Армията задържа дъщерята на регионален шеф на CJNG; блокади в Мичоакан

🇲🇽 Мексиканската армия и Националната гвардия задържаха дъщерята и партньорката на Ераклио Гереро Мартинес, наричан „Тио Лако“, когото федералните власти сочат за регионален ръководител на картела „Халиско – Нова генерация“ (CJNG) в Мичоакан и Халиско. Самият Гереро не попада сред задържаните. През следващите часове щатският център за наблюдение и управление C5 регистрира барикади в поне 24 точки от пътната мрежа на повече от 10 общини, горящи превозни средства по магистралите и престрелки, започнали още преди разсъмване.

Операцията е проведена в ранните часове на 19 август в две малки селища: Тинаха де Варгас в община Танхуато и Колесио в община Екуандурео, в северозападната част на щата, близо до границата с Халиско. Според съвместното изявление на Министерството на отбраната, Националната гвардия, Министерството на сигурността и гражданската защита, Главната прокуратура и Военноморските сили са задържани 9 души – всички описани като членове на въоръжената клетка на Гереро. Двама от тях са посочени по мексиканска процедура преди повдигането на обвинения само с началната буква на фамилията: Марисол „Н“, негова дъщеря, и Лурдес „Н“, негова партньорка.

Описът на иззетото очертава мащаба на клетката по-точно от всяка обща характеристика. Военните са иззели два имота, 64 превозни средства, 1 от които бронирано, и 7 мотоциклета. Оръжейният арсенал включва картечница калибър .50, четири картечници Minimi калибър 5,56 мм, 9 дългоцевни и 1 късоцевно оръжие, 2 гранатомета, 8 самоделни взривни устройства, дрон, боеприпаси, пълнители и тактическо снаряжение. Съчетанието от картечница .50, Minimi и гранатомети не е типичният арсенал на престъпна група, занимаваща се само с охрана на реколта. То позволява организирана съпротива срещу силово звено, включително колона с бронирани превозни средства. 8-те самоделни устройства сочат в същата посока: групата е разполагала със средства за миниране на пътни участъци, а не само за сплашване на търговци.

Реакцията следваше вече познатия за щата модел. Хора на групировката изкараха камиони и автобуси на пътното платно и ги подпалиха по отсечките Самора–Ла Пиедад, Санабрия–Пуреперо–Чуринцио, Пуреперо–Тласасалка, Сакапу–Кирога, Самора–Карапан и Окотлан–Ла Пиедад. Блокадите и палежите обхванаха и районите на Морелия, Пацкуаро, Чилчота, Коенео и Тангансикуаро. Властите задействаха плана „Антиблокео“ и обявиха, че движението е възстановено в течение на деня. Съседните щати Халиско и Гуанахуато активираха протоколи за засилено наблюдение, а властите в Гуанахуато отрекоха на тяхна територия да има пътни блокади.

Правителството коментира операцията с крайно общи изказвания. Президентът Клаудия Шейнбаум съобщи на сутрешния си брифинг, че от нощта се провежда операция за задържането на „една или няколко значими цели“ и че кабинетът по сигурността ще представи подробности по-късно. Губернаторът на Мичоакан Алфредо Рамирес Бедоля определи блокадите като реакция на престъпни групи „след ефективни арести“ и съобщи за разгръщането на сили съвместно с армията и гвардията. Нито едно от двете изявления не назова Гереро. Федерални източници обаче съобщиха пред мексикански медии, че именно той е бил основната цел и е успял да се измъкне. Официалният списък потвърждава само, че Гереро не е сред задържаните.

Гереро Мартинес е на над 70 години и е сред най-дълго действащите командири по границата между Мичоакан и Халиско. Той ръководи фракцията „Лос Герерос“, чието въоръжено звено се представя като „Фуерсас Еспесиалес Тио Лако“. Базата на клана се намира именно в Тинаха де Варгас – селището, в което армията влезе в сряда преди разсъмване. Профилите на Гереро очертават три паралелни източника на приходи: кражба на горива във Веракрус, Синалоа, Халиско и Гуанахуато, производство на синтетични наркотици в собствени лаборатории и системно изнудване на търговци и земеделски производители. През 2015 г. той е задържан като предполагаем поръчител на убийството на бивш водач на самоотбранителна група, но впоследствие е освободен при неизяснени обстоятелства. През 2025 г. мексиканските власти му приписват заповедта за нападения, при които загиват трима военнослужещи.

Операцията от февруари засяга Гереро и лично. Синът му Рубен Гереро Валадес загива на 22 февруари 2026 г. в същия сблъсък в Тапалпа, Халиско, в който федералните сили убиха Немесио Осегера Сервантес, „Ел Менчо“ – основателя и дългогодишен ръководител на CJNG. Присъствието на сина на Гереро на мястото на операцията беше едно от най-ясните доказателства за близостта на клана до върха на картела.

Смъртта на „Ел Менчо“ не доведе до появата на безспорен наследник начело на CJNG. Американските ведомства посочиха като нов ръководител Хуан Карлос Валенсия Гонсалес, „Ел 03“, доведен син на убития. Самата организация обаче не е обявила единен приемник, а мексиканските анализи описват структура, при която различни фигури поотделно контролират международния трафик, финансите и координацията на въоръжените клетки. Практическото следствие се вижда особено ясно в Мичоакан: все по-голяма тежест пада върху регионалните ръководители, а човек като Гереро съчетава контрола върху територия, приходи и огнева мощ. Затова ефектът от удара по неговата клетка не се измерва с формалния му ранг, а с това дали тези три функции ще бъдат поети от един нов център.

Операцията е петият сериозен удар за половин година в Мичоакан и съседния Халиско. След убийството на „Ел Менчо“ на 22 февруари последваха задържанията на Фернандо де Хесус Ортис Авалос, „Ел Доктор“, на 14 юли, на Рамон Анхел Алварес Аяла, „Р1“, на 30 юли и Алфонсо Фернандес Магалон, „Пончо Ла Кирингуа“, на 1 август. Всяка от тези операции беше последвана в рамките на часове от палежи и затваряне на пътища. Отделно от операцията на 19 август, ден по-рано армейски патрул попадна под обстрел в селището Лос Палийос, община Лос Рейес. При последвалата престрелка загинаха петима въоръжени, чиято самоличност прокуратурата на щата все още установява.

Федералното присъствие в щата е засилено от миналата есен, след като на 1 ноември 2025 г. кметът на Уруапан Карлос Мансо беше застрелян на градския площад. Отговорът на Шейнбаум, представен осем дни по-късно, беше „Планът за мир и справедливост в Мичоакан“: 12 направления и над сто мерки на стойност повече от 57 милиарда песос, заедно с разполагането на 10 506 военнослужещи и гвардейци в рамките на операция „Парикутин“. Паралелно се разшири и американският натиск. На 20 февруари 2025 г. Държавният департамент включи CJNG в списъка на чуждестранните терористични организации заедно с картела от Синалоа, „Картелес Унидос“ и още пет структури, а през юли тази година добави и „Лос Виаграс“ и картела от Хуарес. Тези обозначения разшириха възможностите за използване на финансови и наказателноправни инструменти срещу мрежите, но не промениха онова, което се видя в сряда по пътищата на Мичоакан.

Скоростта, с която могат да бъдат блокирани пътищата, остава най-точният измерител на онова, което държавата все още не е отнела от групировката. За организирането на 24 блокади в рамките на няколко часа и в повече от 10 общини е нужна мрежа от местни хора, автомобили, гориво и комуникации. Такава мрежа не зависи от присъствието на един човек и не се разпада със задържането на негови роднини.

Възможно е обаче и обратното тълкуване: мащабът на палежите да издава не сила, а тревога. Предишните загуби на ръководни фигури също бяха последвани от показни блокади, а след тях – от преразпределяне на територии. Разликата между двете хипотези ще проличи по два признака. Първият е дали през следващите седмици Гереро отново ще се появи начело на своята клетка, или зоната ще премине под контрола на друг оператор. Вторият е дали кражбата на горива по маршрутите към Веракрус и изнудваческата „такса“ върху производителите в Танхуато и Екуандурео ще намалеят, или просто ще сменят събирача. Ако арсеналът е иззет, но плащанията продължат при същите размери, задържането на 9 души ще се е оказало само смяна на подпис.