🇺🇦🪧✊ Над 5000 души се събраха на площад „Иван Франко“ в центъра на Киев, а според оценките на „Интерфакс-Украйна“ събралите се възлизат на 10 000. За трети пореден ден украинците излязоха по улиците с едно основно искане: връщане на Михайло Федоров начело на Министерство на отбраната и продължаване на военните реформи. Федоров се превърна в олицетворение на тези промени – курс към масово внедряване на дронове, мащабна цифровизация и намаляване на зависимостта от жива сила.
Недоволството отдавна надхвърли пределите на столицата. Протести имаше в Лвов, Харков, Днипро, Одеса, Запорожие, Ивано-Франкивск, Ровно, Полтава, Луцк, Чернигов, Николаев и над 10 други града. Събирания на съмишленици се проведоха и зад граница – в Лондон, Прага, Виена, Брюксел и Сидни. Според участници третият ден от протестите е бил още по-многолюден от първите два, а мнозина заявиха, че няма да се разколебаят, докато властта не обясни решението си или не го преразгледа.
Организиран предимно в социалните мрежи, протестът привлече основно млади хора, но рамо до рамо с тях застанаха близки на военнослужещи, ветерани, специалисти от ИТ сектора, доброволци и семейства с деца. Символ на недоволството станаха ръкописните картонени плакати. В Киев демонстрантите изписваха лозунгите си върху парчета опаковъчен картон директно на паважа, смесвайки остра критика с горчив хумор: „Иновациите спасяват войници“, „Махнете съветската система, а не иновациите“, „Министрите се сменят по-често от войниците“, „Върнете Миша“, „Война през 2026 г. не се печели със съветска система“. Част от плакатите упрекваха и парламента, че излиза във ваканция, преди да бъде назначен постоянен министър на отбраната – оттам дойдоха и скандиранията „Депутати, на работа!“ редом с „Федоров е министър на отбраната!“ и „Позор!“.
Ако през първия и втория ден недоволството беше фокусирано върху самото уволнение на Федоров, с навлизането в третия ден фокусът все по-осезаемо се насочи към главнокомандващия ВСУ генерал Олександър Сирски. Исканията се разшириха: оставка на Сирски, по-голяма отчетност във въоръжените сили и категорично запазване на реформите от мандата на Федоров. „Сирски да си върви!“ стана един от най-честите възгласи на площада.
Разривът между двамата не е от вчера. Според местните медии Федоров е напуснал поста си заради продължителен конфликт със Сирски. Президентът Володимир Зеленски е заявил пред депутати, че двамата „престанали да се чуват“. На съвместна пресконференция в Киев с британския премиер Киър Стармър Зеленски сподели за напрежението, заради което Федоров и Сирски вече не са били в състояние да работят заедно, без той самият да влиза в ролята на посредник. Пред народните представители президентът посочи две основни причини за рокадата: дълбоко разминаване във визиите на двамата за воденето на войната и липса на координация между държавните поръчки и Генералния щаб. Самият Федоров обвини публично Сирски, че съзнателно блокира иновативни инициативи и отказва да коментира системните проблеми в армията.
За голяма част от демонстриращите спорът е много по-дълбок от сблъсък между две личности. Федоров, който доскоро бе вицепремиер и министър на цифровата трансформация и зад чието име стоят ключовото приложение „Дия“ и програмата „Армия на дроновете“, е смятан за един от най-ефективните управленци в страната и архитект на модерната украинска дронова война. От едната страна стои неговият подход, залагащ на безпилотни апарати, автоматизация, цифрово управление и прозрачни търгове. От другата страна обаче е заварената традиционна военна структура, която разчита предимно на числеността на живата сила и която мнозина по площадите определят като „съветска“. Именно затова хората по улиците видяха в отстраняването му знак, че Зеленски застава зад консервативното крило на генералите.
Уличният натиск е следствие от мащабна рокада във властта. Хронологията на събитията започна още в края на миналата година: на 28 ноември 2025 г. оставка подаде ръководителят на президентския офис Андрий Йермак след обиски на Националното антикорупционно бюро (НАБУ) по разследването „Мидас“ за злоупотреби в „Енергоатом“. На 5 януари 2026 г. начело на кабинета на президента застана дотогавашният шеф на военното разузнаване Кирило Буданов. Почти по същото време Федоров пое Министерството на отбраната – оттам идват и споменаваните от критиците „шест месеца“ на неговия мандат. На 14 юли Върховната рада прие оставката на премиера Юлия Свириденко и нейния кабинет. За нов министър-председател бе одобрен Сергий Корецки (дотогавашен шеф на държавната компания „Нафтогаз“), заедно с по-голямата част от министрите. Постовете на военния и на външния министър обаче останаха празни, тъй като по закон кандидатурите за тях се внасят отделно от държавния глава. Ден по-късно се стигна и до освобождаването на Федоров.
Самият той потвърди, че напуска поста. В прощалното си слово Федоров изрази съжаление, че времето не му е стигнало да прехвърли всички военни поръчки към конкурсни търгове, да засили отчетността и да отстрани служителите, спъващи реформите. За негов възможен заместник първоначално се спрягаше вътрешният министър Игор Клименко, но той бе назначен за секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана (СНСО). За изпълняващ длъжността министър на отбраната бе определен генерал-майор Йевгени Хмара, доскорошен командир на елитния център за специални операции „Алфа“ към Службата за сигурност на Украйна (СБУ). Настоящият ръководител на Президентския офис Кирило Буданов призна правото на гражданите да критикуват властта, но отправи призив за национално единство по време на война. Тези думи обаче не спряха недоволството – протестиращите настояват, че властта все още не е дала ясно обяснение защо Федоров е свален и защо конфликтът му със Сирски е приключил именно с неговото отстраняване.
Вълната от недоволство бързо премина държавните граници. Украинската диаспора в редица световни столици и големи градове излезе по площадите със същите ръкописни картонени плакати и национални знамена. Към кампанията в подкрепа се включи и известният германски стилист Франк Петер Вилде, който позира в социалните мрежи пред украинско знаме, облечен във традиционна бродирана риза (вишиванка) и държейки картонен плакат на украински език, призоваващ за връщането на Федоров.
В края на третия си ден този протест вече не е просто реакция срещу поредното кадрово решение по високите етажи. Той израсна до мащабно обществено искане за цялостна модернизация на армията, за реална отчетност и за ясен отговор на въпроса кой и по какъв начин определя стратегията на отбраната в разгара на екзистенциална война. Зад лозунгите прозира фундаменталният въпрос, който Киев не може да си позволи да отлага повече: как една по-малка страна може да издържи на дълга изтощителна война – чрез автоматизация и технологично превъзходство с дронове или чрез нови и нови вълни на мобилизация. Премахването на човека, който олицетворяваше технологичния отговор, не затвори този дебат, а го изведе директно на улицата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар