 |
| 📌 Координати на ударения склад: 53°08'38.7"N 34°57'04.5"E |
🇺🇦💥🇷🇺 Рано сутринта на 19 ноември 2024 г. Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) нанесоха удар по склад за боеприпаси, разположен в Брянска област на Руската федерация, на около 120 километра от международната граница.
Първоначалните кадри, разпространени онлайн, изглежда показват избухването на експлозия в съоръжението. Руското министерство на отбраната призна атаката, като посочи, че 12 дрона са били свалени от противовъздушната отбрана.
Преди броени минути американското издание Bloomberg публикува твърдение, че това е първият украински удар с ATACMS дълбоко в руска територия, въпреки че за момента няма официално потвърждение за това.
Моментът на атаката е ключов, тъй като тя идва само ден след като администрацията на Байдън вдигна забраната за използване на предоставените от нея оръжия с голям обсег срещу цели на руска територия.
Според съобщения в медиите, въпросното разрешение се отнася конкретно за Курска област, където наскоро бяха разгърнати войски от Северна Корея, и включва армейската тактическа ракетна система ATACMS, която е съвместима с реактивната система за залпов огън M142 HIMARS.
Въпреки че все още няма категорични доказателства, че украинските сили са използвали именно ATACMS за атаката през изминалата нощ, остава голяма вероятност подобни оръжия да позволят на Украйна да достигне критични руски цели, включително тези в района на Брянск. С обхват до 300 километра, ракетите ATACMS позволяват нанасяне на удари далеч отвъд фронтовите линии, потенциално достигайки ключова руска инфраструктура.
Географски погледнато, Брянск се намира на около 220 километра от Харков, втория по големин украински град, който все още се намира под украински контрол. Този диапазон поставя Харков в теоретична позиция за нанасяне на удари с ATACMS по потенциални мишени в Брянска област. Други украински градове като Суми (на около 180 км) и Полтава (на около 250 км), също попадат в обхвата на ракетата, предлагайки допълнителни места за разгръщане на HIMARS, оборудвани с ATACMS.
Градовете, намиращи се по на запад, сред които Кременчук и Конотоп, разположени съответно на 290 и 240 километра от Брянск, също биха могли да играят ролята на потенциални точки за разгръщане. Тези местоположения биха осигурили безопасни зони за пускови установки HIMARS и биха позволили удари по военни цели на руска територия, включително такива в пределите на Брянска област. Въпреки това остава неясно дали такива системи в момента са разположени там или дали изобщо са били използвани в реални удари по руска територия.
Въпреки че към момента няма потвърждения за използването на ракетите ATACMS за атакуване на цели дълбоко в руска територия, техническите възможности на тези оръжия, съчетани със стратегическото разположение на няколко украински града, предполагат, че подобен сценарий е напълно реалистична възможност.
Според съобщенията, целта на снощната атака е бил 67-мо ГРАУ (Главно ракетно-артилерийско управление) на Руската федерация (в/ч 55443). Андрий Коваленко, ръководител на украинския „Център за противодействие на дезинформацията“ към Съвета за национална сигурност и отбрана (СНСО), твърди, че съоръжението съхранява артилерийски боеприпаси, сред които присъстват и системи, произведени в Северна Корея, както и зенитни ракети и боеприпаси за реактивна артилерия.
Губернаторът на Брянска област Александър Богомаз заяви, че атаката не е довела до жертви или значителни щети. Въпреки това, местни съобщения от жители на Карачев – градът, където се намира депото – докладват множество вторични експлозии, като мнозина предполагат нападение срещу „военна база“, както се посочва в местни чат групи и медийни издания като Астра.
След като стана ясно, че Вашингтон одобри официално използването на ATACMS срещу цели на руска територия, международната общност следи ситуацията с повишено внимание. Решението за осигуряването на тези оръжия с голям обсег може значително да промени баланса на конфликта, предлагайки на украинските сили способност за нанасяне удари по критична инфраструктура за руските въоръжени сили и военните им усилия в Украйна. Това обаче повдига и въпроси относно потенциалните последици и реакцията на Кремъл.
Всяко потенциално използване на ATACMS на руска територия вероятно ще привлече глобалното внимание. Докладите за подобни атаки ще бъдат щателно проверявани, за да се потвърди тяхната автентичност, тъй като подобни инциденти крият потенциален риск от съществени политически и военни последици. Рискът от опити за дезинформация или преувеличени доклади също е висок в конфликти от такова естество, поради което е изключително важно да се подхожда предпазливо към всяко твърдение.
Имайки предвид същественият потенциал за манипулиране на потока от информация, е нужно международните наблюдатели и разузнавателните агенции да действат бързо и решително. Осигуряването на точни и навременни доклади за използването на ATACMS ще бъде от решаващо значение, тъй като всяка дезинформация може неволно да ескалира конфликта. Точното и прозрачно предаване на случващото се е от съществено значение, за да бъдат избегнати погрешни интерпретации, които могат да доведат до ненужно напрежение.
В по-широкия контекст на международната политическа и военна стабилност внимателното проследяване на тези развития ще бъде от ключово значение за разбирането на бъдещата траектория на конфликта и неговите глобални последици.