Виден узбекски духовник беше изправен пред съда за омраза срещу Израел.

🇺🇿⚖️🇮🇱 Известен независим мюсюлмански узбекски духовник беше изправен пред съда днес в Ташкент по обвинения в насърчаване на екстремизъм и подбуждане на омраза срещу Израел, в един от най-значимите случаи, свързани с религиозни практики през последните години.

Алищер Турсунов, широко известен като Мубашир Ахмад, е изправен пред обвинения в подбуждане на религиозна омраза, разпространение на материали, застрашаващи обществения ред, и незаконно разпространение на религиозни материали, които носят наказание от пет до осем години затвор.

Турсунов, на 51 години, управляваше популярния религиозен медиен проект Azon.uz, който имаше около 1,2 милиона абонати в YouTube, преди да го закрие през 2023 г. под заплаха от правни последствия. Той се премести в Турция, където беше арестуван и екстрадиран в Узбекистан през май.

Обвиненията произтичат от работата му по проекта Azon.uz и публикации в социалните мрежи, според неговия адвокат, като той се е признал за невинен, съобщиха местни медии.

В публикация на своя канал в Telegram през април той подкрепи фетва на Международния съюз на мюсюлманските учени, базиран в Катар, която отправя призив за джихад срещу Израел в отговор на „кръвопролитията в Газа“.

Узбекистан, страна без излаз на море с мюсюлманско мнозинство в Централна Азия, е дом на около 38 милиона души и започва да поддържа дипломатически отношения с Израел скоро след падането на Съветския съюз.

Ислам Каримов, който управляваше Узбекистан като президент от 1991 г. до смъртта си през 2016 г. беше широко критикуван за репресиите срещу мюсюлманите под претекст за борба с религиозния фундаментализъм и тероризма.

Наследникът на Каримов, Шавкат Мирзийоев, първоначално облекчи най-строгите религиозни ограничения, но в последните години е въвел ограничения срещу религиозната свобода, според Human Rights Watch.

САЩ и Узбекистан постигнаха сделка за самолетите, избягали от Афганистан през 2021 г.

Докато талибаните превзеха Кабул миналото лято, пилотите на афганистанските военновъздушни сили прекараха около 25 процента от всички използваеми самолети, включително няколко хеликоптера UH-60 Black Hawk, до Узбекистан и Таджикистан.
📸 Снимка: Rahmat Gul/AP Photo

🇺🇸🤝🇺🇿 Съединените щати са постигнали споразумение за официалното прехвърляне към Узбекистан на военните самолети и хеликоптери, които до идването на власт на талибаните през август 2021 г. бяха на въоръжение във военновъздушните сили на Афганистан, след което бяха докарани от афганистански пилоти при бягството им от новата власт.

Американският посланик в Ташкент Джонатан Хеник заяви пред местното издание Kun.uz, че двете страни са постигнали споразумение относно статута на бойната авиация на афганистанската армия, която беше докарана насам от афганистански пилоти при идването на власт на талибаните през август 2021 г.

В отговор на въпрос дали самолетите и хеликоптерите ще останат в Узбекистан, Хеник отговори: „Военните машини ще останат в Узбекистан. Това вече е формализирано.”

Хеник посочи, че узбекската и американската страна продължават съвместната си работа по този въпрос, допълвайки: „Тези машини никога не са били собственост на афганистанците, а на САЩ. Афганистанската армия ги използваше, но те винаги са били наша собственост.”

След като талибаните поеха контрола над Афганистан през август 2021 г., голямо количество бойни самолети и хеликоптери, които дотогава са на въоръжение в афганистанската армия, бяха отвлечени от афганистански войници и откарани в Узбекистан и Таджикистан. Според местните медии, преди талибаните да завземат властта, в Афганистан е имало общо 164 бойни самолета, а в момента – само 81.

На 15 август 2021 г. прокуратурата в Ташкент съобщи, че общо 22 бойни самолета и 24 щурмови хеликоптера на афганистанската армия са нарушили въздушното пространство на Узбекистан, навлизайки в страната. Сред тях бяха моделите Embraer EMB 314 Super Tucano, UH-60 Black Hawk, MD-530 и Ми-17.

Докато талибаните многократно призоваха за връщането обратно на тези самолети, които по думите им принадлежат на Афганистан, узбекските власти съобщиха, че продължават преговорите с американската страна относно статута на военната техника.

По-рано стана известно, че САЩ ще ремонтират шест самолета Pilatus PC-12 в Узбекистан за 64,2 милиона долара. Този модел беше сред самолетите, които пресякоха границата на Узбекистан през август 2021 г.

Русия ще строи първата си ядрена електроцентрала в Узбекистан

🇷🇺🤝🇺🇿 Русия ще построи малка атомна електроцентрала в Узбекистан - първият подобен проект в постсъветска Централна Азия. Това обяви президентът на Узбекистан Шавкат Мирзийоев на среща с руския си колега Владимир Путин, съобщава Ройтерс.

Ако бъде изпълнена, ядрената сделка ще демонстрира способността на Русия да изнася не само енергия, но и високотехнологични продукти на нови азиатски пазари в момент, когато Западът увеличава натиска върху нея чрез санкции.

Мирзийоев посочи още, че Ташкент се интересува от закупуването на повече петрол и газ от Русия. Думите му показват обръщане на десетилетната практика Москва да внася въглеводороди от Централна Азия.

Президентът на Узбекистан определи посещението на Путин като "историческо".

"Това възвестява началото на нова епоха във всеобхватното стратегическо партньорство и съюзнически отношения между нашите страни", отбеляза той.

На свой ред Путин нарече Ташкент "стратегически партньор и надежден съюзник" на Москва.

Лидерите не дадоха подробности за планирания ядрен проект, въпреки че изявлението на Мирзийоев показва, че той е бил намален спрямо договорения през 2017 г., който така и не бе финализиран.

В нито една от петте бивши съветски републики в Централна Азия няма ядрени електроцентрали, въпреки че Узбекистан и неговият съсед Казахстан - производители на уран, отдавна твърдят, че техните растящи икономики имат такава нужда.

Казахският проект обаче може да продължи само след национален референдум, който все още не е насрочен.

Възползвайки се от кампанията на Русия да пренасочи износа си на газ към Азия на фона на раздора със Запада заради Украйна, през октомври Узбекистан започна да внася руски природен газ по същия тръбопровод, който преди това го бе изпомпвал в обратна посока.

Въпреки че собственото му производство на газ остава значително - около 50 милиарда кубически метра годишно, Узбекистан иска да задоволи напълно вътрешното търсене, а руските доставки му позволиха да избегне енергийна криза.

"Износът на газ върви доста по-напред от графика и ние сме готови да увеличим обема му, ако е необходимо", отбеляза Путин.

Мирзийоев посочи, че Ташкент има желание да увеличи и вноса на руски петрол.

Двамата лидери посочиха още, че техните правителства работят по големи проекти в минното дело, металите и химикалите.

Узбекистан, чиято икономика зависи до голяма степен от паричните преводи от мигранти, работещи в Русия, поддържа тесни връзки с Москва след руската инвазия в Украйна през 2022 г.

Въпреки това Мирзийоев и други лидери в региона никога не са говорили в подкрепа на "специалната военна операция" на Русия в Украйна. Освен това всички страни в региона работят със Запада по проекти като маршрути за превоз на товари, предназначени да заобикалят Русия.