в Елад – още четирима. Общо 21 израелци бяха убити между март и май. В отговор Израел започна операцията „Разбиване на вълната“ – почти ежедневни рейдове на Западния бряг, продължили до края на годината. Според статистиката на IDF през 2022 г. на Западния бряг и от негова територия са извършени 305 стрелби спрямо 91 година по-рано. По данни на ООН през същата година там са загинали 154 палестинци.

Дженин остана сред основните средища на тези акции. В края на септември 2022 г. в бежански лагер беше убит втори син на Фатхи Хазем – Абд ал-Рахман. Той загина в престрелка при армейска акция, определена от командването като операция, насочена към въоръжени палестинци. Така за по-малко от половин година семейството загуби двама от синовете си.

През следващите години броят на въоръжените групи в района нарасна. В оценка на ACLED от май 2025 г. се посочва, че след октомври 2023 г. в Дженин и Тулкарем са възникнали поне 18 нови местни групировки, с което общият им брой е нараснал от 8 на 26. Най-известната сред тях е „Бригадата на Дженин“, основана през септември 2021 г. с обявена цел защитата на шестимата палестинци, избягали от израелския затвор „Гилбоа“. Петима от тях са били свързани с „Ислямски джихад“, а един – с „Фатах“.

Срещу Хумам Хазем засега има само твърдение на IDF, но не и повдигнато обвинение. Военните заявяват, че след смъртта на баща си той е изразил намерение да извърши нападение срещу израелски граждани и служители на силите за сигурност и че специалната операция е проведена, за да го предотврати. Властите в Израел не са обявили дали срещу задържания ще бъде повдигнато обвинение пред военен съд, нито къде е отведен.

Мястото, на което се развива тази поредица от събития, се промени из основи през последната година и половина. На 21 януари 2025 г. IDF започна в северната част на Западния бряг операцията „Железен зид“ – най-мащабната си акция в района от десетилетия, проведена с участието на Шабак и граничната полиция. Броени часове преди началото ѝ палестинските сили за сигурност, които от декември 2024 г. провеждаха свои собствени операции в лагера, се изтеглиха. В Дженин навлязоха пехотни части, бронирани машини и булдозери, а над квартала действаха бойни хеликоптери и дронове. Част от жителите напуснаха още през първия ден. Други останаха по домовете си, докато дронове с високоговорители не им наредиха да излязат през кръговото кръстовище „Ауда“, където войските бяха разположили контролно-пропускателен пункт.

Според доклад на Human Rights Watch от ноември 2025 г. лагерите в Дженин, Тулкарем и Нур Шамс са били опразнени от почти всичките си жители. Организацията описва случилото се като най-масовото разселване на палестинци на Западния бряг от 1967 г. насам. 10 месеца след началото на операцията лагерите остават празни, около 32 000 души са разселени, а IDF са разрушили приблизително 850 къщи и други постройки в трите лагера. Входовете са затворени с насипи и прегради, част от домовете са превърнати във военни постове, а на жителите не се разрешава да се завърнат. Human Rights Watch определи опразването на лагерите като престъпление срещу човечеството.

Кампанията бързо обхвана и други райони. На 27 януари 2025 г. същият модел беше приложен в лагера в Тулкарем: пехотни части, дронове, танкове и булдозери навлязоха в квартала, жителите бяха изведени, а входовете – запечатани. Израелските власти обявиха лагерите за опразнени още през февруари 2025 г., но войските останаха в тях и продължиха да разрушават сгради. Според същия доклад достъпът се отказва системно дори когато в района няма бойни действия, а висши членове на израелското правителство са призовавали продължителното разселване на жителите на лагерите да се превърне в политическа цел. Армейското командване не е отговорило на въпроса на организацията дали и кога разселените ще могат да се завърнат по домовете си.

През юни 2026 г. Haaretz описа как в северната част на Западния бряг IDF са приложили похвати, познати от ивицата Газа: изтласкване на жителите, разрушаване на сгради и прокарване с булдозери на коридори между останалите къщи. На хълм над лагера в Дженин се изгражда военна база. Нощната операция, при която загина Фатхи Хазем, и сутрешната акция под прикритие срещу сина му се вписват именно в този режим на постоянно военно присъствие.

Селищната карта около града също се промени. На 19 април 2026 г. израелски министри отбелязаха възстановяването на Са-Нур – едно от четирите селища в северната част на Западния бряг, разрушени при изтеглянето през 2005 г. заедно с Хомеш, Ганим и Кадим. Тогава жителите на Са-Нур бяха изведени, самият район беше обявен за закрита военна зона. През 2026 г. там се настаниха 16 семейства, а 10 дни по-късно комисията по планиране към Гражданската администрация одобри изграждането на 126 жилища. Са-Нур се намира до палестинското село Санур, където беше извършен вторият арест, обявен заедно с този на Хумам Хазем.

Насилието от заселници в района нараства успоредно с армейските операции. По данни на израелските служби, цитирани от обществената телевизия „Кан“, през първото полугодие на 2026 г. на Западния бряг са регистрирани 660 тежки престъпления с националистически мотиви спрямо 405 за същия период на 2025 г. При тези нападения са убити шестима палестинци и са ранени 140 души; година по-рано няма убити, а ранените са 82. Увеличили са се и нападенията срещу израелски военнослужещи и полицаи – до 45 през първото полугодие, а само през юли са регистрирани още около 100 случая.

ВВС на Израел удари „цех за оръжие“ в град Газа при действащо примирие

🇮🇱✈️🇵🇸 Военновъздушните сили на Израел поразиха обект в град Газа, описан като импровизиран цех за производство на оръжие. Това е поредната атака в деветия месец от примирието, което така и не прекрати израелските въздушни операции. Кадри, споделени от палестински медии, показват мига на експлозията. По всичко личи, че армията е отправила предупреждение преди нападението; пред Ройтерс военните обявиха, че е ударена „терористична инфраструктура“, без да навлизат в детайли.

Израел последователно обозначава поразените в Газа сгради като оръжейни работилници, складове или терористична инфраструктура, докато местните жители и медиците ги описват като цивилни цехове и металообработващи предприятия. Независима проверка на реалното предназначение на конкретна сграда почти никога не е възможна отвън. Подозренията обаче не са безпочвени: Хамас и Ислямски джихад от години произвеждат ракети, минохвъргачки и други боеприпаси в самата ивица. Тези импровизирани цехове често са разположени в гъстонаселени квартали и сгради с двойно предназначение, в които се изработват както граждански стоки, така и компоненти за оръжие. Именно това мотивира Израел да атакува подобни обекти, което пък неизменно води до твърдения за цивилни жертви.

В този случай заснетите от палестинска страна кадри са единственият публично достъпен материал, който потвърждава единствено самия удар и това, че той е нанесен след предупреждение. Израел изтъква като доказателство за своята предпазливост практиката да се подава сигнал броени минути преди нападението – чрез телефонни обаждания, съобщения в социалните мрежи или т.нар. „изстрел по покрива“. За критиците на Тел Авив обаче това не променя съдбата на тези, които в крайна сметка загиват.

Ударът се вписва в интензивна серия от подобни нападения. Вчера израелска атака срещу метална леярна в квартал Сабра в град Газа отне живота на четирима души. Свидетели разказаха, че сградата е поразена от три ракети, докато армията я определи като „терористична инфраструктура“, без допълнителни уточнения. В същия ден край палатков лагер в източния край на бежанския лагер ал-Бурейдж загина 9-годишната Тала Абу Матар, с което общият брой на жертвите за денонощието достигна петима. Израелските отбранителни сили (IDF) отчетоха и други подобни операции през последните дни, сред които удар по оръжеен цех на Хамас в крайбрежния лагер Шати в град Газа. По данни на контролираното от Хамас здравно министерство в анклава, от началото на примирието са загинали над 1000 души, но статистиката не прави разграничение между бойци и цивилни.

Въпросното примирие влезе в сила на 10 октомври 2025 г. и на теория трябваше да сложи край на боевете. На практика изминалите 9 месеца преминаха под знака на почти ежедневни израелски удари – състояние, описвано от мнозина като „нито война, нито мир“. Към средата на юли израелската армия контролира близо 70% от територията на палестинския ексклав, включително квартал Шуджаия в източната част на град Газа. Премиерът Бенямин Нетаняху представя засиленото присъствие като поетапен план за пълно обкръжаване на Хамас. „Удряме ги от всяка посока“, заяви той.

Политическият процес обаче затихва на заден план. На 6 юли Хамас обяви, че разпуска своята гражданска администрация в Газа – ход, свързан със забуксувалия американски мирен план, чието прилагане затъна в спора за разоръжаването на терористичната групировка. Преговорите остават блокирани именно по този въпрос, а всеки нов удар срещу обект, обявен за оръжеен, подхранва израелската теза, че натискът ще продължи, докато Хамас не се съгласи да сложи оръжие.

Израел има легитимен интерес в сферата на сигурността да осуети производството на оръжие от Ислямски джихад и Хамас – разоръжаването, заложено в мирния план, така и не е постигнато, а групировките реално поддържат военни цехове в ивицата. На срещуположната везна обаче стоят над 1000 убити от началото на споразумението и ритъмът на постоянни атаки, който прави „прекратяването на огъня“ все по-условно. И тъй като действителното предназначение на поразените сгради остава непроверимо извън видеокадрите, всеки следващ инцидент просто възпроизвежда един и същ неразрешим спор: законна мярка за сигурност за едната страна и продължаваща война за другата, докато същината на проблема остава в непостигнатото разоръжаване.

Хамас обяви оставката на т.нар. Комитет за извънредни ситуации.

🇵🇸 Хамас обяви оставката на т.нар. Комитет за извънредни ситуации – структурата, която ръководи управлението на палестинския ексклав, в подготовка за предаване на властта към технократския орган, наречен Национален комитет за управление на Газа, съобщи изданието The Times of Israel.

В съобщението си политическото крило на Хамас увери, че всички държавни служители ще продължат да предоставят услугите както обикновено, определяйки ги като „обществени служители, готови да работят под отговорността на Националния комитет за администриране на Газа". Хамас каза още, че е завършил всички административни стъпки, нужни за предаване на властта.

„Ръководителят на извънредния комитет на правителството Мохамед ал-Фара официално подаде оставката си", заяви Исмаил ал-Тхавабта, ръководител на правителствената пресслужба на Хамас.

Комитетът, воден от палестинския технократ Али Шаат, беше учреден от Съвета за мир на президента на САЩ Доналд Тръмп в рамките на неговите усилия за постигане на примирие между Израел и Хамас през октомври 2025 г.

Ходът изглежда цели да покаже, че терористичната групировка е готова да предаде управлението на Газа на технократите съгласно 20-точковия мирен план, въпреки протакането по изискването да се разоръжи. Той сякаш бележи и значителен политически обрат за Хамас, който управлява Газа, откакто през 2007 г. изтръгна контрола със сила от съперничещото палестинско движение Фатах.

След съобщението Съветът за мир заяви, че ще преценява развитието в Газа „по дела, а не по обещания".

Съветът е „взел под внимание" изявлението на Хамас, гласи съобщение, в което се допълва, че „в крайна сметка оценката ни ще се ръководи от делата, а не от обещанията, за да бъдат посрещнати неотложните нужди на хората в Газа". Той добави, че очаква да придвижи „механизмите за прилагане, необходими, за да може Националният комитет за администриране на Газа да поеме пълната управленска власт", като в същото време подчерта, че това ще изисква „съсредоточаването на цялото оръжие под контрола на НКАГ, както е предвидено във Всеобхватния мирен план за Газа и в Резолюция 2803 на Съвета за сигурност на ООН".

„Истинското предаване на власт трябва да позволи на НКАГ да упражнява своя мандат самостоятелно, включително да взема поверените му административни и управленски решения", заяви Съветът.

Израелски представител омаловажи значението на този ход, определяйки го „пиар без никаква същина" „Хамас се опасява, че ще обявят, че нарушава споразумението, и затова протака и разиграва пиар", заяви той пред обществената медия „Кан".

Палестински източник, запознат с въпроса, заяви пред The Times of Israel, че ходът на Хамас цели да превърне съществуващата структура на движението в служебна рамка, а същевременно засили натиска върху Съвета за мир и Израел да позволят на НКАГ да влезе в Газа.

Миналия месец дипломати от всяка от страни посредници в Близкия изток (Египет, Катар и Турция) заявиха, че Хамас се стреми да проточи преговорите по въпроса за разоръжаването, но изтъкнаха още, че отказът на Израел да спазва условията по първата фаза от примирието от октомври 2025 г. също се е оказал сериозна пречка.

Наред с ударите срещу терористи из цяла Газа израелската армия бавно измества границите на зоната в анклава, която все още е под неин контрол, като твърди, че сега държи поне 60 процента от ивицата вместо около 53-те процента, които владееше след изтеглянето си в първия ден на примирието. Нетаняху заяви миналия месец, че е наредил на армията да превземе допълнителна територия – до 70% от анклава.

В районите, които Израел не контролира, Хамас остава фактическото правителство на анклава, като според съобщенията поддържа контрола си, екзекутирайки противниците си и онези, които смята за заплаха за властта си.

„Хамас предприе нова стъпка – вече няма да отговаря за ивицата Газа, за да отнеме всякакви поводи на окупацията, която продължава агресията си и войната си на изтребление", заяви говорителят на Хамас Хазем Касем пред AFP.

„Надяваме се на бързото влизане на Националния комитет за администрирането на Газа, а Хамас потвърди готовността си да предаде правителствените си отговорности на комитета, за да осигури неговия успех."

По-рано представител на Хамас заяви пред AFP, че групировката вече е уведомила другите палестински фракции за своето решение по време на среща в Кайро наскоро. „Фракциите приветстваха решението на Хамас, определяйки го като сериозна стъпка към това Националният комитет да поеме управленската си роля", каза представителят.

НКАГ остава със седалище извън Газа от месеци – според съобщенията заради израелски възражения срещу влизането му в опустошената от войната територия.

Хамас и други палестински фракции проведоха няколко кръга преговори в Кайро с посредниците, за да сближат позициите си, особено по втората фаза от примирието в Газа.

Първата фаза включваше освобождаването на последните израелски заложници, държани от Хамас, в замяна на палестински затворници по обвинения, свързани със сигурността, държани от Израел.

Преходът към втората фаза, който трябваше да включва разоръжаването на Хамас и постепенно изтегляне на израелските сили от Газа, е блокиран от месеци. По плана на Тръмп Израел ще се изтегли напълно едва след окончателна проверка, че терористичните групировки в ивицата са се разоръжили.

Хамас настоява за създаването на палестинска власт, преди изобщо да обмисли участие в разоръжаването на каквато и да е част от арсенала си. Въпросът за следвоенното управление на ивицата Газа е основната пречка в преговорите по прилагането на втората фаза. Израел отхвърля каквото и да е завръщане на власт на Хамас, но отхвърля и директно поемане на управлението от Палестинската автономия, която обвинява в подкрепа за тероризма.

Израел започна войната в Газа след клането на Хамас в Южен Израел на 7 октомври 2023 г., при което бяха убити около 1200 души, а още 251 бяха отвлечени. Въпреки постигнатото през октомври примирие Израел продължава да нанася удари по онези, които определя като терористични бойци, представляващи заплаха за израелските войници в над половината от ивицата, държана от армията.

В понеделник Израелските отбранителни сили (IDF) съобщиха, че въздушен удар в северната част на Газа през уикенда е насочен срещу петима бойци на Хамас, които се опитвали да възстановят тунелна система. Според IDF тунелът се е намирал на запад от Жълтата линия, в територия, контролирана от Хамас.

Удар в събота ликвидира Худайфа Хюсеин Абдуллах ал-Хаваджр, боец от елитното подразделение „Нухба" в батальона „Източна Джабалия" на Хамас, съобщи армията. Другите четирима бойци също са били поразени при удара, но състоянието им е неизвестно.

📸 Снимка: Въоръжени членове на Хамас и Ислямски джихад поздравяват хора, събрали се за молитва за Ейд ал-Фитр в град Газа, 20 март 2026 г. (AP/Abdel Kareem Hana)