Дронове на СБС потъмниха Крим – 37 енергоузела за пет дни

🇺🇦⚡️🇷🇺 Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна поразиха през изминалата нощ подстанции в окупирания Крим, оставяйки без ток райони на Бахчисарай и Севастопол. Това е поредният удар в 5-дневна вълна, извадила от строя десетки енергийни възли по целия окупиран Юг.

По данни на командването на СБС, между 1 и 5 юли украински пилоти на дронове са „изключили“ 37 енергийни възела в окупираните територии, последните 16 бяха изброени поименно от командването, с подстанции от 35 до 330 kV в Херсонска, Запорожка и Луганска области и Крим.

Най-тежкият сред тях е разпределителна подстанция от 330 kV – „Западнокримска“, разположена в село Карерне, възлова точка в мрежата на полуострова, заедно с подстанцията от 220 kV в Бахчисарай, един от големите разпределителни центрове западно от Симферопол. Класовете на напрежение подсказват дълбочината на удара: 330 kV е преносно ниво, гръбнакът, който захранва цели райони, докато 35 и 110 kV са възли за разпределение по-близо до крайния потребител – затова ударът по „Западнокримска“ е по-тежък от няколко по-малки подстанции, защото отнема тока нагоре по веригата, а не само в отделен квартал. Останалите поразени обекти се простират от Саки на западното крайбрежие през Степне и Ковилне до Яни Капу и Трактове. С континенталната част на Украйна ударите засегнаха подстанции при Геническ и Оверянивка в Херсонска област и трансформаторни обекти в Запорожка и Луганска области.

Операцията е съвместно дело на няколко звена към СБС: 414-а бригада „Птахи Мадяра“ с 9-ти батальон „Кайрос“, 412-та бригада „Nemesis“, 20-та бригада „К-2“ и 1-ви отделен център на СБС. Че в списъка стоят четири различни формировния, не е случайност на изброяването, а белег за координация – не единичен дързък удар, а разпределена кампания, в която различни екипажи поразяват различни сектори на една и съща мрежа в рамките на броени дни. Командирът на СБС Роберт Бровди е начело на цялата структура, а 414-а бригада е неговото първоначално звено – обстоятелство, което придава на отчетите му тежестта на командващ с пряка видимост към сектора, но и предвидимия уклон на страна, която описва собствения си успех. „Мадяр“ съпроводи отчета с обещанието, че Крим ще бъде „изолиран“ – реторика, отправена колкото към противника, толкова и към украинската публика.

Ударите днес са кулминация, а не началото на посочената вълна. В нощта на 1 срещу 2 юли СБС поразиха 12 подстанции, 10 от тях в Крим, станция за разпределение на газ в Луганска област и горивен склад край Мелитопол в Запорожка област. Съчетанието не е произволно: токът, газът и горивото са трите артерии на тила, а едновременният удар и по трите цели не просто тъмнина, а логистично задушаване – генераторът се нуждае от гориво, горивото стига до складовете с работещи помпи, помпите се въртят с ток. А Бровди заяви лаконично: „Каква лунна, звездна, ясна нощ… Москва ще падне.“ На 3 юли последва нова серия – украински източници я нарекоха „кримски рубилник“, изключен в положение off, с допълнителни 10 цели от енергийната мрежа, поразени през нощта. За период от 5 дни ударите се насложиха в непрекъснат натиск върху една и съща цел: снабдяването с електричество на полуострова и прилежащия окупиран юг.

Всичко това не се случва във вакуум. Още на 24 юни украински удари доведоха до прекъсвания на тока в Севастопол, а към края на месеца назначените от Кремъл власти обявиха режим на извънредна ситуация заради задълбочаващия се недостиг на гориво и електричество; 5-те денонощия през юли легнаха върху вече опъната мрежа. Ефектът се пренася надолу по веригата – обезточената подстанция спира помпите за вода, хладилните складове и болничните агрегати.

Числото 37 и поименният списък на подстанциите идва от украинското командване. Кумулативният ефект обаче намира потвърждение отвън. Джордж Барос от Институт за изследване на войната (ISW) представи сателитни наблюдения на NASA, съпоставящи нощното осветление на Крим през юли 2025 г. и юли 2026 г. – сравнението показва осезаем спад в яркостта по целия полуостров. Отделно системата за наблюдение на топлинни аномалии (FIRMS) регистрира термални сигнатури около 3:30 ч. местно време на 5 юли при подстанциите – независима следа, че са били поразени, което е довело до пожар. Дори руската страна потвърди смущенията: окупационните власти в Крим ги описаха като „технологично нарушение“, докато Министерство на отбраната съобщи, че за нощта е свалило 71 украински дрона над Крим, Черно море и територията на Руската федерация – цифра, която сама по себе си очертава мащаба на атаката.

Оръжието, с което са нанесени ударите, е далекобойни ударни дронове, а не ракети – самото название на СБС, и руското твърдение за свалени дронове го потвърждават. Това е ключово за анализа на кампанията: безпилотните удари срещу подстанции са евтини, повторяеми и трудни за париране дори от гъста мрежа за ПВО, което позволява именно натрупващия се нощ след нощ натиск, наблюдаван в първата седмица на юли. Подстанциите не са зрелищна цел като мост или щабна сграда, но са възловите точки, през които минава всичко останало – радиолокация, свръзка, презареждане на горивните депа, командни пунктове.

Списък от 16 поразени подстанции сам по себе си е тактически резултат, но смисълът му се появява едно ниво нагоре – в опита да се откъсне енергийно и логистично целият полуостров. Преди анексията от 2014 г. Крим получаваше над 80% от електричеството си от континентална Украйна; след това Кремъл го върза към собствената си мрежа през енергиен мост и местно производство. Именно те са център на тежестта, към който се насочват украинските удари – и то върху система, чиито резерви горивният и енергийният недостиг от края на юни вече заличиха. Систематичното извеждане от строя на подстанции подкопава способността на окупационната администрация да поддържа тила – не доктрината или намерението на Кремъл, а физическия капацитет да захранва с ток и гориво войските и населението на полуострова.

Изхвърлен от мрежата на континентална Украйна през 2014 г. Крим виси на две нишки – енергийния мост от Краснодарския край през Керченския пролив, положен след анексията, и ограниченото производство на самия полуостров. Ударите не късат тези нишки директно, а натоварват разпределителни възли, през които токът се разнася из полуострова, тъкмо когато резервът е тънък. За разположения там гарнизон следствието е по-малко устойчив тил: летищата, складовете, ремонтните бази и щабовете зависят от същата мрежа, която сега примигва, а генераторите държат критичното само докато имат гориво, а то е другата дефицитна стока в Крим, което затваря порочния кръг.

Ефектът от кампанията е едновременно материален и психологически. От една страна стоят прекъснато електрозахранване, спрели помпи и временна работа на генераторите. От друга – посланието, изпратено от украинската страна чрез изрази като „изключения рубилник“ и „изолиран Крим“. То цели да покаже на Руската федерация, че полуостровът вече не е недосегаем тил, а на украинската публика – че операцията следва последователен план. Сателитните снимки на потъмнелия полуостров само усилват този ефект.

Следващият ключов въпрос вече не е дали Киев може да поразява подобни цели – това е демонстрирано многократно, особено през последните дни, а дали може да поддържа темпо, при което инфраструктурно възстановяването да не бъде възможно с темпове, които да изпреварват новите удари.

Тук оценката трябва да остане предпазлива. Русия неведнъж е ремонтирала повредени енергийни обекти в Крим и разполага с резервни линии, мобилни трансформатори и капацитет за генератори. Намаленото осветление на сателитните снимки може да се дължи както на реални поражения, така и на контролирано ограничаване на потреблението – двете изглеждат еднакво от космоса. Решаващият фактор е скоростта. Реконструкция на високоволтов трансформатор обикновено отнема седмици, докато украинските удари се измерват с десетки цели за дни. Кампанията ще бъде успешна не ако унищожи една подстанция, а ако успее системно да изчерпва резервите по-бързо, отколкото Русия може да ги възстановява.

Затова е вероятно натискът върху енергийната мрежа на Крим да остане осезаем в следващите няколко седмици, ако сегашният темп бъде запазен. По-малко вероятно обаче е това само по себе си да принуди Москва да промени съществено своето военно присъствие на полуострова. Разликата е между отслабен тил и напълно изолиран тил.

Какво би променило тази оценка? Потвърждение за трайна изолация би било продължително прекъсване на полуострова, съчетано с разширяване на режима на извънредна ситуация и на ограниченията над тока и горивата. Обратният сценарий е бързо възстановяване на нощното осветление при всеки следващ удар, което би показало, че ремонтите успяват да компенсират нанесените щети.

Първата седмица на юли показа, че Силите за безпилотни системи на Украйна могат да гасят светлините на Крим. Следващите седмици ще покажат дали могат да ги държат изгасени.

Празните резервоари на Крим: далекобойната война на Украйна стяга примката на окупацията.

🇷🇺🚫⛽️ Окупационните власти в Крим и Севастопол прекратяват от днес всякаква продажба на гориво за граждани, като запазват оскъдните си запаси единствено за аварийните служби и държавния автопарк – мярка, която доскоро беше немислима дори в най-черните сценарии на руското военно планиране.

Назначеният от Кремъл „губернатор" на Севастопол Михаил Развожаев обясни решението с лаконичното „доставките на гориво за града закъсняват", но зад бюрократичния евфемизъм стои далеч по-неудобна истина: полуостровът, обявен от Москва за неотменна част от Руската федерация, остана без бензин, защото Украйна със своята далекобойна кампания методично прекъсва както производството, така и доставките на петролни продукти. Това не е логистично произшествие, а пряк резултат от стратегически избор – и днешното спиране на продажбите на гориво е кулминацията на верига, която се разгръща от седмици.

Хронологията на събитията е поучителна. Още от 31 май бензинът в Крим се продаваше само срещу купони. В първите дни на юни окупационната власт въведе дневен таван от 20 литра на човек и забрани наливане в туби, а пред бензиностанциите се извиха километрични опашки. Към 10–11 юни кризата вече прескочи от полуострова към сърцето на руската територия – ограничения в продажбата на гориво за лични автомобили бяха въведени в 53 региона, а недостигът обхвана над 20 от тях плюс 6 окупирани украински региона – Донецк, Луганск, Херсон, Запорожие, Крим и Севастопол. ТЕС, най-голямата верига на полуострова с около 115 бензиностанции, а заедно с нея и втората по обхват АТАН преустановиха дори купонната търговия, с което на практика блокираха достъпа до гориво в целия регион, а местните власти признаха, че дефицитът ще трае най-малко още месец. Днешната тотална забрана за продажба е логичната последна спирка на тази крива – точката, в която нормирането се изражда в открито лишаване.

Причинно-следствената връзка е документирана отвъд всякакво съмнение и не почива на тълкуванията на която и да е от воюващите страни. Украинската кампания от далекобойни удари срещу руските петролни рафинерии постави месечен рекорд през май, а според Службата за външно разузнаване на Украйна обемът на рафиниране е спаднал с поне 10% в рамките на няколко месеца. Москва беше принудена да въведе забрана върху износа на бензин до края на юли – мярка на държава, изнасяща суров петрол, но вече не успява да изхрани собствените си помпи. Паралелно с ударите по заводите украинските дронове прекъснаха почти всички логистични артерии към Крим: трасето Ростов на Дон–Мариупол–Мелитопол, по което горивото влиза на полуострова, попадна под украински огневи контрол, а жп фериботите бяха изведени от строя. Получи се точно онази синергия, която Киев търси – едновременно се поразява изворът и се прекъсва тръбата.

Зад статистиката с горивата стои още по-тревожен за Кремъл сюжет – този за изтощаващата се хазна. Според предупреждения на финансови чиновници на Кремъл, цитирани от западната преса, бюджетният дефицит към април е достигнал 5,9 трилиона рубли (с 50% над годишната прогноза), а резервният фонд е спаднал до 60% от довоенното си равнище. Всеки барел, който не може да бъде преработен и продаден като готов продукт, и всеки литър, който не стига до бензиностанцията, се отразяват директно върху способността на Москва да финансира войната. Именно тук украинският замисъл придобива стратегически смисъл: далекобойните удари не са просто възмездие, а инструмент за налагане на цена – натиск, превърнал икономиката на агресора в негова собствена уязвимост.

С оглед на това, човешкото измерение, изнесено от Главно управление на разузнаването към Министерство на отбраната на Украйна, придобива илюстративна тежест. В прехванат разговор жителка на град Армянск описва ежедневието на полуострова: „Да, при нас няма бензин. Електричките се движат лошо. Осем часа от Армянск до Симферопол с влак. Маршрутките изобщо не се движат [...] Е, това започна сега, от две седмици някъде. Съдейки по всичко, през лятото всичко ще се влоши."

8 часа с крайградски влак за маршрут, който с автомобил отнема под 2 часа – това е битовото измерение на оперативния срив, и той съвпада точно с документираната времева рамка „от около две седмици".

Разпределението на дефицита издава приоритетите на окупатора. Когато администрацията насочва последните литри към аварийните и държавните служби, на практика към нуждите на окупационната военна и чиновническа машина, цивилното население е поставено последно в безизходица. Отговорността за това положение, както подчертава ГУР, лежи изцяло върху държавата окупатор: при режим на тотален недостиг именно тя решава кой да зарежда и кой да чака осем часа на перона.

Що се отнася до перспективата, и независимите експерти, и украинските служби се обединяват около мрачна прогноза – недостигът ще се задълбочи до края на лятото и ще стане още по-осезаем през 2027 г. За Кремъл това значи, че сухите помпи на Крим не са преходен инцидент, а ранен симптом на структурна слабост, която далекобойната война на Украйна тепърва ще изостря.

В окупирания Крим влизането на четири цистерни се чества като избавление.

🇷🇺⛽️ „Ура! Ура! Мили мои! Бог да ви пази!“ – с тези думи руска жена посреща колона от едва 4 цистерни с гориво, влизащи в Севастопол. Краткото видео, споделяно масово в руските социални мрежи днес, е почти трогателно в наивността си: пристигането на 4-те цистерни се чества като избавление. Именно в тази сцена се вижда дълбочината на горивната криза, обхванала окупирания Крим – криза, която руските окупационни власти вече не могат да прикрият зад уверения за нормалност.

Назначеният от Кремъл ръководител на полуострова Сергей Аксьонов обяви на 30 май въвеждането на режим на дажби, влязъл в сила днес. Според данни на руското независимо издание „Медуза“ бензинът А-95 вече се продава изключително срещу купони в двете най-големи вериги бензиностанции на полуострова – ATAN и TES, като приоритет се дава на обществения и социалния транспорт; покупките са ограничени до 20 литра.

„Моля кримчаните да не трупат бензин и да зареждат автомобилите си както обикновено“, призова Аксьонов, който в същото време прогнозира, че положението ще се стабилизира „в рамките на 30 дни“. В Севастопол назначеният губернатор Михаил Развожаев призна, че до петък сутринта всички видове бензин са изчерпани от колонките, а дизелът се продава твърде ограничено. „Медуза“ цитира публикация на местите властите, в която беше поемстен списък със 148 бензиностанции, които все още разполагат с гориво – макар в режим на ограничени продажби.

Зад недостига стои не природно бедствие, а системна украинска ударна кампания. На 27 май министърът на отбраната Михайло Федоров обяви програма, която Киев нарече „логистична блокада“: допълнителни 5 млрд гривни (около 112 милиона долара) за разширяване на ударите с дронове със среден обсег срещу руския тил. Декларираната цел, по думите на Федоров, е „да се увеличи натискът върху руснаците в тила“ и да им отнеме способността да водят активни щурмови действия. Украинските сили поразяват цели на разстояние между 20 и 300 км зад фронтовата линия – диапазон, който превръща логистиката, а не самия фронт, в основен обект на изтощение.

Кримският полуостров е особено уязвим именно по тази логика. След ударите по Керченския мост Руската федерация на практика спря превоза на гориво по него от съображения за сигурност и пренасочи доставките към сухопътния коридор през окупираните области на Южна Украйна – артерия, която сега е мишена на тежък украински огън. Военното разузнаване на Украйна (ГУР) съобщи на 29 май, че операторите на безпилотни летателни апарати от Управлението за активни операции са установили огневи контрол над участъци от магистралата, свързваща окупираните Бердянск, Мелитопол и Джанкой. По данни на ГУР, ударите се насочват към военни камиони с жива сила и боеприпаси, мобилни огневи групи и горивни цистерни, с използване на дронове от типа RAM, разузнавателни апарати Shark-M и американски Hornet, част от които доставени по проекта Jaws на фондацията на Сергей Притула. Паралелно, според данни на Kyiv Independent, в нощта срещу 30 май е поразено петролно депо край Феодосия, а жп мрежата е увредена още през април. Така свиването на доставките се усеща не само в Крим, но и в руските групировки в Запорожка, Херсонска и Донецка област.

Дори проруски военни канали, които обикновено омаловажават украинските успехи, на практика описват системния характер на провала. Материал на авторитетния руски канал Fighterbomber в Telegram изброява верига от взаимно подсилващи се ограничения: превоз на гориво с влак по моста се допуска единствено по изключение след удара срещу него, а собствениците на жп цистерни отказвали да ги предоставят, защото никой не ги застрахова; от трите жп ферибота за такъв превоз и трите били повредени, нов се очаква най-рано през септември, при това при недостиг на моряци; чакането за автомобилните фериботи достигало до пет денонощия, почти не се намирали шофьори, готови да карат гориво в окупираните области; частни лица на полуострова вече не желаели да съхраняват гориво в собствените си обекти, тъй като те многократно са били атакувани; а застрахователните фирми отказвали да поемат риска. Изводът на автора е красноречив – без намесата на държавата и армията, които да превозват горивото безплатно, проблемът не може да бъде решен.

Тази картина обяснява защо влизането на 4 цистерни в Севастопол изобщо се превръща в събитие, достойно за заснемане. Режимът на дажби, купоните и лимитът от 20 литра не са извънредна мярка срещу краткотраен срив, а признание, че обичайните търговски канали за снабдяване на полуострова са прекъснати и държавата трябва да поеме логистиката, която частният сектор вече отказва да обслужва.

От военно-оперативна гледна точка кампанията илюстрира преминаването на украинската стратегия от опити за пробив на фронта към систематично прекъсване на руския тил. Логиката, формулирана ясно от Федоров – колкото повече руска логистика се унищожава, толкова по-малко щурмове следват – е приложима особено добре в Крим, чието снабдяване зависи от тесен брой уязвими маршрути: моста, фериботите и единствения сухопътен коридор. Прекъсването дори на един от тях прехвърля целия товар върху останалите и създава ефекта на тесните места, който се наблюдава сега.

В същото време настоящата криза не е безпрецедентна и това остава важно за нейната оценка. Подобни ограничения върху продажбите на бензин бяха въвеждани в Крим още през октомври 2025 г. Недостиг беше отчетен и през декември същата година, по данни на Ukrainska Pravda. Повторяемостта на тези епизоди сочи, че става дума за структурна уязвимост на окупационната логистика, а не за еднократен срив – но също така подсказва, че окупационната власт вече има изпробван механизъм за управление на дефицита с нормиране. Прогнозата на Аксьонов за стабилизация „в рамките на 30 дни“ стъпва именно на този предишен опит; дали обхватът на „логистичната блокада“ този път ще надхвърли капацитета на този механизъм, ще зависи от това дали Украйна ще успее да задържи огневия контрол над сухопътния коридор през летния сезон на повишено потребление.

Анализът на тенденциите сочи, че горивото се утвърждава като предпочитана точка на натиск към окупирания юг – не толкова заради директните щети, колкото заради политическата чувствителност на едно населението, свикнало да възприема Крим като сигурен тил. Сцената с ликуващата жена пред 4 цистерни е несравнимо по-красноречив индикатор за състоянието на руския тил от всеки официален бюлетин – и точно затова кадрите ѝ обикалят мрежите въпреки призивите на Аксьонов за спокойствие.

Над 2000 военни от окупирания Крим са загинали в редиците на руската армия

🇷🇺⚰️ Най-малко 2000 военнослужещи от окупирания Крим, сражавали се в редиците на руската армия, са били ликвидирани от началото на пълномащабната война срещу Украйна. Това разкри разследване на проекта „Груз 200“ на изданието „Крим.Реалии“, публикувано на 27 април.

Журналистите са потвърдили 2000 некролога на жители на полуострова, воювали в състава на руската армия. Най-голям брой смъртни случаи са докладвани от Севастопол – 520 души, следван от Керченски район с 225. Повечето от загиналите са регистрирани в Донецка област.

Анализатори отбелязват и промяна в модела на привличане на личен състав, като се наблюдава осезаем спад в броя доброволци от окупирания полуостров. Докато през 2023 г. и 2024 г. са регистрирани до 70 некролога годишно, през 2025 г. бяха документирани едва 28. В същото време обаче дялът на бившите затворници сред загиналите е нараснал и вече съставлява над 10% от всички потвърдени загуби.

Разбивката на потвърдените смъртни случаи по статут включва 486 професионални войници на договор, 235 редовни военнослужещи, 201 бивши затворници, 199 доброволци, 118 мобилизирани и 12 наборници. Огромна част от убитите са на възраст между 40 и 50 години, като приблизително четвърт от тях са родени през 60-те и 70-те години на миналия век.

Сред подразделенията най-тежки загуби е претърпяла 810-а отделна бригада на морската пехота, базирана в Севастопол, с 311 потвърдени смъртни случая. През последните месеци обаче личният състав от Крим все по-често намира смъртта си, докато служи в части, разположени извън полуострова.

Най-голям брой смъртни случаи са отчетени през 2024 г. (601 некролога) и 2025 г. (582). Разследващият екип твърди, че изведените данни не претендират за изчерпателност, защото руското военно командване прикрива действителните мащаби на своите загуби, а много военнослужещи остават със статут на безследно изчезнали за дълги периоди от време.

Констатациите идват на фона на по-широки оценки за нарастващите руски загуби на бойното поле. Според финландския президент Александър Стуб през последните месеци Русия е претърпяла значително повече жертви от Украйна, като загубите се оценяват като неколкократно по-големи.

„Колко по-добра е Украйна днес в сравнение с преди една година? В последните четири месеца – и извинете за мрачната статистика – Украйна убива или ранява между 30 и 35 хиляди руски войници на месец“, каза той и добави, че текущото съотношение на жертвите възлиза на един загинал украински войник на всеки петима руски, което подчертава високата ефективност на украинската тактика.

СБУ удари бойни кораби и изтребител МиГ-31 при мащабна операция в Крим.

🇺🇦🎯🇷🇺 Службата за сигурност на Украйна (СБУ) докладва за удари срещу множество цели, разположени в окупирания Крим през изминалата нощ, сред които кораби на Черноморския флот, зенитно-ракетни комплекси и изтребител-прехващач от състава на Въздушно-космическите сили на Руската федерация.

Според официално изявление на СБУ, публикувано днес, операцията е извършена от Центъра за специални операции „Алфа“, който е използвал дронове камикадзе, за да порази набелязаните цели в Севастопол и летище „Белбек“.

От СБУ посочват, че в рамките на операцията са поразени три руски кораба: големите десантни кораби „Ямал“ и „Филченков“, както и разузнавателният кораб „Иван Хурс“.

Освен морските цели, украинските сили са ударили инфраструктура, свързана с ПВО мрежата на полуострова, а също и разузнавателни способности – щаб на радиотехническо разузнаване и радарен комплекс МР-10М1 „Мис-М1“.

В рамките на операцията е нанесен удар по учебен център на Черноморския флот на Руската федерация, познат като „Лукомка“, заедно с технически и оперативни съоръжения на летище „Белбек“. Ведомството отбелязва, че е бил ударен и изтребител-прехващач МиГ-31, разположен на летището.

„Всяка такава операция има ясна логика: методично унищожаване на ключови активи от военна инфраструктура на врага – флот, авиация, разузнаване и ПВО. Това не са само директни загуби на техника, но и разрушаване на способността на врага да контролира пространството, да прикрива своите сили и да планира нови атаки. Тази работа ще продължи, докато Русия не прекрати агресията си срещу нашата държава“, отбеляза ръководителят на СБУ Евгений Хмара.

🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано украински дронове FP-2 удариха команден пункт на специалните части на Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Руската федерация в окупирания Донецк, убивайки 12 офицери и ранявайки други 15, според командира на Силите за безпилотни системи Роберт Бровди. Той уточни, че ударът е бил насочен срещу подразделение, отговорно за контраразузнаване и диверсионни дейности.

ГУР на Украйна порази два десантни кораба на Черноморския флот в Севастопол.

🇺🇦🎯🇷🇺 Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна съобщи, че негово специално звено е нанесло успешни удари по два руски големи десантни кораба в окупирания Крим, извеждайки от строя и двата плавателни съда по време на нощна операция.

Според информация на ГУР от 20 днес, военнослужещи от специалното звено „Примари“ са поразили два десантни кораба от състава на Черноморския флот на Руската федерация – „Ямал“ (проект 775) и „Николай Филченков“ (проект 1171) – в нощта срещу неделя. Ведомството уточни, че по време на атаката и двата кораба са били закотвени в Севастополския залив и впоследствие са били изведени от експлоатация.

От ГУР заявиха, че при операцията е била унищожена и руска радарна система „Подлет-К1“ в Севастопол.

Корабът „Ямал“ е въведен официално на въоръжение през 1988 г. Той има дължина от около 112,5 метра, като е проектиран да превозва до 500 тона товар, включително бронирана техника и десантни части. Оценката на стойността му надхвърля 80 милиона долара.

„Николай Филченков“ (проект 1171) е построен през 1975 г. с капацитет на полезен товар до 1000 тона, което му дава възможност да пренася десетки бронирани машини и големи десантни сили. ГУР оценява неговата стойност на над 70 милиона долара. Унищожената радарна система „Подлет-К1“ се оценява на близо 5 милиона долара.

Според украинското военно разузнаване, преди да бъдат неутрализирани и двата плавателни съда са били използвани активно от руските въоръжени сили във войната срещу Украйна.

🔙 Frontline Monitor припомня: На 6 април военноморските сили на Украйна проведоха съвместна операция заедно със Силите за безпилотни системи (СБС), в рамките на която нанесоха удари срещу руски позиции в офшорната газова платформа „Сиваш“ в Черно море, която беше превърната от руските сили в център за наблюдение и комуникации, оборудван със системи за електронна война и противовъздушна отбрана. Украински говорител заяви, че ударът е бил нанесен по личен състав, оборудване и инфраструктура, използвани за проследяване на движенията към окупирания Крим, с цел да се намали способността на руската армия да проследява и контролира дейността в региона.

Украинска атака срещу Севастопол: експлозии в окупирания Крим и пожар в пристанищната зона.

🔥 През изминалата нощ окупираният Крим беше разтърсен от мощни експлозии, след като украински дронове поразиха нефтена база край Севастопол, съобщиха руски канали в Telegram, цитирани от Kyiv Independent. Местните жители споделиха за многократни взривове в различни квартали и интензивна работа на средствата за противовъздушна отбрана, описвана като стрелба „от всички позиции“.

Голям пожар избухна в зоната на пристанище Казачя бухта. Назначеният от Кремъл  Михаил Развожаев заяви, че вследствие на свален дрон е поразен „резервоар с остатъчно гориво“, и допълни, че няма пострадали.

„Крымский ветер“ съобщи, че руските зенитно-ракетни системи са открили огън край Севастополската ТЕЦ, докато свидетели разказват за прелитащи дронове над Ленински район на града. Според местните жители в 01:40 часа безпилотен самолет е засечен над улица „Горпищенко“, при което ЗРК „Панцир-С1“ безуспешно е опитал да го свали.

Непотвърдени сведения сочат, че два удара са попаднали в сградата на бившия щаб на Военноморските сили на Украйна в Севастопол, като пожар възниква и в близост до жилищния комплекс „Доброгород“. Свидетели сравняват силата на детонациите с попадения на британски крилати ракети Storm Shadow в миналото, като не е изключено да става дума за украинската крилата ракета „Фламинго“ с 3000 км обсег на поразяване, навлязла в серийно производство през миналата година.

Експлозии бяха регистрирани и край летище „Саки“ в Новофедоровка около 01:20 часа, а на летище „Кача“ са били изстрелвани сигнални ракети, докато зенитните оръдия и картечници са водили огън, посочват местни източници.

Полуостровът, анексиран през 2014 г. от Русия след незаконен референдум, остава приоритетна цел за украинските удари заради близостта си до украинската територия и концентрацията на военна и логистична инфраструктура. През последните седмици, успоредно със съвместните удари на САЩ и Израел срещу Иран, Украйна ескалира своите атаки срещу руския петролен сектор с цел да ограничи приходите, финансиращи войната. Към 25 март около 40% от руския капацитет за износ на суров нефт, равняващи се на близо 2 милиона барела дневно, бяха изведени от строя след поредица от успешни украински удари срещу балтийските пристанища Приморск и Уст-Луга и черноморския Новоросийск, които доведоха до най-тежкото прекъсване в съвременната руска история. До началото на април дялът на спрените мощности беше намален до около 20%, след като част от съоръженията бяха частично възстановени.

Последните събития се оказаха двойнствени за Москва. От една страна, по-високите енергийни цени трябваше да донесат значителен бюджетен прираст – в края на март сорт „Уралс“, доставян за Индия, се търгуваше над 120 долара за барел, дори с премия спрямо „Брент“, като по оценки на CNN петролните приходи на Русия е можело да се удвоят за месец. Реалните данни от бюджета илюстрират по-сложна картина: през март всички приходи от петрол и газ във федералния бюджет паднаха с близо 43% на годишна база до 617 млрд. рубли, тъй като данъците бяха изчислени по февруарските цени на „Уралс“ – едва 44,59 долара за барел и значително под заложените в бюджета 59. Едновременно с това украинските удари по западните пристанища ограничиха способността на Москва да монетизира конюнктурата – тя пренасочва обеми към Азия през тръбопровода за Китай и пристанището Козмино (ESPO Blend), но капацитетът на тези маршрути не покрива загубата.

Междувременно санкционната рамка претърпя рязък обрат. Първоначалното освобождаване за период от 30 дни, което позволяваше доставка на руски суров нефт, натоварен между 12 март и 11 април, изтече без подновяване, а на 15 април финансовият министър Скот Бесент обяви от Белия дом, че Вашингтон няма да поднови дерогацията. Само два дни по-късно, на 17 април, Министерството на финансите чрез Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) издаде нов временен лиценз, който удължава освобождаването с още месец – до 16 май. Бесент определи мярката като „тясно насочена, краткосрочна“, която се отнася „само за петрол, вече в транзит“ и „няма да донесе значителна финансова полза на руското правителство“.

Удължаването е свързано с продължаващата нестабилност в Близкия изток и блокадата на Ормузкия пролив, през който нормално преминава около една пета от световните доставки на петрол. Решението предизвика двупартийна критика във Вашингтон заради подкрепата към Иран от страна на руснаците.

Ден преди обрата, на 14 април, Международният валутен фонд повиши прогнозата си за растежа на руската икономика през 2026 г. с 0,3 процентни пункта, до 1,1%, позовавайки се именно на по-високите енергийни цени; за 2027 г. фондът също очаква растеж от 1,1%. Световната банка остава по-консервативна с прогноза от 0,8% за 2026 г.

Украински дронове отново атакуват окупирания Крим.

🇺🇦💥🇷🇺 Украинските партизани от „АТЕШ“ съобщиха за координирани удари в Севастопол, регистрирани в района на Сахарная Головка и Херсонес Таврически, където се намира 7-и учебен център на Школата за водолази на Черноморския флот. Едновременно с това е задействана въздушната тревога на летище „Белбек“, където са засечени опити за отразяване на атака с дронове.

По предварителни данни местни агенти са чули мощни експлозии в складове за ракети с морско базиране до град Балаклава, разположен по югозападното крайбрежие на окупирания полуостров.

В резултат на атаката в части от града е прекъснат достъпът до интернет, докато в много райони е докладвано  системно заглушаване на мобилните клетки. Към момента окупационните власти не са предоставили данни за мащабите на атаката и евентуални щети.

Руски разузнавателен кораб беше забелязан с видими поражения.

🇷🇺 Руският разузнавателен кораб „Иван Хурс“ беше видян в окупирания Севастопол с видими поражения след съобщенията за нанесен удар срещу него, съобщи днес партизанското движение „Кримски вятър“.

„Разузнавачи заснеха средния разузнавателен кораб „Иван Хурс“ от проект 18280 в Севастопол, акостирал на кей в залива Холандия“, се посочва в изявление на групата. Видимите щети включват разрушена част от капитанския мостик, структурни повреди по комина на кораба и антенна мачта, която сега е обградена от строително скеле. Оборудването, което обикновено е монтирано на кърмата, изглежда липсва, докато предната палуба е покрита с маскировъчна мрежа.

„Иван Хурс“ е среден разузнавателен кораб, предназначен за операции в морски и океански зони. Той е първият плавателен съд от проект 18280 и един от едва двата кораба, построени по тази програма.

Приет на въоръжение в Черноморския флот на Руската федерация през юни 2018 г. и носи името на вицеадмирал Иван Хурс, който оглавява съветското военноморско разузнаване от 1979 до 1987 г. Основните му мисии включват събиране на електронно разузнаване (SIGINT) и провеждане на операции за електронна война.

Сведенията за евентуални поражения по кораба се появиха за първи път през март 2024 г. Тогава се смяташе, че е бил ударен по време на атаките срещу руски военни обекти в Крим на 23 март. Публикуваните наскоро снимки са може би най-ясното потвърждение досега, че корабът е понесъл сериозни щети и е в процес на ремонт.

Две години след въпросния удар украинската въздушна кампания срещу инфраструктура на Черноморския флот продължава с все по-голяма интензивност, което ограничава допълнително свободата на действие в окупирания Крим и Черноморския регион.

🔙 Frontline Monitor припомня: През януари руски военен съд призна официално, че украинските въоръжени сили са отговорни за унищожаването на крайцера „Москва“ – важен етап в установяването на отговорността за една от най-значимите военноморски загуби в тази война.

Черноморския флот на Русия окончателно премахна развалините на бившия си щаб.

🇷🇺🏗️ Инженерна техника започна премахването на останките от сградата, в която се помещаваше щабът на Черноморския флот на Руската федерация в Севастопол, която беше унищожена при масиран ракетен удар, нанесен от украинските сили с крилати ракети Storm Shadow на 22 септември 2023 г.

Прецизното попадение доведе до тежки структурни щети, които на практика разрушиха сградата, в противоречие с твърденията на окупационната администрация в Крим, че щетите са поправими, което принуди командването на практика преустанови използването на обекта веднага след инцидента.

Разрушаването на емблематичната сграда в центъра на града е показателно за промяната в оперативната среда в Черноморския регион. Успешните атаки срещу обекти с висока стойност принудиха руския военноморски флот да премести значителна част от своите активи и административни функции далеч от обсега на украинските ударни комплекси. Превръщането на бившия щаб в развалини е символичен финал на един от най-тежките удари срещу руската военна инфраструктура на окупирания полуостров.

Украински дронове поразиха пристанище в Инкерманския залив в Крим.

🇺🇦💥🇷🇺 Украински ударни дронове успешно поразиха два патрулни кораба от клас „Охотник“ (проект 22460), принадлежащи на Бреговата охрана на Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Руската федерация в Крим.

Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна публикува термовизионни кадри от операцията, потвърждаващи удара, който е бил нанесен в ранните часове на събота, 21 февруари 2026 г.

Според информация от Генералния щаб, мишената на операцията са били плавателни съдове, разположени в района на град Инкерман, в пределите на пристанището в Севастопол.

Геопространствен анализ сочи, че по време на атаката корабите са били акостирали на кей № 52 в Инкерманския залив. Въпреки че пълният размер на щетите все още се оценява, ударът отбелязва значителен пробив в защитния периметър на пристанището.

Корабите от проект 22460 „Охотник“ са сред най-модерните патрулни единици във флота на ФСБ. Проектирани за защита на териториалните води и патрули на дълги разстояния, тези 630-тонни плавателни съдове са оборудвани с 30-милиметрови многоцевни оръдия АК-630 и могат да пренасят хеликоптер Ка-226. Към момента едва 14 броя са в експлоатация във всички регионални дивизии на руската брегова охрана.

По-рано същия ден украински отряди за безпилотни апарати унищожиха руска система „Торнадо-С“, която е прокламирана като руския еквивалент на HIMARS, докато води активен обстрел по посока на Запорожие.

Според Роберт „Мадяр“ Бровди, командир на Силите за безпилотни системи на Украйна, дрон е поразил пусковата установка в момент на залп, довеждайки до масивна детонация на нейните ракети със спътниково насочване. Това е рядък и значим удар, тъй като представлява едва четвърто потвърдено унищожаване на тази система от началото на инвазията.

Атака с дронове на ГУР порази МиГ-29 и радарен комплекс „Иртиш“ в Крим.

🇺🇦💥🇷🇺 Главното управление на разузнаването (ГУР) към Министерството на отбраната на Украйна извърши поредна нощна атака срещу руската бойна авиация в окупирания Крим, при която порази многоцелеви изтребител МиГ-29 и радарна инсталация, разположени в авиобаза Кача близо до Севастопол.

Операцията е дело на специален отряд „Примари“, подразделение на ГУР. Изтребителят, произведен от конструкторско бюро Микоян в съветската епоха и експлоатиран от руските сили в Крим, е бил паркиран на перона по време на удара.

В същата нощна операция е унищожен и радарен комплекс „Иртиш“, разположен в околностите на Симферопол. Оборудването е било използвано за контрол на полетите в района и за поддържане на противовъздушна отбрана.

„Специалните единици на ГУР продължават систематично да отслабват противовъздушната отбрана на окупаторите над временно окупирания полуостров, унищожавайки радари, противовъздушни системи и сега – изтребителна авиация.“

Това не е първия случай на поразени руски изтребители на летищата в Крим. През май 2024 г. удар с американска балистична ракета ATACMS порази летище Белбек, при което бяха унищожени или повредени множество изтребители МиГ-31, Су-27 и МиГ-29.

Украйна все повече разчита на дронове за нанасяне на удари срещу цели с висока стойност в Крим, което няма как да се реализира без проникване през противовъздушната отбрана на полуострова. Тези безпилотни системи, произведени в страната и контролирани през криптирани наземни връзки или сателит, позволяват на украинските сили да достигнат летища, командни-контролни центрове и възли на въздушната отбрана, разположени още по-дълбоко в окупираната територия.

Последната операция отразява модел, при който единици на украинското разузнаване се фокусират върху деградиране на радарното покритие, нарушаване на архитектурата за командване и контрол и намаляване на наличността на бойни самолети. Насочвайки едновременно ударите срещу радарния комплекс „Иртиш“ и изтребителя МиГ-29, украинските оператори намалят руските способности за откриване, проследяване и противодействие на бъдещи удари.

Докато Русия укрепва своите зенитно-ракетни батареи около Севастопол, Евпатория и Джанкой, последните украински атаки показват, че Киев все още е способен да достига защитени обекти.

МиГ-29 е двумоторен изтребител, въведен в експлоатация в края на 70-те години на миналия век, но въпреки това остава част от въздушния флот на Русия, участвайки в операции за противовъздушна отбрана и патрули над Крим. Загубата му намалява наличните самолети за бърза реакция – една от ключовите мисии за защита на руските позиции на полуострова.

Масирана украинска атака с дронове срещу Крим.

🚨 Масирана украинска атака с дронове е в ход срещу окупирания Севастопол, съобщават руски мониторингови канали, които допълват, че множество безпилотни самолети са били забелязани да се насочват към града от посоката на Черно море.

Назначеният от Кремъл губернатор Михаил Развожаев твърди, че силите за противовъздушна отбрана в Крим са отблъснали атака с украински безпилотни апарати. По предварителни данни няма нанесени щети върху гражданска инфраструктура.

„В Севастопол военните отблъскват атака на ВСУ, работи ПВО. По информация на спасителната служба към този час няма пострадали цивилни обекти“, заяви Развожаев и уточни, че аварийните екипи в града са приведени в режим на повишена готовност, а властите призовават населението да остане в безопасни зони и да запази спокойствие.

Инцидентът идва на фона на серия от атаки с украински дронове в различни региони на страната. Руското министерство на отбраната съобщи, че за в рамките на три часа между 17:00 и 20:00 ч. московско време системите за ПВО са свалили 12 украински дрона над Орловска, Белгородска и Ростовска област, както и над Република Калмикия.

В отделно изявление руските военни посочиха, че между 18 и 23 часа вчера са били свалени още 21 украински дрона – 11 над акваторията на Черно море, 8 в Белгородска област, 1 в Орловска и 1 над Ростовска.

Севастопол има ключово стратегическо значение за руските военни усилия, тъй като служеше като основна база на Черноморския флот и център за командване на операциите в южното направление. В района са разположени части на 810-та отделна бригада на морската пехота, елементи на брегови войски, системи за противовъздушна отбрана С-300 и С-400, както и инфраструктура за поддръжка на руските кораби и подводници.

През последните две години серия украински атаки с морски и въздушни дронове нанесе значителни щети на руски военни активи в региона, което принуди Москва да изтегли Черноморския флот към пристанище Новоросийск, разположено на 340 км в източна посока. Този ход ограничи съществено руските оперативни възможности в западната част на Черно море и превърна Крим в една от най-уязвимите зони от началото на инвазията.

АТЕШ компрометира базата на специално звено в окупирания Севастопол.

🇺🇦🕵️‍♂️🇷🇺 Агенти на украинското партизанско движение АТЕШ проведоха успешно разузнаване на специално звено в окупирания Севастопол, отговарящо за охраната на Керченския мост.

По-рано днес движението съобщи, че събраните разузнавателни данни е предадена на Въоръжените сили на Украйна.

Агентите са провели разузнаване на базата на 102-ри отделен отряд за специални операции към Черноморския флот на Руската федерация – военна част, чиято задача е да противодейства на подводни диверсионни сили. Въпросният отряд е постоянно разположен в залива Костянтинивска в Севастопол.

По време на операцията партизаните са проследили движението на гумена лодка с руски специални сили, която вероятно се е завръщала от изпълнение на задача. Информация от публични източници потвърждава прякото участие на това звено в охраната на Керченския мост – логистична артерия за руските военни сили.

„Освен това беше заснет военен автомобил и група военнослужещи, придружаващи спецчастите. Успяхме да установим местоположението на всички кейове, наблюдателния пост, другите лодки и превозни средства в частта“, се казва в съобщението.

АТЕШ заяви, че компрометирането на този военен обект ще отслаби значително защитата в района на Кримския мост и ще намали общото присъствие на окупационните сили на полуострова. Всички събрани данни са били предадени официално на съответните структури на украинските въоръжени сили.

По-рано агенти на АТЕШ саботираха критична жп линия в Република Чувашия в източната част на Европейска Русия, в Приволжкия федерален окръг, което доведе до временно спиране на влаковете с военни товари, пътуващи към фронтовата линия.

2 загинали и 20 ранени при инцидент с плаващ кран в Севастопол.

🇷🇺🏗️ 2-ма души загинаха, а над 20 други са ранени при трагичен инцидент с плаващ кран в пристанището на Севастопол в окупирания Крим, съобщи пресслужбата на местния клон на Следствения комитет на Руската федерация.

От там уточниха, че на пострадалите се оказва нужната медицинска помощ. По случая е образувано наказателно дело за нарушаване на правила за безопасност при движение и експлоатация на морски транспорт.

„Към мястото на инцидента се отправи група от най-опитните следователи и криминалисти, които ще извършат оглед на територията и всички нужни следствени действия“, се посочва в изявлението.

Следователите ще оценят действията на лицата, които са отговорни за въвеждането в експлоатация на плаващия кран.

Инцидентът е станал на територията на морския завод в Южния залив на Севастопол вечерта на 27 октомври. Губернаторът на окупационните власти в Крим Михаил Развожаев съобщи, че 15 души са били спасени, а кранът се е преобърнал поради извънредна ситуация по време на извършваните работи.

Сформирана е комисия за разследване на инцидента. На място работят аварийни и спасителни служби.

Два хеликоптера Ми-8 и буксир на Черноморския флот бяха унищожени от ГУР на Украйна.

🇺🇦💥🇷🇺 Главно управление на разузнаването на Украйна (ГУР) съобщи по-рано днес, че негови подразделения са унищожили два многоцелеви хеликоптера Ми-8 и са поразили военен буксир във окупирания Крим.

Ударът е бил нанесен с безпилотни самолети, насочени срещу авиобаза Гвардейское, разположена на около 13 км от Симферопол. Двата хеликоптера, чиято ориентировъчна стойност е между 20 и 30 милиона долара, са били унищожени на място.

В Севастополския залив украинските разузнавачи са поразили военен буксир, за който се смята, че е БУК-2190. При нападението е насочена бойна глава директно върху плавателния съд.

Ми-8 е съветски многоцелеви транспортен хеликоптер, използван от руските въоръжени сили за превоз на войски, доставка на товари, медицинска евакуация, както и за въоръжени мисии.

Рейдовият буксир БУК-2190 подпомага военноморски операции в пристанища и заливи. По данни на украинското разузнаване, атакуваният плавателен съд е бил на разположение на специална част за подводни диверсионни операции.

„Повредата на буксира ограничава значително бойните способности на елитния руски отряд“, гласи съобщението.

Крим, който беше незаконно анексиран от Русия през 2014 г., остава една от основните мишени на украинската ударна кампания от началото на пълномащабната инвазия през 2022 г.

В отделно изявление Силите за специални операции на Украйна съобщиха, че са унищожили радар от зенитно-ракетен комплекс С-300 в авиобаза Саки, разположена в западната част на полуострова.

Украински дронове атакуват окупирания Крим.

🇺🇦💥🇷🇺 Украйна извърши нова атака с рояк дронове срещу Крим, насочена към различни региони на окупирания полуостров, съобщи Telegram каналът „Кримски вятър“.

Няколко експлозии бяха чути в градовете Севастопол и Евпатория, като първата от тях беше регистрирана около 23:00 ч. местно време, споделят очевидци. Десетки украински дронове се предполага, че са били на път към полуострова.

Взривовете в региона продължават и в този момент, с мощни детонации около 23:35 ч. в района на нос Лукъл, разположен северно от Севастопол.

Съобщава се, че средства за противовъздушна отбрана са били разположени в няколко региона по време на атаката, а нощни прожектори за откриване на безпилотни самолети са търсили активно цели.

По-рано вечерта Министерството на отбраната на Руската федерация съобщи, че два дрона са били свалени над Черно море, приближавайки се към Крим, докато един е бил свален над полуострова.

Крим се намира под руска окупация от незаконното му анексиране през пролетта на 2014 г. Украйна засили въздушните удари по военни обекти на полуострова от началото на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г.

Полуостровът е дом на различни военни бази и въоръжение, използвано за нанасяне на удари срещу украинските региони. Наскоро украинският флот съобщи, че е ударил руска база за съхранение на безпилотни самолети в окупирания Севастопол на 22 август.

Украински дронове удариха склад за боеприпаси на 126-та бригада за брегова охрана в Крим.

🇺🇦💥🇷🇺 Украински дронове удариха склад за съхранение на боеприпаси в района на Перевално в окупирания Кримски полуостров, където се намира 126-а отделна бригада за брегова охрана към Черноморския флот на Руската федерация (в/п 12676) и 8-ми отделен артилерийски полк (в/п 87714).

В интернет се появиха кадри от пожар и силна експлозия, за който се твърди, че е избухнал в района на Перевално. По непотвърдени данни, в резултат на удара по склада има загинали руски военни.

В Севастопол са били чути взривове в районите на летищата Кача и Белбек, според местния канал Крымский ветер. Руският губернатор на Севастопол Михаил Развожаев заяви, че руските системи за противовъздушна отбрана са свалили шест безпилотни летателни апарата над Черно море.

SHOT, популярен руски канал в Telegram, цитира очевидци, според които около 5 часа тази сутрин в района на Ялта са били чути най-малко пет силни експлозии, а местните жители са били свидетели на ярки светкавици и силен тътен в небето. Експлозиите са били чути също и в Гурзуф, Алупка и Алушта. По-късно окупационните власти затвориха за движение пътя Симферопол–Алушта.

Украинската страна не е коментирала официално атаката.

Според карта на военните обекти в Кримския полуостров, в Перевално се намират военната база на 126-а отделна бригада за брегова охрана към Черноморския флот на Руската федерация (в/п 12676) и 8-ми отделен артилерийски полк (в/п 87714). Там се намират гаражи и складове за военна техника и въоръжение и вероятно резерви от горива и смазочни материали. Базата вече е била атакувана два пъти – на 17 март и 25 август 2023 г.

Властите в Севастопол отмениха парада за Деня на победата.

🇷🇺 Властите на Севастопол взеха решение да отменят парада по случай Деня на победата на 9 май. Това съобщи Консомолска правда, позовавайки се на изявление от губернатора на града Михаил Развожаев по време на щабно заседание в градската управа.

Според него решението е взето единствено от съображения за сигурност и е съгласувано с руското Министерство на отбраната. Ръководителят на Севастопол отбеляза, че графикът на празничните събития няма да бъде публикуван.

„По очевидни причини няма да публикуваме графика на празничните събития. Тази година в Севастопол няма да има парад в чест на годишнината от Победата; тази позиция е съгласувана с Министерството на отбраната“, каза той.

По-рано беше съобщено, че руският президент Владимир Путин ще участва в събития, посветени на Деня на победата, и ще организира официален прием за гостите на парада в Москва. Цялата предстояща седмица ще бъде „безкраен и много важен политически маратон“ за държавния глава.

Масирана атака с дронове срещу Крим: силни взривове и активно ПВО в няколко града

🇺🇦💥🇷🇺 Кримският полуостров е мишена на масирана украинска атака с безпилотни самолети, като по данни на популярния рускоезичен Telegram канал SHOT, нападението е започнало в около 00:40 ч. местно време.

Жители на Севастопол, Евпатория, Феодосия и Симферопол съобщават за поредица от експлозии в небето. Очевидци споделят, че са чули звуци от двигатели, а системите за противовъздушна отбрана са били активирани и по предварителни данни са успели да неутрализират около 15 дрона.

По данни от местни жители, най-интензивни са били взривовете и дейността на ПВО в районите на Севастопол и Евпатория. Въпреки атаката, в засегнатите градове не е обявена въздушна тревога, но мнозина жители са останали по домовете си до края на обстрела.

Към момента няма официална информация за пострадали или нанесени щети. Представители на местните служби за спешна помощ все още не са излезли с коментар по случая.

В същата нощ, от украинския областен град Запорожие бяха регистрирани най-малко 28 експлозии, според Владимир Рогов, представител на Обществена палата на Руската федерация и съпредседател на координационния съвет за интеграция на новите региони.

Припомняме, че по-рано автомобилното движение по Кримския мост беше временно ограничено, но не бе посочена причина за мярката. Окупационните власти призоваха своите граждани да запазят спокойствие и да следват указанията на служителите по транспортната сигурност. Към момента опашките на контролните пунктове при входа на моста са напълно разчистени.