Австрия обмисля „национален дебат“ за членство в НАТО.

Австрийският министър на външните работи Беате Майнл-Райзингер говори по време на съвместна пресконференция във Виена, 10 юли 2025 г.
📸 Снимка: Katharina Kausche/picture alliance via Getty Images

🇦🇹 Австрийският външен министър Беате Майнл-Райзингер изрази готовност да започне „национален дебат“ за потенциално присъединяване на страната към НАТО, позовавайки се на развиващите се предизвикателства пред европейската сигурност, причинени от руската инвазия в Украйна. Тя направи това в интервю за германското издание Welt.

От началото на пълномащабната инвазия на Русия в Украйна, настоящи и бивши официални лица от Австрия започнаха да обсъждат публично варианта за членство на страната в НАТО, въпреки дългогодишния неутралитет на Австрия от 1955 г.

Майнл-Райзингер заяви, че „само неутралитетът не защитава“ и подчерта нуждата както от силни способности за самоотбрана, така и от по-задълбочени партньорства в областта на сигурността.

„Аз съм много отворена за публичен дебат за бъдещето на политиката за сигурност и отбрана на Австрия. Въпреки че в момента няма мнозинство в парламента и сред населението за членство в НАТО, такъв дебат все пак може да бъде много ползотворен“, каза тя.

Австрия поддържа политика на неутралитет от 1955 г., когато обяви постоянен неутралитет като част от сделка със Съветския съюз и западните сили за връщане на пълния си суверенитет след Втората световна война. Страната не е член на НАТО, но взе участие в множество мироопазващи мисии, ръководени от ЕС, и подкрепя неговата Обща политика за сигурност и отбрана.

Майнл-Райзингер отбеляза, че неутралитетът не означава бездействие и предупреди, че Австрия не може да си позволи да бъде наивна.

„Не можем да седим безучастни и да казваме: Ако не направим нищо на никого, никой няма да направи нищо на нас. Светът се промени“, предупреди тя.

След началото на пълномащабната война на Русия срещу Украйна, Финландия и Швеция взеха исторически решения да подадат заявления за членство в НАТО. Финландия официално стана 31-вият член на Алианса през април 2023 г. на церемония в Брюксел. Присъединяването на Швеция последва през март 2024 г.

Украйна подаде заявление за бързо присъединяване към НАТО през септември 2022 г., след като Русия обяви незаконното анексиране на четири украински области. Въпреки че Киев продължава да настоява за членство, няма дискусии относно настоящите перспективи за присъединяване на Украйна.

В продължение на години Русия цитира разширяването на НАТО, за да оправдае агресията си към съседи като Украйна и Грузия. Постоянната забрана за влизане на Украйна в НАТО остава една от ключовите максималистични цели на Русия в нейната пълномащабна война.

Швейцария обмисля преразглеждане на неутралитета и повече сътрудничество с НАТО.

Въпреки че е малко вероятно Швейцария да бъде нападната, страната вече е цел на хибридна война, включително дезинформация, шпионаж и кибератаки, според доклада.
📸 Снимка: Stefan Wermuth/AFP чрез Getty Images

🇨🇭 Министерството на отбраната на Швейцария публикува доклад, в който споделя целта си да обмисли по-гъвкав подход към историческия си неутралитет и да се стреми към по-тясно сътрудничество с НАТО и Европейския съюз в областта на отбраната.

Комисията, написала доклада е същата, на която през юли 2023 г. беше възложено да дефинира политика за сигурност, съобразена с настоящите заплахи, подчертава, че ситуацията със сигурността в Европа рязко се е влошила, главно поради руската инвазия в Украйна.

Според комисията тази война „отваря вратата“ за по-мащабен конфликт със северноатлантическия алианс, а неутралитетът на Швейцария не гарантира, че тя няма да бъде нападната.

Докладът съдържа над 100 препоръки, засягащи основно неутралитета, международното сътрудничество, политиката, свързана с въоръжаването, а също ориентацията на стратегията за сигурност на Конфедерация Швейцария.

„Швейцария не може да бъде уязвимо място в сигурността в Европа. Географското ѝ разположение в средата на ЕС прави очевидна нуждата от сътрудничество в областта на отбраната“, се посочва в доклада.

„Неутралитетът не е пречка за сътрудничество с НАТО в областта на политиката за сигурност“, отбелязва комисията, според която „политиката на неутралитет трябва да бъде преразгледана, да се съсредоточи повече върху сигурността и да се прилага по-гъвкаво“.

Сътрудничеството с НАТО и ЕС трябва да бъде задълбочено в посока на общ отбранителен капацитет, препоръчва докладът.

Подобно на всички останали европейски държави Швейцария едва ли е защитена от риска от хибридни заплахи, се посочва още в него. Според доклада хибридната война дори е основна заплаха за страната, която представлява интригуваща мишена заради важната си инфраструктура в областта на енергетиката и международните плащания, които са ключови за Европа.

Следователно „достъпът до проекти за сътрудничество на ЕС и НАТО трябва да бъде гарантиран“, заключава комисията.

Швейцария отдавна поддържа позиция на военен неутралитет макар страната да разполага с въоръжение и армия. Страната, която няма излаз на море, не членува нито в НАТО, нито на ЕС, докато съседките ѝ Германия, Италия и Франция, както и Австрия са членове на Евросъюза.

В доклада си комисията призовава също за активизиране на дипломатическите усилия в областта на международния контрол върху въоръженията и регулирането на новите технологии. Освен това тя препоръчва до 2030 г. бюджетът за отбрана да се увеличи до 1% от брутния вътрешен продукт.