Бени Ганц призова за спешно правителство за заложниците и военна повинност на харедите.

Израелският премиер Бенямин Нетаняху и тогавашният министър на кабинета Бени Ганц по време на пресконференция във военната база Кирия в Тел Авив, Израел, 28 октомври 2023 г.
📸 Снимка: Abir Sultan/Pool

🇮🇱 Израелският депутат Бени Ганц призова премиера Бенямин Нетаняху и лидерите на опозицията да съставят извънредно временно правителство за решаването на двете най-неотложни предизвикателства пред Израел: освобождаването на всички останали заложници на Хамас в ивицата Газа и прокарването на законодателство за военния набор на харедите.

На пресконференция, излъчена в най-гледаното ефирно време, председателят на коалиция „Синьо и бяло“ – Национално единство отправи предложението си към премиера Нетаняху, опозиционния лидер Яир Лапид и ръководителя на „Наш дом Израел“ Авигдор Либерман.

Използвайки образи, напомнящи за Холокоста, за да опише състоянието на заложниците в Газа, Ганц предупреди, че заложниците са в смъртна опасност и че военните резервисти „се сриват под тежестта“ след близо две години война, последвала клането на Хамас на 7 октомври 2023 г.

Той предложи да се сформира „правителство на изкуплението на заложници и равенството във военната тежест“, с ясен 6-месечен мандат, след което страната да се насочи към нови избори – изпреварвайки настоящия график, който предвижда избори през октомври 2026 г.

Давайки да се разбере, че според него в момента Нетаняху избягва сделка за заложниците поради политически натиск от своите крайнодесни съюзници, а не поради основателни съображения за сигурността, Ганц го призова да се откаже от тях и да мисли първо за нацията.

„В тунелите на Хамас има 50 заложници... Всеки заложник, чийто живот е изложен на риск, може да е наш син, ваш син“, заяви Ганц, като подчерта неотложността на постигането на политическа рамка, която би могла да позволи сделка с Хамас.

Бившият министър на отбраната увери, че инициативата му няма за цел да подсили политическата позиция на Нетаняху, а единствено да се справи с две национални кризи. „Не искам да спасявам Нетаняху, а да спася заложниците“, заяви той, обръщайки се към своите критици от левицата и центъра.

Миналата седмица, когато се появиха съобщения, че обмисля да се присъедини към Нетаняху, за да прокара сделка за Газа, неговата партия отговори на статия в сайта Walla, която описва Ганц като „полезен идиот“, като заяви:

Идиот, и то не много полезен, е някой, който мрази Биби повече, отколкото иска да върне заложниците.

По-малко от час след пресконференцията на Ганц, партията „Наш дом Израел“ на Либерман пусна двусмислен отговор.

„Наш дом Израел“ призовава всички заложници да бъдат върнати сега, без условия. Единственото правителство, в което ще участваме, е ционистко правителство открай до край и няма да сме част от никакви политически хватки“, се посочва в изявление на партията.

Либерман публично се е сблъсквал с Нетаняху за политиката за сигурност, наборната служба при ортодоксалните и обвиненията в корупция през последните години.

Предложението на Ганц е третият път в последните няколко години, в който той предлага да влезе в правителство на единството начело с Нетаняху. В разгара на пандемията от Коронавирус през 2020 г. той се присъедини към правителство на извънредното единство, което се срина по-малко от година по-късно, след като според мнозина Нетаняху се измъкна от сделката си за споделяне на властта с Ганц.

Решението на Ганц да се включи към правителство на Нетаняху през 2020 г. в противоречие със своето предизборно обещание да не го прави, му струва значителна обществена подкрепа. Много от избирателите му се почувстваха предадени и тогавашният съюз „Синьо и бяло“ се разпадна с отделянето на останалите формации в него – „Има бъдеще“ на Яир Лапид и „Телем“ на Моше Яалон. Останал с по-малка фракция, Ганц стана свидетел на срив в подкрепата за партията си.

Той отново се присъедини към Нетаняху след клането, извършено от Хамас на 7 октомври 2023 г., когато партията му, вече с името „Национално единство“, влезе във военното правителство за извънредни ситуации. Това споразумение приключи през юни 2024 г., когато Ганц се оттегли заради разочарование от начина, по който Нетаняху се справя с конфликта, както и отсъствието на ясна стратегия за войната.

Настоящата партия на Ганц „Синьо и бяло“ – Национално единство продължава да се срива, след като ключовият му съпартиец Гади Айзенкот подаде оставка преди два месеца. В последно време проучванията на общественото мнение показват, че партията на Ганц няма да вземе нито едно място в парламента, ако изборите бяха днес.

Освен спасяването на заложниците, ключов елемент в новото предложение е спорният въпрос за задължителна военна служба за харедите. Израелската коалиция, разчитаща на подкрепа от крайнодесни партии, се противопостави на мащабните реформи в системата за освобождаване. Критиците твърдят, че това споразумение натоварва несправедливо израелските граждани, които не са ортодоксални, особено във време, когато десетки хиляди резервисти бяха мобилизирани за продължителни периоди от 7 октомври насам.

Ганц представи инициативата като възможност за законодателно въвеждане на по-справедлива система, като същевременно се справят с нарастващото напрежение върху резервистите от IDF. Поставяйки шестмесечен срок, той подчерта, че правителството за извънредни ситуации ще бъде с тесен фокус, преди да върне властта на избирателите.

Остава неясно как Нетаняху или Лапид ще отговорят на предложението. Лапид е призовавал за широко национално единство в миналото, но не е склонен да се включи в правителство начело с Нетаняху.

Ходът на Ганц идва в момент, когато натискът към кабинета за постигане на споразумение за останалите заложници в ивицата Газа се засилва, а армията се бори с дългосрочната устойчивост на своята резервна система.

Ганц обвини Нетаняху, че вреди на националната сигурност, възпрепятствайки пътуването на Галант в САЩ

Министърът на отбраната Йоав Галант (в средата), министър Бени Ганц (вдясно) и премиера Бенямин Нетаняху (вляво) по време на съвместна пресконференция в Министерството на отбраната на Израел в Тел Авив, 11 ноември 2023 г.
📸 Снимка: Marc Israel Sellem/POOL

🇮🇱 Лидерът на израелската опозиционна партия „Национално единство“ Бени Ганц критикува премиера Бенямин Нетаняху заради съобщенията, че в последния момент е наложил условия за пътуването на министъра на отбраната Йоав Галант до САЩ преди очакваното отмъщение на Израел за ракетната атака на Иран миналата седмица.

Ганц, бивш военен министър, който напусна военновременното правителство през пролетта, заради обвинения към Нетаняху, че включва политически и други съображения в управлението на войната, туитна на профила си в X, че „отмяната на пътуването на министъра на отбраната до Съединените щати вреди на националната сигурност в решаващ момент за сигурност по лични и политически съображения“.

„Премиер, за когото сигурността на Израел е основен приоритет, би изпратил министъра на отбраната“ и „координира съобщенията с него“, посочи Ганц.

Нетаняху от месеци флиртува с опцията да уволни Галант. Двамата са в противоречие за редица правителствени политики, а през последните месеци и относно воденето на войната в Ивицата Газа и условията на евентуално освобождаване на заложници и споразумение за прекратяване на огъня с ислямистката групировка Хамас.

„Вместо министър-председателят да е зает с победата над Хамас, връщането на заложниците, с войната срещу Хизбула и позволяването на евакуираните жители на север да се върнат по домовете си, той е зает с презрени политически сделки и смяна на министъра на отбраната“, гласи публикация на Ганц в социалните мрежи от миналия месец.

Хамас извърши обстрел срещу Тел Авив за първи път от няколко месеца

Камион с хранителна помощ стои изоставен близо до входа на граничния пункт Керем Шалом, докато военните операции продължават в южния град Рафах в Ивицата Газа, 17 май 2024 г.
📸 Снимка: REUTERS/Shannon Stapleton

🇮🇱⚔️🇵🇸 Хамас изстреля ракети срещу Тел Авив в неделя, задействайки сирени във финансовата столица на Израел за първи път от четири месеца, в опит на палестинската групировка да покаже военна сила въпреки продължаващата израелска офанзива в Газа.

Говорител на израелската армия заяви, че са идентифицирани осем снаряда, изстреляни от района на град Рафах, разположен в южния край на ивицата Газа, където Израел продължава операциите си въпреки решението на висшия съд на ООН в петък, което му нарежда да спре атаките си.

Редица от снарядите са били прихванати, се казва в съобщението. Няма данни за пострадали.

В изявление в своя канал Telegram военното крило на Хамас заяви, че ракетите са били изстреляни в отговор на „ционистките кланета срещу цивилни“. Рафах се намира на около 100 км южно от Тел Авив.

Израел твърди, че иска да изкорени бойците на Хамас, укрити в Рафах, и да спаси израелските заложници, които според тях са държани в района, но офанзивата влоши тежкото положение на цивилните и предизвика широк отзвук и международно недоволство.

В неделя израелски удари са убили най-малко петима палестинци в Рафах, според информация на местните медицински служби. Здравното министерство на Газа, контролирано от Хамас, определя жертвите на атаката като цивилни

Израелски танкове са изследвали покрайнините на Рафах, разположени близо до пропускателния пункт на границата между Египет и Газа, и са навлезли в някои от източните му райони, твърдят местни жители, но от началото на операциите в града по-рано този ден месец все още не са извършвали масово навлизане в пределите му.

Израелският военен министър Бени Ганц каза, че ракетите, изстреляни от Рафах, „доказват, че (израелските отбранителни сили) трябва да оперират на всяко място, откъдето все още действа Хамас“.

Министърът на отбраната Йоав Галант проведе оперативна оценка за Рафах, на която беше информиран за „операциите на войските над и под земята, както и за задълбочаването на операциите в допълнителни зони с цел разбиване на батальоните на Хамас“, се отбелязва в изявление на неговия кабинет.

Итамар Бен Гвир, твърдолинейният министър на обществената сигурност, който не е част от военния кабинет на Израел, призова армията да стовари цялата си военна мощ в продължаващата операция. „Рафах с пълна сила“, публикува той на официалния си профил в платформата X.

Близо 36 000 палестинци са били убити при израелската офанзива, съобщи здравното министерство на Газа. Израел започна операцията, след като екстремисти, водени от Хамас, нападнаха южните израелски общности на 7 октомври, убивайки около 1200 души и отвличайки над 250 заложници.

Боевете също продължиха в района на Джабалия в северната част на Газа, сцена на интензивни сражени по-рано през войната. По време на едно от нападенията военните съобщиха, че са открили място за съхранение на оръжия, съдържащо десетки ракетни части и въоръжение, разположено в училище.

Изявленията на Хамас, че палестински бойци са отвлекли израелски войник, бяха отречени.

Медиите на Хамас съобщиха, че израелски въздушен удар срещу къща в квартал близо до Джабалия е убил 10 души и ранил други.

Преговори за примирие

Усилията да се договори спиране на боевете и връщане на повече от 120 заложници бяха блокирани от седмици, но имаше някои признаци на раздвижване този уикенд след срещи между служители на израелското и американското разузнаване и министър-председателя на Катар.

Служител, запознат с въпроса, каза, че е взето решение за подновяване на преговорите тази седмица въз основа на нови предложения от египетски и катарски посредници и с „активно участие на САЩ“.

Представител на Хамас обаче омаловажи доклада, като каза на Ройтерс: „Това не е вярно“.

Втори служител на Хамас, Иззат Ел-Решик, каза, че групата не е получила нищо от посредниците за нови дати за подновяване на преговорите, както беше съобщено от израелските медии.

Решик повтори исканията на Хамас, които включват: „Пълно и окончателно прекратяване на агресията в цялата територия на Ивицата Газа, не само в Рафах“.

Докато Израел търси връщането на заложници, премиерът Бенямин Нетаняху многократно е заявявал, че войната няма да свърши, докато Хамас, който се е заклел да унищожи Израел, не бъде елиминиран.

Хуманитарна помощ от Израел влиза в Газа

Израел беше изправен пред призиви да изпрати повече помощ в Газа след повече от седем месеца на война, причинила широко разпространено разрушение и глад в анклава.

Халед Зайед от египетския Червен полумесец каза пред Ройтерс, че 200 камиона с помощ, включително четири камиона с гориво, се очаква да влязат в Газа в неделя през Керем Шалом.

Споразумение за временно изпращане на помощ беше сключено между американския президент Джо Байдън и египетския президент Абдел Фатах ас-Сиси в петък. То ще бъде извършено през ГКПП Керем Шалом, заобикаляйки ГКПП Рафах, който беше блокиран от седмици.

Свързаната с египетската държавна телевизия Al Qahera News TV сподели видео на платформата X, показващо това, което според нея са камиони с помощ, навлизащи в Керем Шалом, който преди конфликта беше главния търговски кръстопът между Израел, Египет и ивицата Газа.

ГКПП Рафах е затворен от почти три седмици, откакто Израел пое контрола над палестинската страна на ГКПП в резултат на засилената си офанзива.