Фелингер-Ян обяви кандидатура за президент на Австрия с неизпълнимо обещание за НАТО

🇦🇹🗳️ Гюнтер Фелингер-Ян обяви намерението си да се кандидатира за президент на Австрия и посочи присъединяването на страната към НАТО като първия си ход след встъпване в длъжност. Обещанието обаче надхвърля правомощията, които конституцията предоставя на федералния президент: същият не може нито да инициира, нито да приема нужните конституционни промени самостоятелно. Видео, публикувано на профила му в X, беше придружено само от надпис „Day 001“ и хаштага #Gunther2028 в препратка към годината на следващите президентски избори. В него той дава обещание да постави Австрия твърдо на страната на международната солидарност с Украйна срещу руската агресия.

Фелингер-Ян е председател на Австрийския комитет за разширяване на НАТО – сдружение с регистрирано седалище във Виена, което от години настоява за присъединяване към НАТО на Австрия, Украйна, Босна и Херцеговина и Косово. Комитетът не е официален орган на Алианса и няма институционална връзка с него. НАТО изрично заявява, че Фелингер-Ян не заема никаква длъжност в структурите на пакта, тъй като медии в Индия, Сърбия и Бангладеш го представиха като неин представител заради серия от медийни публикации, включващи призиви за разчленяване на Индия и Бразилия. Неговият профил на платформата Х е следван от 150 000 души, а написаното там редовно бива преразказвано като позиция на Алианса.

Длъжността, към която той се стреми, не му дава властта, нужна за изпълнение на основното му обещание. Федералният президент се избира пряко за 6-годишен мандат и по конституция притежава широк набор от правомощия: назначава федералния канцлер, удостоверява приемане на федерални закони в съответствие с конституцията и представлява държавата в международен план. На практика голяма част от изброените правомощия се упражняват по предложение на федералната власт като част от парламентарна система. Политическото ръководство на външната политика е преди всичко в ръцете на управляващия кабинет, а президентът няма законодателна инициатива и не може еднолично да отмени конституционна норма.

Реалните му правомощия имат друго естество. Президентът е върховен главнокомандващ на въоръжените сили (Bundesheer), назначава дипломатически представители зад граница и приема чуждестранни такива, като едни от най-съществените му конституционни правомощия е назначаване и разпускане на федерално правителство. Нито едно от тях обаче само по себе си не отваря път към присъединяване към договор за колективна отбрана.

Основната пречка се явява Федералният конституционен закон за неутралитета от 26 октомври 1955 г. Член 1, ал. 2 изрично забранява на Австрия да се присъедини към военни съюзи и да допуска чужди военни бази на собствена територия. Законът е приет над 5 месеца след сключването на Австрийския държавен договор и непосредствено след приключване на присъствието на съюзническите сили. Постоянният неутралитет ще бъде част от политическия компромис с Москва, отворил пътя към възстановяването на пълния суверенитет на Австрия и изтеглянето на съветските войски.

Отмяната на закона изисква конституционно мнозинство в Националния съвет – 2/3 от подадените гласове при задължително присъствие на поне 1/2 от депутатите. В правния дебат се застъпва тезата, че отказът от постоянния неутралитет би могъл да представлява цялостна промяна на конституцията, така че да изисква задължителен референдум. Доминиращото становище в местното конституционно право е, че концепцията за неутралитета не попада сред основните принципи на федералната конституция и следователно подобен ход не е задължителен. Практическа проверка на въпроса досега не е правена, тъй като изменение, което да премахне неутралитета, никога не е било приемано.

Парламентарната аритметика в момента е отчетлива. След изборите през септември 2024 г. Австрийската партия на свободата (FPÖ) влезе в Националния съвет с 57 мандата, Австрийската народна партия (ÖVP) с 51, социалдемократите (SPÖ) с 41, NEOS с 18, а Зелените с 16. FPÖ и социалдемократите, отличаващи се с най-категорично отхвърляне на идеята за членство в НАТО, заедно разполагат с 98 от 183 места, доста над минималния брой, необходим за блокиране на конституционно мнозинство. ÖVP, NEOS и Зелените, в чиито среди изобщо се води дебат по темата, събират 85 депутати. Мандатът на този състав изтича през 2029 г. и това значи, че при липса на предсрочни избори именно той ще заседава през първата година от мандата на президент, избран през 2028 г.

И федералното правителство не гледа в посока на членство в НАТО. Канцлерът Кристиан Щокер определи неутралитета като основа на австрийската държавност и настоя, че евентуално членство във военния пакт не стои на дневен ред. Министърът на външните работи Беате Майнл-Райзингер изтласка дебата в съвсем различна посока: през май заяви, че Австрия никога не е била политически неутрална, а членството в ООН и ЕС отдавна е променило съдържанието на посочения статут. Самата тя обаче признава, че за членство в НАТО няма нито парламентарно, нито обществено мнозинство. През август FPÖ поиска оставката ѝ заради позициите ѝ по въпросите на неутралитета и европейската сигурност около посещението ѝ във Финландия.

Обществените нагласи на този етап остават подчертано негативни към тези идеи. Проучване от февруари 2024 г. отчете 74% подкрепа за запазване на неутралитета срещу 14% за членство в НАТО, по-късни анкети дават около или под 20% подкрепа за членство. Проучване, публикувано през април на тематичен обзор за Bundesheer, показа, че относително мнозинство от 48% продължава да смята неутралитета за фактор, който защитава страната.

Втората обявена цел на Фелингер-Ян е по-категорична солидарност с Украйна и се сблъсква с по-различен и значително по-нюансиран правен режим. Австрия финансира хуманитарна помощ за Украйна и участва в европейските санкционни пакети, но не предоставя собствено смъртоносно въоръжение. Страната допуска разрешени транзити на чужди военни доставки през своя територия, включително в рамките на решенията на Европейския съюз. Тогавашният външен министър Александер Шаленберг обясни през 2023 г., че такива разрешени транспорти и решенията в рамките на общата външна политика на ЕС са напълно съвместими с австрийския неутралитет. Следователно по-широка политическа, финансова или хуманитарна подкрепа за Киев не изисква непременно отмяна на закона от 1955 г. Директно участие в отбранителен съюз обаче би я изисквало.

Кампанията на Фелингер-Ян вече е минала през една практическа проверка, която показва ограничената ѝ политическа тежест. През декември 2023 г. той представи в пресклуб „Конкордия“ гражданска инициатива за присъединяване на Австрия към НАТО. Регистърът на австрийското министерство на вътрешните работи, който изброява инициативите, достигнали до официалната седмица за събиране на подписи, не я съдържа. За сметка на това в периода 11-18 март 2024 г. до въпросния етап достигнаха поне 3 инициативи за защита на неутралитета.

„Без присъединяване към НАТО“ (Kein NATO-Beitritt), която настоява за изрична конституционна забрана на членството в НАТО, събра 109 089 подписа, или 1,72% от избирателите, и премина прага за парламентарно разглеждане. „Мир чрез неутралитет“ (Frieden durch Neutralität) остана с 98 123 подписа. През септември 2024 г. инициативата „Без присъединяване към НАТО“ стигна до първо четене в Националния съвет, а после беше разгледана и от новия парламентарен състав. Конституционната комисия проведе изслушване по нея на 15 септември 2025 г. На 24 септември и 5-те парламентарни партии подкрепиха приемането на доклада по инициативата за сведение.

Формалните изисквания към самата кандидатура са сравнително ниски и сами по себе си не представляват сериозно препятствие. Кандидатът трябва да има навършени 35 години, да има право да бъде избиран в Националния съвет и да представи поне 6000 подписа за подкрепа. Заедно с неговата кандидатура се внася и разходна вноска от 3600 евро. Документите трябва да бъдат подадени във Федералната избирателна комисия най-късно до 17:00 ч. на 37-ия ден преди изборите.

Александер Ван дер Белен не може да се кандидатира за трети пореден мандат, тъй като вече е изслужил два, и надпреварата за 2028 г. остава отворена. Сред имената, които австрийските медии досега обсъждат, преобладават партийни фигури: Вилфрид Хаслауер и Магнус Брунер за консерваторите, Дорис Бурес за социалдемократите и засега неназован кандидат на FPÖ.

21 от 117 руски дипломати в Австрия със следи към разузнаването

🇷🇺🕵️📡🇦🇹 Най-малко 21 от 117 официално вписани руски дипломати в Австрия имат проследими връзки с руските разузнавателни и силови служби. Това установява разследване на изданието „Агентство“ от 10 август 2026 г., изградено върху публичните дипломатически списъци на австрийското външно министерство и профилите в базата RuPEP.org. Съотношението е приблизително 1 на 6 и обхваща само хората с публично обявени имена: административно-техническият състав на руските представителства, за който списъци не се публикуват, изобщо не влиза в тази сметка.

Числата се разпределят между посолството и постоянни представителства. От 48 дипломати в посолството 8 имат връзки със службите: 3 със Службата за външно разузнаване (СВР), 3 с Главното разузнавателно управление на Генералния щаб (ГРУ), 1 едновременно със СВР и ГРУ и 1 с Федералната служба за сигурност (ФСБ). Разследването посочва и 9-и човек – 70-годишния Сергей Гладкин, служител на Министерство на вътрешните работи (МВР), работил в Австрия до лятото на тази година.

В постоянното представителство при Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), чийто състав австрийското външно министерство определя на 22 души, 7 имат връзки със силовите структури. Сред останалите 47 дипломати към международните организации със седалище във Виена подобни следи са установени при 5: трима към Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) и двама в представителствата към структури на ООН.

Материалът стъпва на четири вида данни от открити източници: адресна регистрация, изплатени доходи от конкретно посочено военно поделение, месторабота на съпруг или родител и завършено учебно заведение. RuPEP.org, откъдето идва по-голямата част от информацията, е публична база за политически значими лица в Русия и Беларус с повече от 14 000 профила, поддържана от украинския Център за противодействие на корупцията. Банки я използват при проверки за произхода на средства, а Bellingcat я включва в наръчника си за разследвания.

Отделни случаи показват колко плътна е мрежата от съвпадения. 48-годишният съветник Евгений Амбросий е регистриран на московската улица „Вилнюс“ 17, в сграда, в която СВР е получила 93% от апартаментите. 53-годишният аташе Александър Соболев е получавал доходи от войскова част 21247 – академията на СВР, а 38-годишният му колега Александър Палоян – от поделение 33949 на същата служба. При 54-годишния аташе Дмитрий Фьодоров връзката минава през неговата съпруга, работила в детска градина №1461 на подчинение на СВР. 42-годишният първи секретар Александър Головашкин, чийто баща е служил в ГРУ, е регистриран на улица „Гризодубова“, където се намират служебни жилища на управлението. 38-годишният военен аташе Алексей Фокин фигурира с адрес в/ч 46179 и Център за специално предназначение „Сенеж“, а 35-годишният аташе Станислав Александриди е посочил директно щаба на ГРУ на Хорошевско шосе 76б. 48-годишният Дмитрий Крамарев в началото на 2000-те е работил в научно-техническия център „Атлас“, подчинен на ФСБ.

При ОССЕ картината се повтаря с други имена. 51-годишният съветник Виталий Козлов е посочил като свой адрес военния университет на ГРУ на улица „Народно опълчение“. Същият комплекс се появява и при 61-годишния съветник Александър Заярни от представителство при структурите на ООН. 44-годишният първи секретар Сергей Килдяшов и 39-годишният втори секретар Алексей Силантиев използват еднакви адреси, единият от които е служебният жилищен блок на ГРУ на улица „Гризодубова“. 45-годишният първи секретар Владимир Кравченко е работил в началото на 2000-те в 4-ти централен научно-изследователски институт на Министерство на отбраната, който отговаря за ракетното въоръжение. Членовете на делегацията Сергей Рижков, на 67 години, и Руслан Шишин, на 58, са посочвали адреси на Генералния щаб и военни академии; Рижков е служил и в поделение 22280.

Най-чувствителните случаи са в представителството при МААЕ. 38-годишният втори секретар Григорий Кривенченко е получавал доходи от войскова част 52025 – по определението на „Агентство“, арсенал за ядрени боеприпаси край Можайск, а съпругата му е посочвала адреса на военния университет на ГРУ. 42-годишният първи секретар Сергей Березин е регистриран в център за специална свръзка на управлението в Смоленска област, а съпругата на 51-годишния съветник Игор Холодников е вписала като адрес щаб на ГРУ на Хорошевско шосе. Така в руската делегация при агенцията, която наблюдава ядрените програми по света, има хора с документирани биографични връзки със складирането на ядрени боеприпаси и с шифрованата свръзка на Генералния щаб.

Числото 21 трябва да се разглежда като долна граница, установима с открити източници, а не като оценка за цялото руско дипломатическо присъствие в Австрия. Австрийското контраразузнаване брои около 500 руски дипломатически служители в страната и допуска, че до една трета от тях събират информация, както Financial Times съобщи на 17 март. Двете числа измерват различни неща: 117 са публикуваните имена, около 500 включват и техническия персонал, за който публичен списък няма. Приложена към пълната численост, австрийската оценка означава около 165 души – близо 8 пъти повече от онова, което отворените регистри могат да покажат. Разликата между 21 и 165 е именно слоят, до който журналистическата проверка няма достъп. При ОССЕ обаче съотношението от 7 на 22 вече се доближава до австрийската оценка за една трета: публичните следи са най-гъсти там, където съставът е най-малък и най-подробно описан.

Плътността на това присъствие има и конкретно географско обяснение. Виена е седалище на ООН, ОССЕ, МААЕ и ОПЕК, а върху руските дипломатически имоти в града са разположени много сателитни чинии, чрез които според западни служби Москва прихваща сателитен трафик на международните институции. Financial Times установи, че броят на тези антени е скочил осезаемо през последните две години. Западните служби описват комплекса край Дунав, известен като „Русенсити“, като една от най-големите руски платформи за електронно разузнаване на Запад, обслужваща цели в НАТО, Близкия изток и Африка. Австрийската служба за вътрешно разузнване алармира, че техническите възможности и подвижната насоченост на прихващащи станции в града създават значителна заплаха за сигурността, а разположението на комплекса край реката осигурява особено удобен ъгъл към сателитните комуникации. Прокурорската проверка, довела до експулсиранията през май, започна именно след съобщенията за прихващане на този трафик.

Австрийският отговор досега е поредица от отделни мерки, разтеглени в продължение на шест години. През август 2020 г. Виена обяви за персона нон грата един руски дипломат заради икономически шпионаж. През април 2022 г., при координираната реакция на ЕС след разкритията в Буча, бяха изгонени четирима. През февруари 2023 г. последваха още четирима – поравно от посолството и от представителството при ООН – с формулировката за поведение, несъвместимо с дипломатическия им статут. През 2024 г. страната отстрани двама, а през септември 2025 г. – още един.

Мярката от тази пролет остана в същия порядък. На 4 май 2026 г. Австрия обяви за нежелани трима служители от посолството и от постоянното представителство при ОССЕ заради антените върху покривите на дипломатическите сгради и комплекса в квартал Донаущат. Още в средата на април руският посланик беше привикан във външното министерство, а Москва получи две седмици да свали имунитета на тримата, за да може прокуратурата да продължи своето разследване. Отговор не последва. Външната министърка Беате Майнл-Райзингер заяви, че е недопустимо дипломатическият имунитет да се използва за шпионаж. Така общият брой на изгонените от 2020 г. насам достигна 15 души.

16 дни по-късно, на 20 май, Виенският наказателен съд осъди на четири години и един месец затвор Егисто От, бивш служител на Министерство за защита на конституцията и борба с тероризма. Съдът прие, че за 20 000 евро той е предал на посредник от мрежата на Ян Марсалек – укриващия се бивш оперативен директор на Wirecard – защитен лаптоп SINA-S от типа, използван от правителства в ЕС за секретна свръзка, както и три служебни телефона на сътрудници от кабинета на тогавашния вътрешен министър. Делото се смята за най-тежкия шпионски процес в страната от десетилетия; защитата обжалва присъдата.

Съпоставката с България показва как изглежда алтернативата на този поетапен подход. На 28 юни 2022 г. правителството на Кирил Петков обяви наведнъж за нежелани 70 души от руското посолство и ограничи персонала до 23 дипломати и 25 административно-технически служители, като посочи, че изгонените са работили срещу българските интереси под дипломатическо прикритие. Мярката сви руското присъствие у нас с две трети за една седмица. Само публикуваният дипломатически списък във Виена е пет пъти по-дълъг от целия таван, който българското правителство наложи в София.

Оттук идва и устойчивостта на руското присъствие във Виена. 15-те отстранени от 2020 г. насам при обща численост от около 500 души се равняват средно на около 0,5% от състава годишно и не променя видимо нито размера на посолството, нито устройството на постоянните представителства. Част от следите в това разследване действително са слаби и „Агентство“ го отбелязва изрично: за три от досиетата при ОССЕ няма директно доказателство за служба в специалните служби, а връзката е изведена от регистрация, образование или предишна месторабота. Останалите случаи обаче не почиват само на роднинска връзка. Доход от конкретно посочено поделение на СВР или ГРУ е лично плащане към самия дипломат, а служебно жилище на военното ведомство се предоставя на служител, не на случаен познат. Затова съвкупността от подобни следи се очертава като устойчив модел на командироване, а не просто като сбор от съвпадения.

Практическият залог е достъпът до самите международни институции и техните работни процеси. Делегациите при ОССЕ и МААЕ участват в обсъжданията за наблюдение на примирия и за контрол над ядрени материали, а хората с проследими биографични връзки с ГРУ и други руски силови структури са 7 от 22 души при ОССЕ и 3 от общо 47 дипломати към останалите международни организации във Виена. Много вероятно е Австрия да запази сегашния си режим и през следващата година, защото точковите експулсирания оставят общата численост практически непокътната: досегашните мерки са засягали по един до четирима души наведнъж, докато съставът се брои в стотици. Сигнал за промяна би бил числов таван върху руското присъствие по българския образец или ново групово експулсиране. Запазването на досегашната линия, обратно, ще личи по това, че публикуваният списък остава около 117 имена, а мерките продължават да засягат по един-двама души годишно.

Австрия удължава военната служба, но запазва компромисния модел на наборната система

🇦🇹🪖 Тристранната коалиция в Австрия реши да удължи наборната военна служба от 6 на 9 месеца – първото увеличение, откакто през 1971 г. страната тръгна по обратния път. Решението беше обявено от канцлера Кристиан Щокер (ÖVP), вицеканцлера Андреас Баблер (SPÖ) и министърът на външните работи Беате Майнл-Райзингер на 27 юли по време на летния министерски съвет в Шварценбергската казарма край Залцбург. Деветте месеца обаче не са непрекъснат казармен срок: ядрото на службата остава 6 месеца, към него се добавят 3 месеца задължителни учения. Част от тях се изкарват веднага след базовата подготовка, докато останалите са милиционни сборове, разпределени в рамките на 10 години. С това наборникът приключва своите задължения към навършването на 30 години.

Как се променя службата

Заедно с удължаването правителството обяви и пакет за привличане на новобранци. Възнаграждението се вдига от 625 на 1000 евро месечно, а за служещите се въвеждат и дни отпуск, чиито параметри тепърва ще се изработват. Новият режим ще важи за всички, които минават през наборната комисия от 1 януари 2027 г.

Най-дълго коалицията се пазари не за армията, а за цивилната заместваща служба, която за момента трае 9 месеца и чието удължаване NEOS отхвърли категорично. Компромисът бе намерен в последната минута: от 1 януари 2027 г. удължаването с 2 месеца ще бъде доброволно, а през първото полугодие след влизането в сила ще се проведе научно съпровождана оценка на мотивите, по които младите мъже избират между казарма и гражданска служба. От 2028 г. нататък се задейства автоматичен механизъм: падне ли бройката на наборниците с повече от 7,5% под 15 000, тоест под около 14 000, гражданската служба задължително се удължава с 2 месеца от следващата година. Двата допълнителни месеца се изкарват в същата организация, по съгласуван с нея и гъвкав във времето график.

„Така се гарантира, че Бундесхеерът ще има достатъчно новобранци, но и помощните организации ще имат достатъчно цивилни служители“, обобщи Щокер. Майнл-Райзингер, за която отпадането на задължителното удължаване е основното постижение, го формулира като залог „на политика, основана на доказателства“.

Обосновката на канцлера за този завой прозвуча по-остро от обичайното за австрийската реторика. „Условията за сигурност се промениха из основи през последните години, месеци и седмици“, заяви Щокер по време на пресконференцията в казармата. „Мечтата за траен мир в Европа се разби най-късно с руската агресивна война срещу Украйна.“ Той посочи и хибридните атаки и кибервойната като новия клас заплахи, а изводът му беше, че Австрия трябва в по-голяма степен да поеме грижата за собствените си способности и за защитата на населението.

Решението не е просто увеличение на срока, а опит да се разшири ресурса за мобилизация, без това да разруши политическият баланс между армията, гражданската служба и коалиционните партньори.

Коалиционният компромис

Реформата тръгва от армия със съвсем различен профил. Десетилетия наред австрийските въоръжени сили работеха главно като служба за гражданска защита: помагаха на спасителни екипи в случай на наводнения и горски пожари и патрулираха границата за задържане на нелегални мигранти. Спирането на настъпващи чужди войски не беше сред задачите, за които бяха окомплектовани, и самите власти признават открито, че армията не би издържала нападение отвън. Географията прави положението по-осезаемо. Австрия граничи с осем държави, шест от които са в НАТО: Германия и Чехия на север, Италия и Словения на юг, Словакия и Унгария на изток. Извън Алианса остават само Швейцария и Лихтенщайн.

Новото е посоката на движение. През 1971 г. с канцлера Бруно Крайски и предизборния лозунг „6 месеца стигат!“, наборната служба беше намалена от 9 на 8 месеца (6 месеца обучение и 2 месеца учения). През 2006 г. тогавашният министър на отбраната Гюнтер Платер (ÖVP) я сведе до сегашните 6, а задължителните учения бяха изцяло преустановени. През януари 2013 г. референдум затвърди самата повинност: 59,7% от всички гласували се обявиха срещу професионална армия при избирателна активност от 52,4%. Оттогава спорът вече не беше дали да има набор, а колко да струва той на държавата и младите мъже.

Комисията по наборната служба, създадена през 2025 г. от министъра на отбраната Клаудия Танер (ÖVP) и оглавена от Ервин Хамезедер, представи резултатите си на 20 януари 2026 г. и препоръча недвусмислено модела „Австрия плюс“: 8 месеца базова служба плюс 2 месеца учения. Този вариант остана подкрепен само от ÖVP. Приетият сега 6+3 възпроизвежда стъпаловидната конструкция на експертите, но не и нейните пропорции. Хамезедер, който присъства на представянето в Залцбург, го заяви директно: по същество това решение не е оптималното и не поражда въодушевление у него, но все пак представлява ключов напредък спрямо статуквото и стъпка, която ще придвижи австрийския Бундесхеер значително напред.

Военната необходимост

Същинското съдържание на реформата не е в числото 9, а във връщането на учебния цикъл на резерва. Reuters описва това като преминаване към резервистки модел, при който наборникът дължи последващи учения в 10-годишен хоризонт след края на базовата подготовка, тоест точно онова, което падна през 2006 г. Значението на тази промяна си проличава от структурата на австрийската армия. Според Армин Рихтер, председател на Съюза на милицията, над 60% от състава е формиран от милиционни войници, а войсковата подготовка и сборовете за тях липсват вече 20 години; през юни той описа милицията като такава, стигнала до точка на прекатурване. Ако механизмът заработи както е замислен, Австрия ще върне способността си да поддържа обучен резерв. Ефектът върху потенциала за мобилизация обаче идва бавно: първият випуск влиза от 1 януари 2027 г., а ученията му са разпределени през следващото десетилетие.

Срещу тази амбиция стои бюджетът. Разходите за отбрана растат, но много по-бавно от заложеното: 4,391 млрд евро през 2025 г. и 4,761 млрд през 2026 г. или 1,17% и съответно 1,25% от БВП. Правителството поддържа целта от 2% до 2032 г. и строителният план на армията (Aufbauplan 2032+) е сметнат с допускане за постепенно нарастване, при което бюджетът за 2028 г. трябва да стигне около 7 млрд. Реалната прогноза е 5,3 млрд за 2027 г. и малко над 5,4 млрд за 2028 г. Докладът за отбраната 2026/2027 на министерството, цитиран от „Die Presse“, го записва без заобикалки: планът ще бъде изпълнен в намален, съответно забавен вид, а планираното постигане на пълна отбранителна способност на страната се забавя. Генералният щаб е съставил списък с приоритети. Напред минават наземната ПВО със среден обсег, борбата с дронове, цифровизацията и инфраструктурата; отлагат се закупуването на бойни дронове, на нова артилерия и на ескадрила разузнавателни дронове с голям обсег, а финансиране на бойните машини на пехотата от ново поколение Ulan EVO засега няма. Отчита се и инфлацията: според доклада за реален ръст на покупателната способност не става дума, а за запазването ѝ.

Оттук идва числото, което най-пряко опира до удължената служба. За изпълнението на строителния план са нужни 28 000 работни места за военни и цивилни, което изисква щатните бройки да нараснат от сегашните 21 842 на 25 200 до 2032 г., по 800 годишно през 2027 и 2028 г. Кадровият план засега не предвижда такъв ръст, а напротив, залага съкращаване на цивилните бройки. Три допълнителни месеца учения на всеки един випуск означават повече инструктори, повече време на полигона и повече казармен капацитет при състав, който не расте. Финансовият министър Маркус Мартербауер предупреди преди министерския съвет, че допълнителни средства за реформата няма да се отпуснат; Щокер отвърна само, че решение ще се намери.

Политическите и кадровите ограничения

Остава и парламентарната сметка. Удължаването на гражданската служба изисква двутретично мнозинство в Националния съвет, т.е. гласове от опозицията, а разговорите с нея още не са започнали. И двете партии в опозиция реагираха отрицателно. Херберт Кикъл от FPÖ нарече договореното „поредния гнил компромис“ и доказателство за пълната неспособност на управляващата коалиция да действа, а военният говорител на партията Фолкер Райфенбергер определи правителството като негодно, а Давид Щьогмюлер от Зелените сведе резултата до „разместване на цифрите по месеците“ и поиска възнаграждението на гражданските служители да бъде вдигнато наравно с това на наборниците. Отказът на FPÖ обаче не е отказ от удължаване като такова: през юни партията подкрепяше именно 8+2. Пътят към мнозинство от 2/3 минава през отваряне на коалиционния компромис, който трите правителствени партии сглобяваха до последната минута, и точно това го прави труден.

Три проверими белега ще покажат дали обявеното в Залцбург ще се превърне в способност. Първият е дали законопроектът ще стигне до Националния съвет навреме, за да влезе в сила от 1 януари 2027 г. – датата, с която е обвързан целият механизъм. Вторият е числото 15 000: първата оценка на набора през 2027 г. ще покаже дали 1000 евро и добавения отпуск привличат достатъчно добровол, или ще задейства автоматично удължаване на гражданската служба. Третият е кадровият план. Не тръгнат ли щатните бройки нагоре с 800 годишно, няма да има кой да проведе допълнителните месеци учения. Александър Ван дер Белен, върховен главнокомандващ на Бундесхеера, приветства компромиса и отправи призив за неговата бърза реализация. Завоят е първи такъв от 1971 г. насам, но обучението на три допълнителни месеца от всеки випуск опира до инструктори, полигонно време и щатни бройки, а те засега не се увеличават.

📸 Снимка: Самоходна гаубица M109 на военния тренировъчен полигон Аленщайг, Австрия. (APA-Images / Lukas ILGNER)

Зеленски: Унгария върна активите на „Ощадбанк“ след дипломатическия скандал

🇺🇦🤝🇭🇺Украинският президент Володимир Зеленски обяви успешното връщане на средствата и ценностите на „Ощадбанк“, които бяха иззети от специалните служби на Унгария по-рано тази година, определяйки това като положително разрешаване на дипломатическия спор между двете съседки.

Активите бяха конфискувани през март по време на инцидент, при който унгарската страна задържа незаконно инкасатори на банката по време на пътуване от Австрия към Украйна. Въпреки че персоналът беше освободен малко след първоначалния инцидент, финансовите активи останаха под унгарски надзор до днес.

„Върнахме хората по-бързо, а сега средствата и ценностите вече са на украинска територия в пълен размер“, заяви Зеленски, описвайки решението като „важна стъпка в отношенията с Унгария“. Той похвали публично властите в Будапеща за сътрудничеството за деескалация на ситуацията и връщането на активите обратно в Киев. „Благодарен съм на Унгария за конструктивния подход и цивилизованата стъпка“, написа Зеленски.

Той също така похвали усилията на длъжностните лица, преговаряли за освобождаването на инкасаторите и имуществото на банката. „Благодаря на всички в украинския екип, които се бориха за справедливо решение и защитиха интересите на нашата държава и нашия народ“, заключи Зеленски.

Дипломатическото решение и връщането на активите са в рязък контраст с драматичните обстоятелства около тяхното конфискуване. През март тежко въоръжен отряд за борба с тероризма на унгарската полиция прехвана конвоя на „Ощадбанк“ близо до Будапеща, докато транспортираше пари в брой и злато от Австрия към Украйна.

След освобождаването инкасаторите обвиниха унгарските сили за сигурност в изтезания и жестоко отношение. Генадий Кузнецов, един от задържаните служители, съобщи, че екипът е бил държан с белезници над 28 часа, с маски на очите и с напълно отказана правна или консулска помощ, въпреки наличието на изрядни европейски митнически документи. Кузнецов сподели още, че е бил подложен на „принудително медицинско въздействие“, получавайки неоторизирани интравенозни инжекции, които сериозно са влошили здравето му, преди екипажът да бъде експулсиран обратно на украинска територия без своя товар.

Мрежа на ФСБ се представя за „украински нацисти“, за да настрои обществото срещу Украйна.

🇦🇹⚖️🇧🇬 Чат логове, разпространени от австрийското списание Profil, показват Ян Марсалек, бивш изпълнителен директор на Wirecard и понастоящем укриващ се от правосъдието, да ръководи операция за влияние на руското разузнаване, използваща фалшиви графити и стикери с проукраинска тематика по улиците на Виена, голяма част от които включват неонацистка символика, за да разпали негативно отношение към Украйна.

Разследване, извършено от журналисти на изданието, е базирано на разследване на службата за вътрешно разузнаване на Австрия, оповестено през март 2025 г. след задържането на българка, обвинена в шпионаж за Русия. Властите заявиха, че това ги е довело до сведения относно клетка за разпространение на дезинформация в немскоговорящи държави, създадена малко след началото на пълномащабната война срещу Украйна през 2022 г.

Властите посочиха, че усилието е включвало улична пропаганда, стикери и графити, проектирани да изглеждат, сякаш са създадени от проукраински активисти.

В цитираните съобщения Марсалек и сътрудникът му Орлин Русев обсъждат пускането на мрежа от сайтове, представящи се за европейски разклонения на украинския полк „Азов“, включително WeAreAzov.eu, NousSommesAzov.fr и WirSindAzov.de, последвано от засилване на въздействието с координирани кампании с шаблони и стикери в големи европейски градове.

Profil допълва, че споделяни в групата снимки показват жълти стикери със символа „Вълча кука“ (Wolfsangel) в района на улица „Кайзерщрасе“ във Виена, заедно с други послания, насочени към разпалване на враждебно отношение към Украйна, прикривайки ролята на Москва.

Българка на име Цвети Д, е снимала материалите във Виена, а по-късно е признала пред властите за своето участие, като настоява, че не е била наясно, че действа за руската страна. Групата е плащала за дизайн и производство, включително отчетени разходи от около 1321 долара за дизайн на стикери и шаблони и около 2861 долара за стикери, като едно съобщение цитира около 160 кг стикери преди рязане и опаковане.

Разследването на Profil свързва дейността във Виена с по-широка мрежа на Марсалек, която е обект на разследване от британските власти. През май шестима българи в Обединеното кралство получиха присъди за шпионска дейност, за която разследващите смятт, че е била координирана чрез обширна дигитална комуникация с Марсалек.

По-рано беше съобщено, че австрийското разузнаване е разкрило ръководена от Русия операция, използвала улична пропаганда като стикери и графити с крайнодесни символи, представени като проукраински, за да дискредитира страната, като във връзка със случая беше задържан български заподозрян.

Двама подпалвачи

„Мисля да добавя малко масло в огъня и да залепя тези стикери на някои места в Европа“, пише Ян Марсалек на 24 март 2022 г. Неговият партньор в чата Орлин Русев задава само един въпрос: „Къде/В кои държави/места ги искаш?“ Това поставя началото на една зрелищно проста кампания за дезинформация под фалшив флаг по улиците на няколко европейски столици, като една от тях е Виена. Марсалек, който никога не е бил скромен, иска да подпали повече от малко: „Нека започнем Трета световна война 😂“

Австриецът Ян Марсалек някога ръководеше немския доставчик на платежни услуги Wirecard до фалита на компанията поради масивна счетоводна измама през 2020 г. Преди да бъде подведен под отговорност обаче, Марсалек избяга в Русия. Днес знаем, че той може да е шпионирал за руските служби много години преди това. Ето защо той е най-издирваният европеец днес. Това не му пречи очевидно да продължава инфилтрацията на западните демокрации от руското си изгнание.

Един оть помощниците му е Орлин Русев. Българинът е ръководил банда, работила за Марсалек, която е шпионирала разследващи журналисти като Христо Грозев и главния редактор на profil Анна Талхамер, които са критични към Кремъл. Тя се е представяла за агент на Интерпол, което ѝ позволява да извърши влизания с взлом и да транспортира мобилни телефони на трима водещи служители на австрийското вътрешно министерство за руската тайна служба ФСБ.

Хората на Марсалек внасяха в Австрия планини от пари, за да плащат на другите си съучастници. Играта приключва през февруари 2023 г. Русев и членове на бандата му са арестувани в Лондон. През май 2025 г. те бяха осъдени на дълги присъди за шпионската си дейност.

В дома на Русев следователите откриват 221 телефона, 495 SIM карти и много чатове, сред които хиляди съобщения с Ян Марсалек. Злато за следователите това предостави за първи път подробни вътрешни познания за коварството на руската пропаганда. Само тези, които ги разбират, могат да се защитят от нея. Досега тези чатове бяха тайни – ще ви ги покажем, за да можете и вие да се защитите от манипулация.

Под фалшив флаг

Планът на Марсалек изглежда безобиден на пръв поглед: Става въпрос за стикери от онези, които вероятно виждате ежедневно по витрините на магазин, на пейка в парка или на кошче за отпадъци. Или пък сте се подразнили, ако някой особено грозен стикер е стигнал до входната врата в родния ви дом.

Може би сред тях е имало написан от Ян Марсалек. Онези стикери хулят „руските прасета“, показват крайнодесни символи в цветовете на украинското знаме и отправят призиви за „честта на Украйна“. Във всеки случай тези послания е трябвало да разклатят доверието ви в Украйна.

„Вероятно би работило най-добре, ако имаме множество вариации на стикерите. Може да изглежда странно, ако всички имат един и същ, нали?“, пише Марсалек на Русев на 24 март 2022 г. Към онзи момент руската инвазия в Украйна беше едва в първия си месец.

Но Марсалек и Русев вече обмисляна следващия си план за дългосрочни атаки срещу Европа под формата на дезинформационна кампания под фалшив флаг. Украинците в Европа трябва да бъдат свързвани с неонацисти. В замяна на това, руската пропаганда напуска виртуалното пространство. „Нека не го усложняваме прекалено“, пише Марсалек: „Трябва да изглежда естествено“.

Помощниците на Марсалек са базирани главно в Лондон, но „Великобритания не е от значение в тази борба. По-важно е да се насочим към Франция и Германия, евентуално Италия и Австрия“, пише той на Русев в края на март 2022 г. и обяснява защо: „Най-важната дестинация е Германия заради износа на газ“. По онова време Австрия също все още е зависима от руския газ.

„Руската дезинформация преследва две цели, различни в зависимост от темата и съдържанието“, обясни Дийтмар Пихлер, основател на Disinfo Resilience Network и главен експерт в платформата INVED.eu:

„Първата цел е да бъдат разделени и отслабени политическите опоненти на Русия. За тази цел се насърчава поляризацията на обществото.“ За целта тя рядко си измисля нови конфликти, а вместо това използва наличните разделителни линии, казва Герхард Мангот, политолог от Университета в Инсбрук и експерт по Русия: „Руската дезинформация прави тези конфликти по-силни, така че да имат разяждащ, дестабилизиращ ефект.“ В конкретния случай разделителната линия е доколко Европа трябва да подкрепя Украйна в борбата ѝ срещу Русия.

Втората цел е да промени поведението, посочи Пихлер: „Повлиявайки на общественото мнение, трябва да се променят конкретни политически позиции на Запад. Например, за да подкрепяме Украйна по-малко или изобщо да не я подкрепяме. Или за да променим отново енергийната си политика в полза на Русия.“

Марсалек е „Азов“

Възможно е Ян Марсалек да е преследвал и двете цели. Германия и Австрия трябва да продължат с руския газ и по този начин да останат зависими. В цяла Европа солидарността с Украйна трябва да намалее. За да постигнат това двамата дори основават свой собствен уебсайт, който твърди, че е клон на тогавашния крайнодесен украински полк „Азов“ за ЕС: WeAreAzov.eu, както и местните фреински и немски клон NousSommesAzov.fr и WirSindAzov.de

Сайтовете е трябвало да се популяризират в големи европейски градове с изработени по поръчка стикери и графити. Идеята е немскоговорящи нацисти да се сближат с полка „Азов“. Обществото междувременно трябва да отхвърли украинците като цяло. Марсалек не оставя никакво съмнение в чатовете, че работи за руската тайна служба ФСБ.

„Обсъдих нашия подривен проект с ФСБ: Те го обожават 😈. Предлагат още да пръскаме символа на Азов навсякъде в европейските градове и няколко свастики“, пише австриецът на 28 март 2022 г. Марсалек се надява на силни реакции срещу нацистката пропаганда, която той разпространява, особено в Германия и Австрия. „Много е директно“, обясни Марсалек в средата на април 2022 г. „Азов идва в Европа 🤩🧨“

Полкът „Азов“ се бие на страната на Украйна срещу Русия от 2014 г. „Азов“ е свързан с десноекстремисткия „Национален корпус“ и е набирал десноекстремисти от други европейски държави. До май 2022 г. „Азов“ използва символа на „Вълчата кука“ (Wolfsangel), който са използвали и части на СС и който следователно е забранен в Германия и Австрия. Междувременно „Азов“ е включен в украинската армия като бригада; вместо десноекстремистката Вълча кука, войниците вече носят герба на Украйна.

Но през март 2022 г. десният уклон на полка „Азов“ е централна част от руската пропаганда. Фактът, че неонацисти от цяла Европа се бият на страната на Украйна, се вписва в измислената история на Путин за предполагаемо фашистка Украйна, която Русия иска да унищожи. Ян Марсалек е трябвало да разпространява този наратив в цяла Европа. Той се е надявал да удари силно, особено в Германия и Австрия, с тяхното фашистко минало. Особено цинична поговорка, която Марсалек предлага за Германия: „Никога повече! Германци, надигнете се! Азов“ Целта според Марсалек: „Хората трябва да знаят, че нацистите са се завърнали.“

Марсалек и Русев обсъждат операцията с почти невероятни подробности. Те обмислят под чие име искат да регистрират уебсайта. Русев: „Е... що се отнася до самоличността, зависи колко палави искаме да бъдем...😈“ От украинското посолство в Лондон до Червения кръст в Женева и украинския премиер Володимир Зеленски, всички опции са отворени за тях. В крайна сметка вероятно е станал самият батальон „Азов“.

Марсалек е сърфирал в десноекстремистки сайтове през пролетта на 2022 г., за да състави пропагандни лозунги за украинските бойци. И Марсалек е търсил лице за своята фалшива страница на „Азов“ – макар и очевидно напразно: „Все още не мога да намеря лидер на нацистите“, пише Марсалек през юни 2022 г.: „Единият е в затвора, а другият вече не отговаря.“

Пропаганда по мярка

Марсалек и Русев не искат да оставят на случайността нито една част от своята фалшива нацистка кампания. Преди всичко, двамата обръщат голямо внимание на дизайна на стикерите: „Шрифтът 'Fraktur' е напълно нацистки“, сигурен е Марсалек около април 2022 г. С други стикери австриецът прави персонализирана работа: „Мисля, че стикерите 'Без руснаци/Кучета' не трябва да светят. За стикерите Slava Evropi (бел. ред. Чест на Европа) може би трябва да променим малко размера.“ Твърди се, че дизайнер е получил 1200 евро за стикерите и шаблоните за графити. Самите стикери пък струват 2600 евро. В един момент Русев пише: „Само за информация: Стикерите тежаха 160 кг преди опаковане и изрязване... 😂🙈🙈“ Значително количество.

Марсалек иска да вижда някои стикери залепени само на определени места, като например стикери, които уж са насочени срещу „руските прасета“: „Прасетата бяха предназначени главно за вратите на магазините. Така че, ако имаме възможност да ги използваме по-често там, това ще бъде страхотно, защото наистина ще раздразни собствениците 😂“ Като цяло за Марсалек е важно виенското население наистина да вярва, че стикерите идват от Украйна, а не конкретно от Москва: „Някои от тях просто са залепени много близо един до друг, което предполага целенасочена кампания, а не случайни нацисти.“

Снимки, до които имат достъп profil, Süddeutsche Zeitung, NDR и WDR, показват расистките и неонацистки стикери в центъра на Виена, например на стойки за велосипеди на Kaiserstraße.

Снимките са направени от шпионите на Марсалек – очевидно, за да ги представят в Москва като доказателство за успешна операция. И за да ги разпространят в социалните мрежи и допълнително да разпалят настроенията онлайн. „Да... да... PR ефектът е 60%... самата работа представлява 40% от крайния/желания ефект“, пише Русев.

Във Виена Цвети Д. – същата жена, която следеше и главния редактор на profil Анна Талхамер и е част от бандата, е направила снимките. Тя вече се е признала и е потвърдила пред властите, че е използвала лепило и спрей и в други градове. Цвети Д. обаче твърди, че не е знаела, че всъщност работи за Русия. Важи презумпцията за невинност.

Тактика от Студената война

Profil не успя да провери окончателно дали бандата във Виена също е пръскала графити с лицето на Зеленски с десни послания, както е било планирано от Марсалек и Русев. Според Цвети Д., единствените снимки на графитите са направени в мазето ѝ във Виена. Същата банда твърди, че е пръскала тези мотиви и в Германия. Във всеки случай, след предполагаема кампания за лепене и пръскане във Виена, Русев се хвали на Марсалек: „😜😂 Сменят бетонните плочи, за да премахнат графитите... Това е като малка строителна площадка...“

Основната процедура, описана в чат логата, не е нова, казва експертът по дезинформация Пихлер: „Още по време на Студената война Русия е разполагала свастики в Германия, за да саботира сближаването между Германия и Франция.“ Сега Русия отново прилага този стар модел, за да отслаби подкрепата за Украйна, каза Пихлер: „Към това се добавя и дигиталното пространство като мултиплициращ фактор. И е още по-добре за разпространителите на дезинформация, ако попаднат в традиционните медии.“

Всъщност Марсалек и Русев също са се опитали да насочат вниманието на журналистите към своята акция под фалшив флаг. Марсалек е изпратил адресите на някои медии, включително качествени медии като „Die Presse“, „Der Standard“ или profil, таблоиди като „Heute“ или „Kronen Zeitung“, телевизионни станции като ORF и ATV. „Но моля, нека бъдем внимателни, не трябва да изглежда изкуствено“, подчертава Марсалек: „Журналистите са плъхове, но не са глупави.“ Всъщност, например, жълт стикер с десноекстремистката Вълча кука е бил залепен на уличен знак непосредствено пред редакцията на profil. Въпреки това, очакваната медийна реакция не се е осъществила, освен изолирани репортажи.

Уникални прозрения

Уебсайтовете „WeAreAzov“ може да са спрели внезапно: „Някой във ФСБ се оплака, че публикуваме действителната банкова информация на Азов, което технически нарушава руското законодателство 🙈“, пише Марсалек през август 2022 г., видимо раздразнен: „Шибани идиоти 🤪 Повече ги е страх от формалност, отколкото от загуба на войната.“

Прозрението, което предлагат тези чатове, може да е уникално по своята дълбочина. „Знам само за косвени източници, които обясняват как работи руската дезинформация“, казва експертът по Русия Герхард Мангот: „Никога преди не съм виждал подобни чатове.“ Обикновено руските кампании за влияние трябва да бъдат трудоемко реконструирани с помощта на бивши агенти, казва експертът по дезинформация Пихлер: „Нивото на детайлност в тези чатове е изключително впечатляващо.“ Особено забележително е, че мотивите на действащите лица също са ясни: „Тук заповед отгоре не е просто хладно изпълнена. Някои от действащите лица в този чат са непрофесионални, емоционални и спокойни. Правейки това, те се опитват да внушат дълбоко презрение на Запада към действителната жертва, Украйна. Напълно осъзнавайки, че лъжат хората за тази цел.“

Как може Европа, как може всеки един индивид в една демокрация да се защити от руската дезинформация? „Възможно е тези чатове да променят играта“, казва Пихлер: „Ако достатъчно хора осъзнаят тази безскрупулност и суровост.“ Необходимата устойчивост може да възникне само ако цялото население се подготви срещу опасността от дезинформация, казва Пихлер: „Всеки човек е важен в тази отбранителна борба. В противен случай няма да имаме много повече време като демократична Европа.“

Австрия обмисля „национален дебат“ за членство в НАТО.

Австрийският министър на външните работи Беате Майнл-Райзингер говори по време на съвместна пресконференция във Виена, 10 юли 2025 г.
📸 Снимка: Katharina Kausche/picture alliance via Getty Images

🇦🇹 Австрийският външен министър Беате Майнл-Райзингер изрази готовност да започне „национален дебат“ за потенциално присъединяване на страната към НАТО, позовавайки се на развиващите се предизвикателства пред европейската сигурност, причинени от руската инвазия в Украйна. Тя направи това в интервю за германското издание Welt.

От началото на пълномащабната инвазия на Русия в Украйна, настоящи и бивши официални лица от Австрия започнаха да обсъждат публично варианта за членство на страната в НАТО, въпреки дългогодишния неутралитет на Австрия от 1955 г.

Майнл-Райзингер заяви, че „само неутралитетът не защитава“ и подчерта нуждата както от силни способности за самоотбрана, така и от по-задълбочени партньорства в областта на сигурността.

„Аз съм много отворена за публичен дебат за бъдещето на политиката за сигурност и отбрана на Австрия. Въпреки че в момента няма мнозинство в парламента и сред населението за членство в НАТО, такъв дебат все пак може да бъде много ползотворен“, каза тя.

Австрия поддържа политика на неутралитет от 1955 г., когато обяви постоянен неутралитет като част от сделка със Съветския съюз и западните сили за връщане на пълния си суверенитет след Втората световна война. Страната не е член на НАТО, но взе участие в множество мироопазващи мисии, ръководени от ЕС, и подкрепя неговата Обща политика за сигурност и отбрана.

Майнл-Райзингер отбеляза, че неутралитетът не означава бездействие и предупреди, че Австрия не може да си позволи да бъде наивна.

„Не можем да седим безучастни и да казваме: Ако не направим нищо на никого, никой няма да направи нищо на нас. Светът се промени“, предупреди тя.

След началото на пълномащабната война на Русия срещу Украйна, Финландия и Швеция взеха исторически решения да подадат заявления за членство в НАТО. Финландия официално стана 31-вият член на Алианса през април 2023 г. на церемония в Брюксел. Присъединяването на Швеция последва през март 2024 г.

Украйна подаде заявление за бързо присъединяване към НАТО през септември 2022 г., след като Русия обяви незаконното анексиране на четири украински области. Въпреки че Киев продължава да настоява за членство, няма дискусии относно настоящите перспективи за присъединяване на Украйна.

В продължение на години Русия цитира разширяването на НАТО, за да оправдае агресията си към съседи като Украйна и Грузия. Постоянната забрана за влизане на Украйна в НАТО остава една от ключовите максималистични цели на Русия в нейната пълномащабна война.

Израелската Elbit Systems с договор за безпилотни куполи UT30 MK2 за бойни машини ASCOD.

🇮🇱 Израелската Elbit Systems получи договор на стойност близо 100 милиона долара за доставка на безпилотни куполи UT30 MK2 на General Dynamics European Land Systems (GDELS), като системите ще бъдат интегрирани в бронирани бойни машини ASCOD за европейски член на НАТО.

Сделката, обявена от компанията, ще бъде изпълнена до края на 2027 г. и включва доставка на куполи UT30 MK2, конфигурирани с прицели за стрелец и командир, противотанкови управляеми ракети (ATGM) и балистична защита от ниво 4.

В изявление компанията каза, че UT30 MK2 подобрява бойните способности, без да компрометира безопасността на войските. Напълно безпилотната кула е проектирана да работи дистанционно, позволявайки на бронетранспортьорите да атакуват цели, като същевременно пазят войниците защитени в превозното средство.

Компанията подчерта, че UT30 MK2 е „доказана на терен, модулна система“, която вече се използва от множество въоръжени сили. Нейната конфигурация позволява интеграция с набор от оръжейни системи и сензори на бойното поле, допринасящи за подобрена смъртоносност и ситуационна осведоменост.

Страната получател на бронираните машини ASCOD, оборудвани със системите за куполи на Elbit, не е публично посочена. Това съобщение обаче следва отблизо договора на Латвия за 373 милиона евро с испанската отбранителна компания GDELS-Santa Bárbara Sistemas за доставка на 42 бойни машини на пехотата ASCOD за нейната механизирана пехотна бригада.

Както съобщава Delfi, латвийското министерство на отбраната потвърди сделката по-рано тази година. Придобиването е предназначено за превъоръжаване на един батальон от Националните въоръжени сили. Министерството добави, че ако бъде осигурено допълнително финансиране, повече батальони могат да получат модернизирани машини.

ASCOD (Austrian Spanish Cooperation Development), разработена от GDELS и използвана първоначално от Испания и Австрия, е верижна пехотна бойна платформа, адаптирана за различни профили на мисии. Интегрирането на машината с безпилотната купола на Elbit добавя нов слой огнева мощ и оперативна гъвкавост за обединените сили на НАТО в Европа.

Вътрешните министри на Австрия и Германия отмениха пътуване до Сирия заради терористична заплаха.

Силно засегната джамия на фона на сгради, напълно разрушени по време на сирийската гражданска война, в Дамаск, 6 януари 2025 г.
📸 Снимка: AP Photo

🇩🇪🇦🇹 Вътрешните министри на Германия и Австрия отмениха планирано пътуване до Сирия за разговори с техните колеги от временното сирийско правителство, заради конкретни данни за терористична заплаха, съобщиха германските власти.

Нанси Фейзер от Германия планираше да посети Дамаск с австрийския си колега Герхард Карнер в четвъртък с германски военен самолет, който трябваше да транспортира делегацията от Йордания до сирийската столица Дамаск.

Но нейното министерство разкри, че двамата министри са решили да прекъснат пътуването, преди полетът да може да излети от Аман „поради конкретни предупреждения на германските органи за сигурност за терористична заплаха“.

От там добавиха в изявление по имейл, че не може да се изключи заплаха за самата делегация и че би било безотговорно пътуването, което не беше предварително обявено, все пак да се осъществи въпреки отправените предупреждения.

Двамата министри планираха да разговарят с представители на агенции на ООН и с вътрешните и външните министри от преходното правителство на Сирия.

Германия е водеща дестинация за сирийските бежанци в последното десетилетие, а според данни на нейното министерство на вътрешните работи почти милион сирийци в момента живеят в страната.

Официални лица на Берлин споделиха, че планираните преговори трябва да се съсредоточат върху въпросите на сигурността и върху „перспективите за връщане на сирийските бежанци в случай на стабилизиране и мирно развитие в Сирия“.

През януари Фейзер предположи, че може да се наложи някои от сирийските бежанци в Германия да се завърнат обратно у дома при определени условия.

Министерството на вътрешните работи заяви още, че Германия и Австрия работят по намирането на начин за възможно най-скорошната депортация на сирийци, извършили сериозни престъпления или такива, които са считани за заплаха за сигурността.

Миналата седмица германският външен министър Аналена Бербок посети Дамаск, където 13 години след затварянето си в първите дни на гражданската война в Сирия, германското посолство отново отвори врати. Там тя се срещна с временния президент Ахмад ал-Шараа и други официални лица от новата власт и заяви, че целта на нейното пътуване е била да бъде изпратено посланието, че "ново политическо начало между Европа и Сирия, между Германия и Сирия е възможно".

Карл фон Хабсбург: Руската федерация е „класическа колониална империя“, Европа да се готви за разпадането ѝ.

🇦🇹⚔️🇷🇺 Карл фон Хабсбург, австрийски политик, висш член на Паневропейския съюз, внук на последния император на Австро-Унгария и глава на Хабсбургската династия, описа Руската федерация като „класическа колониална империя“.

Той призова европейските държави да започнат възможно най-скоро да се подготвят за различни сценарии, в случай че се стигне до евентуалното ѝ разпадане.

„На Украйна трябва да се даде възможност да унищожи базите, от които руският агресор атакува гражданска инфраструктура. Режими като този на Путин разбират единствено сила, а мекият тон само насърчава тези режими“, отбеляза фон Хабсбург.

„Често се казва, че трябва да подкрепяме другата Русия. Да, трябва, но в също така трябва да сме достатъчно справедливи, за да признаем, че вече не можем да открием другата Русия в самата Русия. Войната за подчиняването на Украйна не е война само на Путин“, продължи той.

„Живеем в интересни, трудни времена. Те се нуждаят от почтеност, за да ни дадат посока и надежда отново за по-нататъшното развитие на свободна Европа. Трябва да се ангажираме с това“, завърши той.

Австрийската GDELS-Steyr ще разкрие нова система за противовъздушна отбрана с малък обсег

📸 Снимка: GDELS

🇦🇹 На голямото авиационно шоу AIRPOWER 24 в австрийския град Целтвег, местното представителство на отбранителното предприятие General Dynamics European Land Systems (GDELS) ще представи най-новия вариант на своята колесна бронирана машина PANDUR 6×6 EVO.

Новият вариант на PANDUR 6×6 EVO е проектиран специално за мобилна противовъздушна отбрана и включва безпилотната куполна система за противовъздушна отбрана с малък обсег Skyranger 30, разработена от германския отбранителен конгломерат Rheinmetall.

Това допълнение илюстрира високата модулност на Pandur и неговата способност да изпълнява ефективно множество роли. Skyranger 30 е предназначен да подобри способността на превозното средство да защитава пехотните сили срещу пилотирани и безпилотни въздушни заплахи, в съответствие със стратегическата концепция на австрийската армия „защитавай защитника“.

Въвеждането на куполната система Skyranger 30 трансформира PANDUR 6×6 EVO в изключително мобилна система, която е изключително подходяща срещу вражески дронове.

Разгръщането на PANDUR 6×6 EVO е важно за австрийската армия, тъй като се стреми да укрепи своите отбранителни способности на фона на развиващите се глобални заплахи. Чрез интегрирането на усъвършенствана безпилотна технология в своите бронирани превозни средства, австрийската армия подобрява своята оперативна готовност и ефективност при защитата на своите въоръжени сили.

Израел ще достави минохвъргачни системи на мистериозен клиент в Европа

📸 Снимка: Asia Pacific Defence Reporter (APDR)

🇮🇱 Elbit Systems, известна компания за отбранителни технологии, базирана в Израел, обяви, че ще достави минохвъргачни системи Crossbow на неназована страна като част от сделка на обща стойност 53 милиона долара.

Договорът включва доставка на 120 мм куполни минохвъргачни системи с автоматично управление Crossbow на General Dynamics European Land Systems (GDELS), инсталирани на колесна бронирана машина Pandur 6×6 APC, предназначена за европейски клиент.

Договорът е за срок от 6 години.

Този договор бележи първото споразумение за доставка на системата от нейния дебют на изложението DSEI в Лондон през 2023 г. Разработена от Elbit Systems, Crossbow предлага подобрена защита и възможност за оцеляване за операторите на минохвъргачки, гордеейки се с кратък „Sensor to Shooter“ (STS) цикъл.

Цикълът „Sensor to Shooter“ (STS) описва целия процес на извършване на атака, включително дейностите по разузнаване, наблюдение и засичане на цели (ISTAR), обработка на информация, вземане на решения и включените оръжейни системи.

Способна да извърши първия изстрел за под 30 секунди, системата Crossbow постига максимална скорост от десет изстрела в минута с продължителна скорострелност от шест изстрела в минута. Освен това, тя може да използва различни видове 120-милиметрови боеприпаси на НАТО, в това число боеприпаси с управляем миномет Iron Sting, с ефективен обсег до 10 километра. Неговият купол дава възможност за стрелба на 360° без необходимост от индексно зареждане.

Уди Веред, генерален мениджър на Elbit Land Systems, изрази гордостта си от осигуряването на първата поръчка за най-съвременната безпилотна минохвъргачна система от виден международен клиент. Поръчката на куполната минохвъргачна система подчертава отдадеността на Elbit Systems към разработването на иновативни решения, съобразени с постоянно изменящите се изисквания на съвременната война.

Вероятният клиент за този договор може да бъде Австрия, която наскоро направи поръчка за допълнителни 225 единици от бронираната машина Pandur Evolution.

САЩ се присъединяват към Австрия, Бахрейн, Канада и Португалия в глобалния натиск за по-безопасен военен AI

🇺🇸🇨🇦🇧🇭🇦🇺🇦🇹Делегати от 60 страни се срещнаха миналата седмица извън окръг Колумбия и избраха пет нации, които да ръководят усилията по изследване и внедряване на нови предпазни мерки за военните AI и автоматизирани системи, споделиха представители на администрацията пред Breaking Defense.

Партньорът на „Петте очи“ Канада, съюзникът в НАТО Португалия, близкоизточният съюзник Бахрейн и неутралната Австрия ще се присъединят към САЩ в събирането на международна обратна връзка за втора глобална конференция през следващата година, което според представители както на Министерството на отбраната, така и на Държавния департамент представлява жизненоважно усилие за въвеждане на предпазни мерки по отношение на изкуствения интелект.

С разпространението на изкуствения интелект във въоръжените сили по цялата планета, от руските атакуващи дронове до американските бойни командвания, администрацията на Байдън взе решение за оказване на глобален натиск за „Отговорно използване на изкуствения интелект за военни цели“. Това е заглавието на официална политическа декларация, издадена от САЩ преди 13 месеца на международната конференция REAIM в Хага. Оттогава 53 други нации са се включили.

Само миналата седмица представители на 46 от тези правителства (в това число САЩ), плюс още 14 страни наблюдатели, които не са одобрили официално декларацията, се срещнаха извън окръг Колумбия, за да обсъдят как да приложат нейните 10 общи принципа.

„Наистина е важно, както от страна на държавата, така и от страна на Министерството на отбраната, това да не е просто лист хартия“, каза Маделин Мортелманс, изпълняващ длъжността помощник-министър на отбраната по стратегията, в ексклузивно интервю след края на срещата

„Става дума за държавна практика и това как изграждаме способността на държавите да отговарят на стандартите, към които призоваваме да бъдат ангажирани.“

Това не означава налагане на американски стандарти на други страни с много различни стратегически култури, институции и нива на технологична сложност, подчерта тя. „Въпреки че Съединените щати със сигурност са водещи в областта на AI, има много нации, които имат опит, от който можем да се възползваме“, каза Мортелманс. „Например, нашите партньори в Украйна имат уникален опит в разбирането как AI и автономността могат да бъдат приложени на практика в един военен конфликт.“

„Казвали сме го многократно... ние нямаме монопол върху добрите идеи“, съгласи се Малори Стюарт, помощник-държавен секретар по контрола на въоръженията, възпирането и стабилността, чиято основна бележка откри конференцията. „Все пак“, каза тя, „да получиш от Министерството на отбраната повече от десетилетие опит... беше безценно“.

Така че, когато над 150 представители от 60-те държави прекараха два дни в дискутиране и презентации, дневният ред се основаваше до голяма степен на подхода на Пентагона към AI и автоматизацията, от етичните принципи на AI, приети от тогавашния президент Доналд Тръмп, до миналогодишното пускане онлайн на Инструментариумът за отговорен AI.

За да запазят инерцията, докато цялата група не се събере отново следващата година (на място, което все още не е определено), страните сформираха три работни групи, за да се задълбочат в детайлите на изпълнението.

Първа група: Уверение. САЩ и Бахрейн ще ръководят съвместно работната група за „уверение“, фокусирана върху прилагането на трите най-сложни от техническа гледна точка принципа на Декларацията: AI и автоматизираните системи да се изграждат за „явни, добре дефинирани употреби“, със „стриктно тестване” и „подходящи предпазни мерки” срещу повреда или „нежелано поведение” — в това число, ако е необходимо, превключвател за спиране, така че хората да могат да ги изключат.

Тези технически области, каза Мортелманс, са „където чувствахме, че имаме особено сравнително предимство, уникална добавена стойност, с която можем да допринесем“.

Дори призивът на Декларацията за ясно дефиниране на мисията на автоматизирана система да „звучи много елементарно“ на теория, е твърде лесно да се провали на практика, каза Стюарт.

Вижте адвокати, глобени за използване на ChatGPT за генериране на повърхностно правдоподобни правни справки, които цитират измислени случаи, каза тя, или нейните собствени деца, които се опитват и не успяват да използват ChatGPT, за да си напишат домашното.

„И това е невоенен контекст!“ подчерта тя. „Рисковете във военен контекст са катастрофални.“

Втора група: Отчетност. Докато САЩ прилагат своя огромен технически опит към проблема, други страни ще се съсредоточат върху персонала и институционалните аспекти на защитата на AI. Канада и Португалия ще ръководят съвместно работата по „отчетност“, фокусирана върху човешкото измерение: гарантиране, че военният персонал е правилно обучен да разбира „възможностите и ограниченията“ на технологията, че имат „прозрачна и подлежаща на одит“ документация, обясняваща как работи и те „полагат подходящи грижи“.

Трета група: Надзор. Междувременно Австрия (без помощник, поне засега) ще ръководи работната група за „надзор“, разглеждаща политически въпроси от широката картина, като например изискване за правни прегледи на спазването на международното хуманитарно право, надзор от страна на висши служители и елиминиране на „непреднамерено пристрастие“.

Внедряване в реалния свят

Какво може да означава прилагането на тези абстрактни принципи на практика? Може би нещо като онлайн набора от инструменти за отговорен изкуствен интелект на Пентагона, част от усилията на Главния отдел за цифров и изкуствен интелект (CDAO) на Министерството на отбраната да разработи публично достъпни и дори инструменти с отворен код за прилагане на безопасността и етиката на изкуствения интелект.

Стюарт подчерта, че Матю Куан Джонсън от CDAO, главният архитект на набора от инструменти, направи „удивителна“ презентация по време на международната конференция: „Беше наистина, наистина полезно да го накарам да премине през инструментариума и да отговаря на въпроси.“

Говорейки дни след края на конференцията, в конференция на Potomac Officers Club, посветена на AI, Джонсън каза: „получихме невероятно положителна обратна връзка... Съюзническите нации [казаха], че смятат, че това е наистина положително развитие, че има такъв натиск към отворен код и споделяне на толкова много от материалите и най-добрите практики.“

„Има наистина значителна инерция и апетит“, каза Джонсън на събитието. „Как стигаме от тези принципи на високо ниво до имплементирането им... процеси, бенчмаркове, тестове, оценка, показатели, за да можете действително да демонстрирате как следвате принципите и ги прилагате.“

Джонсън определено си тръгна ентусиазиран. „Това е наистина вълнуващо време за отговорен AI в международното пространство,“ каза той, „с политическата декларация, с партньорството за отбрана, което CDAO има, с втората среща на върха на REAIM, която се провежда в Корея през септември.“

Това е само от военна страна. Администрацията на Байдън издаде всеобхватна изпълнителна заповед относно федералното използване на AI през октомври, присъедини се към водената от Обединеното кралство Декларация от Блечли относно безопасността на AI през ноември и само миналата седмица накара Общото събрание на ООН да приеме с единодушно съгласие резолюция, ръководена от САЩ, призоваваща за „безопасен, сигурен и надежден“ AI за устойчиво развитие.

Но администрацията също така се опитва да поддържа гражданската и военната дискусии разделени. Това отчасти се дължи на факта, че военният AI е по-противоречив, като много активисти призовават за обвързваща правна забрана на „смъртоносни автономни оръжейни системи“, които САЩ, техните съюзници и противници като Русия и Китай биха искали да имат свободата да развият.

„Ние направихме целенасочен избор, в преследването на основана на консенсус резолюция на ООН, да не включваме обсъждането на военните употреби“, каза висш служител на администрацията пред репортери на брифинг преди гласуването на Общото събрание миналата седмица. „Има достатъчно места за провеждане на този разговор, включително в системата на ООН... Имаме интензивен набор от дипломатически ангажименти около отговорната военна употреба на изкуствения интелект.“

Двете релси са предназначени да бъдат успоредни, но допълващи се. „Наистина сме щастливи, че Общото събрание на ООН успя да направи крачка на невоенната сцена“, каза Стюарт.

Но светът все още се нуждае от различни форуми за различни видове хора, които да обсъждат различни аспекти на AI. Организацията на обединените нации обединява всички държави по всички въпроси. Военните AI конференции като REAIM включват активисти и други неправителствени групи. Но стойността на Политическата декларация и нейния процес на прилагане е, че става въпрос за междуправителствени разговори, специализирани във военната сфера, и то при затворени врати.

„Политическата декларация разглежда това от междуправителствена гледна точка“, каза Стюарт. „Ние наистина се съсредоточаваме върху среда, в която правителствата могат да обсъждат предизвикателствата, които изпитват, въпросите, които имат, и... да се занимават с практическото, конкретно и наистина ефективно и ефикасно изпълнение на всичко това.“