🇦🇹🗳️ Гюнтер Фелингер-Ян обяви намерението си да се кандидатира за президент на Австрия и посочи присъединяването на страната към НАТО като първия си ход след встъпване в длъжност. Обещанието обаче надхвърля правомощията, които конституцията предоставя на федералния президент: същият не може нито да инициира, нито да приема нужните конституционни промени самостоятелно. Видео, публикувано на профила му в X, беше придружено само от надпис „Day 001“ и хаштага #Gunther2028 в препратка към годината на следващите президентски избори. В него той дава обещание да постави Австрия твърдо на страната на международната солидарност с Украйна срещу руската агресия.
Фелингер-Ян е председател на Австрийския комитет за разширяване на НАТО – сдружение с регистрирано седалище във Виена, което от години настоява за присъединяване към НАТО на Австрия, Украйна, Босна и Херцеговина и Косово. Комитетът не е официален орган на Алианса и няма институционална връзка с него. НАТО изрично заявява, че Фелингер-Ян не заема никаква длъжност в структурите на пакта, тъй като медии в Индия, Сърбия и Бангладеш го представиха като неин представител заради серия от медийни публикации, включващи призиви за разчленяване на Индия и Бразилия. Неговият профил на платформата Х е следван от 150 000 души, а написаното там редовно бива преразказвано като позиция на Алианса.
Длъжността, към която той се стреми, не му дава властта, нужна за изпълнение на основното му обещание. Федералният президент се избира пряко за 6-годишен мандат и по конституция притежава широк набор от правомощия: назначава федералния канцлер, удостоверява приемане на федерални закони в съответствие с конституцията и представлява държавата в международен план. На практика голяма част от изброените правомощия се упражняват по предложение на федералната власт като част от парламентарна система. Политическото ръководство на външната политика е преди всичко в ръцете на управляващия кабинет, а президентът няма законодателна инициатива и не може еднолично да отмени конституционна норма.
Реалните му правомощия имат друго естество. Президентът е върховен главнокомандващ на въоръжените сили (Bundesheer), назначава дипломатически представители зад граница и приема чуждестранни такива, като едни от най-съществените му конституционни правомощия е назначаване и разпускане на федерално правителство. Нито едно от тях обаче само по себе си не отваря път към присъединяване към договор за колективна отбрана.
Основната пречка се явява Федералният конституционен закон за неутралитета от 26 октомври 1955 г. Член 1, ал. 2 изрично забранява на Австрия да се присъедини към военни съюзи и да допуска чужди военни бази на собствена територия. Законът е приет над 5 месеца след сключването на Австрийския държавен договор и непосредствено след приключване на присъствието на съюзническите сили. Постоянният неутралитет ще бъде част от политическия компромис с Москва, отворил пътя към възстановяването на пълния суверенитет на Австрия и изтеглянето на съветските войски.
Отмяната на закона изисква конституционно мнозинство в Националния съвет – 2/3 от подадените гласове при задължително присъствие на поне 1/2 от депутатите. В правния дебат се застъпва тезата, че отказът от постоянния неутралитет би могъл да представлява цялостна промяна на конституцията, така че да изисква задължителен референдум. Доминиращото становище в местното конституционно право е, че концепцията за неутралитета не попада сред основните принципи на федералната конституция и следователно подобен ход не е задължителен. Практическа проверка на въпроса досега не е правена, тъй като изменение, което да премахне неутралитета, никога не е било приемано.
Парламентарната аритметика в момента е отчетлива. След изборите през септември 2024 г. Австрийската партия на свободата (FPÖ) влезе в Националния съвет с 57 мандата, Австрийската народна партия (ÖVP) с 51, социалдемократите (SPÖ) с 41, NEOS с 18, а Зелените с 16. FPÖ и социалдемократите, отличаващи се с най-категорично отхвърляне на идеята за членство в НАТО, заедно разполагат с 98 от 183 места, доста над минималния брой, необходим за блокиране на конституционно мнозинство. ÖVP, NEOS и Зелените, в чиито среди изобщо се води дебат по темата, събират 85 депутати. Мандатът на този състав изтича през 2029 г. и това значи, че при липса на предсрочни избори именно той ще заседава през първата година от мандата на президент, избран през 2028 г.
И федералното правителство не гледа в посока на членство в НАТО. Канцлерът Кристиан Щокер определи неутралитета като основа на австрийската държавност и настоя, че евентуално членство във военния пакт не стои на дневен ред. Министърът на външните работи Беате Майнл-Райзингер изтласка дебата в съвсем различна посока: през май заяви, че Австрия никога не е била политически неутрална, а членството в ООН и ЕС отдавна е променило съдържанието на посочения статут. Самата тя обаче признава, че за членство в НАТО няма нито парламентарно, нито обществено мнозинство. През август FPÖ поиска оставката ѝ заради позициите ѝ по въпросите на неутралитета и европейската сигурност около посещението ѝ във Финландия.
Обществените нагласи на този етап остават подчертано негативни към тези идеи. Проучване от февруари 2024 г. отчете 74% подкрепа за запазване на неутралитета срещу 14% за членство в НАТО, по-късни анкети дават около или под 20% подкрепа за членство. Проучване, публикувано през април на тематичен обзор за Bundesheer, показа, че относително мнозинство от 48% продължава да смята неутралитета за фактор, който защитава страната.
Втората обявена цел на Фелингер-Ян е по-категорична солидарност с Украйна и се сблъсква с по-различен и значително по-нюансиран правен режим. Австрия финансира хуманитарна помощ за Украйна и участва в европейските санкционни пакети, но не предоставя собствено смъртоносно въоръжение. Страната допуска разрешени транзити на чужди военни доставки през своя територия, включително в рамките на решенията на Европейския съюз. Тогавашният външен министър Александер Шаленберг обясни през 2023 г., че такива разрешени транспорти и решенията в рамките на общата външна политика на ЕС са напълно съвместими с австрийския неутралитет. Следователно по-широка политическа, финансова или хуманитарна подкрепа за Киев не изисква непременно отмяна на закона от 1955 г. Директно участие в отбранителен съюз обаче би я изисквало.
Кампанията на Фелингер-Ян вече е минала през една практическа проверка, която показва ограничената ѝ политическа тежест. През декември 2023 г. той представи в пресклуб „Конкордия“ гражданска инициатива за присъединяване на Австрия към НАТО. Регистърът на австрийското министерство на вътрешните работи, който изброява инициативите, достигнали до официалната седмица за събиране на подписи, не я съдържа. За сметка на това в периода 11-18 март 2024 г. до въпросния етап достигнаха поне 3 инициативи за защита на неутралитета.
„Без присъединяване към НАТО“ (Kein NATO-Beitritt), която настоява за изрична конституционна забрана на членството в НАТО, събра 109 089 подписа, или 1,72% от избирателите, и премина прага за парламентарно разглеждане. „Мир чрез неутралитет“ (Frieden durch Neutralität) остана с 98 123 подписа. През септември 2024 г. инициативата „Без присъединяване към НАТО“ стигна до първо четене в Националния съвет, а после беше разгледана и от новия парламентарен състав. Конституционната комисия проведе изслушване по нея на 15 септември 2025 г. На 24 септември и 5-те парламентарни партии подкрепиха приемането на доклада по инициативата за сведение.
Формалните изисквания към самата кандидатура са сравнително ниски и сами по себе си не представляват сериозно препятствие. Кандидатът трябва да има навършени 35 години, да има право да бъде избиран в Националния съвет и да представи поне 6000 подписа за подкрепа. Заедно с неговата кандидатура се внася и разходна вноска от 3600 евро. Документите трябва да бъдат подадени във Федералната избирателна комисия най-късно до 17:00 ч. на 37-ия ден преди изборите.
Александер Ван дер Белен не може да се кандидатира за трети пореден мандат, тъй като вече е изслужил два, и надпреварата за 2028 г. остава отворена. Сред имената, които австрийските медии досега обсъждат, преобладават партийни фигури: Вилфрид Хаслауер и Магнус Брунер за консерваторите, Дорис Бурес за социалдемократите и засега неназован кандидат на FPÖ.
Няма коментари:
Публикуване на коментар