Петнайсетгодишен от Краматорск проектира гривна, която предупреждава глухи за въздушна тревога

🇺🇦🦻🇩🇪 15-годишен ученик от Краматорск, който живее в Мюнхен от 2022 г. заради войната в своята родина, проектира гривна, която разпознава по звук воя на въздушната сирена и предупреждава носещия я със силна вибрация и ярка светлина. Устройството се казва Safe Signal и е замислено за хора с увреден слух, а поводът за него е съвсем конкретен: бабата и дядото на Степан Зоц не чуват и живеят и днес недалеч от фронтовата линия в Донецка област. Мюнхенският всекидневник Merkur описа работата му на 1 август след посещение в дома на семейството, а украинските издания поеха разказа в началото на тази седмица.

Върху бюрото му лежи сиво пластмасово тяло с два малки светещи прозореца, а на екрана до него се върти 3D модел, който Зоц оглежда от всички страни и поправя по няколко милиметра. Дотук стигат и границите на направеното: водоустойчивост тепърва предстои, а бутон за помощ, предназначен да изпраща локацията на спасителни екипи, засега е само замисъл. Прогнозната цена на един брой, обявена от самия Зоц през юли, е около 30 щатски долара, а за серийно производство не се говори. „Отначало беше само идея“, каза той пред мюнхенското издание. „Сега най-после имам нещо осезаемо.“

Празнината, която иска да запълни прототипът, е описана много преди него и произходът ѝ не е технически. Украинското общество на глухите поддържа канали в Telegram именно защото сирената няма как да стигне до членовете му, и от години настоява държавата да улесни достъпа до вибриращи устройства, без да има собствени средства да ги купува. Колко тесен остава този канал, личи от мащаба на помощта: през 2025 г. организацията Nonviolent Peaceforce и украинската ѝ партньорска структура доставиха умни часовници с вибрация, светлинен сигнал и проследяване на местоположението на 60 души в южните области, по списък с приоритетни случаи, съставен от самото дружество и запълнен преди всичко с възрастни хора, живеещи сами. 60 стои срещу организация, която по думите на своя ръководител Татяна Кривко представлява около 38 000 души. Залогът се мери в минути: при засечен ракетен пуск на юг цивилните разполагат с 2-3 минути, за да стигнат до укритие. Че вибриращо устройство върши работа в този тесен прозорец, е документирано поне веднъж: през януари 2023 г. умен часовник спаси живота на млада жена след руския ракетен удар по жилищния блок в Днипро, при който загинаха 45 души.

Разпознаването по звук обаче натоварва прототипа със задача, която тъкмо в Краматорск се усложни. На 22 май тази година градският съвет смени схемата на оповестяване: непрекъснат вой от 3 минути, повтарян на всеки половин час, означава въздушна тревога; 3 отделни сигнала по 15 секунди алармират за заплаха от планиращи бомби; 30 секунди непрекъснат тон е отбой. Тоест устройство, което разпознава „сирената“, трябва да различава три отделни съобщения, а най-новото от тях носи и най-краткото време за реакция. Успоредно с това началникът на Донецката областна администрация Вадим Филашкин обяви, че в Славянск и Краматорск приложението „Въздушна тревога“ има допълнителна функция „Нестандартна тревога“, която дава няколко минути преднина с приближаващи въздушни цели. Приложението обаче иска зареден телефон в ръка, а това при редовни спирания на тока не е дадено.

Зоц е роден и израснал в Краматорск и завършва с отличие тамошното училище № 12. Хокей на лед започва да тренира на 4 години и половина в Дружковка, продължава в клуба на родния си град и оттогава не го е изоставял. През пролетта на 2022 г., малко след пълномащабната инвазия, родителите му го извеждат към Мюнхен. Семейството е успяло да вземе колкото един куфар побира, а тогава 11-годишният Степан настоява в него да влязат кънките му. „Родителите ме питаха защо точно те трябва да дойдат. Но в никакъв случай не исках да ги оставя“, разказа той. В Германия е приет в клуба Wanderers Germering в окръг Фюрстенфелдбрук, чието име преди бягството не беше чувал.

Немски е научил в Samuel-Heinicke-Realschule в Мюнхен – училище с профил „Слух“, признато от баварското просветно ведомство като средно училище за специална педагогическа подкрепа. В него се изучават глухи деца, деца с периферно увреден слух и деца с нарушения при обработката на чутото, а при приобщаващите класове преподаването върви едновременно на немски жестов език и говорим немски. Там влизат и чуващи деца, чиито родители не чуват. Днес Зоц продължава едновременно в немското училище и Краматорския професионален колеж по технологии и дизайн. С баба си разговаря по видеовръзка на жестов език, а майка му Олена е тяхна дъщеря, така че цялото семейство владее езика.

Проектът стигна до САЩ по обява. На 3 декември миналата година изданието Kramatorsk Post съобщи, че тийнейджъри между 14 и 18 години могат да минат безплатно обучение по програма за изобретателство и да се състезават за място на финала на Connecticut Invention Convention. Майка му го насочи към обявата с въпроса дали да не опита, а той подаде заявление с мисълта, че поне ще упражни английски и ще научи 3D моделиране. Курсът, наречен Ukraine Invention Convention, продължи 9 седмици и беше устроен по образеца на американската програма, през която са минали над 300 000 ученици. Записаха се 24 деца от Донецка област, много от тях разселени, и две трети завършиха въпреки прекъсванията на тока, преместванията и обстрелите. Шестима стигнаха до финала, а петима отпътуваха: Микита Ламанов от Покровск остана да се яви на националния мултипредметен тест.

Финалът се проведе в края на май в конгресния център в Хартфорд, където се явяват деца от над 30 страни. Зоц получи наградата на фондацията на Dassault Systèmes за отличие в компютърното проектиране, тоест признанието дойде за 3D модела, а не за инженерната част. Украинските участници взеха 3 от 5 подобни награди, присъждани в световен мащаб сред около 50 000 деца. След изложението групата беше приета от губернатора на Кънектикът Нед Ламонт по линия на партньорството между щата и Донецка област, а самите организатори обявиха, че догодина искат да разширят пилотния курс до 500 участници.

Руската армия доближи Славянск и Краматорск: Оценка на ситуацията и оперативни рискове

🇷🇺⚔️🇺🇦 Руската армия се приближи на около 10 км източно от Славянск и Краматорск – разстояние, от което цялата градска агломерация и захранващите я пътни артерии влизат в обсега на поразяване на FPV дроновете. Тази оценка бе публикувана на 28 юли от френския военен анализатор Клеман Молен и се базира на открити данни, сателитни снимки, геолокирани кадри и частни източници.

Тя заварва украинските въоръжени сили само 6 дни след рокади на най-високо ниво: на 22 юли Володимир Зеленски освободи генерал Олександър Сирски и назначи Михайло Драпатий за новия главнокомандващ, а досегашния командир на Десантно-щурмовите войски Игор Скибюк – за началник на Генералния щаб.

Този участък се очертава като най-резултатния за руската армия от началото на 2026 г. Напредъкът тук се дължи на събитие отпреди 7 месеца. На 24 декември 2025 г. украинското командване изтегли своите части от Сиверск, който беше удържан в условия на ежедневен натиск в продължение на три години, за да запази личния състав и боеспособността си срещу противник със значимо числено превъзходство. От този момент руските сили не само затвърдиха контрола си върху града, но и се придвижиха с 10-15 км в западна посока, а по-голямата част от този напредък беше реализирана през първите седмици след украинското изтегляне.

Механиката на руския напредък

Механиката на този успех е геометрично обусловена и имаше почти автоматичен ефект. Още през февруари израелският анализатор Давид Генделман обясни как след падането на Сиверск руската армия напредва в постепенно стесняваща се ивица, съединява фланговете си и скъсява линията на фронта, благодарение на което нейната оперативна плътност на първа линия нараства автоматично.

Основните укрепени райони в това направление се намират в населените места, а между Сиверск и самите градове Славянск и Краматорск няма нито едно голямо селище, което да влезе в ролята на основен опорен пункт на отбраната.

Мащабът на приближаването е ясно измерим:

• На 22 януари DeepState отчете руско придвижване при Никифоровка, откъдето до административните граници на Славянск оставаха 13 км.
• По-на юг руските елементи вече бяха излезли при Миньковка – на 14 км от Краматорск.
• Шест месеца по-късно това разстояние е съкратено с още около 3 км.

Това темпо постепенно изнурява и разрушава отбраната, без да е нужен класически дълбок пробив.

Но постигнатата дистанция осигурява предимства, каквито иначе би донесло едва по-късното превземане на самите градове. Зоната на директно поражение по фронта достига 15 км, което прави пътищата между Славянск и Краматорск опасни и непроходими за класически транспорт, а логистиката и снабдяването на агломерацията се намират под постоянно визуално наблюдение и огневи удар. Челен щурм от изток все още е малко вероятен поради спецификата на терена, но сегашната позиция позволява на руската армия непрекъснато да подлага под обстрел с дронове, артилерия и въздушни удари градската зона и нейната инфраструктура, без да навлиза в нея.

Ключовите точки на натиск

1. Николаевка и горските масиви

Острието на този натиск е насочено към Николаевка – градче, разположено на около 15 км от Славянск и на 20 км от Краматорск, което пази източните подстъпи към Славянск. В пределите му се намира Славянската ТЕЦ, а районът осигурява контрол и върху важното трасе М-03 на север към Изюм. Руското придвижване към Николаевка се развива по две направления:

• По течението на река Северски Донец – през горските масиви край Крива Лука, Пискуновка и Стародубовка.
• От гората, разположена северно от Рай-Олександривка.

Гъстите крайречни гори по поречието на Северски Донец затрудняват силно противодействието, тъй като малки пехотни групи се придвижват от горски масив към отделни къщи и рядко се показват на открито. На 10 юли Генералният щаб на ВСУ отчете 29 отбити опита за придвижване към Рай-Олександривка, Крива Лука и Николаевка, както и при Резниковка и Закитне.

По данните на Молен, първите проникнали руски военнослужещи са попаднали в плен до Николаевка преди около три седмици, а през последните дни са били забелязани руски състави в сгради по източния край на селището. Независими геолокирани сведения обаче все още не потвърждават тази картина. Институтът за изследване на войната (ISW) отбеляза през юли, че дори свързан с Кремъл руски военен блогър признава твърденията за достигане на Николаевка за преувеличени, допълвайки, че присъствието на малки пехотни групи не е равносилно на устойчив контрол. За 25, 26 и 27 юли ISW зафиксира настъпателни действия на руски отряди по Славянското направление, но без потвърден теренен напредък. На 27 юли DeepState определи линията Николаевка – Ореховатка – Никифоровка като последния значим отбранителен рубеж преди евентуални боеве за самия Славянск.

2. Рай-Олександривка и доминиращите височини

Второто критично огнище е село Рай-Олександривка, което на картата изглежда незначително, но всъщност контролира ключови височини над Славянск. Началникът на групата по личния състав на зенитно-ракетния дивизион от 54-та отделна механизирана бригада „Хетман Иван Мазепа“ (с позивна „Депутат“) формулира руската цел без заобикалки още на 3 юни:

Тактическата цел е завземането на господстващите височини, за да продължат действията си. Затова населени места като Резниковка, Рай-Олександривка, Крива Лука и Закитне са от стратегическо значение за противника.

Механизмът на тази тактика не изисква незабавно превземане на градовете. Дори частичният контрол върху височините разширява радиохоризонта за руските оператори, а това повишава обсегът, в който FPV дроновете могат да поразяват дълбокия тил на украинските части. Овладяна днес височина означава невъзможна ротация на войските утре.

3. Каналът „Северски Донец – Донбас“

По-на юг ролята на естествен отбранителен рубеж изпълнява каналът „Северски Донец – Донбас“. Молен описва ежедневни опити за инфилтрация покрай него, като отделни руски части вече го пресичат в посока Краматорск, а няколко села западно от канала са преминали в т.нар. „сива зона“. Според анализатора, ако това проникване продължи, първите руски войници могат да достигнат село Биленке в община Краматорск още преди края на годината.

Че сраженията са пренесени западно от канала, съобщиха в средата на юли и украински медии, цитирайки руски източници, които докладваха за битки в Тихоновка и подстъпите към Васютинско. Същите източници определят оста Малинивка – Юркивка – Рай-Олександривка като сравнително статична.

В същото време Биленке отдавна се намира в обсега на други средства за поразяване: на 10 юли въздушни удари с най-малко 7 планиращи бомби поразиха Краматорск и това селище, убивайки поне четирима души, сред които 14-годишно момче, което принуди властите да разпоредят пълната евакуация на всички деца от Малотарановка, Биленке и село Привиля.

Защо отбраната поддава? Три ключови фактора

1. Спецификата на терена: Теренът създава както възможности, така и ограничения и за двете страни. Каналът улеснява руското настъпление в същата степен, в която помага и на украинските защитници. Същото важи за реката и горските масиви – те прикриват инфилтриращите се групи, но правят лесна мишена всяко по-голямо струпване на войски. Форсирането на водната преграда до Славянската ТЕЦ и преминаването през мрежата от водни съоръжения ще струва скъпо на руската армия, особено към укрепените позиции, изградени от украинците в последните месеци. Поради това Молен прогнозира предпазливо, че битката за самия Славянск едва ли ще започне тази година – най-малко поради това, че боевете за самата Николаевка се очертават продължителни.
2. Въздушното превъзходство: Вторият фактор е интензитетът на руските въздушни удари по горските масиви, застроените площи и най-вече по Николаевка. Украински и международни сводки съобщават за системно разрушаване на градска инфраструктура, извършвано преди всичко с планиращи бомби. Те решават задача, с която пехотата на терен трудно би се справила изобщо: тя унищожава укритията, горските масиви и сградите, вместо да изисква физическото им превземане.
3. Съотношението на силите: Според сметките на Молен, украинските ресурси в района се изчерпват с едва 5–6 бригади, а разгръщането на повече сили е трудно осъществимо поради ограничената местна логистика. Това число се базира на негови лични източници и не може да бъде потвърдено изрично, но съвпада с прогнозата на Генделман от февруари: без въвеждане на стратегически резерв (какъвто досега не е ангажиран на този фронт) или съзнателно решение за оголване на друг участък, руският напредък ще продължи. Въпреки че руските загуби в сектора са значителни, особено при пресичане на открити пространства от щурмовите групи, те не са съмели да спрат постепенното придвижване през цялата година.

Моделът на евентуалната битка и бъдещите перспективи

Как би изглеждала евентуалната битка за агломерацията, може да съдим по съседни оперативни участъци. Масираните челни щурмове от типа на тези при Бахмут отдавна не са основен руски подход. По такъв начин приключиха боевете за Покровск, а подобен модел съпътства и Константиновка, където ISW отчита към края на юли прониквания на малки групи и епизоди, при които украинските сили поразяват руски позиции вътре в рамките на самия град. Генделман очаква същият сценарий да се повтори в Славянск и Краматорск, като според него преди решаващата битка руското командване вероятно ще направи опит първо да завърши с операциите при Константиновка и Дружковка.

Разликата между анализи, базирани на частни данни, и реално потвърдената чрез геолокация картина се дължи и на още един важен фактор: руската армия използва активно прониквания и издигане на знамена в градската периферия като инструмент на информационната война. Същия похват руската армия приложи в Купянск и Сиверск, където командването докладва на президента Владимир Путин за пълен контрол още на 11 декември 2025 г. – цели 13 дни преди реалното изтегляне на украинските сили.

Двете обяснения обаче нямат еднаква тежест. При Сиверск разминаването между изявления и реалност се затвори за около две седмици, а концепцията за „инфилтрационна война“ по правило започва физическо присъствие много преди да е установен пълен контрол – малки групи успяват да се задържат в отделни сгради, докато фронтовата линия на картата остава непроменена.

Дали Николаевка ще последва съдбата на Сиверск, ще стане ясно през следващите седмици по няколко проследими индикатора:

• Потвърдени с геолокация руски позиции в градчето или западно от канала ще потвърдят, че защитната линия Николаевка – Ореховитка – Никифоровка вече се разпада.
• Устойчиво задържане на отбранителния рубеж Малинивка – Юрковка – Рай-Олександривка наред с продължаваща серия от сводки на ISW, в които не е отчетен потвърден напредък, би подкрепило хипотезата, че става дума за информационно преувеличение на ограничени тактически прониквания.

Междувременно фокусът на кампанията постепенно се измества към пространството между река Северски Донец и Добропиля, където руската армия натрупва резерви и където още на 26 юли 2026 г. украински източници докладваха за засилено въздушно разузнаване и разминиране на маршрутите северно от Покровск.

Крайният изход на Славянското направление обаче няма да бъде решен от изминатия километраж, а от това дали новото украинско военно командване ще съумее да открие и пренасочи нужните резерви – тези, които участъкът така и не успя да получи през изминалата година – без при това да оголи друг критично важен фронт.

Краматорск: майка пази детето си под короната на дърво, докато руски дронове и авиобомби прелитат над тях.

🇺🇦 В Краматорск майка прегръща детето си и го прибира към основата на дърво в местен парк, докато над тях в небето се чува характерния звук на руски камикадзе дрон, изпратен да пролива невинна украинска кръв. Само секунди по-късно три управляеми авиационни бомби (КАБ) преминават с вой над главите им. Сцената е документирана от украинския фотограф Ян Доброносов, кореспондент на вестник „Телеграф", който работи в града след поредния руски удар по централната му част.

Доброносов идва в Краматорск след удара от 5 май, когато след 17:00 ч. руските въздушно-космически сили хвърлят върху центъра на града три авиационни бомби от типа ФАБ-250, оборудвани с универсални модули за планиране и корекция (УМПК). Това е свободно падащ боеприпас с тегло 250 кг и 100 кг взривен заряд. Модулът добавя сгъваеми крила и инерциална навигация, позволяващи плъзгане от десетки километри извън обхвата на повечето зенитно-ракетни комплекси и осигуряващи директно увеличаване на точността спрямо класическо свободно падане.

По официални данни, цитирани от украински медии и потвърдени от местната администрация, ударът отнема живота на най-малко 6 души, а още 13 са ранени. Поразени са поне 16 жилищни блока, 4 сгради на учреждения, 2 обществени сгради и 14 автомобила. Общинските власти обявиха вчерашния 6 май за ден на траур.

Доброносов документира как местни жители, въпреки продължаващата заплаха от нов руски удар, заковават с шперплат счупените прозорци, разчистват овъглени автомобили и изнасят отломки от входовете с непоправим оптимизъм. Наред с тези превърнали се в рутинни действия, майката с детето се укрива под короната на дърво насред парка: листната корона остава един от малкото методи за прекъсване на визуалния канал на оператора на FPV дрона и създават физическа преграда, която може да предпази човек от леки осколки. За населението в украинските градове близо до фронтовата линия в Донбас дървото отдавна не е метафора, а първичен инстинкт за самосъхранение – особено когато сирената за тревога идва твърде късно, за да остане време за слизане до мазе.

Краматорск се намира в Донецка област на около 25 км северозападно от Костянтинивка, където руската армия води настъпателни действия от есента на 2024 г. Заедно с близкия град Дружковка той остава ключов елемент в т.нар. „крепостен пояс“ с четири града (Костянтиновка, Дружковка, Краматорск и Словянск), последния рубеж с административни и логистични опори на украинската армия в северната част на региона. Систематични удари с авиационни бомби по жилищни и социални обекти в този район започват през 2023 г. с масовото оборудване на свободно падащите авиационни бомби с УМПК.

Самият Краматорск преживя един от най-опустошителните си удари през април 2023 г. Тогава руска балистична ракета „Искандер" порази ресторант в центъра на града, отнемайки живота на 13 цивилни, сред които 3 дечица. Оттогава честотата на ударите расте успоредно с бавното приближаване на руските войски на запад от Бахмут. Към настоящия момент авиационните бомби са станали основна заплаха за украинския тил в близост до фронта и краткото време между засичането на пуск и попадението прави почти невъзможна организирана евакуация на цивилни и обезсмисля стандартния алгоритъм „сирена–укритие".

Появата на руски камикадзе дронове над централната част на града е сравнително нов елемент в заплахата към него. В предходните етапи на войната FPV-операторите поразяваха основно цели в непосредствена близост до фронтовата линия. Въвеждането на дронове с оптично влакно 2024 и 2025 г. ретранслатори и подобрен обхват разшири радиуса на действие на руските рояци от дронове, приближавайки ги до тиловите градове в региона. Подобен модел на целенасочено и систематично поразяване на цивилни в градска среда, вече е документиран на ежедневна база в Херсонска област, където украинските власти и международните организации регистрират стотици напълно съзнателни и хладнокръвни удари в целенасочена кампания за избиване на местните жители.

Часив Яр: Украинската защита блокира руския пътепроход към Костянтинивка и Краматорськ

🇺🇦🛡️🇷🇺 Украинската отбрана при Часив Яр блокира руските опити за настъпление към Костянтинивка на път към aгломерацията Словянск-Краматорск, последнитед два големи града под украински контрол в Донецка област, след като провалени механизирани атаки принудиха руското командване да изостави танковите маневри за сметка на инфилтрации от малки пехотни групи.

Часив Яр блокира пътя към Костянтинивка, която се намира на 7 км западно от него. Костянтинивка от своя страна блокира по-нататъшното настъпление към Краматорск, разположен на 15 км в северна посока, който заедно със съседния Словянск са последните големи свободни градове в Донецка област. Руската армия прекара последните две години в неуспешни опити да пробие отбраната в западните подстъпи на Часив Яр, но до момента удря на камък.

След два дни на катастрофални механизирани атаки, руските планове за заобикаляне на украинските защитници и пробив към Костянтинивка стават по-ясни. „Руснаците имат няколко опции, които вероятно ще се опитат да използват“, пише Виталий, картограф и военен наблюдател. Най-лесния вариант за руската армия е инфилтрирането на пехотни групи покрай украинската отбрана в село Новодмитривка, разположено между Часив Яр и Костянтинивка.

Ако достатъчно руски войски успеят да се закрепят в Новодмитривка, те биха могли да получат достъп до път H20, водещ на север от Костянтинивка към Краматорск. Като допълнение, превземането на Новодмитривка от руските сили би отрязало Часив Яр от украинските подкрепления и би затворило всички украински защитници, останали в района.

Руските планове стават очевидни, защото вече са в ход. Опитите за пробив към Новодмитривка вече започнаха, предупреди украинския военен наблюдател Костянтин Мащовец. Той и колегите му от Conflict Intelligence Team отбелязват „текущите опити на руските войски да превземат Новодмитривка“, която засега удържа, главно защото украинските позиции при Часив Яр остават непоклатими.

В рамките на две денонощия (18-19 април) руската 70-та мотострелкова дивизия атакува позициите на 24-та механизирана бригада на украинската армия в западната част на Часив Яр с дронове, артилерия и набези на пехотхни части. „Врагът не постигна никакъв успех“, докладва украинската бригада.

Атаката на 18 април включваше един танк, пет бронирани бойни машини, 10 мотоциклета и няколко офроуд машини, голяма част от които бяха поразени от украинските дронове, отразили атаката. На следващия ден беше извърпен нов опит за настъпление със сходна формация, който беше застигнат от същата съдба.

„Атаката беше отразена. Вражеските бронирани машини, транспортни средства и щурмови войски бяха унищожени“, докладва говорител на украинската бригада.

Механизираните настъпления се провалиха, но това не означава, че руската армия ще се откаже. „Руснаците поддържат висок ниво на комплектуване на своите войски, разположени близо до Костянтинивка“, отбелязва украински оператор на дронове и анализатор Kriegsforscher. „Руските войски вероятно ще увеличат своята активност в тази посока с бронирана техника“.

Но не бронираната техника е най-голямата заплаха. Най-големият украински проблем е същия, наблюдаван по всичките 1200 км фронтова линия, подчертава Виталий. Украинската защита е оптимизирана за откриване и спиране на руските механизирани колони. Същата защита не работи толкова добре, когато изпращат малки пехотни групи или войски на мотоциклети.

Широко разпределени украински войски могат да открият голяма, шумна механизирана атака и да я спрат с дронове и артилерия. Но същите защитници са разпределени твърде рехаво, за да открият и блокират всяка малка група руски инфилтратори – особено когато руските бомби падат в голямо количество. „Разредена и потисната защита с пропуски в наблюдението на дронове позволява на врага да пробие“, обясни Виталий.

Именно това е начинът, по който в края на миналата година руските войски най-накрая съумяха да окупират Покровск и съседния Мирноград, приближавайки руските позиции към Костянтинивка и Краматорск от запад. Инфилтрацията може да е начинът, по който най-накрая ще пробият и отбраната при Часив Яр, поради което оказват натиск върху същите тези градове от изток.

Русия губи 316 войници на км² и все още не може да завземе Донецка област

🇷🇺⚔️🇺🇦 В края на февруари в информационното пространство отново се появи тезата, че Русия е готова да започне преговори с Украйна при условие, че ѝ бъде доброволно предадена цялата Донецка област.

Официален Киев категорично отхвърли подобна хипотеза: една четвърт от региона, която включва четири големи града-крепости, остава под негов контрол. Нещо повече, за последните шест месеца руската армия не е постигнала никакви забележими успехи в този участък на фронта, докато в други райони дори отстъпи.

Руската армия няма как да бъде физически способна да превземе целия регион в обозримо бъдеще поради колосалните загуби, заяви заместник-ръководителят на кабинета на президента Павло Палиса. Към първото тримесечие на тази година руските въоръжени сили в Донецка област губят по 316 души на 1 кв.км. превзета площ. За сравнение, година по-рано тази цифра беше 160 души, докато средната стойност е била 120.

Удвояването на загубите в едно направление и утрояването им по протежение на целия фронт за пореден път затвърждава един извод: Русия не печели. Като цяло в Донецка област руските сили не са постигнали тактически напредък през последните шест месеца, особено през първото тримесечие на 2026 г., когато Украйна е нанесла на врага над 35 000 потвърдени жертви. Общите загуби за първото тримесечие възлизат на 90 000 войници.

Четири големи града

В Донецка област пред руската армия стои не просто задачата да превземе 6 000–7 000 кв.км територия, но и да пробие т.нар. „крепостен пояс“ на украинската отбрана, съставен от четири големи индустриални града, въпреки че досега тя успя да достигне околностите на само един от тях, Костянтинивка, без да осъществи пробив навътре в него.

Районът включва голяма агломерация от четири града (Краматорск, Славянск, Дружковка и Костянтинивка), които са гръбнака на една широка отбранителна дъга. Русия може да обстрелва тези градове с артилерия и дронове, но все още се намира твърде далеч от започването на ефективни щурмове. Най-близкият подход е бил към Костянтинивка, но само чрез инфилтрации на малки диверсионно-разузнвателни групи, които така и не успяха да постигнат резултати и бяха ликвидирани.

Колко ефективна е Украйна в защитата на градовете и колко голямо предизвикателство може да бъде това за руските сили, демонстрираха нагледно Покровск и Купянск. Първият е отбраняван над 20 месеца и въпреки че руските сили присъстват вътре в пределите на града, те не успяват да поемат пълен контрол върху него. Купянск в Харковска област е до голяма степен освободен, включително околните райони.

Първите опити за щурм в рамките на руската пролетна кампания бяха тежко разбити: в рамките на няколко дни над 5 000 руски военнослужещи намериха смъртта си или бяха тежко ранени, заедно с десетки колони от бронирана техника, които буквално бяха изпепелени от отличните умения на украинските оператори на FPV дронове.

Донецка област остава непреодолимо препятствие за руските сили, а окупирането на тези над 7 000 кв.км. за сметка на 316 души на 1 кв.км би имало непоправими последици за руската военна машина. Именно това е причината Кремъл да продължава с опитите си да получи украински земи без битка – и затова Украйна не може и няма да се съгласи на подобни отстъпки.

Руски войски застреляха украинско семейство и отвлякоха нелълнолетно момиче като жив щит.

🇷🇺⚔️🇺🇦 Руски военнослужещи застреляха семейство цивилни и отвлякоха непълнолетно момиче в село Шандриголово в Краматорски район на Донецка област, което са използвали като жив щит, за да прикриват настъплението си.

Поредното военно престъпление на руската армия беше разкрито в публикация на Трети армейски корпус на Въоръжените сили на Украйна.

„В зоната на отговорност на корпуса, близо до Шандриголово, руски военнослужещи са застреляли цивилно семейство и са пленили непълнолетно момиче. Противникът я използва, за да прикрива придвижването на своите групи и да напредва в посока Лиман“, се посочва в съобщението.

Според прихванати комуникации в радиоефира още преди атаката върху селото руски командир с позивна „Бали“ е издал заповед да бъде унищожено цивилното население, като е разпоредил да се действа бързо и „да бъдат убити всички без изключение“.

Руска военна част е влязла в жилищна сграда, където е застреляло родителите на момичето. Детето е било отвлечено и в момента се държи като заложник, докато атаката продължава, за да не позволи ответен огън от украинските защитници.

От корпуса уточняват, че престъплението се документира в реално време, а прихванатите разговори говорят за предварително планирани действия от страна на противника.

Трети армейски корпус и Службата за сигурност на Украйна (СБУ) подчертаха, че ранната евакуация от зоните на активни бойни действия спасява човешки животи.

Припомняме, че на 23 септември руски войски убиха трима жители на Донецка област.

Критична ситуация се разгръща край Добропилия.

🔍 Източник: DeepState

🇷🇺⚔️🇺🇦 През последните дни се водят оживени дискусии в интернет за ситуацията в района на Добропилия в западната част на Донецка област, където руските войски настъпват активно, с което предизвикват сериозни опасения за стабилността на отбраната в региона.

Според данни от проекта DeepState, руските сили, използвайки числено превъзходство на пехотата и постоянен натиск, са успели да напреднат в населените места Кучеров Яр и Златен Кладенец. В тези села врагът се закрепва активно, изгражда позиции и натрупва сили за по-нататъшен настъпателен потенциал. От Кучеров Яр руските сили проникнаха в село Весело, където в последното денонощие са забелязани около 20 вражески войници.

Паралелно с това врагът продължава да развива успеха си в посока пътя Добропилия–Краматорск, укрепвайки се в района на Нововодяно и Петровка. Анализатори отбелязват, че руските войски са се възползвали успешно от слаби места в украинската отбрана, което води до риск от усложняване на ситуацията.

Според DeepState някои представители от командването на бригадата, отговаряща за този участък, подценяват сериозността на проблема или представят ситуацията като „контролирана“, твърдейки, че „всички са унищожени, всички са спрени“. Въпреки това самите военнослужещи, които държат отбраната, не са съгласни с тази оценка и изразяват объркване относно реалното положение.

Районът на Златен Кладенец, Шахово и близките селища е оборудван с нови и отлично проектирани инженерно-укрепителни съоръжения, включително качествени заграждения и позиции от типа ВОП и РОП. Въпреки това руските части ги заобикалят успешно, което им позволява не само да избягват директни сблъсъци, но и потенциално да заемат тези позиции за собствена отбрана. Военните в тази част от фронта алармират:

„Ако заемат тези позиции, ще бъде изключително трудно да ги изтласкаме оттам“, което подчертава нуждата не просто от качествени укрепления, но и от достатъчен брой личен състав и командване на адекватно ниво за тяхното задържане.

Руските сили започнаха настъплението си в района на Добропилия с активно използване на дронове за огневи контрол и разузнаване на логистични маршрути. Сега те прокарват физически маршрути за напредък, напълно осъзнавайки стратегическите последици от действията си. Анализаторите на DeepState отбелязват, че противникът има ясно определени цели, включително пълна окупация на Златен Кладенец, Кучеров Яр, Весело и други населени места. След укрепването в тези райони руснаците планират да продължат навътре в територията, усилвайки позициите си с екипажи на дронове, което ще затрудни ВСУ да преустроят логистиката и да задържат съседните позиции.

Експерти предполагат, че при запазване на текущия развой на събитията на фронта, Добропилия ще падне под руска окупация преди Покровск. Пътят Добропилия-Краматорск, който вече е под руски контрол в района на Нововодяно, е ключов логистичен маршрут, а загубата му би могла да отслаби сериозно украинската отбрана в региона. Ако ситуацията не се промени, загубата на Добропилия се превръща в реална заплаха, която ще има далечни последици за цялата фронтова линия.

За противодействие са нужни спешни мерки, включително усилване на личния състав, подобрение в координацията на командните структури и ефективно използване на налични укрепления. Без бърза реакция съществува риск от загуба на ключови позиции, което има потенциала да промени коренно хода на бойните действия в региона.

Руската армия започна мащабна офанзива в Донбас с бързо настъпление.

🇷🇺⚔️🇺🇦 Руските въоръжени сили започнаха първата си голяма стратегическа операция за годината, пренасочвайки офанзивата си към фронтовата линия при Очеретине в Донецка област.

Според френския военен анализатор Клеман Молен, след месеци на подготовка руските войски се опитват да пробият защитната линия Покровск–Костантинивка с цел разделяне на фронта в Донбас.

В последните дни руските войски превзеха няколко ключови селища, включително Миролюбивка, Малинивка, Нова Полтавка, Новооленивка и Олександропил, което бележи значителен за текущите темпове на конфликта напредък от почти 10 км. Този локализиран успех им позволи да проникнат през важна укрепена линия покрай магистралата Покровск–Костантинивка.

Молен предполага, че руската армия може да се насочи на север към Дружкивка, с цел прекъсване на връзките на Покровск с Днипропетровска област от една страна, и Костантинивка и Краматорск от друга. Възможно е да бъде извършена маневра за обкръжение на Покровск или настъпление към Добропиля – важен логистичен център в западната част на Донецка област.

Успоредно с това в идните седмици руските войски се готвят да навлезат в Днипропетровска област след дълго отлагана операция на фронтовата линия при Новопавливка. В посока Велика Новосилка руските сили укрепват своите позиции в село Багатир, като им предстои да превземат само още две населени места, Комар и Одрадне, преди да достигнат до сливането на реките в района.

Украинската отбрана среща някои съществени затруднения, а текущите укрепления, включително противотанкови ровове и окопи, на места се оказват недостатъчни. Украинските инженерни части се адаптират, изграждайки по-малки и по-многобройни окопи, но ефективността на тази стратегия остава под въпрос.

Освен това руските дронове са започнали да достигат магистралата Краматорск–Доброполие, която минава на над 30 км от фронтовата линия. Те използват безпилотни летателни апарати с фиксирани крила „Молния“ или новите дронове „Тювик“, които са умалена версия на „Шахед“. Това е ключово развитие – ако тези дронове могат да достигнат толкова далеч зад линията на съприкосновение, това показва, че Русия е разширила способностите си за нанасяне на дълбоки удари. Използването на по-малки, по-трудни за откриване безпилотни самолети като „Тювик“ може да усложни допълнително усилията на украинската противовъздушна отбрана.

В по-широк план конфликтът се изостря по протежение на цялата руско-украинско гранична зона. Русия очевидно разполага с числено превъзходство, привличайки над 30 000 нови войници месечно, докато украинските войски се борят с дефицит на личен състав и все повече разчитат на дроновете, физически прегради и позиционна отбрана.

Преговорите между двете страни остават в застой, като Русия продължава да настоява за налагането на условията, предложени в Истанбул през април 2022 г. без да зачита реалната ситуация на терен, а именно, че в момента руската армия контролира по-малко територия отколкото тогава. С оглед на развиващата се ситуация, международната общност следи с растящо безпокойство възможността за по-нататъшна ескалация в региона.

Украински дрон порази убежище на руските войски във водопровод край Краматорск.

🇺🇦💥🇷🇺 Дрон камикадзе, управляван от 5-та десантно-щурмова бригада на Украйна, порази убежище на руските войски, скрито във водопровод по протежение на системата „Северски Донец–Донбас“ в района на Краматорск в Донецка област.

Бригадата разкри кадри от операцията, показващи как дронът навлиза в тръбопровода, маневрира затворено пространство и детонира в позицията на противника. Убежището е служило като място за престой и евакуация на руската пехота. FPV дронът във видеото поддържа стабилна връзка по време на операцията благодарение на системата си за управление по оптичен кабел, позволяваща непрекъснато предаване на сигнала и ясна картина въпреки затворената среда.

„Използвахме оптичен дрон. Често действаме в тези тръбопроводи тъй като врагът се събира там. Използват ги също като евакуационен маршрут за ранените. Въпреки че на места тръбите са повредени, те продължават под земята. Благодарение на FPV дроновете с оптично управление, които поддържат стабилна връзка, можем да ги достигнем дори там“, заяви за ArmyTV командирът на разузнавателния батальон на бригадата Иван Кирилив.

Руската армия е използвала тръбопроводи за придвижване и позициониране на свои войски неведнъж в миналото. В началото на март в Курска област руски разузнавателни и диверсионни групи се опитаха да проникнат в района на Суджа през газопровода Уренгой-Помари-Ужгород. Украинските сили откриха една такава група при излизане от тръбопровода и я унищожиха с помощта на касетъчни боеприпаси, изстреляни от реактивна артилерия HIMARS. Същата тактика беше използвана от руснаците и по време на битката за Авдиевка, позволявайки им да спечелят битката за града.

От началото на годината цената на оптичните дронове в Украйна спадна съществено в резултат на разширеното производство. Очаква се цените да паднат още повече, тъй като компаниите продължават да разширяват производството си.

В момента Китай остава основният доставчик на макари с оптични кабели, използвани от руските и украинските производители на дронове. Местната индустрия в Украйна обаче започна производство на вътрешно навити фиброоптични макари, подобрявайки тяхната надеждност и намалявайки риска от скъсване на кабела по време на полети.

По-рано операторите на 414-та отделна бригада на силите за безпилотни летателни комплекси поразиха рядка огнехвъргачна система ТОС-2 „Тосочка“, като командирът на бригадата сподели видео от удара в канала си в Telegram на 29 март.

Русия удари Краматорск, има загинали

Руски удар по източния украински град Краматорск порази снощи къщи и уби най-малко двама души, съобщи областният управител, цитиран от Франс прес и БТА. Спасителите продължаваха да издирват трети човек, за който се смята, че все още е под развалините.

Спасителите извадиха тялото на жена, родена през 1977 г., както и това на 23-годишен мъж.

съобщи губернаторът Вадим Филашкин, след като първоначално спомена, че "вероятно" под развалините има четиричленно семейство.

Журналисти на АФП на място видяха как спасители изнасят тяло в чувал за трупове, докато други разчистваха развалините.

Първо имаше силен шум, след това експлозия и накрая прозорците и вратите на къщата ни бяха избити от взрива.

каза 25-годишният жител на Краматорск Александър.

Ударът издълба голям кратер до къщата. Десетки спасители бяха на мястото на удара и работеха с лопати на светлината на прожектори. От време навреме изключваха прожекторите, захранвани от шумни генератори, за да доловят възможни признаци на живот.

отбелязват журналисти от АФП.

Последният голям град в Донбас под украински контрол - Краматорск, се намира на около 20 километра от фронтовата линия в Източна Украйна.

От началото на войната преди две години този град е бил обект на многократни атаки от руските сили. През април 2022 г. железопътната гара Краматорск беше обект на бомбен атентат, взел над 60 жертви.

Харковска област понесе повече от 20 руски удара

Руските войски нанесоха вчера над 20 удара в района на Харков, повечето от които в посока Купянск. Това съобщи в „Телеграм“ началникът на Харковската областна военна администрация Олег Синегубов, предаде Укринформ.

Харковска област е подложена на интензивен обстрел от Руската федерация. Противникът използва артилерия, управляеми авиационни бомби и ракети с висока интензивност. Те са насочени към гражданска инфраструктура. Само днес са извършени над 20 атаки, повечето от които в Купянска посока.

написа вчера Синегубов.

По-специално, руските войски се опитаха да стрелят по гражданско предприятие в село Циркуни, Харковска област, със системи за противовъздушна отбрана С-300. Нямаше жертви.

добави началникът на областната военна администрация.

Според началника на регионалната полиция Володимир Тимошко в района на Циркуни е имало три удара.

Както беше съобщено, руските войски обстрелваха Купянск около 13:30 ч. на 17 февруари и разрушиха двуетажна сграда и няколко частни къщи като раниха петима души. Според полицията нашествениците са хвърлили над 10 управляеми и фугасни бомби върху жилищни райони.

Около 18:40 ч. снощи руснаците удариха с бомби комунална компания. И на двете места започна издирвателна операция, тъй като под отломките може да има хора.

В района Купянск в резултат на ударите са пострадали две учебни заведения.

Украйна съобщи, че е свалила боен самолет, крилата ракета и 12 дрона

Украинската армия е свалила през изминалата нощ изтребител бомбардировач Су-34, крилата ракета Х-59 и дванадесет щурмови дрона, изпратени от Русия, предаде Ройтерс, като се позова на съобщение на командващия военновъздушните сили на Украйна Микола Олешчук.

Искам да благодаря на подразделенията на ВВС за тяхната успешна бойна дейност. Желая хубав ден на всички!

написа тази сутрин Олешчук в своя канал в приложението "Телеграм".

Ройтерс прави уговорката, че посочената информация не е проверена по независим път.

Източник: Клуб 'Z' - Новини и коментари