Украински дронове поразиха главната крепост на Балтийския флот.

🇺🇦🎯🇷🇺 Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна поразиха рано сутринта днес руската корвета „Бойкий“, паркирана на сух док във военноморска база Кронщат – остров в състава на Санкт Петербург, който руският военноморски флот нарича своя люлка – в часовете, когато градът се готвеше да открие Петербургския международен икономически форум.

Ударът не е изолиран инцидент, а най-видимият елемент от координирана ударна операция, която по-късно беше потвърдена лично от президента Володимир Зеленски: едновременно бяха поразени нефтен терминал на около 1100 км от границата с Украйна, военни обекти в Кронщат и предприятие за производство на руски крилати ракети в Тамбовска област. С този удар украинската далекобойна кампания премести фокуса си – от руската енергийна и експортна инфраструктура в региона към Балтийския флот, при това в неговото основно пристанище.

Видео, споделено от командира на СБС Роберт Бровди с позивна „Мадяр“, съдържа термовизионни кадри на неподвижната корвета в сухия док – обезоръжена, в най-уязвимото състояние, в което може да попадне един боен кораб. По данни на украинското командваен корветата е поразена от два удара, а данните от обективния контрол показват, че на мястото на попадението е избухнала огнена стихия. Операцията е проведена от 1-ви оперативен център към СБС. Бордовият номер на поразеният кораб е 532. Точният размер на понесени щети подлежат на допълнително уточнение, а по традиция руската страна запазва мълчание за бойните си загуби.

„Бойкий“ е третата корвета от проект 20380 (клас „Стерегущий“), построена в завода „Северна верф“ в Санкт Петербург, заложен през 2005 г. и спуснат на вода през 2011 г. и въведен официално на въоръжение на 14 май 2013 г. Това не е спомагателен или остарял плавателен съд, а относително модерен многоцелеви боен кораб с водоизместимост около 2100 тона, носител на управляемо оръжие: противокорабните ракети „Уран“ (Х-35), зенитно-ракетния комплекс „Редут“ с 12 вертикални пускови клетки, 100-мм оръдие А-190, артилерийските установки АК-630М и торпедния комплекс „Пакет-НК“. От февруари 2026 г. корабът беше позициониран на сух док в Кронщат за провеждане на планов ремонт – обстоятелство, което го превърна от подвижна цел във фиксирана такава.

Малко руски кораби от този клас притежава толкова богата биография. През 2025 г. „Бойкий“ се превърна в инструмент за защита на „сенчестия флот“ – танкерите, пренасящи санкциониран руски петрол. През март 2025 г. британската фрегата „Самърсет“ беше изпратена да проследи преминаването му през Северно море и Ламанша в продължение на няколко дни, докато ескортираше търговския кораб Baltic Leader на прибиране от сирийската военноморска база Тартус на Средиземно море. На 16 юни 2025 г. „Бойкий“ отново премина през Ламанша, за ескорт на танкерите „Селва“ и „Сиера“, обект на международни санкции. Според Defence Express това е първият случай, в който Русия изпраща боен кораб за директна защита на сенчестия си флот. По-малко славна е друга страница от историята на кораба: на 25 септември 2012 г. още при ходовите изпитания, той се сблъсква с океанографския изследователски кораб „Адмирал Владимирски“ по време на маневра в Кронщат.

Ударът по него е само една от посоките на операцията от изминалата нощ. Както отбеляза Зеленски, в нея са участвали Службата за сигурност (СБУ), Силите за безпилотни системи (СБС), Силите за специални операции (ССО), военното разузнаване (ГУР) и Държавната гранична служба (ДПСУ). Петербургският нефтен терминал – една от най-големите бази за съхранение и износ на горива в Руската федерация, с обявен годишен оборот от 12,5 млн тона – продължава да гори на едва 17 км от конгресния център „Експофорум“, където в момента се провежда международният форум, познат още като „руския Давос“.

Огнената стихия е потвърдена и от независимия канал „Астра“. Москва отново запази мълчание за понесените поражения: Министерството на отбраната съобщи, че в рамките на изминалата нощ са свалени 354 украински дрона, а губернаторът на Ленинградска област Александър Дрозденко докладва за 50 безпилотни апарата във въздушното пространство на региона, без да спомене пораженията. Летище „Пулково“ преустанови полетите, а Федералната служба за сигурност (ФСБ) взе решение да спре мобилния интернет.

Ударът по Кронщат идва след месеци на систематичен натиск по крайбрежието на Балтийско море. Ударите, нанесени от украински дронове по износа на руски петрол ескалира значително от есента на 2025 г. с удари по Приморск – най-голямото руско нефтено пристанище на Балтика – и по рафинерията в Кириши. През март 2026 г. интензитетът рязко започна да се покачва: в рамките на броени дни пристанището Уст-Луга избухна многократно в пламъци, заедно с рафинерията КИНЕФ в Кириши и военен ледоразбивач във Виборг. Ударите продължиха през април и май, като в нощта на 2 срещу 3 май системата за мониторинг на пожари на НАСА (FIRMS) потвърди нови топлинни аномалии в Приморск. С оглед на всичко това поразяването на боен кораб от състава на Балтийския флот и то насред основната му база, отбелязва качествена промяна – от енергийната инфраструктура към ключови бойни единици на вражеския флот.

Успехът на операцията демонстрира, че програма за далекобойни удари на Украйна е достигнала оперативна зрялост, която ѝ дава свободата да нанася прецизни удари по цели, разположени на хиляди километри, които поне на теория следва да са отлично подсигурени. Налице е сериозна вероятност ударът да е извел „Бойкий“ извън строя за дълъг период от време, без възможност да бъде заменен от друг кораб.

Кронщат не е произволна цел. Пристанището е главната крепост на Балтийския флот, която се намира съвсем близо до източния фланг на НАТО. Тя играе ролята на оперативния възел, от който Русия проектира морското си присъствие в Балтийско море – включително за защита на сенчестия флот, в която самият „Бойкий“ имаше ключово участие. Поражение в това пристанище носи едновременно оперативна и символна тежест, каквато удар по отдалечен експортен терминал няма.

Изборът на конкретния момент без съмнение е политически. Нанасянето на удара съвпадна с откриването на Петербургския икономически форум – събитието, чрез което Кремъл прави опит да демонстрира, че войната не оказва влияние на руската икономика. Изключването на мобилния интернет в самия град противоречи на това послание далеч по-силно от всяко украинско изявление. Самата СБС вгради операцията в историческа рамка, припомняйки Кронщатското въстание от 1921 г., когато балтийските моряци се вдигат на бунт срещу болшевиките с лозунга „Цялата власт на Съветите, а не на партиите“ и биват смазани след 16 дни. Паралелът е очевиден и принадлежи на украинската страна, докато историята ни нашепва, че Кронщат има отколешни традиции в сблъсъка срещу централната власт.