Една трета проруска: как в Молдова съжителстват подкрепата за членство в ЕС, за войната и за сключване на съюз с Русия

Украйна и Молдова вървят заедно към членство в ЕС. През 2022 г. двете съседни държави получиха статут на кандидатки; през 2023 г. ЕС се съгласи да започне преговори за присъединяване и с двете едновременно. И двамата имат подкрепата на лидерите на ЕС. Правителствата в Киев и Кишинев обявиха, че членството в ЕС е техен основен приоритет.

Все пак има важни разлики.

Украйна действа много по-амбициозно от своите съседи и е "двигателят на прогреса" и за двете държави. Киев кандидатства за членство в ЕС през февруари 2022 г., веднага след началото на пълномащабната агресия на Русия, и повлече Молдова със себе си. За ЕС беше от изключителна важност да запази връзката между двете източни съседки.

Разликата е още по-голяма, когато става въпрос за това как ЕС се възприема от гражданите на двете държави. Докато в Украйна има ясен консенсус относно нейното бъдеще в ЕС, Молдова все още е разделена и в значителна степен проруски настроена. Авторитетно проучване, което излезе тази седмица, потвърди, че повече хора в Молдова подкрепят съюз с Русия, отколкото му се противопоставят, и че ако молдовците трябва да избират между присъединяване към ЕС и присъединяване към руския Евразийски съюз, само 50% биха избрали първия вариант.

Молдовските социолози и експерти се опитват да подчертаят това мнозинството от молдовските граждани все още са проевропейски настроени и само една трета са фенове на Путин.

Проучването обаче не обхваща Приднестровието, където доминира подкрепата за Русия. Като се има предвид структурата на молдовското общество, позицията на правителството на Молдова, което остава несъмнено прозападно настроено, е още по-ценна. Но определено трябва да се вземат предвид особеностите на общественото мнение в Молдова.

Как Авдиевка повлия на Молдова

Тази седмица няколко украински и молдовски медии съобщиха, че в случай на референдум половината от молдовските граждани – и мнозинството от тези, които биха се явили и гласували – биха гласували за членство в ЕС.

Това проучване е изключително актуално, тъй като тази година в Молдова предстои референдум за присъединяване към ЕС, който вероятно ще съвпадне с президентските избори.

Процентът на хората, които биха гласували за присъединяването на Молдова към ЕС, се оказва малко под половината – 49,9%.

Това е в пълен контраст с украинските проучвания на общественото мнение, където обикновено виждаме над 90% подкрепа за членство в ЕС.

Нещо повече, в това проучване молдовците всъщност бяха помолени да избират между Европейския съюз и съюза с Русия, Беларус и Казахстан (Евразийския икономически съюз), а цели 30% от гражданите на Молдова заявиха, че при избор между двата съюза , биха гласували да се присъединят към руската. Други 20% не са решили или са казали, че няма да отидат до урните.

30% в полза на съюз с Русия изглежда катастрофално много, но това не е най-лошата новина. Ако гражданите на Молдова бяха попитани само за присъединяване към Евразийския икономически съюз на референдум, 41,5% от анкетираните биха гласували за него, в сравнение с 38,9%, които биха гласували против.

Така че на хипотетичен референдум за присъединяване към Руския съюз тази инициатива ще бъде гласувана! Идеята за присъединяване към ЕС също би била гласувана, ако въпросът беше поставен отделно, без да се споменава възможността за интеграция с Русия, но със сравнително скромен успех от 54,5% гласували за и 30,5% против.

Вячеслав Йонича, експерт от авторитетния базиран в Кишинев Институт за развитие и социални инициативи (IDIS Viitorul), който организира проучването, призна в разговор с Европейска правда, че това високо ниво на открита подкрепа за Русия, заедно с ниско ниво на подкрепа за ЕС, беше изненада дори за анкетьорите.

IDIS редовно провежда социологически проучвания, понякога за западни клиенти, и отбелязва, че подкрепата за ЕС и Русия често варира, обикновено в отговор на текущи събития.

„Беше очевидно, че проруският електорат в Молдова беше енергичен, вдъхновен от нещо и вярваше в успехите на Русия. Дори нашите редовни интервюиращи, които провеждаха проучвания в молдовските региони, ни съобщиха, че отдавна не са виждали такава решителност от рускоезични респонденти“, посочи Йоница.

Какво „зареди с енергия“ проруския електорат на Молдова?

Експертите, интервюирани от European Pravda, са склонни да поддържат мнението, че пропагандата на Путин е успяла да разпространи идеята сред проруски настроените граждани на Молдова, че Русия върви към победа във войната срещу Украйна. Това може да е насърчило симпатизантите на Путин, които преди това са се опитвали да прикрият предпочитанията си.

„Никога преди не сме виждали такива положителни резултати за Русия. Може би причината е, че в този момент руската пропаганда съобщаваше за Авдиевка и проблеми с помощта на САЩ“, обясни Валериу Паша, председател на молдовския мозъчен тръст WatchDog.MD.

Вячеслав Йонича също е съгласен относно въздействието на настъплението на Русия към Авдиевка. Полевият етап на това проучване се проведе от 7 до 12 февруари, преди украинските въоръжени сили да се изтеглят от града, но руските източници активно съобщаваха за постиженията на окупаторите и недостига на боеприпаси сред украинските войници поради спирането на САЩ консумативи.

Изглежда, че попаднахме в „изборна яма“ по отношение на подкрепата за ЕС и достигнахме максимално ниво на открита подкрепа за Русия.

Каза той, обявявайки публикуването на нови данни от проучването, което показва намаляване на подкрепата за съюз с Русия.

Изглежда, че симпатизантите на Русия не са намалели. Те просто се върнаха към по-мълчаливо отношение.

Откъде идва любовта на Молдова към Русия и Путин?

Геополитическите симпатии на Молдова са много различни. Дори да изключим окупираното от Русия Приднестровието, което не е обхванато от социологическото изследване, в Молдова все още има много проруски територии и центрове.

Централна Молдова е предимно проевропейска. Северът, който включва Бълци, вторият по големина град в страната, е предимно проруски настроен.

Има някои напълно проруски и антизападни територии на юг, включително автономната област Гагаузия, където се смята, че подкрепата за членство в ЕС е под 5%. И това е въпреки че ЕС е техният основен донор на инфраструктурни проекти в продължение на много години. Вместо това тук има ентусиазъм и искрена любов към Русия, въпреки че тя е на четвърто място по помощи и инвестиции.

„Общо имаме проруски електорат от 30-35%. Така че приблизително една трета от населението на Молдова е проруско“, казва Вячеслав Йоница.

Как се промени отношението на хората към Русия? Изследванията показват, че проруските настроения са намалели през 2022 г. след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, но тази промяна не е била нито дълбока, нито трайна. През пролетта на 2022 г. подкрепата на ЕС спря да расте след рязък ръст. С течение на времето Русия успя да си върне симпатизантите, които първоначално загуби в шока от пълномащабната инвазия. „Проучването от февруари 2024 г. показа увеличение на проруските показатели във всички региони“, казва Йоница.

В резултат на това настоящите числа не се различават радикално от това, което бяха през декември 2021 г. (когато подкрепата за членство в ЕС беше 48,9%, докато сега е 54,5%, а подкрепата за съюз с Русия беше 44,2%; сега е е 41,5%).

Значителна част от населението на Молдова все още живее в среда, доминирана от руската пропаганда.

Това дава възможност на Кремъл да възстанови доверието в себе си. И въпреки че Кишинев забрани руските телевизионни канали, това нямаше същия ефект като в Украйна. В Молдова, особено в селата, широко се използва сателитна телевизия, която не подлежи на административни ограничения, забраняващи руски източници. Освен това има много високо ниво на интернет покритие, което означава, че руският YouTube е направил значителен напредък.

Нещо повече, молдовските проруски политици и актьори са много активни в генерирането на съдържание, дори за румъноговорящите избиратели.

„В Молдова има постоянна и активна пропагандна кампания за дискредитиране на движението на страната към ЕС. Друг фактор са икономическите проблеми, които доведоха до загуба на популярност на управляващата партия – която се свързва с приближаването към ЕС“, обяснява Валериу Паша.

Разделена държава

Въпреки че нивото на подкрепа на молдовците за членство в ЕС може да не изглежда високо за украинците, все още има повече поддръжници на евроинтеграцията в Молдова, отколкото противници. Така че дори ако подкрепата за ЕС остане на сегашното си ниско ниво на референдума, планиран за есента, това пак означава победа за евроинтеграцията.

В същото време референдумът за ЕС също ще подчертае разделението на Молдова.

Молдова е разделена по този въпрос, но не наполовина. Около една трета от гражданите клонят към Русия.

Казва Юлиан Гроза, изпълнителен директор на Института за европейски политики и реформи (IPRE).

Освен това значителна част от хората в Молдова, под влияние на пропагандата, са привърженици на „приятелството с всички“ и са готови да гласуват за интеграция както с Русия, така и с ЕС едновременно.

Проучванията показват, че ако се проведат едновременни референдуми за присъединяването на Молдова към ЕС и Евразийския съюз, и двата вида интеграция биха могли да спечелят мнозинство от гласовете, което е абсурдно както политически, така и икономически. „Много хора просто не разбират какво е това“, казва Юлиан Гроза.

Експертите се надяват, че със системна информационна кампания може да се повиши популярността на прозападния вариант, защото две трети от населението потенциално клони към Европа.

Гроза подчертава, че има повишаване на проевропейските настроения по време на важни събития за Молдова, като например срещата на върха на Европейската политическа общност, проведена в Молдова през май 2023 г.

Но факт е, че руската пропаганда е по-последователна.

Русия винаги успява да си върне загубените позиции в общественото мнение.

„Виждаме също, че проруският електорат е способен на рязка мобилизация, докато проевропейският е по-инертен“, казва Вячеслав Йонича.

Народът ще търпи ли проевропейското правителство?

Най-верният поддръжник на европейската интеграция в Молдова е сегашното правителство. Президентът Мая Санду изгради своята политическа идеология върху идеята за членство в ЕС. Същото важи и за управляващата партия PAS, която има мнозинство в парламента от 2021 г., както и за правителството. За разлика от тях парламентарната опозиция е антиевропейска и проруска.

Проблемът за управляващата партия и правителството на Молдова е ниският им рейтинг.

Ако правителството на Молдова продължи да тласка страната по-близо до ЕС без активна подкрепа на гласоподавателите, няма ли да бъдат изгонени на следващите избори? Уверяваме ви, че към момента няма поводи за паника.

През 2024 г. в Молдова трябва да се проведат президентски избори.

Според февруарското проучване на IDIS Viitorul, ако Мая Санду влезе във втория кръг с вечния си опонент, открито проруски Игор Додон, те биха могли да се изравнят само с 1% разлика в рейтингите си. Срещу друг потенциален опонент, кмета на Кишинев Йон Чебан – проруски политик в миналото и „тъмен кон“ сега – Санду би спечелила с лека разлика от 4,5%. Но Чебан не е започнал президентска кампания.

Скоростта, с която проруският електорат на Молдова е способен да се мобилизира, показва, че тази пропаст може лесно да бъде преодоляна.

Има обаче една приятна особеност на изборите в Молдова, която дава доста солидна увереност, че няма заплахи за победата на Мая Санду.

Според молдовското законодателство гражданите, живеещи в чужбина, също могат да гласуват на общонационални избори и референдуми и има опростена процедура за откриване на избирателни секции за тях.

Докато Украйна може да отваря избирателни секции само в посолства и консулства, молдовските избирателни секции могат, със споразумение с Министерството на външните работи, да бъдат открити в кафенета, библиотеки и други места.

В резултат на това може да има десетки избирателни секции на места, където голям брой членове на молдовската диаспора традиционно се редят на опашка, за да гласуват за новото си правителство, като Италия.

А молдовската диаспора в Европа е до голяма степен прозападна. Неин фаворит на президентските избори е Мая Санду. И вероятно ще даде почти 100% подкрепа за присъединяването на Молдова към ЕС на референдум.

Междувременно в Русия, където има много молдовски икономически мигранти, броят на избирателните секции е изкуствено ограничен.

В резултат на това диаспората има потенциала да определи изборните резултати в разделена Молдова.

Наистина, молдовците в чужбина представляват 15% (!) от всички гласове на последните президентски избори.

Остава открит въпросът дали факторът диаспора ще бъде достатъчен и на предстоящите парламентарни избори, които ще определят следващото правителство. Тук рисковете са по-големи, тъй като тези избори ще бъдат оспорвани от открито проруски партии, които ще привлекат 30% пропутински електорат, както и от популисти, които не противоречат публично на европейските идеи, но може да имат близки връзки с Русия.

Тези избори са насрочени за 2025 г. и е твърде рано да се прогнозират рейтингите или дори кои партии ще участват в надпреварата.

Източни и западни основи

Руската православна църква (РПЦ), която е тясно свързана с режима на Путин, също играе скрита роля в политиката в Молдова и Украйна. В Молдова, където населението е много по-религиозно, отколкото в Украйна, влиянието на Църквата е безценно.

Молдовската православна църква, която е част от РПЦ (Московската патриаршия), се състезава за вярата и симпатиите на вярващите в Молдова с Бесарабската митрополия на Румънската православна църква.

В момента Москва печели. 43,2% от анкетираните изразиха подкрепа за подчинение на молдовското православие на РПЦ, докато 32,4% подкрепиха подчинение на Румъния.

IDIS Viitorul обаче вижда положителни промени тук. По-конкретно, близо две трети от анкетираните подкрепят посещението на румънския патриарх в Молдова, докато само 15% са против, въпреки че преди това това беше силно политизиран въпрос, който срещна съпротива от страна на значителна част от про -Руски молдовци.

Обединението на Молдова с Румъния – известно като „Unirea“ – обаче остава нереалистично.

Някои молдовци се смятат за част от румънската нация и се застъпват за обединението на двете държави. Те твърдят, че това би бил най-бързият начин Молдова да се присъедини към Европейския съюз, заобикаляйки преговорите за членство и т.н. Така Източна Германия се присъедини към ЕС след падането на Берлинската стена.

Привържениците на "Унирея" и тогава, и сега остават в малцинство – 37,8% за и 50% против – а останалите нямат определена позиция. И това разпределение на гласовете продължава много години, от 2010 г. насам, според Вячеслав Йонича.

Една от причините за това е категоричната съпротива срещу обединението от страна на проруски региони като Гагаузия и Приднестровието (последното не е включено в проучванията), както и фактът, че за някои румъноговорящи молдовци тяхната собствена молдовска национална идентичност остава важно.

Така че основният вариант засега е постепенната интеграция на Молдова в ЕС като независима държава. Молдова е решена да направи това заедно с Украйна и да преодолее мощното влияние на Кремъл и съпротивата на значителна проруска част от обществото.

Източник:  European Pravda