🇮🇱⚔️🇮🇷 В сърцето на Техеран, престижния квартал Саадат Абад, зад високи бетонни стени и някои от най-модерните системи за сигурност в света, се намира класифицираният комплекс за настаняване на Революционната гвардия, известен като “Нешат“. Това съоръжение, което е домакин на висшите служители на иранския режим и техните най-важни гости, се превърна в сцена на една от най-сложните разузнавателни операции в израелската история.
„Убийството в Хания е на по-високо ниво дори и от операцията с пейджърите. Ние проникнахме, след което излязохме от най-охраняваното иранско съоръжение“, сподели Бани Сабати, ирански изследовател в Института за изследване на националната сигурност на Израел. В следващата статия ще бъдат засегнати всички подробности, които могат да бъдат разпространени публично.
Исмаил Хания беше позната фигура на израелската общественост в продължение на дълги години, но не беше смятан за основна мишена за покушение. „Той беше по-скоро символична обществена и политическа фигура“, обясни Тамир Хейман, бивш ръководител на израелското военно разузнаване. „Във всеки кръг от сражения имаше сегмент, в който къщата му беше разрушавана, но тези, които бяха в полезрението на държавата Израел, бяха военните: Яхия Синвар и Мохамед Дейф.“
Но клането от 7 октомври промени всичко. Уличаващи доказателства бяха открити в документи, иззети в края на януари от тунела за бягство на Синвар.
„Ясно е, че съществува дълбока военна координация между Хамас в Газа и Исмаил Хания. Той имаше присъща роля във военните операции на Хамас като цяло и по-конкретно в подготовката за 7 октомври“, заяви журналистът д-р Ронен Бергман. Според него малко след атаката комитетът на ръководителите на израелските разузнавателни служби е одобрил дълъг списък, съдържащ мишени за ликвидиране, начело на който е поставен именно Хания.
Предизвикателствата, пред които са били изправени проектантите на покушението бяха огромни. Хания, който живееше в катарската столица Доха, се движеше между три големи града: Истанбул, Москва и Техеран. Убийството му в Катар беше незабавно изключено поради опасения, че то ще навреди на усилията за посредничество за освобождаването на заложниците. “Истанбул – гневът на Ердоган би довел до много сериозни последствия. Москва – да кажем, че Путин няма да бъде много щастлив от това“, обяснява Бергман. Което остави като единствена опция Техеран.
Идентифициран беше последователен модел в посещенията на Хания в иранската столица.
„Той остава там седем, осем, девет пъти, доста често“, разкри Бергман. „Това позволява на онези, които планират да посегнат на живота му, да започнат установяването на двете неща, необходими, за да ликвидират някого – той идва доста често и е на точно определено място, в определена стая.“
Сигурността на обекта беше от най-високо ниво, а отговорността за охраната му беше поверена на елитния отряд “Ансар ал-Махди“, който е пряко подчинен на Революционната гвардия.
„Това са членове, избрани след много тестове и разследвания за сигурност. Те са тествани, за да е сигурно, че не са в контакт с чужди и враждебни елементи и имат високи способности в ръкопашен бой и оръжия. За тях високопоставен чужденец от терористична организация е със същата важност като президента на Иран“, обясни Сабати.
Операцията е изпипана до най-малкия детайл. Технически ограничения налагат предварителното поставяне в стаята на бомба, чиито размери са по-големи от планираното. Но в последния момент всичко е на косъм от това да се разпадне заради елементарна техническа грешка. Климатикът в стаята се поврежда и е принуден да напусне.
„Операцията беше по въже“, сподели висш израелски източник от сигурността. „Имаше опасения, че стаята му ще бъде заменена с друга. В крайна сметка успяха да оправят климатика и той се върна в първоначалната си стая.“
До около 1:30 часа през нощта, когато спокойният комплекс е разтърсен от мощна експлозия.
„В центъра за настаняване е изпратен екип за първа помощ. Чуват експлозията и хукват навътре. След около минута медицинският екип го обявява за мъртъв и тогава Халил ал-Хая влиза и вижда колегата си да лежи мъртъв и кървящ на земята, при което самият той пада на колене и избухва в ридания. Това е драматичен момент“, описва драматичните моменти Бергман.
Прецизното покушение в сърцето на врага пося безпрецедентна паника в ръководството на иранския режим. „Хората там са в паника и тревога“, подчерта Сабати. „Командирът на силите Кудс изчезна за три седмици. Никой не го е виждал. Ако той се страхува, все едно целият режим се страхува.“
Въпросът, който и до днес вълнува иранското ръководство, е кой е съдействал на Мосад в тази изключително сложна операция. „Кой може да го е направил? Има три групи“, разказа Бергман. „Ирански граждани, живеещи в района, членове на Революционната гвардия и членове на Хамас.
Вероятно иранците търсят и Хамас също търси във всяка от тези различни групи. Това нещо с Ели Коен, израелският агент в Дамаск, е по-малко работещо“, добавя Бергман. "В крайна сметка имаше бомба в стаята. Някой я е поставил, някой я е водил, някой я е скрил. Със сигурност ще се опитат да разнищят това нещо.“
Изглежда, че операция от подобни мащаби е невъзможно да бъде извършена без значителна помощ отвътре. „Това изисква цяла мрежа от възможности за изпълнение“, подчертава Хейман. „Вероятно това включва някои хора, които предават страната си или предават своята мисия и си сътрудничат, за да позволят всичко това да се случи.
Когато иранският върховен лидер аятолах Хаменей научи за първи път, че Хания е убит от ракета, той нареди на Революционната гвардия да отмъсти на Израел. „Сега гвардейците имат втори шанс“, заяви Бергман. „Екип влиза в стаята и разбират, че това не е ракета.“ Оттогава Иран всъщност не е отговорил на убийството на Хания, освен през октомври, когато свърза отговора си с ликвидирането на Хасан Насрала в Бейрут.
Проникването в най-сигурното и добре охранявано съоръжение на Революционната гвардия говори за изключителни оперативни възможности. Освен съкрушителния удар за ръководството на Хамас, покушението донесе дълбоко подозрение сред висшето ръководство на иранския режим и ги остави в постоянен страх от къртици в редиците си. Сложната и смела операция изпрати недвусмисленото си послание, че след 7 октомври безопасно място за организаторите и извършителите на клането не съществува, било то и в сърцето на Техеран.
