🇺🇸🇮🇩✈️ Американският пилот Никълъс Ф. Госелин беше застрелян малко след като приземи самолета си на отдалечена планинска писта в индонезийската провинция Планинска Папуа (Highland Papua), а машината – лек Pilatus PC-6, натоварен с провизии за изолирани села – беше запалена на самата пътека.
Отговорност беше поета от Националната освободителна армия на Западна Папуа (TPNPB), въоръжено крило на Движението за свободна Папуа, което определи убийството като „послание“ към правителствата в Джакарта и Вашингтон. Ден по-късно индонезийските военни съобщиха, че са прибрали и евакуирали тялото на пилота – потвърждение, което извади смъртта от полето на бунтовническите твърдения и я превърна в установен факт.
Говорителят на TPNPB Себи Самбом заяви, че бойците на групата открили огън веднага след кацането, тъй като полетът нарушил обявен от нея ултиматум – забрана за всякакви цивилни летателни средства над територията, която сепаратистите смятат за своя оперативна зона. „Открихме огън и запалихме самолета незабавно, защото беше нарушил ултиматума на TPNPB“, отбеляза Самбом. „Готови сме да стреляме по всяко цивилно летателно средство над Земята на Папуа, което подпомага индонезийските военни в превозването на войски или военна логистика.“ Оправданието почива на трайно обвинение от страна на движението: че гражданските авиолинии от години служат като въздушен мост, с който Джакарта прехвърля войници и снаряжение в планинския интериор, недостъпен по суша. Новото тук не е нападението над самолет, а изричното превръщане на всяка помагаща машина в обявена цел – праг, който досегашните удари на групата не прекрачваха толкова открито.
Именно този праг прави случая по-тежък от поредния инцидент. Самолетът – лек турбовитлов Pilatus PC-6 Turbo Porter с регистрация PK-RCY, според Ройтерс опериран от авиокомпания PT AMA, чиито машини разнасят храна, гориво и поща до откъснати папуаски селища – долетя от Уамена и се приземи на пистата при Балингама, окръг Яхукимо, селище, до което се стига единствено по въздух. Точно тази машина е символ на зависимостта: PC-6 е класически самолет за къси и неподготвени писти, работният кон на планинска Папуа, където пътища почти не съществуват и цели долини се обслужват само от малки чартърни и мисионерски оператори. Главната дирекция за гражданска авиация на Индонезия съобщи, че при подхода за кацане не били подадени сигнали за опасност, но връзката се изгубила малко след допира с пистата – самолетът е бил ударен на земята, не във въздуха. На борда е имало 7 пътници – коренни папуаси, сред тях 3 жени; според официалната версия всички се измъкнали невредими, въпреки че в първите часове индонезийските власти не можеха да установят каква е съдбата им. Оттам идва и вътрешното противоречие в стратегията на TPNPB: същите машини, обявени за легитимна цел, са жизнена връзка на местното население, което групата твърди, че защитава – без тях планинските села остават без храна, гориво и лекарства.
Смъртта на американски гражданин добавя международно измерение, каквото предишните удари на TPNPB нямаха. Посолството на САЩ в Джакарта не реагира веднага на искане за коментар, а Държавният департамент беше потърсен за позиция. Случаят е рядък, но не безпрецедентен: през 2002 г. американецът Рик Спиър беше убит при стрелба в Папуа – случай, по който беше започнато разследване на ФБР и за известно време замрази военната помощ на Вашингтон за Джакарта. Като адресира посланието си изрично и към Вашингтон, TPNPB залага именно на този ефект – да направи международен един конфликт, който Индонезия десетилетия наред третира като вътрешен въпрос за сигурността. Дали залогът ще проработи зависи от реакцията, която засега липсва.
Ударът обаче се разминава остро с другата, дипломатическата линия на папуаското движение. Обединеното освободително движение за Западна Папуа (ULMWP) на Бени Уенда – папуаски лидер, получил политическо убежище в Обединеното кралство през 2002 г. и живеещ в Оксфорд – от години преследва независимостта по мирни канали: пълноправно членство в Меланезийската група „Спирхед“, посещение на върховния комисар на ООН по правата на човека и резолюция в ООН. „Молим мирно – не с куршуми, не с бомби, не с кръвопролитие, а с международните механизми“, заяви Уенда през 2025 г. Куршумите, покосили Госелин, подкопават именно тази реторика и дават на Джакарта готов аргумент да рамкира цялото движение като въоръжена заплаха, а не като политически субект – цената, която дипломатическото крило плаща за действията на бойците.
Ударът се вписва в утвърден модел: авиацията е слабото звено на индонезийския контрол върху планинската вътрешност и TPNPB методично удря по нея. През февруари 2023 г. бойци на групата нападнаха и унищожиха самолет на авиокомпанията Susi Air на летището в Ндуга, също в Планинска Папуа, и отвлякоха новозеландския му пилот Филип Мертенс, заплашвайки да го убият, ако исканията им за независимост не бъдат удовлетворени. Мертенс беше освободен едва през септември 2024 г., след 19 месеца плен и продължителни преговори между Джакарта и Уелингтън. Месец преди неговото освобождаване друг новозеландец – пилотът на хеликоптер Глен Малкълм Конинг – беше застрелян от бойци на TPNPB малко след като приземи машината си в изолиран район на провинция Централна Папуа. Убийството на Госелин следва същата схема – нападение върху кацнал екипаж в първите минути на земята, когато самолетът и хората в него са най-уязвими; разликата е в изхода, който този път не оставя пространство за преговори за заложник.
Конфликтът тлее от 1969 г., когато Папуа беше присъединена към Индонезия след допитване, което активистите за независимост определят като опорочено – т.нар. „Акт на свободния избор“, при който около 1000 подбрани делегати гласуваха публично под зоркия поглед на индонезийските власти вместо обещан всеобщ референдум. Движението за свободна Папуа (OPM), чието въоръжено крило е TPNPB, започва да оспорва легитимността му още тогава. Залогът никога не е бил само символичен: провинцията е сред най-богатите на ресурси в страната – тук е разположена Грасберг, един от най-големите златни и медни рудници в света, – и именно тази стойност прави отстъпването на контрол немислимо за Джакарта. Конфликтът се изостри осезаемо през последното десетилетие, докато индонезийската държава прокарваше пътища, включително магистралата Транс-Папуа, инфраструктура и транспортни връзки към сърцето на планинската вътрешност – навлизане, което на свой ред отприщи по-разрушителни и по-усъвършенствани нападения от страна на TPNPB. Източната част на региона е особено милитаризирана от 2018 г. насам; към 2022 г. ООН отчиташе над 100 000 разселени от ескалиращите сблъсъци. Индонезия поддържа в Папуа военно присъствие, което на глава от населението е няколко пъти по-плътно, отколкото в останалата част на страната – концентрация, която независимите наблюдатели свързват пряко с вълните разселване.
Еднакво показателен е начинът, по който случаят изглежда отвътре. Енеко Бахабол, правозащитник от Съвета на църквите в Папуа, обясни, че компаниите и пилотите просто „не се вслушват“ в предупрежденията на TPNPB да не превозват военни, и предупреди, че цивилните вече бягат от селото поради страх от ответна военна операция на индонезийската армия. Призивът му беше към двете страни едновременно – „спрете военните операции, тъй като те не решават проблема“. Формулировката улавя капана, в който е затворено цивилното население: между въоръжена група, която превръща жизнената им авиовръзка в мишена, и армия, чиито наказателни операции разселват тъкмо тях.
Самбом постави и условие: ако индонезийските власти искат да приберат тялото на пилота, трябва да го сторят без придружаващи военни или полиция, и призова Джакарта да открие преговори за уреждане на конфликта. Индонезийският военен говорител Виря Артадигуна обаче съобщи, че тялото вече е прибрано и евакуирано и че армията издирва отговорните – ход, който на практика затвори вратата към преговорния сценарий, предложен от Самбом, и подсказва, че Джакарта ще отговори с натиск, не с диалог.
