Ще защити ли светът религиозните малцинства в Сирия?

Член на арабско-кюрдските “Сирийски демократични сили” (SDF) поставя християнски кръст в руините на “Арменската католическа църква на мъчениците” в центъра на сирийския град Ракка.
📸 Снимка: Delil Souleiman/AFP via Getty Images

🇸🇾 Забележителното сваляне на режима на Башар ал-Асад в Сирия освободи милиони от неговата тирания, но местните християни и други религиозни и етнически малцинства продължават да се страхуват за бъдещето си. Ако новите власти преследват християни и други малцинства, те отново ще бъдат принудени да бягат за собственото си оцеляване.

През тези трудности ще бъде изправена и бъдещата администрация на Доналд Тръмп от ден първи в овалния офис. Въпреки че новоизбраният президент има за цел да избегне преплитането на Близкия изток, има действия, които администрацията му може да предприеме, за да подкрепи религиозната свобода и правата на малцинствата. Съчетаването на последваща дипломация с целенасочена помощ от хуманитарно естество би могло да помогне за гарантиране на поне относителната сигурност, че сирийските християни и други малцинства няма да бъдат заличени от собствената си родина.

Заглавията за Сирия опровергават нейното разнообразие. Правителството на САЩ изчислява, че 74 процента от населението са мюсюлмани сунити, но християнското население на Сирия е едно от най-големите в Близкия изток преди войната, около 2 милиона души. Вярващите принадлежат към различни исторически църкви, като Сирийската православна църква, източни католически църкви, като маронитите, и Асирийската църква на Изтока, но не липсват и малобройни протестантски деноминации, както и тайно новопокръстени от исляма. И въпреки това годините на насилие и война принудиха хиляди да избягат. Open Doors – организация с нестопанска цел, застъпник за християни, подложени на гонения по света – смята, че остават около 579 000, което отбелязва рязък спад, но християнската общност в страната все още е една от най-големите в региона.

Дори в преобладаващата сунитска общност има разнообразие сред арабите, кюрдите, черкезите и други. Приблизително 15% от населението се идентифицира с малцинствени мюсюлмански секти, като алауити и исмаилити. Освен това компактни общности от друзи населяват погранични райони с Израел и Ливан, докато язидите се срещат на североизток.

Следвоенната обстановка в страната създава неизброими проблеми и опасности за всички сирийци, както и за новата администрация на Тръмп. Жестокостта на Башар ал-Асад създаде хуманитарна катастрофа. Близо половината от предвоенното население на Сирия, наброяващо около 23 милиона души, са вътрешно разселени или са потърсили убежище отвъд граница в Ливан, Турция или ЕС.

Светът е приковал поглед в това как ще управлява новата сирийска власт, начело с ислямистката бунтовническа група Хаят Тахрир ал-Шам (HTS). Въпреки наличието на връзки на групата с терористи, първоначалните изявления сочеха към приобщаващо бъдеще за мултикултурна Сирия.

И все пак последните събития показват нуждата от бдителност. Комисията за международна религиозна свобода на САЩ подчерта, че управлението на HTS в северозападната сирийска провинция Идлиб е авторитарно и смазва религиозните свободи.

HTS изрази намеренията си да планира да реформира образователната система на Сирия, като я наклони към тясната религиозна доктрина на групата, която разтревожи както мюсюлмани, така и немюсюлмани и активисти за правата на жените. Алавитската общност, малцинствена секта на исляма, от която произтича бившето семейство Асад, са изложени на риск от репресивни атаки по политически и сектантски причини.

Загрижеността се простира и отвъд столицата Дамаск чак до североизточнатата част на страната, автономна зона, възникнала след изтласкването на терористичната групировка “Ислямска държава” преди десетилетие. Управляван в продължение на няколко години от мултиетническа коалиция, мирът позволи на християнското население на региона, оценявано на 120 000, да се възстанови.

Атаките на Сирийската национална армия (SNA), подкрепяна от Турция и доминирана от предимно ислямистки фракции, тя се изправя категорично срещу правата на малцинства като християни, кюрди и язиди. Според наблюдатели въздушни удари, дронове и артилерийски огън подкрепят настъплението на протурските фракции. Християните се страхуват от унищожение от това подновено нападение.

Следователно в цялата страна християните и другите малцинства са силно загрижени за бъдещето си. Имайки предвид усилията на първата администрация на Тръмп в Ирак, увеличих ресурсите за подпомагане на християни, язиди и други малцинствени групи след като бяха подложени на геноцид от страна на “Ислямска държава”, мнозина ще се надяват на сравнима реакция, предоставяща помощ и политическа подкрепа. Но възможно ли е това?

Съществуват известни прилики в Ирак и Сирия – и двете бяха управлявани от баасистки диктатори, произхождащи от малцинствена ислямска секта в тяхната страна. И двете бяха смазани от години на борба срещу ислямистки групировки, които също жертват малцинства. Турските военни операции продължават безнаказано и в двете страни, докато ирански подставени лица действат широко.

Съществени различия лежат в основата на ограниченото американското влияние в Сирия. Първо, докато в страната има присъствие на американски войници, САЩ не са окупационна сила. В Ирак те представляваха „най-голямото племе“, способно да диктува условия по начини, невъзможни в Сирия и по-късно значително да подпомогне борбата срещу Ислямска държава. В Сирия обаче нещата не стоят по същия начин. Освен това Доналд Тръмп отбеляза, че многопластовият конфликт там „не е нашата битка“ и че САЩ трябва „да стоят настрана“.

И все пак, дори ако Вашингтон действа от разстояние, американски отговор, комбиниращ политика на власт с хуманитарна помощ, би могъл да помогне на малцинствата. Първо, за да бъде избегната масовата миграция, САЩ трябва да работят за Сирия, където християните и другите малцинства са равноправни граждани. Администрацията на Тръмп може да изясни ключовото значение на правата на малцинствата, равноправното гражданство и свободата на вероизповеданието чрез организиране на двустранни ангажименти, както и в съгласие с европейските съюзници и, най-важното, арабските партньори.

За държави като Египет, ОАЕ и Катар ще бъде от решаващо значение да засилят тези послания (и в същото време да не подкрепят страни, които им се противопоставят). Администрацията на Тръмп е необходимо да изясни тези приоритети и да има желание да информира публично за страните, които им се противопоставят. Сирия на бъдещето, която зачита правата на всички свои граждани, може да насърчи хората да останат или да се завърнат.

Подобно силно послание ще е необходимо, за да бъде сложен край на атаките от подставените лица на Турция. Групи за защита на човешките права и застъпничество призовават за повторно налагане на санкции съгласно Изпълнителна заповед №13894 срещу държавното ръководство на Република Турция, докато въоръжените ѝ сили и подкрепяните от нея ислямистки фракции не се изтеглят от автономната зона на североизток. Прилагането на светската, мултиетническата и мултирелигиозна управленска структура на североизтока е модел за мирна Сирия – нещо, което наистина си струва да бъде защитено, а не унищожено с лека ръка. Освен това Сирийските демократични сили (SDF), които на практика представляват въоръжените сили на Автономната администрация на Северна и Източна Сирия (т.нар. “Рожава”) са работили и провеждали съвместни операции със специалните сили на САЩ, като част от операция „Непоколебима решимост“ за унищожаване на терористичната групировка “Ислямска държава” в региона, както и в последвалата поддръжка на затворите, в които са задържани джихадистите и техните семейства. Всичко това е изложено на сериозна опасност, ако турските сили продължат своето настъпление в североизточната част на страната.

Въпреки че възраждането на една уважаваща правата нова сирийска държава е от фундаментално значение, това няма да бъде лесно и дори в най-оптимистичните сценарии ще отнеме поне няколко години и САЩ трябва да са готови да помогнат на християните и други малцинства в опасност сега. Това означава, че политиците трябва да съчетаят последващата дипломация с нужната хуманитарна помощ и презаселване на бежанци. Например, ако Хаят Тахрир ал-Шам наложи тясна идеология в страната или ако турските атаки продължат на североизток, може да се наложи ново извънредно християнско изселване. Алауитската общност вероятно също ще избяга, главно заради опасения от репресии на политическа или религиозно сектантска основа поради малцинственото си ислямско вероизповедание и връзки със семейството на Асад. Язидите постоянно са се сблъсквали с насилие поради нестандартните си вярвания. Една стабилна програма за презаселване на бежанци дава шанс за контролиран процес на проверка на бежанците, за разлика от безконтролната имиграция.

Разбира се, Съединените щати не биха могли да поемат всички, така че регионалните пътища към безопасността също трябва да бъдат осигурени предварително. Когато започна гражданската война, постоянно чувах от християни за провала на службите на ООН за бежанците в региона да разберат и да се приспособят към уникалните травми на религиозните малцинства. Пътните блокади отказваха християните да получат достъп до помощ от ООН. По-качественото обучение и съобщения могат да покажат, че ресурсите на ООН се основават на нуждите и няма да налагат дискриминация въз основа на вярата. Съединените щати могат да настояват ООН да се справи по-добре.

Сирия се намира на кръстопът, бъдещето ѝ е несигурно, а различните ѝ общности са в опасност. Сирия, зачитаща правата на всички свои граждани, не е просто морален императив – тя притежава от съществено значение за траен мир и стабилност в Близкия изток.