🇺🇦🛻🪖 Командирът на щурмова рота от 475-и отделен щурмов полк „Code 9.2“ лично евакуира двама свои тежко ранени военнослужещи от участък, подложен на атаки с дронове, след като изпратената за тях наземна роботизирана платформа беше поразена и остана неподвижна на открито. Владислав Полски седна зад волана на цивилен пикап, без бронежилетка, стигна до обездвижената машина, сам прехвърли ранените в каросерията и ги откара до укритие. Кадрите, заснети от разузнавателен дрон, бяха публикувани на 16 август от Групировката на обединените сили – оперативно обединение на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ). Участъкът от фронта не се посочва.
Двамата щурмоваци бяха изпълнили задачата си и бяха превзели руски позиции. При оттеглянето си те бяха атакувани от руски дронове „Молния“; и двамата получиха тежки травми, които ги лишиха от възможност да се придвижват самостоятелно. За евакуацията им командването изпрати наземна роботизирана платформа. Тя стигна до ранените, но по обратния път беше поразена от руски дрон. Ранените украински войници бяха принудени да застанат на открито до обездвижената машина, изцяло в полезрението на руското въздушно разузнаване, а следващ удар можеше да се окаже фатален.
Докато на командно-наблюдателния пункт търсеха начин да ги измъкнат от опасната зона, разузнаването от въздуха засече на пътя цивилен пикап, който се придвижваше с висока скорост право към мястото. Зад волана беше ротният командир.
Командирът на полка Олександър Настенко, Герой на Украйна с позивен „Флинт“, разказа за сцената пред украински медии: Полски „изтича от командния пункт, седна в колата и те вече видяха с Mavic как отива за момчетата“. И двамата ранени били със счупвания на краката. Още 10–15 минути на открито, каза Настенко, и повторен дронов удар е можел да ги убие.
„Молния“ е евтин руски камикадзе-дрон от самолетен тип, чийто импровизиран корпус е изграден върху две надлъжни метални тръби с напречни елементи от шперплат. Размахът на крилото му възлиза на 1,3–1,5 метра, общата маса не надхвърля 10 кг, а бойният товар в носовата част е между 3 и 5 кг. Има оперативен обсег от 30–35 км и струва около 300 долара за единица, според оценка на украинската полиция в Харков. Руските сили го използват активно от пролетта на 2024 г., предимно срещу тилови и прифронтови цели; в този случай такъв дрон е използван срещу двама оттеглящи се пехотинци.
Подразделението, чиято система за евакуация този път не успя да доведе задачата за евакуация докрай, е първото дроново-щурмово формирование в състава на ВСУ. „Code 9.2“ е основан към края на 2022 г. като разузнавателен взвод в състава на 92-ра бригада, после преминава през взвод и рота ударни безпилотни системи, а през януари 2025 г. се разгръща в отделен щурмови батальон със собствена пехота, артилерия, танкове и средства за ПВО. До края на 2025 г. е разширен до полк, а през есента на същата година участва в операцията край Купянск. Още през януари 2025 г. началникът на щаба Андрий Мишченко заяви пред „Укринформ“, че при щурмови и защитни действия 70% от задачите могат да се изпълняват от роботи, като посочи евакуацията като една от първите дейности, които трябва да бъдат прехвърлени на машини.
Този преход напредва, но роботизираната евакуация не е панацея. Началникът на медицинската служба на 125-а отделна механизирана бригада с позивна „Елвис“ обясни на 9 август, че по Лиманското направление извеждането на ранен може да отнеме не часове, а дни, а наземните комплекси носят своите ограничения; безспорното им предимство е, че намаляват риска за евакуационните екипи. Машините понякога издържат и повече, отколкото се очаква от тях: през февруари наземна роботизирана платформа към 25-а отделна въздушно-десантна бригада превозва ранени близо шест часа край Покровск, прибира двама души от различни точки и достига сборния пункт въпреки пряко попадение от FPV дрон.
Този път платформата не издържа. Роботът понижаваше риска, докато самият той остава в движение; след като беше поразен, на командния пункт трябваше незабавно да бъде намерено друго решение – в крайна сметка то се оказа човек в незащитен автомобил. Рискът беше поет не от санитарен екипаж или специална евакуационна група, а офицерът, който командва ротата – един от най-трудно заменимите хора в цялата част. Той сам влезе в зоната под дронова заплаха и сам натовари двамата ранени. Когато питат Настенко защо хората му се захващат с най-тежките щурмови задачи, той посочва именно такива случаи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар