🇺🇸 Централното командване на САЩ (CENTCOM) съобщи, че през първото денонощие от налагането на морската блокада на иранските пристанища нито един кораб не е успял да я преодолее. Шест търговски съда, плаващи от ирански пристанища в Оманския залив, са изпълнили указанията на военноморските сили и са обърнали курс.
Към момента не са докладвани случаи на принудително прехващане. Блокадата, в която вземат участие повече от 10 000 американски моряци, морски пехотинци и авиационен персонал, над дузина бойни кораба и десетки самолети, е насочена единствено към плавателни съдове, пътуващи от и до ирански пристанища. Уточнено бе, че свободното корабоплаване през Ормузкия проток за дестинации извън Иран не се спря. В същото време през протока наскоро преминали над 20 търговски кораба, което показва частично възстановяване на трафика през този критичен за глобалната търговия пункт.
Дипломатическият процес между Вашингтон и Техеран остава в неопределеност, но не е прекъснат. Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш заяви, че е „много вероятно" преговорите да бъдат подновени преди изтичането на двуседмичното примирие, в сила от 8 април. Маратонските разговори в Исламабад приключиха без резултат през уикенда, но президентът Тръмп намекна, че нов кръг може да се проведе в рамките на следващите два дни. Външните министри на Саудитска Арабия, Египет и Пакистан ще се срещнат тази седмица с турския си колега, за да обсъдят предложенията, представени на Техеран. Според запознати с преговорите източници, цитирани от американски медии, Вашингтон е поискал от Иран да се откаже от обогатяването на уран за 20 години, макар самият Тръмп да заяви пред New York Post, че не одобрява тази идея.
На петролните пазари надеждите за възобновяване на диалога оказаха осезаемо влияние. Американският суров петрол поевтиня с близо 8%, достигайки най-ниските си нива от март, а цените на WTI паднаха под 92 долара за барел, според CNBC. Международната агенция по енергетика (МАЕ) ревизира драстично прогнозите си: глобалното търсене на петрол ще се свие с 80 000 барела дневно през 2026 г. – обрат спрямо очаквания ръст от 730 000 барела, прогнозиран преди месец. Агенцията предупреди, че спадът от 1,5 милиона барела дневно през второто тримесечие ще бъде най-рязкото свиване от пандемията от COVID-19 насам. Загубата от 10,1 милиона барела дневно от световните доставки през март представлява най-голямото прекъсване на петролния пазар в историята, според МАЕ.
Войната е нанесла тежки щети и на иранската икономика. Правителствен говорител оцени загубите на страната на около 270 милиарда долара, макар според оценка на самото иранско правителство от 11 април щетите може да надхвърлят 300 милиарда и потенциално да достигнат 1 трилион долара.
Тръмп междувременно разшири своите дипломатически атаки отвъд Близкия изток. В интервю за италианския Corriere della Sera той заяви, че е „шокиран" от италианския премиер Джорджа Мелони, обвинявайки я в липса на смелост заради отказа ѝ да подкрепи военните действия и да съдейства за отварянето на Ормузкия проток. Мелони – която бе единственият европейски лидер на инаугурацията му през 2025 г. – отвърна, че истинското приятелство изисква откровеност, включително когато позициите се разминават. В публикация на Truth Social Тръмп се обърна и към Обединеното кралство, което призова кабинетът на Киър Стармър да започне добив в Северно море, наричайки отказа му „абсолютно безумен" и определяйки находища като „едни от най-великите в света".
Успоредно с иранския фронт, Израел и Ливан обявиха, че ще започнат директни преговори за всеобхватен мир, първият такъв двустранен контакт от над 30 години. На 14 април държавният секретар Марко Рубио беше домакин на среща с посланиците на двете страни във Вашингтон, след която страните се съгласиха да проведат мирни преговори на взаимно уговорени място и време. Хизбула осъди инициативата, генералният секретар на организацията Наим Касем определи разговорите като „безвъзмездна отстъпка" пред Израел и САЩ и призова ливанското правителство да се оттегли.
Няма коментари:
Публикуване на коментар