Камбоджа използва отслабената сигурност на Тайланд, за да прокара агресивна стратегия по границата

🇰🇭⚔️🇹🇭 Камбоджа се възползва от слабата отбранителна позиция на Тайланд, за да стартира офанзива по три сектора от общата граница, поставяйки националната сигурност на съседен Бангкок под сериозен натиск. Това заяви в интервю за англоезичното издание Bangkok Post доц. Панитан Ватанаягорн, експерт по международни отношения.

Според него тайландският апарат за национална сигурност функционира мудно и фрагментирано, което заедно със слабата роля на Националния съвет за сигурност, създават усещане за вътрешна дезорганизация, позволявайки на Камбоджа да използва ситуацията в своя полза — както военно, така и политически.

Стратегия от три компонента

Ватанаягорн уточни, че правителството на Камбоджа прилага три основни подхода:

• Символични жестове на лидерство: председателят на камбоджанския Сенат Хун Сен защити действията като крайно необходими за опазване на националния суверенитет. Междувременно генерал-лейтенант Хун Манит, брат на премиера Хун Манет, взе участие във визита на високо ниво в зоната на напрежение, с цел да повдигне бойния дух на армията и местното население.
• Военна мобилизация: Камбоджа разположи тежка артилерия, танкове и ракетни системи по границата с Тайланд, включително китайските KS-1A и KS-1C и руски реактивни установки за залпов огън. Страната подчерта, че няма намерение да отстъпва, посочвайки като основен мотив териториалните претенции отпреди подписването на Меморандума за разбирателство №43 (МоУ43). Режимът в Пном Пен използва националистическа реторика, за да си спечели вътрешна подкрепа на фона на политическото напрежение вътре в страната.
• Дипломатическо изместване – Камбоджа официално изрази съжаление за загиналите при конфликта, като същевременно предупреди, че разговорите между армиите на двете страни ще се забавят. Ватанаягорн предложи сформирането на високопоставен граничен комитет, който да включва ключови политически и военни фигури и да провежда бързи заседания при нужда.

Реакцията на Тайланд – бавна и разединена

Ватанаягорн подчерта контраста между бързата и централизирана реакция на Камбоджа начело с Хун Сен и тромавата, бюрократична и разединена система за сигурност в Банкок. Това усещане за слабост у противника е насърчило Камбоджа да предприеме дейности, включително изграждането на пътища в буферната зона за доставка на оръжие – включително чрез външни дарения.

Той призова за спешна координация между тайландските служби за сигурност и за провеждането на извънредни срещи и повече прозрачност, за да се отвори път за реални преговори.

„Ако Тайланд продължи да се бави, Камбоджа ще продължи да настъпва. Трябва да спрем да играем такрау с войниците им, докато генералите ни се карат на масата“, заяви той, използвайки метафора с популярния в региона спорт.

ASEAN и рисковете от военна ескалация

Освен това Панитан изтъкна прекалената надежда, възлагана на механизмите на АСЕАН, и разкри, че някои страни членки са склонни да подкрепят Камбоджа. Макар да изключи пълномащабна война като евентуален сценарий в близко бъдеще, той не отхвърли риска от „локализирани сблъсъци“ по границата между двете страни.

„Ако Тайланд влезе в бой, губи. Ако стои безучастно, Камбоджа печели. Единственият път напред е активна и обединена стратегия за сигурност“, заключи доцентът.

Китайската брегова охрана дебаркира и пое контрола над Санди Кей в Южнокитайско море.

🇵🇭⚔️🇨🇳 Бреговата охрана на Китай обяви суверенитета си над Санди Кей, малко островче в архипелага Спратли, след като в средата на април развя китайското знаме на територията.

По аналогия с предни случаи, Пекин следва „тактиката на салама“, благодарение на която променя бавно и методично статуквото в Южнокитайско море, възползвайки се от липсата на внимание от страна на международната общност.

Този път обаче Филипините реагираха светкавично. На 27 април военноморският флот на Манила проведе операция за утвърждаване на суверенитета си над Санди Кей и други два обекта в района, с което демонстрира ново ниво на координация и решимост под управлението на президента Маркос.

Санди Кей може да изглежда незначителен, но играе ключова стратегическа роля, като контролът върху него може да укрепи териториалните претенции на Китай към рифа Суби, който вече е дом на голяма военна база на Пекин.

Китай отново пренебрегва международните норми, включително Конвенцията на ООН по морско право и ангажиментите, поети по Декларацията за поведение в Южнокитайско море от 2002 г.

Както се очакваше, реакцията на АСЕАН беше сдържана, а въпреки демонстрации на солидарност с Филипините, Белият дом не се ангажира с пряка намеса по случая. Това остави Манила да защитава позициите си самостоятелно, докато в същото време Пекин разчита на постепенното си налагане на контрол без сериозни последствия.

Случилото се при Санди Кей напомня за предходните китайски действия – при Скарбъроу (2012 г.), рифа Джонсън Саут (1988 г.) и Параселските острови (1974 г.). Стратегията на Пекин е очевидна и се базира на методична експанзия без връщане назад. Изолирани реакции могат да забавят процеса, но не и да го спрат.

Манила заслужава открита и практическа подкрепа от съюзниците си. В противен случай Китай ще продължи да променя границите в Южнокитайско море без сериозни пречки, докато същевременно прилага сходен натиск и върху тайванските територии в региона. Докато инвазията срещу Тайван си остава мащабен риск, малките „залъци“ в Южнокитайско море изглежда са лесна и безнаказана цел за Пекин.

Какво е АСЕАН – съюзът, посочен в изслушването на Пийт Хегсет?

Представители на държавите-членки на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия и Съединените щати по време на първата по рода си специална среща на върха АСЕАН-САЩ, проведена във Вашингтон, окръг Колумбия, 12-13 май 2022 г.
📸 Снимка: U.S. Embassy China

🇺🇸 Пийт Хегсет, избраникът на Доналд Тръмп за министър на отбраната, беше подложен на изпитание по отношение на нивото си на квалификация в различни области на днешното изслушване в Сената за утвърждаването му на поста.

Сенатор Тами Дъкуърт, демократ от Илинойс, го помоли да назове една държава от Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН), която е ключова за американските интереси в региона, а след това го попита колко са нейните страни-членки.

Хегсет призна, че не знае, но започна да изброява американските съюзници в региона като Южна Корея, Япония и Австралия, при което беше прекъснат от Дъкуърт, която заяви, че нито една от тези страни не е в АСЕАН.

„Предлагам Ви да си научите домашната работа“, заяви тя.

Десетте страни-членки на асоциацията са Бруней, Камбоджа, Индонезия, Лаос, Малайзия, Мианмар, Филипините, Сингапур, Тайланд и Виетнам, докато Източен Тимор и Папуа Нова Гвинея са със статут на „страни-наблюдатели“.

През 2022 г. американският президент Джо Байдън приветства лидерите на всички страни-членки на АСЕАН във Вашингтон за среща на върха, която имаше за цел да подчертае подкрепата на САЩ за региона – ключова арена в съперничеството между Китай и Америка.

Съединените щати се радват на близки отношения с Тайланд и Филипините, където освен всичко разшириха и военното си присъствие. Връзките с Виетнам също се подобриха докато Байдън беше начело на страната.

Много страни от Югоизточна Азия обаче се радват на добри отношения с Китай и са сред основните бенефициенти на инициативата „Един пояс, един път“. Пекин също се смята за основен поддръжник на хунтата в Мианмар, която е въвлечена в кървава гражданска война, започнала преди близо четири години.

Някои от големите икономики в региона, като Малайзия и Индонезия, успяха да поддържат силни търговски отношения както със САЩ, така и с Китай, като същевременно постигнаха деликатен дипломатически баланс.

Единството на АСЕАН на няколко пъти беше подчертано от конкуриращите се претенции между някои от нейните страни-членки и Китай в Южнокитайско море, което се явява ключов глобален транспортен маршрут.

Съюзът до голяма степен обаче не успя да възстанови каквато и да е било форма на стабилност в Мианмар, където над 5000 цивилни бяха убити след извършения на 1 февруари 2021 г. преврат, който свали демократично избраната власт, водена от Аун Сан Су Чи, която и до ден-днешен си остава в затвора.

Въпреки това групировката успя да остане фокусирана върху областите на съгласие и нейното глобално влияние ще се разшири заедно с нейните колективни икономики. Взети заедно, страните-членки от АСЕАН сформират петата по големина икономика в света.

Освен това организацията може да изиграе ключова роля при евентуална търговска война между новоизбрания президент Тръмп и китайските власти, като китайският износ за региона скочи през последните седмици.

Джошуа Курланцик, старши сътрудник за Югоизточна Азия в Съвета за международни отношения, прогнозира, че Тръмп може да окаже натиск върху членовете на АСЕАН да изберат страна между Съединените щати и Китай – нещо, което до този момент те упорито избягваха.

„И въпреки голямото доверие сред американските политици от двете партии, Съединените щати е възможно да не спечелят, ако държавите бъдат принудени да избират“, посочва той в своя статия за Japan Times.

„Китай е доминиращата икономическа сила в региона и все повече осигурява инфраструктурата за функционирането на региона. Подходът на тормоз обикновено не работи в Югоизточна Азия и дори при Байдън държавите от Югоизточна Азия изглеждат недоволни от възприеманото оттегляне на Съединените щати в региона.“