🇺🇸⚔️🇷🇺 Lockheed Martin разработи реплика на руския зенитно-ракетен комплекс Панцир-С1, използвайки камион за боклук Peterbilt 320 като базова платформа. Неофициално наричан „Питър Панцир“, този макет е предназначен за участие в оценка на ефективността на Sniper Advanced Targeting Pod – нов сензорен пакет за изтребители като F-16 и F-18, предназначен да идентифицира и класифицира обекти, наподобяващи заплахи от реалния свят.
Макети на целеви превозни средства се използват за оценка на системите за насочване и ангажиране на изтребители чрез възпроизвеждане на системи за противовъздушна отбрана на противника. Тези реплики позволяват на пилотите и сензорните оператори да анализират точността и надеждността на капсулите за насочване на самолети, радарите и оръжейните системи при откриване на потенциални заплахи. Тестването с макети дава възможност за корекции в алгоритмите за откриване, оценки на контрамерките за електронна война и обучение на пилоти при контролирани условия без пряко взаимодействие с оперативни вражески системи. Този метод предоставя данни за ефективността на електрооптични капсули за насочване, ракети с радарно насочване и комплекти за електронна война при идентифициране и ангажиране на цели, подпомагайки разработването на оперативни стратегии и контрамерки.
Целта на този макет остава отворена за тълкуване, като някои източници смятат, че е предназначен за обучение на противоположни сили (OPFOR), което е добре установено в тренировъчните учения на американската армия, където специализирани части се занимават с възпроизвеждане на вражески сили, създавайки реалистични бойни сценарии и следват структурирани методологии за симулиране на вражески тактики, доктрина и оборудване, често използвайки модифицирани превозни средства и оперативни техники, за да отговарят на потенциални заплахи.
Американските военни поддържат специализирани части OPFOR в големи центрове за обучение: 11-ти бронетанков кавалерийски полк в Националния център за обучение (NTC) във Форт Ъруин, щата Калифорния; 1-ви батальон, 509-ти парашутен пехотен полк в Съвместния център за подготовка за готовност (JRTC) във Форт Джонсън, Луизиана; и 1-ви батальон, 4-ти пехотен полк в Съвместния многонационален център за готовност (JMRC) в Хоенфелс, Германия.
Тези единици използват живи, виртуални и конструктивни среди за обучение, за да тестват военни стратегии, валидират оперативни доктрини и излагат военния персонал на множество сценарии на заплаха. Обучението на OPFOR включва информационна война, електронна война и кибер елементи за възпроизвеждане на съвременни условия на бойното поле и работи в рамките на Програмата за оперативна среда и противоположни сили на армията на САЩ (OE-OPFOR), която се наблюдава модернизацията, акредитацията и разработването на сценарии на OPFOR. Обучението се използва както в национални, така и в международни учения, включващи съвместни операции като Crocodile '03 с участието на Австралия и Корпуса на морската пехота на САЩ.
Peterbilt 320 е камион с ниска предна кабина, проектиран за събиране на отпадъци, но се използва също в строителството, цистерни и противопожарни приложения. Той наследи Peterbilt 310 и се предлагаше в конфигурации с ляво, дясно и двойно задвижване, включително опция за дясна стойка. Камионът разполагаше с редица опции за двигатели, включително Cummins ISX12, PACCAR PX-9, Westport ISX12 G и варианти на сгъстен природен газ (CNG), съчетани с ръчни трансмисии Fuller или Allison.
Конструкцията на кабината се състои от поцинкована стоманена подрамка и алуминиева кабина с врати в стил преграда. Дизайнът на 320 включва снижена врата за подобрена видимост, подвижни панели, странични отделения за съхранение и допълнителен охлаждащ модул. През 2014 г. Peterbilt представи интериора ProBilt с модификации на арматурното табло, контролите и оформлението на седалките. Моделът остава в производство до 2017 г., след което е заменен от Peterbilt 520, запазил оформлението, но същевременно включващ допълнителни функции за операции по управление на отпадъците.
Съединените щати придобиха и анализираха множество чуждестранни зенитно-ракетни комплекси, за да усъвършенстват контрамерките и да подобрят военната си тактика. Забележителен пример се реализира през 2020 г., когато система Панцир-С1, доставена от Обединените арабски емирства на Либийската национална армия, ръководена от либийския маршал Халифа Хафтар, беше пленена и транспортирана от C-17A Globemaster III на ВВС на САЩ до авиобаза Рамщайн в Германия.
Въпреки че официалната причина за това беше да се предотврати попадането на системата в ръцете на ислямисти, това по-скоро бе второстепенен мотив. Изследването на чуждестранни системи като Панцир-С1 позволява на анализаторите на отбраната на САЩ да оценят уязвимостите, да подобрят точността на насочване и да разработят стратегии за потискане.
Панцир-С1 е проектиран през 90-те години на миналия век като наследник на съветската система Тунгуска, включваща ракетни, но също и автоматични оръдия за осигуряване на противовъздушна отбрана с малък до среден обсег. Разработен от конструкторско бюро КБП, той е въведен за първи път в средата на първото десетилетие от новия век и оттогава е изнесен в редица страни. Системата е монтирана на различни колесни и верижни шасита, в зависимост от крайния оператор. Проектиран да атакува редица въздушни заплахи като самолети, дронове и крилати ракети, той нтегрира радарно и инфрачервено проследяване. Оперативният опит в Либия, Сирия и Украйна обаче подчерта някои сериозни ограничения, особено срещу координирани удари с дронове и ракети.
Заплахата, която Панцир-С1 представлява за бойните самолети, зависи от сценария на сраженията. Ракетите земя-въздух 57E6 имат отчетен обсег от 20 км и могат да атакуват самолети на височина до 15 км. Докато зенитно-ракетни комплекси от този тип успешно прехванаха вражески въздушни удари в някои случаи, те също се затрудняваха срещу съвременните тактики за електронна война и прецизните боеприпаси. В конфликтни зони като Украйна, Сирия и Либия комплексите от този вид са унищожавани от турски и израелски дронове, както и от западни прецизни боеприпаси, което от своя страна разкрива слабости в техните системи за откриване и задействане. В резултат на това са направени модификации и подобрения, за да се подобри устойчивостта на проследяване и насочване в съвременни бойни среди.
Няма коментари:
Публикуване на коментар