🇺🇸⚔️🇨🇺 Южното командване на САЩ (SOUTHCOM) разгърна безпилотни системи на военноморска база Гуантанамо в Куба. Това е първата стъпка към площадка, където екипи ще се обучават и интегрират автономни способности. Командващият генерал от Корпуса на морската пехота Френсис Донован е видял системите при своето посещение на място, съобщи SOUTHCOM на 2 октомври. Площадката ще обслужва Командването за автономни бойни действия на SOUTHCOM (SAWC), учредено на 21 април, а самите системи вече подпомагат мисиите на Съвместната оперативна група „Западно полукълбо“ (JTF-WHEM), оперативния щаб на SOUTHCOM за действията срещу картелите и други операции.
Конкретният вид на системите не назовават. На снимки в публикацията има три сходни плавателни съда в сив цвят с камерни кули и антени, закотвени на пристан, докато в кратко видео бърза лодка описва кръгове в залива. Според командването площадката е място, където екипите ще се обучават и интегрират подобни средства, ще обслужват оперативните нужди и ще прилагат оперативния опит в обучението и развитието на способности. Самото SAWC още не е напълно изградено: учредителното съобщение от 21 април възложи да бъдат определени необходимите експерти и способности заедно с видовете въоръжени сили и Групата за автономни бойни действия на Министерство на войната (DAWG), но срок за пълна оперативна готовност е посочен.
Общовойсковият аналог е по-млад от регионалния. На 30 септември министърът на войната Пийт Хегсет обяви в Куантико, Вирджиния, създаването на четиризвездно Командване за автономни бойни действия (AutoWarCom) – бойно командване с правомощия, сходни с тези на видовете въоръжени сили, което да разгръща автономни и роботизирани способности във всички тях. Срокът е 1 октомври 2027 г. и зависи от Конгреса: предложение на сенатори за такава структура е минало през комисията, но законопроектът за отбраната за 2027 г. все още не е приет. SAWC е структура само на SOUTHCOM и работи в неговата зона на отговорност – Карибите, Централна и Южна Америка.
JTF-WHEM беше активирана на 4 август, за да замени Съвместна оперативна група „Южно копие“ (Southern Spear), щаба зад ударите по лодки на предполагаеми наркотрафиканти в Източния Пасифик и Карибско море. Новата група работи с 18-те държави от Коалицията на Америките срещу картелите. Първият удар по лодка беше на 2 септември 2025 г. По преброяване на правозащитната група WOLA (Washington Office on Latin America) до 19 септември при 67 удара са загинали 234 души; 23 от тях са оцелели, които не са били спасени. Администрацията на Тръмп описва кампанията като немеждународен военен конфликт с картели, а набелязаните лица като незаконни бойци. Според AP тя е представила малко доказателства, че целите са свързани с наркотрафика, а законността на ударите се оспорва; Службата на ООН за правата на човека още през октомври 2025 г. нарече ударите и растящата им човешка цена неприемливи. Такива средства вече са част от тази верига: на ежегодното експериментално упражнение FLEX на 4-и флот край Кий Уест през април SOUTHCOM показа цялата последователност от откриване и проследяване до поразяване върху заловени лодки на наркотрафиканти, с търговски разработени безпилотни средства и изкуствен интелект.
Куба попада в зоната на отговорност на SOUTHCOM, а Гуантанамо е на югоизточния ѝ бряг; базата е наета от 1903 г., а Хавана я смята за незаконна окупация. Донован беше там и на 29 май, когато на периметъра на базата имаше кратък разговор по въпроси на оперативната сигурност със кубински командири, сред които генерал Роберто Легра Сотолонго. Двете страни определиха разговора като положителен и се разбраха да поддържат връзка. Самата база фигурира в твърденията на американското разузнаване за Куба. На 17 май Axios, позовавайки се на секретни разузнавателни данни, съобщи, че Куба е придобила над 300 дрона от Русия и Иран от 2023 г. и е започнала да обсъжда използването им срещу Гуантанамо, американски военни кораби и вероятно Кий Уест, а служители във САЩ не смятат острова за непосредствена заплаха. Външният министър Бруно Родригес обвини Вашингтон, че скалъпва случай за оправдаване на санкциите и възможна военна намеса, и заяви, че страната се готви да отблъсне външна агресия в рамките на законното си право на самоотбрана.
Отделно от това върви планиране, за което SOUTHCOM не говори. На 25 септември CBS News съобщи за вътрешно послание на Армейския резерв, който проверява дали може да предостави на командването шест типа формирования, които биха могли да потрябват след 90–120 дни: логистични, инженерни, медицински и от военната полиция. Документът не споменава Куба; планирането с острова свързват няколко анонимни американски служители. Данни частите да са получили заповеди за разгръщане няма, а говорител отказа да коментира движения и срокове по съображения за оперативна сигурност. През юли същата телевизия съобщи за разработка на въздушен десант с хиляди войници от 101-ва въздушно-десантна дивизия, като служителите подчертаха, че брифингите не значат взето решение. В края на септември Тръмп заяви, че Куба и САЩ ще сключат сделка и че не вярва военните да са нужни.
В Хавана приемат тези сведения сериозно. Заместник-министърът на външните работи Карлос Фернандес де Косио каза на 29 септември в ефира на предаването Washington Journal на C-SPAN, че страната трябва да допусне, че може би никоя държава няма да се притече на помощ, и ще упражни законното си право на самоотбрана със собствени средства. В интервю за мексиканския Milenio на 3 октомври той добави, че контактите на високо равнище не са дали напредък, защото Вашингтон обявява нови мерки на всеки 10 дни до две седмици, и че Куба няма да обсъжда вътрешния си политически строй с никое правителство.
Мисията срещу картелите и кубинското досие се срещат в базата, но SOUTHCOM не ги свързва. Задачите на SAWC са борбата с наркотрафика и морските подходи, а в упражнението от април целите бяха заловени лодки. Профилът на частите от Резерва – логистика, инженери, медици, военна полиция – сочи подготовка за хуманитарна помощ, а не бойни действия, предполага Брайън Фонсека, ръководител на изследванията по отбрана и национална сигурност в Международния университет на Флорида. Той определя посланието като планова дейност, не непременно заповед за инвазия, и допуска, че огласяването му е съобразено с междинните избори в САЩ. Същият профил обаче подхожда и на периода след операция: по оценка на Фонсека от април военната страна на намесата би била сравнително лесна заради текущото състояние на кубинската техника, а истинската трудност би дошла след това, в политическия преход. По данни на CBS още по-рано тази година американски сили са разузнавали морското дъно и подходите около острова, а авиационните компоненти са били приведени в повишена готовност и са получили указание да разположат предварително личен състав, но плановете не са били осъществени.
Проверката за готовност в рамките на 90–120 дни показва, че командването проучва наличността на сили за конкретен оперативен срок. Този срок се отнася до възможната нужда от частите и не определя кога би започнала операция срещу Куба. Съчетанието на това планиране с предишните разузнавателни действия и подготовката на авиацията повишава риска от военна операция. Разгръщането на безпилотните системи в Гуантанамо обаче има обявена задача в регионалните мисии на SOUTHCOM. Само по себе си то не може да установи подготовка за нападение срещу Куба. Изявлението на Тръмп за сделка подкрепя и обяснението, че военното планиране усилва натиска върху режима в Хавана и осигурява вариант за действие при провал на преговорите.
При настоящите сигнали най-вероятният сценарий остава продължаване на икономическата принуда и преговорите под военна заплаха. Военното планиране осигурява възможност за намеса, но наличните сведения не показват взето решение за използване на сила. Ако се стигне до операция, по-вероятни са ограничени удари или кратка намеса с конкретна цел. Пълномащабно нахлуване с продължително военно присъствие е по-малко вероятно, но не може да бъде изключено. Разграничението стъпва и върху оценката на Фонсека: продължителната намеса би изисквала поемане на трудностите при последващия политически преход.
Преминаване от проверки за готовност към реално разполагане на сили, съчетано с евакуация на персонал от посолството в Хавана и конкретен ултиматум, биха подкрепили прогнозата за предстоящо използване на сила. Работещо споразумение с действителни отстъпки и облекчаване на ограниченията върху доставките на гориво биха намалили риска от военна намеса. Решаващият политически въпрос е дали Белият дом би приел договорени промени в Хавана като достатъчен резултат, при заявения отказ на Куба да преговаря за вътрешния си политически строй.
Няма коментари:
Публикуване на коментар