Нетаняху свърза бъдещето на Газа с дерадикализация и отказа да обещае изтегляне

🇮🇱🎙️ Израелският премиер Бенямин Нетаняху отговори два пъти с „не“ на въпроса дали възнамерява да върне онези 60% от ивицата Газа, които се намират под израелски контрол. Освен това той заяви, че не вижда бъдеще, в което „надделяващата отговорност за сигурността“ на анклава не е на Израел. За да се постигне това, той изреди три конкретни условия: разоръжаване на Хамас, демилитаризация на Газа и дерадикализация на жителите ѝ, които „попиват с майчиното мляко“ омразата към евреите и американците.

Нетаняху говори в интервю за CBS Evening News с водещия Тони Докупил, излъчено на 30 септември. Повод за това беше инцидентът от същия ден на борда на пътнически полет 1073 на FlyDubai от Дубай за Тел Авив. Вторият пилот, оманец, нападна с нож командира на самолета, индиеца Смит Мачхар, и самолетът започна рязко да губи височина. Пътници обезвредиха нападателя, а пилоти от резервен екипаж успяха да приземят аварийно самолета на саудитското летище Табук. Пред CBS Нетаняху заяви, че случаят прилича на „опит за самоубийство“, а не на отвличане и е „твърде рано“ да се каже дали има иранско съучастие. На 1 октомври пред Fox News той вече твърдеше, че вторият пилот „е преминал ислямистка радикална индоктринация“, като се позова на лични сведения от разпитите.

До Газа разговорът стигна, когато Докупил напомни, че наближава годишнина от примирието, влязло в сила на 10 октомври 2025 г. „На 6 октомври в Газа нямаше израелско присъствие. Сега последната оценка, която видях, контролирате 60% от Газа. Все още ли имате намерението да върнате всичко това?“, пита водещият. Нетаняху отговори с „не“ и заговори за нападението от 7 октомври 2023 г. и охранителния пояс около самия анклав. Докупил възрази, че въпросът е друг: дали целта все пак е един ден цялата тази територия да бъде върната на палестинците. Второто „не“ дойде веднага, следвано от уточнението, че засега целта е да лиши бойците на Хамас в Газа от способността да нападат Израел. Други възможности, каза той, ще се появят едва след като организацията бъде разоръжена.

Водещият на няколко пъти връщаше разговора към бъдещето на Газа, а Нетаняху го отвеждаше обратно към 7 октомври. Когато Докупил отново възрази, че не това е въпросът, премиерът го пресече: „Не че въпросът не е това. Просто не ви харесва отговорът ми.“ На директният въпрос какъв ще е статутът на територията, ако се стигне до мир, той отговори, че какъвто и да е, Хамас няма да присъства там, и добави: „Не виждам бъдеще, в което Израел да няма надделяващата отговорност за сигурността на тази територия, и смятам, че с право.“ Без нея, по думите му, групировката ще се възстанови с ирански средства и оръжие. Нетаняху сравни положението със следвоенна Германия: „Единственият начин да постигнете мир в Германия беше, като унищожите СС. Не казахте: добре, ще оставим един анклав на СС и после ще имаме мир.“

Докупил отбеляза, че е наясно израелските опасения, че е чувал подобни отговори и преди и че търси нещо ново за бъдещия статут на Газа. „Тони, ето го“, отвърна Нетаняху и изреди 3 неща: разоръжаване на Хамас, демилитаризация на Газа и дерадикализация. „Трябва да се дерадикализира положението в Газа, защото те попиват с майчиното мляко тази омраза, тази безумна омраза към евреите и към Израел, а впрочем и към американците. И имат лагери за самоубийци за деца в предучилищна възраст. Трябва да разберете това.“

„Разбирам. Бил съм там многократно и съм го отразявал“, прекъсна го водещият. За финал Нетаняху заяви, че визията му остава същата: „Смятам, че трябва да разоръжим, демилитаризираме и дерадикализираме Газа“ и отхвърли като неправилен подхода, при който Израел просто се изтегля и се надява на най-доброто.

Формулата не е нова. В статия за The Wall Street Journal от края на декември 2023 г. Нетаняху постави три предпоставки за мир: Хамас да бъде унищожен, Газа да бъде демилитаризирана, а палестинското общество дерадикализирано, с реформа на образователната система и прекратяване на призивите за убийства на евреи от джамиите. Образец за успешна дерадикализация той видя в Германия и Япония в годините след Втората световна война и повтори сравнението пред Конгреса на САЩ през юли 2024 г. Дерадикализацията стои и в първата от 20-те точки в плана на американския президент Доналд Тръмп, обявен на 29 септември 2025 г. и одобрен от Съвета за сигурност на ООН с Резолюция 2803: „Газа ще бъде дерадикализирана зона, свободна от тероризъм, която не представлява заплаха за съседите си.“

Планът обаче не обвързва израелското изтегляне с нея. Точка 16 записва, че Израел няма да окупира или анексира анклава, а ще се изтегли съгласно „стандарти, етапи и срокове, свързани с демилитаризацията“, договорени между Израелските отбранителни сили (IDF), Международните стабилизационни сили (ISF), САЩ и гарантите, които трябва да поемат охраната на територията. Дерадикализацията е вписана чак като точка 18, предвиждаща диалог между религиите, за да се променят „нагласите и разказите“ на палестинци и израелци. Разоръжаването се измерва в предадено оръжие и разрушени тунели. За дерадикализацията нито планът, нито Нетаняху в интервюто посочват конкретна мярка.

Израелският контрол междувременно се разширява. При влизането на примирието в сила войските му се изтеглиха до демаркационната т.нар. „жълта линия“, зад която Израел запази около 53% от Газа. В края на май Нетаняху заяви, че вече контролира напълно 60% от територията, и разпореди този дял да стигне 70%. По картите на зоните с ограничен достъп, разпратени до хуманитарни организации, NPR изчисли през юли, че дялът е достигнал близо 70%, след като в средата на март израелските военни обявиха нова „оранжева зона“ от север до юг. Числото, с което Докупил започна въпроса си, съвпада с майското заявление на самия Нетаняху, а оценката на NPR от юли е по-висока.

Разоръжаването, първото от трите изброени условия, също не е изпълнено. На 30 юли Хамас и останалите палестински фракции приеха пътната карта от 15 точки на Съвета за мир, органа за прехода по мирния план на Тръмп, в който върховен представител за Газа е българският дипломат Николай Младенов. На 4 август Съветът обяви, че изтеглянето ще започне едва след пълното предаване на оръжието. На 9 август Нетаняху обяви пред кабинета, че Израел отхвърля документа и войските няма да се изтеглят никъде, преди Хамас да бъде действително разоръжена. На 26 август Младенов предупреди Съвета за сигурност на ООН, че ако примирието рухне, „няма да има пътна карта, към която да се върнем“. Стабилизационните сили, замислени с численост до 20 000 души, още не са разположени, като ангажимент за участие засега са поели Мароко и Косово.

По отношение на лагерите за деца, споменати от Нетаняху, преди войната бригадите „Иззедин ал-Касам“, военното крило на Хамас, провеждаха всяко лято лагери „Авангард на освобождението“, в които обучаваха участниците да стрелят и отвличат израелски войници. Обявената възраст беше между 14 и 17 години, но на кадрите от 2021 г. Long War Journal, издание на Фондация за защита на демокрациите (FDD), различи и деца на около 10-годишна възраст.

Интервюто е дадено 27 дни преди изборите за Кнесет и седмица преди третата годишнина от нападението на Хамас от 7 октомври 2023 г. Докупил попита Нетаняху и относно публикациите, че е бил предупреден за него. На 8 септември Haaretz съобщи, че президентът на ОАЕ Мохамед бин Зайед го е предупредил лично в края на септември 2023 г. The Atlantic твърди, че със сходно предупреждение е идвал лично и тогавашният началник на египетското разузнаване Абас Камел. „Не съм пренебрегнал никакви предупреждения, защото не съм получил никакви предупреждения“, отвърна Нетаняху и нарече публикациите „пълна измислица“. В същия разговор той заяви, че Израел има сведения за нападения срещу израелци, които Хамас и Хизбула подготвят преди изборите.

Разоръжаването, с което кабинетът обвърза изтеглянето на войските на 9 август, има резултат, който може да се удостовери: предадено оръжие, разрушена мрежа от подземни тунели, заключение на независимите наблюдатели, предвидени в т. 13. Процесът по дерадикализация, така както Нетаняху го описа, е промяна в цяло едно поколение, за която той не посочи праг. Заедно с „надделяващата отговорност за сигурността“, без която той не вижда бъдеще, тя оставя израелското присъствие в ивицата Газа без условие, след което то да приключи. Срещу този прочит стои официалната позиция на кабинета от 9 август, назоваваща само разоръжаването, и моментът на интервюто: последният месец на предизборна кампания, в който според Long War Journal съществен напредък и без това не се очаква.

Ако след изборите дерадикализацията влезе като задължително условие за конкретен етап от изтеглянето в писмената позиция на Израел пред Съвета за мир или коалиционно споразумение, изтеглянето от Газа ще зависи от условие, за което никой досега не е давал конкретна дефиниция. Ако израелската армия отстъпи от настоящи позиции след удостоверено предаване на оръжието и без изпълнено условие, то ще се окаже, че думите на Нетаняху от 30 септември преди всичко са били предизборна реторика.