Оцелял в Холокоста е сред жертвите на терористичната атака в Сидни.

🇦🇺 Появиха се нови подробности за кървавата антисемитска терористична атака срещу масово празненство за Ханука в Сидни, според които една от жертвите е оцелелият от Холокоста Алекс Клайтман, който е бил застрелян в главата, докато се е опитвал да защити съпругата си.

Като дете Клайтман оцелява по време на Холокоста, бягайки на изток, при което семейството му е изпратено в Сибир, където преминава през изключително тежки условия в годините на Втората световна война. Много еврейски деца, като него, са били принудени да напуснат родните си места и да се скрият в отдалечени части на Съветския съюз, за да избягат от нацистките преследвания.

По време на терористичния акт той е бил прострелян в главата, разказва съпругата му Лариса. Двойката, женена от близо 50 години, е посещавала ежегодния празник „Ханука край морето“, организиран от Хабад, който с годините дсе превръща във важна част от живота им.

„Мисля, че беше прострелян в задната част на главата, защото се изправи, за да ме защити“, каза Лариса пред Daily Mail. Преди няколко десетилетия двойката емигрира от Украйна в Австралия, където отглежда 2 деца, а днес имат 11 внуци.

Един от терористите е ликвидиран на място. Вторият, 24-годишния Навийд Акрам, е тежко ранен и откаран в болница. Местните медии съобщават, че Акрам работи като строителен работник, но наскоро е загубил работата си. Властите проучват възможните му връзки с радикалния ислям и дали е принадлежал към терористична организация.

Полицията заяви, че близо до превозното средство, използвано от терористите, е открито черно знаме, въпреки че все още не е потвърдено дали става дума за джихадистка символика, като това, свързано с Ислямска държава. В социалните мрежи се тиражират твърдения, според които Акрам е имигрирал от Лахор, Пакистан, но това не е официално потвърдено.

Часове след атаката десетки полицаи претърсиха семейната къща на Акрам в Бонириг, предградие в югозападен Сидни. Трима души бяха забелязани да напускат къщата с вдигнати ръце, а двама бяха задържани. Полицията не разкри тяхната самоличност или връзката им със заподозрения.

Комисарят на полицията на Нов Южен Уелс Мал Ланьон каза, че един от терористите е известен на полицията, но въпреки това не е бил смятан за непосредствена заплаха. Генералният директор на ASIO Майк Бърджис потвърди същото, че лицето не е било обозначено като непосредствена опасност – въпрос, който сега се преразглежда.

Властите предупредиха срещу ответно насилие и призоваха обществеността да запази спокойствие, тъй като онлайн се разпространяват конспиративни теории.

Австралийското правителство обяви стрелбата за терористичен акт и предаде разследването на властите за борба с тероризма. „Ще обърнем всеки камък“, заявиха от полицията.

Политическите лидери в Израел критикуваха остро правителството на австралийския премиер Антъни Албанезе след атаката. Израелският премиер Бенямин Нетаняху заяви, че австралийските власти са позволили на антисемитизма да пусне корени.

„Антисемитизмът е рак. Той се разпространява, когато лидерите мълчат. Това се случи в Австралия и се случи нещо ужасяващо“, каза той.

Израелският президент Исаак Херцог и външният министър Гидеон Саар повториха критиките, заявявайки, че атаката е резултат от безконтролно антисемитско подбудителство, включително скандирания като „Глобализирайте интифадата“, чути на протести в Австралия след 7 октомври.

Албанезе описа стрелбата като „черен ден за цяла Австралия“ и посочи, че това е целенасочена атака срещу австралийски евреи по време на религиозен празник. Той обеща всички ресурси за гарантиране безопасността на еврейската общност и откриване на всички замесени в атаката.

„Това беше атака срещу нашия начин на живот. Всеки австралиец се чувства сломен от случилото се на плажа Бонди“, отбеляза Албанезе.

Разследването продължава.

Германия спира износа на оръжия на Израел заради разширяването на операциите в Газа.

🇩🇪⚔️🇮🇱 Германия ще спре износа на оръжия, които биха могли да бъдат използвани в ивицата Газа, заради израелските планове да разшири военните си операции там. Това е първият път, когато обединена Германия прави публично признание, че отказва военна подкрепа на своя дългогодишен съюзник.

Рязката промяна в позицията на канцлера Фридрих Мерц в петък беше предшествана от обществен натиск в резултат на хуманитарната криза в Газа, за която мнозина обвиняват именно Израел заради ограничените доставки на храна и вода.

Мерц призна в изявлението правото на Израел да разоръжи Хамас и да търси освобождаване на израелските заложници, но заяви, че решението на Израел „прави все по-трудно да се види как тези цели могат да бъдат постигнати“.

Германия е вторият най-голям доставчик на военно оборудване за Израел след САЩ и остава един от най-верните му поддръжници, предимно заради историческата си вина за Холокоста – политика, известна като Staatsraison. Проучване на общественото мнение, проведено през юни, обаче разкри, че 73% от германците държат на по-строг контрол над износа на оръжия, 30% от които подкрепят пълна забрана.

„Това е правилното решение. Хуманитарните страдания в Газа са непоносими“, каза вицеканцлерът и финансов министър Ларс Клингбайл от партията на социалдемократите, които управляват заедно с консерваторите на Мерц.

Анджей Дуда поиска от правителството да гарантира, че Нетаняху няма да бъде арестуван в Аушвиц.

Група гимназисти се разхождат в мемориала-музей “Аушвиц-Биркенау”, на мястото на бившия нацистки концентрационен лагер “Освиенцим” в южна Полша, 5 декември 2024 г.
📸 Снимка: Wojtek Radwanski / AFP

🇵🇱🤝🇮🇱 Полският президент Анджей Дуда поиска от правителството на страната да гарантира, че израелският министър-председател Бенямин Нетаняху няма да бъде арестуван, ако реши да присъства на събитие в памет на жертвите на Холокоста в страната по-късно този месец.

Нетаняху, който е изправен пред международна заповед за арест по обвинение в предполагаеми военни престъпления в Газа, за момента не планира да присъства на възпоменателното събитие по повод 80-годишнината от освобождаването на лагера “Аушвиц”, заяви съветникът на министър-председателя по-рано днес.

Миналия месец полски медии предположиха, че Нетаняху вероятно ще се въздържи от присъствие на събитието в чест на освобождаването на нацисткия лагер през 1945 г, опасявайки се, че може да бъде арестуван поради ангажимента на Полша да спазва заповедите на Международния наказателен съд, каквато беше издадена на израелския лидер заради войната в Газа.

Съветникът на полския президент Малгожата Папрочка потвърди в четвъртък, че Дуда е изпратил писмо до полския премиер Доналд Туск, за да гарантира, че израелският премиер Бенямин Нетаняху ще може да участва в честването на 80-ата годишнина от освобождението на Аушвиц, ако има това желание.

Дуда заяви, че „всеки човек от Израел, всеки служител от тази страна трябва да има възможност да вземе участие в това уникално събитие“, публикува Папрочка на X.

Според Bloomberg, който първи съобщи за писмото от сряда, Дуда е поискал потенциалното оставане на Нетаняху да бъде „безпрепятствено“ поради „абсолютно изключителните обстоятелства“ на събитията.

Той призова полското правителство да „изработи адекватна формула“, за да гарантира, че Нетаняху няма да бъде арестуван и да гарантира, че страната спазва международното право, американското издание, което твърди, че се е запознало със съдържанието на писмото.

Дуда често е бил в противоречие с полското правителство, което предполага, че вероятно може да не пожелае да сътрудничи на искането му, според Bloomberg.

Запитан от държавния новинарски канал TVP Info дали Нетаняху може да разчита на гаранция от Полша, че няма да бъде арестуван, полският вицепремиер Кшищоф Гавковски каза: „Няма такава тема, защото г-н Нетаняху не идва в Европа.“

Старши съветник на Нетаняху подчерта, че въпросът със заповедта за арест трябва да бъде разгледан, преди да може да се обмисли пътуване.

„Ще разгледаме идването, ако получим покана. Засега не е в програмата“, отбеляза служителят, говорил при условие за анонимност.

„На първо място, те ще трябва да решат проблема с Международния наказателен съд“, добавиха те.

Централното възпоменателно събитие е планирано за Международния ден в памет на жертвите на Холокоста на 27 януари и се очаква да бъде посетено от десетки лидери и държавни глави, сред които британския крал Чарлз.

Полското издание Rzeczpospolita съобщи през декември, че израелските власти не са се свързали с полските си колеги относно присъствието на събитието, а официални лица във Варшава смятат, че причината е свързана с обещанието на Полша, че ще се придържа към заповедта за арест на Нетаняху от Международния наказателен съд за предполагаеми военни престъпления, извършени от Израел в ивицата Газа.

Заместник-министърът на външните работи на страната повтори позицията на Варшава относно изпълнението на заповедите на международния съд пред вестника, когато беше помолен за коментар.

В доклада се допълва още, че президентът Исак Херцог не планира да присъства, въпреки че неговият предшественик Реувен Ривлин пътува до Полша за 75-ата годишнина.

Тъй като нито правителственият глава, нито държавата ще присъстват, вместо това се очаква министърът на образованието Йоав Киш да представлява Израел на церемонията, заяви неговият говорител.

Нетаняху не е пътувал до Европа, откакто заповед за арест беше издадена на него и министърът на отбраната Йоав Галант по обвинения във военни престъпления и престъпления срещу човечеството във връзка с войната в Ивицата Газа. Съдът издаде заповед за арест и на Мохамед Дейф, командир на военното крило на палестинската групировка “Хамас”. на Хамас, за когото Израел твърди, че е бил убит.

Подобно на всички други държави-членки на ЕС, Полша е задължена да изпълни заповеди като страна, подписала учредителния договор на МНС. Не е ясно обаче дали всички страни от ЕС биха арестували Нетаняху, ако той посети, като Франция обяви, че смята, че премиерът има имунитет срещу действия от МНС, тъй като Израел не е подписал статута на съда. Италия заяви, че не е възможно Нетаняху да бъде арестуван, докато той остава начело на правителството на Израел.

Израел категорично отхвърли обвиненията и обжалва издадените заповеди, свързани с войната в Газа, който беше предприет в отговор на клането, извършен от Хамас на 7 октомври 2023 г., при която палестински терористи убиха около 1200 души и взеха 251 други заложници, в най-кървавия ден в съвременната история на израелската държава.