Оцелял в Холокоста е сред жертвите на терористичната атака в Сидни.

🇦🇺 Появиха се нови подробности за кървавата антисемитска терористична атака срещу масово празненство за Ханука в Сидни, според които една от жертвите е оцелелият от Холокоста Алекс Клайтман, който е бил застрелян в главата, докато се е опитвал да защити съпругата си.

Като дете Клайтман оцелява по време на Холокоста, бягайки на изток, при което семейството му е изпратено в Сибир, където преминава през изключително тежки условия в годините на Втората световна война. Много еврейски деца, като него, са били принудени да напуснат родните си места и да се скрият в отдалечени части на Съветския съюз, за да избягат от нацистките преследвания.

По време на терористичния акт той е бил прострелян в главата, разказва съпругата му Лариса. Двойката, женена от близо 50 години, е посещавала ежегодния празник „Ханука край морето“, организиран от Хабад, който с годините дсе превръща във важна част от живота им.

„Мисля, че беше прострелян в задната част на главата, защото се изправи, за да ме защити“, каза Лариса пред Daily Mail. Преди няколко десетилетия двойката емигрира от Украйна в Австралия, където отглежда 2 деца, а днес имат 11 внуци.

Един от терористите е ликвидиран на място. Вторият, 24-годишния Навийд Акрам, е тежко ранен и откаран в болница. Местните медии съобщават, че Акрам работи като строителен работник, но наскоро е загубил работата си. Властите проучват възможните му връзки с радикалния ислям и дали е принадлежал към терористична организация.

Полицията заяви, че близо до превозното средство, използвано от терористите, е открито черно знаме, въпреки че все още не е потвърдено дали става дума за джихадистка символика, като това, свързано с Ислямска държава. В социалните мрежи се тиражират твърдения, според които Акрам е имигрирал от Лахор, Пакистан, но това не е официално потвърдено.

Часове след атаката десетки полицаи претърсиха семейната къща на Акрам в Бонириг, предградие в югозападен Сидни. Трима души бяха забелязани да напускат къщата с вдигнати ръце, а двама бяха задържани. Полицията не разкри тяхната самоличност или връзката им със заподозрения.

Комисарят на полицията на Нов Южен Уелс Мал Ланьон каза, че един от терористите е известен на полицията, но въпреки това не е бил смятан за непосредствена заплаха. Генералният директор на ASIO Майк Бърджис потвърди същото, че лицето не е било обозначено като непосредствена опасност – въпрос, който сега се преразглежда.

Властите предупредиха срещу ответно насилие и призоваха обществеността да запази спокойствие, тъй като онлайн се разпространяват конспиративни теории.

Австралийското правителство обяви стрелбата за терористичен акт и предаде разследването на властите за борба с тероризма. „Ще обърнем всеки камък“, заявиха от полицията.

Политическите лидери в Израел критикуваха остро правителството на австралийския премиер Антъни Албанезе след атаката. Израелският премиер Бенямин Нетаняху заяви, че австралийските власти са позволили на антисемитизма да пусне корени.

„Антисемитизмът е рак. Той се разпространява, когато лидерите мълчат. Това се случи в Австралия и се случи нещо ужасяващо“, каза той.

Израелският президент Исаак Херцог и външният министър Гидеон Саар повториха критиките, заявявайки, че атаката е резултат от безконтролно антисемитско подбудителство, включително скандирания като „Глобализирайте интифадата“, чути на протести в Австралия след 7 октомври.

Албанезе описа стрелбата като „черен ден за цяла Австралия“ и посочи, че това е целенасочена атака срещу австралийски евреи по време на религиозен празник. Той обеща всички ресурси за гарантиране безопасността на еврейската общност и откриване на всички замесени в атаката.

„Това беше атака срещу нашия начин на живот. Всеки австралиец се чувства сломен от случилото се на плажа Бонди“, отбеляза Албанезе.

Разследването продължава.

Австралия прибира обратно дузина съпруги и деца на бойци от Ислямска държава.

🇦🇺🇸🇾 Федералното правителство на Австралия подпомага тайна операция за връщането на около дузина съпруги и деца на джихадисти от Ислямска държава обратно в страната до Коледа.

Групата австралийски граждани, включваща жени, деца и млади мъже, ще бъде евакуирана от лагер в Сирия и върната в щатите Нов Южен Уелс и Виктория, съобщи вестник The Australian.

Федерални служители ще работят с неправителствени организации и роднини на задържаните, за да окажат съдействие за получаване на пътни документи и разрешения от Автономната администрация на Северна и Източна Сирия, която контролира лагера Ал Рож, където към днешна дата се намират 34 души с австралийско гражданство, сред които 20 деца на възраст до 5 години.

След това правителството на Антъни Албанезе ще осигури подкрепа и ще се опита да подпомогне реинтеграцията им в австралийското общество, но няма да участва в самата наземна операция.

„Австралийското правителство е запознато с медийни информации за група австралийски граждани, които се опитват да се върнат от Сирия“, заяви говорител на министъра по имиграцията Тони Бърк.

„Правителството на Австралия не съдейства на тази група. Възможността ни за предоставяне на консулска помощ на австралийци в Сирия е изключително ограничена поради опасната среда за сигурността“, допълни той.

„Разузнаването и службите ни за сигурност следят непрекъснато всякакви заплахи за националната ни сигурност“, увери говорителят.

Това ще бъде третата група, върната в Австралия след разгрома на Ислямска държава през 2019 г. Още същата година децата на терориста Халед Шаруф бяха изведени от бежанския лагер Ал Хол, а през 2022 г. други 4 жени и 13 деца също бяха върнати обратно.

През юни 2024 г. една от тях на име Мариям Раад беше оправдана от съда, след като ѝ повдигнаха обвинения за това, че е навлязла незаконно в Сирия заедно със съпруга си, който се е сражавал за джихадистите.

Ислямска държава вече не контролира територии в Близкия изток, но действа устойчиво като трансформирана децентрализирана мрежа. Според оценки на ООН и експерти, в Сирия и Ирак са останали 1500–3000 активни бойци, които действат като скрити клетки, активизират вербуване и разпространяват оръжие. Те продължават да извършват нападения, но в ограничен мащаб: през първите пет месеца на тази година групировката пое отговорност за около 38 атаки в Сирия и само 4 в Ирак, което е значително по-малко в сравнение с предходната година. Освен това тя разширява своето присъствие с филиали в Африка и Азия, а нейният клон в Афганистан остава активен, доказвайки глобалната устойчивост на мрежата.

Австралия започна доставката на Abrams за Украйна въпреки съмненията на Вашингтон.

🇺🇦🤝🇦🇺 Австралия е започнала натоварването на първите от общо 49 изведени от експлоатация танкове M1A1 Abrams, предназначени за доставка в Украйна, съобщи на 19 май общественият радио-телевизионен оператор ABC.

Макар публично САЩ да не са възразили, задкулисно официални лица от Белия дом продължават имат сериозни съмнения относно ефективността и целесъобразността на доставените единици.

Премиерът на Австралия Антъни Албанезе потвърди предстоящата доставка по време на среща с украинския президент Володимир Зеленски в Рим на 18 май. От съображения за сигурност не се съобщава точната дата на пристигането им в Украйна.

Още през април ABC разкри, че доставката на танковете е забавена именно поради американски натиск. Според медията, въпреки че официално американски служители в крайна сметка са дали разрешение, вътрешните възражения не са отпаднали напълно. Най-малкото един американски представител е поставил под въпрос пригодността на Abrams в условията на войната в Украйна.

Като основни слабости се посочват уязвимият горен панел на купола – критичен недостатък при масовото използване на дронове от Русия – и трудната поддръжка на сложната техника в тежки бойни условия. Източник от Министерството на отбраната на Австралия, пожелал анонимност, коментира пред ABC, че дори не е сигурно дали украинските сили искат танковете.

Въпросните опасения се случват на фона на значителна промяна във външнополитическата линия на САЩ. За разлика от предшественика си Джо Байдън, настоящият президент Доналд Тръмп е далеч по-предпазлив в предоставянето на военна помощ за Киев. Новата администрация залага на опити за сделка с Москва и дипломатическо посредничество, което се отразява негативно на способността на съюзниците да действат в унисон.

Още през октомври 2024 г. Австралия обяви, че ще изпрати на Украйна 49 основни бойни танка Abrams като част от по-широк пакет военна помощ. През 2023 г. САЩ предоставиха 31 танка от същия модел. Към 2025 г. не е ясно колко от тях все още са в изправно състояние.

Ролята на Abrams на украинския фронт е подложена на все по-остри критики. През април 2024 г. Associated Press съобщи, че украинската армия е започнала да ги изтегля от зоната на активни бойни действия, поради високия риск от унищожение от руски дронове. Твърдението беше отхвърлено от официален Киев, но липсата на категорична ответна реакция подсилва съмненията относно ползата от този вид техника в текущите реалности на въоръжения конфликт.

Въпреки това, доставката на Abrams от Австралия е сигнал към Москва, че западната военна помощ продължава – макар и с нюанси на решимост. Въпросът остава дали подобни оръжейни трансфери ще се окажат стратегически принос или просто политически жест в един все по-технологизиран конфликт.

Вашингтон забавя доставката на "Абрамс" за Украйна

🇺🇦🇦🇺 Флотилия от пенсионирани танкове M1A1 Abrams, която беше обещана от Австралия на Украйна, остава на австралийска територия повече от половин година след обявяването на дарението. Основната причина за забавянето е липсата на одобрение за износ от страна на САЩ, съобщава Australian Broadcasting Corporation (ABC).

Танковете са част от пакет военна помощ на стойност 245 милиона австралийски долара, обявен от правителството на министър-председателя Антъни Албанезе през миналата година. Тъй като бойните машини са с американски произход, всяко тяхно прехвърляне към трета страна изисква официално съгласие от Вашингтон.

Според ABC, забавянето се усложнява допълнително от временно замразяване на военната помощ за Украйна, наредено миналия месец от президента Доналд Тръмп. Макар че доставката е част от по-широк ангажимент на Австралия в подкрепа на украинската отбрана срещу руската инвазия, реализацията ѝ засега е в застой.

„Започваме да се съмняваме дали украинците изобщо искат тези машини — куполът на Abrams е най-слабото му място, а това е война с дронове“, коментира пред ABC анонимен източник от австралийските военни. Изказването отразява нарастващия скептицизъм относно ефективността на тежко танковете M1A1 в динамичните условия на бойното поле, където леките и мобилни единици са по-търсени.

Въпреки това, украинската армия продължава да приема всякакви налични бронирани платформи, включително остарели машини като британския брониран автомобил Ferret — доказателство за сериозния недостиг на техника в украинските сили.

Допълнителна неизвестна в уравнението са и спекулациите относно възможни мирни преговори. „Ще е доста неловко, ако танковете са на кораби в открито море, когато бъде обявено примирие“, посочи източникът, допълвайки че съществува и недостиг на квалифициран персонал, който да придружава машините по време на транспортирането им.

В официално изявление пред ABC, говорител на австралийското министерство на отбраната увери, че „Австралия остава в график за доставка на танковете M1A1 Abrams през 2025 г. Процедурата по износ продължава, а съвместната работа с украинското правителство по договорените параметри за предоставянето, включително логистиката и поддръжката, продължава.“

Австралия закупи общо 59 танка M1A1 през 2007 г., като нито един от тях не е участвал в бойни действия. Страната вече ги извежда от експлоатация, заменяйки ги с по-модерния вариант M1A2.

До момента Австралия е предоставила помощ за Украйна в размер на повече от 1,5 милиарда австралийски долара, от които 1,3 милиарда под формата на военна подкрепа.