🇮🇳 Смъртта на най-издирвания маоист в Индия, Намбала Кешава Рао, бележи ключов пробив в десетилетната партизанска война в страната. Той бе убит миналата седмица заедно с още 26 бойци при мащабна операция на силите за сигурност в щата Чхатисгарх. Вътрешният министър Амит Шах нарече акцията „най-решителния удар“ срещу маоистите от 30 години насам.
Маоистите, известни още като „наксалити“, водят въоръжена борба за комунистическо управление от 1967 г., когато избухва бунт в село Наксалбари. Оттогава те изграждат т.нар. „червен коридор“ – регион, обхващащ над една трета от територията на Индия – от Джаркханд на изток до Махаращра на запад. Според бившия премиер Манмохан Сингх движението е най-голямата вътрешна заплаха за сигурността на страната.
От 2000 г. насам са загинали близо 12 000 души в конфликта. Бунтовниците твърдят, че защитават правата на местните племена и бедните фермери, които страдат от десетилетия на пренебрежение от страна на държавата и отчуждаване на земята им.
Маоисткото движение се формализира чак през 2004 г. с обединението на няколко въоръжени групировки в Комунистическата партия на Индия (Маоисти). То черпи вдъхновение от селските бунтове от 40-те години на миналия век и идеологията на китайския революционер и комунистически лидер Мао Дзедун.
Сега правителството на Нарендра Моди се зарича да го елиминира до март 2026 г., а въпросът е: предстои ли наистина краят на движението или само поредната пауза?
Журналистът и социален анализатор Н. Венугопал предупреждава: „Подобни движения са оцелявали и след убийства на ключови лидери. Това не е краят на идеята.“
Бивш високопоставен служител на вътрешното министерство, М. А. Ганапати, обаче смята, че идеологическият заряд на движението е изгубил сила. „Младите вече не се интересуват. С мобилни телефони, социални мрежи и достъп до образование хората искат развитие, не въоръжени борби.“
Според последния доклад на вътрешното министерство, броят на насилствените инциденти, свързани с маоистите, е спаднал с 48% за последното десетилетие, а смъртните случаи – с 65%. Въпреки това през 2023 г. се наблюдава леко увеличение на жертвите сред силите за сигурност поради засилените операции в сърцевината на маоистката територия.
Чхатисгарх остава най-засегнатият щат – с 63% от всички инциденти и 66% от загиналите. Следва Джаркханд с 27% от насилието.
Ганапати обяснява промяната с по-добра координация между централните паравоенни сили и щатската полиция. „Днес разузнаването и прецизните удари са ключът. Хората не подкрепят вече скрити въоръжени движения в джунглите.“
Друг фактор за упадъка е политическата изолация. Бивш симпатизант на движението казва: „Маоистите постигнаха социална справедливост, но не създадоха устойчиво политическо представителство. Те разчитаха на теории от миналия век – изолирани „освободени зони“ и продължителна народна война – които днес не работят.“
Маоистите все още имат популярност в изолирани райони на Махаращра, Чхатисгарх, Одиша и Джаркханд, но военната им инфраструктура е силно отслабена. Лидери и бойци загиват редовно, а защитата на зоните се разпада.
Венугопал вярва, че борбата трябва да се пренасочи към политиката: „Тайните движения имат място, но трябва да се съчетаят с участие в изборите.“
Ганапати, от своя страна, призовава за диалог: „Време е маоистите да потърсят мирни преговори. Безсмислено е да жертват още кадри без кауза.“
В Телангана и Андхра Прадеш маоистите все още получават подкрепа от част от политическия елит. Партиите от левицата и активисти за граждански права призовават за прекратяване на огъня и мирни преговори.
Минералните богатства също са фактор за продължаващото напрежение. Чхатисгарх, например, е основен източник на калай, въглища, желязо и боксит. Маоистите дълго време възпрепятстваха достъпа на корпорации с лозунга „Вода, гора, земя – за народа“. Но сега, след отстъплението им, поне четири мини в региона са отворени за нови концесионери.
„Лидери могат да паднат, но гневът остава. Където има несправедливост, ще има съпротива – дори и да не я наричаме маоизъм“, казва Венугопал.
