🇵🇸🧒🇮🇱 Дете, използвано за пренасяне на оръжия до жилищна сграда в централните части на Ивицата Газа, беше запечатано на видео от дрон за въздушно наблюдение на Израелските отбранителни сили (IDF). На кадрите се виждат възрастен и дете, които върви пред него по улицата, пренасяйки автомат в ръце до ограден имот. IDF твърди, че възрастният е изпратил детето, за да осуети израелски удар и да осигури прехвърлянето на оръжия към цивилния дом.
IDF не уточнява самоличността на възрастния, неговата принадлежност към конкретна групировка, точното място на заснемане или възрастта на детето. Изявлението сочи възрастния мъж за участник във въоръжена групировка, който поставя детето в ролята на „човешки щит“, използван за подготовка на нападения срещу израелски военни около т.нар. „жълта линия“.
Въпросното определение носи и конкретен правен смисъл. Международното хуманитарно право забранява цивилни да бъдат разполагани или придвижвани с намерението да предпазят от нападение военна цел или операция. Присъствието на бойци, оръжия или друга военна инфраструктура сред цивилното население се явява нарушение на задълженията за предпазване на цивилните, но не доказва автоматично употребата им като човешки щит. Международният комитет на Червения кръст посочва, че решаващият елемент е именно намерението цивилното присъствие да възпре атакуващата страна.
IDF в конкретния случай твърди, че наблюдението е позволило на силите му да разпознаят замисъла и това ги е възпряло от нанасяне на удар. Разпространеното видео показва физическото разделяне на възрастния с детето, докато пренася оръжието, но няма звук и не е запечатало изрични инструкции от възрастния.
Това далеч не е първият подобен случай в палестинския анклав. В продължение на повече от десетилетие ООН последователно описва в своите доклади въвличането на палестински непълнолетни в действията на въоръжени групировки в ивицата Газа. Документираните прояви се простират от обучение, идеологическа подготовка през помощни функции до индоктринация и участие в терористични нападения. Правозащитни групи очертават устойчива система, при която границата между детството, политическата мобилизация и участието в терористични атаки съзнателно се размива.
Един от ранните проверени случаи е от войната в Газа през 2008–2009 г. В годишния си доклад за децата и въоръжените конфликти генералният секретар на ООН Бан Ки-мун потвърждава вербуването на 16-годишно момче от бригадите „Изедин ал Касам“, въоръженото крило на Хамас. Това е повече от общо обвинение или пропаганден материал: подобни случаи са преминали многократно през механизма на ООН за наблюдение и проверка на тежки нарушения срещу деца.
През войната от 2014 г. моделът става по-видим. ООН получи данни за 9 случая на вербуване и използване на деца от палестински въоръжени групи, като извърши проверка на 5 от тях. При документираните случаи е 16-годишно момче, ранено и пленено по време на засада на „Ал-Касам“ срещу израелските войски край Нир Ам и Ерез. Други две 17-годишни момчета, свързани с въоръжени групировки, са убити при израелски удари в Джабалия и Хан Юнис. При още два случая видеозаписи на „Ал-Касам“ показват непълнолетни да преминават военно обучение и да правят предсмъртни обръщения.
Проверката на ООН отделя недоказаните случаи от изрично установените. Именно затова петте проверени случая от 2014 г. имат несравнимо по-голяма тежест от значително по-широките числа, разпространявани от участници в бойните действия. Те доказват, че деца действително са били включвани в бойната система на групировките в Газа, включително в структури на Хамас, без да дават основание всички загинали юноши да бъдат причислявани към тях.
След активната фаза на бойните действия подготовката продължава в летни лагери. През 2015 г. бригадите „Ал-Касам“ докладват за военен лагер с над 25 000 момчета и младежи между 15 и 21 години. Тази широка възрастова група смесва непълнолетни с пълнолетни участници, но нейната долна граница недвусмислено включва деца. Програмите съчетават физическа подготовка, строева дисциплина, работа с оръжия, наред с и политическо и религиозно обучение.
През 2019 г. УНИЦЕФ описва едноседмични лагери на „Ал-Касам“ и бригадите „Ал-Кудс“, въоръжено крило на Ислямски джихад, в които участват деца от 14-годишна възраст. Публикуваните от групировките снимки и записи показват участници с макети и истински оръжия във бойни занятия. Те дори обявяват, че нейните програми са насочени към 3000 души на възраст между 15 и 25 години във всичките пет административни района на ивицата.
ООН изрично посочва, че тогава не е получила данни за отделни случаи или установен модел на вербуване, който да произтича непосредствено от лагерите. Посоченото уточнение не ги прави в безобидни младежи инициативи. Организирането им от въоръжените крила, участието на деца редом с възрастни и обучението с оръжия създават подготвителна среда за бъдещо включване във военните структури. Разликата е между доказано вербуване и системна подготовка за него, а не между военна и гражданска дейност.
През 2020 г. ООН проверява нови два случая на палестински момчета, вербувани от бригадите „Ал-Касам“. Генералният секретар призова формированието да спре вербуването и използването на деца. Три години по-късно Хамас и Ислямски джихад отново организират лагери, на които излагат непълнолетни на военно съдържание и занятия за индоктринация. Тази поредица сочи, че става дума за наложен организационен подход, а не за единично отклонение на местен командир.
Докладът на генералния секретар за 2023 г. поставя тренировъчните лагери до най-тежките нарушения, извършени срещу деца през годината. ООН посочва, че „Ал Касам“ и „Ал Кудс“ отново са организирали летни програми с военно съдържание. В същия документ организацията приписва на Хамас, „Ислямски джихад“ и други формирования отвличането на 47 израелски деца при клането на 7 октомври 2023 г. От този ден нататък 36 от тях бяха държани като заложници в продължение на месеци и бяха подложени на нечовешко отношение под земята под Газа.
Така хронологията обхваща различни функции, които не бива да се смесват, но се допълват. Терористични лагери подготвят и привикват деца към структурата, символите и оръжието на групировките. Проверените случаи показват следващата стъпка: реално вербуване и използване. Отвличането на деца за използването им като заложници и жив щит разкриват и другата страна на отношението към детето във войната – не само като свой собствен човешки ресурс, но и като пленник, чието страдание може да служи за натиск.
Международното право дефинира различни прагове за отговорност, но не оставя празно пространство за подобни практики. Римският статут определя като военно престъпление набирането и употребата в бойни действия на деца под 15 години. Допълнителен протокол към Конвенцията за правата на детето изисква от всички недържавни въоръжени групировки при никакви обстоятелства да не вербуват или използват лица под 18-годишна възраст. Помощната им роля също е забранена: прехвърляне на боеприпаси, разузнаване, предаване на съобщения и обслужване на бойци биха могли да изложат детето на същата опасност като и непосредственото участие в боя.
Новият запис е особено показателен именно тук. Детето не е страничен свидетел на терористична дейност, а съзнателно е включено във веригата по прехвърлянето им. Ако замисълът е бил присъствието му да спре удар, към употребата му за помощна задача се добавя и забраненият метод на човешкия щит. Отсъствието на изстрел или видимо насилие в краткия запис не прави възложената роля цивилна.
Втората линия на досието е използването на цивилна среда за военни цели. Amnesty International установи, че по време на войната през 2014 г. палестински групировки са стреляли с ракетни снаряди и боеприпаси от жилищни райони и в непосредствена близост до цивилни сгради. Организацията определя посочените действия като далеч от изолирани. UNRWA откри оръжия и компоненти за тях в три свои празни училища; при проверката на един от обектите в бежанския лагер Нусейрат са били открити 120-мм минохвъргачна тръба, стойка и три контейнера за боеприпаси.
Обстрелите от жилищни райони и складирането в училища излагат цивилните на предвидим риск, защото превръщат защитени обекти в част от бойното пространство. Amnesty International посочва същевременно, че складирането на боеприпаси в цивилна сграда или нанасянето на обстрел от гъстонаселен район не са непременно „човешки щит“ в тесния правен смисъл. За това нарушение трябва да се докаже, че цивилните са били използвани умишлено, за да направят целта недосегаема. Организацията не можа да препотвърди конкретните обвинения на Израел за физическо принуждаване на жители през 2014 г.
Подобни разграничения не смекчават отговорността на групировки като Хамас, а тъкмо напротив – правят я по-прецизна. Заемането на позиции в гъстонаселени квартали нарушава задължението да вземат всички практически възможни мерки за защита на цивилното население. Съзнателното разполагане на невръстно дете с оръжие, за да се предотврати удар, би преминало и по-високия праг за използване на човешки щит. Нито едното нарушение освобождава Израел от собствените му задължения да различава военни цели от цивилни, да избягва несъразмерни удари и да прекратява атака, когато очакваната вреда за населението става прекомерна.
Годишният доклад на Amnesty International за 2025 г. показва, че основният проблем в никакъв случай не е останал в историята. Палестински групировки продължават да разполагат военни цели непосредствено до градски зони и по този начин застрашават жителите на Газа. Това независимо заключение не удостоверява всеки отделен израелски разказ, но потвърждава практиката, към която IDF отнася новия видеозапис.
Краткият кадър от централната част на ивицата Газа успя да събере в единен образ вербуването на деца и употребата на цивилна среда за терористични цели: малолетен, натоварен с оръжие, и жилищен имот, към който той е насочен. Самоличността на човека и конкретната му организация остават неизвестни. Методът обаче е разпознаваем от проверената хронология: въоръжените структури превръщат децата и цивилната среда в оперативен ресурс, а последиците остават за населението, сред което действат.
Няма коментари:
Публикуване на коментар