Израелски изтребители прелетяха до границата с Иран.

🇮🇱✈️🇮🇷 Близкият изток отново стана арена на конфронтация между Израел и Иран, която анализатори описаха като „взаимно опипване на пулса“, след като израелски изтребители за кратко са навлезли във въздушното пространство на Ирак, прелитайки по иранската граница.

Според публикации в израелски медии става дума дори за „симулирани маневри за изстрелване“, предполагайки демонстрация на възможности и проверка на готовността и скоростта на реакция на иранската отбрана.

Паралелно с това два американски самолета за зареждане с гориво във въздуха KC-135 преминаха покрай ирано-иракската граница, след което се върнаха в базата Ал Удейд в Катар. Присъствието им като жизненоважни за операции на големи разстояния, подхрани спекулациите за предстоящо изостряне на ситуацията.

В фона на напрегнатата атмосфера Instagram профил, приписван на Али Лариджани, секретар на Върховния съвет за национална сигурност на Ислямска република Иран, публикува съобщение, коеот гласи: „И нашето търпение си има граници...“ Фразата беше разпространена светкавично в социалните мрежи и предизвика широк отзвук, а мнозина я смятат за косвен отговор на последния израелски ход.

Малко по-късно обаче секретариатът на Съвета за национална сигурност обяви, че профилът не принадлежи на Лариджани.

Междувременно израелски медии като Канал 14 и опозиционната на режима в Техеран телевизия Iran International налагат друга версия на събитията. Според тях след поредицата израелски удари срещу Сирия, Ливан и Йемен, Иран е започнал активно да „възстановява загубените способности на Оста на съпротивата“ и прехвърля съвременно оръжие към Ливан, Ирак, Йемен и дори някои райони в Африка. Ликвидирането на вторият най-силен човек в Хизбула, Хайтем Али Табатабай, според тях е поставило Иран пред „стратегически изпит“.

„Паралелно с прехвърлянето на техника, Техеран ускорява реконструкцията на обекти, укрепва разузнавателните мрежи и планира операции зад граница“, гласи репортаж на Канал 14, цитиран от Iran International:

След покушението срещу Табатабай и няколко негови сподвижници Али Лариджани публикува съболезнования на арабски език в X: „Те постигнаха желаното, но Нетаняху продължава своите авантюри, за да разберат всички, че не остава друг път освен сблъсъка с нелегитимния режим.“

Формата на този сблъсък, директен или косвен, обаче остава неясна.

Във въздушното пространство над Техеран също се появиха признаци на повишена готовност. Местни издания докладваха силен грохот на реактивни двигатели в небето над столицата, което доведе до изявление на армията, която обяви, че са в ход рутинни задачи на бойната авиация.

Забелязаният над Техеран изтребител е МиГ-29. Това поражда допълнителен въпрос – реакция ли бяха тези полети на съобщените маневри в Ирак, или просто стандартна дейност?

От израелска страна отмяната на планираното посещение на Нетаняху в Индия „от съображения за сигурност“ привлече вниманието на анализатори. Въпреки че някои от тях виждат в това знак на тревога в Тел Авив заради напрежението в региона, други го свързват с нуждата от присъствие на премиера в страната за евентуално пряко противопоставяне с Иран.

Общественото мнение в Ислямската република е фрагментирано. Едни смятат, че Техеран трябва да нанесе превантивен удар и „да довърши Израел“, докато други предупреждават, че пряка война ще доведе Иран до криза с последици за десетилетия напред. Исторически Иран следва доктрината на „условната отбрана“ – не започва война пръв, но отговаря, ако територията или сигурността му са застрашени.

Ключовият въпрос сега е: подозрителните полети, необявени маневри и двусмислени послания от Техеран и Тел Авив предвещават ли нова фаза на конфронтация?

Засега категоричен отговор няма. Ясно е обаче, че регионът отново е в състояние на „нито война, нито мир“ – положение, което не носи нито стабилност, нито окончателно възпиране. В подобна среда дори малка грешка в преценката може да извади събитията извън контрол.

Докато и двете страни запазват официално мълчание, тези действия изглеждат предимно като военна поза, тестване на реакциите, натиск върху противника и дори психологическа операция. Все пак последните събития илюстрират колко близо се намират и двете страни до точката на кипене, в която дори една-единствена грешка може да пресече чертата.