Пенсионерка от Бердянск получи 14 години затвор за превод от 1500 гривни

🇺🇦⚖️🇷🇺 74-годишна жена от окупирания Бердянск ще излежи 14 години заради 1500 гривни, преведени в подкрепа на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ). Присъдата произнесе т.нар. Запорожки областен съд, създаден от окупационната власт, който определи превода като държавна измяна по чл. 275 от наказателния кодекс на Руската федерация. Сумата се равнява на около 3383 рубли, или 34 долара. За наказанието съобщи пресслужбата на съда, а случая описаха „Медиазона“ и „Крим.Реалии“.

Осъдената е родена през 1952 г. Тя получава руско гражданство през октомври 2023 г., а през лятото на следващата година извършва превода с мобилното приложение на украинска банка. Следствието твърди, че след началото на пълномащабната инвазия у нея се е формирало „устойчиво негативно отношение към представителите на руските държавни органи“, а самият превод е нанесъл вреда на сигурността на Руската федерация. Наказанието трябва да бъде изтърпяно в колония с общ режим.

Гражданството е правният ключ към присъдата. Според руското законодателство държавна измяна може да извърши само руски гражданин, а от 2022 г. насам Русия раздава паспорти на жителите на окупираните области. Без такъв документ те на практика не могат да започнат работа, да получават пенсия и дори да имат нормален достъп до лекар. Впоследствие същият паспорт превръща подкрепата за собствената им армия в престъпление срещу държавата, която е превзела града им с военна сила. Хагският правилник забранява на окупиращата сила да принуждава населението на завзета територия да ѝ се заклева във вярност, а Четвъртата Женевска конвенция защитава правата на цивилните под окупация. Изследователи от Йейлския университет определят поредицата укази за паспортизация като нарушение на двете конвенции.

Руската армия влиза в Бердянск на 27 февруари 2022 г. – четвъртия ден от инвазията. Пристанищният град на Азовско море е сред първите окупирани градове в Запорожка област в резултат на настъплението от юг. Още същата вечер руските военни заемат административните сгради, а градският транспорт е спрян. Още на следващия ден полицейското управление е разпуснато, след като градските власти отказват да оказват съдействие на окупаторите. Оттогава Бердянск не е бил под украински контрол нито за ден.

Присъдата от 26 август не е изключение, а част от системна практика. През февруари пред същия съд беше изпратена 70-годишната Светлана Лой от Запорожка област, която беше осъдена на 15 години лишаване от свобода. Според обвинението между януари и ноември 2024 г. тя е извършила 24 парични превода на обща стойност 63 420 рубли. Лой има издаден руски паспорт, но не се е отказала от украинското си гражданство и продължава да получава украинска пенсия. Тя отбеляза 70-ия си рожден ден на 10 юни в симферополския следствен арест, известен като СИЗО-1.

Обвинението често не прави разлика между дарение и превод за лични нужди. „Новая газета Европа“ пише, че част от осъдените просто са изпращали пари на свои внуци в Украйна, докато следствието тълкува всяко движение по украинска сметка като финансиране на армията. Делата се разглеждат при закрити врата, а имената на подсъдимите обикновено се заличават от съдебните актове. От съдилищата на окупационните власти в Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска област, единствено тези в Донецк публикуват своите присъди. Правозащитни групи посочват и обратния правен абсурд: украинци без руско гражданство също биват обвинявани в държавна измяна, въпреки че руското законодателство не допуска това.

Останалите случаи излизат наяве по косвен път. Правозащитничката Даря Костромина разпозна Светлана Лой в кратко видео, публикувано от Запорожкия съд в неговия канал, след което ѝ пише на адреса на самия арест. По същия начин тя открива следващата осъдена. Галина Бехтер от мелитополското село Плодородно е на 68 години и страда от прогресираща деменция. На 5 март съдът ѝ наложи 11 години в колония с общ режим и още 12 месеца ограничение на свободата. Апелативната инстанция увеличи срока на 12 години и половина. Обвинението се основава на един превод от 1240 рубли.

Бехтер е задържана на 29 юли 2025 г., няколко месеца след като военни претърсват дома ѝ, уж за да търсят оръжие, и изземат украинските паспорти, телефоните и банкови карти, по които двамата съпрузи получават пенсиите си. Маршрутът ѝ след ареста е разкрит по откъслечни сведения. През септември тя е преместена в запорожкото село Якимовка, където точното място на задържане остава неизвестно. Следва Донецк, а през януари 2026 г. Бехтер е отведена в ареста в Симферопол.

Според организацията „Нумо, сестри!“, която проследява случая въз основа на сведения от близките, повод за преследването е донос от съседка. Семейство Бехтер никога не е криело своята позиция в подкрепа на Украйна. Дъщерята напуска окупирания Мелитополски район през лятото на 2022 г., а родителите ѝ остават в дома си. След пореден спор Галина Бехтер казва на съседката, че скоро „нашите ще се върнат“. Съпругът ѝ почива по време на окупацията през януари 2026 г. – месец след отвеждането ѝ в Симферопол.

В ареста Бехтер се намира в състояние, което не ѝ позволява сама да води кореспонденция. Нейните писма се пишат от съкилийнички, които освен това я хранят и преобличат. При 176 см ръст и 50 кг тегло, развива мускулна дистрофия и не може да контролира физиологичните функции. В писмо от средата на юли жените молят правозащитници да им изпратят памперси за възрастни. В килията са настанени 7 души, 6 от които са над 60-годишни. По думите на една от съкилийничките именно такива хора са представяни като опасни за държавата.

През същата юлска седмица „Нумо, сестри!“ научава, че няколко украински гражданки са били изведени от ареста в Симферопол и отправени към Краснодарския край. Дали Бехтер е една от тях, остава неизвестно. Маршрутите за етапиране не се оповестяват и близките са принудени да им правят възстановка по оскъдни сведения.

В същия арест се настанени и други хора, осъдени по същата разпоредба. Лариса Беляева е 66-годишна лекарка от село Любимовка, получила 14 години през април заради 102 украински военни облигации, които купила чрез украинско мобилно приложение между октомври 2023 и юни 2024 г. Общата им стойност е 270 080 рубли. Иван Чорний е 71-годишен пенсионер от Токмак. През юли съдът му наложи 13 години в колония със строг режим заради 27 превода на обща стойност около 9315 рубли, извършени между ноември 2023 и май 2025 г.

Моделът се повтаря и извън Запорожка област. В Херсонска област жителка на окупираните територии на левия бряг получи 12 години за преводи към украинската армия. Людмила Колесникова, бивша служителка на Министерство на вътрешните работи на Украйна, живее в Ирландия от 2022 г. През лятото на 2024 г. тя се връща в Ялта, за да се прости с починалата си майка, но служители на ФСБ я задържат на гробището. На 5 юни 2025 г. съд в Крим ѝ наложи 17 години затвор заради две дигитални пощенски марки с надпис „Руски военен кораб“, купени за 25 евро две години по-рано. Приходите от продажбата им са били предназначени за украински дронове. По думите на Колесникова единственото доказателство по делото е извлечение от онлайн банкирането ѝ. Апелативната инстанция остави присъдата в сила.

Присъдите не са по-леки и в самата Русия. Руслан Шадиев, инженер-изследовател във федералния ядрен център в Саров, беше осъден на 18 години лишаване от свобода на 8 октомври 2025 г. Съдът го призна за виновен в държавна измяна и финансиране на тероризъм заради общо 1200 рубли, преведени през 2023 г. на легион „Свобода на Русия“, Руския доброволчески корпус (РДК) и проекта „Идите лесом“, който помага на руснаци да избегнат мобилизация. Първите 4 години от наказанието той трябва да прекара в затвор, а останалите 14 – в колония със строг режим.

Броят на делата продължава да расте. През 2025 г. руските съдилища са осъдили 468 души по обвинения в държавна измяна, шпионаж, тайно сътрудничество с чужда държава и оказване на помощ на врага. Това е най-високият брой от влизането в сила на руския наказателен кодекс през 1997 г. За сравнение, година по-рано осъдените са 385. Данните са изчислени от правозащитния проект „Первый отдел“ съвместно с Parubets Analytics. Повечето дела – 364, или 78% – са по чл. 275. „Мемориал“ отчита най-малко 478 души за същия период.

В окупираните украински територии съдилищата са произнесли поне 190 присъди за държавна измяна и шпионаж от юли 2022 г. до края на 2025 г. Изданието „Важни истории“ изчислява средна продължителност на наказанието от 13,5 години и средна възраст на подсъдимите от 39 години. Жените са 28% от осъдените в окупираните региони срещу 6% в самата Русия. Възрастовата граница обаче опира до другата крайност: изданието е установило най-малко 8 осъдени на възраст до 19 години, двама от които са непълнолетни. Наложените им наказания са между 6 и 9 години. Между юли и септември 2025 г. темпът достига средно една присъда на всеки три дни. Според оценка на правозащитници броят на политическите дела на глава от населението в окупираните области е два пъти и половина по-висок, отколкото на територията на Русия.

Горната граница на наказанието беше увеличена в разгара на войната. От април 2023 г. чл. 275 позволява налагането на доживотен затвор. Дотогава максималното наказание беше 20 години, а минималното – 12. Изменението беше прието от Държавната дума на 18 април и влезе в сила със закон от 28 април същата година.

Някои арестувани изобщо не стигат до съд. Владислав Есипенко, кореспондент на Радио Свобода, излежа присъда в симферополския арест и керченската колония, след което беше освободен през юни 2025 г. По думите му на отделни етажи в СИЗО-2 в Симферопол хора са държани в пълна изолация в продължение на месеци и години – без обвинение и съдебен процес. Той ги нарича „хора-призраци“. Ресурсният център на Кримските татари описва 20 такива килии на третия етаж, във всяка от които са настанени между двама и четирима души. Поетът Костянтин Ширинг, осъден на 12 години за шпионаж, почина в руски затвор през 2023 г., след като не получи нужната медицинска помощ.

След произнасянето на присъдата Светлана Лой пише на Костромина, че е открила собствените си думи преобърнати в протокола. Тя подава жалба не с искане за намаляване на наказанието, а за пълна отмяна на присъдата, макар да допуска, че резултатът ще бъде нулев. „Това също е резултат“, пише Лой – нужен като доказателство, че е направила всичко възможно.