Хизбула използва сектантската карта, за да осуети разоръжаването си от ливанската държава.

Привърженици на Хизбула носят снимка на убития лидер Хасан Насралла, докато се завръщат в Дахие в южен Бейрут след примирието между Израел и Хизбула, 27 ноември 2024 г.
📸 Снимка: Bilal Hussein/AP

🇱🇧 Всеки път, когато Хизбула се изправя пред политическа трудност, свързана със своята роля в Ливан, тя прибягва до познат инструмент: сектантска мобилизация. Политическите спорове започват да се тълкуват като атаки срещу шиитската общност, което постепенно измества конфронтацията от такава на правна и конституционна към сектантска основа.

Ливанците са били свидетели на тази формула в действие повече от две десетилетия, най-ярко, когато дебатът се обръща към оръжейния арсенал на Хизбула или нейната роля в региона.

В поредна ескалация на напрежението заради правителствено решение за налагане на държавен монопол над оръжията, Хизбула определи решението не като въпрос на конституционно право, а като опит за „разоръжаване на шиитите“.

Анализатори смятат, че този наратив увеличава цената на оспорването на групата и прави така, че на политическото противопоставяне срещу дадена партия да се гледа като на конфронтация срещу цяла секта на исляма.

„От създаването си Хизбула разчита на сектантска мобилизация сред общността на шиитите, която използва на всеки политически или сигурен кръстопът“, отбеляза професорът по политическа психология Мона Фаяд.

Тя заяви пред Asharq Al-Awsat, че тази реторика „се е превърнала в инструмент за раздвижване на улицата, особено в моменти на напрежение или ключови решения, като последното за държавния контрол на оръжията“.

Кадри с поддръжници на групировката на мотоциклети, развяващи знамена в южните предградия на Бейрут след решението, отразяват опита да се инсценира конфронтация „улица срещу улица“, каза тя.

„Тази стратегия не е нова. От края на 80-те години на миналия век Хизбула се стреми да премахне съперниците си, започвайки с Амал, и премина от дискурс за „ислямска държава“ към адаптиран към ливанските реалности, а в същото време запазва сектантската си същност“, добави Фаяд. „Чрез социални и благотворителни институции, тя е обвързала широка база от последователи, които я следват, независимо от всичко“.

Тази структура е създала солидна основа за проекта на Хизбула, но също така хвана общността в капана на едноизмерен наратив, който заглушава критиката.

Политическият анализатор Харет Слейман заяви, че въпросните шествия с мотоциклети не отразяват консенсус сред шиитите, нито организирано масово движение, а са „контролирани действия от маргинални групи, които Хизбула използва за изпращане на политически послания“.

„Тези групи до голяма степен идват от ниските слоеве на обществото в града и се мобилизират от посредници с ограничена логистична подкрепа: гориво, зареден телефон, за да се изявят на улицата. Целта е да се внуши, че цялата шиитска общност е разгневена, докато реално мълчаливото мнозинство не е съгласно с тези тактики“, обясни Слейман.

Той описа шествията като „изфабрикувана заплаха“ – не истински сектантски сблъсък, а кратко представление, организирано и проведено от мрежи, близки до групировката.

Наблюдатели смятат, че Хизбула е успяла да размие границата между себе си и шиитската общност в общественото възприятие, превръщайки в сложна задача разграничаването на съдбата на групата от тази на сектата. Според тях основният бенефициент от подобна стратегия е Иран.

„Иран използва ливанската арена като инструмент в регионалната си борба“, заяви Фаяд, като отбеляза, че режимът в Техеран е безразличен към това дали тази мобилизация ще предизвика вътрешни размирици. „Докато Ливан остава карта в ръката му, напрежението няма значение.“

Тя посочи, че това в никакъв случай не означава пълномащабна сектантска война, но увеличава рисковете от улични сблъсъци в периоди на напрежение. Разликата сега е, че ливанската армия има както политическо прикритие, така и капацитет да поддържа реда, изтъкна тя.

Въпреки това Фаяд смята, че способността на Хизбула да събира шиити масово намалява. Все по-голям брой от тях не желаят да излязат на улицата за групата, каза тя, осъзнавайки, че подобни действия служат само на тесен кръг лица, свързани с проекта на Иран.

„Оръжията, които Хизбула представя като оръжия на шиитската общност, всъщност са ирански оръжия, използвани за обслужване на външни цели. Придържането към това уравнение е нещото, което държи Ливан като заложник“, обобщи тя.