Командирът на „Азов“ очаква руски бронирани пробиви от октомври

🇺🇦🛡️🇷🇺 Командирът на украинския 1-ви корпус „Азов“, бригаден генерал Денис Прокопенко, очаква през октомври руската армия срещу неговите части да премине от действия с малки пехотни групи към опити за механизирани пробиви с тежка бронирана техника. Той предупреди, че допълнителна защита на руските машини прави тяхното унищожаване все по-трудно.

Прокопенко говори в конферентна връзка на 12 септември в панела с фронтови командири при откриването на 22-рата годишна среща „Ялтенска европейска стратегия“ (YES). Той обвързва очакваната промяна със сезона: предстоят силни дъждове и мъгли, денят се скъсява, а движението на пехота през разораните ниви става по-трудно.

„Противникът ще бъде принуден да премине от тактиката на малките пехотни групи към тежката бронирана техника и да се опитва да прави механизирани пробиви в дълбочина“, заяви Прокопенко. Той командва 1-ви корпус „Азов“ на Националната гвардия от април 2025 г. и от няколко дни вече оглавява групировка войски „Азов“, която обединява всички сили в неговата зона на отговорност. По думите му на срещу нея в района на Добропиля действат три руски общовойскови армии – 51-ва, 41-ва и 8-а. Той оценява съотношението на силите на около 1 към 6 в руска полза.

Прокопенко описва и подготовката на руската бронирана техника за тези атаки. По думите му противникът подобрява динамичната и активната защита, усилва допълнително средствата за електронно потискане, заварява решетъчни екрани, известни сред войниците като „мангали“, и поставя противоминни тралове и отвали за разчистване на препятствия.

„Когато видите в интернет клип как гори танк, повярвайте ми, в него влита не един, не два, дори не три FPV дрона“, каза командирът. При FPV операторът управлява дрона чрез изображение от бордовата му камера; в описаните атаки се използват ударни апарати за еднократна употреба. Според Прокопенко подготовката на руската бронирана техника прави унищожаването ѝ значително по-трудно, отколкото изглежда на пръв поглед от отделни видеозаписи.

Механизираните атаки могат да се съчетават с проникване на пехота. Прокопенко описва сегашната руска тактика като проникване на малки групи възможно най-дълбоко зад позициите на украинската отбрана. Те атакуват оператори на дронове там, откъдето излитат дроновете, за да затруднят поддръжката на предните позиции. По думите му корпусът регистрира ежедневно до 200 руски пехотинци в тактическата дълбочина на отбраната си.

Ако към този натиск се добави механизирана колона с над 50 машини, операторите на дронове ще трябва да разпределят своите усилия между значително повече цели. Тъй като всеки дрон се управлява отделно, паралелното настъпление на много машини може да увеличи шанса на агресора. Прокопенко припомня, че руските сили са опитвали подобни атаки и през предишната есен и зима. Тогава, по думите му, колоните са били откривани още в районите за концентриране и поразявани на дълбочина 40–50 км.

За конкретен пример за допълнително защитена бронирана техника разказват американският анализатор Роб Лий, старши сътрудник на Foreign Policy Research Institute, и украинският специалист по бойни дронове Дмитро Путята. Двамата са разговаряли с армейски части, участвали в посрещане на руска атака в сектора на корпуса през лятото. Те я описват в подкаста Ukraine Military History на 12 август и в отделен разговор с австралийския военен анализатор Perun, публикуван на 6 септември.

Сведенията им стъпват върху разкази на участници в отбраната. Според изложеното от двамата експерти в атаката са участвали около 7 танка, посочени като Т-72Б3А с комплекс за активна защита „Арена-М“, около 10 бойни машини на пехотата и няколко десетки АТВ и мотоциклета с пехота.

„Арена-М“ използва радарна система за откриване на приближаващи боеприпаси и защитни заряди, които ги прехващат на няколко метра от танка. Комплексът първоначално е разработен срещу противотанкови ракети и гранати, изстрелвани от гранатомети, а според описанието е адаптиран и за борба с FPV дронове.

По разказа на Лий всеки комплекс е успял да спре между 5 и 7 дрона, преди зарядите да се изчерпят или сензорите да се повредят от осколки. Той съобщава и че украинските оператори са губели видеосигнал на около 5 метра от танковете. Путята оценява разхода за спирането на всяка машина на 15–20 дрона. Според разказа му атаката все пак е завършила с провал: танковете са били спрени далеч от предните украински позиции, а руските загуби са били значителни.

По същите сведения нападателите не са извършили обичайното инженерно разузнаване на маршрутите. Танковете не са носели стандартни минни тралове, но са имали устройство, предизвиквало детонацията на противотанкови мини ПТМ-3 на 2–3 метра пред самите танкове. Тези мини се поставят дистанционно чрез артилерия или дронове и използват магнитен взривател. Лий разказва, че някои танкове са преминали през 16 или 17 мини, без да намалят скоростта.

Самият той описва оборудването само като „някакво устройство“. Полското издание Defence24 допуска, че става въпрос за руския електромагнитен трал ЕМТ. Ако тази идентификация е вярна, действието му срещу магнитни взриватели не означава защита и срещу мини с контактен взривател, включително ТМ-62 в такава конфигурация. Следователно описаният случай не доказва, че танкове могат да преминават през всякакви минни заграждения безпрепятствено.

Defence24 посочва, че „Арена-М“ разполага с 12 защитни заряда, и съобщава за руски планове броят им да бъде увеличен до 36 след първото бойно използване. В материала обаче е представена и противоположна оценка. Руски източници, цитирани от Defence Blog, смятат подобно увеличение за малко вероятно заради размерите на комплекса и ограниченото място върху машината. Анализаторът Андрей Тарасенко смята, че допълнителни заряди биха блокирали достъпа до люка над моторно-трансмисионното отделение, който се използва за обслужване на двигателя. Така евентуалното увеличение остава само спорно твърдение, а не установена промяна.

Разходът на дронове за спиране на допълнително защитени танкове може да бъде и по-висок. Лий описва отделен случай отпреди няколко месеца, при който украинската 20-а механизирана бригада, е спряла два танка на руската 4-та мотострелкова бригада с около 125 FPV дрона. По думите му машини, покрити със заварени защитни конструкции и известни като „костенурки“, понякога понасят по 60–70 дрона.

Путята поставя акцент върху операторите и наличните боеприпаси. Един оператор може да управлява само един дрон в даден момент, а според него типичната позиция разполага с около 20-ина дрона. Ако първата атакуваща група изчерпи по-голямата част от тях, запасите може да не бъдат попълнени преди появата на следващата. По-многоброен втори ешелон би могъл да достигне позиции с почти изчерпани дронове. Затова и двамата анализатори подчертават значението на артилерията и минните полета.

Лий определя лятната атака като ранен експеримент, който руската армия ще усъвършенства. Войниците, с които е разговарял, казват, че тя е проведена посред бял ден и при добра видимост – благоприятни условия за използване на дронове. Според тях при ниска облачност през октомври или ноември и срещу по-слабо въоръжена и по-неопитна част резултатът би могъл да бъде различен.

Тази оценка съвпада с предупреждението на Прокопенко за сезонно увеличаване на механизираните атаки. Предишните руски провали не го опровергават: те показват, че украинските войски са успявали да спрат подобни действия, включително срещу машини с описаната допълнителна защита. От тях обаче не следва, че отбраната ще постигне същия резултат при по-лоша видимост, по-малко налични средства или няколко последователни атаки.

Сравнението дава основание да се следи за нови руски механизирани атаки в Добропилския участък през октомври и ноември. Тя не е достатъчна, за да се заключи, че тези атаки непременно ще включват масово танкове с „Арена-М“. Опити за пробив с батальонен мащаб при лошо време биха подкрепили прогнозата за промяна в начина на действие. Кадри, които позволяват надеждна идентификация на комплекса или нова конфигурация с повече заряди, биха подкрепили отделната хипотеза за разширяване на употребата му.