📸 Снимка: AP Photo/Evan Vucci
🇺🇦🕊️🇷🇺 Сигнализирайки своята готовност за примирие, Украйна изпрати на Кремъл сложно предизвикателство в момент, когато руската армия разполага с надмощие на бойното поле: трябва ли Москва да приеме примирие, отказвайки се от надеждите за нови завоевания, или е по-добре да отхвърли предложението, рискувайки да провали предпазливото сближаване с Вашингтон?
Руският президент Владимир Путин многократно изключи възможността за временно прекъсване на военните действия, заявявайки, че подобен сценарий би бил от полза единствено на Украйна и нейните западни съюзници, тъй като ще им позволи да попълнят арсеналите си. Той настоява, че Москва се интересува от всеобхватно споразумение, което да гарантира трайно уреждане.
Кремъл реагира предпазливо на новината, че Украйна приема предложеното от САЩ примирие по време на срещата в Саудитска Арабия във вторник, отбелязвайки, че е необходимо да се запознае с конкретни подробности за дискусиите, преди да изрази мнението си.
Внимателният подход на Кремъл говори, че Путин е напълно наясно с рисковете, произлизащи от евентуалното отхвърляне на предложението, което е способно да провали колебливите усилия за нормализиране на отношенията между Русия и САЩ.
Наблюдатели посочват, че вместо пълно отхвърляне Путин вероятно ще предложи примирието да се обвърже с определени условия, които биха защитили интересите на Москва.
📸 Снимка: AP Photo/Roman Chop
Защо Кремъл ще се противопостави на примирието?
През изминалата година руските войски държаха инициативата на бойното поле, като постигнаха бавни, но стабилни успехи в няколко участъка от 1000-километровата фронтова линия. Темпото на руското настъпление се ускори през есента, когато силите ѝ превзеха най-голямата територия от началото на войната.
Украйна се опита да си върне инициативата с изненадващото си нахлуване в Курска област, което започна в началото на август и имаше за цел да отвлече вниманието на руските войски от тяхната офанзива в Донбас и да донесе териториални завоевния, които потенциално биха могли да бъдат използвани като разменна монета в мирните преговори, давайки възможост на Киев да си върне територии. Операцията в Курска област обаче отклони съществени украински ресурси от битката за Донецка област, което отчасти допринесе за относително успешната руска кампания в региона. Сега украинските части на руска територия се намират на ръба да загубят и последния си останал плацдарм в Курска област под тежестта на руския натиск.
Освен това Москва опустоши украинската критична инфраструктура, нанасяйки десетки удари с крилати ракети, балистични ракети и дронове, които унищожиха по-голямата част от капацитета ѝ за производство на електроенергия.
Путин многократно е заявявал, че временното спиране на военните действия в момент, когато руските сили твърдо държат инициативата, единствено ще позволи на изтощените украински войски да получат така необходимата им пауза за почивка и превъоръжаване.
„Що се отнася до уреждането на ситуацията, бих искал да подчертая, че то не трябва да е насочено към краткотрайно примирие – някаква пауза за прегрупиране на войските и превъоръжаване с цел продължаване на конфликта – а към дългосрочен мир“, подчерта руският президент.
Многобройни изявления на руски официални лица сочат, че на този етап Москва няма намерение да приема каквито и да е било войски от страните-членки на НАТО като наблюдатели по бъдещо мирно споразумение.
📸 Снимка: ДСНС України
Какво иска Путин?
Ключовите цели на Путин остават същите като обявените от него в телевизионното обръщение, с което обяви началото на т.нар. „специална военна операция“: Украйна да се откаже от членство в НАТО, да редуцира армията си до критично ниски нива и да защитава руския език и култура, за да запази страната в орбитата на Москва. В допълнение към това, Путин изисква пълното украинско изтегляне от четирите незаконно анексирани области, пълният контрол над които продължава да е мираж за руската армия, повече от 3 години след началото на пълномащабната инвазия.
Официални лица на Кремъл посочиха още, че всяка една бъдеща мирна сделка трябва да включва размразяване на руските активи на Запад и премахването на останалите санкции, въведени от ЕС и САЩ. Администрацията на Тръмп постави на масата потенциално облекчаване на санкциите.
Наред с това Путин многократно е изтъквал необходимостта от „отстраняване на първопричините за кризата“, препратка към искането на Кремъл да оттегли военното струпване на НАТО близо до руските граници, което той описва като основна заплаха за своята сигурност.
Путин е настоявал многократно, че украинският лидер Володимир Зеленски, чийто мандат изтече през изминалата година, няма легитимност за подписването на мирно споразумение, без да отчита реалностите като въведеното в страната военно положение, което не позволява провеждането на избори, както и практическата невъзможност за подобен ход до края на войната. От своя страна президентът на САЩ Доналд Тръмп подчерта още веднъж необходимостта от провеждането на избори в страната, повтаряйки основните опорни точки на руската пропаганда.
📸 Снимка: Andriy Andriyenko/Ukraine’s 65th Mechanised Brigade via AP
Какво друго може да поиска Москва?
Някои наблюдатели отбелязват, че вместо категоричен отказ на предложението за прекратяване на огъня, вероятно Путин ще постави няколко условия.
Прокремълският коментатор Сергей Марков заяви, че Москва може да се съгласи на примирие, ако съюзниците на Украйна спрат доставките на оръжия към Киев. САЩ заявиха, че са пуснали отново доставките на оръжия и обмена на разузнавателни данни, след като още този вторник в Саудитска Арабия беше постигнато съгласие за примирие,
„Русия може да каже „да, но“ на предложение за спиране на огъня, като приеме предложението за примирие при условие, че бъде наложено ембарго върху доставките на оръжие за Украйна“, пише Марков.
📸 Снимка: Mikhail Metzel/Sputnik
Друго желание на Москва е провеждането на президентски избори в Украйна, които биха могли да се проведат едва след като Украйна отмени военното положение.
„Мирът би позволил на Русия да влияе върху украинската политика и да използва мирни средства за гарантиране на приятелски отношения“, каза Марков.
Московският геополитически експерт Алексей Наумов също прогнозира, че Русия вероятно ще приеме предложението за прекратяване на огъня, ако то доведе до избори в Украйна.
„Има парадокс в тези преговори и мирни инициативи – Украйна и Русия се борят за вниманието на Доналд Тръмп и се стремят да подобрят позициите си с негова помощ“, обобщи той в коментар, публикуван в социалните медии.
Сам Грийн от Центъра за анализ на европейската политика сподели, че е трудно да си представим Путин да даде своето категорично „не“ на предложеното примирие и добави, че ръководителят на Кремъл „в някои отношения вече е постигнал повече чрез преговорния процес... отколкото успя да постигне за дълго време на бойното поле“, описвайки краткото спиране на военната помощ на САЩ за Украйна и разговорите за отмяна на санкциите като „големи победи“ за Русия.
Изявленията на рус срещу временно примирие просто означават, че Русия „е малко вероятно да се съгласи на прекратяване на огъня, без да извлече различни неща по пътя“, обясни Грийн.
„Прекратяването на огъня, от който може да се интересува, съвсем очевидно не е прекратяването на огъня, от който може да се интересуват украинците или европейците, въпреки че американците може да са по-податливи в това“, добави той.
„Москва има всички основания да вярва, че ако този процес се приземи някъде, той ще се приземи на място, което малко или много отговаря на руските условия, стига процесът да се ръководи от Вашингтон“, заключи Грийн.
📸 Снимка: AP Photo/Michael Shtekel
Няма коментари:
Публикуване на коментар