Военен парад в Бенгази разкри мащабни доставки на модерна руска военна техника

🇷🇺🤝🇱🇾 На 28 май в Бенгази се проведе военен парад по случай 11-годишнината от началото на операция „Ал-Карама“ – военната кампания на фелдмаршал Халифа Хафтар, насочена срещу ислямистките групировки в Източна Либия. Парадът демонстрира значителни нови попълнения в оръжейния арсенал на неговата армия и подчерта задълбочаващата се роля на Русия в конфликта.

Сред най-внушителните попълнения са двете реактивни системи за залпов огън БМ-30 „Смерч“, тежка артилерия с обсег до 90 км, способна да изстреля 12 ракети за под 40 секунди. Те бяха представени заедно с руските зенитно-ракетни комплекси Тор-М2Е, бойни машини БМП-2М с модули „Бережок“, танкове Т-72 и Т-55, бронетранспортьори БТР-82 и бронирани камиони „ВПК-Урал“.

Присъствието на това модерно въоръжение поставя въпроси за мащаба на руската подкрепа и геополитическите амбиции на Кремъл в Африка. Според украинския портал Defense Express, парадът създава илюзия за мащабни трансфери на оръжие, но реално количеството може да е ограничено. „Такова количество техника руската армия губи за седмица-две активни бойни действия в Украйна“, припомнят анализатори.

Въпреки това, появата на „Смерч“ има стратегическо значение. Създадена през 80-те години, тя остава една от най-мощните артилерийски системи в света, използваща термобарични, касетъчни и противотанкови боеприпаси. Наличието на сателитна навигация и усъвършенствани системи за управление на огъня ѝ позволяват да поразява цели от голяма дистанция с висока точност.

Появата на тези системи подсказва за промяна във военната доктрина на Либийската национална армия, ориентирана към нанасяне на удари извън обхвата на контрабатарейния огън.

Руското присъствие в Либия нарасна значително след 2022 г. и особено на фона на отстъплението от Сирия след свалянето на Башар Асад през декември 2024 г. Москва започна прехвърлянето на зенитно-ракетни комплекси С-300 и С-400, изтребители МиГ-29 и Су-24, и да трансформира бази като Ал-Хадим, Ал-Джуфра и Брак ал-Шати в регионални логистични хъбове.

Операциите се координират от т.нар. „Африкански корпус“, който е в ролята на правоприемник на ЧВК „Вагнер“, но се намира под контрола на Министерството на отбраната. Според експерти над 2000 руски военнослужещи се намират на либийска територия, а Кремъл вече търси достъп до военноморска база в Тобрук – стратегически пункт в близост до южния фланг на НАТО.

Руското военно присъствие обаче не е самоцел. Москва може да разменя ограничени количества модерно оръжие в замяна на дългосрочни концесии за добив на петрол, газ и полезни изкопаеми. Санкциите и войната в Украйна изострят нуждата от алтернативни канали за снабдяване и валута.

„В контекста на икономическата изолация, Либия може да се превърне в стратегическа разменна монета“, пише Defense Express. Затварянето на черноморския коридор към Сирия накара Москва да използва значително по-дългия и скъп маршрут през Балтийско и Средиземно море, което още повече натоварва ресурсите ѝ.

Междувременно правителството на националното единство в Триполи все по-често изразява тревогата си от нарастващото руско влияние. За западните разузнавателни оценки и бази данни като The Military Balance е все по-трудно да проследяват точните количества техника в ръцете на различните либийски фракции, създавайки „стратегическа неяснота“, която е в полза на Кремъл.

Русия обаче не се ограничава единствено до Либия. На 9 май руски военнослужещи за първи път се включиха във военен парад за „Деня на победата“ в Екваториална Гвинея. Контингентът беше съставен от около 40 души с техника като БТР-82А, джипове „Тигр“, зенитна установка ЗУ-23-2 и два пикапа Toyota Hilux. Руснаците демонстрираха и симулатор за управление на безпилотници с изглед от първи лице (FPV) – опит да спечелят подкрепата на местното население.