Защо Украйна продължава да подпомага руската военна машина?

Надземен участък от нефтопровода „Дружба“ край село Рожирче, Лвовска област, Украйна.
📸 Снимка: Vodnik/Wikimedia Commons (CC BY-SA 3.0)

🇷🇺🤝🇺🇦 Щеше ли Съветският съюз да допуска товари от Нацистка Германия или Япония на Хирохито да преминават през територията му по време на Великата отечествена война? Отговорът очевидно е НЕ, което прави още по-странно, че властите в Киев все още позволяват транзита на руски изкопаеми горива през украинска територия.

В края на август съветникът на ръководителя на канцеларията на украинския президент Михайло Подоляк обяви, че това ще спре от 1 януари следващата година. Скоро обаче се оказа, че изказването му е било прибързано, а премиерът Денис Шмигал потвърди, че украинският участък от тръбопровода „Дружба“ ще продължи да пренася руски петрол. Близките до Кремъл петролни и газови анализатори не скриха задоволството си, като казаха, че думите на Подоляк са били „в името на пиара“.

Позицията на украинските власти е объркваща дори от гледна точка на елементарната аритметика. Според собствените изчисления на украинците европейските покупки на нефт и газ, доставяни през Украйна, носят на Русия 12 милиарда долара годишно. Междувременно Киев получава в замяна едва около 230 милиона долара от транзитни такси.

Освен това тази схема позволява на проруските лобита в Австрия и Словакия – които продължават да купуват руски петрол и газ – да забавят европейската военна подкрепа за Украйна. Европейски лидери като словашкия Роберт Фицо и унгарския Виктор Орбан използват обществените опасения относно икономическото въздействие върху страните-членки на ЕС, за да оправдаят своята позиция по въпроса с военната помощ за Киев.

Въпреки това, ако транзитът на петрол и газ от Русия към Европа бъде преустановен, ползите за Киев биха били огромни, тъй като подобен ход ще лиши руската военна машина от сериозен източник на приходи на сравнително ниска цена за собствения си бюджет.

Второ, този ход няма да доведе до правни проблеми за клиентите на Русия в Европа. Решението на Украйна би представлявало непреодолима сила, която ще избегне необходимостта от плащане на санкции за преждевременно спиране на покупките.

Трето, проруските елементи в Унгария, Австрия и Словакия ще загубят основния си аргумент срещу пълното изключване на руските изкопаеми горива от европейския пазар.

И накрая, лидерите в Киев вече няма да се изправят пред неудобния въпрос защо „наливат вода в мелницата“ на същата тази страна, която преди близо три години отприщи незаконната си агресивна война срещу Украйна, довела до колосални икономически, инфраструктурни и човешки загуби.

В Киев има сили, които подкрепят спирането на транзита на газ, но тяхното мнение изглежда няма особено влияние при взимането на решения. Особено по време на война, единственото рационално обяснение на подобно явление остава корупцията.