🇮🇱🇱🇧 Четири военнослужещи жени от артилерийско звено на Израелските отбранителни сили (IDF) са били изведени от сградата, в която са разквартирувани в южен Ливан, малко преди пристигането на премиера Бенямин Нетаняху и министъра на отбраната Израел Кац. Причината – да не бъдат забелязани от войници от ултраортодоксалната бригада „Хашмонаим“, докарани специално за посещението.
Историята беше разказана пред обществената медия Кан от майката на една от жените ден след визитата на 30 юни. Четирите артилеристки, които сами почистили и обезопасили къщата за визитата на премиера, прекарали четири часа в съседна постройка. Дори не им било позволено да се качат на горния етаж, за да не бъдат видени „случайно“ от харедимските войници.
Обяснението, което получили, било, че това се прави „от уважение“ към бойците от „Хашмонаим“. Самата къща обаче не се намирала в района, където е разположена бригадата – нейни военнослужещи били докарани отвън, тъй като организаторите настоявали тя да участва във визитата. Times of Israel тълкува това недвусмислено: премиерът се стреми да представи харедимската бригада като успешен модел в момент, когато коалицията му прокарва законодателство за масово освобождаване на студентите в йешивите от военна служба и е подложена на сериозни критики, включително от собствените си редици.
Заедно с Кац, Нетаняху посети позиции на 91-ва дивизия в т.нар. „зона за сигурност“ – ивицата отвъд границата, която IDF контролира от началото на тазгодишната сухопътна операция срещу Хизбула – подкрепяната от Иран шиитска групировка, чието военно крило е определено за терористична организация от САЩ, ЕС, Израел, Великобритания, Япония и други държави. Пред войниците премиерът повтори основния аргумент за израелското присъствие на ливанска територия:
„Не напускаме южен Ливан, докато заплахата не бъде неутрализирана. Свършихте огромна работа тук – взехме иранската ос и започнахме да я разбиваме“, заяви Нетаняху, цитиран от Jerusalem Post. Той нареди на бойците да действат при всяка установена опасност, без да чакат разрешение: „Ако откриете заплаха за своята сигурност, за живота си, за войниците си – действайте.“
Още през април, при предишно посещение в района, Кац обяви операция „Сребърен плуг“ – кампания за разоръжаване на „Хизбула“. По време на визитата през юни Нетаняху заяви, че няма да се раздели нито с харедимските си партньори, нито с крайнодесните формации – двата стълба на неговата коалиция, чиято стабилност в момента зависи именно от законодателството за военната служба.
„Хашмонаим“ е първата харедимска бригада в историята на IDF. Създадена е в края на 2024 г. и носи името на Хасмонейската династия от епохата на Макавеите. Появата ѝ е резултат както от натиска на войната на няколко фронта, така и от решението на Върховния съд от юни 2024 г., което задължи държавата да започне да призовава студентите от йешивите. Именно това превърна въпроса за харедимската военна служба в централен както за армията, така и за управляващата коалиция.
Концепцията на бригадата е да направи военната служба съвместима с начина на живот на общност, която десетилетия наред остава извън казармата – чрез среда без жени, стриктно спазване на религиозните норми и време за молитва и учение. През февруари 2026 г. Генералният щаб на IDF за първи път кодифицира тези условия в официална заповед, а през март бригадата стъпи за първи път на ливанска територия след участията си в Газа, Сирия и Западния бряг. За кабинета тя е доказателство, че интеграцията на харедимите е възможна и че масовите освобождавания могат да съществуват паралелно с доброволна служба на ограничен брой представители на общността.
Случаят в южен Ливан обаче засегна вече чувствителна тема. През юни религиозни ционистки равини, сред които ръководители на йешивите „хесдер“, чиито възпитаници съчетават военната служба с религиозно обучение, заплашиха да прекратят изпращането на свои ученици в бронетанковите войски заради пилотна програма за жени в танкови екипажи. Подобни призиви отправи и равинът Игал Левинщайн, който насърчи учениците си да избягват елитното разузнавателно подразделение „Сайерет Маткал“ заради смесения му състав, припомня Ynet.
Натискът даде резултат. На 11 юни Haaretz съобщи, че IDF може да се откаже от набирането на жени за танковите части, а началникът на Генералния щаб Еял Замир публично увери, че мъже и жени няма да служат в един и същи танк. В същото време пред самите равини той защити интеграцията на жените с аргумента, че армията „все още има недостиг от хиляди бойци и се нуждае от всеки мъж и от всяка жена в бойния строй, за да изпълнява задачите си“.
Само преди дни 257 действащи и запасни офицерки, сред които шест бригадни генерали, седем полковници и 28 подполковници, изпратиха писмо до Замир, Кац и генералния директор на Министерството на отбраната Амир Барам. Те осъдиха това, което определиха като „антиженска вълна“ в армията. „Извиняването за нашето присъствие приключи“, пишат офицерките. Според тях жените в бойните части „не са предмет на дебат, нито проблем, който трябва да бъде спрян, а оперативен факт и стратегически актив“.
Ден след визитата – на 1 юли – Кнесетът прие на първо четене с 63 срещу 53 гласа основен закон, който обявява изучаването на Тора за основополагаща ценност на Държавата Израел. Именно чрез тази правна конструкция правителството се стреми да защити масовите освобождавания от военна служба там, където обикновените закони многократно бяха отменяни от Върховния съд. Успоредно с това се предлага и защита за вече отклонилите се от повиквателните харедим, които да бъдат освободени от наказателна отговорност.
Паралелно се разглежда и основният законопроект за освобождаването от служба, който предвижда годишни квоти и постепенно увеличаване на набора сред завършилите харедимски училища. Той беше разкритикуван както от правните съветници на правителството, така и на Кнесета. Четирима депутати от управляващото мнозинство, сред които бившият председател на Кнесета Юли Еделщайн, гласуваха против основния закон. Времето за приемането му е ограничено – парламентът е пред разпускане, изборите трябва да се проведат най-късно до 27 октомври, а харедимските партии от месеци обвързват подкрепата си за кабинета със съдбата на законодателството.
Последователността на събитията в южен Ливан е показателна: четирите артилеристки подготвят къщата за посещението, след което са изведени от нея; харедимските войници са докарани от друг район; на следващия ден коалицията гласува закона. Обяснението, че става дума за рутинно съобразяване с религиозните правила, има своето основание – разделянето между мъже и жени е официално заложено в модела на „Хашмонаим“ след заповедта от февруари и е част от компромиса, върху който съществува бригадата.
Този аргумент обаче губи сила извън рамките на самото подразделение. Четирите артилеристки не са навлезли в пространството на „Хашмонаим“ – напротив, военнослужещите от бригадата са били доведени в тяхната база. Така разделението следва политическата сцена, а не реалното разположение на силите. В контекста на последвалото гласуване това прави убедителен извода на Times of Israel, че присъствието на бригадата е било използвано като политически аргумент – живо доказателство, че освобождаването на едни може да върви ръка за ръка с интеграцията на други. Цената на този аргумент платиха четирите жени, които в Ливан са част от бойния състав на армията, но пред камерите се оказаха неудобни.
Оттук нататък посоката ще се измерва с три показателя. Първият е дали армията ще даде официален отговор – към 2 юли нито IDF, нито канцеларията на премиера са коментирали публично разказа на майката. Вторият е съдбата на законопроекта – дали ще премине второ и трето четене преди разпускането на Кнесета, или ще се превърне в основен залог на предстоящата предизборна кампания. Третият е дали подобни случаи ще се повторят при бъдещи съвместни прояви на харедимски и смесени подразделения. Ако това стане, ще означава, че режимът на „Хашмонаим“ постепенно престава да бъде вътрешно правило на една бригада и се превръща в модел за цялата армия – именно срещу това предупреждават 257-те офицерки.
Междувременно аритметиката, с която началникът на Генералния щаб Еял Замир защитава участието на жените в бойните части, остава непроменена: армията изпитва недостиг от хиляди бойци и се нуждае от всеки, който вече носи униформа. Парадоксът е трудно пренебрежим. Докато парламентът обсъжда как да освободи хиляди мъже от военна служба, четири жени, които вече я изпълняват на фронта, бяха помолени да изчезнат от поглед. Не защото не бяха нужни на армията, а защото не бяха нужни на политическия кадър. Войници за войната – но не и за снимката.
Няма коментари:
Публикуване на коментар